18.4. с. Иганово-крепост Копсис-х. Незабравка-вр. Гердектепе

Оценете
(0 гласа)

18.4. с. Иганово-крепост Копсис-х. Незабравка-вр. Гердектепе - слизане

Денивелация - 1200 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 14.7 км.

Маркировка: от вр. Гердектепе до х. Незабравка - бяло червено бяло, от х. Незабравка до с. Иганово-немаркиран

 

2015 05 17 165256

 Изтегли: GPS-трак

      

    Преходите от село Иганово към върха на Балкана се извършват най-често по две по-широки и основни за тази част на планината пътеки - Игановската и Татарската, подробно описани в маршрути 18.1. и 18.3. По тях туристите се изкачват обикновено до най-голямата местна хижа - Дерменка или пък до най-високият връх в околността - Гердектепе /1713 м./. Обратният път обаче, от билото на Балкана към селото, може и да се разнообрази, като вместо по двете пътеки, се слезе през стоящите на изток от тях хижа Незабравка и крепост Аневско кале /крепост Копсис/. От вр. Гердектепе към х. Незабравка се тръгна по главното било на планината на изток, като се следва маркировката на пътеката Ком-Емине /КЕ/, положена в този участък край трасето на неотдавна построен широк и удобен за вървене черен път. По него първоначално се подсича от север по-високата източна кота на върха, след което се навлиза в пояс от гъсти борови гори, носещи името Добрилският /Сопотският/ чамлък. Тук от северната страна на главното било на планината остава дълбоката долина на река Куманица - начален приток на река Черни Осъм, а от юг се редят множество дълги и тънки рътлини, с белеещи се в средата им слънчеви поляни. С плавно спускане на изток пътят извежда след около 20 мин. до обширната и напълно покрита с хвойна седловина Ярдъчлива поляна /ярдъч - хвойна/, от чийто блатист южен край извира пълноводната река Айдара /от лично татарско име Айдар, производно от татарската дума хадир - красив/. В средата на Ярдъчлива поляна се преминава покрай скромният паметник на туристката Боряна, загинала при зимна буря в близост до седловината. 5 мин. след него се достига до разклон в началото на малка поляна, намираща се в западното подножие на гористия връх Каратепе /Черен хълм//1781 м.//35 мин. след началото/. Тук от южната страна на разклона остава равната и гола местност Буюк дюз /Голямата равнина/, от която се спуска на юг към полето още една „татарска“ река - Татар дере. Тази река е заградена от ридовете Карачовска поляна /собственост в миналото на несъществуващото вече село Карачово/ на запад и Коджа алан /Голямата поляна/ на изток, като по билата и на двата рида са отъпкани широки пътеки, спускащи се също към близкото с. Иганово.

   При поляната в западното подножие на вр. Каратепе от главното било на планината към х. Незабравка се отделя още един широк и сравнително нов черен път, белязан както и пътеката КЕ с гъста туристическа маркировка. Пътят свързва х. Незабравка с главното било като с мост, затова и месните му викат Кюприята /Мостът/. При разклона пътеката КЕ се напуска и по пътят Кюприята се продължава водоравно на югоизток, като Каратепе се заобикаля бързо от западната и от южната му страна. При върха се навлиза в пояс от още по-гъсти и непроходими борови гори, завива се постепенно през тях на изток и се пресича обширната водосборна област на река Куру дере /Сух дол/. Тук през трасето на  пътя преминават многобройни потоци, които се сливат в разположената малко по-надолу местност Незабравка, образувайки непресъхващата дори и през най-горещото лято р. Куру дере. От южната страна на вр. Каратепе води началото си и маркирана туристическа пътека, която се спуска едва на няколко метра под пътя и до края си върви успоредно с него. За тази пътека трябва да се знае, че не е по-пряка от черния път, не е по-удобна от него и ако се продължи по нея, разстоянието по маршрута не се съкращава. По-надолу пътят и пътеката се събират отново, достигайки малко след това до заключена бариера. Разстоянието от разклона с пътеката КЕ до бариерата се изминава за около 45 мин. /80 мин. общо/. 10 мин. след нея пътят извежда до прекрасната горска поляна Капаклъ бунар /Кладенец с капак/, в средата на която е построена х. Незабравка /90 мин./.

   За съжаление, макар да е много голяма и да е построена на прекрасно място, х. Незабравка е неизползваема, тъй като е ведомствена и не приема обикновени туристи. Зад заключените й врати се виждат само бликащите от чешмата Капаклъ бунар бистри и изобилни леденостудени води, които, също както и хижата, са недостъпни. Изворът, над който е построена чешмата обаче, дава началото на пълноводния поток Асар дере /Крепостен дол/който е един от левите притоци на р. Куру дере и който, както показва и името му, се спуска от хижата именно към Аневското кале, заграждайки го от източната му страна. Понеже минава в близост до крепостта, потокът носи и още едно „крепостно“ име - Кале дере, което пък означава пак същото, каквото и Асар дере. Това, че отделящият се оттук поток се спуска към крепостта, показва, че тя е точно отдолу под хижата, скрита нейде сред гъстите борови гори. Местността към нея обаче е много стръмна и силно пресечена, затова от х. Незабравка към Аневското кале се продължава отново по черния път, който се спуска покрай няколко дървени бунгала плавно на югоизток и достига след около 10 мин. до малка панорамна площадка /100 мин./. Оттукза първи път от началото на маршрута, се вижда най-после и самото Аневско кале, „кацнало“ в буквалния смисъл на думата на ръба на отвесни канари, извисяващи се в центъра на обширната долина на р. Куру дере.

   От това място към крепостта може да се слезе по две пътеки, като първата от тях е съвсем тясна и се отделя от панорамната площадка на юг. В горната си част тази пътека е изключително опасна, защото преминава покрай пропасти и пресича местности, покрити с ронещи се под краката камъни. Поради тези причини, слизането към Аневското кале е най-добре да стане по втората пътека, отделяща се малко по-надолу в местността Почивалото, непосредствено преди пътят да достигне до междинната станция на сопотския лифт. От панорамната площадка към началото на втората пътека се продължава по черния път на югоизток, като след още няколко минути се излиза в местността Пресечен камък до разклон с друг, още по-широк, черен път. Пресеченият камък представлява огромна четвъртита канара, пресечена /пробита/ вероятно още в древността, за да премине през нея старият римски път, свързвал през Античността Сопотското краище на юг с Троянското на север. Днес точно над Пресечения камък преминават въжетата на сопотският лифт, които могат да се ползват като сигурен ориентир при слизането към междинната станция. При скалата Пресечен камък се завива по обединения черен път на юг, като в тази посока се върви почти постоянно под въжетата на лифта. Спускането става по стръмен, каменист и силно опороен склон, по който след още около 10 мин. се достига до втора панорамна площадка, надвесена над най-горната част от долината на река Таушан дере /Заешки дол//110 мин./. Оттук на югоизток, се вижда от другата страна на реката споменатата междинна лифтова станция, а в противоположната югозападна посока се открива обширна панорама към Таушан дере, както и към островърхите кули на Аневското кале, изглеждащи вече съвсем наблизо.

  При втората площадка черният път се изоставя, като оттук към крепостта се продължава по тънка пътечка, спускаща се по билото на покритият почти изцяло с хвойнови храсталаци рид Бабалъ бурун /Бащин нос/. Този рид е заключен между р. Таушан дере на изток и р. Кале дере на запад, като извитото му тяло се спуска стремглаво точно към руините на крепостта в съвсем правилната югозападна посока. През хвойни, сухи келяви горички и каменист терен се слиза бавно и внимателно до самото Кале дере, потокът се пресича по брод, след който пътеката стъпва на тънкия рид, разделящ реките Кале дере и Куру дере. Като всички други ридове край него, средата и на този е заета от обширна, продълговата и силно наклонена на юг поляна, носеща името Чавдарлъка /Ръженището/. Разстоянието от втората панорамна площадка до поляната се изминава за около 35 мин. /145 мин./. Местността, в която пътеката излиза, е труднодостъпна и се намира в самото сърце на планината, затова и се е запазила до днес изключително дива и невероятно красива. Тук билото на рида е съвсем тънко и заградено с две дълбоки долини, които правят страните му да изглеждат много стръмни и почти непристъпни. От средната част на Чавдарлъка нагоре към х. Незабравка и главното било на планината се вижда невъобразим хаос от сиви канари, зъбери, венци, каменни прагове и бездънни пропасти. На запад склонът към долината на р. Куру дере е покрит с отвесни и много опасни скали. На юг пък се извисяват останките на крепостта, които стърчат в средата на огромна и дълбока дупка точно над най-ниското и тясно място от билото на рида, като оттук не е ясно нито как ще се достигне до тях, нито пък дали това изобщо е възможно.

    В най-долната част на Чавдарлъка пътеката, идваща откъм втората панорамна площадка, се събира с опасната, но тук значително по-широка пътека, спускаща се откъм първата площадка. След достигането до по-широката пътека се продължава по неяс ъс стръмно слизане на юг, като се следва билото на рида. Надолу към Аневското кале това било е съвсем тясно, стръмносклонесто и покрито с редки и ниски дъбови гори. Пътеката го следва неотклонно, като в най-ниското му място достига до блокаж от отвесни скали. Тук обаче, се появява изневиделица идваща откъм град Сопот туристическа пътека, която дори е белязана и със синьо-бяла маркировка. От това място напред и нагоре към крепостта се следва вече тази маркировка, която много помага при придвижването и намирането на верния път между скалите. Местността към Аневското кале изглежда все още непроходима, но пътеката се провира ловко като фокусник между канарите, заобикаляйки ги през единствените възможни места, през които те могат да бъдат заобиколени, като 35 мин. след Чавдарлъка се изкачва до подножието на крепостта /180 мин./. Денивелацията от х. Незабравка дотук е около 750 м.

    Крепостта Аневско кале /Аневско градище, Аиевско кале, Ахиевско кале, Копсис/ е разположена на самото било на рида, на около 850 м.н.в., в центъра на високо, равно и отвесно от всичките си страни плато с площ от 5 дка. Понеже е разположена само на два километра на северозапад от гр. Сопот, крепостта често и то съвсем неправилно е наричана още и Сопотско кале. Въпросната твърдина обаче се намира в противоположната североизточна посока от града, няма нищо общо с Аневското кале и е доста по-малка като важност и като размери от нея. Както личи от древното име на крепостта - Копсис, местността край нея била заселена още по времето на траките - 3-1 в. пр.н.е., като с различна интензивност се ползвала постоянно чак до падането на България под турско робство. Най-големият разцвет на крепостта бил към края на 13 в., когато владетелят й Смилец, станал български цар. По това време били построени най-високите стени и кули на Аневското кале, които се запазили и до наши дни. За важността на крепостта говори и фактът, че чак до края на Втората българска държава името й Копсис носела цялата Карловска котловина. Дошлите по-късно турци продължили да наричат котловината със същото име, като малко го видоизменили според езика си на Гьопса текне /Коритото Копсис, т.е. Котловина Копсис/. Платото, на което се намира Аневското кале, е отвесно от три страни, включително и откъм идващата от север маркирана пътека. Изкачването от подножието на платото до крепостта става по специално опънато за целта метално въже, започващо от края на пътеката. Калето е разположено край върховете на два хълма, като на темето на всеки един от тях е издигната по една висока бойна кула. Стените на кулите са запазени на височина 12-14 м., като освен тях, до наши дни се е съхранила добре и част от западната стена на крепостта. Изобщо Аневското кале е една от най-добре запазените и най-добре проучени крепости по нашите земи. Двете кули образуват самостоятелната вътрешна част на крепостта или т.нар. цитадела /в буквален превод от италиански език - малък град/, която се допълва от по-широката, но пък по-слабо запазена външна част. В миналото кулите, които защитавали крепостта, били общо осем на брой, като в малкото пространство, ограждано от стените им, били разположени и четири църкви. От северния хълм към южния може да се достигне, като се премине по наскоро поставен метален мост без парапет, надвесен опасно над страховита и много дълбока пропаст. Южната кула е по-висока и е построена върху напълно отвесни скали, част от които са дори с обратна денивелация. Това прави невъзможно изкачването до върха на кулата от север, дори и със закрепено към скалите въже. За достигане й, днес по отвесните стени са закрепени три метални стълби, плътно прилепени към скалите. Макар и нови, при изкачването им стълбите се люлеят предателски, създавайки илюзията, че ще се откъснат всеки момент от скалите. Стените на кулата заграждат съвсем малка площ, от която може да се излезе само на юг, през пробита в стените на крепостта дупка /190 мин./.

   От Аневското кале към разположеното на юг под него поле води широка и добре маркирана екопътека. По нея първоначално се слиза с по-слаб наклон, който се увеличава постепенно след достигане до гората. При навлизане сред дърветата пътеката се спуска на серпентини по каменист и оцветен в бяло склон, заради който местността тук носи имената Ак таш /Бял камък/, както и Ак чакълък /Дребен бял камък/. Слизането на юг е стръмно, но не и толкова опасно, както това на север, като от крепостта до полето се достига за около 40 мин. при денивелация от 300 м. /230 мин./. В подножието на Балкана пътеката извежда до широк черен път, покрай който маркировката продължава на югоизток към гр. Сопот. В тази посока пътят преминава край останките на антично селище и ранносредновековен манастир, намиращи се на границата на полето и планината. В миналото там вероятно се намирал третият от най-древните сопотски квартали, от който започвал античният път, водещ през местностите Почивалото и Пресечен камък на север към Троянско. От разклона към с. Иганово се продължава по черния път на югозапад, като след още около 10 мин. се достига до р. Куру дере /240 мин/. Въпреки името си, Куру дере /Сух дол/ е пълноводна и през най-горещото лято, вероятно защото склоновете на рида над нея са все още покрити с гъстата гора Ай кулак /Мечо ухо/. Реката се пресича по брод, след който се навлиза в равната местност Аиевски айкън /Аневска падина/, покрита доскоро с девствените дъбови гори. През годините на Студената война обаче, те били нарочно изсечени, като така бил създаден голям военен полигон за учебни стрелби, който се ползва, макар и по-рядко, и до днес. Телената мрежа на полигона е отдавна свалена, затова Аиевският айкън може да се пресече по диагонал водоравно и без пътека, като през него последователно се преодоляват долините на реките Татар дере и Яклък дере /от якалик - хребет, склон/. След тях се продължава покрай изоставени ж.п. релси, по които в миналото били закрепвани подвижни мишени, като от р. Куру дере до североизточния край на с. Иганово се достига след около 60 мин. /300 мин./. В края на полето се излиза при старите селски гробища, където се стъпва на широк черен път. Тук все още могат да се видят следи от античното трасе на римския подбалкански път Друма, както и останки от изчезналия още отпреди началото на турското робство огромен древен град, известен с името Узун кабаса /Дългият град/. От гробищата до центъра на с. Иганово се върви още около 10 мин. в югоизточна посока /310 мин./. 

 

35

От вр. Гердектепе на запад

 

 41

Паметникът на Боряна на Ярдъчлива поляна

 

42

Ярдъчлива поляна и боровата гора Чамлъка

 

44

Хижа Незабравка. Входът й е преграден с пейки, омотани с бодлива тел.

 

54

С увеличение към междинната лифтова станция, снимана от втората панорамна площадка

 

59

От втората площадка на югозапад към крепостта Копсис 

 

75

Въжето за влизане в крепостта

 

87

Мостът над пропастта между северната и южната кула

 

93

Трите стълби, водещи към върха на южната кула

 

94

От южната кула на север

 

95

Стените и вътрешността на южната кула, заедно с дупката за излизане от нея

 

101

От крепостта на юг

 

103

От крепостта към с. Иганово

 

108

От полето назад към крепостта Копсис

 

2014-02-01 171129

Профил на маршрута

Прочетена 900 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм