18.3. с. Иганово-Татарска поляна-заслон Гердектепе

Оценете
(0 гласа)

18.3. с. Иганово-Татарска поляна-заслон Гердектепе - слизане

Денивелация - 1200 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 11.6 км.

Немаркиран 

 2015 05 17 142126

Изтегли: GPS-трак

                     

   След поредица от успешни войни на Русия с Османската империя към края на 16-и в. от причерноморските степи към Балканския полуостров започнали да се изселват големи групи татари /поданици на васалното на турците Кримско ханство/, част от които били настанени в Карловско. Там те се установили на юг от сегашното село Иганово, основавайки съвсем ново селище с името Татаре. При пристигането на татарите, турският султан дарил техните първенци /наричани също султани/ с големи бейски привилегии. Тогава начело на татарите в Карловско стояли трима братя, първият от които си останал в с. Татаре, вторият се настанил в близкото с. Бегово, а третият се заселил чак в гр. Златица. С дарените им от султана бейски привилегии татарите бързо забогатели, като малкото по жители с. Татаре завладяло огромен брой имоти, част от които се намирали и в землището на съседното с. Иганово. По онова време, заради новите татарски собственици на имотите, към част от имената на повечето от местностите на североизток от Иганово било добавено прилагателното "татарски” - Татарска колиба, Татарска поляна, Татар дере, Татарска пътека, Татарска падина и т.н. След края на турското робство местните татари забегнали към Анадола, селото им Татаре било прекръстено на Московец и в него били настанени българи, но „татарските“ имена на местностите в планината над Иганово си останали и до днес.

  Най-високият връх в Балкана над с. Иганово е острият, двуглав и много панорамен Гердектепе /Гюрдуктепе//1713 м./. Върхът се намира в споменатия североизточен край на игановското землище, където имената на много от местностите са си открай време „татарски“. Така например, от южната страна на Гердектепе се намира заслон, в който се приютявали навремето местните овчари, а днес намират подслон преминаващите по главното било туристи. Освен с даденото му заради близкия връх име Гердектепе, заслонът е известен още и като Татарска колиба, а сградата му е разположена на по-особено, стратегически важно място, точно по средата между двете големи местни хижи - Дерменка на запад и Добрила на изток. Заслонът е изключително удобен и с това, че се намира буквално на няколко метра от главната билна пътека Ком-Емине /КЕ/, а бликащият до него извор с леденостудена вода не пресъхва дори и през най-горещото лято. При Татарската колиба от главното било на Балкана към с. Иганово се отделя дълъг рид, който носи все същото, широко разпространено тук, „татарско“ име - рид Татарска полянаРидът разделя долините на реките Кюф дере /от кьой дереСелски дол/ на запада и Айдара /от лично татарско име Хадир - красив/ на изток, а в средата му се намира продълговатата Татарска поляна. По билото на рида Татарска поляна от заслон Гердектепе на юг към с. Иганово се спуска широка и удобна за слизане немаркирана пътека, която, съвсем естествено, носи името Татарската пътека.

    Тъй като цялата местност в горната част на рида Татарската поляна е покрита с много гъста хвойна, началото на Татарската пътека не личи и трябва да се търси пред вратата на заслон Татарска колиба, След намирането на пътеката, по нея се слиза стръмно на юг, като 10 мин. след колибата се достига до разклон. Тук Татарската пътека се раздвоява, като единият й по-слабо използван край завива на югоизток към долината на р. Айдара. Продължението на този по-тънък край на пътеката се вижда и от другата източна страна на реката, където тя стъпва в средата на съседния рид Дермен тепе, в началото на другата по-голяма поляна в околността - Карачовската поляна /собственост в миналото на изчезналото днес село Карачово/. От разклона се продължава по по-широкия десен край на Татарска пътека с лек завой на югозапад, като след още 5 мин. се достига до равна площадка, разположена на върха на няколко групи ниски ронливи скали. Оттук се открива обширна панорама и на запад, към долината на р. Кюф дере и приказно красивата Игановска поляна, разположена на отсрещния й бряг /15 мин. след началото/. Долът, през който тече р. Кюф дере, носи, разбира се, поредното "татарско" наименование - Татарската падина. Слизането от панорамната площадка продължава покрай Татарската падина с широка сърповидна дъга с отвор на изток, като след около 20 мин. се достига до поток /35 мин. общо/. Пътеката го заобикаля от запад и извежда до скалистия връх Кота 1465, намиращ се в горния край на огромната Татарска поляна. На това място гъстата хвойна, придружаваща непрекъснато пътеката от самото й начало дотук, най-после свършва, като за кратко теренът се покрива с ниски треви. В тях пътеката е много широка и надълбоко вкопана в склона, а напредването по нея е бързо, леко и приятно. От вр. Кота 1465 следва продължително спускане през средата на Татарската поляна на югозапад, като за ориентир се ползват характерни остри скали, стърчащи в най-долния южен край на пасището. От потока до скалите се слиза за около 40 мин., като денивелацията от заслон Гердектепе до тях е 500 м. /75 мин./.

   Татарската поляна свършва при споменатите скали, на юг от които следва втората, по-трудна част от слизането. Тя се отличава с това, че до полето се върви само през гора, в която гледките напълно липсват. За сметка на това пък, пътеката постепенно се разширява и по нея няма опасност от изгубване. Под скалите се навлиза в пояс от ниски, тънки и млади дъбови израстъци, гъсто обрасли с бодливи храсти. Понеже е съвсем млада, на разлистилата се наскоро тук гора й викат в Иганово Йени кория /Новата гора/. За да преодолее първоначалния по-стръмен склон, пътеката започва да извива през гората на серпентини, като непосредствено под скалите се губи често в растителността и трябва да се търси. По-надолу склонът става дори още по-стръмен, затова пътеката слиза от западната страна на билото на рида, пресича по диагонал средните му части и в долният му край достига до по-равно място. Тук се завива на изток, пресича се водоравно почти целия рид и се излиза от източната му странаНа това място пътеката влиза в долината на плиткото Сухо дере и по него отново се спуска стръмно на юг. Разстоянието от края на Татарската поляна до началото на дерето се изминава за 40 мин., като денивелацията е 400 м. /115 мин./. През дерето се слиза по права линия на юг, като след още около 20 мин. се подминава пресъхнала чешма с малко бетонно водохващане над нея /135 мин./. Почти веднага след чешмата се слиза до долния край на гората и началото на полето, като пътеката минава на стотина метра на запад от портала на военно поделение /140 мин./. Понеже по Татарската пътека никъде няма маркировка, а гората по границата с полето е много гъста, на това място би могло да има проблем с намиране началото на пътеката в обратната посока - от юг на север. Сред достигане до полето се продължава на югозапад към група високи дървета с масивна чешма и пейка под тях. Оттук към Иганово се продължава водоравно на юг, като до селото се върви още около 30 мин. по някой от мтогобройните черни пътища /170 мин./.


01

Заслон Гердектепе /Татарската колиба/

 

55

От заслона на юг

 

65

От горния край на Татарската поляна на юг

 

69

От гориня край на Татарската поляна на север

 

05

Сухата чешма в края на слизането

 

74

Обратното начало на пътеката в най-долния край на гората

 

76

От чешмата в началото на полето назад към мястото на влизане на пътеката в гората

 

05

От с. Иганово към Стара планина 


2015 05 17 142211

Профил на маршрута

Прочетена 2562 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм