18.2. с. Иганово-х. Певците-х. Дерменка

Оценете
(0 гласа)

18.2. с. Иганово-х. Певците-х. Дерменка - слизане

Денивелация - 900 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 10.1 км.

Маркировка: от х. Дерменка до разклона за х. Певците - бяло-червено-бяло и ЗКМ, от разклона за х. Певците до с. Иганово - немаркиран

 

2014-02-01 164449

Изтегли: GPS-трак

            

    Разположената на главното било на Стара планина хижа Дерменка е най-голямата и най-добре уредена хижа над Иганово и е свързана със селото чрез няколко широки и добре отъпкани туристически пътеки. Първата от тях пресича т.нар. Голяма поляна, в горният край на която е построена другата по-малка местна хижа - Певците. Втората е добре маркираната и подробно обяснена в маршрут 18.1 Игановска пътека, слизаща към селото през едноименната Игановска поляна. Третото широко вървище, свързващо х. Дерменка с Иганово, е Татарската пътека, която се отделя от билото на планината при най-високия местен връх -  Гердектепе /Гюрдуктепе//1713 м./ и оттам се спуска на юг към полето. Сред изброени пътеки, най-близко разположената до х. Дерменка, най-късата като разстояние и най-ниската като височина е първата пътека, слизаща от планината към с. Иганово през местността Голямата поляна.

    От х. Дерменка към с. Иганово и Голямата поляна се тръгва първоначално на югозапад, като се следва нов и широк черен път и поставената по него гъста маркировка на главната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине. Със стръмно слизане след около 10 мин. се достига по пътя до голата местност Ай алан /Меча поляна/, заемаща северните склонове на покритият с ниски скали и дребни храсти панорамен връх Келкая /Голата скала//1535 м/. При слизането към с. Иганово върхът може и да не се изкачва, а да се заобиколи по черния път от север. От Келкая обаче се откриват невероятни гледки във всички посоки, затова е добре тук да се направи кратка отбивка и върхът да се изкачи за няколко минути в южна посока. От страната на Ай алан вр. Келкая е покрит с ниски треви и редки храсти, но от юг е отвесен и опасан с продълговат венец от причудливи скали, под който се намира непроходимата за туристи местност Келкая. От върха се открива всеобхватна панорама към по-голямата част от ширналото се на юг Карловско поле, към близкия на северозапад връх Дерменкая /1570 м.//който също както и Келкая е отвесен от южната си страна и е опасан оттам с продълговат скален венец/ и към белеещата се на север х. Дерменка. Заради дългата и заемаща тук южните склонове напланината поредица от отвесни скални венци, частта от главното било, разположена между стоящата на запад седловина Бахчиите и високия вр. Гердектепе на изток, се нарича Венците. Панорамата от вр. Келкая на югоизток също е прекрасна, като в тази посока се вижда спускащата се от главното било към полето редица от тънки и дълги гористи рътове, в средата на които се белеят продълговати поляни. Най-обширната от всички поляни е, разбира се, Голямата поляна, разположена съвсем близо до вр. Келкая в средата на едноименния рид Голямата поляна.

   Освен многобройните ридове и поляните по тях, от Келкая се вижда на югоизток и самото Иганово, както и цялото продължение на маршрута към него. Да се слезе обаче от върха направо към селото не е толкова лесно. Билото на планината от Келкая на изток е абсолютно непроходимо и по него не може да се продължи. На юг пък са споменатите отвесни скали, които са непреодолими без специална техника. Поради тези причини, за да се продължи от върха към Иганово, е необходимо да се слезе на обратно до черния път, пресичащ голата местност Ай алан. Изкачването от Мечата поляна до вр. Келкая и слизането оттам на обратно до черния път отнемат около 30 мин. /40 мин. след началото/. След връщане до черния път се продължава по него на изток, като в края на Ай алан се достига до вековна букова гора. Тук още при първото дърво се излиза при разклон, маркиран добре с табелка и с голямо информационно табло. При тях от черния път се отделя споменатата широка пътека, която се насочва веднага на югоизток към Голямата поляна и с. Иганово. От разклона се продължава по пътеката на югоизток, като натам се върви вече без всякаква маркировка. Въпреки липсата на знаци по нея обаче, пътеката се следва лесно, защото това е най-пряката и най-късата връзка между селото и х. Дерменка и затова трасето й е широко и добре отъпкано.

   След поляната Ай алан се навлиза във вековната и силно разредена букова гора, която е част от разположения предимно от северната страна на планината резерват Стенето. Местността тук се намира малко под главното било Балкана, затова към Иганово следва плавно изкачване, допълнително улеснено и подпомогнато и от разредената от брадвите на хората букова гора. След няколко минути главното било се пресича през седловината между вр. Келкая и безименния горист връх Кота 1584, като от другата му страна започва плавно, леко и приятно слизане на юг по най-горната широка част на рида Голямата поляна. Пътеката извива на къси серпентини през древната букова гора, пресичайки местност, носеща името на близката хижа - местност Певците. Тук за кратко време се преодоляват около 200 височина, като след 25 мин. се слиза до горния край на Голямата поляна в непосредствено близост до сградата на х. Певците /65 мин./. Заключената и отдавна изоставена х. Певците представлява малк двуетажна тухлена постройка, наподобяваща по формата си на селска вила. Южно от нея се вижда пресъхнала чешма, като липсата на вода през лятото е една от вероятните причини за изоставянето на сградата. Името на х. Певците и на близката околност е свързано с интересна легенда, която повечето от местните приемат за истина. Според тази легенда, в края на турското робство селският бей отглеждал магаретата си в самото подножие на планината, в местността, разположена точно под Голямата поляна. Тогава покрай големите животински обори израснало цяло селище, в което живеели магарешките пастири, както и някои други от бейските ратаи заедно със семейства си. Заради магаретата, селището съвсем естествено било наречено Ешеклар /Магаретата/, което име, пак заради магаретата и техния рев, започнали по-късно да изговарят на майтап като Ашиклар /Певците/. Оттук дошли и имената на местностите под и над Голямата поляна, на малката изоставена хижа и на съседното на Иганово село Певците. Пак заради магарешките „певци“, на Голямата поляна понякога й викат още и Певчанска поляна.

   От х. Певците към с. Иганово се продължава без пътека и по права линия на юг, като продълговатата и равна Голяма поляна се пресича през средата й за около 10 мин. /75 мин./. В най-южният край на поляната се достига до овална панорамна площадка с невероятен изглед към Карловското поле и най-вече към огромния военен завод, построен в южното подножие на планината /средата му е точно под Голямата поляна/. От площадката към полето под нея се продължава със стръмно спускане на югоизток, като тук трябва задължително да се намери мястото, при което пътеката влиза в гората. За съжаление, то не се вижда от площадката и не е маркирано по никакъв начин, затова трябва да се търси в югоизточния край на поляната. След намирането му се продължава по пътеката на югоизток, като се слиза по стръмен каменист склон, покрит почти изцяло с ниска, суха и бодлива растителност. Спускайки се към полето, пътеката следва билото на рида Голямата поляна, заградено с две по-дълбоки стръмносклонести долини. През тази вляво протича река Кюп дере /Долът-гърне/, наречена така заради формата на долината си, а през тази вдясно - река Курунджа /Сухата река/, носеща това име заради невероятно сухата местност, през която протича. В горната си част склонът, по който се слиза, е извънредно стръмен, затова пътеката го преодолява на серпентини, като малко по-надолу, след тясна и къса полянка, наклонът постепенно намалява. За кратко вляво от поляната се вижда асфалтов път, водещ по долината на Кюб дере на север, към подземни складове на военните, прокопани дълбоко навътре в недрата на планината. Под късото и голо място следва последната, по-лека част от слизането, като разстоянието от южния край на Голямата поляна до полето се изминава за около 45 мин. при денивелация от 600 м. /120 мин./

    Пътеката излиза на полето от северната страна и точно по средата на дългия военен завод, който е опасан с двойна ограда от бодлива тел. Покрай оградата е прокаран широк черен път, по който може да се продължи както към с. Иганово на изток, така и към съседното село Кърнаре на запад. Разстоянието от единия до другия край на завода се изминава за 60 мин., а пътеката излиза точно в средата му, което означава, че в която и от двете посоки да се тръгне, до края на оградата ще се достигне чак след около 30 мин. Ако оттук се продължи към с. Иганово на изток, тогава по черния път се слиза плавно към долината на р. Кюп дере, заета при устието си от голата местност Дуван тарла. В миналото тук имало ниви, които попадали в землището на разположеното на юг от завода с. Певците. В долината на Кюп дере се пресичат малка поляна и асфалтовия път, водещ към разположените високо в планината подземни складове на военните, като след реката се влиза отново в гъста гора. От източната страна на поляната пътят достига до местността Иреня /от гереня - свободно пасище, в което пасат селските животни/ - някога широка и гола поляна, в която си пасели на воля игановските животни. За съжаление, в наши дни, главно заради военния завод, местността тук е изоставена и вече не се ползва за паша, затова и черният път се е позатлачил с растителност и по него не може да се продължи. Това налага непроходимия участък да се заобиколи по равна и широка пътека, извиваща през гъстата гора от северната страна на пътя. Още по на изток, в местността, която е вече към края на оградата, навремето растяла вековна и много буйна дъбова гора, известна в селото като Саръ кория /Жълтата кория/. Гледан откъм Иганово, районът преди края на оградата се намира зад Саръ кория, затова и името му е точно такова - местност Зад Саръ кория. В най-източния край на завода се стъпва отново на черния път, пресича се по него и река Гюб дере /Боклукчив дол, заради ниската, тънка и поради това неизползваема растителност, с която е обрасла долината муи 30 мин. след разклона с пътеката към х. Певците се достига до края на оградата /150 мин./. На изток от нея се върви още няколко минути през остатъците от Жълтата кория и се излиза на голо поле, над което се забелязват веднага първите къщи на Иганово. Разстоянието от края на завода до селото се изминава за около 30 мин., като през цялото време се върви водоравно по някой от многобройните черни пътища /180 мин./.    

           

3

Хижа Дерменка

 69

Поляната Ай алан и вр. Келкая, снимани от вр. Дерменкая  

 

82

От вр. Келкая към вр. Дерменкая

 

77

От вр. Келкая на югоизток към Голямата поляна

 

43

Разклонът в източния край на местността Ай алан

 

7

Хижа Певците

 

8

От долния край на Голямата поляна назад към х. Певците

 

89

От Голямата поляна към с. Иганово

 

05

От с. Иганово на северозапад към Стара планина

 

2014-02-01 164529

Профил на маршрута

Прочетена 896 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм