17.4. с. Кърнаре /Кърнарско ханче/-рид Галибега-х. Мъка-х. Дерменка

Оценете
(0 гласа)

17.4. с. Кърнаре /Кърнарско ханче/-рид Галибега-х. Мъка-х. Дерменка - качване

Денивелация - 1100 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 5.5 км.

Маркировка: от Кърнарско ханче до м. Горната поляна - немаркиран, от м. Горната поляна до седловина Бахчиите - бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от седловина Бахчиите до х. Дерменка - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2017 01 31 120728

Изтегли: GPS-трак

   

   Най-пряката пътека, която води от село Кърнаре към билото на Балкана, започва от разположеното в полите на планината Кърнарско ханче. От него пътеката се изкачва право на север, следвайки гръбнака на тънкият и къс рид Галибега - странична издънка на по-широкият и по-дълъг хребет Дебели дял. От своя страна Дебели дял е най-едрият /откъдето идва и името му/ и най-важният за района рид, който се отделя от върха на планината при възловата седловина Бахчийка и се спуска оттам към Кърнарското ханче и равното кърнарско поле. В средната си част Дебели дял се разчленява от водите на река Орман дере /Горски дол/ на два по-къси долни странични рида, източният от които се нарича Каваклията /Тополов рид/, а западният - Галибега. В миналото изкачването от с. Кърнаре към горните части на Балкана ставало, съвсем естествено, по най-късата пътека, която извивала по гребена на рида Галибега. В с. Кърнаре тази пътека е известна с хибридното си българо-турско наименование Ишек пътека /Магарешката пътека/, тъй като именно по нея били изнасяли доскоро товари с магарета към по-високите краища на планина. Преди години обаче, пътеката по съседния рид Каваклията била маркирана с нови лентова и зимна колова маркировки и днес туристите предпочитат да се изкачват по нея, вместо по съседното по-пряко вървище. Така широката и добре отъпкана през вековете пътека по Галибега била постепенно изоставена и почти напълно забравена, макар да била най-прекият и къс път, водещ от с. Кърнаре към главното било на Балкана.

   От Кърнарското ханче към планината и рида Галибега се поема през полето на северозапад, като ориентир в тази посока е виждаща се добре тясна и дълбока долина на река Джофара /Джафар дере/. С тази скалиста, силно разчленена и наподобяваща на лабиринт долина на реката е свързано и наименованието на заграждащият я от изток рид Галибега, което в превод на български означава точно Лабиринт. 10 мин. след началото на маршрута се излиза на шосето на Троянския проход, на около стотина метра източно от р. Джофара. Тук на север от асфалта се отделя споменатата Ишек пътека, която навлиза сред гъстите лесове от горната страна на пътя, стъпва на рида Галибега и веднага започва стремглаво да се изкачва по най-ниските му части. Понеже склонът нагоре е извънредно стръмен, пътеката го преодолява на къси серпентини, като извива първоначално в север-североизточна посока, пресичайки по диагонал ниска и много гъста габърова гора. Тук в най-долните части на рида, някъде вляво от пътеката, остава бившата продълговата и силно наклонена към долината на р. Джофара поляна Карагьоз тарла /Черноокова нива/. 35 мин. след начало си пътеката достига до равната седловина Седлото, от която се открива на север първата по-обширна панорама по маршрута /45 мин. след началото/. Виждат се изпълненото с причудливи скали тясно дефиле на р. Джофара, почти всички сложни разклонения на долината й, както и доминиращият над нея огромен скален венец Червената скала. Денивелацията от Кърнарското ханче дотук е около 350 м. Както показва името на местността, Седлото е равно и тясно място по билото на Галибега, свързващо двете му по-широки долна и горна части. След първоначалното много стръмно изкачване, малката и равна седловинка е идеално място за почивка, още повече, че оттук нагоре следва пак сравнително труден етап от маршрута.

   Гората над седловината е по-разредена, а склоновете на Галибега са покрити с натрошени камънаци, което прави изкачването от Седлото нагоре, като че ли, по-лесно, въпреки все още големият наклон. Над равното място пътеката извива стръмно по поредните къси серпентини и покрай последните ниски скали и разкривени дървета излиза след 15 мин. над горския пояс в ниската част на просторната и гола местност Горната поляна /60 мин./В най-южният край на тази местност се намират изворите на споменатата р. Орман дере, която разделя рида Дебели дял на две по-къси долни части. Над гората пътеката излиза при поляната в близост до голото връхче Кота 1194, от което се открива обширна панорама назад към цялата Карловска котловина. От този връх се вижда и далеч на североизток към продължението на рида Галибега, чието било натам е тънко, голо и посипано с няколко характерни и изпъкващи над поляните групи скали. На изток пък се вижда също така голият в горната си част рид Каваклията, по билото на който извива маркираната с колове туристическа пътека. От Кота 1194 към върха на планината може да се продължи по два варианта. Първият е Горната поляна да се пресече водоравно на изток, да се мине над изворите на р. Орман дере и да се достигне до маркираната пътека, извиваща по билото на рида Каваклията. Ориентир н тази посока е ясно открояващият се пирамидален връх Йосев говедарник /1308 м./ и другото обширно голо пасище в района - Долната поляна. При този вариант, след достигане до туристическата пътека се продължава по нея на север, като трасето й е подробно обяснено в маршрут 17.1. Вторият вариант е по-пряк от първия, като от вр. Кота 1194 се продължава по билото на рида Галибега на североизток към стърчащата над характерните скали борова гора Късият чамлък.

   Ако за изкачване от Кота 1194 към главното било на планината се избере вторият вариант, тогава от върха се продължава по Галибега на североизток, като се върви от юг и на няколко метра под скалистия гребен на рида. Горната поляна е покрита с високи треви, в които пътеката почти не личи, затова, като ориентир напред и нагоре, служат по-големите скални групи по билото на Галибега, както и една по-малка, равна и също така скалиста площадка, разположена непосредствено над тях. Разстоянието от вр. Кота 1194 до площадката се изминава за около 30 мин., като денивелацията от местността Седлото дотук е 300 м. /90 мин./. Площадката е най-важното място по маршрута, първо защото при нея ридовете Галибега и Каваклията се събират и второ, защото тук пътеката, следваща билото на западния рид, се влива в маркираната туристическа пътека, извиваща по билото на източния. Не на последно място, площадката е интересна и с невероятната панорама, която се открива от нея на юг, към пообраслите с шипки бивши пасища Горната и Долната поляни, вр. Йосев говедарник и гористата долина на р. Орман дере. От това място към върха на планината се продължава вече по маркираната с лентова и колова маркировки туристическа пътека, която със завой на североизток навлиза в боровата гора Късият чамлък. 

   Причудливо разкривените дървета на Късият чамлък, както и разхвърляните навсякъде покрай тях натрошени скали, придават донякъде алпийски вид на иначе спокойните и затревени старопланински склонове, затова и местността, макар да се намира от южната страна на Балкана, е включена в Резерват Стенето, разположен на север от главното му било. През гората пътеката извива със съвсем лек наклон нагоре, като от края на Горната поляна до хижа Мъка се изкачват още стотина метра височина, а разстоянието се изминава за около 25 мин. /115 мин./. Хижа Мъка е построена сред красивата горска полянка Салчов егрек /Салчова кошара/, намираща се в най-горния край на местността Късият чамлък. Хижата е заключена, а сградата й изглежда така, сякаш е отдавна изоставена, като при нея туристите могат да ползват само голяма чешма, намираща се от северната й страна. От х. Мъка се продължава по маркировката на североизток, като след още около 15 мин. се излиза на главното било на планината при кръстопътната седловина Бахчиите /130 мин./. Тук туристическата пътеката, идваща откъм с. Кърнаре и х. Мъка, се влива в главната билна пътека Ком-Емине /КЕ/, следваща гребена на Балкана. От разклона към хижа Дерменка се продължава на изток по пътеката КЕ, която тук е поставена покрай широк черен път, следващ главното било на планината на около двайсетина метра от северната му страна. От седловината се достига с лек наклон нагоре за около 15 мин. до връх Дерменкая /Воденична скала/, чието теме е разположено на обширно, равно и голо плато /1570 м.//145 мин./. Въпреки, че е съвсем плосък на темето си, Дерменкая е много обзорен връх с панорама във всички посоки, като най-красивите гледки са на юг към уникалната скалиста долина на река Ибче дере /Екче дере/. От върха към хижа Дерменка се продължава отново по пътеката КЕ на изток, като разстоянието до сградата й се изминава за около 5 мин. /150 мин./.

  

01

 Кърнарското ханче и пътеките, които започват от него 

 

12

 От панорамната площадка назад към Горната поляна и долината на р. Орман дере

 

10

От ниския край на Горната поляна към местността Късият чамлък 

 

15

Ридовете Галибега и Каваклията, разделени от долината на р. Орман дере

 

32

                                                                                        Хижа Мъка                                                                             

 37

 От вр. Дерменкая към седловина Бахчиите

 

7

 На вр. Дерменкая

 

2017 01 31 120921

 Профил на маршрута

 

Прочетена 851 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм