17.3. с. Кърнаре /Кърнарско ханче/-р. Джафар дере-Водопадите-заслон Орлово гнездо

Оценете
(0 гласа)

17.3. с. Кърнаре /Кърнарско ханче/-Джафар дере-Водопадите-заслон Орлово гнездо - качване

Денивелация - 900 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 6.5 км.

Маркировка: от Кърнарска ханче до засл. Орлово гнездо - рядка маркировка - бяло-жълто-бяло

 

2015 05 13 084356

Изтегли: GPS-трак

    

    Известното из цяла България Кърнарско ханче, описано подробно и в книгата на писателя Иван Вазов „Под игото“, се намира на няколко километра на север от село Кърнаре в самото подножие на Стара планина. Местоположението на заведението го превръща в изключително удобен изходен пункт за туристически излети, още повече, че от сградата му започват няколко широки пътеки, разпръскващи се ветрилообразно към Балкана във всички възможни посоки. Три от пътеките следват гребените на основните ридове, спускащи се от върха на планината на юг към полето. Основната маркирана пътека, водеща от Кърнарското ханче на североизток към рида Каваклията, е описана подробно в маршрут 17.1. Друга пътека извива от подножието на Стара планина на северозапад към старото и все още добре запазено трасе на древния трако-римски път Виа Траяна /Троянски проход/. Тази пътека също е подробно описана в маршрут 17.2. Трета пътека /обяснена много добре в маршрут 17.4/ се изкачва от ханчето към главното било на планината в северна посока, следвайки гръбнака на дългия рид Галибега. Освен гореизброените вървища, при Кърнарското ханче от полите на Балкана към неговия връх се насочва и още една пътека, която не следва билото на рид, а дълбоката долина на най-дългата и пълноводна местна река - Джофара /Джафар дере//от джофар - цветето грамофонче, наричано още и утринна слава/

   От Кърнарското ханче към р. Джофара се поема на северозапад по широка и добре отъпкана пътека. Долината на реката е съвсем наблизо и се вижда добре още от самото ханче, като в посока към нея се заобикалят няколко добре обработени имота, отделни зеленчукови градини и оградени с плет кошери. 10 мин. след началото на маршрута се достига до водите на Джофара при стар каменен мост, по който някога Троянския проход преминавал над реката. Точно преди моста се завива на север, навлиза се водоравно в долина на Джофара и в нейното начало се пресича къса и тъмна горичка. При послединте дървета се подминава бетонно водохващане, на което е изписано с жълта боя „Заслон Орлово гнездо” и е изрисувана стрелка, сочеща на север към горните части на планината. В миналото р. Джофара била много буйна и с огромен дебит, но през 1967 г. по долината й били построени няколко големи бетонни водохващания, заради които днес през лятото коритото й е почти сухо. Веднага след първото водохващане се достига до изключително дълбокото, тясно и усойно устие на р. Джофара, заградено с почти отвесни старопланински склонове. Преди години оттук на север покрай водите на реката била трасирана широка пътека, която обслужвала споменатите водохващания. В наши дни пътеката е запазила на места ширината си, но на други е била постепенно „изядена” от Джофара, което налага коритото й да се пресича на няколко пъти по брод. 10 мин. след навлизане в тясната част от долината се достига до второ бетонно водохващане /20 мин. след началото/. След него започват да се редуват по-трудни с по-леки за преодоляване участъци, като се пресичат ту гъсто обрасли с висока коприва поляни, ту пък се върви по широки алеи, под сянката на разкошни широколистни гори.

    20 мин. след второто водохващане пътеката достига до странен, изкопан в земята бункер, чиите стени са иззидани с големи и обли речни камъни /40 мин. общо/. Предназначението на бункера е неясно, а каменните стени и формата му силно наподобяват на култовия храм-кладенец, изграден в близост до брезнишкото село Гърло. Тук обаче, каменният бункер вероятно е съвременен и почти сигурно е бил предназначен за производството на вар. Веднага след него се подминава водослива на Джофара със спускащият се отляво поток Късото дере, неправилно отбелязан на някои карти като р. Кобилин дол. От това място нагоре се пресича най-сложният за преминаване участък от долината на Джофара. В него пътеката е била направо пометена от водите на реката и днес дъното на долината й е напълно покрито с огромни оголени камъни. Мъчнотията по заобикалянето на скалите тук се допълва и от изключително тесните и гъсто залесени склонове, между които се върви в пълен сумрак. 20 мин. след каменния бункер се достига и до най-важното място по маршрута - разклон на пътеката, разположен при сливането на двете основни реки, образуващи Джофара - идващата отляво река Кобилин дол и стичащата се отдясно река Мандра дере /60 мин./. Освен, че мястото има голямо значение за продължението на маршрута, то е и особено трудно за ориентация, първо защото разклонът тук не е маркиран и може лесно да се пропусне и второ, защото пътеката е много тясна и разделянето й се забелязва трудно. При водослива на реките по-скоро трябва да се усети, отколкото да се види, че пътеката се раздвоява, като в същото време е добре да се вземе и най-правилното решение относно посокана, в която ще се продължи. От разклона, по-широкият десен край на пътеката продължава заедно с маркировката на север, директно към заслон Орлово гнездо, като изкачването натам става по тесния рид, заключен между началните притоци на р. Джофара. Левият край на пътеката е немаркиран и от разклона се насочва на северозапад по долината на р. Кобилин дол, извивайки срещу течението на реката. Оттук към заслон Орлово гнезно може да се продължи и по двете пътеки, като по-пряка е дясната пътека. По лявата пътека се заобикаля повече, затова пък, ако се продължи по нея, ще могат да се видят изключително красивите водопади, разположени в средната част от долината на р. Кобилин дол.

   Ако от разклона се избере за продължение лявата пътека, тогава по нея се навлиза на северозапад в скалистият и крив Кобилин дол. Нагоре дефилето на реката е дори още по-тясно и диво, отколкото това на р. Джафар дере, като тук породената от сумрака свръхeстествена и дори сюрреалистична картина се допълва с издигащите се над нея стръмни скалисти склонове, част от които са се срутили някога към долината и са я изпълнили с огромни каменни блокове. Пътеката се провира някак си между тях, като напред теснотията става още по-голяма и по-всичко изглежда, че долината ще се окаже всеки миг напълно преградена. Случва се обаче точно обратното, като напред дефилето леко се разширява, а няколко минути след разклона по дърветата и по скалите край пътеката се появява и аматьорска маркировка - водоравна синя линия. Тя е много важна и е добре да се следва чак до местността с водопадите, защото синият й цвят много помага при продължаващото натам лавиране между скалите. Покрай падналите каменни блокове, и 15 мин. след разклона, пътеката завива на север, подминава водослива с почти сухото Късърак дере /Безплоден дол/ и достига до сипей от натрошени камънаци, разположен вляво от Кобилин дол /75 мин./. Тук долината се изоставя, сипейният склон се изкачва бавно и внимателно в северозападна посока и над него се продължава водоравно към първия водопад. Пътеката подминава деформирано "бременно" дърво и след него, 25 мин. след началото на сипея, излиза пред най-долния от трите водопада /100 мин./.

  Първият водопад е най-нисък и представлява миниатюрна каскада от няколко малки водопадчета /по-скоро водоскоци/, образувани от плъзгането на водите на реката по плоска и слабо наклонена скала. Веднага след първия водопад обаче се излиза и пред втория, който изглежда вече съвсем като истински, с височина на пада от около двайсетина метра. За съжаление, през лятото водите на р. Кобилин дол се губят някъде над водопада и пръскалото му съвсем пресъхва. Освен цялостната красота на местността, тук е интересна и самата чаша на водния феномен, която е разположена в дълбока, тясна и със заоблени като на кладенец страни дупка, измъкването от която е възможно само в източна посока. Над дупката се достига до равна площадка с уникална панорама към скалния венец Червената скала /Червените скали/, разположен на запад точно над втория водопад. Отвесната скала е разделена от природата на няколко по-къси отрязъка и огрявана от утринното слънце изглежда наистина червена на цвят. Тази необичайно красива и все още дива местност в най-рядко посещаваната част от планината е свързана, разбира се, и с интересна иманярска легенда. Според нея, разбойниците, които ограбвали пътниците в близкия Троянски проход, издълбали в Червената скала специална пещера, наричана Хайдушката дупка. Там те не само криели ограбените от тях ценности, но имали дори и монетарница, в която уж сечали свои собствени пари. От равната площадка към подножието на третия и най-висок водопад по реката се продължава на северозапад, в посока към Червената скала /120 мин./. Измъкването от чашата и на този водопад става също само в една посока и тя е по долината на р. Кобилин долна север. Ако обаче се достигне до местността над третия водопад, тогава от нея не може да се продължи директно към заслон Орлово гнездо.

   От местността с водопадите към заслон Орлово гнездо е най-добре да се тръгне от площадката между втория и третия водопад в североизточна посока /над западния край от долината на р. Късърак дере/, като се върви покрай основата на поредица от скални венци. Денивелацията от полето до водопадите е 450 м., като до заслона остава приблизително още толкова височина. Изкачването нагоре става по тясна пътека, пресичаща по диагонал на североизток вековна букова гора. В началото се върви под отделните скални венци, с които е изпълнена местността, като те пък служат като ориентир относно продължението на пътеката. Колкото повече се напредва на североизток, толкова по-широка и по-стръмна става тя, като най-силният наклон по нея е точно в последния участък, непосредствено преди края на гората. Тук пътеката преодолява склона, извивайки на серпентини, като над последните дървета достига до голото пасище Бальовското. Разстоянието от водопадите до края на гората под Бальовското се изминава за около 60 мин. /160 мин./. Името на пасището, както и това на близката, простираща се на запад оттук, Бальова планина показват, че в миналото тези местности са принадлежали на богатата троянска фамилия Балевски. Почти веднага след излизане над гората назад в южна посока се открива обширна панорама, като натам се виждат по-голямата част от долината на р. Джофара с разположения в средата й скален венец Червената скала. В обратната северна посока пък на самото било на Балкана се мержелее бялата сграда на заслон Орлово гнездо„кацнала“ между т.нар. Картали - върховете Картал тепе /Орлова могила//1611 м./ от запад и Картал кая /Орлова скала//1588 м./ от изток. Разстоянието от края на гората до заслона се изминава за около 15 мин. по широка и добре личаща сред тревите пътека /175 мин./.

 

01

 Кърнарското ханче и пътеките, които започват от него

 

03

 Старият мост над река Джафар дере

 

04

 Началото на пътеката и първото бетонно водохващане 

 4

 Второто водохващане на реката

 

5

Каменният бункер

 6

 Средният водопад

 

7

 Червената скала

 

33

 От мeстността Бальовското назад към долната част от долината на р. Джафар дере 

 

43

 И на север към Орлово гнездо

 

46

 От заслон Орлово гнездо към долината на Джафар дере 

 

2015 05 13 084434

 Профил на маршрута

Прочетена 1327 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм