12.2. Седловина Козница-рид Диктепе-Кончето-вр. Вежен

Оценете
(0 гласа)

12.2. Седловина Козница-рид Диктепе-Кончето-вр. Вежен - слизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 13.9 км.

Немаркиран

 

2014-01-31 114451

Изтегли: GPS-трак

      

   В маршрут 12.1. е описана пряката пътека, която се спуска от връх Вежен /2198 м./ на юг, извива по дългия рид Козница и свързва главното било на Централна Стара планина с възловата Кознишка седловина и с основния подбалкански път. Освен по тази пътека, от Вежен до седловината може да се слезе и по още един начин, като гигантската дупка на стоящата под върха Въртопска котловина се заобиколи от запад през интересната билна местност Кончето /Старопланинското конче/. Така слизането доста се забавя, но пък се посещават множество все още диви и стоящи встрани от добре утъпканите туристически пътеки местности, отличаващи се със своя собствена уникална красота и неповторимост. Маршрутът през местността Кончето се улеснява и от широк черен път, до който се достига в западния край на Въртопската котловина и по който може да се слезе бързо и лесно до крайната точка при седловина Козница. И накрая, но не и на последно място, предлаганият тук маршрут се различава от всички останали варианти за слизане с изключителната си обгледност и всеобхватността на панорамите си.

  От вр. Вежен към местността Кончето се тръгва водоравно на западкато натам се следват маркировката на основната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/и главното било на планината. Целта на това дълго заобикаляне е да се избегне кратерът на дълбоката Въртопска котловина, който през цялото време на слизането е пред очите от южната страна на пътеката. В тази част на планината главното й било е заето от равното и широко до няколко километра в диаметър Веженско плато, в североизточния край на което се издига и самият вр. Вежен. Пресичането на равното плато от изток на запад доставя истинско удоволствие, защото по него се върви продължително време само водоравно и по килим от меки, приятно пружиниращи под краката треви. 10 мин. след вр. Вежен се подминават последователно два разклона, при които от КЕ се отделят на север зимна и лятна пътеки, водещи към близката хижа Вежен. Зимната пътека се спуска към хижата по северния склон на платото, докато лятната заобикаля по западния му склон през пасището Късъджика /пасището е късъджик т.е. късо, защото е разделено на части от няколко много стръмни, изключително дълги и силно лавиноопасни през зимата улея/. В края на Веженското плато се достига до тясна и силно наклонена на запад част от главното било, по която бавно и внимателно се слиза до връх Малък Вежен /2090 м./. Разстоянието от началото на маршрута дотук се изминава за около 30 мин. Въпреки че е ясно изразен, отчетливо отделен от главното било на планината и на темето му е поставена триангулачна точка, вр. Малък Вежен не е отбелязан като самостоятелна кота на нито една карта. От него следва още по-стръмно двадесетминутно спусканепо скалист терен до дълбока безименна седловина, на запад от която е разположен връх Пъпа /1976 м.//50 мин. след началото/. Разликата във височината между вр. Вежен и седловината е около 200 м. При безименната седловина, освен пътеката КЕ, достигат от южната страна на планината и още две пътеки. Първата от тях е маркирана със зимна колова маркировка /ЗКМ/ и идва откъм намиращите се на юг Въртопски теснини и ж.п. гара Копривщица, а втората е остатък от почти заличен от времето древен път, който е немаркиран и в миналото се е изкачвал дотук откъм разположената на югоизток седловина Козница. Заради тези две пътеки, както и заради още една, която се изкачва до главното било при седловината, стояща на запад от Пъпа, цялата местност около този връх носи името Портите.

   Пъпа е гол, объл и покрит с меки треви връх, наречен така, заради характерната си слабоизпъкнала над терена куполовидна форма, подобна точно на тази на човешки пъп. Заради стръмните си и опасни южни и северни склонове, през зимата върхът задължително трябва да се изкачи, но пък при липса на сняг през лятото може и да се заобиколи от север по широка и добре отъпкана пътекаОт западната страна на Пъпа пътеката извежда до втора седловина /втора порта/, която по вид и по форма е точно копие на първата - дълбока, затревена и с достигаща до нея от юг пътека, която в миналото била също част от широк черен път. Според историците, в древността този път свързвал Копривщенския край с Тетевенско и се наричал Кознишки проход /Кознишки път/. На запад от втората седловина по пътеката КЕ се заобикаля също от север още един нисък, затревен и заоблен на темето си връх, който е безименен и може условно да бъде наречен заради височината си връх Кота 1955. След него се достига и до третата най-западна порта, която отново представлява дълбока тревиста седловина. Тук обаче, част от южният й край е покрит със скали, които по формата си наистина наподобяват на изсечена в главното било огромна каменна порта. Както може и да се предположи, от юг до тази седловина също достига широка пътека, която е част от споменатия вече Кознишки проход. Върховете Пъпа и Кота 1955 се заобикалят общо за 25 мин., като след тях пътеката КЕ достига при третата порта до най-източния край на обширната билна местност Кончето /Старопланинското конче//75 мин./

   Кончето е много тънка и скалиста част от главното било на Балкана, подобна на едноименната местност Кончето в Пирин планина, само че тук тя е в по-умален и не в толкова импозантен вид като нея. Другото име на Кончето е Портата /или пък Портите/, дадено му по погрешка, заради разположените малко по на изток от него три дълбоки проходни седловини. Сравнително равната местност Кончето се пресича по билото й за по-малко от 15 мин., като в западният й край се достига до подножието на връх Братаница /Братанеца, Братанички чал//1992 м.//90 мин./. Тук намиращата сепод главното било Въртопска котловина е окончателно заобиколена, така че от това място може вече да се слиза на югоизток към разположената натам Кознишка седловина. Под Кончето и вр. Братаница се простира друга гигантска по размери местност - пасището Врътопа /Въртопа/, заградена на запад от страничния рид Алакчия /от айляк - свободен/ и на изток от рида Калето. За пасището Въртопа важи това, което е казано вече и за вр. Пъпа - през зимата стръмните му заснежени склонове са особено опасни, но пък през лятото са твърди и много удобни за слизане. При липса на сняг от подножието на вр. Братаница се продължава без пътека на юг, като разстоянието от главното било до дъното на Въртопа се изминава за около 35 мин. при денивелация от 400 м. /125 мин./,

  След достигане до дъното на пасището Въртопа се продължава по него без пътека водоравно на юг, като в най-долният му край се достига до закътаната сред букови гори поляна Михалкови колиби /Михалева мандра/В миналото тук, както и в цялата околност на Въртопската котловина, били пръснати многобройни влашки и каракачански овчарски колиби, откъдето дошло и наименованието на местността. В източният край на поляната се достига до виждащ се още от главното било широк черен път и по него се продължава с плавно слизане в югоизточна посока. Днес това е новоизграден, съвременен черен път, който местните наричат Кован йолу /Пчелински път/, но в миналото точно под него било разположено трасето на стария античен Кознишки проход. Под Михалкови колиби пътят навлиза в обширните букови гори, които покриват целия среден и западен край на Въртопската котловина, пресича река Бялата вода /Бялата река/, както и една малка поляна под нея и се спуска до подножието на връх Калето /1359 м./. В древността на скалистото теме на върха била издигната непревземаема крепост, специално построена там, за да контролира и охранява Кознишкия проход. При върха пътят завива на изток, спуска се плавно надолу и 35 мин. след отделянето си от местността Въртопа достига до най-западната от трите разположени в средата на котловината Въртопски поляни /160 мин./. На същата поляна, но от юг, излиза и маркираната със ЗКМ пътека, идваща откъм ж.п. гара Копривщица и водеща на север към вр. Пъпа. В южния край на поляната пътят Кован йолу /Кознишкия проход/ пресича р. Въртопа по брод, стъпва от другата й страна на страничния рид Диктепе /Острица/ и по него, с плавно изкачване на югозапад, достига след 10 мин. до равна панорамна площадка /170 мин./. Заравненото място е надвесено на петдесетина метра над долината на р. Въртопа и от него се открива уникална по своята красота панорама на запад към отвесните стени на вр. Калето, както и на югозапад към дълбоката бездна на покритите с остри скали Въртопски теснини. 

    След площадката се продължава със слизане на югоизток, като почти веднага се достига до разклон. От това място старият Кознишки път /заедно с коловете на туристическата маркировка/ се устремява стръмно на юг към малката Кознишка котловина, докато новият път Кован йолу завива на югоизток и се насочва точно към седловина Козница. От разклона се продължава по по-широкия път на югоизток, като тук разкошната панорама на Въртопските теснини се пренася от южната страна на пътя към малката по размери, но пък очарователна по свой собствен начин Кознишка котловина. Под разклона пътят траверсира почти водоравно южните склонове на рида Диктепе, описва няколко завоя, следвайки всички извивки на местността и пресича двата начални притока на река Чамлъшко дере. След втория поток за първи път след вр. Вежен се открива панорама отново към крайната цел на маршрута - разположената на югоизток седловина Козница. Макар, че седловината е все още доста далеч, насред голата поляна, покриваща горният й край, може да се различи самотна тухлена къща, над която стърчат три тънки и много високи метални антени. Извивайки по южните склонове на Диктепе пътят продължава бавно да се снижава, като 50 мин. след панорамната площадка достига до информационна табела, сочеща началото на Национален парк "Централен Балкан" /220 мин./. Денивелацията от разклона с Кознишкия проход до табелата е около 200 м. Оттук черния път описва още няколко по-къси завоя във все същата югоизточна посока и след още 20 мин. достига до тухлената къща и стърчащите над нея метални антени в долния край на голата поляна /240 мин./. Под тях следва кратко спускане по просека през гората на юг, като няколко няколко минути по-надолу се достига до дъното на седловина Козница и до шосето на главния подбалкански път.

 

20

 Връх Вежен

 

28

 На вр. Малък Вежен

 

29

 Главното било от вр. Малък Вежен на запад

 

38

 Вр. Пъпа и разклонът на седловината, разположена на изток от него /най-източната порта/

 

41

 От пътеката КЕ назад към върховете Вежен, Малък Вежен и Пъпа

 

49

 От Кончето към вр. Вежен

 

46

 От Кончето на юг към местностите Въртопа, Михалкови колиби и Въртопски теснини 

 

69

От главното било към местността Михалкови колиби и трите Въртопски поляни зад нея

 

51

 От пасището Въртопа назад и нагоре към местността Кончето 

 

59

 Въртопските теснини

 

 70

С увеличение към вр. Калето. Зад него се вижда черния път, водещ по рида Диктепе на изток

 

65

 От пътя Кован йолу към Кознишката котловина и ж.п. гара Копривщица

 

70

 От пътя Кован йолу на югоизток към седловина Козница

 

2014-01-31 114522

 Профил на маршрута

Прочетена 1060 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм