13.1. Гара Стряма-Хайдушки дол-седловина Каменната порта-вр. Вежен

Оценете
(0 гласа)

13.1. Гара Стряма-Хайдушки дол-седловина Каменната порта-вр. Вежен - качване

Денивелация - 1400 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние – 9.0 км.

Маркировка: от ж.п. гара Стряма до подбалканския път - немаркиран, от подбалканския път до седловина Каменната порта - бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от седловина Каменната порта до вр. Вежен - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2016 11 06 112053

Изтегли: GPS-трак     

    

  През турското робство, като едно от най-богатите населени места в Османската империя, се очертало малкото подбалканско градче Клисура, станало известно в по-новата ни история с разигралите се в него епични сражения по време на Априлското въстание. В периода на Възраждането разположеният на юг от Стара планина бурно развиващ се град изкупил толкова земи, че мерата му обхванала и големи части от северните склонове на планината. В западна посока пък землището на клисурци също дотолкова се разширило, че прескочило делящия Златишкото и Карловско полета рид-праг Козница и заело и малката Кознишка котловина. Някъде в онези години в топрака /землището/ на града попаднал и най-високият връх в тази част на Балкана - Вежен /2198 м./. Днес от полето към върха води широка и добре отъпкана туристическа пътека, гъсто маркирана със зимна колова маркировка /ЗКМ/. Маршрутът от Клисура до Вежен обаче е сравнително труден, както заради голямата разлика в надморската височина, така и заради голямото разстояние от града до главното било на планината. За да се съкрати поне част от дистанцията до Вежен, маршрутът към върха е добре да започне не от самия град, а от разположената на около 4 км. на запад от него слабо известна ж.п. гара Стряма. Понеже сградата на гарата се намира точно под Вежен, изкачването от нея към върха става по почти права линия в северозападна посока. Така част от огромното разстояние между полето и билото на планината се съкращава, което пък превръща гара Стряма в основен изходен пункт за туризъм към Балкана от неговата южна страна.

  Ж.п. гара Стряма е малка пътническа спирка, построена в близост до мястото, при което влаковете излизат от източния край на тунела Козница /най-дългият ж.п. тунел в България/. Днес пустата местност край гарата навява усещането за тъга и самота, но в по-далечното миналото тук кипял бурен градски живот. До средата на турското робство в близост до спирката било разположено голямо селище - наследник на още по-старата антична и средновековна Клисура. По онова време жителите на дервентджийското село се занимавали с охраната на преминаващия наблизо проход Козница /Клисурски проход//на гръцки думата клисура означава проход/, а къщите им нарочно били построени в неговия най-труден за опазване източен планински край. Постепенно обаче нуждата, проходите да бъдат охранявани от частни лица, отпаднала и тогава жителите на войнишкото селище се преместили на изток, към по-спокойно и по-плодородно място /там, където днес е съвременният гр. Клисура/, а околностите на старото им населено място останали завинаги пусти. Сега част от развалините на древната Клисура все още могат да се видят в местността Селището /разположена на северозапад от перона на ж.п. гара Стряма/, а в близост до тях е и черковището Св. Илиякрай което личат основите на кръгла наблюдателна кула.

   От ж.п. гара Стряма към вр. Вежен се тръгва първоначално по линията на влака на изток, като ориентир в тази посока са две ниски тревисти връхчета с правилни като на пирамида страни. Върхът от южната страна на релсите носи името Грашовица /831 м./, а този от север е Острица /867 м./. Преди да достигне до тях обаче, ж.п. линията се прехвърля по мост над река Каменица /Камениница, Каменидица, Каменийца/ - начален приток на отводняващата цялото Карловско поле река Стряма /оттук и името на близката ж.к. гара/. Както подобава на такава голяма и важна река, началният й приток извира точно от един от най-високите върхове в Балкана - вр. Вежен. В миналото пътеката от гарата към върха дори се изкачвала по долината на Каменица, но днес трасето й е изместено малко по на изток. След пресичането на Каменица се стъпва в основата на дълго и тясно бърдо, което, също както и реката, води началото си от масива на вр. Вежен. Дългият рид се нарича Вельови черкви и спускайки се от върха на планината на юг, разделя реките Каменица на запад от Айдушки дол /Хайдушки дол/ на изток. При преминаването над реката, от южната страна на линията се виждат постройките на изоставен пионерски лагер. Няколко минути след моста по линията се доближава тунел, пред който се достига до началото на широка пътека. Тук релсите на влака се изоставят и по извитото на серпентини трасе на пътеката се продължава с плавно изкачване на североизток, към виждащия се отдалеч главен подбалкански път.

   Над ж.п. линията се продължава с плавно изкачване по най-долната гола и камениста част на рида Вельови черкви, покрита само тук-там със зле поддържани и слабопродуктивни лавандулови ниви. Вляво от тях остава плитък дол, наречен заради малките си размери Глухото дере, а вдясно пък, като първи сигурен ориентир по маршрута, се очертава ясно изпъкващият над околността остър конус на вр. Острица. Понеже в тази част на пътеката маркировка все още липсва, като втори ориентир при движението нагоре може да се ползва висока метална антена, стърчаща над гората в северна посока. През лавандуловите ниви пътеката се насочва именно към тази антена и 30 мин. след ж.п. гара Стряма достига до нея и до главния подбалкански път. Денивелацията от гарата дотук е 100 метра. Пътеката извежда точно до антената, която стърчи над ограден с телена мрежа фургон /вероятно клетка на някой GSM-оператор/, поставен от южната страна на главното шосе. От Клисура, но за доста по-дълго време, дотук достига и основната маркирана туристическа пътека, която свързва града с вр. Вежен. Тази пътека започва от северозападният край на Клисура, пресича оттам в същата посока масив от зеленчукови градини в местността Зеленището и покрай висок мост се изкачва до подбалканския път. От фургона с антената към вр. Вежен се продължава по подбалканското шосе на изток, като в тази посока се върви само още около стотина метра, до достигане на сух опороен дол. Тук от северната страна на шосето е изградена ниска бетонна ограда, служеща за задържане на падащи от стръмния склон камъни. Бетонната ограда свършва при самия дол, като в нейния край туристите са натрупали купчина камъни, служещи за ориентир относно продължението на маркираната пътека. От това място обаче се отделят на север не една, а две пътеки, които се изкачват стръмно по двата каменисти опороени склона на сухия дол. И понеже и тук маркировка все още липсва, добре е да се знае, че малко по-нагоре пътеките отново се събират. Това пък означава, че от разклона към вр. Вежен може да се продължи по която и да е от тях.

   След като се намери мястото, при което туристическата пътека се отделя от главния път, шосето се напуска. Оттук по някоя от двете пътеки се продължава със стръмно изкачване на север, като над пътя се преодолява гол и сух склон, покрит с ниски треви и ситно натрошени камънаци. По него стръмнината е голяма, затова пътеката я преодолява, извивайки постоянно чрез многобройни къси серпентини. 5 мин. след напускане на шосето се достига до първата каменна туристическа пирамида - част от зимната колова маркировка, водеща към върха /35 мин. след началото/. За съжаление, днес всички метални маркировъчни колове в долният край на пътеката са прилежно отрязани, като от ЗКМ са останали само каменните й пирамиди. Същото, горе-долу, е и положението с гъстата някога синьо-бяла лентова маркировка, която днес е почти напълно изтрита. Въпреки липсата на знаци обаче, в тази част на маршрута пътеката се следва лесно, първо защото се ползва отдавна и е много широка и второ, защото тревите тука са все още ниски и не я закриват. По-нагоре покрай пътеката се появяват и първите по пътя към върха по-високи скали /стърчат над земята точно толкова, колкото и каменните туристически пирамиди/, покрай които се завива постепенно на северозапад. В тази посока наклонът по билото на рида постепенно намалява и 15 мин. след първата пирамида се достига до няколко по-високи канари, с отвор в тях, наподобяващ на нарочно изсечена за преминаване каменна порта /50 мин. общо/. Пътеката се промушва водоравно през скалите точно като през порта, след което се спуска леко от другата им страна към стръмната водосборна област на потока Глухото дере. Тя пък е заета от обширното, гладко и голо пасище Говедарника, през което се слиза почти до самия поток и покрай водите му се завива в обратната североизточна посока. Със стръмно изкачване натам, и 10 мин. след портата, пътеката достига при подножието на безименното връхче Кота 1130 до тясна, плоска и гола възлова седловина /60 мин./.

    При тази първа по маршрута по-важна седловина пътеката пресича билото на Вельови черкви и се спуска плавно по източния му склон към другата водна артерия, заобикаляща рида - р. Хайдушки дол. Реката протича през много тясна и дълбока долина, заобиколена от хребетите Вельови черкви на запад и Локвата на изток. Ридът Локвата се отличава от съседния си събрат по това, че целите му склонове от долу до горе са покрити напълно с гъстата гора Димеица. При слизането към реката за първи път от началото на маршрута се подминават неотрязани колове от ЗКМ. Покрай тях се навлиза в млада букова гора и под сенките на дърветата й се слиза до самата река. След достигане до Хайдушки дол се продължава покрай него със стръмно изкачване на север, като първоначално се върви по десния долинен склон. 25 мин. след седловината пътеката извежда при завой на реката до поляна, разположена отнейната горна северна страна /85 мин./. Някъде в близост до това място, на отсрещния източен бряг на Хайдушки дол, природата е оформила сред канарите широка скална козирка, която за съжаление не се вижда от пътеката. Преди хиляди години под каменната й стряха са намирали убежище нашите предци - първобитните хора, а днес при лошо време под нея може да се приюти голяма група туристи. При поляната р. Хайдушки дол се пресича по брод, като от това място нагоре се продължава със стръмно изкачване по нейния лявбряг. При пресичането на реката трябва много да се внимава, защото бродът е маркиран само с един самотен кол от ЗКМ, а той пък не се вижда добре от пътеката и за него трябва нарочно да се следи.

   Над поляната следва най-стръмната част от целия маршрут. Нагоре пътеката пресича вековна букова гора и покрай огромните стволове на дърветата й излиза след около 15 мин. до началото на малко, голо и очарователно на външен вид долинно разширение /100 мин./. То пък е заето от второпо-високо разположено по маршрута пасище, наречено съвсем закономерно Горният Говедарник. На запад от поляните му, и доста над тях, се извисява красиво оформеният от природата горист връх Хайдук /1532 м./, отбелязан неправилно на повечето карти като вр. Вельови черкви. Както показват истинското име на върха, а и това на реката под него, навремето покрай тях се събирали хайдути. Тук те се криели във вековните гори край сегашната туристическа пътека, издебвали от тях пътниците, преминаващи по извиващият малко по-надолу главен подбалкански път, нападали ги и ги ограбвали. С тези нападения се обяснява между другото и защо в миналото дервентджиите /пазачите на прохода/ са се заселили толкова навътре в планината, както и за какво точно е служила наблюдателната кула в местността Селището. Самото било на рида Вельови черкви от вр. Хайдук на север също е много интересно, заради няколкото ниски безименни връхчета, подредилите се по него на равно разстояние едно от друго. Днес по теметата им са поставени бели бетонни отметки, които, гледани отдалеч, наподобяват на гранични пирамиди. В близкото минало местността Горният Говедарник била напълно гола, което наложило поставянето на ЗКМ. След нейното изграждане туристите започнали да вървят покрай коловете и така изместили към тях и лятната туристическа пътека. По-късно обаче, източните склонове на Горният Говедарник се покрили с млада борова гора /на места примесена и с гъсти хвойни/, която обхванала коловете на ЗКМ и сега частта от пътеката, преминаваща през тази местност, се следва много трудно. Това налагатук да се върви за кратко без пътека, като се следва средата между оставащия вляво Хайдушки дол и издигащата се вдясно от него нова гора. Горният Говедарник се пресича за около 15 мин., като в неговия северен край се достига до втора по маршрута възлова седловина /115 мин./. Денивелацията от подбалканския път дотук е 600 м., като до върха на планината остава приблизително още толкова височина.

   Втората безименната седловина е мястото, при което от основния рид Вельови черкви се отделя огромното му странично разклонение субмеридионалният /ориентиран в посока изток-запад/ рид Делиминчев гроб. От седловината, ридът Делиминчев гроб се спуска на изток, а от него пък се отделя на юг друг по-къс страничен рид - споменатият вече хребет Локвата. Втората седловина, освен, че е важна заради разделящите се при нея ридове, е и много красиво и панорамно място само по себе си, като от него се откриват прекрасни гледки както на юг, към целия Горен Говедарник, така и на изток, към огромна долина на река Равна, част от която започва точно оттук. Между седловината и началото на реката остава ниско блатливо място, в което наистина се виждат няколко малко локвиЗаради тях, отделящият се оттук на юг къс страничен рид е наречен съвсем правилно Локвата. Понеже блатистата местност е подходяща и за напояване на добитък, покрай локвите са построени и две-три летни овчарски колиби. Възловата втора седловина заема и такова местоположение в планината, че се явява вододел между оставащата на запад р. Хайдушки дол и течащата на изток р. Равна. Оттук пътеката продължава водоравно на северозапад, заобикаля по източния му склон покритият с редки дървета връх Вельови черкви /1603 м./ и от северната му страна се качва отново на билото на основния рид Вельови черкви. Заобикалянето на върха става за 10 мин., като от северната му страна се достига до трета характерна възлова седловинаТя отново е гола, както и предишните две, носи името Равна и е вододел между течащата на запад р. Каменица и спускашата се на изток р. Равна /125 мин./

   При седловина Равна пътеката окончателно излиза над горския пояс. Оттук до върха на планината пред погледа изведнъж се ширват онези безкрайни, необятни, типично балкански простори, заради които туристите посещават точно тази планина, а не някоя друга. На север от Равна голият рид Вельови черкви постепенно се разширява, извивайки покрай всички чупки на течащата на запад от него р. Каменица. По билото му пък, на голямо голямо разстояние на север, се вижда и безкрайната редица на маркировъчните колове, поставени в идеално права линия в посока към върха на планината. От тази трета по маршрута възлова седловина се продължава с изкачване на северозапад през голата местност Вельовото, в която по много стръмен терен се преодоляват за съвсем кратко време около 200 метра височина. Тук на изток от пътеката остава още едно голо пасище, носещо името ЧалаНагоре билото на рида Вельови черкви трябва да се следва неотклонно, въпреки, че по голите му каменисти склонове пътеката често се губи. За сметка на това пък, тук коловата маркировка е много гъста и е в отлично състояние, без липсващи по нея колове. По постоянно извиващата пътека пасището Вельовото се пресича за около 25 мин., като над него се достига до равното, наподобяващо на седло, място Влашките колиби, при което и ридът и пътеката изведнъж рязко завиват на североизток /150 мин./. Тук Вельови черкви за кратко се стеснява, силно притиснат от двете си страни от реките Каменица и Равна. Това е и една от най-интересните местности по целия маршрут, главно заради удивителната панорама, която се открива от стеснените й склонове. Оттук гледките са безкрайни и са във всички посоки, но са най-забележителни на запад, към двата начални притока на р. Каменица, събиращи се точно под Влашките колиби. Западният поток започва почти от темето на вр. Вежен и оттам тече на юг през невъзможен за описание дол, наречен заради дълбочината си Ги дере /от кий - бряг/. Източният приток пък води началото си от извора Влахбунар /Влашки кладенец/, разположен на стотина метра под другия най-висок връх в околността връх Каменица /2105 м./. От този връх идват имената както на самата р. Каменица, така и на цялата близка част от Балкана, наричана от мнозина Каменица планина.

   Местността Влашки колиби се пресича за около 10 мин., като в нейния най-горен северен край се достига до широк и добре очертан в склона черен път /160 мин./. Оттук към върха на планината се продължава по него на северозапад, още повече, че покрай трасето му са поставени и коловете на ЗКМ. На пръв поглед черният път досущ прилича на стар римски друм, най-вече защото, някога очевидно е бил покрит с калдъръм. Всъщност обаче, камъните по него са подредени от трудоваци през не чак толкова далечната 1926 г., с цел да свържат намиращият се на юг от Балкана гр. Клисура с онази част от неговите имоти, разположени от северната страна на планината. Въпреки, че се намира на север от главното било, огромната и много красива местност Царичина, заедно с построената в нея хижа Вежен, попадали някога именно в землището на по-богатия от околните селища гр. Клисура. Сред местните и преминаващите оттук туристи удобният и популярен в миналото път е известен с множество имена - Каменният път, Клисурският път, Лятната пътека и Тетевенската пътека. Въпреки, че е построен съвсем наскоро обаче, според запознати, под камъните му се намира трасето на много по-древен античен път, следи от който могат да се забележат по самото главно било на планината.

   Над Влашките колиби черният път пресича още една „влашка“ местност - голото пасище Влашката плоча, и 15 мин. след тясното седло достига до трети „влашки“ топоним в околността - споменатият вече извор Влахбунар /Влашки кладенец//175 мин./. Днес над извора е изградена голяма каменна чешма, а изтичащата от нея вода оформя долината на източния начален приток на р. Каменица. Влахбунар се намира на около 5 мин. път от главното било на планината, затова изкачването по голите склонове оттук нагоре може да продължи и без пътека. За предпочитане е обаче и последните метри от маршрута да бъдат изминати по удобния и все още добре запазен калдъръм на Клисурският път. От чешмата пътят завива още по-рязко на северозапад, пресича осеяна с по-големи камъни местност и 15 мин. след извора се изкачва до най-ниското място по главното било на планината - разположената между върховете Вежен и Каменица седловина Каменната порта /Портата//190 мин./. Разликата във височината между седловините Равна и Портата е 500 м. Тук главното било на планината е покрито с продълговат скален венец, който точно при седловината е нарочно изсечен, за да премине през него Клисурският път. На това място, с цел контрол и опазване на пътя, в древността била издигната малка крепост от типа дема /преградна стена/. Тя била с кръгла форма, с диаметър от около 40 м. и вероятно била изградена от дървоПри седловината Клисурският път пресича главното било на планината, спуска се по североизточните склонове на вр. Вежен и през тях продължава към местността Царичина и х. Вежен. Освен, че стъпва на главното било на планината, тук идващата от юг маркировка достига и до основната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. При Портата Клисурският път се напуска и към Вежен се продължава по главното било на планината на запад, като вече се следва маркировката на пътеката КЕ. Каменистият терен между седловината и върха се изминава за 20 мин. при разлика във височината от около стотина метра /210 мин./.

 

01

 От пътеката назад към фургона с антената, гара Стряма и голата местност Селището пред нея 

 03

 От пътеката на югоизток към подбалканското шосе и гр. Клисура 

 

05

Назад към първата седловина, разположена между Глухото дере и р. Хайдушки дол

 

 06

След седловината пътеката се спуска към р. Хайдушки дол

 

07

 От втората седловина назад към Горният Говедарник с вр. Хайдук над нея

 

11

 От седловина Равна на юг към вр. Вельови черкви

 

12

От седловина Равна на север към местността Вельовото и главното било над нея

 

13

Назад към долната част на рида Вельови черкви

 

14

Долната част на рида с увеличение

 

18

Чешма Влахбунар

 

17

От Влахбунар към главното било с Каменната порта

 

29

От Каменната порта към чешмата Влахбунар и най-горната част на рида Вельови черкви

 

19

Каменната порта. Зад нея се вижда вр. Вежен.

 

27

Изсечената в скалите Каменната порта, снимана от другата й страна

 

2014-01-31 121730

Профил на маршрута 

 

Прочетена 972 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм