02.2. с. Стъргел-Стъргелска мандра-вр. Звездец

Оценете
(0 гласа)

02.2. Село Стъргел-Стъргелска мандра-вр. Звездец - слизане

Денивелация - 850 м., време на движение - 2.30 - 3.00 часа, разстояние - 7 км.

Немаркиран

 

2013-01-07 095358

Изтегли: GPS-трак

      

   Връх Звездец /1655 м./ и местността на юг от него са напълно голи, като маршрутът за слизане от върха към село Стъргел се вижда от начало докрай. От вр. Звездец към селото се тръгва по черен път на югозапад, като се следва стръмното главно било на планината към седловината с нисък скалист връх. 10 мин. след началото пътят подминава висока каменна пирамида и под нея достига седловината. Тук главното било се напуска и в южна посока се слиза за няколко минути до обширното пасище Козек. По поляните на Козек се продължава на югозапад, към масив от гъста и стара борова гора, разположена в местността Краището. През просторни поляни пътят заобикаля гората от юг и извежда в местността Високите буки, в която, въпреки името й, преобладават иглолистните гори. През тях следва по-стръмно слизане на юг, като 30 мин. след седловината се достига до разклон с по-широк и водоравен черен път, пресичащ местността Издънения извор /Издадения извор//40 мин. след началото/. По широкия път е положена червено-бялата маркировка на пътеката Ком-Емине /КЕ/, която в този участък на планината не следва главното било, а широкия път от южната му страна. От разклона се продължава по пътя с маркировката на запад, подминава се втори разклон и 20 мин. по-късно се достига до трети разклон /60 мин./. От това място през ниска и млада елхова гора се виждат на юг няколко високи борови дървета, под които се намира сградата на Стъргелска мандра. Разликата във височината между вр. Звездец и Стъргелската мандра е 450 м. Заради мандрата, цялата местност около нея се нарича Мандрата /Старата мандра/. Сградата на мандрата е отдавна изоставена, но наскоро пред нея е изграден съвсем нов дървен заслон, в който при нужда може да се намери подслон.

  Когато се погледне от с. Стъргел към планината на северозапад се виждат три къси странични рида, спускащи се откъм вр. Звездец на юг. Най-западният от тях е Дебелият рът, а най-източния - Кръста /разделен в най-долната си част на два още по-къси рида - Св. Петка на запад и Касов рът на изток/. Средният рид, стоящ между Дебелия рид и Кръста, се нарича точно така - Среден рът. Този рид разделя Връбовска река на запад от Поличинска река /Пуличинска река/ на изток. В по-голямата си част билото на Средния рът е голо и много удобно за слизане, като по него от Стъргелската мандра на юг се спуска широка пътека. Понеже по гребена на рида е трасирана удобна за нозете пътека, то най-горната гола билна част на Среден рът носи името Заногата. От Стъргелската мандра към с. Стъргел се продължава по пътеката на юг, като се следва билото на Средния рът. От поляната пред мандрата за кратко се навлиза в гъста и смесена буково-борова гора, вляво от която остава местността Ламбов чучур. В близкото минало в тази местност бликал извор със забит в него чучур, който давал началото на Поличинска река и от който в Стъргелската мандра се снабдявали с вода. Наскоро обаче изворът бил затлачен от порои и днес реката извира от по-ниско място. Други характерни ориентири в началото на слизането са дълбокият и горист Поличин дол /Пуличин дол/, който остава на югоизток от пътеката, както и извисяващия се на другия му бряг връх Кота 1125, наричан от някои Павлова чукла. 

  По билото на Средния рът за няколко минути след Стъргелската мандра се слиза до местност, вляво от която остава Мушова кладенец, даващ сегашното начало на Поличинска река, а вдясно е Младенов извор, от който извира Връбовска река. Наименованието на Връбовска река е ясно - наречена е така, защото бреговете й са залесени с върби. Името на Поличинска река обаче е много интересно и идва от думата поличба /природен знак, по който може да се отгатне бъдещето, предзнаменование/. Според запазена в с. Стъргел легенда, някога край реката дете спяло в люлка, когато смок се увил около него и започнал да го души. Майката видяла смока, откъснала част от косите си и с тях обесила змията. От тази поличба дошли имената и на реката и на дола, през който протича. В гората под Стъргелската мандра се върви за кратко и след нея по билото на Средния рът се пресичат три тесни и дълги поляни. Най-горната от тях, както стана дума и по-горе, се нарича Заногата, заради пресичащата я широка пътека. Средната поляна носи името Бойчовец, по името на малък извор на запад от нея, а най-долната е Байрактарица. Вдясно от тях, долу до Връбовска река, има още една малка поляна, която се нарича Жива нива. Понеже поляната е заградена отвсякъде с гъсти гори, в миналото при наданения, грабежи, болести и други бедствия, селяните от Стъргел се криели все в нея. Като се изпълнела с хора, поляната „оживявала“ и оттам и името й Жива нива. Най-долната поляна Байрактарица е по-широка от другите и при достигането й се откриват първите гледки от Средния рът към Стъргел на изток. Освен селото, оттук се вижда и цялото Камарско поле, както и планината Средна гора зад него. По билото на Средния рът от Стъргелската мандра до полето се слиза за 40-50 мин., като под планината пътеката се влива в стария черен път, водещ от София към Етрополе /110 мин./. В с.Стъргел този път е известен като Клисурският път, защото води към разположената от северната страна на планината местност Клисурата.

  След достигане до Клисурския път се продължава по него на югоизток, към виждащото се отдалеч с. Стъргел. В миналото местността в подножието на Средния рът била блатиста и не се обработвала, затова й викали Гасто тръне. Днес районът под пътеката, макар че вече не е блатист, пак не се обработва и все още е покрит с тръни, а блатата са останали на юг от него, в обширната и напълно гола местност Милиов азмак /азмак - блатиста местност/. Няколко минути след стъпване на черния път Поличинска река се пресича по брод. Оттук към подножието на Поличин дол на север се вижда масивно бетонно водохващане, в което са хванати водите на изворът Дрислек, наречен така, защото водата му е лоша за пиене. Преди години при излизането си от планината Поличинска река се разливала, като образувала неголямо езеро, наречено Гьола. В търсене на обработваеми земи, в близкото минало местните селяни пресушили езерото „оти у него се криела алата“. След оттичане на водата природата бързо отмила горния плодороден слой тиня и днес местността под бившия гьол носи името Каменливица. Въпреки името си, днес Каменливица се обработва, като през нивите й пътят постепенно завива на юг и след 15 мин. влиза в Геровската маала на с. Стъргел /125 мин./. От първите къщи до центъра на селото се върви още 20 мин. /145 мин. общо/.

 

22

На вр. Звездец

 

17

От вр. Звездец към село Стъргел

 

15

Слизането от вр. Звездец към Стъргелската мандра

 

33

Стъргелската мандра

 

34

От Средния рът към с. Стъргел

 

37

От полето към Поличин дол и Средния рът вляво

 

40

От село Стъргел към Поличин дол и Средния рът

 

2013-01-07 095439

Профил на маршрута

 

Прочетена 1223 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм