02.1. с. Стъргел-Стъргелска седловина-вр. Звездец

Оценете
(0 гласа)

02.1. Село Стъргел-Стъргелска седловина-вр. Звездец - качване

Денивелация - 850 м., време на движение - 2.30 - 3.00 часа, разстояние - 8.9

Немаркиран

 

2013-01-07 094409

Изтегли:  GPS-трак

 

Село Стъргел

   Село Стъргел е закътано в североизточния ъгъл на Камарското поле /Долнокамарското поле/, в самото подножие на планината, под най-високия връх в околността - връх Звездец /1655 м./. По време на турското робство на темето на Звездец, на мястото на стара трако-римска крепост, била издигната нова и модерна за времето си петлъчева звездовидна крепост, заради която върхът бил кръстен Йелдъз табия /Звезден окоп/ или, както още му викат в Стъргел, Ялдъз табла. От източната си страна Стъргел е заградено от дългия рид Гълъбец /в селото го изговарят като Галабец/, който отделя малката Камарска котловина от съседната и много по-обширна Златишко-Пирдопска котловина. Навремето през с. Стъргел минавал римският път Калдармата /Римският друм, Етрополският проход/, който до построяването от Митхад паша през 1866 г. на прохода Арабаконак, бил основен за преминаване от Южна в Северна България. Етрополският проход се ползвал още от времето на траките, за което свидетелстват тракийските могили в близките до Стъргел местности ГьолаСв. Илия и Буцата. Обстоятелството, че Стъргел се намирало в южното подножие на основен за времето си път, предопределило съдбата му на село, охраняващо прохода и осигуряващо подслон на пътниците, преминаващи по него.

  Село Стъргел вероятно възникнало още с появата на Етрополския проход по времето на траките, а след покриването на пътя с калдаръм през римската епоха, станало пътна и охранителна станция по него. С опазването на пътя е свързано и името на селото. Според Константин Иречек, името на Стъргел произлиза от старобългарският глагол стърга /стоя на стража/. За това, че в далечното минало охраната на Етрополския проход се осъществявала от селяните на Стъргел, говори и широко разпространената в селото фамилия Войниковци. Членовете на рода Войниковци населяват най-близкият до планината северен край на селото, в който живеят в своя обособена махала, наречена махала Войниците. Селата, натоварени в миналото със задължението да охраняват проходите, се ползвали с особени привилегии, което обяснява и голямото землище на Стъргел. Освен рода Войниковци, в Стъргел има и още един стар род, който се смята за основател на съвременното село - род Колджиовци. т.е. тези, които първи побили кол, първи се заселили в селото. Заради статута на Стъргел като стражево село, старинното му българско име се запазило и по време на турското робство. Първите писмени сведения за Стъргел са от картата на Франц фон Вейзе от 1829 г., в която селото се среща под името Стрига. Следващите писмени сведения са от кондиката на Гложенския манастир от 1833 г., в която селото е записано под името Стрегел. До средата на 19-ти в. Стъргел бил разположен в местността Селището, намираща се на запад от днешното село. Оттам, поради постоянните нападения на преминаващите по Етрополския проход турски войски, черкези и други разбойници, през 1850 г. Стъргел се преместило на сегашното си място.

Етрополски проход

   Етрополският проход свързва намиращото се на юг от Стара планина с. Стъргел с разположения на север от планината голям и важен в миналото град Етрополе. В древността трасето на Етрополския проход било доста по различно от трасето на черния път, който свързва днес двете селища. От южната страна на Стара планина пътят бил само един. От намиращата се в южното подножие на планината местност Селището старият римски път се изкачвал по рида Кръста на север, достигал до едноименната поляна Кръста и оттам продължавал към връх Ушите /1283 м./. Широко разпространеният топоним Ушите винаги би трябвало да се свързва не с формата на местността, а с това, че през нея се промушва път. Провирайки се през Ушите пътят пресичал на север местността Радина и се изкачвал до изворите на Сухата река един от началните притоци на Буновска река. Днес при изворите на Сухата река до изоставеното трасе на стария римски път достига туристическата пътека Ком-Емине /КЕ/. Оттам пътят завивал на североизток, пресичал ридовете Кръгов рът и Окопана и през местността Сейменбунар достигал главното било на планината при Етрополската седловина. В наши дни от местността Радина до Етрополска седловина върху самото трасе на римския път е положена маркировката на билната пътека КЕ. 

   Обикновено след достигане до билата на планините проходите се разклоняват на няколко трасета, които поемат в различни посоки. Етрополският проход прави изключение от това правило, като при достигане до главното било пътят не го пресича, а продължава по него към вр. Звездец на запад. Според някои автори, частта от главното било, заключена между Етрополската седловина и вр. Звездец, се нарича Логора, а според други, с това име се нарича самата Етрополска седловина. В източното подножие на вр. Звездец, пътят пресичал главното било на планината /превал на прохода/ и в северозападна посока, през голата местност Шиндарника, достигал до отделящият се на север от върха рид Шиндарника. Оттам пътят следвал билото на рида до обширната платовидна местност Равни дел. Според етрополският краевед Александър Тацов, в миналото Равни дел била гранична местност и носела името Рамни дел, заради специално поставен в нея граничен камък, наричан рамник. По време на римското владичество при преминаване между отделните провинции се плащали гранични мита и такси, макар че провинциите били в една държава. Вероятно тогава през Равни дел минавала границата между две римски провинции, затова и в тази местност проходът се раздвоявал. Оттам единият му край продължавал по билото на рида Шиндарника на северозапад и през местностите Промката, Равно Буче и Рудината достигал до връх Четковец /1371 м./Върхът е разположен над днешната хижа Рудината, като от него пътят се спускал по рида Дебели рът на северозапад. В долния край на рида пътят достигал до река Червена Киселица и покрай нея се насочвал към Ботевградското поле. Местността в горната част на Дебели рът и до днес се нарича Камена стръга /Каменна стража/, като името й със сигурност е свързано с пътя. От местността Равни дел, другият край на пътя слизал през Конска поляна към долината на Равна река и покрай крепостта Боготвор водел към гр. Етрополе на изток. Днес черният път, свързващ Стъргел и Етрополе, пресича главното било на планината при Етрополската седловина, която е съвременен превал на прохода.

   В древността южната част на Етрополския проход била охранявана от кула, намираща се на стоящото на изток от селото ниско, но обзорно връхче Свети Петър /Градище//1133 м./, както и от голямата крепост на темето на вр. Звездец. Освен двете крепости, през турското робство южната страна на пътя била охранявана и от две турски беклемета /стражарници/, разположени в местностите Ушите и Сейменбунар /сеймен - турски военен полицай/Според местните, стените на двете стражарници доскоро стърчали в гореспоменатите местности. Средната част на прохода била пазена от две наблюдателни кули-крепости, издигащи се на ниските връхчета Малък и Голям Кесар, разположени от източната страна на вр. Звездец. Кулите стояли от двете страни на най-тясното място по прохода. Местността в това най-тясно място се нарича Куртин /на латински - арка/, като в миналото в нея най-вероятно била изградена каменна арка с метална врата, която напълно преграждала пътя. В края на турското робство в близост до Куртин било построено още едно турско беклеме. То било сковано от букови дъски /шинди/, заради които отделящият се на север от вр. Звездец рид бил наречен Шиндарника. Северозападната част на прохода, водеща към Ботевградското поле, била охранявана от кула в местността Камена стръга, както и от още две крепости. Първата от тях се намира на връх Калето /938 м./, разположен от северната страна на шосето, водещо от Ботевград към местността Стубеля. Втората крепост била издигната при излаза на пътя от планината в сегашната вилна зона ЗелинСевероизточната част на прохода, в участъка от местността Равни дел до Етрополе, била пазена от най-голямата крепост в околностите на града - крепостта Боготвор, както и от още множество по-малки наблюдателни кули.  

Връх Звездец

  От Стъргел започват няколко интересни туристически маршрута към близкия вр. Звездец и към местните хижи Чавдар и Рудината. Днес най-удобният път, водещ от селото към планината и по-интересните обекти в нея, е по новото трасе на Етрополския проход. От селото новият път се насочва към две ниски седловини на североизток. Първата от тях е Стъргелската седловина, която е най-ниското място по билото на дългия рид Гълъбец, свързващ Стара планина със Средна гора. Оттам пътят продължава към главното било на Стара планина на североизток, като го достига при друго ниско място - Етрополската седловина, разделяща Етрополска планина на две съставни части - Източна Етрополска планина и Западна Етрополска планина.

  Връх Звездец е най-високият връх в Западна Етрополска планина. Върхът е двуглав, като на южната му кота е поставена триангулачна точка. Според местните, най-старото известно име на Звездец е връх Шиндарника, заради скованото с букови дъски /шинди/ турска стражарница беклеме от североизточната страна на върха. Местността там и до днес се нарича Шиндарника /Шиндарска поляна/. На голият и обзорен Звездец открай време имало крепост, която охранявала едновременно двата прохода, минаващи от двете страни на върха - прохода Арабаконак на запад и Етрополския проход на изток. През Кримската и Освободителната война турците допълнително укрепили звездообразната крепост на върха, като изкопали по голите му склонове му няколко отбранителни линии с редути и окопи. Заради тях, за известно време след войната, върхът бил наричан Окопана. Според братя Шкорпил, през върха минавал и т.нар. Аспарухов вал, който по времето на хан Аспарух бележел границата между държавите България и Византия. Връх Звездец е с относително ниска надморска височина - 1665 м., но от западната и от източната му страна стоят две много ниски седловини - Арабаконак и Етрополска седловина. Заради тях, както и поради това, че е куполовиден и със стръмни склонове, върхът, гледан откъм Камарското поле, изглежда по-висок, отколкото е всъщност. Разликата във височината между с. Стъргел и вр. Звездец е около 850 м. През 1942 г. турското име на върха - Ялдъз табия, било сменено с българското Звездец. 

  02.1. Село Стъргел-Стъргелска седловина-вр. Звездец - качване

   Ако от центъра на с. Стъргел се погледне към планината на североизток, ще се види едно много ниско място в нея. Това е Стъргелската седловина, разположена на билото на рида Гълъбец. Новият път, който се изкачва от селото към планината, води точно към това по-ниско място. От центъра на Стъргел се тръгва първоначално в северна посока, към боровата гора, с която е залесено намиращото се над селото ниско връхче Рангела /930 м./. Над последните къщи на Стъргел се стъпва на новия широк черен път и по него се продължава на изток. След боровата гора пътят излиза на обширна поляна с паянтов параклис в средата. Параклисът е издигнат върху руините на древен манастир, които са дали името на местността - Манастирището. При поляната пътят става водоравен и в източна посока навлиза набързо и надълбоко в долината на Стъргленска река /наричана от местните просто Реката или Средната река/. Тук вляво, между пътя и реката, остава гористата местност Глога, а от дясната южна страна е късият страничен рид Мелджиковец /от турската дума меле - обор за добитък/. 30 мин. след началото се достига до пейка, покрай която Стъргленска река се пресича по брод. При него вляво от пътя личат останки на разрушен каменен мост. След пресичането на реката пътят се качва на рида Гълъбец, описва плавно по него два къси завоя и с малко по-стръмен наклон започва постепенно да набира височина. Изкачването става по западните склонове на Гълъбец, като от лявата страна е вече долината на река Дудов дол /Лудов дол/, а от дясно е спускащият се откъм връх Грамада /1314 м./ страничен рид Геров рът. 15 мин. след пресичане на реката пътят достига до разклон /45 мин. след началото/. Тук от основния път се отделя слабо използвано разклонение, което се изкачва на изток към билото на рида Гълъбец. Точно над разклона е вр. Градище /Св. Петър/на който в миналото се издигала стражева кула за наблюдение и охрана на Етрополския проход.

   След разклона пътят завива на север и след още 25 мин. се изкачва до билото на рида Гълъбец при Стъргелската седловина /70 мин. общо/. Седловината е разположена между върховете Звездец от север и Грамада от юг и е най-ниското място по билото на Гълъбец. На седловината има бетонно водохващане, голяма пресъхнала чешма и важен разклон. Денивелацията от селото дотук е около 300 м. Стъргелската седловина е разположена на възлово и много обзорно място, между две поляни, източната от които се нарича Бивака, а западна - Оведена. За Оведена се предполага, че името й е дадено, защото в миналото през нея била прокопали вада, по която отвели вода за рударство от близкия Спасов дол към Стъргел. От северната страна на седловината се издига вр. Ушите, а точно над него е и вр. Звездец. Между Ушите и Звездец обаче се намира много стръмната и силно пресечена местност Каменна грамада, което налага оставащата до главното било височина да се преодолее не директно нагоре, а по диагонал, чрез две дълги и плавно издигащи се серпентини. От разклона на седловината се отделят няколко черни пътя, които водят към вр. Грамада на юг, към Етрополската седловина на североизток и към Стъргелската мандра на северозапад.

   От Стъргелската седловина започва втората част от изкачването на Звездец, като към върха се продължава по черния път, водещ към Стъргелската мандра на северозапад. По този път е поставена частична бяло-червена маркировка на пътеката Ком-Емине /КЕ/. След седловината се навлиза в млади елхови гори, като наклонът по пътя постепенно се увеличава до място, при което се завива на запад. От разклона при Стъргелската седловина до завоя се преодоляват около 100 м. височина. Вдясно от завоя остават двуглавия вр. Ушите и едноименната местност Ушите, а вляво е блатистата местност Изворите /с разположените в нея извори Велчовица и Данчов извор/, от която към Стъргел се спуска водопровод. 15 мин. след разклона при седловината пътят става равен и излиза от ниските иглолистни гори на обширната поляна Кръста /85 мин./. Поляната е разположена от двете страни на пътя, като в нейния горен северен край се вижда изоставен фургон. Дотук по черния път, но от запад, достига и маркираната пътека КЕ. В средата на поляната Кръста основното й трасе напуска пътя и в североизточна посока влиза в боровата гора зад фургона. Разклонът е добре маркиран с кол от зимна колова маркировка /ЗКМ/, но въпреки него, на това място се губят много туристи. Вместо да се насочат към фургона, те продължават по черния път към Стъргелската седловина. Това е и причината по черния път от Кръста на изток също да бъде поставена частична маркировка на пътеката КЕ.

   От разклона на поляната Кръста към вр. Звездец се продължава отново по черния път на запад. В тази посока пътят пресича местността Издънения извор /на някои карти изписан като Издадения извор/. Според запазена в Стъргел легенда, някога в местността бликал много буен извор. Неизвестно защо, хората решили да го запушат, като за целта използвали руната на 500 кочове. С тях изворът бил запушен, но буйните му води издънили земята и избликнали чак в намиращото се от северната страна на планината с. Златна Панега. Подобна легенда е разпространена и в други български села и обикновено е свързана със страховете на местните, че заради хубавата вода, в селото им ще дойдат турци. 10 мин. след разклона на поляната Кръста пътят достига до втори разклон, на юг от който са останките на Стъргелската мандра /95 мин./. Заради нея, цялата местност наоколо носи името Мандрата /Старата мандра/. В близкото минало мандрата се виждаше от пътя и ориентацията не беше трудна, но днес местността е гъсто обрасла с млада елхова гора и в нея сградата се губи. Като ориентир за нейното местоположение служат група високи и стари борови дървета, стоящи от лявата южна страна на пътя. От разклона при мандрата към вр. Звездец се продължава по по-слабо използван черен път на север. На разклона маркировка няма, затова тук по-скоро трябва да се усети, отколкото да се разбере, че основния път трябва да се напусне.

    От мандрата се продължава с плавно изкачване през поляни и млада елхова гора към виждащото се на север главно било на планината. Нагоре постепенно се завива на североизток и 20 мин. след разклона се достига до масив от по-стара борова гора, който пътят заобикаля от юг /115 мин./. Някога в близост до тази гора била главната кошара на местните пастири-власи, затова и местността тук в миналото се наричала Старото бачиище /от бача - предводител на овчарите/. Местността пък от северната страна на гората се нарича Краището, защото тук някога свършвали обработваемите земи на с. Стъргел. След заобикалянето на старата гора се навлиза в обширното пасище Козек, наречено така, защото е покрито с туфи от високи треви, наподобяващи на завивката козек. От пасището за първи път от с. Стъргел дотук се открива обширна панорама към разположеното на юг Камарско поле. Козек се намира в подножието на вр. Звездец, като на главното било на планината на север от местността се откроява ниско скалисто връхче /вероятно Караджов камък/. По поляните на пасището пътят завива на север и се насочва към голата седловина между вр. Звездец и скалистото връхче. При седловината се достига до главното било, от което се откриват впечатляващи гледки и на север от него. Оттук пътят продължава към вр. Звездец, като следва тревистото и тънко главно било на североизток. Приблизително по средата на изкачването между върха и седловината се подминава единствената в района висока каменна пирамида, строена вероятно много отдавна от пастири. Разстоянието от старата борова гора до каменната пирамида се изминава за около 30 мин. /145 мин./. От пирамидата следва последната, най-стръмна, но и най-кратка част от изкачването, като до вр. Звездец се достига след 15 мин. /160 мин./. Денивелацията от разклона при Стъргелската мандра до върха е около 400 м. Вр. Звездец е плосък, разлат, напълно покрит с треви и много обзорен.  


139

От село Стъргел към Стъргелска седловина

 

01

 Връх Звездец от с. Стъргел

 

51

От черния път към с. Стъргел назад

 

48

Поляната Манастирището с параклиса в средата

 

04

По широкия път към Стъргелската седловина

 

05

В източна посока пътят навлиза в долината на р. Стъргленска и я пресича по брод

 

106

Пресъхналата бетонна чешма на Стъргелската седловина

 

108

Поляната Кръста с фургона в горния край и разклона с пътеката Ком-Емине

 

15

Пътят от вр. Звездец към с. Стъргел в обратна посока

 

14

 Последната част от изкачването към вр. Звездец по главното било

 

22

На вр. Звездец

 

2013-01-07 094442

Профил на маршрута

 

Прочетена 1781 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм