Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

27.3. с. Шейново - Средна Варовита река - връх Малуша

Оценете
(0 гласа)

 27.3. с. Шейново - Средна Варовита река - връх Малуша - слизане 

Денивелация - 800 м., време на движение – 2.30-3.00 часа, разстояние - 9.7 км.

Немаркиран 

 

2018 01 08 124507

Изтегли: GPS-трак 

 

     Разположеният на билото на Шипченския дял от Стара планина връх Малуша /Малоша//1341 м./ е кръстопътно място, от което се отделят в различни посоки няколко важни черни пътища и добре маркирани туристически пътеки. Най-преките от тях, водещи към близкото село Шейново, са тясното вървище, извиващо по билото на спускащия се на юг рид Бакаджика, както и широкият черен път, трасиран покрай коритото на Средна Варовита река. Ако за слизане от Малуша към селото се избере черният път покрай реката, тогава от поляните край върха се поема първоначално на югоизток по отдавна изоставена овчарска пътека. При спускането в тази посока като най-сигурни ориентири в местността трябва да се ползват дълбоката долина на Средна Варовита река, ридът Черната могила, който я загражда от изток, както и извисяващият се в средата му високо изпъкнал и заоблен на темето си едноименен връх Черната могила /1021 м.//отбелязан на някои карти и като Черни връх/. 15 мин. след началото на маршрута се достига до разстилащият се под вр. Малуша обширен пояс от стари букови гори, залесил изцяло околността на стотина метра под главното било на планината. Тук е добре да се намери мястото, при което пътеката влиза в гората, за да се слезе по-бързо до широкия черен път. Вървището обаче е отдавна изоставено и се е размило от времето, така че трасето му е трудно да бъде проследено. Поради тази причина, след достигане до буковия лес през него трябва да се продължи със стръмно спускане на юг без да се следва определена пътека. 10 мин. по-надолу се слиза до началото на споменатия черен път, който веднага започва да се снижава в същата югоизточна посока, насочвайки се плавно към коритото на Средна Варовита река и билото на рида Черната могила /25 мин. след началото/.  

     Горната част от долината на Средна Варовита река е много широка и някога е била обрасла изцяло с високи и гъсти букови гори, а те пък са най-вероятната причина за прокарването на широкия черен път почти до билото на планината. Добрата дървесина и удобният друм довели в този край на Балкана местните дървари, които опустошили по-голямата част от вековните букови лесове, оставяйки само тук-там в тях отделни поокастрени от клоните им дървета /уж че се е провела т.нар. санитарна сеч/. Това е довело до настоящият типичен сечищен пейзаж в долината на реката - огромни участъци с прави букови дървета без каквито и да било клони и храсти под тях, между стволовете на които се вижда далеч напред. Друго характерно за долината на Средна Варовита е, че самата река не извира от главното било на Балкана, както е при съседните реки, а някъде ниско долу в самия център на неговия южен склон. Точно по средата между най-високите върхове встрани от Средна Варовита - Черната могила от изток и връх Бакаджика /1189 м./ от запад, се различава една дълбока дупка, в която бликат изворите на реката. Това означава, че през по-голямата част от годината в най-горният си край долината на Средна Варовита е напълно суха. Третото най-съществено в долината е разделянето й на две почти еднакви като големина, но съвсем различни като форма части - горна, която е много широка и стръмна, и долна, която е тясна и почти равна. Това обуславя и трасето на черния път, което е стръмно и извиващо на по-къси серпентини в най-горния си край, и право и почти равно в най-долния.    

    След достигане до черния път се поема по него /и по билото на рида Черната могила/ на югоизток, като се преминава вдясно от местността Вулейте /т.е. В улеите/. Тя представлява изключително дълбок и тесен казан, в който се намират изворите на т.нар. Бяла река /наречена така заради белия варовиков цвят на водите й/ - начален приток на съседната Крайна Варовита река. При достигане до ръба на тази котловинна яма основният черен път се разтроява, като от него се отделят последователно няколко по-тесни разклонения, спускащи се ту на ляво към Крайна Варовита река, ту на дясно към сухата долина на Средна Варовита река. Тук трябва доста да се внимава и да следва само основния черен път, който се насочва по билото на рида право към виждащият се през клоните на разредената гора вр. Черната могила /Черни връх/. 20 мин. след стъпването на черния път трасето му, чрез няколко от характерните за най-горния му край по-къси серпентини, напуска гребена на хребета и се спуска вдясно от него до сухото дъно на Средна Варовита река /45 мин. общо/. Тук пак се подминават няколко разклона, достига се на югоизток отново до билото на рида и при отбивка, водеща към самия вр. Черната могила, се слиза за втори път стръмно надолу и на запад до дъното на долината /60 мин./. Някъде между двете точки, при които пътят достига до Средна Варовита, се намират и изворите на реката, защото при повторното слизане до коритото й, то е вече пълно с бистра планинска вода. От това място пътят пак продължава по права линия на югоизток, издига се леко, подминава под Черната могила разклонение, водещо към върха, и след още около 15 мин. слиза окончателно до коритото на реката /75 мин./. От това място до края на планината /и до устието на Средна Варовита/ се върви непрекъснато покрай коритото на реката, с изключение на един последен, по-къс и по-стръмен S-образен завой, с който се преодоляват последните около петдесетина метра по-екстремна височина /85 мин./. Под този завой се слиза до водослива на пълноводната вече Средна Варовита река с безименен поток, спускащ се откъм рида Бакаджика. Денивелацията от вр. Малуша до тук е 500 м.

     При окончателното слизане до коритото на реката се продължава плътно покрай него /и по десния му западен бряг/ отново на югоизток, като се подминават още няколко раклона с пътища, водещи към източните склонове на рида Бакаджика и разположените по тях силно експлоатирани в миналото поляни в местността Орялото. Оттук на югоизток долината на реката постепенно започва да става все по-равна и тясна, а склоновете от двете й страни се покриват с ниски, много гъсти и все още неизсечени от хората гори. В тази средна част от маршрута гледките са предимно към отделни по-високи и остри канари, които стърчат тук-там като острови сред морето от буйна зеленина. 5 мин. след водослива пейзажът донякъде се разнообразява от последователното преминаване покрай две стоящо вдясно от пътя каменни чешми. Първата от тях е пресъхналата Малчова чешма, като няколко минути след нея се достига и до работещата Чаушева чешма /100 мин./. 5 мин. по-надолу пътят заобикаля голяма скала, оставаща вляво от трасето му в основата на рида Черната могила /105 мин./. Оттук на югоизток се преминава под споменатите поляни Орялото, подминава се още един разклон с път, водещ също към тази местност, като 15 мин. след голямата скала се достига до заключена метална бариера /120 мин./. Веднага след нея се излиза окончателно от планината при устието на реката и в близост до кръгла поляна с няколко дървени бараки, разположени в средата й. От това място през ширналото се навсякъде пред погледа равно и голо поле се открива панорама на изток към близкия град Шипка и на юг към крайната цел на маршрута с. Шейново. Оттук към селото се продължава отново по черен път покрай коритото на Средна Варовита река, което постепенно завива в югозападна посока. Натам през оголените пасища се преминава първо покрай ниската Донкова могила /554 м./, а по-надолу през местностите Станева водиница и Паметникът се влиза след още около 30 мин. в горния край на селото /150 мин./. Разликата във височината от водислива на Средна Варовита с безименния поток до тук е 350 м.   

 

PC290151

 На връх Малуша

 

PC290155

 От вр. Малуша на запад

 

PC290161

 От вр. Малуша на изток

 

DSC 0250

 На юг към долините на реките Средна и Голяма Варовита и рида Бакаджика между тях

 

DSC 0252

 От вр. Малуша се поема на югоизток към вр. Черната могила

 

DSC 0259

С увеличение към долината на Средна Варовита река 

 

DSC 0260

В близост до гората се завива на юг

 

DSC 0261

 Сред дърветата се навлиза по широка и отдавна изоставена пътека

 

DSC 0262

В гората се достига до широк черен път

 

DSC 0263

 По пътя се продължава на юг отново към вр. Черната могила

 

DSC 0265

От първия разклон се продължава по левия край на пътя на юг към рида Черната могила

 

DSC 0266

 От дясната страна остават долината на Средна Варовита река и рида Бакаджика

 

DSC 0268

 Типичен оголен горски пейзаж от долината на Средна Варовита река

 

DSC 0271

 Една от двете чешми в долния край от долината на реката

 

DSC 0273

 Долната по-равна част на черния път

 

DSC 0274

Част от скалите в долната част на рида Черната могила

 

DSC 0275

Черният път преди да излезе от планината

 

DSC 0277

Пътят при устието на Средна Варовита река

 

DSC 0279

 От подножието на планината на изток към град Шипка

 

DSC 0207

 И на запад към ограден с телена мрежа имот

 

DSC 0209

От подножието на Стара планина на юг към село Шейново

 

2018 01 08 124545

Профил на марирута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 401 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм