21.2. с. Васил Левски-Калоферски манастир-вр. Чуфадарица-вр. Равнец

Оценете
(0 гласа)

21.2.. Вр. Равнец-вр. Чуфадарица-Калоферски манастир-село Васил Левски - слизане

Денивелация - 1450 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 17.3 км.

Немаркиран

 

2017 09 12 140145

Изтегли: GPS-трак

       

     Пространството между най-високите върхове на Стара планина и сгушилото се в южното им подножие село Васил Левски е заето от огромния масив Равнец, покрит в горния си край с характерните за тази част на Балкана дълги, равни и голи чалове. През тях извива старият римски път Кривините, който достига до разположения в средата на масива връх Черната могила /Равнец//2021 м./ и в близост до него се раздвоява. От това място към селището под планината се спускат няколко съществуващи и до днес древни пътеки, първата от които се насочва на юг по стръмния и широк рид Манастирчето, а втората води на югоизток към руините на извисявалата се в миналото над селището охранителна крепост Калето. Освен двете по-преки разклонения на античния римски друм, за слизане от върха на Равнец към с. Васил Левски може да се ползва и една малко по-дълга, но пък за сметка на това изключително красива пътека, която върви по горната част на масива към неговия източен край, спускайки се постепенно към разположения натам Калоферски мъжки манастир Рождество Богородично. В по-голямата си част тази пътека следва стръмносклонестото и напълно оголено било на Равнец, обхождайки прекрасните му източни краища, а от трасето й се откриват фантастични и всеобхватни гледки във всички посоки. Наред с удивителните панорами, които могат да се зърнат от пътеката, в нейния най-долен край може да се посети и споменатата, наскоро реставрирана и безкрайно интересна като история, архитектура и местоположение духовна обител, многократно нападана, разрушавана, опожарявана и опустошавана от поробителите към края на турското робство. Ако за слизане от върха на Равнец към с. Васил Левски се избере точно тази малко по-дълга пътека, тогава от разклона при едноименния вр. Равнец се поема по нея първоначално на североизток, като за ориентир в тази посока служи слабо изпъкналия над околността връх Селската могила /2017 м./. Въпреки че не е маркирана по никакъв начин, пътеката към върха се следва лесно, защото трасето й е достатъчно широко, добре отъпкано и личи далеч напред сред тревите, покриващи най-горните склонове на планината.

    Масивът Равнец е всъщност един огромен рид - част от Калоферския дял на Централна Стара планина - който, отделяйки се от главното било на Балкана, се спуска стръмно на юг към възловата седловина Дюзът. Заради изключително дългата и тясна седловина, през която преминава, Равнец изглежда като отрязан от останалите части на планината, затова и географите са го обособили в по-особен по вид и форма рид, който са нарекли масив. Край едноименния вр. Равнец билото на този по-необикновен по форма рид представлява огромно по размери, равно и напълно голо плато, покрито от край до край с гъсти и високи треви. Заради голямата му територия и равния му терен, през 90-те години на 20-и в. имало дори и предложение намиращото се на върха на масива плато да бъде предоставено на държавата САЩ за военна база и летище. Както би могло и да се очаква, местността на билото е наречена точно с името Дюс чал /Равни поляни, Равнец/, откъдето е дошло и сегашното наименование на целия масив. Платото Дюс чал е заобиколено от всичките си страни с ниски като могили, голи и едва изпъкващи над повърхността връхчета, които са разположени съвсем близо едно до друго и които могат да бъдат обиколени за около двайсетина минути. Разстоянието от разположения в средата на Дюс чал вр. Равнец до първото от тези връхчета - Селската могила /2017 м./ - се изминава по широката и добре отъпката пътека само за около 5 мин. За разлика от темето на вр. Равнец, на който е поставена масивна бетонна триангулачна точка, тук такава липсва. Това пък означава, че споменатите географи са сметнали Селската могила не за връх, а за най-обикновено възвишение, слабо изпъкващо над равната повърхност от билото на масива. Селската могила се намира на северния ръб на платото, като от темето й се открива панорама към най-високия връх на Стара планина - връх Ботев /2367 м./, както и към зеещата под него бездънна пропаст Джендемът /Адът, Южен Джендем/. Пропастта /обхваната от едноименния резерват Южен Джендем/ е прорязана от дългата лента на Бяла река /Акдере, Курнидица, Елидере, Петдесет реки/, чиято долина е толкова дълбока, че дъното й не се вижда от върха на планината, дори и ако се погледне към него от самия ръб на масиваОт вр. Селската могила към с. Васил Левски се продължава отново по най-горния, гол и равен край на платото Дюс чал на изток, като в тази посока билото на Равнец постепенно започва да се стеснява и да става все по-асиметрично. Докато южните му склонове са заети от дълги, голи и плавно спускащи се към полето пасища, то по северните се появяват скали ишеметни отвеси, със спиращи дъха гледки от тях към бездната на Джендема.

      От вр. Селската могила следва леко и приятно петнадесетминутно спускане към по-ниския само с няколко десетки метра връх Белчу /1980 м.//20 мин. след началото/. Този връх също изпъква съвсем слабо над околността и може и да не се изкачва, а да се заобиколи малко под темето му от север. От южните му склонове обаче се открива чудна панорама на юг, към по-близката долина на Малката река, както и към ширещата се под нея Карловска котловина. Пак от южната страна на върха зее и ямата на още една бездънна пропаст - Учурума /Пропастта/, която е дълбока колкото и Джендемът, но не е толкова голяма и впечатляваща с вида и размерите си като негоВ сравнение с върховете Черната могила /Равнец/ и Селската могила, вр. Белчу е малко по-ясно изразен и сравнително по-добре отделен от останалите части на масива чрез две по-дълбоки седловини. От триангулачната точка на темето на Белчу се продължава на изток към друг, още по-отчетливо изразен връх по билото на масива Равнец - връх Хайдута /1925 м./За да го достигне обаче, пътеката се спуска първо към по-близката от двете споменати седловини - Йозире /от йоз - ялов, бездетен и йере - място/, наречена така, защото в миналото край нея пасял яловия добитък на с. Васил Левски. При спускането към дъното на седловината от склоновете на Равнец отново се открива впечатляваща панорама, която е най-вече на североизток към по-интересната централна част на Южния Джендем. Оттук за първи път се вижда вече и дъното на пропастта, разположената над него поредица на острите скалисти връхчета Калоферските Купени, най-високия водопад на Балканите - Райското пръскало и построената под него хижа Рай. В дъното на седловина Йозире старото югоизточно разклонение на римския път Кривините се качва на страничния рид Мандрата, слиза по билото му плавно на юг и през местностите Мандрата, Гробът и Гиргинджикът се насочва към крепостта Калето. Там останките от античния друм се разклоняват още веднъж и продължават стръмно към полето, като го достигат съвсем скоро. Също като Белчу, и вр. Хайдута може и да не се изкачва, а да се заобиколи по водоравна пътека от юг. Тук обаче това може да стане само при липса на сняг, защото през зимата стръмните южни склонове на върха са особено силно лавиноопасни. Разстоянието между върховете Белчу и Хайдута се изминава за около 20 мин., като денивелацията е съвсем слаба /40 мин. общо/. Макар че е съвсем ясно изразен връх, по незнайни причини, на темето на Хайдута няма триангулачна точка. Оттук на изток билото на масива Равнец се снижава още по-рязко, а продължението на пътеката се вижда далеч напред по стръмните му и оголени от стихиите склонове.   

     Заради рязкото снижаване на масива, от вр. Хайдута следва много стръмно слизане на изток към стоящата натам под него обширна седловина Ливадата. Тази седловината е още по-дълбока, отколкото съседната Йозире, като денивелацията от темето на Хайдута до дъното й е около 200 м. В най-ниската точка на Ливадата от билото на масива Равнец се отделя още една пътека, която се спуска също на юг към разположеното под нея с. Васил Левски. От върха на масива пътеката се насочва първо към десния долинен склон на близката река Голяма Гавращица /Голяма Гарошница/, минава покрай каменна чешма и под нея продължава да слиза стръмно към полето, следвайки вододела с оставащата на запад Малка река. Чешмата под дълбоката седловина е единственото място в близост до билото на Равнец, при което може да се достигне до вода. Доскоро от Ливадата се отделяла и още една пътека, която се насочвала в обратната северна посока към дупката на Джендемът, спускайки се почти отвесно през нея към долината на Бяла река. През Втората световна война тази пътека била ползвана от партизаните на отряд "Васил Левски", които имали скривалище в самото дъно на непристъпната пропастВ наши дни обаче северната пътека е напълно изоставена, защото Джендемът е обявен за резерват и влизането в него е строго забранено. Понеже е дълбока, ясно изразена и напълно гола седловина, доскоро Ливадата била ползвана и като граница между землищата на с. Васил Левски и това на съседния град Калофер. От седловината границата между землищата следвала на юг долината на р. Голяма Гавращица, достигайки заедно с нея до коритото на Бяла река. Голата Ливада отделя вр. Хайдута от следващия по билото на масива Равнец връх Чуфадарица /1736 м./. От дъното на седловината маршрутът продължава отново на изток с плавно изкачване именно към вр. Чуфадарица, до темето на който се достига за около 30 мин. след тръгването от вр. Хайдута /70 мин./. 

    Според езиковедите, името Чуфадарица идва вероятно от турската дума чавдар, която означава ръж. Предполага се, че в миналото, когато всяка част от планината била частен имот, някои от близките пасища били разоравани и засявани с ръж и от там именно дошли и имената както на върха, така и на близката до него местност. Всъщност Чуфадарица наистина е по-скоро местност, отколкото връх, тъй като билото на Равнец край нея е съвсем равно и плоско. Въпреки слабата му изпъкналост обаче, в средата на голото място е поставена триангулачна точка. Вероятно все заради използването на близките склонове за земеделие, към края на турското робство името Чуфадарица станало толкова популярно, че с него започнали да наричат първоначално всички източни части на Равнец, а по-късно и целия масив. Връх Чуфадарица се намира точно срещу х. Рай, която е построена на отсрещния северен склон на Бяла река и чиято сграда изглежда оттук съвсем близо. От върха се виждат още и водопад Райското пръскало, долината на захранващата го Пръскалска река /Калъчът/ и скалистите глави на Калоферските купени. След вр. Чуфадарица главното било на масива Равнец продължава да се снижава още по-рязко и да завива постепенно на югоизток, като в тази посока от него се отделя късата река Граднишко дере. Долината на реката разделя пасището Чуфадарица на две по-малки части, което пък предопределя и два варианта за слизане от едноименния вр. Чуфадарица към Калоферския манастир. При първия вариант се продължава по билото на масива на югоизток, пресича се източния край на голата местност Чуфадарица и се слиза стръмно към нисичкия връх Орлека /1309 м./. Малко преди да достигне до него пътеката се спуска в близост до долината на р. Граднишкото дере и в посока към манастира пресича по левия й долинен склон гористата местност Княжевското и малката полянка Батков камък.

    При втория вариант за слизане от Чуфадарица към Калоферския манастир билото на масива Равнец се напуска още при самия връх. Под него пътеката описва голяма дъга на югоизток, пресича западната част на местността Чуфадарица и, заобикаляйки изворната област на Граднишко дере, продължава подесния долинен склон на реката към все по-приближаващия се горски пояс. В началото на слизането се върви удобно по обширни и напълно голи поляни, които обаче са силно обрасли в най-долния си край с шипки и други бодливи храсти. Там пътеката често се губи сред гъстия подраст, а на някои места е вече и абсолютно непроходима. При този втори вариант на слизане разстоянието от вр. Чуфадарица до началото на гората се изминава за около 40 мин. при денивелация от 400 м. /110 мин./. Освен с бодливите шипки, при достигане до горския пояс се появява проблем и с намиране на мястото, при което пътеката навлиза сред дърветата. А това място трябва да се намери задължително, защото в гората пътеката е много широка и се спуска плавно надолу, извивайки чрез няколко по-дълги серпентини. Сред дърветата гледките напълно липсват, а еднообразното и продължително слизане става по широка и сякаш нарочно надълбоко вкопана в склона пътека. Тази, като че ли, умишлено изградена по този начин пътека ни кара да си припомним отново за стария римски път Кривините, който в миналото вероятно е спускал разклонение и към тази по-отдалечена част от планината. По това широко разклонение разстоянието от началото на гората до края на масива Равнец се изминава за около 60 мин., като се отхвърлят още 600 м. височина /170 мин./. При слизането до полето се достига до асфалтов път, извиваш на няколко метра встрани от коритото на Бяла река. Калоферският манастир се намира на 500 м. на север от разклона, като оттук може да се продължи директно на юг към с. Васил Левски без обителта изобщо да се посещава. Ако ще се ходи обаче и до Калоферския манастир, тогава от разклона се поема по шосето на север, като след още около 10 мин. равен ход покрай коритото на Бяла река се излиза пред манастирските порти /180 мин./. 

      Калоферският мъжки манастир Рождество Богородично се намира в подножието на Стара планина на около 6-7 км. на северозапад от гр. Калофер. Макар че все още се нарича мъжки, от 1954 г. манастирът всъщност е вече женски. Обителта представлява правоъгълен комплекс от църква с няколко стопански и жилищни сгради, оградени с високи каменни стени. В отделните източници за информация относно манастира се посочват няколко различни години на неговото основаване - според братя Шкорпил, годината на възникването на манастира е 1606, докато според други автори тя е 1640. Повечето от историците обаче се обединяват около мнението, че в миналото манастира се намирал не край днешния гр. Калофер, а до разположеното от източната му страна село Тъжа. През античността с. Тъжа било политически, стопански и административен център на цялата Казанлъшка котловина, а в близост до него се събирали и разделяли няколко главни римски пътя. В онзи период под формата на крепост при разклона на пътищата се появила и масивна римска пътна станция, превърната по времето на Византия в огромен манастирски комплекс /наричан от историците Голямоселски манастир/. Към средата на турското робство манастира край с. Тъжа бил напълно унищожен, а монасите му били избити или пък прогонени. Според запазени до наши дни стари легенди и предания, тогава от опустошения манастир се спасил възрастен монах, който, носейки иконата на Рождество Бородично, успял да пресече близкия рид Стражата /наричан от турците Сареолу/ и да се засели от другата му страна в долината на Бяла река. В същата местност по-късно се установили негови последователи, които постепенно построили там нова християнска обител. Тя обаче също била унищожавана на два пъти през 1799 г. и 1804 г. при кърджалийските нападения над гр. Калофер, като сградата й била възстановена чак през 1819 г. със съдействието на местния йеромонах Памфо. Точно срещу новия манастир, на отсрещния ляв бряг на Бяла река, бликат водите на аязмо /свещен извор/, около което тогава били изградени и кьошк /беседка/ с издълбана по стените му и запазена и до днес година на построяване 1822, както и параклис, наричан от местните Св. Пантелеймон.

    Новият манастир бил издигнат върху руините на старата църква, като според сведенията на поп Константин, литургията в него се водела само на църковнославянски език. В периода от възстановяването му до края на турското робство Рождество Богородично се превърнал в своеобразен център на цялата околност, като на празника на обителта в нея започнали да се събират всички българи от Калоферско, Карловско, Казанлъшко, Старозагорско и Чирпанско. По онова време различните еснафи имали в сградата на манастира свои особени одаи, а в библиотеката му се съхранявали древна българска хроника, изписана с черни и червени букви, подвързано с червена коприна и украсено със сребърни апликации евангелие, подарено на местните монаси лично от руската императрица Екатерина II и други безценни ръкописи и църковни поменици. Към края на турското робство, както и малко след него, Калоферският духовен скит станал толкова популярен, че бил нарочно посетен от почти всички известни пътешественици, преминали през нашите земи - Хайнрих Барт през 1862 г., Гийон Лежан през 1867 г., Феликс Каниц през 1862 г. и 1871 г. и Константин Иречек след Освобождението. Според Феликс Каниц, гледаната от манастирските врати Стара планина имала звъноподобен вид и може би заради това, градът и крепостта, съществували в миналото на юг от обителта, били наричани Звъниград. В онези години Рождество Богородично се сдобил с безчет имоти, дарени от неговите посетители, а по намиращите се на север от него местности Селски бук и Камък пасели многобройните му стада с добитък. За последно манастирът бил разрушен до основи през 1877 г. при опожаряването по време на руско-турската освободителна война на близкия гр. Калофер, като сградата му била възстановен за пореден път през 1881 г. отново върху руините на по-старата църква. В наши дни в Рождество Богородично могат да бъдат намерени храна и подслон, както и неповторими гледки към главното било на Стара планина, а от портите му водят началото си маркираната Екопътека Бяла река, както и още една по-дълга туристическа пътека, водеща към местната х. Рай.

    От Калоферския манастир към с. Васил Левски се продължава наобратно по асфалтовия пътв южна посока, накъдето след още само около 20 мин. се достига до мост над Бяла река /200 мин./. Тук от западната страна на коритото й е разположен новият туристически комплекс Йончеви къщи, състоящ се от няколко наскоро построени сгради, сгушили се между реката и близката гора. Обширната и равна местност край комплекса е заета от обработени имоти и се нарича Курнидица /Корнеица/, като името й вероятно идва от корените на растенията, изкопавани в нея. В по-близкото минало тук се намирали най-големите и плодородни ниви и градини на гр. Калофер, при работата в които местните изравяли зидове на къщи, огромни съдове, пълни с просо и останки от воденици и тепавици. Според историците, именно тук бил разположен някога старият Звъниград, който, между другото, възникнал в миналото, също както и съседното с. Тъжа, като римска пътна станция край стария подбалкански път Друма. В древността пътят минавал точно оттук, свързвайки намиращото се на запад с. Васил Левски с издигащия се на изток главен римски кастел при с. Тъжа. По запазени в Калофер стари предания, по подобие на стария град, преди турското робство и реката край руините му била наричана с почти същото име като него - Звънуша. В наши дни част от шосето, водещо от манастира към гр. Калофер, е трасирано върху останките на по-стария подбалкански друм, като след края на турското робство именно по този участък от древния път между с. Васил Левски и манастира преминал при своите обиколки из България и Константин Иречек.

    От моста над Бяла река към с. Васил Левски се продължава на югозапад по черен път /старото трасе на Друма/, който се изкачва леко нагоре покрай Йончевите къщи и между обработени ниви и заградени поляни достига след още около 10 мин. до нов разклон /210 мин./. Долината на Бяла река и на Карловската котловина, с намиращото се в нея с. Васил Левски, са разделени от няколко ниски възвишения - Тумбата на север и Попска рътлина на юг, които са най-долните части на спускащия се откъм билото на Равнец страничен рид Чуфадарица. От разклона към с. Васил Левски се продължава отново по пътя, водещ на запад, който навлиза веднага в рядка дъбова гора, изкачва се за няколко минути до билото на нисичкия рид Тумбата и се спуска от другата му страна до няколко обитаеми къщи и разклон в местността Колибите /220 мин./. Оттук към с. Васил Левски се продължава отново на запад по черния път, който за около 25 мин. след разклона пресича последователно рида Попска рътлина /собственост в миналото точно на Калоферския манастир/, а после и река Малка Гавращица и достига до р. Голяма Гавращица /245 мин./. Преди да излезе до граничната р. Голяма Гавращица обаче, пътят напуска гората и преминава през изпълнена с прекрасни поляни околност. Тук местността на север към планината се нарича Липанови ниви, а тази от южната страна е Калоферски ливади. Веднага след пресичането и на р. Голяма Гавращица се преминава покрай романтичен кът за отдих, включващ каменна чешма и беседка. От тях се продължава във все същата запад-югозападна посока, като в тази част на маршрута най-добре личи, че съвременния черен път е трасиран върху много по-широкия и стар римски Друм, извивал съвсем доскоро покрай цялото подножие на планината. Доказателствата за старостта му са както съвсем гладкото му и право трасе, така и многобройните тракийски могили, с които е осеян целия район. Въпреки ширината му обаче /около 3 м./, в с. Васил Левски наричат този стар друм Дар сокак /Тесният път/. След беседката с чешмата се излиза на равното и голо поле Пенкови ливади, встрани от което Стара планина се издига подобно на стена. Дар сокак преминава покрай оставащия на юг Мечи дол и ширналите се на север поляни Папратлива и в близост до малък язовир достига след около 10 мин. до асфалтов път /255 мин./. Оттук към селото се продължава по шосето, като през голите сипеи на местността Стръмнище се слиза малко по-стръмно в югозападна посока. В тази част от полето вляво от пътя остават микроязовира и започващия от него Ардинов дол, а вдясно се вижда интересното и много живописно трасе на голяма мотописта, изградена в местността Давул чал /Ливадата-Тъпан/. Голата местност с язовира и мотопистата се намират точно под изпъкващия на север сред гората връх Калето /949 м./, в подножието на който някога било застроено най-старото тракийско селище в землището на днешното Васил Левски. Стръмното слизане на югозапад завършва при Малката река, водите на която се пресичат по Балабановия мост и 35 мин. след достигане до асфалта се навлиза сред първите къщи на селото /280 мин./.      

 

54

От вр. Равнец към западната част на платото Дюс чал с вр. Кочмарът

 

57

И на изток към върховете Селската могила и Белчу

 

59

От вр. Селската могила към вр. Белчу

 

61

От вр. Белчу назад към върховете Селската могила и Равнец

 

68

Гледките от пътеката на североизток към Джендемът 

 

73

От пътеката към вр. Хайдута и седловина Йозире

 

74

От вр. Хайдута назад към вр. Белчу

 

79

Асиметричното било на масива Равнец от вр. Хайдута на изток към вр. Чуфадарица

 

182

Към вр. Чуфадарица и седловина Ливадата

 

83

Вр. Чуфадарица и едноименна гола местност Чуфадарица

 

85

Западната част на Южния Джендем

 

84

От вр. Чуфадарица назад към вр. Хайдута

 

87

От вр. Чуфадарица на североизток

 

91

Източната част на Южния Джендем

 

92

Към края на главното било на масива Равнец

 

94

Калоферският манастир Рождество Богородично

 

99

Комплекс Йончеви къщи

 

106

По пътя от Бяла река към с. Васил Левски

 

111

Старият подбалкански път Друма между Бяла река и с. Васил Левски

 

105

Природна идилия в близост до с. Васил Левски

 

2014-02-02 120340

Профил на маршрута 

Прочетена 66 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм