19.3. гр. Сопот-рид Говедарната-местност Зли пролез-седловина Залъмово кладенче-вр. Амбарица

Оценете
(0 гласа)

19.3. гр. Сопот-рид Говедарната-местност Зли пролез-седловина Залъмово кладенче-вр. Амбарица - качване

Денивелация - 1600 м., време на движение - 6.00 - 6.30 м., разстояние - 12.7 км.

Немаркиран

2017 03 28 102146

Изтегли: GPS-трак

 

Връх Амбарица 

   Двуглавият Амбарица /2166 м./ е един от най-високите, красиви и обзорни върхове в Централна Стара планина, характерен със стръмните си и открити склонове и с равното си платовидно теме. Върхът се намира в западния край на алпийската част от главното било на Балкана, на границата между Сопотското, Карловското и Троянското землища и е любим на всички туристи, които са успявали да го изкачат. Наименованието Амбарица идва от персийската дума амбар /склад за съхранение на зърно/ и е дадено на върха най-вероятно заради неговата по-специфична, удебелена и четвъртита форма. Народът обаче свързва това име не с особеностите на местността, а с живота и смъртта на известния от народните предания и легенди митичен герой Крали Марко, който, както и подобава на такъв голям юнак като него, живял и се трудил по най-високите части на планината. С подобен произход са имената не само на Амбарица, но и на близките до него върхове и местности, отнасяни от народните вярвания все до делата на същия велик храбрец. Така например, на вр. Амбарица били уж хамбарите на Крали Марко, а на запад от тях харманите му /местностите Малкият харман и Големият харман, наричани още и Маркови хармани/. На намиращите се на изток Купни /върховете Малък и Голям Купен/ великанът трупал на купове реколтата си, а на разположената до тях поредица от по-ниски скалисти връхчета Кръстците /Малък Кръстец и Голям Кръстец/ връзвал на кръстци снопите си. В съседната местност Плевнята била, разбира се, точно неговата плевня, а от разположената до вр. Малък Юмрукчал местност Марков престол гигантът наблюдавал отдалеч стръмните подстъпи към планината. Според запазена до наши дни легенда, след като бил ранен с пищов от младо овчарче, от яд стоящият на вр. Амбарица Крали Марко захвърлил със страшна сила боздугана си на северозапад. Оръжието паднало в местността Падеш на съседния хребет Куманица, пробило земята и потънало в нея, а образувалият се отвор бил наречен от хората Кралимаркова дупка. По-късно раненият великан се спуснал с последните си сили от вр. Амбарица на север към долината на река Черни Осъм, където паднал и издъхнал. Докато берял душа обаче, Крали Марко дишал толкова тежко, че гората в подножието на върха ту се накланяла от дъха му, ту пак се изправяла. След смъртта на юнака дърветата така си и останали наклонени, сякаш жалели за починалия, затова и местността край тях била наречена Жалната гора. През 1942 г. Амбарица бил прекръстен на родения в близкия град Карлово Апостол на свободата Васил Левски, но новият топоним така и не се наложил и туристите продължили да наричат върха пак с предишното му име.

    В орографско отношение Амбарица е възлов връх, тъй като при него се отделят от главното било на планината три по-дълги и основни за района странични хребета. На север от върха се спуска ридът Дълги дял, на билото на който е построена троянската хижа Амбарица.. На запад се вклинява надълбоко към долината на р. Черни Осъм споменатият вече рид Куманица. Третото основно бърдо, което се отделя от главното било при вр. Амбарица, е ридът Залъмски хребет /от арабската дума залъм - буен, свиреп, жесток/, който се насочва на югоизток към гр. Карлово, разделяйки при това долините на двете най-големи местни реки - сопотската Леевица /Мурла, Сопотница/ и карловската Стара река /Сушица/. В най-ниската си част Залъмският хребет се разширява постепенно и се разчленява на три по-къси долни странични рида, чиито имена са /от запад на изток/ Говедарната, Сакарица и Арман йере /Равното място/. Наред с основните старопланински ребра, които се отделят от главното било при Амбарица, от върха се спускат в различни посоки и няколко по-къси странични рида, сред които Чатал чучур, Биволарника, Кръклъкът, Дебелият Средок и т.н.

    Амбарица е важен и в хидрографско отношение, защото от него водят началото си всички по-пълноводни реки в района. Понеже е с открити и обезлесени от стихиите склонове, върхът е прорязан от всичките си страни с дълги и опасни през зимата лавинни улеи, както и с множество по-къси, но пък по-дълбоки ровини, от които бликат бистри и леденостудени старопланински извори. Най-важни сред всички ручейчета и рекички в околностите са началните притоци на р. Черни Осъм, които извират почти от най-високата крайна точна на вр. Амбарица. От темето му се спускат на запад две по-дълбоки ровини, от които изтичат най-високите потоци, захранващи реката. По-надолу те се сливат в горите под Амбарица, образувайки река Куманица - най-дългият и мощен начален приток на Черни Осъм. Извиращите от западните склонове на върха потоци, както и цялата гола водосборна област край тях, носят името на рида Чатал чучур, който се намира в средата им и който ги отделя един от друг. На северозапад от върха тече друг важен начален приток на Черни Осъм - река Голям Жидов дол, която пък събира водите си от три извънредно дълги и дълбоки лавинни улея, прорязващи целия северен склон на върха. Трети начален приток на Черни Осъм, наречен река Дебелщица, тече на североизток от Амбарица. Той извира от други, също така много дълги, дълбоки и особено опасни през зимата лавинни улеи, носещи сборното име Платнешки ярове /платнешки - изопнати като платна и ярове - улеи/. Най-гъсто насечен от ровини и улеи е източния склон на Амбарица, от който изтичат поне 5-6 по-къси потока, събиращи се в Малката река - начален приток на по-пълноводната карловска Стара река. Южните склонове на върха не правят изключение и също са набраздени от няколко по-плитки ровини, в които пък бликат изворите на реките Амбаришко дере и Залъмско дере - двата начални притока, образуващи сопотската Леевица.

    В древността вр. Амбарица бил също и важен кръстопът, чийто конус, въпреки стръмните си и особено опасни през зимата лавинни склонове, бил заобиколен от всички си страни с трасетата на три главни старопланински прохода. От запад и север масивът на върха бил пресичан от стария римски път Манастирската пътека, който водел от Сопотското към Троянското краище. Понеже правел връзка между сопотския мъжки манастир Св. Спас и Троянския манастир Успение Богородично, а и защото по него често преминавали монаси, друмът бил наричан от пътниците Манастирската пътека. Втори стар римски път извивал по източните склонове на върха, насочвайки се от Карловския край към все същия Троянски манастир. В гр. Карлово този втори стар друм е известен като Римският път, а също и като ПътятПо стъпките на Васил Левски“, тъй като към края на турското робство по него преминал Апостолът на свободата. Третият път, който опасва Амбарица, носи името Тахтъджи йолу /Дърварският път/. Друмът заобикаля върха от южната му страна и макар, че не пресича главното било на планината, също е важен проход, свързващ в наши дни сопотската хижа Добрила с карловската хижа Васил Левски. В миналото пътищата край Амбарица били особено популярни, важни и често използвани, затова през Освободителната война турците завардили с войници и артилерия първите два от тях, очаквайки руската армия да премине през Балкана точно по техните трасета. Пак заради важните пътища, преминаващи покрай Амбарица, през турското робство в близост до върха върлували с четите си безброй войводи, като се започне от събирателния образ на поп Мартин, премине се през легендарния Калифер войвода и се завърши с четите на сопотските хайдути Добрил, Велю, Богдан, Кара Иван, Боян, Юрдан, Видул Странски, Дончо Ватах, Детелин, Генчо, Добри и много други. Заради постоянните нападения край Амбарица, върхът и околностите му били свързвани с неизброими иманярски истории, с укрити по склоновете им баснословни съкровища и с издълбани по скалите им тайнствени знаци. Край Амбарица открай време били търсени и отнасящите се уж до император Траян, до цар Шишман, до войводата Вълчан и до кого ли още не златни мини, царски съкровища, държавни тарапхани /монетарници/ и султански хазни, ограбени или пък укрити тук от местните хайдути.

    В туристическо отношение вр. Амбарица също е важен, защото при него се събират и разделят всички основни за района пътеки. Равното плато на темето на върха се пресича от главната билна пътека Ком-Емине /КЕ/, която идва от юг и покрай поставения наскоро тук малък метален заслон описва завой на изток. Наред с нея, до Амбарица достига от северозапад и една сравнително широка пътека, следваща билото на основния за района рид Куманица. От север пък до върха се изкачва и маркирана с метални жалони пътека, идваща откъм х. Амбарица. Освен с тези по-популярни вървища, с Амбарица е свързана и още една пътека. От върха тя се спуска по билото на Залъмския хребет на югоизток към гр. Карлово, като горната й част е стръмна и опасна през зимата и затова по нея може да се слиза само при липса на сняг. Освен към гр. Карлово, тази пътека води също и към по-близкия до Амбарица гр. Сопот, тъй като в местността Залъмово кладенче трасето й се разклонява. От вр. Амбарица към градовете Карлово и Сопот се слиза обикновено на югоизток, като се следва граничното било на Залъмския хребет, разделящо землищата на двете селища. Както стана дума и по-нагоре обаче, най-високите части на рида са особено опасни през зимата, затова при сняг от вр. Амбарица към Карлово и Сопот се поема задължително в противоположната югозападна посока, със следване на коловата маркировка на пътеката КЕ и на главното било на планината. 

гр. Сопот-рид Говедарната-местност Зли пролез-седловина Залъмово кладенче-вр. Амбарица

    При по-дълбока снежна покривка от вр. Амбарица към гр. Сопот се тръгва по маркировката на пътеката КЕ, която се спуска първо в южна, а после и в югозападна посока, заобикаляйки по този начин най-горната стръмна и опасна част на Залъмския хребет, както и стоящото на запад от него дълбоко Амбаришко дере. 30 мин. след върха се достига с плавно спускане надолу до равната седловина Даново торище /Даньово торище/, разположена приблизително по средата на разстоянието между Амбарица и сопотската х. Добрила. Даново торище също е кръстопътно място, защото тук от пътеката КЕ се отделят три по-слабо използвани и все още немаркирани вървища. Първото от тях е много широко и се насочва на север от седловината, траверсирайки водоравно западните склонове на вр. Амбарица. Пътеката води към рида Куманица и прави връзка между него и главното било на планината. Втора пътека /подробно описана в маршрут 19.1./ слиза от Даново торище на юг. В тази посока от седловината се отделя дълъг и основен за района рид, който се нарича Остро бърдо. Пътеката следва почти неотклоннно стръмното му и остро било, спускайки се към разположения под него гр. Сопот. Третата пътека, която се отделя от седловината, води на югоизток към билото на рида Залъмски хребет. Макар, да не е маркирана, тази пътека е много широка и се следва лесно, като от Даново торище се насочва с лек наклон надолу към друга равна и гола седловина, разположена на Залъмския хребет между върховете Амбарица от север и Кафа дикилди /Побита глава//1932 м./ от юг. При Даново торище пътеката КЕ се напуска и към градовете Карлово и Сопот се продължава по третата немаркирана пътека с плавно слизане на югоизток. Натам се минава над двата дълбоки оврага, в които са изворите на Амбаришкото дере, пресичат се покритите с гъста хвойна източни склонове на реката и след около 15 мин. се достига при дълбоката седловина, разположена на билото на Залъмския хребет между върховете Амбарица и Кафа дикилди /45 мин. след началото/. При липса на сняг от вр. Амбарица дотук се слиза по самото било на рида, като разстоянието се изминава по покритите му с треви и каменни блокажи склонове за около 30 мин.

    В края на турското робство някъде над безименната седловина било издигнато от поробителите специално беклеме /стражарница/, което се наричало Кулата и от което били наблюдавани големи части от Римският път и от пътя Тахтъджи йолу, пресичащи южните и източните склонове на вр. Амбарица. Мястото на беклемето било избрано съвсем неслучайно, тъй като оттук се открива прекрасна алпийска панорама на изток, към огромната долина на Малката река /зад която се различават очертанията на масива Равнец и на първенеца на планината вр. Ботев/ и на запад, към Амбаришкото дере и рида Остро бърдо. От това място към градовете Карлово и Сопот се продължава по широка пътека на юг, като вр. Кафа дикилди се заобикаля водоравно от запад и през гъстата хвойна, покриваща изцяло южната му страна, се слиза за около 20 мин. до друга възлова седловина по маршрута - Залъмово кладенче /Залъмско кладенче//65 мин. общо/. Денивелацията от вр. Амбарица дотук е около 450 м. Седловина Залъмово кладенче е равна и гола поляна, от която се отделят няколко много важни пътеки, водещи в различни посоки. От запад дотук достига старият път Тахтъджи йолу, който прави на това място рязък завой и продължава на север към карловската хижа Васил ЛевскиВтора пътека се спуска на югозапад през местността Арменица, насочвайки се към близкия рид Остро бърдо, а трета води по билото на Залъмския хребет на югоизток към гр. Карлово. Последната пътека, която се отделя от седловината, се спуска на юг към долината на р. Леевица, насочвайки се през нея към гр. Сопот. Освен възлов кръстопът, седловина Залъмово кладенче е и историческо място. От южната й страна се вижда чешма Залъмово кладенче, която е дали името си на цялата местност и от която води началото си втория начален приток на Леевица - р. Залъмско дере. След Освобождението дотук се изкачил откъм гр. Сопот народният поет и писател Иван Вазов, за което събитие до чучура на чешмата е поставена паметна плоча.

     В средата на седловина Залъмово кладенче пътеката, водеща от вр. Амбарица към гр. Карлово, се напуска. От това място към гр. Сопот се продължава на юг по друга, много по-тънка пътечка, която заобикаля покрай няколко борови дървета горната част от долината на р. Залъмско дере /Залъмово дере/, пресича водоравно обширно пасище и достига след около 5 мин. до група ниски скали /70 мин./. Те са разположени в най-горната част от изумителната долина на р. Леевица, представляваща съвсем равна и права лента в гръдта на планината. Едновременно с това, скалите се намират и на върха на най-интересната местност по маршрута - невъзможната, както я нарича Иван Вазов, урва Зли пролез. Според същия автор, „едва ли би могло да се измисли по-добро име за нея“. Урвата Зли пролез е силно наклонено на юг, каменисто и почти напълно голо пасище, впечатляващо с дивотията си и със суровата си алпийска красота. Местността е типичен балкански казан от типа джендем /ад/, разположен между изглеждащата водоравна и стояща далеч надолу р. Леевица и оставащата зад гърба също така равна като нея местност Залъмово кладенче. Пролезът е заобграден от всичките си страни с дълбоки падини, гъсти гори и отвесни склонове, имена на които говорят сами за себе си. Вдясно е спускащата се откъм Сопотските Купени „дяволска“ местност Дяволът, наречена така, заради своята непристъпност. Вляво е друга дяволска местност - Ирелтията /Иралтията//от йере и алтъ - Подземното място/. Понеже е с много стръмни склонове, когато се погледне от билото на Залъмския хребет към нея, местността не се вижда, сякаш се намира под земята, откъдето идва и името й. Наименованието на Злия пролез също е красноречиво. Думата пролез идва от глагола лазя и показва начинът, по който се излиза обикновено от джендема, а добавката зли само допълва още по-сполучливо внушенията на топонима, прилягайки добре както на стръмните склонове на урвата, така и на цялостния изглед на местността. В близкото минало добавката зли прилегнала дори още по-добре на мястото, което обаче станало заради съвсем други, кървави исторически събития.    

      На 21.07.1877 г., в разгара на Освободителната война, при вестта за напредващите към Сопот турци, мирните и беззащитни жители на града побягнали към върха на планината. По тясната козя пътека, извиваща по близкия рид Остро бърдо, хората слезли в долината на р. Леевица, достигнали до подножието на Злия пролез и започнали да се изкачват по него. И точно тук били застигнати от турците. „Зрелище покъртително!“, възкликва Иван Вазов. „Върволици свят пъплеше и се катереше нагоре въз върлото“, „имаше там със стотини хора“, „бързаха, лазеха, смисаха се, преваряха се, спъваха се, падаха по лъзгавата трева на стръмнището“, „часовете минуваха, а урвата се не свършваше“, „час по час от тия развизани тълпи се ронеше нещо и остаяше по пътя - или капнал пътник, или умирающ, или дете хвърлено от майка си, които никой не поглеждаше, прескачаше ги, отминуваше ги безучасно“. Сопотчани все още не знаели, че част от турците са заели предварително позиции в горите от двете страни на Зли пролез и отдавна очакват бегълците. Така дългата, изморена от път, натоварена с покъщнина и примряла от страх върволица от хора се оказала притисната от всички си страни от башибозук и от стръмнината на Зли пролез и била хваната в смъртоносен капан. Достигайки до полите на местността, обезумялата тълпа запъплила нагоре по урвата към билото на Балкана, а настъпващите зад нея турци, както и тези, скрити предварително в горите край Зли пролез, открили огън и започнали да я обстрелват. Загинали стотици, сред които бил и бащата на писателя Иван Вазов - Минчо Айваза.

      Днес Зли пролез е тихо и самотно място, чието спокойствие се нарушава само от ромона на течащата на запад р. Леевица и от спускащия се от изток неин ляв приток река Ненов дол. От скалите на върха на урвата се виждат в краищата на местността и две по-тънки овчарски пътеки /дясната пътека е двойна/, спускащи се стръмно на юг към белеещия се покрив на малък заслон. Ясно е, че пътят към гр. Сопот минава покрай заслона, както и че двете вървища водят към сградата му. Към белия му покрив обаче е добре да се слезе не по пътеките, които остават доста встрани от скалите, а направо през тревите и камънаците, покриващи горната част на Злия пролез. От последното равно място над местността към гр. Сопот се продължава без пътека, с бавно и внимателно слизане по стръмния склон на юг, като се върви на зиг-заг и се ползва за ориентир плитко и сухо дере, разделящо урвата на две приблизително равни части. Каменната сграда на заслона е постоянно пред очите, като от върха на скалите до малката й кутийка се слиза за около 40 мин. /110 мин./. От местността Залъмово кладенче дотук се губят и около 250 м. височина. Слизането от заслона към гр. Сопот продължава отново по права линия на юг, с плавно спускане без пътека по последните по-стръмни части на Зли пролез, в посока на ясно очертания Ненов дол и на гъстата гора Фандък букак /Лешников букак/, която го обгражда от всичките му страни. От заслона до реката се достига за около 10 мин., като се пресича местност, изпълнена с множество извори и покрита с влажна, блатиста почва /120 мин./. На десния бряг на Ненов дол се стъпва на тясна пътека и по извитото й трасе се продължава със слизане покрай реката на югозапад, като се достига след още около 10 мин. до местността Лападеца /130 мин./. Тук е водослива на р. Ненов дол с по-пълноводната от него р. Леевица, образувала се малко по-нагоре от събирането на Амбаришкото и Залъмското дерета. Лападеца представлява малка поляна с каменни останки от овчарска колиба, при които пътеката се раздвоява. Оттук по-широкият й край продължава по десния западен бряг на р. Леевица с изкачване към високото било на рида Остро бърдо. Това е и главният, официален край на пътека, по който през турското робство преминали сопотските бежанци и който в близкото минало бил белязан с гъста туристическа маркировка. Оттук към гр. Сопот може да се продължи, разбира се, и по него, но през по-голямата си част той дублира пътеката, подробно обяснена в маршрут 19.1. Безспорно по-интересен е другият край на вървището, продължаващ от Лападеца към гр. Сопот по левия източен бряг на р. Леевица.    

     Ако от поляната Лападеца ще се върви към гр. Сопот по левия край на пътеката, тогава по него се поема водоравно на юг. При поляната тънката пътечка се качва отново на рида Залъмски хребет /и по-точно на неговото най-западно странично разклонение - рид Говедарната/ и по левия бряг на р. Леевица се насочва в южна посока. Натам се лъкатуши почти водоравно в продължение на около два часа, като се върви постоянно под сянката на гъсти и млади смесени широколистни гори, носещи сборното име Горунка /от горун - вид дъб/. В по-старите пътеводители е посочено, че докато достигне до билото на рида Остро бърдо, пътеката по десния бряг на реката заобикаля над Лападеца шест по-широки и дълбоки речни дола. Другият край на пътеката, този по левия бряг на реката, преминава само през по-плитки и тесни деренца, затова пък техния брой сякаш няма край. Веднага след Лападеца се пресича на юг по-стара букова гора, в която пътеката е под голям наклон, а краката затъват в дебел пласт от паднали листа. Така се върви около 20 мин., като се преминава през първите няколко от по-плитките дерета. Веднага след тях се достига до изключително красив отвесен скален венец, който пътеката ловко заобикаля, ту слизайки, ту изкачвайки се по странните му камънаци /150 мин./. От другата страна на венеца се върви още около 10 мин. водоравно, до навлизането в плитко, но затова пък много важно дере, през което тече пълноводен поток /160 мин./. Тук е последната вода по маршрута преди да се слезе до гр. Сопот, като освен това, потокът образува над пътеката и красив водопад /по-скоро водоскок/, с височина на пада от около двадесет метра. Зад дерето следват още няколко минути равен ход, при което се усеща как р. Леевица пропада рязко надолу, а склонът към нея става постепенно скалист и отвесен. Неочаквано, точно тук пътеката излиза за кратко от гъстата гора, преминавайки вероятно през единствената полянка в тази огромна залесена част от планината /170 мин./. Както може и да се очаква, понеже е вече високо над реката, от стръмния и оголен скат на поляната се открива удивителна панорама. Целият район край нея е покрит само с гори, които създават илюзията, че човек се намира в средата на нищото. Поляната е все още в най-горния край от долината на Леевица, като назад се виждат подредените, като че ли нарочно за снимка, Зли пролез, Ненов дол, Фандък букак и Лападеца, огромната скала Арменица, под която се сливат Амбаришкото и Залъмското дерета и връх Голям Сопотски купен със стръмния си източен склон Дяволът. Величествените лесове, които покриват и отсрещния десен бряг на Леевица се наричат Лещака, а пък сред тях се откроява Вонещеца - поредната дяволска отвесна местност, спускаща се отвисоко към дъното на реката.

     От поляната в средата на Горунка се продължава с все така равен ход на юг, като видът на местността уж не се променя, но пред погледа се редят картини, коя от коя по-причудливи и все по-красиви. След поляната отново се навлиза задълго в гъсти и млади смесени гори, в началото на които пътеката често се губи. Посоката й обаче е ясна - към следващата група от плитки долчинки, ту затрупани с паднали дървета, ту затлачени с листа, ту пък изпълнени с мистични, загадъчни скали. В тази местност гората постепенно започва да се разрежда, като пътникът очаква всеки миг да излезе на някоя от големите поляни, разположени на билото на рида Говедарната. Вместо това обаче, след около 20 мин. се достига до поредния плитък дол, както и до втора, още по-малка поляна /190 мин./. От нея се вижда само, че пътеката е вече в близост до билото на рида, но напред следва най-трудната за преодоляване част на Горунка, в която броят на пресечените дерета наистина няма край. В тази част от маршрута пътеката извива високо и над единствения по рязък завой на р. Леевица, местността при който се нарича Жълтата вода. Над него, и около 45 мин. след втората поляна, се достига и до трета, по-обширна поляна, разположена в средата на местност, изпълнена с кафеникави и натрошени на пластове от стихиите шуплести скали /235 мин./. Тук виреят само тънки и криви брези, израснали и закрепили се по някакъв чудноват начин в цепките между камъните. Над короните им най-после се вижда и самото било на рида Говедарната, което вече е съвсем наблизо. За сметка на виждащия се край на местността Горунка обаче, тук пътека се изгубва в камънаците, което налага да се върви за кратко напосоки, а за ориентир да се ползва само виждащия се на юг гр. Сопот. 10 мин. след третата поляна пътеката се появява отново сред камънаците, раздвоява се, излиза над гората и се изкачва най-накрая до билото на рида Говедарната /245 мин./.

     С излизането от гората се достига до едноименната местност Говедарната, която е точно обратното на това, което представлява Горунка. Навред се виждат само обширни, слънчеви и почти напълно голи поляни, силно наклонени на юг и покриващи на голямо разстояние цялото главно било на едноименния рид. През тях следва последната, но не по-малко трудна част от слизането към гр. Сопот, в която остава да се преодолеят още около 650 м. височина. Между бодливите шипкови и розови храсти, поникнали тук-там по поляните, се поема без пътеката на юг, като се слиза след около 10 мин. до абсолютното равната Трънкина поляна /255 мин./. Тя заема най-тясната част от билото на Говедарната, което тук рязко се стеснява, а горите, покриващи страничните му склонове, достигат до самите краища на местността. През тревите на Трънкина поляна се продължава с все същия голям наклон в почти западна посока, към единствения по-изявен и ясно очертан ориентир в околността - скалата Петков камък, до която се достига след още около 15 мин. /270 мин./. Големият камък е поредната причудлива част от пейзажа, която е разположена на самия ръб на Говедарната, надвесен над отвесните склонове на Леевица и която, съвсем естествено, е свързана с иманярска легенда за укрито тук съкровище от местния сопотски войвода Богдан. При Петков камък гр. Сопот се появява отново на хоризонта, като този път сградите му остават постоянно пред очите чак до самия край на маршрута. Понеже градът вече се вижда, а и склонът вдясно към р. Леевица е отвесен, посоката на маршрута и тук е съвсем ясна.

    При Петков камък се поема отново на юг, като в тази посока се слиза стръмно покрай ръба на Леевица до сухата и покрита с разхвърляни едри камънаци поляна Куклата /280 мин./. Под нея се влиза в гъста гора и по преплитащи се една с друга и често губещи се пътеки се продължава със стръмно спускане на югоизток. В зависимост от това накъде ще се върви - към новата част на Сопот /ж.к. Сарая/, която е под краката на юг или към старата част на града, виждаща се зад местността Трапето на югозапад, в долния край на гората се завива в съответната посока. Ако ще се върви към стария град, тогава в подножието на гората се поема отново на запад, пресича се стръмна поляна и 30 мин. след Куклата се слиза до Леевица /310 мин./. Тук тясната пътечка извежда до местност, в която реката е издълбала интересен пролом през бели на цвят скали, а водите й скачат тук-там между тях, образувайки няколко ниски водоскокчета. На отсрещния десен бряг на реката пък се вижда другият, по-широк край на пътеката, който се отделя още в местността Лападеца и се насочва оттам към билото на рида Остро бърдо. Оттук към града е най-добре да се продължи именно по този по-широк край на пътеката, като за целта Леевица се пресича по брод. На десния бряг на реката се стъпва на широката пътека, по която следва последното по-стръмно спускане на юг към местността Сарая - стърчаща над местността група от ниски и причудливи скали, разположени точно над мястото, при което Леевица излиза от планината. До камъните се достига за около 10 мин., като при тях пътеката напуска Балкана и навлиза на югозапад в залесената с бор равна местност Трапето, превърната от местните жители в красив крайградски парк /320 мин./. Леевица пък се спуска на юг до полето, става отново равна и навлиза в съвременния град. Вероятно в миналото при излизането си от планината реката се е разливала, откъдето е дошло и името й Леевица. Към края на турското робство в частта от долината й, разположена непосредствено под Балкана, била съсредоточена почти цялата огромна занаятчийска индустрия на Сопот, състояща се от стотици чаркове, воденици, тепавици, валявици, гайтанджийници, абаджийници, шишеджийници, басманджийници, платнарници и т.н. При достигане до Трапето широката пътека се влива в алеите на изградения тук парк, като по някоя от тях се продължава водоравно на юг и след около 20 мин. се достига в долния край на местността до първите къщи на града /340 мин./. Денивелацията от местността Говедарната до гр. Сопот е около 650 м.        

 

DSC 0268

 На вр. Амбарица 

 DSC 0276

 От вр. Амбарица към гр. Сопот се тръгва на юг покрай коловете на пътеката Ком-Емине

 

DSC 0283

 От пътеката назад към вр. Амбарица 

 DSC 0285

 На югозапад към долината на река Амбаришко дере

 DSC 0286

Амбаришко дере и ридовете, които го заграждат

 DSC 0308

Амбаришкото дере се заобикаля по широка пътека от север и изток

 

DSC 0287

 По пътеката се слиза до седловината с вр. Кафа дикилди /Побита глава/ 

 DSC 0310

Вр. Кафа дикилки се заобикаля водоравно от запад 

 DSC 0313

 От вр. Кафа дикилди назад към вр. Амбарица

 DSC 0322

 От вр. Кафа дикилди на югозапад към Залъмско дере и Амбаришко дере  

 DSC 0325

 На юг към долината на Залъмско дере 

 DSC 0327

 Седловина Залъмско кладенче 

 DSC 0333

 От Залъмското кладенче назад към вр. Кафа дикилди 

 DSC 0334

 Чешма Залъмско кладенче

 DSC 0336

 От Залъмското кладенче към гр. Сопот се продължава в югоизточна посока

 DSC 0337

 От пътеката назад към Залъмовото кладенче и вр. Кафа дикилди 

 DSC 0340

 Към средната част на рида Залъмски хребет и Ненов дол 

 DSC 0342

 От Зли пролез към долината на р. Леевица

 DSC 0343

 С увеличение към долината на р. Леевица

 DSC 0346

 От горната част на местността Зли пролез към долната

 DSC 0353

 През Зли пролез се слиза на серпентини, като се върви на югоизток към Ненов дол

 

DSC 0358

 В югозападният край на Зли пролез се виждат две широки пътеки 

 DSC 0362

 Овчарският заслон в местността Зли пролез

 DSC 0366

 От овчарския заслон се слиза на юг до Ненов дол и по него се продължава към местността Лападеца 

 DSC 0371

 Покрай Ненов дол се върви по широка пътека 

 DSC 0374

 От Лападеца се тръгва по рида Говедарната на юг, като се пресичат няколко плитки дола 

 DSC 0375

 В един от тях се преминава покрай красив водоскок 

 DSC 0380

 От първата поляна в местността Горунка назад към Зли пролез

 DSC 0382

 С увеличение към Зли пролез

 DSC 0385

 На запад към вр. Сопотски Голям Купен

 DSC 0389

С увеличение към скалата Арменица, която разделя потоците, образуващи Леевица

 DSC 0391

 От пътеката надолу към местността Жълтата вода

 DSC 0396

 В края на гората се достига до по-скалист и гол участък

 DSC 0398

 Пресича се труден терен, покрит с едри камъни и ниски храсти 

 DSC 0402

 От гората се излиза по средата на пасището Говедарната 

 DSC 0404

 От Говедарната на северозапад към вр. Сопотски Голям Купен 

 DSC 0417

 През Говедарната към гр. Сопот 

 DSC 0420

 В края на пасището се достига до скалата Петков камък 

 DSC 0424

 От Петков камък на север 

 DSC 0426

 Под Петков камък се върви по ръба над долината на р. Леевица 

 DSC 0427

 От местността Куклата към гр. Сопот 

 DSC 0429

 От Куклата на югозапад към местността Трапето

 DSC 0433

 От р. Леевица назад към местността Куклата

 DSC 0434

 От местността Сарая към гр. Сопот

 DSC 0435

 От Сарая се продължава на югозапад към Трапето 

 DSC 0438

 По алеите на парк Боровата гора в местността Трапето 

 DSC 0442

 В южния край на Трапето се пресича павирана улица и се влиза в гр. Сопот 

 2017 03 28 102223

Профил на маршрута

 

Прочетена 208 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм