19.2. гр. Сопот-местност Почивалото-хижа Добрила-рид Куманица-вр. Амбарица

Оценете
(0 гласа)

19.2. гр. Сопот-местност Почивалото-хижа Добрила-рид Куманица-вр. Амбарица - качване

Денивелация - 1600 м., време на движение - 5.00 - 5.30 м., разстояние - 13.4 км.

Маркировка: от гр. Сопот до седловина Големият харман - бяло-жълто-бяло и ЗКМ, от седловина Големият харман до вр. Амбарица - немаркиран

 

2017 03 28 102028

Изтегли: GPS-трак

 

    Маршрутът започва от разположената в покрайнините на град Сопот Манастирска поляна, собственост в миналото на Сопотския мъжки манастир „Възнесение Господне“ /Св. Спас/. В края на Възраждането на поляната пред манастира бил провеждан всяка неделя седмичният пазар на града, а в наши дни тук се събират на своя ежегоден събор овчарите-каракачани, бродили доскоро със стадата си по пасища в най-близките части на Балкана. От центъра на Сопот до поляната се достига за около 30 мин., като първоначално се минава покрай къщата-музей „Иван Вазов“ и Сопотския девически манастир „Въведение богородично“ /т.нар. Метох/, а след тях се върви продължително и водоравно по широка павирана улица в северозападна посока. Манастирската поляна се намира в самото подножие на планината, като днес от нейния най-западен край започва т.нар. Пътническа въжена линия „Незабравка“ /ПВЛ/ - най-дългата пътническа седалкова въжена линия в България /3990 м./. Съоръжението е построено от Вазовските машиностроителни заводи /ВМЗ/ на два етапа - през 1980 и 1989 г., с цел да се осигури по-бърз и лесен достъп на работниците от комбината до ведомствената хижа Незабравка. В долния южен край на Манастирската поляна се вижда реконструираната и напълно възстановена Дядостоянова воденица, описана от Иван Вазов в романа му „Под игото“. В горния северен край на местността, в самите поли на планината и в близост до левия бряг на Манастирска река, се издига сградата на манастира Св. Спас, свързана с живота и делото на Апостола на свободата Васил Левски. Доскоро изкачването от Сопот към върха на планината започвало именно оттук, като за придвижване към най-високите й части била използвана тясната пътека, извиваща покрай Манастирска река и широкия и стар римски друм Манастирската пътека /Кривият път/, свързвал в миналото Сопотския манастир Св. Спас с Троянския манастир „Успение Богородично“. Днес придвижването от полето към билото на Балкана е улеснено от седалковата въжена линия, която се предпочита от все повече туристи. При добро желание обаче, оттук до върха на планината може да се достигне и пеша, като се върви по тясната и почти забравена пътека покрай Манастирска река или пък по трасирания през местностите Бозалан /Сива поляна/ и Пайталка широк и стар Крив път.

   Ако за изкачване към хижа Добрила ще се ползва туристическата пътека, тогава от входа на Сопотския лифт се тръгва към нейното начало в североизточна посока, като обширната и равна Манастирска поляна се прекосява по диагонал. В нейния най-горен край се излиза пред портите на Сопотския мъжки манастир Св. Спас, който, въпреки името си, в наши дни е в действителност вече женски /5 мин./. Сегашният манастир е построен на това място през 12-14 в. върху руините на много по-древен раннохристиянски храм, съществувал тук вероятно още по времето на Византия. Монашеската обител е свързана с множество известни от българското Възраждане исторически личности, като йеромонах Никодим, игумен Партений, Неофит Рилски, Вълко Чалъков, Тодор Каблешков, Васил Левски и Иван Вазов. Многократно пален, разрушаван, разоряван и опустошаван от турците, манастирът бил възстановен в настоящия си вид веднага след Освобождението, благодарение на своя игумен отец Рафаил и с паричната помощ на група родолюбиви българи, живеещи в Румъния. Повече подробности за Св. Спас и за богатата му история могат да бъдат прочетени в маршрут 19.1., в главата, касаеща миналото на гр. Сопот. Освен историческа и културна забележителност, манастирът е известен и с прекрасния изглед към планината, който се открива на север от високите му порти. Извисяващият се зад стените на Св. Спас Сопотски Балкан е разцепен на две от долината на Манастирска река, към дъното на която се спускат венци от фантастични и задълго приковаващи дъха и погледа белоснежни канари. Гледани оттук, планинските възвишения над манастира имат вид на непристъпни и непреодолими за обикновения излетник цитадели, преминаването през които изглежда невъзможно. Заставайки под подобна балканска урва, изкачването на която тепърва предстои, туристът се успокоява обикновено с думите „В Стара планина големи баири няма“. Тук обаче тези думи не важат, тъй като пътеката от гр. Сопот към х. Добрила е не само една от най-дългите в Балкана, но и една от най-стръмните. От портите на Св. Спас към издигащите се пред погледа отвесни склонове на планината се поема в северна посока, като се преминава първоначално покрай наподобяващата на крепост западна стена на манастира, а след няколко минути се достига и до устието на Манастирска река /15 мин. след началото/. На това място се подминават интересните останки на древен мост, наричан по турски Кюприята /Мостът/, на стария път Силистра йолу /който, разбира се, изобщо не води към гр. Силистра/ и на каменен каптаж, от който започва т.нар. Арк - изкопана от хората вада, чрез която водите на реката били улавяни и отвеждани за напояване към близките манастирски градини. Веднага след тях се пресича и самата Манастирска река и по левия бряг на Манастирски дол се навлиза в Балкана.

    Манастирска река, носеща името си от разположеният при устието й манастир Св. Спас, загражда Сопот от запад, подобно на другата голяма местна река - Леевица, която пък заобикаля града от изток. Другото, което обединява двете реки, е връх Амбарица /2166 м./, от който те извират и от който се спускат стръмно на юг, преминавайки през множество тераси, прагове, бързеи, водопади и водоскоци. Те пък от своя страна превръщат долините на реките в особено трудни за преодоляване препятствия, принуждаващи туристите да ги избягват и да ги заобикалят отдалеч. Интересното е, че долината на Манастирска река е по-широка от тази на Леевица, но в периода на Възраждането покрай първата река били построени едва 14 чарка за обработка на гайтани, докато покрай втората била съсредоточена почти цялата икономика на Сопот, състояща се от стотици чаркове, воденици, тепавици, валявици, гайтанджийници, абаджийници, шишеджийници, басманджийници, платнарници и т.н. От устието на Манастирска река започва много стръмно и доста продължително изкачване към най-високите части на Балкана, като първоначално се пресичат млади и гъсти широколистни гори, а над тях и обширни алпийски пасища. Заради формите на местността, преходът оттук до главното било на планината може да бъде разделен на две съвсем различни една от друга части. Първата от тях започва от устието на Манастирска река и завършва при междинната станция на лифта в местността Почивалото. Характерното за тази част от прехода е голямата стръмнина, която трябва да се преодолее, като разликата във височината между манастира и Почивалото е над 800 м. Това е и причината Сопотския лифт неслучайно да бъде прокаран точно оттук. Втората част на маршрута, от Почивалото до х. Добрила, преминава предимно през равни, спокойни и обрасли с бор местности, което, наред с всеобхватните панорами, откриваща се от тях, спомага много за бързото и почти пълно възстановяване на силите. 

     Още с влизането в долината на Манастирска река склоновете над нея рязко се стесняват, а местността се покрива с гъсти гори. През образувалото се от природата тясно и криво планинско ущелие се напредва нагоре почти в сумрак, като 5 мин. след моста Кюприята се преминава покрай руините на още една воденицата, също описана от Иван Вазов в романа му „Под игото“ /20 мин. общо/. След нея белязаната с нова и гъста жълто-бяла маркировка пътека завива на североизток, започва плавно да набира височина и скоро извежда до чешма долу вляво и голямо дърво с табелка горе вдясно /25 мин./. При чешмата се достига до трудно различимия водослив на Манастирска река със спускащия се от запад маловоден поток Костов дол /Костодол/, като местността е белязана с няколко отцепени от реките и струпани вляво от пътеката огромни канари. Тук трябва особено силно да се внимава, първо защото чешмата остава много ниско долу и може изобщо да не се забележи, и второ, защото веднага след нея се достига до метален маркировъчен кол. Този кол стои някак си вляво и доста встрани от пътеката, но по-опитните туристи веднага биха разбрали, че трябва да се завие към него. На това място долината на Манастирска река се напуска и покрай металния кол се продължава с рязък завой на югозапад, като се навлиза в извънредно тясното и криво корито на Костин дол. След намиране на вярното продължение на пътеката по нея вече няма опасност от объркване. Местността наоколо представлява издълбан от пороите тесен и горист улей, от който трудно може да се излезе и по който постепенно се завива на запад. Според запазена в гр. Сопот легенда, някога в местността се състояла голяма битка. Като последица от нея, в долът задълго останали да се белеят костите на избитите войници, откъдето дошло и наименованието Костин дол. През него пътеката преодолява плавно още около стотина метра височина и 10 мин. след отделянето си от Манастирска река достига до местността Гроба /чието име вероятно също е свързано със споменатата по-горе битка//35 мин./. В най-старите пътеводители се говори за „поляна Гроба“, но днес местността тук е обрасла с висока и гъста смесена гора.

     В края на Костин дол пътеката завива отново на север и достига до изсечена сред дърветата широка просека, над която са прокарани въжетата на Сопотския лифт. Оттук за първи път се вижда в северна посока междинната лифтова станция в местността Почивалото, която е все още неестествено далеч и някак си безкрайно нависоко. На юг пък може да се хвърли поглед към част от гр. Сопот, долната станция на лифта и Манастирската поляна. Просеката и въжетата на лифта се намират точно над плиткото, но пък широко Коево дере, което се явява естествено продължение на Костин дол и по средата на което се поема в северна посока. Натам за известно време се върви почти водоравно през местността Върбите, като в нейния най-горен край Коевото дере се пресича по дървен мост. Тук пътеката е много широка, но не е маркирана, тъй като просеката, пилоните на лифта и въжетата над тях служат като сигурен ориентир. По-нагоре, покрай наново появилата се маркировка, се преодолява стръмен и нисък баир, над който се достига до важен разклон /45 мин./. При него от широката маркирана пътека се отделя по-тясно разклонение, което се насочва на север към билото на рида, отделящ Коево дере от Манастирска река. От това място е най-добре да се продължи по по-широкия и добре маркиран край на пътеката със завой на запад. В тази посока се пресича първоначално Коево дере, стъпва се на вододела между него и стоящото на запад Таушан дере /Заешки дол/ и, като се минава отново под лифта, се излиза със стръмно изкачване нагоре до широкия и черен Крив път /55 мин./. След достигане до Кривия път се продължава по него на североизток, като трасето му се следва само няколко минути. От една страна, вярно е това, че изкачването по път е по-леко и по него няма опасност от изгубване. От друга страна обаче, по Кривия път доста се заобикаля, като по-нагоре по него се пресича и местност, носеща красноречивото наименование Кривините /може би точно заради нея пътят е наречен Крив/. За да се преодолее по-бързо оставащото до междинната лифтова станция разстояние, е добре Кривият път да бъде изоставен едва няколко минути след като се стъпи на него. Още при първия завой на пътя на запад от него се отделя широка пътека, по която се продължава в северна посока.

    Първоначално пътеката продължава под въжетата на лифта, преминава стръмно нагоре през местността Улеят и 5 мин. след отделянето си от пътя достига до ръба на пропаст /65 мин./. Мястото е обезопасено с опъната покрай ръба на бездната телена мрежа, от която може да се хвърли поглед на изток към дъното на доста дълбокото тук Коево дере. Покрай мрежата пътеката завива първо на запад, а после и отново на север и излизайки от горския пояс, пресича над него обширните и гъсто обрасли с високи глогови храсти поляни в местността Мангъров глог /мангър - монета, т.е. местност, кръгла като стотинка/. Оттук следва стръмно и продължително изкачване по права линия на север, като се преминава през античното трасе на стария римски път Манастирската пътека, а на няколко места по-нагоре и през трасето на новия Крив път. При всички излизания на пътя, към върха на планината може да се продължи и по широкото му трасе. Голямо разнообразие в тази по-трудна част от маршрута внася всеобхватната панорама, която се открива от пътеката на юг към гр. Сопот и на север към все по приближаващата се междинна лифтова станция. В края на най-стръмното изкачване се преминава покрай дървена платформа, оставащ вляво, над която пътеката окончателно се влива в широкия и крив черен път. Над поляните пътят завива плавно на североизток и пресича местността Сипеите, заемаща най-горния край от билото на вододела между Коево дере и Таушан дере /наричан от Иван Вазов рид Кривините/. Името на месността Сипеите идва оттам, че част от склоновете й са издълбани, за да премине през тях пътят, а те пък са се срутили върху него, образувайки на много места къси и опасни скални сипеи. Покрай тази редица от натрошени канари се навлиза в най-горната и тясна част от долината на Коево дере и 50 мин. след местността Улеят се достига в долния южен край на Почивалото до междинната лифтова станция /115 мин./. Тук завършва първата и по-трудна част от маршрута, като денивелацията от Манастирска поляна до това място е около 830 м.

    Както показва и името на местността Почивалото, това е сравнително равна, обширна и почти напълно гола поляна, разделена на две по-малки части - Малкото Почивало на юг и Голямото Почивало на север. Именно в долния южен край на първата от двете местности е построена и междинната станция на Сопотския лифт. От този долен край на поляната се откриват невероятни гледки към дълбокото и голо Коево дере и към гр. Сопот с голяма част от Карловското поле край него и дългата гориста верига на Средна гора отзад. Гледките обаче са само на юг, тъй като изгледът на север към билото на планината и към местността Голямото Почивало е закрит от ниския, тревист и остър като пирамида връх Кота 1493. От междинната станция на лифта към х. Добрила се продължава по Кривия път, който се насочва на североизток точно към Кота 1493. Темето на върха се заобикаля от запад, след което се достига до едно от най-приятните места по маршрута - дългото и тясно седло Голямото Почивало, от което се отделят на юг и изток потоците Таушан дере и Напкая дере. Оттук за първи път се открива панорама на север и към главното било на планината с доминиращия над него вр. Амбарица. На изток гледките са към най-дълбоката и скалиста част от долината на Манастирска река, представляваща широк казан, заобиколен от всичките си страни с дълги и отвесни скални откоси, изпълнили местностите Петалото, Перушин паша и Ладжови стени. На запад пък остава покритата с хвойна долина на река Асар дере /Кале дере/, в чийто долен край се виждат руините на древната крепост Копсис /Анево кале/. Местността Почивалото е свързана и с интересната легенда за заровено тук голямо имане от местния сопотски войвода Богдан. В края на турското робство войводата бродил с четата си над близкото село Розино, когато бил внезапно нападнат от голяма турска потеря. Четниците се насочили бързо към родния си Сопотския Балкан, но носената от тях богата плячка им натежала, затова при достигане до Почивалото я заровили нейде из хвойната, покриваща горната част на Асар дере.   

    Макар, местността тук да се нарича Почивалото, по нея все пак има и леко изкачване, като в горния му край се завива постепенно на север. 25 мин. след лифтовата станция пътят навлиза в останал от ледниковата епоха пояс от древни и гъсти борови гори, носещ името Чамлъка /разделен на Сопотски чамлък на юг от главното било и Добрилски чамлък на север от него//130 мин./. Веднага след влизането в гората се достига и до местността Пресечен камък - огромна канара, пробита вероятно още в древността, за да премине през нея стария римски път. След големия камък се излиза пред нов важен разклон, от който левият край на пътя се насочва на северозапад към разположената на не повече от 5 мин. оттук х. Незабравка. От разклона към х. Добрила се продължава по десния край на пътя на североизток, минава се над изворите на спускащата се към крепостта Копсис р. Асар дере /Кале дере/ и с плавен наклон нагоре се излиза след около 10 мин. до най-горната лифтова станция /140 мин./. Над сградата се заобикаля от изток малко езерце, пресича се съвсем равен участък от местността и се подминава разклон с пряка пътека, водеща на северозапад към хижа Дерменка. 10 мин. след края на лифта се достига до паметна плоча в местността Мандрата на дядо Яни /150 мин./. Според надписът на плочата, тук някога били овчарските кошари на каракачанина дядо Яни, който, макар самият да не бил българин, дал храна и подслон по време на Априлското въстание на неколцина укрили се в планината български четници от изгорения от турците град Клисура. След паметната плоча пътят излиза от Чамлъка и пресича голото пасище Юрушки колиби, от което отново се открива панорама към Манастирска река. В тази горна част от долината й правят силно впечатление скалните венци Петалото по източния склон на реката и Ладжови стени по западния. На североизток се вижда стърчащият над всичко купол на вр. Амбарица, а под него за първи път могат да бъдат зърнати и някои от по-ниските участъци от главното било на планината. В края на Юрушки колиби пътят се спуска леко надолу, траверсира от изток покрития догоре с борови гори връх Добрила /1902 м./ и 25 мин. след Мандрата на дядо Яни достига до х. Добрила /175 мин./. Разликата във височината между долния край на Малкото почивало и хижата е около 300 м.

     Добрила е една от най-високоразположените хижи в Стара планина - 1790 м. Построена е от сопотските туристи през 1928 г. в северния край на седловина Малкият харман /от персийската дума харман - място за вършеене и оттам със значение в планините на равна и кръгла поляна/, като сградата й е разрушавана и на два пъти отново възстановявана след унищожителни пожари през 1933 и 1943 г. Наименованието на хижата идва от близкия, горист и труднодостъпен за туристите вр. Добрила, чието име пък е свързано с местния сопотски войвода Добрил, бродил с четата си из близката околност. Според местните предания и легенди, за да спечели любовта на красива девойка, войводата трябвало да я изнесе на ръце до близкия връх. Добрил успял да я изкачи до темето му, но там издъхнал от преумора и бил погребан в местността на запад от върха, която и до днес се нарича Гроба. Седловина Малкият харман, на която е построена х. Добрила, е кръстопътно място, при което се събират и разделят всички пътища и пътеки в района. Оттук към карловската хижа Васил Левски се насочва на изток широка и древна пътека, носеща името Тахтъджи йолу /Дърварският път/. От запад до хижата достига билната пътека Ком-Емине /КЕ/, която продължава в североизточна посока със стръмно изкачване към близкия вр. Амбарица. Малкият харман е превал и на прохода Манастирската пътека, който пресича тук главното било на планината и се спуска от другата му страна към широката долина на река Куманица /начален приток на голямата местна река Черни Осъм/. От х. Добрила към вр. Амбарица може да се продължи по две от споменатите пътеки. Първата от тях е основната туристическа пътека КЕ, която, следвайки главното било на планината, се изкачва първоначално до тясната, дълга и равна седловина Даново торище, а над нея достига и до самия връх. Втората е Манастирската пътека, която се спуска първо към р. Куманица, а след нея се изкачва до друга възлова седловина в района - Големият харман. Оттам по тясна и често губеща се в тревите пътека може също да се достигне до върха. Въпреки, че пътеката КЕ е по-кратка, по-широка и по-добре маркирана, към вр. Амбарица е най-добре да се продължи именно по Манастирската пътека, първо, защото тя е по-непопулярна, но значително по-красива, второ, защото е част от добре запазил се до наши дни стар римски път и трето, защото от горният й край се откриват невероятни гледки, обхващащи огромни части от планината.  

    Ако за продължение от х. Добрила към вр. Амбарица се избере Манастирската пътека, тогава по нея се поема в северна посока. Натам пътеката веднага пресича главното било на планината през най-ниското му място над хижата, навлиза в гората Добрилски чамлък и десетина минути след Малкият харман достига до скалист ръб, надвесен над долината на р. Куманица /185 мин./. В миналото, въпреки, че се намира на север от главното било, тази част на планината била включена в землището на разположения на юг гр. Сопот. Причината за това бил дервентджийският характер на селището, чиито жители се занимавали с охраната на прохода Манастирската пътека. За опазването на пътя, от северната страна на Балкана била издигната още по римско време голяма крепост, която се намирала в близост до днешната хижа Амбарица. Гарнизонът на крепостта също се състоял от войници, набирани измежду жителите на Сопот, поради което и цялата местност на юг от твърдината попадала в землището на този град. Към края на турското робство обаче, охраната на проходите била поета от държавата, сопотчани слезли от планината обратно към града си, а богатите гори и пасищата в тази част на Балкана били завладяни от богатата троянска фамилия Балевски. Това довело до нескончаеми дела между двата града, които започнали още по турско време, проточили се с години и завършили далеч след Освобождението.

    Разположената на север от главното било р. Куманица протича в горната си част в посока изток-запад през къса, но затова пък много широка долина, чието начало дават два потока - северен и южен, извиращи от темето на вр. Амбарица. Началните притоци на реката са разделени от късият и стръмен рид Чатал чучур /Раздвоеният чучур/, завършващ при водослива им някъде на около стотина метра под пътеката. При скалистия ръб изключително добре запазеният тук римски път завива рязко на изток, спуска се към дъното на реката и след още около 10 мин. достига до южния от двата началните притока на Куманица /195 мин./. Потокът се преодолява по брод, след който пътеката става равна, пресича за още около десетина минути долната част на Чатал чучур и достига до северния приток /205 мин./. Той се пресича също по брод, след който се излиза окончателно над гората. Оттук пред погледа се открива необичайно красива панорама. Хоризонтът на север е препречен от гол и дълъг хребет, който носи същото име като реката - рид Куманица и който, също като нея и като Чатал чучур, води началото си от вр. Амбарица. На запад остава равната поляна Разсадника с белеещият се в средата й покрив на изоставена овчарска колиба, а на изток е скалистата местност Гърбава баба, над която е все още криещото се теме на вр. Амбарица. Не по-малко красива е панорамата и назад в южна посока, накъдето се вижда главното било на планината, изцяло покрито с боровата гора Добрилски чамлък. След пресичането на реката се продължава водоравно на северозапад, като след още около 10 мин. се достига до дървени корита за напояване на добитък /215 мин./. Тук пътеката за кратко се раздвоява, като за предпочитане е напред да се продължи по десния й край. По него следва стръмно, но кратко изкачване на северозапад през широк пояс от гъсти хвойнови храсти, покриващ почти изцяло всички местности чак до самото теме на вр. Амбарица. В хвойната пътеката често се губи, но затова пък посоката й е съвсем ясна - изпречилото се точно пред погледа най-ниско място по билото на рида Куманица, носещо името Големият харман. В средата му се стъпва 15 мин. след разделянето на пътеката, като тук отново се достига до важен кръстопът /230 мин./.  

     Големият харман е обширна, равна и гола местност, разположена в средата на рида Куманица и заградена от двете си страни с няколко съвсем ниски скалисти връхчета. Заради формата на седловината, ридът, на който тя се намира, се нарича още Хармана и Големица, а понякога и Дългата рътлина. В миналото пък турците му викали, кой знае защо, Люлчен рид /вероятно заради извитата му като на люлка форма/. Големият харман е покрит само с треви и е свободен даже и от гъстата хвойна, полазила по всички околни баири. И понеже местността е напълно гола, от нея се открива уникална, пространна и всеобхватна панорама във всички посоки. Именно заради тези гледки е добре вр. Амбарица да бъде изкачен точно оттук, а не по традиционната пътека, следваща главното било на планината. От седловината се вижда за първи път на север и Предбалкана, както и част от същинската и огромна по размери долина на р. Черни Осъм. На запад оттук сърцето на планината е разорано от две дълги и равни бразди - тези на рида Куманица и на главното било, заключили помежду си правата и изцяло покрита с гори долина на р. Куманица. Зад гърба остават алпийските гледки към Добрилския чамлък, а на изток е продължението на рида Куманица, чието голо и остро било се изкачва точно към темето на гърбавия вр. Амбарица. Мястото тук е и възлово, защото при него се отделят от Манастирската пътека две по-тесни странични вървища. Първото от тях се спуска по билото на Куманица на запад към виждащият се в тази посока скален феномен Кралимаркова дупка, а второто се изкачва също по билото на Куманица на югоизток към вр. Амбарица.

    От Големият харман към вр. Амбарица се продължава на югоизток, като се следват тясната и често губеща се в тревите пътека и билото на отделящият се от върха рид Куманица. От седловината пътеката се насочва с плавно изкачване към безименния скалист връх Кота 1920, заобикаля темето му от юг и от източната му страна преминава покрай група ниски скали с издаден над тях навес. Сред голите поляни наоколо скалите тук са единствения сигурен ориентир, а под издадения над тях навес би могло при нужда да се намери подслон. Над скалите, и 25 мин. след Големият харман, по ту ясно виждащата се, ту губеща се сред тревите пътека се достига до второ обширно и равно място, неправилно наричано от някои Малкият харман /255 мин./. Оттук най-после се открива панорама и към разсечените от лавинни улеи северни склонове на вр. Амбарица, по които продължава Манастирската пътека, както и към отсрещния рид Дълги дял, в средата на който е кацнала троянската х. Амбарица. На това второ обширно и равно място по билото на рида Куманица водещата към вр. Амбарица пътека се раздвоява, като единият й край се насочва водоравно на юг, преминава над изворите на северния и на южния начални притоци на р. Куманица и достига до главното било в местността Даново торище. По време на Освободителната война турците поставили по протежението на тази пътека няколко батареи с оръдия, очаквайки точно оттук да преминат през планината руските войски. От втората седловина остава да се направи само последното, най-кратко, но и най-сладко усилие и вр. Амбарица да бъде изкачен, като това може да стане по два начина. Първият е да се следва рязко издигащото се към върха било на рида Куманица, а вторият - да се върви на серпентини по сравнително по-полегатия западен склон на върха. Независимо от начина, избран за изкачване на Амбарица, от втората седловина до темето на върха се достига за около 30 мин. /285 мин./. Денивелацията от х. Добрила до вр. Амбарица е 500 .  

 

DSC 0002

 От долната станция на Сопотския лифт на север към Балкана 

 

DSC 0003

 От лифта се тръгва през Манастирска поляна на североизток към сградата на манастира Св. Спас 

 

DSC 0004

 От предверието на манастира Св. Спас на север към долината на Манастирска река

 

DSC 0005

 В края на Манастирска поляна се завива на север към Стара планина

 

DSC 0006

 По широка пътека се навлиза в долината на Манастирска река

 

DSC 0009

 Преди да се навлезе в долината се минава покрай западната стена на манастира Св. Спас

 

DSC 0012

 В тясната долина на Манастирска река се навлиза при мостът Кюприята, обслюжвал в миналото манастира  

 

DSC 0016

 След навлизане в планината широката пътека постепенно се стеснява

 

DSC 0017

 Достига се до чешма в подножието на Костов дол /Костин дол/

 

DSC 0019

 Веднага след чешмата се завива на запад и се навлиза в долината на Костов дол

 

DSC 0020

 Над долът пътеката извежда до просеката под лифта 

 

DSC 10022

 Мястото на излизане на пътеката от гората

 

DSC 0025

 След достигане до просеката се продължава по нея в северна посока 

 

DSC 10028

 След като набере известна височина пътеката изоставя просеката и се насочва на запад към черен път

 

DSC 10035

 Мястото, при което пътеката достига до черния път

 

DSC 0037

 По пътя се върви за кратко, след което се продължава на север по пътека през поляните

 

DSC 0044

 На няколко места пътеката пресича широкия черен път 

 

DSC 0045

 Ориентир при изкачването на север е междинната лифтова станция в местността Почивалото

 

DSC 0051

 От пътеката назад към гр. Сопот

 

DSC 0052

Последните метри до местността Почивалото се преодоляват по черния път

 

DSC 0055

 Междинната лифтова станция в местността Почивалото

 

DSC 0058

 От станцията на юг към гр. Сопот

 

DSC 0064

От станцията към х. Добрила се продължава по черния път

 

DSC 0068

 От черния път назад към междинната лифтова станция

 

DSC 0072

 От равното Почивало на северозапад към скалата Пресечен камък 

 

DSC 0076

 Пресечен камък

 

DSC 0080

 Разклонът за хижите Незабравка и Добрила преди да се достигне да крайната станция на лифта  

 

DSC 0083

 Крайната станция на лифта 

 

DSC 0084

 От станцията към х. Добрила се продължава по черния път със завой на североизток

 

DSC 0088

 Равният път в местността Мандрата на дядо Яни

 

DSC 0091

 Плоча в памет на дядо Яни, спасявал въстаници по време на Априлското въстание

 

DSC 0094

Преди х. Добрила пътят извежда до долината на Манастирска река

 

DSC 0106

 Горната част от долината на Манастирска река на фона на вр. Амбарица 

 

DSC 0121

Седловина Малкият харман и хижа Добрила

 

DSC 0127

 От двора на х. Добрила към р. Куманица се продължава на североизток по трасето на древен римски път

 

DSC 0131

 От х. Добрила назад към вр. Добрила

 

DSC 0132

 По римския път на североизток към долината на р. Куманица

 

DSC 0136

 След като пресече главното било пътят се спуска към първия от двата потока, образуващи р. Куманица 

 

DSC 0141

От пътя на североизток към вр. Амбарица 

 

DSC 0151

 Мястото, при което пътя пресича първия от двата потока, образуващи реката 

 

DSC 0163

Панорама от пътя на запад към долината на р. Куманица

 

DSC 0165

От пътя назад към долината на първия поток и част от гората Добрилски чамлък

 

DSC 0167

 На северозапад към рида Куманица 

 

DSC 0168

 Към седловина Големият харман и долината на втория поток

 

DSC 0172

 Мястото, при което пътят пресича втория поток, образуващ р. Куманица

 

DSC 0182

Тук пътищата се разделят. Към рида Куманица се продължава със стръмно изкачване по десния път.

 

DSC 0188

 От пътя към вр. Амбарица

 

DSC 0193

 От рида Куманица назад към главното било с вр. Добрила и Добрилския чамлък

 

DSC 0194

Пътят извежда точно в средата на седловина Големият харман 

 

DSC 0198

От седловината към вр. Амбарица се продължава по билото на рида Куманица със завой на югоизток  

 

DSC 0205

 От билото на рида Куманица към долината на р. Куманица

 

DSC 0206

 Долината на р. Куманица, главното било на Балкана и вр. Добрила

 

DSC 0213

 На югоизток към вр. Амбарица

 

DSC 0221

 От пътеката назад към седловина Големият харман

 

DSC 0232

 В подножието на вр. Амбарица

 

DSC 0238

 Назад към рида Куманица

 

DSC 0240

 Долината на р. Куманица с едноименния рид и главното било на планината

 

DSC 0243

 На югозапад към вр. Добрила

 

DSC 0248

 Последни метри преди вр. Амбарица 

 

DSC 0249

 От върха към рида Остро бърдо и долините на реките Леевица, Манастирска и Куманица

 

DSC 0251

Южния начален приток на р. Куманица и рида Чатал чучур, който го отделя от северния

 

DSC 0253

 Отвесът от пътеката надолу към долината на р. Куманица

 

DSC 0255

 От вр. Амбарица на запад

 

DSC 0266

 Металният заслон на вр. Амбарица

 

DSC 0268

 На вр. Амбарица

 

2017 03 28 102409

Профил на маршрута 

 

Прочетена 225 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм