18.5. Хижа Дерменка-седловина Гьоловете-вр. Гердектепе

Оценете
(0 гласа)

18.5.  хижа Дерменка-седловина Гьоловете-вр. Гердектепе - качване

Денивелация - 200 м., време на движение - 1.30-2.00 часа, разстояние - 3.7 км.

Маркировка: бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2017 02 01 113743

Изтегли: GPS-трак

 

    Хижа Дерменка и връх Гердектепе /Гюрдуктепе//1713 м./ се намират в двата най-горни и най-отдалечени края от планинското землище на село Иганово, затова и преходът между тях преминава все по най-високите билни части на Балкана. От хижата към вр. Гердектепе се поема първоначално в югозападна посока, като по широка и добре отъпкана пътека се слиза след около десетина минути до кръглата и леко наклонена на север поляна Ай алан /Меча поляна//10 мин./. За същото време от х. Дерменка до голото място може да се достигне и по съвременния черен път, прокаран неотдавна по главното било на планината от Троянския проход на запад до сопотската хижа Добрила на изток. Споменатата и от пътешественика Феликс Каниц поляна Ай алан се е разпростряла по северните склонове на намиращия се на самия гребен на планината и слабо издигнат над околността гол скалист връх Келкая /Голата скала//1535 м./. Мечата поляна е безкрайно красива и е разположена на удобно за лагеруване място - ниско, тихо и закътано от ветровете, заградено от няколко страни с огромни вековни буки и добре водоснабдено от бликащите в близост до него изобилни старопланински извори. Това са и причините до построяването на х. Дерменка на Ай алан ежегодно да бъдат организирани големи летни детски лагери. Пак тук са разпъвали палатките си и туристическите групи за екскурзионно летуване, ползвайки поляната като междинен лагер по дългия път между хижите Козя стена и Добрила. В северната част на поляната се забелязват и руините на отдавна изоставен каменен овчарник, които показват, че някога местността е била ползвана и като пасище.

   В наши дни туристите продължават преходите си от Ай алан на изток обикновено по широкия, нов и удобен за вървене черен път, като така пропускат невероятните гледки, откриващи се от темето на стърчащия на юг вр. Келкая. Това е достойно за съжаление, още повече, че до най-високата част на споменатия връх води също нов и широк черен път, изкачването по който отнема едва няколко минути. Заради полегатите и голи страни на Келкая, от върха се открива наистина величествена и всеобхватна панорама във всички посоки. В тази част на планината северните склонове на главното й било са меки, тревисти и заоблени, докато южните са отвесни и заети от поредица изумително красиви скални венци, простиращи се на дължина от няколко километра. Заради тях, частта от билото, разположена между седловина Бахчиите на запад и местността Незабравка на изтокноси името Венците. От вр. Келкая към вр. Гердектепе може да се продължи и по самия гребен на планината, но тук той е скалист, обрасъл с гъста растителност и трудно проходим, затова е най-добре да се слезе обратно до черния път, пресичащ поляната Ай алан от запад на изток. Изкачването и слизането от Мечата поляна до вр. Келкая отнема само 30 мин., като краткото отклонение е желателно да се направи от всички, преминаващи по маршрута /40 мин. след началото/.

    След обратното връщане до Ай алан се продължава към вр. Гердектепе по черния път на югоизток, като в края на поляната се излиза при споменатата вековна букова гора /45 мин. общо/. Това, между другото, са първите дървета по билото на Балкана в Троянската му част, ако не се броят няколко келяви шумки над разположената далеч на запад оттук х. Козя стена. В началото на гората, още при първата по-висока бука след Ай алан, се достига до разклон, при който от черния път се отделя широка немаркирана пътека, спускаща се през местността Голямата поляна и хижа Певците на югоизток към близкото с. Иганово. Мястото е маркирано с голяма информационна табела, от която към вр. Гердектепе се продължава отново по черния път на югоизток, като се следва вече и поставената по трасето му бяло-червена маркировка на главната билна туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. След поляната пътят навлиза за по-дълго време сред огромните буки и с лек наклон нагоре започва плавно да се изкачва, извивайки на няколко метра северно от главното било на планината. В тази част от маршрута от лявата страна на черния път остава дълбоката долина на река Куманица - начален приток на най-голямата местна река Черни Осъм, а от дясната е билото на Балкана с разположените под него скални венци. 15 мин. след поляната Ай алан маркировката извежда до седловина Гьоловете, разположена на северозапад от ниския горист безименен връх Кота 1584 /60 мин./. Тук черният път достига до т.нар. Игановска пътека /вероятно част от стар римски път, охраняван в по-ниския си край от две неизвестни за мнозина крепости - Долно и Горно кале/, която, както показва и името й, води също към с. Иганово. За разлика от първата пътека обаче, Игановската е добре белязана с табелки и с оцветена в бяло-зелени цветове лентова туристическа маркировка. Местността Гьоловете е свързана и с интересна легенда, според която, доскоро тук имало езеро. Легендата е преповторена от пътешественика Константин Иречек и от известния турист и писател Павел Делирадев, но засега не е потвърдена от нито едно по-сериозно изследване. Същата легенда за разположено уж на билото на планината езеро важи и за местността на изток от вр. Гердектепе, като несъществуващото там мнимо езеро дори си има и свое собствено име - Саръ гьол.

    Над Гьоловете черният път заобикаля за около 15 мин. от север още един нисък и горист безименен връх - Кота 1585, и във все същата югоизточна посока излиза над горския пояс в началото на обширната и силно наклонена към долината на р. Куманица поляна Хайдушко дере /Хайдук дере//75 мин./. Блатистата местност дава началото на едноименния поток Хайдушко дере, ляв приток на р. Куманица. Тук главното било, а заедно с него и пътят, променят посоката си на североизток, като се отправят към стърчащия натам гол купол на най-високият връх в района - вр. Гердектепе. В това направление пътят и зимната колова маркировка /ЗКМ/ на пътеката КЕ се разделят за кратко, като първият пресича северния край на поляната по границата с гората, а жалоните на зимната маркировка се редят по южния й край. Освен общия завой на главното било и на пътя, за Хайдушкото дере е характерно и започващото от него по-стръмно изкачване към вр. Гердектепе, който се извисява с около 150 м. по-нависоко от най-долния край на поляната. Над последните дървета пътят достига главното било в близост до мястото, при което то завива на североизток и в близост до поредната група скални венци, които този път са върху самия гребен на планината и се виждат съвсем ясно. Тук вдясно от коловата маркировка се открива между отделните купчини скали първата по-обширна панорама по маршрута към разположеното точно под камъните с. Иганово. Непосредствено над скалите пътят пресича през самото му теме нисък и гол безименен връх, преминава водоравно през тесен пояс от натрошени камънаци и между ниски острови от рядка хвойна достига до вр. Гердектепе. Разстоянието от долния край на поляната Хайдушко дере до върха се изминава за около 20 мин. /95 мин./.

   Според езиковедите, в буквален превод от турски на български език думата гердек означава брак, женитба. В преносен смисъл обаче, тя може да се тълкува също и като брачна стая или пък брачно ложе. Гердектепе е двуглав, а седловината между теметата наподобява точно на легло, затова е възможно тук топонимът да произлиза и от по-особената форма на местността, заприличала на някого на креват. В по-старите пътеводители съчетанието Гердектепе /Гюрдуктепе/ е преведено на места и като Огледна могила, т.е. Панорамна могила, като по време на т.нар. Възродителния процес върхът е преименуван за кратко време именно на Погледец. Гердектепе е голзаоблен и леко издължен на темето си, което го превръща в същинска наблюдателница и оправдава и втория смисъл на името му. Под източната глава на Гердектепе се намира малък, но наскоро добре ремонтиран ламаринен заслон /Заслон Гердектепе, Татарската колиба/, зад който може да се види нещо много рядко - извор на самото било на планината. Над извора е изградена голяма и удобна за пиене каменна чешма. Върхът е и кръстопътно място, като оттук пътеката КЕ продължава на изток към близката х. Добрила, а на юг към с. Иганово се отделя още едно вървище, известно като Татарската пътека. Споменатите пътеки се дублират и с още две по-къси летни пътеки, които заобикалят водоравно върха от юг и от север. В древността някъде тук в близост до вр. Гердектепе планината била пресичана и от споменатата Игановска пътека, която се спускала към долината на р. Черни Осъм и от другата й страна продължавала да извива към Северна България.  

 

3

Хижа Дерменка

 69

 Поляната Ай алан, вр. Келкая и в дъното вр. Гердектепе, снимани от вр. Дерменкая

 

82

 От вр. Келкая към вр. Дерменкая

 75

 От вр. Келкая към Ай алан и хижа Дерменка

 76

  Труднопроходимото главно било от вр. Келкая на изток

 44

   Поляната Ай алан от изток на запад и вр. Дерменкая зад нея

 43

Първият разклон в началото на буковата гора

 25

Вторият разклон при седловина Гьоловете

 32

  Горният край на Хайдушкото дере с част от Венците

 30

 Панорамата от Венците на юг към с. Иганово

 53

От последната по-равна част на маршрута назад към Венците, Хайдушкото дере и х. Дерменка

 48

Двуглавият вр. Гердектепе с двете летни пътеки, които го подсичат от юг и от север

 

35

На вр. Гердектепе

 

54

Заслон Гердектепе /Татарската колиба/

 57

Пътеката зад заслона, водеща към извора

 

58

Чешмата над извора, бликащ зад заслон Гердектепе

 2017 02 01 113815

Профил на маршрута

 

Прочетена 170 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм