11.4. Гара Копривщица-крепост Калето-рид Калето-местност Портите

Оценете
(0 гласа)

11.4. Гара Копривщица-крепост Калето-рид Калето-местност Портитеслизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 9.9 км.

Маркировка: от местността Портите до местността Въртопски теснини - немаркиран, от местността Въртопски теснини до подбалканското шосе – само ЗКМ, от подбалканското шосе до ж.к. гара Копривщица - немаркиран

 

2016 09 29 152354

Изтегли: GPS-трак

 

   През периода на Античността и Средновековието един от най-често използваните райони, през които била пресичана Централна Стара планина, бил този на Въртопската котловина и на разположената над нея поредица от билни върхове и местности Братаница, Кончето, Портите, Пъпа и Вежен. Въпреки, че това е една от най-високите части на планината, през турското робство керваните с пътници продължили отново да се насочват пак предимно към нея, главно защото оттам минавал най-прекият път между богатите и добре развити в търговско и занаятчийско отношение градове Копривщица и Тетевен. Според Константин Иречек, по онова време преходът между двете селища бил с продължителност от осем часа. Тогава идващите откъм Копривщица пътници се изкачвали до главното било на Балкана по някой от пътищата, преминаващи през Въртопската котловина, прехвърляли се от другата страна на планината през т. нар. Порти - няколко плитки седловини, разположени между върховете Братаница /Братанички чал//1992 м./ и Малък Вежен /2127 м./, и от тях се спускали на север към махалите на днешното село Рибарица. До Освобождението пътищата в тази част на Централна Стара планина били толкова многобройни и толкова интензивно използвани, че под стърчащият от северната страна на главното й било двуглав връх Ушите /Братанишки уши//1767 м./ се наложило да бъде изграден голям хан. Заради него, местността по източните склонове на върха носи и до днес името Ханът, поляните, на които били разположени сградите му, били наречени Горна и Долна Ханска поляна, а потоците, изтичащи от тях - Горен и Долен Хански дол. В края на турското робство преминаващите през Портите пътниците дори се увеличили още повече, което пък довело и до построяването край големия хан на специална фурна за хляб.

    Името Портите говори красноречиво за това, че през местността преминавали в миналото не един, а поне няколко широки пътя. Първият от тях извивал в западния край на Въртопската котловина, достигал в близост до връх Калето /1359 м./ и над него се изкачвал през пасището Въртопа до най-западната от всички т. нар. Порти. Този път бил охраняван от крепостта Калето /Въртопско кале/, издигната на темето на споменатия едноименен връх. Според историците, друмът, пресичащ западния край на Въртопската котловина, се наричал Кознишки проход /или Кознишки път/. Втора широка пътека се отделяла от самия Кознишки проход под вр. Калето, насочвала се оттам към разположените в центъра на котловината Въртопски поляни и над тях достигала до главното било на планината при седловината между върховете Пъпа /1976 м./ от запад и Малък Вежен от изток /най-източната Порта/. Днес по хребетът, по който някога се изкачвал този тесен страничен път, са поставени коловете на съвременната туристическа маркировка, свързваща близката ж.п. гара Копривщица с уютната рибаришка хижа Вежен. Трети път се издигал до върха на Балкана по дългия рид Козница, затварящ Въртопската котловина от изток. Ридът е основен за тази част на планината и не само, че загражда Въртопската котловина от изток, но и служи като връзка между масивите на Стара планина и на близката до нея Средна гора. Понеже е главен и важен, ридът Козница е дал името си и на цялата близка околност, станала известна сред географите и туристите като Кознишка планина. В подножието на връх Вежен /2198 м./ третият път завивал на запад, изкачвал се по диагонал по южните склонове на планината и също достигал до Портите. Според археологът Иван Христов, от всички пътища в района, този бил най-древен и най-често използван, защото трасето му е най-добре запазено, най-широко и най-надълбоко вкопано в склона. През турското робство източният път бил охраняван от специално беклеме /крепост/, разположено на Кознишката седловина. Заради охранителите, които стояли в миналото в горния й северен край, седловината била наричана още и Стражата. Някои историци предполагат, че е възможно специфичното наименование на билната местност Портите да е свързано с поставянето по най-труднодостъпните й места на метални врати, през които пътниците преминавали, само след като си заплатят съответната такса за охрана. В древността с такива метални врати били затваряни повечето от по-важните и по-главни проходни места по някои от най-високите ни планини. В наши дни трасетата на споменатите пътища са отдавна изоставени, но от намиращата се на върха на планината местност Портите може да се предприеме интересен преход към разположената на юг от нея ж.п. гара Копривщица, като при това се посети и издигнатата на много интересно място древна крепост Калето. За целта от западната порта се тръгва без пътека към ширналата се на юг под нея Въртопска котловина.

   Най-западната от всички т. нар. Порти е разположена на главното било на планината между сравнително равната местността Кончето и слабоизразения на темето си безименен връх Кота 1955. Така, заради близостта си с проходните седловини, местността Кончето понякога, съвсем неправилно, е наричана още и Портата /или пък Портите/, без да се държи сметка за смисълът на това специфично наименование. При най-западната порта от върха на планината се отделя на юг къс рид с интересна форма, заграден на запад от река Въртопско дере и на изток от река Въртопа. Хребетът е разделен на три почти еднакви по големина части, като горната и долната са изключително стръмни, а средната е почти равна. Тънката рътлина обаче е интересна не толкова със своите физикогеографски особености, колкото с крепостта Калето, издигната точно в нейния център на темето на огромния купеновиден вр. Калето. Заради крепостта в средната си част, цялото бърдо, отделящо се от местността Кончето на юг, носи името рид Калето. Друга характерна особеност на рида Калето са обширните долини на реките, които го заграждат от изток и запад. Понеже в горната си част ридът е гол, а долините на реките от двете му страни са извънредно дълбоки и много широки, от билото на Калето се открива изключително обширна и невероятно красива панорама. Тя е най-всеобхватна на юг, към сгушилата се в пазвите на планината Въртопска котловина с трите големи Въртопски поляни в средата й, извиващата под нея долина на р. Въртопа и разположения зад тях рид Диктепе /Острица/. От горните части на планината може да се хвърли поглед и на югозапад, към продължението на рида Калето чак до неговата средна част, с издигащата се там овална скала на вр. Калето. Стърчащата канара се извисява над равните гори край нея и служи като сигурен ориентир при слизането от местността Портите на юг.

   При спускането от главното било на планината към Въртопската котловина се пресича първоначално просторен и дълбок казан, даващ началото на Суата река /десен приток на р. Въртопа/. Местността тук е гола и добре изгладена от стихиите, а по формата си наподобява на разположеното от другата страна на рида Калето пасище Въртопа, което обаче е с по-големи размери. Понеже склонът на юг е много стръмен, желателно е, от Портите да не се слиза по него право надолу, а по диагонал. За целта, от западната порта първо трябва да се върви няколко десетки метра на югоизток по трасето на античния път, а после, по отделила се от него тънка пътечка, да се завие в обратната югоизточна посока към билото на рида Калето. Самото било на рида е увенчано в горната си част с две огромни групи канари, които се виждат отдалеч и наред с вр. Калето са най-добрият ориентир при стръмното спускане на юг. Горната група скали са наречени, заради цвета си, Сините камъни, а долната група, заради формата си, носят името Гьоп кая /Дебелата скала/. Наличието на съвсем близко разстояние на два толкова различни топонима - единият български, а другият турски, говори за това, че ридът Калето се намира на границата между топраците /землищата/ на българския град Клисура и на турското в миналото село Антон. Под източния път отделилата се от него тънка пътечка се насочва към равната и гола седловина между двете групи канари и 15 мин. след началото на маршрута достига до нея и до билото на рида Калето при няколко високо стърчащи над земята и остри като игли камъка. От това място се открива великолепна панорама и на запад от билото на рида, към огромното пасище Въртопа, равната местност Михалкови колиби /Михалева мандра/ с виждащото се по поляните й трасе на Кознишкия проход и долината на р. Въртопско дере с дългия рид Алакчия зад нея. Слизането оттук продължава по билото на рида на юг, като канарата Гьоп кая се заобикаля водоравно по източния й склон. Под големите камъни се слиза стръмно през гола местност, заобикалят се с къси серпентини няколко острова от натрошени камънаци и редки групи от хвойнови храсти и след още 15 мин. се достига до широк горски пояс /30 мин. общо/.

   Западната част на Въртопската котловина е заета от огромна по размери вековна букова гора, която се е запазила толкова девствена и непокътната, че изглежда така, сякаш човешки крак никога не е стъпвал в нея. През различните епохи обаче, в отдалеченото и пусто днес място са се укривали последователно хайдутите на войводата Дончо Ватаха, които дебнели преминаващите през близките проходи пътници, отделни участници от Априлското въстание, забегнали тук след неговия разгром, анархо-комунистите от т.нар. Копривщенска чета на Йордан Кискинов и Нешо Тумангелов, които по-късно извършили неуспешния атентат срещу цар Борис III в прохода Арабаконак и част от партизаните на отряда „Чавдар“, в редовете на които бил и поетът-писател Веселин Андреев. Макар, в гъстият лес гледките напълно да липсват, местността тук е не по-малко красива и приятна, отколкото по горните по-открити и по-панорамни части на рида. При навлизане сред буковите гори посоката на движението постепенно се променя на югозапад, като натам тънката дотук пътечка се разширява до изоставен черен път. По него се слиза плавно до малка поляна, а под нея, след още няколко минути, и до втора, по-голяма по размери поляна, при която се достига и до Кознишки проход. Разстоянието от началото на гората до тази втора поляна се изминава за около 25 мин., а денивелацията от главното било дотук е 450 м. /55 мин./. Днес в средната си част трасето на Кознишкия проход е разширено до черен път, чийто горен край се насочва на север към местността Михалкови колиби и пасището Въртопа, а долният се спуска на югозапад към вр. Калето и долината на р. Въртопа. От втората поляна се продължава към ж.п. гара Копривщица по трасето на широкия Кознишкия проход със слизане на югозапад, като натам сред короните на дърветата започва все по-осезателно да прозира голото теме на вр. Калето. От поляната пътят се насочва по права линия точно към подножието на върха и след още 5 мин. достига до него и до края на гората в дъното на гола и много дълбока билна седловина /60 мин./.

    Дълбоката безименна седловина и облият скалист вр. Калето от южната й страна са двете най-интересни и възлови места, както по рида Калето, така и изобщо по целия маршрут. При седловината хребетът се свива до няколко десетки метра ширина, притиснат от две невероятни по формата си дупки - бездънният Въртоп от запад и Въртопските теснини от изток. Въртопа е изключително дълбока и много широка дупка /една от най-големите в Централна Стара планина/, заемаща цялата средна част от долината на р. Въртопско дере, а Въртопските теснини са съвсем тясно скалисто ущелие, през което водите на р. Въртопа изтичат от едноименната котловина. От дълбоката седловина под вр. Калето се вижда съвсем малка част от Въртопа, затова пък Въртопските теснини се изправят на юг пред очите в цялото си величие. При тях ридовете Калето и Диктепе са се срещнали някога един с друг и са затворили Въртопската котловина. Водите на р. Въртопа изглежда дълго време не са могли да ти пробият и да излязат от планината, вкопали са се надълбоко в земята и са прорязали в нея къс и тесен пролом, заобиколен с остри, непристъпни и високи до няколко десетки метра отвесни скали. Седловината е и възлово място, защото при нея от трасето на Кознишкия проход се отделя и се спуска на запад към бездната на Въртопа нов и широк черен път. Другият най-интересен обект в тази част на рида Калето е едноименния връх, извисяващ се в югозападния край на седловината. Природата е оградила Калето отвсякъде с отвесни страховити стени и темето му изглежда напълно недостъпно, освен откъм североизточната си страна, по която сред огромните канари се различават и няколко малки зелени полянки. Макар, да е всеизвестно, че на темето на върха има крепост, от седловината, а и от други по-близки места в околността, останки от зидовете й изобщо не се забелязват. Слизането оттук към ж.п. гара Копривщица може да продължи на изток по завиващия в тази посока Кознишки проход, но маршрутът не би бил това, което е, ако при седловината не се направи кратка отбивка и не се посети крепостта, издигната от траките на темето на стърчащия наблизо вр. Калето.

    В средата на седловината Кознишкия проход за кратко се изоставя и покрай шипки и други бодливи храсти се слиза по тънка козя пътечка до североизточното подножие на върха. При достигането му сред скалите над него се забелязва продължението на пътеката, извиващо нагоре към началото на съвсем тесен скалист улей. От равната поляна се тръгва стремглаво нагоре към процепа, преодолява се първата част от скалите и се достига до тясното място. То представлява две дълги и изгладени от стихиите скали, доближени до няколко десетки сантиметра една от друга, и по формата си наподобява на местността Портата над хижа Соколна. Улеят е толкова тесен, че през него може да се провре само човек с нормално телосложение, а това е и единственото по-леснодостъпно място, през което може да се продължи оттук нагоре към темето на върха и към останките на крепостта Калето. Днес е трудно да се прецени дали процепът е естествен, но мястото от двете му страни изглежда допълнително укрепено чрез издълбаване, а и пътеката до него се изкачва през скали, които със сигурност са били изсечени специално заради нея. След преодоляване на тясното място се излиза на равна затревена площадка със зашеметяваща фронтална панорама на юг към Въртопските теснини. Оттук цялата удивително красива местност се вижда като на длан, като погледът може да достигне дори и до дъното на дълбоката й бездна, а ухото ясно да чуе грохотът от разбиващата се в него вода. Над равната площадката се продължава с изкачване на запад, пътеката лавира нагоре зигзагообразно между скалите и след няколко минути се изкачва до втора площадка /75 мин./. Оттук вече се виждат и руините на твърдината, които заемат северния край на вр. Калето. Те се намират върху почти отвесен склон и наподобяват по-скоро на крепостни стени, отколкото на някакви сгради. Над тях се достига и до самото теме на върха, състоящо се от две почти равни части. Северна, представляваща абсолютно равна и затревена площадка с неправилни размери от 40 м. на 100 м. и южна, която е скалиста и с голям наклон към Въртопските теснини. Двете части на върха са свързани с широка затревена полоса, извиваща в източния край на върха.

    Първото, което се набива на очи при достигане до темето на Калето, е гледката. И тук се повтаря това, което е характерно за рида Калето в най-горната му част. Връх Калето е гол, заобиколен с високи отвесни стени и заграден на изток и запад от две дълбоки и широки дупки, затова и гледката от него е фантастична, невероятна, страшна и зашеметяваща. Заради тази гледка, някои от учените неслучайно предполагат, че на темето на вр. Калето има не крепост, а изсечено в канарите и допълнително укрепено със стени скално светилище, характерно за древните траки. В южният край на върха липсват артефакти и останки от по-високи крепостни стени. На юг и югоизток под него е бездната на Въртопските теснини, към която от върха се спускат напълно отвесни стени. Склонът на югозапад, макар също да е скалист, висок и почти отвесен, е като че ли по-леснодостъпен и през него може да се предприеме трудно и опасно слизане от върха към долината на р. Въртопско дере. Останките от крепостта Калето са разположени предимно в северния край от равната площадка на темето на върха, като там се забелязват основите на сгради, изкопани в скалите кръгли и дълбоки щерни /резервоари за вода/, както и множество пресни иманярски изкопи, разкриващи части от крепостни стени. Според историци и археолози, крепостта Калето е много древна и е построена от траките още през първото хилядолетие преди новата ера, а стените й били ползвани за закрила от местното население чак до падането на България под турско робство. На едно ниво с останките на крепостта се виждат на изток Въртопската котловина и част от Кознишкия проход, извиващ по рида Диктепе на двайсетина метра над бреговете на р. Въртопа. Някъде безкрайно далеч на юг и надолу под вр. Калето остава красивият бисер на Кознишката седловина, заградена от върховете Малко и Голямо Гламе, а на север е изглеждащото като отвесна стена главно било на планината. Това обаче, което приковава най-силно вниманието и прави панорамата да изглежда още по-невероятна и фантастична, се намира на северозапад. Там е великанската дупка Въртопа, чието дъно не се вижда, даже и когато се погледне към него от отвесния скалист ръб на вр. Калето. Човек, който не е виждал Въртопа, трудно би могъл да си представи размерите му, издълбани от стихиите на триста метра дълбочина в края на равната и спокойна букова гора. До дъното на бездната достигат само прокопалата я в продължение на милиони години р. Въртопско дере, спускаща се стръмно като дълъг водопад откъм отсрещния рид Алакчия и късият й приток Бялата вода /Бялата река/, който скача в дупката откъм рида Калето.

    След като човек се потопи в миналото, насити се на гледките от върха и се наслуша на грохотът от падащата във Въртопа вода, изведнъж се сепва и усеща, че е станало време да се върне към действителността. А обратния път към нея минава отново по изсечената преди хиляди години от траките в скалите тънка пътечка. Както стана дума и по-горе, трасето на спускащия се към полето Кознишкия проход се вижда съвсем наблизо от другата страна на р. Въртопа, но до него не е толкова лесно да се достигне. Понеже бреговете на реката в близост до вр. Калето са много стръмни, до пътя от източната й страна може да се стигне, като се заобиколи покрай подножието на разположена от север букова гора. От вр. Калето до дъното на дълбоката седловина от североизточната му страна се достига след 10 мин. стръмно слизане, като отново се преминава през тесният скалист процеп /85 мин./. В средата на седловината се стъпва за втори път на Кознишкия проход и по изсеченото му в склона трасе се продължава водоравно на изток. В тази посока се върви известно време между буковата гора вляво и долината на р. Въртопа вдясно, след което се завива леко на югоизток и след още 10 мин. се слиза до водите й при широк и плитък брод /95 мин./. До това място, освен Кознишкия проход, достигат още и широк черен път, спускащ се от север, и маркирана с туристически колове тясна пътека, идваща от изток. От брода към края на маршрута се продължава по трасето на Кознишкия проход, като частта от пътя е подробно описана в маршрут 11.1.

   Преди време тук някой бе опнал над р. Въртопа тънко дървено мостче, по което бързо и лесно се преминаваше над бързите й пенливи води. Днес мостът го няма, което означава, че на това място реката трябва директно да се прегази. От другата й страна се достига до рида Диктепе и по него се продължава с кратко, но стръмно десетминутно изкачване до равна панорамна площадка /105 мин./. Тя се намира на западния склон на Диктепе, надвесена е на няколко десетки метра над р. Въртопа и е разположена точно срещу вр. Калето и страховитите Въртопски теснини. Въпреки, че е на високо и открито място обаче, от площадката не се открива онази обширна и всеобхватна панорама, която може да се види само от крепостта на вр. Калето. При площадката от Кознишкия проход се отделя нов и широк черен път, който продължава водоравно на изток към седловина Козница. В близките селища този път е известен като Кован йолу /Пчелински път/. Оттук към ж.к. гара Копривщица се продължава по древното трасе на Кознишкия проход, което завива постепенно на югоизток и се спуска рязко към разположения ниско под него разреден от сеч горски пояс. Понеже трасето на прохода е отдавна изоставено и едва се различава в тревите, надолу трябва да се следва не самият път, а по-скоро редките колове на съвременната туристическата маркировка, поставени встрани от него. Покрай каменните им пирамиди се слиза за около 15 мин. до горския пояс, а след още 15 мин. се достига през него и до маловоден поток /135 мин./. Тук пътят завива в обратната югозападна посока, пресича в местността Мечите дупки втори поток и през масив от по гъста и стара смесена гора слиза след нови 15 мин. до главното подбалканско шосе /150 мин./. Денивелацията от вр. Калето дотук е 400 м. По основния път се завива на запад, слиза се до виждащите се под него сгради на т.нар. Клисурски говедарник и под тях се излиза на поляните на малката и равна Кознишка котловина. Оттук до разположената на юг ж.к. гара Копривщица се върви водоравно още около 30 мин. /180 мин./.      

 

DSC 0001

 Местността Кончето на билото на Стара планина с най-западната порта зад нея

 DSC 0392

 Западната порта

 

DSC 0393

От западната порта на юг

 DSC 0002

 От портата първоначално се слиза на юг 

 DSC 0003

 В горната част от долината на Суата река се завива към скалата Гьоп кая на югозапад 

 DSC 0004

 На юг към Въртопската котловина и рида Диктепе

 DSC 0005

Скалната група Гьоп кая /Дебелата скала/

 DSC 0006

 От Гьоп кая назад към западната порта

 DSC 0007

 Общ изглед на горната част на рида Калето 

 DSC 0008

 Скалите Сините камъни и Гьоп кая в горната част на рида Калето 

 DSC 0009

Към скалите с увеличение

 DSC 0010

 Горната част на Гьоп кая се подсича водоравно от изток 

 DSC 0011

 Под скарата се слиза към буковата гора

 DSC 0012

 От началото на буковата гора назад към Гьоп кая

 DSC 0013

 В гората се достига до широк изоставен път

 DSC 0014

 По изоставения път се слиза до древния Кознишки проход 

 DSC 0015

 Горната и средната части на рида Калето, снимани от рида Алакчия 

 DSC 0016

 Средната часта на рида Калето с буковата гора 

 DSC 0017

 Въртопа, вр. Калето и буковата гора над тях 

 DSC 0018

 Въртопа, вр. Калето и дълбоката седловина от северната му страна

 

DSC 0019

 От дълбоката седловина на юг към Въртопските теснини  

 DSC 0020

 Въртопските теснини и равната панорамна площадка от източната им страна 

 DSC 0021

От седловината на изток към Въртопската котловина  

 DSC 0022

 От седловината започва изкачване на вр. Калето по североизточния му склон

 DSC 0023

 Процепът, през който се достига до втората част от изкачването 

 DSC 0024

 От равната площадка между двете часте на изкачването към Въртопските теснини на юг

 DSC 0027

 Руините на северната крепостна стена 

 DSC 0028

 Щерна /резервоар за вода/ 

 DSC 0029

 От вр. Калето на изток към Въртопската котловина

 DSC 0030

 На североизток към главното било с Кончето и Портите 

 DSC 0031

 На северозапад към дупката на Въртопа 

 DSC 0032

Вр. Калето сниман от рида Алакчия 

 DSC 0033

 От горната част на вр. Калето може да се достигне на юг до пропастта над Въртопските теснини  

 DSC 0034

 Въртопските теснини снимани от темето на вр. Калето

 DSC 0035

На изток към рида Диктепе с Кознишкия проход и пътя Кован йолу  

 DSC 0036

От върха към Въртопското дере на югозапад е единственото по-леснодостъпно място за слизане   

 DSC 0038

 Вр. Калето с долната част на рида Калето 

 DSC 0037

 Долната част на рида Калето с увеличение. Вижда се водослива на р. Въртопа с р. Въртопско дере.

 DSC 0026

От крепостта Калето се слиза наобратно до дъното на дълбоката седловина

 DSC 0039

 По Кознишкия проход се продължава в източна посока 

 DSC 0040

 По пътя се слиза до р. Въртопа

 DSC 0041

 Река Въртопа се пресича по брод и по рида Диктепе се достига до панорамната площадка 

 DSC 0042

 От панорамната площадка към вр. Калето 

 DSC 0043

 На северозапад към дълбоката седловината и главното било на планината 

 DSC 0044

 От панорамната площадка се продължава със слизане по Кознишкия проход на югоизток

 DSC 0045

 На югоизток пътят е маркиран със зимна колова маркировка 

 DSC 0046

 От Кознишкия проход на изток към пътя Кован йолу 

 DSC 0047

 От Кознишкия проход назад към панорамната площадка 

 DSC 0048

 Въртопските теснини снимани от Кознишкия проход 

 DSC 0049

 Панорамата на запад към землището на с. Антон

 DSC 0050

 Стръмното слизане по Кознишкия проход в долната му част

 DSC 0051

 Назад към стръмната част от трасето на прохода 

 DSC 0052

 Панорамата от пътя на юг към Кознишката котловина 

 DSC 0053

 Трасето на Кознишкия проход в най-долната му част 

 DSC 0054

 Пътят достига до източния край на моста над Въртопска река

 DSC 0055

 От подбалканския път към началото на Кознишкия проход 

 2016 09 29 152435

Профил на маршрута 

 

Прочетена 142 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм