11.3. Гара Копривщица-рид Алакчия-вр. Братаница-местност Кончето-местност Портите

Оценете
(0 гласа)

11.3. Гара Копривщица-рид Алакчия-вр. Братаница-местност Кончето-местност Портитекачване

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 9.6 км.

Маркировка: от шосето до вр. Братаница - немаркиран, от вр. Братаница до местността Портите - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2016 09 29 152146

Изтегли: GPS-трак

 

   Врътоп, или както се произнася още на новобългарски въртоп, е сложна двуосновна дума, състояща се от две по-прости части - въртя и вода. Изразът е много стар и в миналото е бил със смисъл на отвор, пещера, вдлъбнатина. В по-ново време думата се употребява с основното си значение на водовъртеж, а в по-широк смисъл и на вихрушка, стихия, хала. Днес границата между землищата на историческия град Клисура и на отдалеченото с около двайсетина километра от него село Антон преминава по долината на буен и пенлив старопланински поток, наречен Врътопска /Въртопска/ река. В гр. Клисура реката е известна още и като Боклуджа /дребна растителност/, заради обраслите си с нискостеблени растения стръмни брегове. Въртопската река е с огромен водосборен басейн и се захранва от два основни начални притока. Първият от тях извира от южните склонове на най-високия местен връх - Вежен /2198 м./ и носи името река Врътопа /Въртопа/, а вторият се нарича река Врътопско /Въртопско/ дере и води началото си от огромния гол казан, разположения между върховете Пъпа /1976 м./, Братаница /Братанички чал//1992 м./ и Безименния /Въртопа//2000 м./. Потоците са разделени от тънкия рид Калето, в подножието на който те се сливат и образуват по-голямата и по-пълноводна Въртопска река. На север водите на реката са затворени от главното старопланинско било, а на изток, запад и юг от дълги и високи ридове. Така в снагата на Балкана се е образувала гигантска по размери и зашеметяваща със своята красота вътрешнопланинска вдлъбнатина, носеща, съвсем естествено, наименованието Врътопска /Въртопска/ котловина. Тук всичко е въртопско - самата котловина, основната река, която я отводнява, притоците й, спускащи се откъм най-високите върхове на планината, теснините, през които водите им изтичат от Балкана и дори просторното и голо пасище, разпростряло се под вр. Братаница. Откъде обаче идва името Врътоп /Въртоп/ и къде точно в котловината е разположен странният и мистериозен воден въртеж, знаят само малцина.

    Истинският Въртоп е една от най-големите дупки в Централна Стара планина и се намира в средното течение на р. Въртопско дере. Кухината е с великанска ширина и е с дълбочина, достигаща на места до цели 300 /триста/ метра! Въртопа е изключително атрактивен и наистина е с огромни размери, но е разположен така в планината, че остава скрит, изолиран и сравнително неизвестен дори и за онези, които преминават по извиващата в близост до него маркирана туристическа пътека. Гигантската падина се вижда трудно от другите части на Балкана, а погледът не може да достигне до дъното й, даже и да се хвърли от самия ръб на дълбоката бездна. Единствените две по-панорамни места, от които може да се добие някаква, макар и само бегла представа за истинските размери на огромната дупка, се намират в средните части на рида Калето и на стоящия на запад от него рид Алакчия. Макар и да са разположени на границата между Клисура и Антон, до двата рида може да се достигне най-бързо и лесно не откъм съответните селища, а от построената по средата между тях възлова ж.п. гара Копривщица. Това е и причината, маршрутите, водещи към Калето и Алакчия, да са описани с начало от гарата, а не от селищата, в чиито землища попадат.

   От ж.п. гара Копривщица до подножието на ридовете Калето и Алакчия се достига за 45 мин., като пътят е подробно описан в маршрут 11.1. Ридът Калето е наречен така, заради крепостта Калето, издигаща се в средната му част на темето на едноименния връх Калето /1359 м./. Разполагането на крепостта на това място никак не е случайно, защото долните южни и източни части на хребета са скалисти, много стръмни и почти недостъпни, а от западната му страна е бездънната дупка на Въртопа, оградена с високи отвесни стени. В миналото крепостта охранявала както намиращото се под нея древно тракийско селище Тетевен, така и проходите, които се отделяли там от главния подбалкански път. През Античността и ранното Средновековие от селото към издигащата се на север старопланинска верига се насочвали два пътя, изкачващи се към билото на Балкана от източната и от западната страна на рида Калето. На изток от него към върха на планината се насочвал Кознишкият проход /Кознишкият път/, по запазеното трасе на който е положена днес маркировката на съвременната туристическа пътека /детайлно обяснена пак в маршрут 11.1/. На запад от Калето към главното било на планината извивал друг път, известен на историците като Тетевенско-Копривщенски проход. В наши дни трасето на този друм е почти напълно заличено, но сред местните се е запазил спомен за стар път, изкачвал се някога към горния край на планината именно по билото на рида Алакчия. И тъй като долната част на Калето е почти недостъпна, ако някой поиска да разгледа по-отблизо Въртопа, трябва да направи това, изкачвайки се към него точно по стръмните скалисти склонове на заграждащия го от запад рид Алакчия.

   До Освобождението в близкото до Въртопа с. Антон живеели предимно с турци, затова Алакчия, както и почти всички други местности край него, носел турско име. В голямата си част склоновете на рида са почти напълно обезлесени, така че по онова време Алакчия можел да се ползва само като пасище. До 1918 г. обаче, това пасище нарочно не се експлоатирало, откъдето пък дошло и наименованието Алакчия /от турската дума айляк - свободен, безгрижен/. Ридът се отделя от главното старопланинско било при вр. Безименния /Въртопа/ и оттам се спуска стъпаловидно на югоизток чрез няколко плоски и къси тераси, по голите склонове на които се различават ниски на височина и обли на теметата си купеновидни скали. Достигайки в близост до полето Алакчия се разделя на пет по-тесни и къси долни странични рътлини, нагъсто насечени от началните притоци на река Топлика. Гледан откъм главния подбалкански път, ридът се отличава със стръмните си и скалисти източни склонове, с покритото си на малка височина с борови гори тясно разкривено било и с белите точки на няколко бетонни отметки, разположени по най-високите му и остри върхове. Друга особеност на Алакчия са огромните дълбоки дупки, разположени от двете му страни - споменатия Въртоп от изток и Чукура /Дупката/ от запад. От казанът на Чукура извира река Алакчийско дере, която загражда едноименния рид от запад и тече към полето, също както и съседното Въртопско дере, през много тясна и извънредно дълбока долина. Заради голотата си и сравнително неголямата си стръмнина, Алакчия се слави като обзорен и лесно преодолим рид, а равните тераси в средната му част са удобни за почивка и допринасят за по-бързото възстановяване на силите.  

   От подбалканското шосе се стъпва в подножието на Алакчия при западния край на дългия мост, издигнат над скалистата долина на обединената Въртопска река. Оттам се продължава със стръмно изкачване на северозапад по широка и в миналото често използвана пътека, по-която се достига след няколко минути до телената мрежа на масивно бетонно водохващане /50 мин. след началото/. Дворът му може да бъде заобиколен както от ляво, така и от дясно, като от задната му страна се излиза пред импровизиран дървен заслон /55 мин. общо/. Оттук може да се хвърли поглед на североизток към отвесната стена на вр. Калето, а на северозапад да се проследи изкривената лента на Алакчия чак до нейната средна част. От дървения заслон се продължава по билото на рида на северозапад, пресича се изоставен черен път и след него се навлиза отново в засадения от хората тесен пояс с гъсти борови гори. През тях следва стръмно изкачване по тясна пътека, по която съвсем скоро се заобикалят две ниски и боядисани в бяло бетонни отметки. Макар в основата на рида билото му да е разлато и много широко, гребенът му е добре очертан и се следва лесно, а мъките по първоначалното му трудно изкачване се компенсират от шеметните гледки към долината на Въртопското дере и чутовната канара на вр. Калето. В боровата гора се пресичат по диагонал няколко малки полянки, заобикалят се ту отляво, ту пък отдясно поредица от ниски гранитни скали и 30 мин. след дървения заслон се достига до малка равна площадка с трета бетонна отметка в средата й /85 мин. общо/. Заравненото място се намира вече в края на гората, като над него стърчи заоблен на темето си скалист купеновиден връх - първият от споменатата поредица от няколко ниски купена, разположени по самото било на рида. Изкачването над площадката продължава в същата северозападна посока точно към този нисичък скалист връх, като в горния край на гората основната пътека се преплита с множество по-тесни от нея странични животински вървища. По някое от тях, 15 мин. след третата отметка, се излиза над горския пояс в подножието на гореспоменатия първи по-остър купен /100 мин./.

    Като най-висок връх дотук, първият купен е увенчан на темето си с още една, четвърта поред, правоъгълна бетонна отметка. Оттук на север билото на рида започва да полягва, като напред по него се виждат плитка и осеяна с разхвърляни скали седловина и втори купеновиден връх. Малката по площ седловинка е първата в поредицата от няколко тераси, чрез които ридът Алакчия се спуска стъпаловидно към полето. Пътеката заобикаля първия купен от изток, пресича седловината по диагонал и след 10 мин. достига до втория купен /110 мин./. Денивелацията от подбалканския път дотук е 350 м. Гледките, които се откриват от втория купен, вече наистина са впечатляващи. От скалите за първи път от началото на маршрута се открива панорама и на запад и югозапад, към градовете Пирдоп и Златица и към поредицата от голи ридове, известна като Чобанките. На изток пък се вижда цялата отвесна стена на вр. Калето, по-голямата част от дълбоката дупка на Въртопа и главното било на планината с подредилите се по него върхове и местности Кончето, Портите, Пъпа, Малък Вежен и Голям Вежен. Най-важната панорама обаче, която се открива от втория купен, е към най-горната част на Алакчия, останала невидима до този момент от долния край на пътеката. От втория купен билото на рида продължава да се издига към вр. Безименния и виждащата се вляво от него дълбока билна седловина Айдушките камане /Хайдушките камъни/, но вече не толкова стръмно, като голият пейзаж натам е разнообразен само с още няколко тънки и обли като копи на село скалисти купена. До края си билото на Алакчия е широко, открито и спокойно, като по него може да се върви и без пътека. Въпреки това, добре е да се следва тънката и често губеща се в тревите пътека, по която втория купен се заобикаля със стръмно изкачване от запад. Над него пътечката извежда до следващата група ниски скали, при които панорамата се отваря още повече. Оттук на югозапад личат вече и изворните горни части от долините на потоците, захранващи р. Топлика, а на изток, на отсрещния ляв бряг на Въртопското дере, се вижда и темето на вр. Калето, което е на едно ниво с ниските скали. Стените на спомената крепост Калето се намират от северната по-полегата стена на върха, а на равното му затревено теме са били разположени сградите на стражата и щерните /резервоарите за вода/. Според някои историци, преди построяването на крепостта скалите край върха са се ползвали от траките като светилище. От Калето към разположената точно под него дупка на Въртопа се спускат отвесни стени, които, гледани откъм Алакчия, наистина са с грандиозни размери, но едва ли достигат до споменатите 300 м. височина.

   Изкачването над втория купен продължава плавно на северозапад, като в тази посока се пресичат обширни голи поляни, носещи сборното име пасище Алакчия. През него пътеката заобикаля трети купен от изток, а после и четвърти от запад, подминава пета бетонна отметка и над тях достига, 20 мин. след втория купен, до равна скалиста тераса с поредната зашеметяваща и не подлежаща на коментар всеобхватна панорама /130 мин./. На север от късата равнина се издига пети поред купен, който е с най-големи размери от всички заобиколени дотук по-високи скали. Пътеката се насочва към него, пресича бързо равната тераса, заобикаля стръмно купена от изток и се изкачва на серпентини над облите му разкривени канари /140 мин./ От това място нагоре ридът поляга още повече и се изчиства от по-високите скали, а напрежението от стръмнината значително намалява, главно заради виждащото се вече съвсем наблизо главно било на планината. Местността оттук до върха на Балкана е покрита само с треви и ниски хвойнови храсти, а движението през нея напълно оправдава името на рида - свободен, безгрижен. По голия терен се върви без пътека на гъсти и къси серпентини, като ориентир нагоре е плосък затревен връх. С напредване на изкачването пред погледа бавно се открива на запад бездънната яма на втората по-голяма дупка по маршрута - Чукура, заедно с безумно красивата долина на изтичащата от нея р. Алакчийско дере, а на изток се открива и цялата Въртопска котловина, заобиколена отвред с високи върхове. Едва след изкачването на тревистия връх се вижда разположения зад него последен, шести поред, по-нисичък купен, над който рида Алакчия достига до своя край вр. Безименния. Оттук изкачването продължава по билото на рида към последните по-високи скали по него, като разстоянието от петия до шестия купен се изминава за около 40 мин. /180 мин./.

   От северната страна на скалите се достига до последната по билото на рида равнина, която е и най-дългата от всички тераси дотук. В близост до скалите на купена терасата се пресича от широка пътека, свързваща огромното пасище Въртопа от източната страна на Алакчия с дълбоката билна седловина Хайдушките камъни, разположена от западната му страна. При сняг през зимата оттук към върха на планината задължително трябва да се продължи с изкачване по билото на рида на север. При липса на сняг следването на Алакчия не е необходимо и тук той трябва да бъде изоставен. От най-горната тераса се продължава на североизток, с последното по-стръмно изкачване по маршрута към извисяващия се натам вр. Братаница. В тази посока се пресича без пътека най-горният край на пасището Въртопа, покрито само с по-високи и лесно заплитащи се в краката хвойни. През зимата това пресичане е лавиноопасно, но при липса на сняг от шестия купен до темето на Братаница се достига за 30 мин. /210 мин./. Денивелацията от втория купен дотук е 700 м. Братаница /Братанички чал/ е напълно гол и много панорамен връх, при който от темето на планината се насочват на север три широки пътеки. Първата от тях се спуска по гребена на отделящия се от върха Братанишки рид /Братанишко било/, а другите две започват от дълбоките седловини, разположени от двете му страни. Оттук за първи път от началото на маршрута се откриват гледки и към северните склонове на Балкана, а на изток панорамата е чак до мощните плещи на вр. Вежен.

    При достигане до главното било на планината се стъпва на широката и добре маркирана туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/, по която се продължава с плавно слизане към разположената на изток местност Кончето. Към нея се върви по главното било на планината, като панорамата от пътеката е вече едновременно на три страни - изток, север и юг. Кончето е най-тънката част от целия главен старопланински вододел и се отличава от другите билни местности с извитото си като змия тяло, с гъсто нащърбения си с остри канари гребен и с изключително стръмните си затревени склонове. През зимата Кончето се пресича задължително по билото на планината, а при липса на сняг през другите сезони може да се ползва и лятната пътека, извиваща от северната му страна. От вр. Братаница до източния край на Кончето се достига за около 40 мин. /250 мин./. Тук се слиза до плитка безименна седловина, която е част от поредица от 3-4 по-ниски билни места, носещи обобщителното име Портите. С това име наричат понякога съвсем неправилно и близката местност Кончето. Името Портите идва от това, че в миналото при плитките седловините през главното било на планината се прехвърляли няколко пътеки, достигащи дотук от южната й страна. Първата от тези широки пътеки е споменатият Кознишки проход, който преминава покрай крепостта Калето и над нея пресича пасището Въртопа. Втора пътека идва откъм южните склонове на вр. Вежен, а трета се изкачва до най-източната порта откъм средните части на Въртопската котловина. От Портите пътеките продължават към разположеното далеч на север от билото на планината село Рибарица главно в две основни направления, преминаващи в близост до днешните хижи Вежен и Бенковски 

 

DSC 0001

Долната част на рида Алакчия, снимана от подбалканското шосе 

 

DSC 0003

  Алакчия с увеличение. Виждат се черния път и част от боядисаните в бяло бетонни отметки.

 

DSC 004

С голямо увеличение към първите два купена, разположени точно над гората



DSC 0030

 От шосето към Алакчия се тръгва по широка пътека

 

DSC 0035

 Над бетонното водохващане се подминава от запад дървен заслон

 

DSC 0056

 От третата бетонна отметка назад към моста над Въртопска река 

 

DSC 0057

Долната на Алакчия снимана от рида Калето

 

DSC 0058

 Краят на гората с първия купен

 

DSC 0065

 От третата бетонна отметка нагоре към първия купен

 

DSC 0071

 От първия купен към втория 

 

DSC 0080

 От първия купен към вр. Калето и дупката на Въртопа

 

DSC 0090

 Вторият купен се заобикаля от запад 

 

DSC 0120

 Пътеката излиза от северната му страна

 

DSC 0142

 Третия купен се заобикаля от изток

  

DSC 0145

  От третия купен назад към долната част на рида 

 DSC 0152

 От третия купен към четвъртия купен 

 DSC 0164

 Четвъртият купен също се заобикаля от запад, след което се излиза отново от северната му страна   

 DSC 0170

 Панорамата от четвъртия купен към вр. Калето и долната част на Въртопа 

 DSC 0182

 От четвъртия към петия купен 

 DSC 0190

 Панорамата от средната част на Алакчия към местностите Кончето и Портите  

 DSC 0192

 Горната част на Въртопа с главното било на планината от местността Кончето до вр. Вежен 

 DSC 0202

 Назад към четвъртия и петия купени 

 DSC 0204

Въртопа, Калето и част от по-високо разположените по билото на Алакчия купени  

 DSC 0211

 Шестия купен с вр. Братаница зад него 

 DSC 0249

 Назад към петия и шестия купен 

 DSC 0250

 Въртопската котловина снимана от рида Алакчия

 DSC 0252

 От шестия купен към главното било на планината

 DSC 0253

 При шестия купен рида Алакчия се напуска и без пътека се продължава към вр. Братаница

 DSC 0254

 От шестия купен към върховете Безименния и Братаница

 DSC 0261

 Панорамата от шестия купен на запад. Виждат се дупката Чукура и Хайдушките камъни. 

 DSC 0263

 Дупката Чукура, от което извира р. Алакчийско дере 

 DSC 0264

 Долината на р. Алакчийско дере снимана от шестия купен 

 DSC 0265

 Дупката Чукура и рида Алакчия откъм Хайдушките камъни 

 DSC 0266

 Средната част на Алакчия с почти всички купени 

 DSC 0267

 Ридът Алакчия сниман от местността Портите  

 DSC 0268

 От вр. Калето към горната част на рида Алакчия 

 DSC 0269

 Алакчия и западната част на Въртопската котловина с пасището Въртопа

 DSC 0270

 С увеличение към шестия купен

 DSC 0275

 Разклонът при равната седловина северно от шестия купен

 

DSC 0276

 Пасището Въртопа, горната част на Алакчия и вр. Безименния  

 DSC 0277

 Най-горната част на Въртопа с върховете Безименния и Братаница 

 DSC 0283

  От шестия купен се пресича без пътека на северозапад пасището Въртопа 

 DSC 0284

 От пасището Въртопа на юг към долината на р. Въртопско дере 

 DSC 0286

 От най-горната част на пасището Въртопа на изток към вр. Вежен 

 DSC 0289

 С увеличение от Въртопа към Кончето  

 DSC 0303

 На вр. Братаница 

 DSC 0322

 От  вр. Братаница назад към шестия купен 

 DSC 0329

 От вр. Братаница на изток към Кончето и вр. Вежен 

 DSC 0341

 От  вр. Братаница се слиза към местнността Кончето

 DSC 0354

 От западния край на Кончето назад към върховете Братаница и Безименния 

 DSC 0366

 От средната част на Кончето към най-западната порта  

 DSC 0367

 От средата на Кончето към вр. Вежен 

 DSC 0390

 От източния край на Кончето назад към вр. Братаница 

 DSC 0391

 От вр. Калето към главното било на планината с Безименния, Братаница, Кончето и Портите 

 DSC 0392

 Най-западната порта 

 DSC 0393

 От най-западната порта на юг към Въртопската котловина 

 2016 09 29 152216

Профил на маршрута от подбалканското шосе до западния край на местността Портите

 

Прочетена 296 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм