10.06. с. Антон - рид Орта бурун - местност Панагона - връх Долна Лъженска Баба

Оценете
(0 гласа)

10.06. с. Антон рид Орта бурун - местност Панагона - връх Долна Лъженска Баба - слизане

Денивелация - 1200 м., време на движение - 2.30 - 3.00 часа, разстояние - 5.5 км.

Немаркиран

 

2016 09 15 102712

Изтегли: GPS-трак

 

    Най-високият връх над село Антон е двуглавия Лъженска Баба /Антонска Баба, Тетевенска Баба//2070 м./, от който към полето на юг се спускат три основни хребета. От запад на изток това са Бабичка, Орта бурун /Среден нос/ и Под Бабата, като дългите им и тесни била са разделени от началните притоци на река Маргарта. По гребена на средният от ридовете - Орта бурун, от върха на планината към с. Антон извива широка пътека, известна сред местните под името Панагона. Със същото наименование - Панагона, е наречена и местността, разположена в най-горния северен край на рида непосредствено под темето на вр. Лъженска Баба. Според Българският тълковен речник, думата панагон означава: товар, поставен най-отгоре и по средата между двете странични дисаги на впрегатно животно. В планините с думата панагон обикновено се наричат стръмни, мъчни за ориентация и трудни за изкачване пътеки, преминаващи през непроходими и отдалечени места. В Централна Стара планина топонимът е широко разпространен най-вече в района между с. Енина и гр. Мъглиж, където повечето от по-недостъпните и сложни балкански вървища носят към имената си добавката панагон /т.е. трудна пътека/. Над с. Антон обаче, наименованието Панагон има съвсем друго значение. Понеже местната пътека Панагона се спуска от най-високия връх, смисълът на името й тук е: нещо в повече, нещо отгоре или в най-общ смисъл - отгоре над всичко. И тъй като Панагона започва от най-високото място в планината, от широкото й и оголено трасе се откриват съответно и най-уникалните и всеобхватни гледки, силно въздействащи с неповторимата си красота. Освен със своята обзорност, пътеката е важна и с това, че по нея може да се премине бързо и лесно през отдалечен, труден за пресичане и силно лавиноопасен през зимата район, характерен със стръмните си и оголени склонове и с липсата на каквито и да било ориентири по него.  

    Както стана дума и по-горе, вр. Лъженска Баба е двуглав, като по-ниската му южна кота се нарича Долна Лъженска Баба, а по високата северна - Горна Лъженска Баба. Пътеката Панагона започва от плитката седловина, разделяща двете глави на върха, като оттам се насочва на югоизток към долината на средния от началните притоци, захранващи р. Маргарта. Името на реката също е много интересно, защото е едно от онези странни и нищо незначещи на пръв поглед наименования, с които планината над с. Антон изобилства. В книгата си „Топонимията на Пирдопско“ известният езиковед и изследовател на този край проф. Стоян Заимов се е опитал да даде смислени и задоволителни обяснения за произхода и значението на повечето от тези необичайни и чудновати имена. Там авторът обаче, изхождайки от съвременния български език /който в по-голямата си част е чисто славянски/, прави и някои доста праволинейни заключения, извеждайки например топонима Бучум от дървото бук, Гургура от птицата гугутка, а пък Маргарта - от личното име Маргарита. И понеже за Маргарта липсват други изследвания, би трябвало да приемем, поне засега, че това е личното име на жена. Реката със странното наименование е с огромен водосборен басейн, който обхваща целия гол и стръмен южен склон на вр. Лъженска Баба и се захранва от три начални притока, разделящи една от друга споменатите рътлини Бабичка, Орта бурун и Под Бабата. В най-горния си край западният приток на реката протича през тесен и безкрайно дълъг улей, силно лавиноопасен при наличието на сняг. Средният поток пък в началото си пресича гигантски като ширина и дълбочина казан, изумяващ със своите размери и със суровата си алпийска красота. Източният приток на реката е по-къс и маловоден от останалите два, но за сметка на това, на картите именно той е посочен като р. Маргарта.

    До широкото начало на пътеката Панагона се достига най-бързо и лесно, като се тръгне от южната кота на вр. Лъженска Баба. От темето на върха първоначално се поема по гладкото му и голо рамо на изток, като двадесетина метра по-надолу се стъпва на двойното трасе на пътеката, наподобяващо на коловозите на лек автомобил, оставени във високите треви на тучна поляна. След достигане до пътеката се завива по нея на юг, като широкия източен скат на Долна Лъженска Баба се подсича водоравно. От югоизточната страна на върха пътеката Панагона извежда до малка панорамна площадка, увенчана с натрупана върху нея висока каменна пирамида. Разстоянието от върха на планината до обзорната равнинка се изминава за около 20 мин. Площадката е надвесена точно над казана, през който протича средния приток на р. Маргарта, като от каменната пирамида може да се хвърли поглед чак до неговото дълбоко дъно. От това място на юг билото на Орта бурун е съвсем тясно, много добре очертано и се отличава с дългите си асиметрични склонове. Докато източните части на рида са изключително стръмни и скалисти, то западните са затревени и се спускат плавно на изток, а самият гребен е съвсем тънък и покрит само със смрики и ниски натрошени канари. От върха на планината до средната част на Орта бурун се забелязват и няколко скални групи, като от тях по-голямо внимание заслужават само две - най-горната и най-долната. Скалите на най-високо разположената по снагата на рида група са със среден размер и покриват самото било на рида, докато тези отдолу са по-големи и се издигат малко встрани от гребена му. В посока към долината на западната Маргарта долната група скали е почти отвесна и се отличава с добрата си обзорност. И понеже в горната и в средната си части Орта бурун е напълно гол и без забележителности, спускането по него оттук на юг трябва да се ориентира именно към споменатите две по-изпъкнали над терена групи скали.

   Слизането от панорамната площадка на юг продължава по стръмното било на рида, като пътеката Панагона постепенно се губи сред разхвърляните по терена хвойни и остри камънаци. Под равното място се преминава почти веднага покрай първата група скали, а по-надолу, под постоянния съпровод от бученето на западната Маргарта, се слиза стремглаво за около 30 мин. и до втората, по-висока и широка група от канари /50 мин. след началото/. Тук от върха на едрите балвани отново се открива удивителна панорама на всички страни, като най-силно впечатление правят намиращия се на изток продълговат рид Заногата с извиващия по билото му римския път Климаш /Стълбата/ и виждащата се на юг равна тревиста седловина, разположена под скалите в средната част на рида. Обширната поляна под високите скали въздейства не само с просторите си и с яркозелените си треви, но и с това, че се появява някак изведнъж и ненадейно пред погледа. От групата канари към седловината се спуска издълбана от природата дълга, тясна и плитка улеевидна ровина, покрай която слизането продължава все така стремително и неудържимо на юг. Теренът край ровината, както и вътре в самата нея, е покрит с натрошени камъни, затова тук не може да става и дума за пътека. Поради липсата на Панагона, както и заради голямата стръмнина по билото на рида, слизането в тази част на Орта бурун е добре да става на къси серпентини. В неговия край за пръв път от началото на маршрута се появяват встрани от изровеното място и единични бройки едри букови дървета, чиито огромни корони радват окото и разнообразяват немилостивия гол пейзаж. От високите скали до дървените останки на овчарник, стърчащи в дъното на седловината, се слиза за 15 мин., като равната поляна тук е много подходяща за по-продължителна почивка след стръмното и буйно шеметно спускане /65 мин./. Денивелацията от върха на планината до покритото с меки треви плоско пасище е 600 м.

    Долната част на Орта бурун под зелената тревиста седловина е почти напълно залесена, като част от дърветата са се покачили вече и върху самото било на рида. За да не се навлиза още оттук в гората, слизането под поляната трябва да продължи на югоизток, към едва виждащата се натам сред стволовете последна ивица оголена земя. В тази посока се преминава първо покрай нисък, слабо изпъкващ над тревите връх, а под него се слиза и до най-горния край на залесения с бук горски пояс. Тук се навлиза сред дърветата по тясната оголена ивица, която е изпъстрена с поредната порция от многобройни, но затова пък ниски и кафеникави на цвят скали. В този край на билото по-голямата част от панорамата е закрита от гората, но пък е допълнително открита далеч назад, към купола на вр. Долна Лъженска Баба, който остава безкрайно далеч, някъде в дъното на изпълнения с разпилени скали хоризонт. По тясното и покрито като с калдъръм било на рида се слиза покрай гората полегато надолу, пресича се участъка с ниските скали и 15 мин. след края на горната седловина се достига до дъното на втора седловина, която е по-малка по размери и е покрита също като първата с килим от меки треви /80 мин./. Оттук зад склоновете на близкия рид Бабичка на югозапад се виждат част от къщите на с. Антон, а пък на югоизток средният и източният приток на Маргарта се сливат в една по-голяма и по-пълноводна река. При втората седловина вече добре очертаната пътеката Панагона напуска билото на Орта бурун, влиза в гората под него и продължава да се спуска стръмно на югоизток, извивайки по най-долната част от склоновете на рида. В самото му подножие пътеката минава под няколко огромни буки и 20 мин. след втората седловина достига в местността Сикириша до обединената източна Маргарта и до римския път Климаш, спускащ се дотук откъм билото на рида Заногата /100 мин./. 

   След стъпване на римския път се продължава по широкото му и добре запазено трасе в обратната югозападна посока. Натам просторната долина на Маргарта постепенно се стеснява, като тук-там по най-големите камъни край коритото й се появява зелена туристическа маркировка, водеща от с. Антон към разположената от северната страна на планината хижа Бенковски. Оттук до полето пътят Климаш прилежно следва всички извивки на реката, като първоначално заобикаля от юг подножието на Орта бурун и след 5 мин. достига до водослива на източния и западния приток на р. Маргарта /105 мин./. От това място нагоре и навътре по долината на западния поток, на около двеста метра разстояние от римския Климаш, се намират останките на малка антична църква, обслужвала в миналото преминаващите по стария друм пътници. След водослива се прекосява част от долината, изпълнена с измити от водите на Маргарта големи и обли речни камъни. 10 мин. след тях пътят завива на юг, преминава покрай изградено над реката водохващане и излиза заедно с нея от планината и от тесния й пролом в горния край на равното пирдопско поле /115 мин./. Веднага след напускането на Балкана от стария Климаш /разширен днес до широк черен път/ се открива чудна панорама към с. Антон. То се намира на югозапад, точно накъдето продължава и съвременния черен път. По него се пресича напред оголената от сеч местност Кору чаир /Горска ливада/ и след още около 20 мин. се достига до главното подбалканско шосе, под което са и първите къщи на селото /135 мин./. Разликата във височината между първата равна седловина и полето е 600 м.

 

1

 Общ изглед на масива на вр. Лъженска Баба с трите рида, спускащи се от него на юг

 

2

Вр. Долна Лъженска Баба с горната част ана рида Орта бурун и долината на р. Маргарта-запад 

 

3

С увеличение към вр. Долна Лъженска Баба и горните части на Орта бурун и р. Маргарта-запад

 

4

На вр. Долна Лъженска Баба

 

5

 От върха към рида Орта бурун се тръгва без пътека в източна посока

 

6

Панорамата от вр. Долна Лъженска Баба на югоизток

 

7

 От вр. Долна Лъженска Баба на изток 

 

8

 Панорама от пътеката Панагона на север към вр. Горна Лъженска Баба

 

9

Началото на пътеката Панагона на фона на вр. Горна Лъженска Баба

 

10

 По пътеката вр. Долна Лъженска Баба се заобикаля водоравно от изток

 

11

 От горния край на рида Орба бурун към полето на юг 

 

12

Горната част на рида Орта бурун с двете по-големи групи скали

 

13

 Ридът Орта бурун, сниман от запад

 

14

От средната част на рида Орта бурун към с. Антон на югозапад

 

15

 И на югоизток 

 

16

 От средата на рида назад към вр. Долна Лъженска Баба 

 

17

 Най-голямата група скали по билото на Орта бурун с първата равна седловина под тях 

 

18

 Скалите в средната част от билото на Орта бурун

 

19

 От скалите се слиза до ровина и покрай нея се достига до първата равна седловина

 

20

 Ровината отбизо

 

21

 Цялата ровина с голямо увеличение 

 

22

 Първата равна седловина

 

23

 Голямата сдловина, снимана от запад 

 

24

 С увеличение към ровината и седловината под нея 

 

25

 От седловината на север към горната част на Орта бурун 

 

26

 Под равното място се слиза към затревен коридор, извиващ през букова гора

 

27

 Поляната под голямата седловина

 

28

 От поляната назад към билото на планината 

 

29

 С увеличение към вр. Долна Лъженска Баба

 

30

 Коридорът през буковата гора

 

31

 Долната част на коридора

 

32

 Втората по-малка седловина 

 

33

 Двете седловини с буковата гора между тях

 

34

Втората седловина с долината на източната Маргарта и римския път Климаш под нея

 

DSC 0718

 При втората седловина се слиза от източната страна на билото на рида

 

DSC 0722

 От втората седловина към с. Антон на югозапад 

 

DSC 0728

 Под втората седловина се пресича малка, стръмна и камениста поляна

 

DSC 0736

 Под поляната се появява широка пътека

 

DSC 0743

 Краят на рида Орта бурун при източната р. Маргарта и римския път Климаш

 

DSC 0751

 По пътя Климаш на югозапад

 

DSC 0753

 От пътя назад към местноста Сикириша

 

DSC 0757

 Долният край на рида Орта бурун

 

DSC 0762

 Мястото, при което пътят Климаш пресича р. Маргарта-запад 

 

DSC 0763

От мястото на пресичането назад към долната част на рида Орта бурун

 

DSC 0761

От водослива на западните и източните потоци на р. Маргарта на югозапад 

 

DSC 0765

 Мястото, при което обединената р. Маргарта излиза от планината

 

DSC 0769

Назад към долната част от долината на р. Маргарта и билото на планината

 

DSC 0773

 От подножието на планината към с. Антон

 

2016 09 15 102745

Профил на маршрута 

 

Прочетена 241 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм