10.09. с. Антон - Антонски водопад - рид Голямата Чобанка - седловина Хайдушките камъни

Оценете
(0 гласа)

10.09. с. Антон - Антонски водопад - рид Голямата Чобанка - седловина Хайдушките камъни- слизане

Денивелация - 900 м., време на движение - 3.00 - 3.30 м., разстояние - 6.6 км.

Немаркиран

 

2016 09 01 154358

Изтегли: GPS-трак

 

   Североизточният край от землището на село Антон е зает от обширното високопланинско пасище Чобанките, покриващо горната част на няколко дълги и тънки рътлини. По откритите склонове на ридовете са се оформили широки и добре отъпкани пътеки, по които може да се предприеме леко и приятно изкачване /или пък слизане/ от с. Антон към върха на планината и обратно. Изключение прави само средният от хребетите - Голямата Чобанка, страните на който са нагъсто набраздени от безброй човешки и животински пътеки. Вървищата по рида създават илюзията, че местността е често посещавана, докато всъщност е точно обратното. Голямата Чобанка е сред най-дивите и рядко навестявани от хора бърда измежду всички Чобанки, главно заради труднодостъпния си долен край. Въпреки наименованието си, в своето подножие Голямата Чобанка е изключително тънка, силно притисната от долините на заграждащите я реки - Гургура от запад и Дълбочица от изток. В полите на планината хребетът достига до главния подбалкански път и точно под него завършва при водослива на двете гореспоменати реки. Заради стръмнината по склоновете на Голямата Чобанка, северният скат на шосето откъм планината е висок и почти отвесен, което го прави недостъпен за хора и животни. Пак заради тази стръмнина и р. Дълбочица, която също пресича шосето, не се спуска плавно към него, а направо скача от отвесния склон, образувайки току над пътя уникалния по своята красота Антонски водопад. Високия отвесен склон над шосето налага да се заобикаля през околните чукари, за да се достигне до пътеките в основата на Голямата Чобанка. Трудността по добирането до долния край на рида обаче се компенсира от неговия леснодостъпен горен край. Голямата Чобанка се отделя от главното било на планината при връх Булуваня /2043 м./, чиито голи страни са трасирани хилядолетия наред от пасящите по него стада животни на гъсти и удобни за вървене стъпала. Поради тези причини, ридът Голямата Чобанка се ползва рядко за изкачване към върха планината, но пък е много удобен за слизане от нея към полето и с. Антон.

   Булуваня е огромен по размери връх, чието име неслучайно произлиза от прабългарската дума балван /голям, огромен/. От всичките си страни върхът е покрит с море от полюшващи се от вятъра златисти треви, предизвикващи усещане за безкрайност. В еднообразния терен на полираните до гладкост от стихиите южни склонове на Булуваня се различават само тъмните дупки на бликащите изпод земята ручеи, захранващи няколко къси и маловодни реки. Те пък от своя страна разчленяват и оформят от пасището Чобанките по-тесните му долни странични разклонения. Заради откритата местност под Булуваня, до пътеките в горния край на Голямата Чобанка може да се достигне отвсякъде, като най-лесно е това да стане откъм темето на самия връх, както и откъм дълбоката седловина Хайдушките камъни /Айдушките камане/, разположена на изток от него. И тъй като в терена липсват каквито и да било ориентири, като такива биха могли да се ползват само изворите на реките Гургура и Дълбочица, както и спускащите се по права линия от тях на юг безкрайно дълги, извънредно дълбоки и силно лавиноопасни през зимата улеи. Ако началната точка на маршрута е вр. Булуваня, тогава от темето му се тръгва без пътека през тревите на юг, като за ориентир в тази посока служи голото пространство между улеите на Гургура и Дълбочица. Ако слизането ще започва от Хайдушките камъни, тогава от дъното на седловината се поема на запад по широка и добре вкопана в склона пътека. При сняг тази пътека трябва да се избягва, но при ясно време и сух терен по нея за около 30 мин. се пресича горната част от улея на р. Дълбочица и се достига до билото на рида Голямата Чобанка. Заради многобройните извори, теренът тук е покрит с размекната от влагата блатиста почва, откъдето идва и името на местността - Чешмето. От това място, нагоре до темето на вр. Булуваня, както и надолу, почти до самия си край при подбалканския път, Голямата Чобанка е гол, много обзорен и прогресивно стесняващ се към самотен връх с равни като на пирамида страни, разположен в средата на пасището.

   Въпреки твърденията в повечето пътеводители, че по билото на Голямата Чобанка има широка пътека, такава на практика липсва. Или по-скоро наистина я има, но трасето й, кой знае защо, постоянно извива на безкрайно дълги серпентини от единия до другия край на рида и обратно. Това забавя и силно затруднява слизането по Голямата Чобанка, затова е най-добре още тук основната пътека да бъде изоставена. От местността Чешмето трябва да се продължи без пътека със стръмно спускане по широкото било на рида на юг, като за ориентир в тази посока служи набиващата се на очи плоска седловина, разположена от северната страна на пирамидалния връх. Други ориентири, които също могат да се ползват при спускането по билото на Голямата Чобанка, са пълноводен поток, извиващ в източния край на рида и дълга и плитка като вада ровина, разсякла западния му склон. Макар и еднообразно, спускането през тревите, покриващи билото на Голямата Чобанка, носи невероятно удоволствие, както заради мекия терен, така и заради всеобхватните гледки, откриващи се от горните части на планината. Пред погледа вляво е изключително дълбоката долина на р. Дълбочица, изпълнена с гигантски букаци и отвесни групи синкави скали. Реката разделя Голямата Чобанка от по-ниският му източен събрат - рид Малката Чобанка. Вдясно пък друг дълбок суходол отделя късичкия рид Говедарника от огромния бездънен Гугура дол /кръстен на птицата гугутка/, през който протича р. Гургура. При свободното безметежното спускане по билото на Голямата Чобанка за около трийсетина минути се преодоляват 350 м. височина /60 мин. след началото/. На няколко места при слизането се пресича извиващата на серпентини по склона основна пътека, а в края на стръмнината се достига и до плоската седловина с характерния пирамидален връх, заемащи средната част от рида. Открояващият се връх е покрит почти изцяло с килим от меки и нежни треви, като само тук-там по южния му склон се забелязват и няколко ниски и бели на цвят скали.

    Едва след покоряването на безименния връх от темето му може да се хвърли поглед и към най-долната, невидима до този момент, част от Голямата Чобанка. Тенденцията към смаляване на рида продължава и оттук надолу, като колкото по на юг се спускат склоновете му, толкова по-тясно става билото между тях. Освен промяната в терена, оттук ридът завива и леко на югоизток, като страните му стават отвесни и постепенно се покриват със смесени буково-борови гори. Над тях по билото на Голямата Чобанка се откроява все по-изтъняваща ивица трева, по която трябва да продължи към виждащото се в подножието на Балкана главно шосе. Освен пътя, сред горите в най-долната част на Голямата Чобанка се открояват и широк паркинг, както и отдавна изоставената сграда на Антонското ханче /наричано от местните Пеперудата/. От пирамидалния връх към полето се продължава със стръмно слизане по билото на Голямата Чобанка, като се следва едва открояваща се сред тревите тънка пътечка, извиваща в югоизточна посока. Натам със стръмно спускане покрай ниски бели скали и изсъхнали бодливи храсталаци се достига след около 30 мин. до къса, но пък равна част от билото на рида, в края на която се навлиза в горския пояс /90 мин. общо/. От характерния пирамидален връх дотук са преодолени още около 300 м. височина, като малко преди да се навлезе сред дърветата от тънката пътечка се откриват и едни от най-приятните гледки по маршрута. На изток заграждащата Голямата Чобанка долина на р. Дълбочица описва рязък завой, като отвесните й склонове са покриват с изумително красиви и необичайно разкривени от стихиите вековни буки. На югоизток пък, сред горите от другата страна на долината, вниманието привлича стърчаща към небето тънка скална игла, известна като Острия връх /1213 м./.

   След откритата и спокойна горна част на Голямата Чобанка сега картините по маршрута започват да се променят все по-често, а ритъмът да се забързва неимоверно, ускорен от чуващото се все по-осезателно от двете страни на рида бучене на доближаващите се една към друга реки Гургура и Дълбочица. Веднага след влизането в гората склонът се спуска стръмно на юг, като в тази посока се появява и къс пояс от изпочупени и посукани от бурите дървета. Липсата на пътека тук представлява вече наистина сериозен проблем, като трудното за пресичане място се преодолява внимателно и с много завои от изток. Под него, отново от изток, се заобикаля и красив венец от няколко отвесни скали, покриващи съвсем тънкото било на рида. Тук пък от поляна в началото на скалистия участък може да се наблюдава на запад в оголената долина на р. Гургура дълга каскада от няколко разпенени водоскока. В най-долния край на скалите, и 20 мин. след навлизане в гората, се слиза до каменно водохващане, изградено над р. Дълбочица /110 мин./. От него се продължава водоравно на юг покрай водите на реката, като съвсем скоро се излиза при горната част на Антонския водопад, надвесен над самия подбалкански път /115 мин./. Макар, че пътя и паркинга са под водопада, към тях не може да се слезе, защото склонът е отвесен. Това налага, като продължение на маршрута да се избере почти източна посока. Натам се пресича р. Дълбочица, стъпва се в основата на рида Малката Чобанка и през силно пресечен, скалист и покрит с гъсти смесени гори терен, след още около 10 мин. се слиза до главния подбалкански път /125 мин./. Денивелацията от горния край на гората до шосето е 250 м. Оттук, по асфалта на запад, или пък направо през полето на югозапад, след още около час равен ход се достига до с. Антон /185 мин./. 

 

DSC 0852

 Връх Булуваня с най-горната част на рида Голямата Чобанка 

 DSC 0857

 От седловина Хайдушките камъни към рида Голямата Чобанка

 DSC 0856

 Към средната част на Голямата Чобанка

 DSC 0855

 Острият пирамидален връх с плоската седловина в средата на Голямата Чобанка 

 DSC 0871

 От върха на планината към най-долната част на Голямата Чобанка 

 DSC 0873

 От Хайдушките камъни се слиза на югозапад, като се пресича изворната област на р. Дълбочица 

 DSC 0881

 След достигане до Голямата Чобанка се продължава със стръмно слизане по билото на рида на юг  

 DSC 0895

 От широката пътека назад към седловина Хайдушките камъни 

 DSC 0900

 Като ориентир при слизането е най-добре да се ползва потока, напояващ източния край на рида

 DSC 0902

 С увеличение към пирамидалния връх в средата на рида 

 DSC 0920

 От средната част на Голямата Чобанка назад към билото на планината

 DSC 0927

 Плоската седловина и пирамидалния връх

 DSC 0932

 От седловината на север към вр. Булуваня

 DSC 0933

 На северозапад към ридовете Говедарника и Горняка с долините на Гургура-изток и Гургура-запад

 

DSC 0934

 На североизток към Хайдушките камъни и долината на р. Дълбочица  

 DSC 0941

 От пирамидалния връх на югоизток към долната част на Голямата Чобанка

 DSC 0944

 С увеличение към Антонското ханче /Пеперудата/

 DSC 0947

Панорамата на изток от Голямата Чобанка

 DSC 0958

 От пирамидалния връх се продължава със слизане на югоизток по билото на рида

 DSC 0966

 От билото назад към характерния връх в средата на рида 

 DSC 0970

 От долната част на рида към Хайдушките камъни и западният край на Малката Чобанка 

 DSC 0972

 Към огромния Гугура дол 

 DSC 0974

Равната част от билото на рида преди да се влезе в гората 

 DSC 0976

 От пътеката към Острия връх 

 

DSC 0980

 Острия връх с увеличение 

 DSC 0982

 Водоскокът на р. Гургура в най-долната част от маршрута 

 DSC 0990

 Скалистият участък в края на рида се заобикаля от изток 

 DSC 0993

 От долния край на Голямата Чобанка към подбалканския път 

 DSC 0995

Скалите в долния край на рида

 DSC 0998

 Антонският водопад, сниман отгоре надолу 

 DSC 0003

 Стръмният скат над подбалканския път се заобикаля от изток 

 2016 09 01 154435

Профил на маршрута 

 

Прочетена 125 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм