10.10. с. Антон - рид Алакчия - рид Малката Чобанка - седловина Хайдушките камъни

Оценете
(0 гласа)

10.10. с. Антон-рид Алакчия – рид Малката Чобанка - седловина Хайдушките камъни - качване

Денивелация - 900 м., време на движение - 2.30 - 3.00 м., разстояние - 4.4 км.

Немаркиран

 

2016 09 01 154222

Изтегли: GPS-трак

 

    Никъде другаде съвременният подбалкански път не достига тъй близо до Стара планина, както при село Антон. На изток от последните му къщи шосето дори се качва върху най-долната част на поредица от голи планински ридове, носещи обобщителното име Чобанките. Над пътя споменатите ридове се издигат стремглаво и почти отвесно на север, а подредените им в близост един до друг тревисти склонове създават илюзията за монолитна и непристъпна стена. Отдалеч Чобанките изглеждат еднакви и безинтересни - криви, дълги, монотонно издигащи се към върха на планината хребети, обсипани със златния цвят на огряващото ги отвред слънце. Ако обаче някой случаен и заблуден турист се качи нагоре по тях и ги разгледа отблизо, ще остане изумен от разнообразните им форми. Природата тук е сложила сякаш нарочно по малко от всичко - бездънни пропасти, настръхнали над бездните скали, дълбоко всекли се в снагата на планината долини, безброй искрящи пълноводни потоци и дори древен път, пресичащ част от ридовете в посока към разположената в средата над тях дълбока билна седловина Хайдушките камъни /Айдушките камане/. Склоновете на Чобанките са голи и открити, като само в най-долния им край гузната съвест на днешния съвременник е засадила на мястото на отдавна изсечените над с. Антон гори къс пояс от бял и черен бор. Чудната картина на позлатената от слънчевите лъчи отвесна стена се допълва с два огромни и като че ли безкрайно дълбоки хендека /трапа/ - този вляво е Гугура дол, а десният се нарича Чукура /Дупката/. Чобанките наистина са надарени с всякакви природни красоти. Липсва им само това, на което те са кръстени - самите чобани.

   Удивителното пасище Чобанките се е разпростряло на голяма територия по южните склонове на планината върху няколко по-дълги рида, най-изявените сред които са Горняка, Говедарника, Малката Чобанка, Голямата Чобанка и Алакчия. Понеже склоновете на всичките са открити и тревисти, изкачването и слизането по тях е леко и безпроблемно. Трудност при пресичане на ридовете е по-скоро достигането до най-долните им части, защото на много места склонът на север от подбалканския път е висок и отвесен. Това налага, за да се достигне до долната част на някои от Чобанките /най-вече до Голямата и Малката Чобанки/, да се тръгне от стоящия на изток от тях рид Алакчия. До 1918 г. пасището в горната част на рида Алакчия било оставено айляк /на турски - свободен, безгрижен/, т.е. нарочно не се ползвало, откъдето дошло и странното наименование на рида. По структура Алакчия досущ прилича на крака на човек - дебел и прав в горната си част, извит в средата и разчленен на пет отделни къси пръста най-отдолу. Най-лесно до пръстчетата на Алакчия може да се достигне, като се тръгне от разположената до подбалканския път местност Шареният кол /Шареното дърво/. В нея от основното шосе се отделя разклонение, водещо към близкия град Копривщица. Шареното дърво е обширна, слабо наклонена на юг поляна, разсечена на две в горния си край при строежа на шосето. За да маркират отбивката към Копривщица, при изграждането на пътя строителите му поставили вместо табела висока и боядисана в различни цветове дървена греда, заради която местността била наречена веднага от местните овчарчета Шареният кол /Шареното дърво/.

    Днес от северната страна на разклона е останала стара асфалтирана лента, която не се ползва и е много удобна за по-продължителна раздяла с автомобила. От своеобразният паркинг се тръгва към планината на северозапад, като ориентири в тази посока са руините на тухлена сграда, виждащата се отдалеч в дъното на Шареното дърво долина на река Алакчийско дере /заграждаща едноименния рид от запад/ и подобен на пирамида връх, наречен Острия камък /1213 м./. Към тях първоначално се върви по черен път, като след 10 мин. се достига до останките на тухлената сграда. Тук пътят свършва, а от неговия край се продължава без пътека в същата северозападна посока към дървено бунгало, разположено в близост до р. Алакчийско дере. С лъкатушене през високите треви след още 5 мин. се излиза пред бунгалото, като тук се достига едновременно до подножието на планината, началото на горския пояс и Алакчийското дере /15 мин. след началото/. Малката къщичка в края на гората се ползва за вила и е в прекрасно състояние, като пред вратата й е построена малка каменна чешма, а по поляните вдясно от нея са поставени и няколко кошера. В миналото някъде оттук към върха на планината се устремявал древен път, известен на историците като Тетевенско-Копривщенски проход. На някои карти от Шареното дърво трасето на пътя е отбелязано да се покачва върху най-долната югозападна част на рида Алакчия и оттам да извива по него в северозападна посока към седловина Хайдушките камъни.

    Днес от самотната вила в посока към планината водят две самостоятелни пътеки - едната на северозапад към намиращото се съвсем близо натам Алакчийско дере, а другата на север към рида Алакчия - затова оттук може да се продължи и в двете посоки. От двете пътеки безспорно по-интересната е тази по Алакчия, защото по нея е възможно да се пресече част от древното трасе на античния Тетевенско-Копривщенски проход. Вярно е, че старият път е изоставен и вече отдавна не се ползва, а е и трудно да се прецени откъде точно е минавал. Въпреки това, на места в горския пояс, извиващата над бунгалото пътека изглежда много широка, добре отъпкана и дълбоко вкопана в склона, което би могло да означава, че поне някоя от нейните отсечки е и част от трасето на стария път. Друг аргумент за изкачване по рида Алакчия е високото му панорамно било, извисяващо се с поне стотина метра над това на Малката Чобанка. Ако за изкачване към планината се избере пътеката по Алакчия, тогава от бунгалото се тръгва по нея със стръмно изкачване в северна посока. Над поляната Щареното дърво пътеката навлиза веднага в изкуствено засадена от хората висока борова гора и започва да преодолява силно наклонения на юг склон на дълги и еднообразни серпентини. На няколко пъти от западния край на рида се извива до средния и обратно, докато накрая, след около 25 мин. много стръмно изкачване, се излиза над тесния горски пояс /40 мин. общо/.

    Оттук най-после се откриват и първите гледки по маршрута. Нагоре извитото тревисто било на страничната издънка на Алакчия се стеснява рязко, насочва се на североизток и чрез къс, тесен и равен превал се захваща за основния масив на рида. Вляво маловодното уж Алакчийско дере е издълбало в меките варовици чудовищно дълбока долина, изпълнена с причудливи скални венци и прекрасни букови гори. От другата страна на долината се вижда част от Малката Чобанка, която се състои всъщност от два отделни рида, изкачващи се съвсем близо един до друг по абсолютно права линия нагоре. И докато западният рид е гол, също както и другите хребети край него, то източният е покрит почти до върха си с букови гори. Вдясно от пътеката пък се виждат останалите четири пръста /долните странични разклонения/ на Алакчия, разчленени от началните притоци на река Топлика. По голите им склонове се различават многобройни и достатъчно широки за изкачване овчарски пътеки, по които също може да се продължи към главното било на планината. Най-удивителен обаче е пейзажа право нагоре, към самия връх на Балкана с виждащия се натам кратер на местността Чукура /гореспомената огромна дупка/, изпълнен с ледове дори и в края на късото старопланинско лято. Продънилата южните склонове на планината яма е не само с голям размер, но е и двойна, като по-малката й долна част достига почти до равното превалче. Макар и разпрострял се на огромно пространство, Чукура заема такова място в планината, че се вижда трудно от останалите й части, а бликащите от недрата му извори захранват началните притоци на р. Алакчийско дере.

    След излизането си от гората пътеката продължава да се изкачва стръмно нагоре, завивайки към западния ръб на рида. Тук се пресичат няколко групи ниски и отвесни откъм Алакчийско дере скали, от теметата на които може да се хвърли поглед отвисоко към дълбокото дъно на долината. Нагоре пътеката пресича по мек затревен терен равния превал и при най-горната група скали минава през тясно до няколко метра място, разположено между захващаща се за Алакчия част на страничния рид и дерето вляво. Склоновете от двете страни на тесния провлак са покрити с големи скали, което показва, че точно тук в миналото планината се е разцепила на отделни части и от големия рид са се отделили и обособили по-късите му долни странични разклонения. От това място се продължава отново с по-стръмно изкачване нагоре и след още няколко минути се достига при остра купеновидна скала до равна и тясна панорамна площадка, надвесена над долната част от дупката Чукура. Разстоянието от края на гората до панорамната площадка се изминава за около 25 мин., а разликата във височината с местността Шареното дърво е 400 м. /65 мин./. Гледките оттук нагоре към Чукура са още по-изчистени, а под него се вижда и долната по-малка дупка, която до този момент остава скрита за изкачващите се по пътеката. Макар, че всички части на Алакчия са интересни и безкрайно живописни, безспорен първенец по красота сред тях е именно по-малкият долен чукур. Уж гледаш към дупка, а пък и тя си има своя собствена, особена красота. Освен изящни извивки, безброй скали, овчарски пътеки и тънък пояс от гори, Алакчия спуска от високото си било към горната и долната части на малкия чукур две много стръмни дерета. Между тях в средата на дупката се откроява обширна поляна с тенекиен заслон в десния й край. И понеже оттук в посока към върха на планината зее споменатата огромна дупка, напред няма как да се продължи без да се влезе в нея.

    От панорамната площадка пътеката се спуска стръмно през мистични разломени скали към дъното на долния чукур, извива покрай няколко стари вековни бука и излиза на поляната, заемаща средната част от дупката. През нея следва кратко стръмно изкачване на север, после се минава водоравно под ламаринения заслон, а накрая със завой на северозапад и 10 мин. след панорамната площадка се слиза плавно до р. Алакчийско дере /75 мин./. В миналото към това място изглежда са водили всички местни стада добитък на водопой, защото до него достигат отвред безброй животински пътеки. Тук реката се пресича по брод, пътеката стъпва на съседния рид Малката Чобанка и продължава по него водоравно с рязък завой на запад. Натам склонът на планината е гол, отъпкан на равни стъпала от паслите по него овчи стада и опасан с многобройни страничните вървища, преплитащи се във всички посоки. Основната пътека обаче си личи съвсем ясно, извивайки на дъга покрай последния, най-голям и най-високо разположен по билото на Малката Чобанка масив от букова гора. На запад пътеката достига сухото дере, разделящо основния рид на две по-тънки ивици, и покрай него започва да се катери стръмно и на змиевици в северна посока. Оттук нагоре следва продължително и монотонно изкачване чрез безброй къси серпентини. Пътеката следи приблизително билото на източната Малка Чобанка, като за ориентири й служат виждащият се високо вдясно Чукур и широката и вече съвсем близка лента на главното било на планината. Надолу пък, все по-далеч под пътеката, остават буковата гора, дълбоката част от долината на Алакчийско дере и полянката на малкия чукур с миниатюрната кутийка на ламаринения заслон в средата. 30 мин. след стъпването си на Малката Чобанка пътеката извежда до мястото, при което двете й долни части се разделят /105 мин./. Това става при изворите на почти безводен поток, спускащ се на юг чрез многобройни извивки по широко разлато корито. Оттук пътеката, вместо да продължи стръмно нагоре, завива плавно на северозапад и се насочва към най-ниското място по главното било на планината - седловина Хайдушките камъни. В близост до изворите на потока дерето му се пресича водоравно от пътеката и тя се качва от другата му страна на западната част от Малката Чобанка. По нея следва стръмно двадесет минутно изкачване до нисък връх със скалиста южна и тревиста северна част на темето си, от който се открива прелюбопитна панорама към долните части на Малката Чобанка /125 мин./. Оказва се, че в долния си край ридът се разделя на още две части от изключително широкия дол на река Чобанско дере, като двете части изглеждат еднакви като близнаци - тревисти, заоблени и издигащи се плавно към върха на планината.

     От скалистото връхче в горната западна част на Малката Чобанка следва последната и най-лесна част от изкачването по маршрута, преминаваща по почти изцяло равен, мек и затревен терен. Пътеката се намира вече в самото подножие на върха на планината, като на едно ниво с нея е и горната част на оставащата вдясно местност Чукура. На север в билото на Балкана се откроява друга, по-плитка дупка - тази на седловина Хайдушките камъни, оградена като от караул на запад и изток с по две по-високи скалисти връхчета. И тъй като пейзажът край тях е изцяло тревист, скалите край седловината, макар и ниски, изпъкват рязко над околността, откъдето идва и характерната втора част на името й. Над панорамното връхче се продължава с плавен наклон на северозапад, като в тази посока може да се върви вече и без пътеката. Нагоре, колкото по се доближава главното било на планината, толкова повече намалява наклонът по Малката Чобанка, докато накрая се достига и до съвсем равния й горен край. Тук под самия скален отвор на Хайдушките камъни се издига натрупан в древността землен вал, затварящ както самата седловина, така и трасето на стария път, минавало някога през нея. Насипът всъщност е тънка и съвсем къса крепост от типа дема /преградна стена/, с която навремето били затваряни най-тесните места по почти всички старопланински проходи. Крепостта тук при Хайдушките камъни носи даденото й от историците наименование Планинска преграда Портала, като валът й се преодолява чрез изкачване по разположените на изток от него скали. По тях, 20 мин. след панорамното връхче, се достига до главното било на планината, като от долната част на Чукура дотук се изкачени още около 500 м. височина /145 мин./. Хайдушките камъни са кръстопътно място, до което достигат както губещата се пътека откъм Малката Чобанка, така и втора, значително и по-широка и по-добре отъпкана пътека, идваща откъм рида Алакчия и местността Чукура. На север оттук в посока на тетевенското село Рибарица трасето на древния Тетевенско-Копривщенски проход личи съвсем ясно. На юг от главното било днес видими следи от пътя няма, но от историята е известно, че той бил ползван интензивно чак до края на 19-и в. Тогава пътниците по него били причаквани и обирани точно на седловината от върлуващата тук разбойническа чета на Яко войвода и помощника му - помака Качамачко. От бандитските нападения в местността дошло и нарицателното име на скалите край нея - Хайдушките камъни.

 

DSC 0647

Разклонът от подбалканското шосе към гр. Копривщица

 

DSC 0648

От изоставената асфалтирана лента се тръгва на северозапад през поляната Шареното дърво

 

DSC 0650

От подбалканския път към източния край на Чобанките

 

DSC 0658

От руините на тухлената сграда се продължава към бунгалото в края на гората

 

DSC 0662

Бунгалото в края на поляната Шареното дърво

 

DSC 0664

От горния край на Шареното дърво назад към подбалканския път

 

DSC 0666

Широката пътека в гората над Шареното дърво

 

DSC 06691

Панорамата от края на гората на североизток

 

DSC 0670

Към местността Чукура и долината на река Алакчийско дере

 

DSC 0680

Петте долни части на рида Алакчия

 

DSC 0685

Долината на р. Алакчийско дере

 

DSC 0688

С увеличение към Чукура

 

DSC 0692

Вдясно се виждат равния превал, скалата с панорамната площадка и част от долния чукур

 

DSC 0697

От пътеката назад към края на гората

 

DSC 0703

Тясното място, при което страничния рид се захваща за основния масив на Алакчия

 

DSC 0706

Най-горната част на Алакчийско дере с двата чукура

 

DSC 0710

От панорамната площадка се продължава напред със слизане към долната дупка 

 

DSC 0718

От поляната в средата на дупката назад към равната площадка при купеновидната скала

 

DSC 0721

 Алакчийско дере се пресича по брод, от западната страна на който се стъпва на рида Малката Чобанка

 

DSC 0738

От Малката Чобанка към Чукура на северозапад

 

DSC 0728

Назад към мястото на пресичане на Алакчийско дере

 

DSC 0729

Към поляната в средата на долния чукур

 

DSC 0731

Назад към панорамната площадка при овалната скала

 

DSC 0742

Панорамата от източната Малка Чобанка на юг

 

DSC 0747

Към горния край на рика Алакчия с местноста Чукура

 

DSC 0750

От източната Малка Чобанка към главното било на планината

 

DSC 0745

Към долния чукур с кутийката на заслона

 

DSC 0753

Заслонът с увеличение

 

DSC 0752

  Долният чукур и местността с равния превал под него 

 

DSC 0754

С увеличение към най-горната част на страничния рид на Алакчия

 

DSC 0757

От Малката Чобанка към долната част на Алакчия

 

DSC 0756

С увеличение към края на гората и местността Шареното дърво под нея

 

DSC 0759

Сухото дере, разделящо двете части на Малката Чобанка

 

DSC 0764

Пътеката пресича водоравно дерето и се качва на западната Малка Чобанка

 

DSC 0771

От западната Малка Чобанка назад

 

DSC 0772

С увеличение към долния чукур

 

DSC 0773

От западната към източната Малка Чобанка и рида Алакчия

 

DSC 07831

От панорамния връх на юг към Чобанско дере и двете долни части на западната Малка Чобанка

 

DSC 0787

От панорамния връх към долните краища на Малката Чобанка и Алакчия

 

DSC 0789

Малката Чобанка и Алакчия

 

DSC 0791

От панорамния връх на изток към Чукура и горния край на Алакчия

 

DSC 0795

С увеличение към долния край на Чукура

 

DSC 0796

Към петте долни части на Алакчия

 

DSC 0799

От панорамния връх на югозапад

 

DSC 08041

Към западния край на Чобанките

 

DSC 0815

Хайдушките камъни с крепостта Портала

 

DSC 0816

От горния край на Малката Чобанка към рида Алакчия на изток

 

DSC 0827

От подножието на главното било назад към панорамния връх

 

DSC 0833

Западната част на Хайдушките камъни

 

DSC 0836

Източните Хайдушки камъни

 

2016 09 01 154254

Профил на маршрута 

 

Прочетена 187 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм