09.4. гр. Пирдоп /Еленска базилика/-рид Широка занога-вр. Боската-вр. Косица

Оценете
(0 гласа)

09.4. гр.Пирдоп /Еленска базилика/-рид Широка занога-вр. Боската-вр. Косица - слизане 

Денивелация - 1150 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 5.8 км.  

От вр. Косица до вр. Боската - бяло-червено-бяло, бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от вр. Боската до Еленски манастир - немаркиран

 

2016 08 03 095927

Изтегли: GPS-трак

 

      Намиращият се над град Пирдоп връх Косица /2001 м./ е важен старопланински възел, при който от главното било на Балкана се отделят на север и на юг множество странични рътлини. Такъв гол, чепат, посукан, заоблен на темето си и основен за тази част на планината връх специалистите наричат къжел /къжел - най-важната горна заоблена част на хурка/. От Косица към землището на града на юг се спускат поне пет хребета, като най-широкият сред тях носи и точно това име - Широка занога. Втората част от наименованието на рида - занога, означава: път, удобен за нозете. Защо на хребетът е дадено такова име също е ясно - Широката занога се пресича не от един, а от цели два старинни пътя. Първият от тях се качва на рида още в най-долна му част при полето. Там старото вървище се отделя от основния подбалкански път Друма при най-голямото творение на древните местни траки - Дервиш могила. От разклона пътят се изкачва на север по билото на Широката занога, достига средната му част и оттам се насочва на запад към сегашната хижа Паскал. В близост до нея проходът се събира с още две свои странични разклонения и вече обединен продължава по права линия към върха на планината. Понеже пресича главното й било през намиращата се в близост до вр. Косица дълбока седловина Табиите /Косишки превал/, някои наричат пътя Косишки проход. От Табиите трасето му продължава на север към тетевенското село Черни Вит, откъдето пък идва другото наименование на вървището - Втора чернивитска пътека /нарича се Втора, защото на запад от нея планината се пресича от още една по-широка пътека, която се спуска също към с. Черни Вит и затова носи името Първа чернивитска пътека/.

    Вторият стар път, който се качва на Широката занога, достига до нейната средна част от изток. Пътят се изкачва до рида откъм землището на близкото село Антон, минава през най-долната южна част на дълбоката вътрешнопланинска котловина Казаните и над нея само пресича Широката занога от изток на запад, насочвайки се също към х. Паскал. Като се имат предвид ширината, начинът на изграждане и крепостите, които ги пазят, може да се заключи, че двете старинни пътеки, пресичащи Широката занога, са долните южни краища на стар и важен в миналото римски път. Освен в древността, Косишкият проход бил особено интензивно използван и в края на Възраждането, когато жителите на гр. Пирдоп се замогнали и изкупили горите на север от главното било на планината. По онова време дървеният материал, добиван в землището на с. Черни Вит, бил извозван към гр. Пирдоп на юг именно по Косишкия проход. Както показва запазеното и до днес старинно наименование на рида, вървището по билото му било използвано съвсем доскоро, като преди да бъде изграден сегашния черен път до х. Паскал, изкачването от Пирдоп към нея ставало точно по Широката занога. И понеже част от трасето на стария път по билото на рида е все още запазено, по него може да се предприеме леко и приятно слизане от върха на планината към полето и гр. Пирдоп.

    Споменатите пет рътлини, които се спускат от вр. Косица към землището на града на юг, не се разделят още при темето му, а доста по-надолу от него. Южните склонове на планината под Косица са заети от голото и изгладено от стихиите пасище Бобча /Качаница/, което започва да се разчленява на отделни ридове чак към своя долен край, някъде на около стотина метра денивелация под върха. За да се достигне от Косица до мястото на разделяне на ридовете, е най-добре да се ползва маркираната с колове туристическа пътека, водеща от главното било на планината към х. Паскал. Другият вариант за слизане от Косица към началото на Широката занога е да се тръгне без пътека на югозапад, през ширналото се навред под върха голо и силно наклонено към полето пасище. Ориентир при спускането в тази посока е ниско, слабоизпъкнало над тревите двуглаво връхче, наричано от местните туристи Боската /1840 м./. То се отличава с характерните си асиметрични склонове, като тези от север и изток са полегати и тревисти, а тези от юг и запад - стръмни и покрити с натрошени камънаци. Това е и причината на източната кота на върха да няма нищо, а на западната да стърчи висока пирамида, издигната със споменатите натрошени камъни. Покрай коловата маркировка /или пък без пътека/ от вр. Косица до Боската се слиза за около 15 мин., като някъде тук, вляво и вдясно под върха, от долния край на равното пасище Бобча започват да се разчленяват, отделят един от друг и оформят отделните косишки ридове. Най-големият сред тях - Широката занога, се спуска от Боската по права линия на юг, като под върха се намират и изворите на реките, които го заграждат и открояват от съседните ридове. От запад това е река Бочун /Бучум//от дървото бук, което покрива склоновете на долината й/, а от изток - река Манджарин /от турската дума мухаджир - преселник/.

   Под Боската склоновете на планината са все още напълно голи и се спускат плавно към полето, затова слизането оттук на юг може да продължи по билото на който и да е от ридовете, отделящи се под върха. Особено удобен за това е стоящият вляво от Боската рид Камика /Чекрьов камик/, чието било е най-гладко, а и по него се забелязва широка пътека. Вдясно пък остава ридът Стръмната занога, по който, макар и наистина да е най-стръмен сред всички ридове, е трасирана коловата маркировка на пътеката от х. Паскал за вр. Косица. Гледан откъм вр. Боската, средният рид - Широката занога, изглежда като че ли най-неудобен за слизане, най-вече защото горната му част остава скрита от погледа, а и защото видимата му средна част е покрита с гъста борова гора. Ако за слизане оттук към гр. Пирдоп се избере все пак Широката занога, то тогава от върха се продължава без пътека на юг, със стръмно спускане през тесния пояс от натрошени камънаци. Скалистата част на рида под самия връх се пресича бързо, като под нея се стъпва на по-мек терен, покрит с високи треви и пръснати тук-там сред тях ниски елхички. За сметка на по-добрия терен обаче, оттук надолу склоновете на Широката занога стават още по-стръмни и завиват леко на югозапад, като натам в средната част на рида се появява пред очите тесен скалист разлом. Понеже околността е напълно гола и без ориентири, слизането от вр. Боската надолу трябва да се насочи някъде по средата между дълбоката долина на р. Манджарин вляво и скалистия разлом с гъстата борова гора край него вдясно.

    От вр. Боската до границата с гората се слиза за 25 мин., като преди да се навлезе сред дърветата се заобикалят изворите на р. Манджарин от север и се пресича малка равна полянка с останки от сгради в левия й край /40 мин. след началото/. След руско-турска Освободителна война границата между новообразуваните държави Княжество България и Източна Румелия преминала по долината на р. Манджарин, а на съседния рид Камика бил установен граничарски наблюдателен пост. Дали останките на тези сгради са от времената след Освобождението или са от още по-стар период днес е трудно да се прецени, но покрай тях преминава и споменатия древен път, идващ откъм с. Антон и пресичащ Широката занога в западна посока. Вдясно под гората пък остава обширна, продълговата и равна поляна, към която в древността пътят вероятно продължавал. Според някои историци, на тази поляна през Античността било разположено неголямо селище, като е възможно руините на сградите над него и стария път откъм с. Антон да са от същия период. Под полянката с останките на сградите се навлиза в гъстата борова гора, където веднага се достига до широка и добре утъпкана пътека. Денивелацията от вр. Косица до началото на боровата гора е около 400 м. 

    След влизане в гората се продължава на юг по пътеката, която започва да лъкатуши на змиевици между отделните дървета по тънкото и добре очертано било на Широката занога. Няколко минути по-надолу се достига и до най-трудният участък по целия маршрут - пояс от оголена и изпочупена от бурите гора, в който част от дървета са изпопадали и са се преплели над самата пътека. За щастие падналата гора се пресича по диагонал само за около десетина минути, като под нея пътеката извежда до гола и съвсем равна правоъгълна площадка, покрита само с ниски треви /50 мин. общо/. Тук е и най-тясното място от билото на рида, като стръмните източни и западни склонове встрани от малката поляна са заети от стари букови гори. Под равната площадка отново се преодолява по-стръмен участък, като по него се извива на къси серпентини и се лавира между ниски скали и отделни острови от хвойнови храсти. Тъй като местността и тук е гола, от нея се открива в югоизточна посока зрелищна панорама към съседния рид Камика, по билото на който се извисяват атрактивно разположени една над друга две групи от огромни скали. Горната група се намира на западния склон на Камика и се нарича Караул кая /Наблюдателна скала/, като името й е свързано с гореспоменатия граничарски пост. Караул кая е надвесената над долината на р. Манджарин и е отделена от останалите части на рида чрез плитък, но широк дол, носещ заради безводието си името Сухото дере. Втората група скали е разположена на самото било на Камика под Караул кая и е известна като Белите камъни. Не по-малко интересна е панорамата оттук и назад и нагоре в северна посока, накъдето се вижда най-стръмната част от Широката занога с вр. Боската отгоре. Вдясно под върха склонът на планината е прорязан от дългата права линия на дълбок и много опасен през зимата лавинен улей, през който текат началните притоци на р. Манджарин.

   Под стръмната част от билото на Широката занога след 10 мин. се достига до втори къс, равен и тесен превал, увенчан този път вляво и вдясно с няколко големи купеновидни скали /60 мин./. Под тях, някъде безкрайно далеч към полите на Балкана, се мержелее най-долната планинска част от долината на р. Манджарин, а край нея пред погледа се разстила и почти цялата Златишко-Пирдопска котловина. Под най-южната, последна в редицата от купени скала, се достига до отвесен скат, от който не може да се продължи напред. Тук се завива рязко надясно и между две високи и отвесни чуки се продължава с кратко щеметно спускане към виждащата се под скалите обширна поляна. По нея слизането продължава в югозападна посока, като тук пътеката е добре вкопана в склона и се вижда далеч напред. В средната част от поляната се подминава нарочно разширен от хората извор /вероятно за водопой на животните/, а в нейния долен край, 10 мин. след скалите, се достига и до втория стар път, извиващ по билото на Широката занога от юг на север /70 мин./. На места днес важното доскоро вървище се е стеснило до тясна пътека, но при по-внимателно вглеждане в него си личи добре, че това е бил широк и често използван в миналото път, специално изграден за пресичане на планината. След достигане до стария път се продължава по него със завой на юг, като натам се минава през дълга, тясна и сравнително равна гола ивица земя, заобиколена от двете си страни със стръмни склонове. Вдясно от нея се вижда добре гористата долина на р. Бочун, а откритата местността надолу е заета от огромната по размери Янова поляна.

   След достигане до горния край на Янова поляна се продължава със стръмно и продължително спускане към нейната средна част, като най-интересни гледки оттук са отново на югоизток към рида Камика. Натам сега се вижда и неговия долен край, покрит с групата скали Белите камъни. По Янова поляна старият път слиза много стръмно по каменист и обсипан с бодливи трънки терен, като често извива, а на едно място пресича и голяма скала, дълбоко изсечена в древността нарочно заради него. Разстоянието от горния до долния югоизточен край на Янова поляна се изминава за около 20 мин., като тук се достига до прекрасен, засаден наскоро от хората широк пояс от подредени в прави редици брезови гори /90 мин./. От това място старото и вече доста обрасло с тръни трасе на Косишкия проход продължава към полето на юг, докато в долината на р. Манджарин на изток се забелязва сравнително нов, много широк и почти водоравен черен път. Понеже гр. Пирдоп се намира на югозапад, от края на гората е най-логично да се продължи към него по стария път, извиващ в същата посока. Ако крайната цел на маршрута обаче е т.н. Еленската базилика /манастир Св. Елия/, тогава за излизане от планината би трябвало да се предпочете новия по-равен път по долината на р. Манджарин. За да се достигне до този нов черен път, в горния край на гората трасето на Косишкият проход трябва да се изостави. Оттук без пътека се тръгва на югоизток, пресича се по диагонал поясът от бели брези и в неговия долен край с последно, но много стръмно спускане, се достига след около петнайсетина минути до коритото на р. Манджарин /105 мин./. Понеже реката е гранична между землищата на с. Антон и гр. Пирдоп, при всички по-големи бедствия в края на турското робство като войни, разбойнически нападения и чумни епидемии, населението от околността бягало да се крие точно в нейната долина. Оттук дошло и името на реката - Манджарин, т.е. преселник. След достигане до черния път в дъното на долината й се продължава по него водоравно на югоизток, като след само няколко минути се излиза от планината при равната и плодородна местност Чифлика /Горни Манджарин//110 мин./. При излизането си на полето пътят се раздвоява, като оттук към руините на манастира се продължава по разклонението, водещо на изток. То пък следва долните извивки на планината и след още 15 мин. излиза в местността Еленско при останките на манастира /125 мин./. Разликата във височината от горния край на боровата гора до полето е около 700 м.

 

DSC 0731

 На вр. Косица


DSC 0733

От вр. Косица се тръгва на запад по главното било и коловата маркировка 

 

DSC 0742

От вр. Косица към вр. Боската

 

DSC 0766

С увеличение към вр. Боската

 

DSC 0738

От главното било при вр. Косица към Широката занога и местността Еленско 

 DSC 0636

Югозападната кота на вр. Боската с високата каменна пирамида

 DSC 0770

 На вр. Боската 

 DSC 0774

 От вр. Боската към вр. Косица назад

 DSC 0771

 От вр. Боската към горната част на рида Широка занога 

 DSC 0791

 По мекия терен под вр. Боската на югозапад към Широката занога

 DSC 0806

 С увеличение към средната част на Широката занога

 DSC 0807

 Началото на боровата гора и правоъгълната поляна вдясно от нея 

 DSC 0820

 От стръмната част на рида под боровата гора назад към вр. Косица

 DSC 0826

 И на югоизток към Караул кая и Сухото дере

 DSC 0830

 Равната местност с купеновидните скали

 DSC 0833

 При последната група купени следва слизане на югозапад към поляната вдясно 

 DSC 0838

 От купените с увеличение към долната част от долината на р. Манджарин и местността Чифлика

 

DSC 0853

От голямата поляна назад към местността с купените

 DSC 0851

 Изворът в средата на поляната

 DSC 0859

 От долния край на поляната към продължението на рида на югозапад

 DSC 0863

 Запазеното трасе на Косишкия проход

 DSC 0865

 По Косишкия проход към долната част на рида 

 DSC 0869

 От горната част на Янова поляна назад към вр. Косица

 DSC 0881

 Към Янова поляна и гр. Пирдоп 

 DSC 0883

На югоизток към долината на р. Манджарин, Чифлика и Еленско

 DSC 0887

 Масивна скала, изсечена заради трасето на Косишкия проход 

 DSC 0892

 Долната камениста и обрасла с тръни част на Янова поляна

 DSC 0893

 Сред брезовите гори в долната част на Широката занога

 

DSC 0903

 От Широката занога към широкия черен път в долината на р. Манджарин  

 DSC 0906

 След достигане до новия черен път се продължава по него на юг

 DSC 0914

 Скоро пътят излиза от планината при плодородната местност Чифлика 

 DSC 0916

 От Чифлика назад към средните части на Широката занога и Камика 

 DSC 0919

 От Чифлика се продължава покрай подножието на планината на югоизток към местността Еленско

 DSC 0923

 Местността Еленско с руините на манастира Св. Елия /Еленска базилика/ 

 2016 08 03 095958

Профил на маршрута 

 

Прочетена 276 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм