09.5. гр. Пирдоп /Еленска базилика/-Граматнишки рът-рид Камика-вр. Косица

Оценете
(0 гласа)

09.5. гр.Пирдоп /Еленска базилика/-Граматнишки рът-рид Камика-вр. Косица - качване 

Денивелация - 1150 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние - 6.0 км.  

От Еленска базилика до вр. Боската - немаркиран, от вр. Боската до вр. Косица - бяло-синьо-бяло и ЗКМ

 

2016 08 03 094755

Изтегли: GPS-трак

 

   Еленският манастир Св. Елия /Еленска базилика/ е късноантичен християнски комплекс, разположен в местността Еленско на около 4 км. на североизток от град Пирдоп. Християнският храм е построен върху руините на по-ранно тракийско езическо светилище, свързано с широко разпространения в древността култ към самопринасящ се в жертва елен с бяла гуша /гушовец/. През античността в близост до светилището и неговия наследник - християнския манастир, било изградено голямо селище, край коeто минавал главния подбалкански път Друма. В наши дни районът около базилика е вилна зона, в която, поради редица благоприятни обстоятелства - достигащ до нея асфалтов път, прекрасна природа и здравословен климат, някои от вилите се ползват целогодишно. Така околностите на Св. Елия са се превърнали в своеобразен нов квартал на гр. Пирдоп, много удобен като изходен пункт за излети към планината. На двадесетина метра от входа на манастира се издига местната ловна хижа Еленско с голяма чешма пред главния й вход, а до тях има и голям паркинг, подходящ да се остави автомобила за по-дълго време.

   Еленският манастир е разположен насред тучна зелена поляна, вклинила се по средата между двата долни края на много странен по форма рид. На билото на Стара планина над базиликата се извисява първият двухилядник от българо-сръбската граница на изток - връх Косица /2001 м./, от който се отделят на север и на юг множество странични рътлини. Необикновеният хребет, който се спуска от вр. Косица към Еленския манастир, се нарича Камика, заради няколкото характерни овални скали, пръснати в средната част на неговото било. Големите камъни отличават Камика от съседните тревисти ридове и му придават особен чар и колорит. В края на турското робство в близкия до манастира град Златица се заселили няколко татарски семейства, дарени от турския султан със специални бейски привилегии. Златишките татари се замогнали бързо и изкупили по-голямата част от земите в околността, като една от техните фамилии - Чекрьовци, завладяла и пасищата в горния край на Камика. Оттогава до днес ридът носи и още едно, по-специфично име - Чекрьов камик. След Освобождението границата между държавите Княжество България и Източна Румелия преминала точно по билото на рида Камика. Това наложило на една от неговите по-панорамни скали да бъде установен наблюдателен пост, откъдето и местността се сдобила с името Караул кая /караул - от казахските думи карау - гледам и аул - село/. Интересното е, че в древността ридът изглежда също бил ползван за следене, защото в близост до Караул кая се намират останките на малка византийска крепост от типа наблюдателна кула. Освен с големите си скали и с важното си историческо минало, ридът Камика се откроява и със странна си форма, подобна на тази на местността Въртопа под близкия вр. Вежен. И понеже този тип форма се среща рядко в Балкана, добре е именно тук извивките й да получат малко по-специално и подробно обяснение.

   Ридът Чекрьов камик е заграден на запад от река Манджарин /от турската дума мухаджир - преселник/ и на изток от Еленска река. От главното било на планината Камика се спуска между двете реки по идеална права линия на югоизток, насочвайки се към първата от по-големите групи скали по билото му. Малко преди да я достигне ридът се раздвоява, като основната му част продължава на юг, а страничното му разклонение /известно като Граматнишки рът/ завива в почти източна посока. На някои карти имената на двата долни края на Камика са разменени, като с името Чекрьов камик е наречена частта, завиваща на изток. Долните краища на рида Камика са разделени от скалистата долина на маловодния, но протичащ през много красива долина поток Граматнишко дере, а възловата местност, в която ридът се раздвоява, се нарича съвсем закономерно Кръста. Под нея източното разклонение /Граматнишки рът/ пресича пътя на Еленска река от юг и така, заедно с главното било, основната част на Камика и намиращия се на изток рид Джемина, я загражда от всички страни. При това опасване на реката с ридове в южните склонове на планината се е образувала малка по размери, много дълбока и с изключително стръмни брегове вътрешнопланинска котловина, умалено копие на подобната по форма Въртопска котловина. След като загражда реката, на свой ред и Граматнишки рът се разделя на две, като левият му край се спуска отвесно към рида Джемина на изток, докато десният завива на юг и завършва, също така много стръмно, при поляната Еленско. Гледано откъм руините на манастира, билото на Граматнишки рът изглежда така, сякаш от неговата най-висока точка може да се продължи спокойно към върха на Балкана. И никой от стоящите на полето дори и не подозира, че от другата му страна в склоновете на планината зее огромна яма. От изворите си под вр. Косица Еленска река скача през почти отвесен склон към дъното на котловината, образувайки каскада от седемнадесет на брой малки водопада. Заради тях, както и заради цялостният външен изглед на местността, тя е наречена съвсем правилно Казаните. Еленската река изтича от адския котел през неговия югоизточен край, отрязвайки на две при връх Дутината /1129 м./ и без това късия Граматнишки рът. Това става малко под мястото, при което водите й приемат своя най-голям ляв приток - Бобчанска река. След стръмния склон и дълбокия казан, обединената Еленска река преодолява трето препятствие по пътя си към полето - отвесна скална плоча, по която се плъзга подобно на водопад. Под нея реката образува къс, тесен и изключително дълбок каньон, непроходим за хора и животни. В най-долното си течение Еленска река приема и своя най-голям десен приток - Граматнишкото дере и въпреки, че е много по-пълноводна от него, взема и името му, продължавайки да тече на юг от водослива като река Граматник. Надвесеният над реката рид Камика прави точно същото - в най-долната си част приема името на местността Еленско и от края на планината продължава да се смалява на юг, но вече като Еленски рът.

  От Еленския манастир до подножието на планината може да се достигне без пътека, като тревите на поляната Еленско се пресекат на север. Другият начин за придвижване от Св. Елия до Балкана е като се ползва последната част от асфалтовия път, извиващ в същата посока. Ако ще се върви по шосето, тогава от манастира се тръгва първоначално на запад. През голата поляна се достига след около 2-3 мин. до асфалта и по него се продължава почти водоравно на север. Пътят преминава покрай няколко нови спретнати вили и след десетина минути извежда при остър завой до голямата сграда на местното водно стопанство /15 мин. след началото/. Преди да достигне до своя край пътят пресича потока Граматнишко дере по мост и стъпва в основата на Граматнишки рът. Освен от телените мрежи, дворът на сградата е заграден и от водите на Граматнишко дере на запад и Еленска река на изток. Поляната Еленско е с неправилна ромбоидна форма, като тук се достига едновременно до нейния остър северен връх, до подножието на планината и до края на асфалтовия път. Според едни, местността до сградата на водното стопанство се нарича Граматник, а според други - Граматик, като в зависимост от това, кой на коя теория е привърженик, се определя и произхода на съответния топоним. Първата група твърди, че името Граматник идва от грамадите скали и камъни, покриващи околните долини и ридове, а втората - че наименованието Граматик е свързано с Еленския манастир, в който някога живеели грамотни монаси. Със студения си и суров алпийски пейзаж, плачещите брези, огромните речни камъни и надвисналите над потоците скалисти урви, мястото тук е изключително романтично и красиво, като в него ридовете Джемина и Камика /както и страничната издънка - Граматнишки рът/ достигат съвсем близо един до друг, почти докосвайки се с долните си краища.

   Местността Граматник /Граматик/ е последното късче равна земя, заобиколено от три страни с островърхи скалисти ридове. За да се достигне до някой от тях обаче, трябва първо да се заобиколи оградената с телена мрежа сграда на водното стопанство. Това става по съвсем тясна пътечка, провираща се между западния край на оградата и потока Граматнишко дере. Зад оградения двор се пресича на север малка поляна и се навлиза в гъста смесена гора от разкривени брези и наскоро поникнали сред тях млади елхички. Тук пътеката става по-широка и се отправя стръмно нагоре, лавирайки между камънаци, бодливи храсти и ниски келяви дървета. Горският пояс е съвсем тесен, като след петнайсетина минути се излиза над него при първото по-панорамно място по маршрута /30 мин. общо/. Оттук назад и надолу към полето с манастира, както и напред и нагоре към планината с разклоняващия се рид Камика и долините на Граматнишко дере и Еленска река се открива удивителен пейзаж. Склоновете на Балкана представляват хаотична мозайка от гори, долини, скали и поляни, прошарени тук-там с яркобял и сивеещ цвят от самотни брези и бодливи трънки. На северозапад ужасно стръмното корито на Граматнишкото дере е невероятно красиво, цялото набодено с надвесени над потока остри купеновидни скали. В средната му част изглежда има и няколко малки водопада, защото през цялото време на изкачването оттам се чува грохотът на падаща отвисоко вода. От източната страна на рида Еленската река е слязла вече някъде безкрайно далеч надолу, като склонът към нея е много крив, почти отвесен и отсечен като че ли с остър нож. Назад остават ромбът на поляната Еленско с правоъгълната крепостна стена на манастира Св. Елия в долния му край и малката кутийка на местността Граматник с вилите и сградата на водното стопанство. От всички гледки обаче, най-интересната е тази на североизток. Натам се виждат облият като подутина вр. Дутината и под него - ниско, тънко и скалисто място, при което Граматнишки рът сякаш се влива в рида Джемина. Всъщност това е поредната илюзия на природата, неспираща да си играе с причудливо извития хребет. В далечното минало именно при тези ниски скали Еленска река пробила котловината Казаните и изтекла навън от нея. Днес водите й продължават да излизат от казана през същото място, криейки се зад блокаж от сиви канари. Под него реката се плъзга по отвесна стена и се успокоява едва на около стотина метра по-надолу в началото на тесен и постоянно криволичещ каньон. Понеже мястото на изтичане на реката от Казаните е скрито зад скалите и не се вижда от тази част на пътеката, създава се илюзията, че Граматнишки рът е свързан с рида Джемина.    

   След излизане над гората се продължава със стръмно изкачване по билото на Граматнишки рът на север, като тук пътеката почти не личи, защото местността е покрита със скали и ситно натрошени камъни. Тъй като стръмнината по склона е много голяма /а и терена позволява/, по него може да се извива на серпентини, като редиците скали се използват като стълба. По тях, с постоянен зиг-заг от източния към западния край на билото на рида и обратно, след още около 15 мин. се достига до равна площадка, увенчана на темето си с малка бетонна пирамида /45 мин./. Оттук нагоре, чак до самия връх на планината, по всички по-изпъкнали връхчета по Камика и съседните му ридове са поставени подобни ниски бетонни пирамиди, които се виждат отдалеч и служат като своеобразна маркировка. Понеже е по-нависоко, панорамата от тази равна площадка е още по-емоционална, а контрастите между горе и долу и скалисто и тревисто - още по-засилени. Някъде тук по пътеката се появяват и първите малки потоци от кръгли речни камъни, между които се забелязват и отделни парчета керемиди. Покрай тези реки, 10 мин. след бетонната пирамида, се достига до нова равна площадка, на която се намират руините на споменатата вече малка византийска крепост от типа наблюдателна кула /55 мин./. Днес от стените й е останала само купчина овални камъни, които дъждовете бавно отмиват и търкалят надолу по пътеката. Веднага след крепостта се достига и до най-интересното място по билото на Граматнишки рът. Това е огромна, изгладена от бурите и разцепена на две монолитна скала, като дупката между съставните й части е с дължина от няколко метра и е също толкова дълбока. Пътеката пресича разцепеното място от изток и над него навлиза сякаш в друг свят.

   От крепостта до върха на стръмния Граматнишки рът се простира обширно тревисто пасище, по което само тук-там се мяркат ниски, кафеникави на цвят скали. Поляните носят името Мусови егреци и в миналото вероятно са били собственост на някой си Мустафа от близкото и турско тогава село Антон. Това, че пасището е било притежавано от антонски турчин, показва докъде точно се е простирало землището на селото и защо именно оттук е минавала границата между Княжество България и Източна Румелия. По Мусови егреци основната пътека е вече дълбоко вкопана в склона и личи навсякъде добре, като покрай нея се появяват и множество други, вероятно животински пътеки, които също могат да бъдат ползвани за изкачване. Над разцепената скала Граматнишкият рът, освен че продължава да е много стръмен, но и се разширява допълнително на североизток, като местността натам е покрита с последната и най-високо разположената по южните склонове на планината рядка гора. Изкачването по пасището продължава стръмно и монотонно на север, като по главната пътека /или по някое от разклоненията й/ се извива безброй пъти на по-къси змиевици. Понеже егреците са ползвани дълги години за паша, теренът им е трасиран от животните на разположени на равно разстояние една над друга затревени ивици, подобни на стъпала /скакала/. Изкачването по тях може да продължи и без пътека по права линия на север, като покрай няколко скали и 30 мин. след останките на крепостта, се достига до горния край на голите поляни /85 мин./. Денивелацията от Еленската базилика дотук е 400 м. Мусовите егреци са заградени в най-горната си част от нисък скален венец, който пътеката пресича в северозападна посока. Над него се излиза на дълъг, равен и гол превал, при който Граматнишкият рът се разделя на две. Панорамата, откриваща се оттук, кара дъха да секне и може да бъде разбрана само от този, който е стъпвал на това място.

   Изкачвайки се към превала, човек си мисли, че е вече в близост до върха на планината, а всъщност е все още безкрайно далеч от него. И едва след като се изкачи дотук и пред изуменият му поглед се появи дълбоката дупка на Казаните, разбира истината за огромния размер на тази част от Балкана и за необичайната му форма. Между превала на Граматнишки рът и главното било на планината има няколко километра разстояние, изпълнено със свеж балкански въздух. Котловината Казаните е толкова дълбока, че изглежда сякаш бездънна, а склонът към нея е отвесен и напълно непреодолим. За сметка на това пък, оттук нагоре планината като че ли се нарочно се разтваря, за да се види от нея и онова, което е било невидимо до този момент. Освен дупката на Казаните, на север за пръв път се вижда добре и цялото главно било с върховете Косица и Паскал /2029 м./, както и изгладеното от стихиите пасище Бобча /Качаница/ под тях. В долния край на пасището монолитните южни склонове на планината са разчленени на няколко рида, които, от запад на изток, са Камика, Голям Мечит, Малък Мечит и Джемина. По склоновете им /както и по главното било на планината/ се забелязват множество скали, които придават донякъде алпийски вид на местността. Ридовете са разделени от потоците Дългия извор, Еленска река и Бобчанска река, които се стичат стръмно под Качаница към покриващата северния край на Казаните Бобчанска кория. Допълнителна пълнота и амфитеатралност картината добива и от две междинни връхчета, разположени в нейния ляв и десен край. Върхът вляво се намира в горната част на рида Камика и понеже е гол, объл и двуглав, носи малко неприличното име Боската /1480 м./. Десният връх пък е скалист, разположен е в средната част на рида Джемина и се нарича Калето /1637 м./, въпреки че по темето му няма никакви видими следи от крепост. Заради отвеса на Казаните, оттук към главното било на планината на север изобщо не може да се продължи. Почти същото е положение и на изток, където склонът към рида Джемина завършва отвесно в коритото на Еленска река. Това налага оттук нагоре да се върви по билото на Граматнишки рът, като се следва северозападна посока.

   При превала двата долни края на Граматнишки рът се събират и продължават заедно на северозапад към местността Кръста, където се вливат в основния рид Камика. Оттук към тази местност билото на Граматнишки рът става все по-тясно, стръмно и скалисто и отдалеч изглежда също непреодолимо. Широката пътека обаче се насочва уверено към него, като в началото си заобикаля от юг голяма скала. Тук се минава и покрай свряло се от бурите на завет самотно дърво и след 10 мин. се достига до края на равната част от превала /95 мин./. Местността наоколо е едновременно и красива и страшна, а панорамата от нея - направо покъртителна. Вляво се виждат съвсем ясно скалистия разлом, при който рида Камика се раздвоява, огромния камък Караул кая и залесените със стара букова гора извори на Граматнишко дере, а вдясно - южните склонове на Казаните, покрити с тънки, оголени и изпочупени от бурите млади дървета. От края на равния превал започва по-стръмно изкачване през наниз от ниски гранитни скали, през които пътеката е като че ли допълнително изкуствено вкопана, за да не би случайно вятърът да издуха вървящите по тънкото било на рида туристи. Нагоре продължението на маршрута е маркирано със споменатите вече малки бетонни пирамиди, поставени по подредените от природата в права редица ниски скалисти връхчета. Покрай тях за около десетина минути се пресича с плавен наклон най-горната, тясна и скалиста част на Граматнишки рът и се достига до местността Кръста /105 мин./. Това е обширна, слабо наклонена на юг и заобиколена от три страни с ниски скали поляна, в долния край на която ридът Камика се разделя на две. Тук вече наистина се достига до подножието на главното било на планината, като вляво над поляната се извисява споменатия двуглав и слабоизпъкнал над терена вр. Боската, а зад гърба му наднича с темето си и вр. Косица. От местността Кръста нагоре, ридът Камика се разширява, успокоява се и се покрива само с треви, като изкачването по него към главното било на планината не представлява никаква трудност.

   От долната равна част на Кръста към върха на планината се продължава в началото с по-плавно изкачване на северозапад, като ориентир натам е вр. Боската. Пътеката извива в източния край на местността Кръста, минава покрай поредните скалисти връхчета с бетонни пирамиди на теметата им и постепенно се насочва към главното било в правилната северна посока. До горния край на равната част от Кръста се достига за 30 мин., като тук се пресича широк и отдавна изоставен черен път /135 мин./. На запад пътят води към сегашната хижа Паскал, а на изток се спуска към дъното на Казаните. Възможно е това да е остатък от по-древен път /вероятно разклонение на минаващия покрай х. Паскал Косишки проход/, който в миналото свързвал главното било на планината с близките села Антон и Душанци. С разклонението, може би, е свързано и името на стоящия на запад съседен рид, който се нарича Широка занога. След пресичане на пътя следва по-стръмно изкачване, като силно наклонения терен е добре да се преодолява на по-дълги серпентини. И тук интензивната в миналото експлоатация на пасището го е трасирала на равни стъпала, като изкачването по тях, макар и много стръмно, е по-скоро приятно и забавно, отколкото трудно и усилно. От местността Кръста до маркираната с висока каменна пирамида югозападна кота на Боската се достига за 35 мин., като оттук отново се открива невъзможна за описване панорама /170 мин./. До това място гледките от пътеката на запад са ограничени от билото на по-високия рид Широка занога, докато сега взорът не намира преграда и в тази посока. Понеже вр. Боската е вече доста нависоко, а под него са по-ниските и голи местности Лътя и Равна, оттук на запад се вижда цялата южна част на Стара планина чак до „златишкия“ връх Свищи плаз /1888 м./. От западната страна на Боската минава и коловата маркировка на туристическата пътека, свързваща х. Паскал с вр. Косица и главното било на планината. От двуглавия връх към маркираната пътека се слиза петдесетина метра на северозапад и след достигането й се продължава по нея към вече съвсем близкия, напълно гол и объл на темето си вр. Косица. В близост до коловата маркировка се извива на стръмни и къси серпентини, като 25 мин. след Боската се излиза на върха на планината /195 мин./. Маркировката откъм х. Паскал се качва на главното било на около двеста метра на запад от вр. Косица, като тук достига и до основната старопланинска туристическа пътека Ком-Емине /КЕ/. От разклона се продължава по билото и по пътеката КЕ на изток и 5 мин. по-късно туристът се изправя пред голямата бетонна триангулачна точка на вр. Косица /200 мин./. Разликата във височината от превала на Граматнишки рът до вр. Косица е около 700 м. 

 

DSC 0387

Панорамата към Стара планина от пътя за Еленския манастир 

 DSC 0391

 С увеличение към рида Камика н средата 

 DSC 0394

 Към Граматнишки рът на североизток

 

DSC 0936

Местността Еленско с руините на манастира Св. Елия

 

DSC 0931

Граматнишки рът

 

DSC 0934

С увеличение към средната част на Граматнишки рът

 DSC 0397

Ловна хижа Еленско 

 DSC 0401

 От хижата към намиращите се зад нея руини на манастира Св. Елия 

 DSC 0403

Входът на манастира и панорамата над него

 DSC 0410

В двора на манастира Св. Елия  

 DSC 0424

 С увеличение от манастира към Градишки рът 

 DSC 0425

 Сградата на водното стопанство се заобикаляпокрай оградата от запад 

 DSC 0433

 От пътеката към долината на Граматнишко дере 

 DSC 0454

 Назад към поляната Еленско и местността Граматник

 DSC 0441

 С увеличение към Граматник и крепостната стена на манастира Св. Елия

 DSC 0470

 От пътеката към каньона на Еленска река 

 DSC 0459

 Към мястото, през което Еленска река изтича от котловината Казаните 

 DSC 0479

Разцепената скала. Пътеката я заобикаля от изток.

 DSC 0488

 От разцепената скала към разлома, през който Еленска река изтича от Казаните

 DSC 0481

Пасището Мусови егреци

 DSC 0513

 От горната част на Мусови егреци назад към Еленско и Граматник

 DSC 0516

 С увеличение към долната част на Граматнишки рът

 

DSC 0510

 От горната част на Граматнишки рът на северозапад към рида Камика с местността Кръста

 DSC 0494

Равният превал на билото на Граматнишки рът и панорамата отнего на северозапад

 

DSC 0506

 С увеличение към вр. Боската и рида Голям мечит

 

DSC 0497

 От превала към главното било на планината с върховете Косица и Паскал

 DSC 0501

 С увеличение към главното било и спускащия се от него на юг рид Малък мечит 

 DSC 0525

 На североизток към рида Джемина с вр. Калето 

 DSC 0504

Вр. Калето  

 DSC 0534

 От превала се продължава по билото на Граматнишки рът на северозапад към местността Кръста

 

DSC 0532

 Панорамата от билото на Граматнишки рът на север

 DSC 0527

 И на североизток

 DSC 0549

 В края на Граматнишки рът пътеката се качва на източните склонове на рида Камика

 DSC 0528

Панорамата от местността Кръста на изток към рида Джемина 

 DSC 0557

 От края на Граматнишки рът назад към неговата средна част с равния превал

 

DSC 0592

 С увеличение към равния превал, голямата скала и самотното дърво

 

DSC 0559

 От рида Камика назад към Граматнишки рът 

 DSC 0566

 Местността Казаните - общ изглед

 DSC 0567

 Горната част на Казаните със скалистия вр. Калето зад тях 

 DSC 0568

 Горната част на Казаните със пасището Бобча

 DSC 0570

 Пътеката извива по източните склонове на Камика и по тях се насочва към върховете Боската и Косица

 DSC 0574

 От местността Кръста към Боската и Косица

 DSC 0753

 Горната част на Граматнишки рът, снимана от главното било на планината

 DSC 0738

 Местността Кръста, снимана от вр. Косица

 DSC 0749

 С увеличение от главното било към местността Кръста 

 DSC 0613

 От пътеката назад към Кръста

 DSC 0594

 С увеличение към намиращата се в западната част на местността Кръста скала Караул кая

 DSC 0604

 От горния край на Кръста към вр. Боската

 DSC 0779

 От стръмната част на пътеката назад към Кръста

 DSC 0786

 С увеличение от южните склонове на вр. Боската към Кръста

 DSC 0636

 От източната към западната кота на двуглавия вр. Боската

 DSC 0770

 Каменната пирамида на вр. Боската

 

DSC 0742

 От главното било към вр. Боската. Зад върха се виждат Пирдоп и Златица с големия завод между тях.

 DSC 0766

 С увеличение от вр. Косица към вр. Боската

 DSC 0637

 Панорамата от вр. Боската на запад 

 DSC 0774

 От вр. Боската се слиза до коловата маркировка, водеща от х. Паскал към вр. Косица  

 DSC 0733

 По коловата маркировка се достига до главното било и по него се продължава на изток към вр. Косица

 DSC 0675

 На вр. Косица 

 2016 08 03 094849

Профил на маршрута 

 

Прочетена 377 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм