10.03. с. Антон-рид Колеляка-местност Горна Манина, вр. Гьолджука-х. Планински извори

Оценете
(0 гласа)

10.03с. Антон-рид Колеляка-местност Горна Манина, вр. Гьолджука-х. Планински изворислизане 

Денивелация - 1100 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 6.4 км.  

Немаркиран

 

2016 07 27 132156

Изтегли: GPS-трак

 

    Хижа Планински извори е построена в средата на равното и голо плато Гьолджука /Боатинско плато/, разположено на билото на Стара планина между върховете Тетевенска баба /Лъженска баба//2070 м./ от изток и Гьолджука /Колеляка//1957 м./ от юг. Гьолджука е открита, сравнително равна и изпълнена с треви, локви и камънаци местност, над която споменатите върхове доминират напълно. Традиционният начин за слизане от Планински извори към село Антон е по маркираната туристическа пътека, която извива на юг по рида Мандра ери /Мястото с мандрата/ и е подробно описана в маршрут 10.1. Тъй като хижата се намира точно над Антон, маркираната пътека, освен че е най-сигурният, е и най-прекият път за слизане към селото. Прекрасните панорами, които се откриват от тази пътека, също не се за пренебрегване, като тяхната красота и необятност не подлежат на коментар. Освен покрай коловата маркировка, от Планински извори към Антон може да се слезе и по още няколко пътеки, които, макар и малко по-дълги като разстояние и по-нестандартни като посока, са изключително интересни, главно заради гледките от тях. Една от тези пътеки също е подробно описана в маршрут 10.2. От х. Планински извори пътеката води на югозапад към рида Буюк сърт /Големият хребет/ и по билото му се спуска стръмно към полето. Друга пътека, слизаща към с. Антон, се насочва от хижата на югоизток към вр. Гьолджука. В сравнение с останалите пътеки, тя е най-дългата като разстояние, но се откроява сред тях с невероятните си панорамни гледки.

   Ако за слизане от Планински извори към с. Антон се избере последната пътека, тогава от сградата на хижата се поема първоначално покрай коловата маркировка на юг. Ориентир в тази посока е извисяващият се над тревите остър купол на двуглавия вр. Гьолджука, отличаващ се с красивата си пирамидална форма. В началото на маршрута се върви водоравно по мекия затревен терен на местността Стъргата /стърга - защото почвата в нея е изстъргана от копитата на стадата животни, прекарвани оттук за паша към Гьолджука/, през която се пресичат западните извори на река Ан дере. След тях правата редица на маркировъчните колове продължава към западните склонове на вр. Гьолджука, докато към неговия източен край се насочва друга, сравнително широка и лесно проследима във високите треви пътека. При разклона коловата маркировка се изоставя и по страничната пътека се продължава с плавно изкачване през треви и ниски хвойни към стърчащия на югоизток връх. Натам след няколко минути се достига до северното подножие на Гьолджука, който може и да не се изкачва, а да се заобиколи водоравно от изток. До темето му обаче задължително трябва да се отиде, първо защото то е съвсем близо до пътеката и второ, защото гледките от него не трябва да се пропускат в никакъв случай. Разстоянието от х. Планински извори до вр. Гьолджука се изминава за около 15 мин., като разликата във височината е едва тридесетина метра. Понеже е остър като пирамида, напълно гол и отдалечен от други върхове, от вр. Гьолджука се открива всеобхватна панорама. На темето на върха е поставена триангулачна точка и е издигната висока пирамида с натрупани от туристите камъни.

    При Гьолджука от върха на планината се отделя по права линия на югоизток изключително мощен, дълъг и много стръмен рид, добре оформен от долините на реките, които го заграждат - Ан дере на изток и Емин дереси /Гушава река/ на запад. Тъй като на юг под Гьолджука се издига група високи скали, от темето на върха ридът все още не може да се види в цялата си дължина, но мощта му се усеща съвсем ясно. Навремето спускащият се от Гьолджука към полето хребет бил напълно гол, затова селяните от Антон го използвали, за да се изкачват по него с предните колела на каруците си към билото на планината. Оттук дошло и сполучливото име на рида - Колеляка. Със същото наименование в някои карти и пътеводители е вписан и вр. Гьолджука, което обаче е неправилно, а и доста неуместно, защото, поради голямата стръмнина на рида, двуколесните каруци на антончани едва ли са достигали чак до неговия най-горен край. Друго характерно за рида Колеляка е панорамата, която се открива от голите му склонове. Докато на север и на запад от вр. Гьолджука тя наистина е вълшебна, то на изток от него е по-скоро шокираща. В тази посока се намират вр. Тетевенска баба и долината на р. Ан дере, чието истинско име е всъщност Хан дере. То идва от изключително дълбоката й долина, в която при лошо време в миналото се подслонявали хора и животни. Стряскащите гледки обаче са не толкова към дупката на Ан дере, колкото към отвесните скалисти склонове, които спускат към нея рида Колеляка и отсрещния рид Бабичка /Бабичка, защото се отделя от вр. Баба/. Горните склонове на ридовете са уж спокойни и тревисти, а достигнат ли до ръба над реката - изведнъж се покриват със скали и шеметно скачат в дълбоката бездна, образувайки кръгъл и необичайно широк каменен казан. При лошо време в миналото именно той се оказвал спасителен за хора и животни и дал името на реката, протичаща през него. От вр. Тетевенска баба /по-точно от южната му кота връх Долна баба /2049 м.// към Ан дере се спуска и един много стръмен, звездообразен в горната си част улей, който достига Ан дере под отвесната скалиста част на рида Бабичка. След сливането на Ан дере с потока, течащ през улея, името на реката се променя и от водослива на юг тя тече вече под името Конска река.  

    От вр. Гьолджука към с. Антон се продължава с плавно слизане по губеща се пътека на югоизток, като се следва голото било на рида Колеляка. Основен ориентир при спускането оттук надолу е споменатата група масивни скали, които идващата откъм х. Планински извори пътека заобикаля от изток. Друг по-важен ориентир е ширналото се под тях равно и кръгло като тепсия пасище. От Гьолджука до скалите се слиза само за 5 мин., като от тях се открива нова прекрасна панорама /20 мин. след началото/. От горните части на рида не се вижда продължението на планината на изток, заради извисяващия се натам огромен масив на вр. Тетевенска баба. Оттук се откриват гледки и към тази невидима досега част от Балкана, с исполинския конус на връх Булуваня /2043 м./ на преден план и спускащите се от него към полето на юг безброй тесни и дълги рътлини. Някъде тук, вдясно от билото на Колеляка, се намират и изворите на р. Емин дереси, заграждаща рида от запад. В с. Антон, на мястото на изселилите се по време на Освободителната война местни турци, дошли българи, които нарекли реката Гушава, защото според тях, при пиене водата й причинявала болестта гуша. От големите скали се продължава с голям наклон надолу по затревен терен, с пръснати тук-там по него разрити и влачени от дъждовете големи и сиви на цвят камъни. На някои карти, местността в тази част на рида под и над равното пасище, е отбелязана като Чукарски орници, което име е много подходящо, предвид дълбоко изораните от стихиите голи чукари. Под скалите ридът се разширява, като слизането по него е най-добре да става по силно наклоненото му затревено било. Далеч по-интересно е обаче да се подскача по скалистия източен ръб на Колеляка, надвесен над бездната на р. Ан дере. По този ръб, от панорамната площадка при скалите до поляната под нея, се слиза за 10 мин., като равното място тук е подходящо за снимки и за по-продължителна почивка /30 мин. общо/.

    На юг от с. Антон безбройните реки, ручеи и потоци, спускащи се от планината към него, се сливат в една обща река, носеща името Манина /на гръцки майка/. С това име местните наричат, също най-общо, и голите местностите над нея. Така полската местност от водослива на реките до подножието на планината носи общото име Долна Манина, докато планинската местност, простираща се от подбалкански път приблизително до вр. Гьолджука, е известна като Горна Манина. Това е голям и разнообразен по своя характер район от антонското землище, който се състои от множество по-малки местности /част от Горна Манина е и споменатата по-горе местност Чукарски орници/. От южния край на равната поляна най-после се открива панорама и към средната част на рида Колеляка, която, заедно с околните голи пасища, би трябвало условно да се приеме като Горна Манина. Оттук надолу се вижда съвсем гола, надарена от природата със сурова красота пустош, лишена от всякакви ориентири. В склоновете на планината се вижда само правата, изпъкнала над долините, линия на билото на рида, която освен че е изключително стръмна, е изпълнена и с реки от разорани и извадени от бурите на повърхността опасни клатещи се камъни. Те, заедно с пръсната между тях хвойна и липсата на нормална пътека, затрудняват и много забавят слизането по билото на рида. От равната поляна към средната част на рида Колеляка се продължава по силно наклонена и често губеща се под хвойните пътека. Заради многото подвижни камъни, спускането надолу трябва да става бавно и внимателно, като се използва цялата ширина на рида и по него се описват дълги диагонални серпентини. Понеже по голите склонове няма никакви ориентири, то като такива се явяват само група от ниски остри скали, както и един самотен светъл бук, изникнал незнайно как много по-нависоко по склона от останалите си събратя. От равната поляна, острите скали и разположения под тях бук се виждат като малки точки някъде безкрайно далеч и надолу, в най-десния западен край на рида. При спускането, колкото по-надолу се отива, толкова повече намаляват скалите по терена и толкова по-тревист и равен става той, като след 20 мин. се достига до нивото на най-високо разположения в планината бук /50 мин./. Някъде тук камъните в местността съвсем изчезват, а липсата на пътека по твърдата затревена почва не само, че не затруднява движението, а напротив - носи свобода и удоволствие от него.

    Под острите скали рида Колеляка се разделя на две от плитък дол, в който се появява вече и цял масив от букова гора. Слизането оттук към с. Антон може да продължи и по двата края на рида, като по-широк и удобен за вървене е този от изток. По него, в дъното на голата му част, се забелязва объл връх, в тревистите склонове на който личи и широка пътека. Ако за продължение към полето се предпочете източната долна част на Колеляка, тогава през голите поляни се поема към облия затревен връх. Преди да се достигне до него, от двете страни на местността постепенно се появяват и първите островчета гора от прекрасни светли буки, придаващи с огромните си корони допълнителна красота и очарование на тази част от рида. От нивото на най-високо разположения бук до облия връх се слиза за около 15 мин., като оттук се открива прекрасна панорама към с. Антон /65 мин./. Денивелацията от вр. Гьолджука до долния край на поляните е точно 700 м. От голото връхче към селото би трябвало да се продължи по широката пътеката, извиваща някъде на изток през гората от силно разредени светли буки. От върха до полето обаче остава съвсем малко разстояние, затова оттук към него може да се продължи и без пътека, със слизане през гората право на юг. За целта, под върха се навлиза в разредени смесени гори, извива се на къси серпентини през тях и след около 10 мин. се достига отново до широката пътека /75 мин./. По нея се завива постепенно на югозапад, навлиза се с плавен наклон в изкуствено засадени борови гори и през тях се слиза след още 15 мин. до края на планината /90 мин./. В подножието на Балкана пътеката извежда до мястото, при което Гушава река излиза от него /90 мин./. Тук се достига до отдавна изоставен дърварски път, вероятно същият, по който в миналото антончани се изкачвали към върха на планината. След достигане до полето се продължава по черния път покрай Гушава река на югозапад. В началото си пътят минава от северната страна на ниска могила с еднакви, сякаш изкуствено изравнени от хората склонове /вероятно тракийска/. След нея се пресича водоравно продълговата поляна и 10 мин. по-надолу се достига до асфалта на главния подбалкански път /100 мин./. По шосето се завива на запад и след нови 10 мин. се достига до първите къщи на с. Антон. Разликата във височината между облия тревист връх и селото е 400 м.  

 

15

 Хижа Планински извори

 

DSC 0191

 Платото Гьолджука с х. Планински извори в средата

 

DSC 0598

 Платото Гьолджука, снимано от вр. Долна баба

 

DSC 0181

 Вр. Гьолджука и местността Стъргата

 

DSC 0204

 От х. Планински извори към вр. Гьолджука и долината на р. Ан дере 

 

DSC 0216

 От пътеката на изток към вр. Тетевенска баба

 

DSC 0217

Пътеката заобикаля вр. Гьолджука от изток

 

DSC 0226

 От вр. Гьолджука назад към х. Планински извори

 

DSC 0255

Към вр. Долна баба с отвесния му склон, надвесен над долината на р. Ан дере 

 

DSC 0259

 Високите скали под вр. Гьолджука

 

DSC 0281

 От високите скали назад към вр. Гьолджука

 

DSC 0268

 Равното пасище под високите скали

 

DSC 0270

 От билото на Колеляка на запад към изворите на Гушава река

 

DSC 0275

 От равното пасище към вр. Долна баба и дълбоката част от долината на р. Ан дере

 

DSC 0581

 Горната част на рида Колеляка, снимана от вр. Долна баба

 

DSC 0572

 Средната част на рида Колеляка

 

DSC 0490

Най-интересната част на Колеляка, снимана от съседния рид Бабичка

 

DSC 0289

От Чукарските орници към Гушава река и рида Мандра ери

 

DSC 0294

 Слизането през Чукарските орници трябва да става на серпентини

 

DSC 0299

 От билото на Колеляка към острите скали и самотния бук

 

DSC 0305

 От Чукарските орници назад към ръба на равното пасище

 

DSC 0307

 Острите скали и самотния бук под тях

 

DSC 0493

 От рида Бабичка към средната част на Колеляка

 

DSC 0311

Към голия объл връх в най-долната част на поляните

 

DSC 0314

 Под острите скали и самотния бук теренът става тревист и по-равен

 

DSC 0319

 Най-долния край на поляните с голия заоблен връх

 

DSC 0324

 От върха назад

 

DSC 0331

 От върха към югоизточния край на Златишко-Пирдопската котловина

 

DSC 0332

 Панорамата от върха към с. Антон

 

DSC 0342

От широката пътека под върха към с. Антон

 

DSC 0353

 В подножието на планината пътеката слиза до черен път, извиващ покрай Гушава река 

 

DSC 0360

 Покрай ниска могила и Гушава река се продължава по черния път с. Антон

 

DSC 0363

 От продълговатата поляна назад към долната част на рида Колеляка

 

DSC 0377

 В края на поляната се стъпва на подбалканския път

 

DSC 0386

 От моста над Гушава река назад към рида Колеляка

 

DSC 0383

 Източният край на с. Антон

 

2016 07 27 132228

Профил на маршрута

 

Прочетена 168 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм