10.02. с. Антон-рид Буюк сърт-седловина Горна Джемина-хижа Планински извори - качване

Оценете
(0 гласа)

10.02. с. Антон-рид Буюк сърт-седловина Горна Джемина-хижа Планински извори- качване

Денивелация - 1200 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 10.0 км.  

От с. Антон до седловина Горна Джемина - немаркиран, от седловина Горна Джемина до х. Планински извори - бяло-червено-бяло и ЗКМ

 

2016 07 27 131907

Изтегли: GPS-трак

 

     От билото на Стара планина към намиращото се в нейното подножие село Антон се спускат множество реки, гъсто разчленили южните й склонове на безброй тънки и дълги ридове. Според запознати, реките, които текат от планината към Антон, били общо четиринадесет на брой. Съответно толкова би трябвало да са и ридовете, попадащи в планинското землище на селото, като първенецът по големина сред тях се намира в западния му край. Ридът се нарича Буюк сърт /Големият хребет/ и както показва името му, е не само безкрайно дълъг, но и необичайно широк /а може би и най-стръмен/. В сравнение с останалите антонски рътлини, Буюк сърт има още една особеност и тя е, че докато те са почти напълно голи, то Големият хребет наобратно - в по-голямата си част е покрит с гъсти и стари смесени гори. Пред останалите ридове Буюк сърт си има и свое собствено туристическо предимство - по него се върви по широка и добре утъпкана пътека, безкрайно улесняваща сложното и трудно изкачване към главното било на планината. Най-големият рид, спускащ се от Балкана към Антон, се отделя от билото му, разбира се, при най-високия връх в западния край на селското землище. Това обаче не е някой от популярните, станали всеобщоизвестни от досегашните пътеводители върхове, а покрита само с ниски треви и хвойни чука, носеща най-обикновеното име Чемериката /2036 м.//чемерика - вид отровно растение/. Макар, че се откроява съвсем слабо над тревите по главното било, именно Чемериката е най-високият връх в западния край на землището на Антон и като повечето други по-важни неща в Стара планина, така и неговото име доскоро също бе, случайно или не, задълго забравено. На запад Буюк сърт е заграден от река, която кой знае защо е отбелязана неправилно в повечето карти като Китница, вместо правилното и съвсем естествено Житница. В източна посока граница на рида е дългата и много по-дълбока от Житница река Длъбок /Дълбоки/, към която Буюк сърт спуска скалисти и почти отвесни склонове. В маршрут 09.6. е описан ридът Джемина, разделящ землището на с. Антон от това на съседния град Пирдоп. Пътеката по Джемина е поставена в маршрутите свързани с Пирдоп, защото втората й част се насочва към този град. Така в пътеводителя, като най-западен от всички антонски маршрути се явява този, по най-широкия рид над селото - Буюк сърт.

   Понеже се намира в западния край от землището на Антон, към Буюк сърт е най-добре да се тръгне също от западния край на селото. Там е и най-удобният изходен пункт за преходи към планината - разположения на самия подбалкански път Гарчев хан. Освен с доброто си местоположение, заведението е удобно за началото на преходи и с това, че до него се намира голям открит паркинг, при който автомобила може да се остави под постоянен надзор. Гарчев хан е последната, най-западна къща на селото, покрай която протича и една от многобройните местни реки - Длъбок. Оттук към Буюк сърт се тръгва по подбалканския път в западна посока, като ориентир натам е бетонен мост, минаващ над шосето. Друг по-важен ориентир, който може да се ползва не само в началото, но и по време на целия маршрут, е извисяващия се в северозападна посока връх Семер кая /Скалата-самар, Джемински камък//1322 м./. Двете му заоблени, наподобяващи конски самар, скалисти чуки се открояват съвсем ясно над околния горист пейзаж и съпровождат туриста чак до главното било на планината. След Гарчев хан по шосето веднага се пресича р. Длъбок, стъпва се в подножието на рида Буюк сърт и по него се достига след няколко минути до моста, минаващ над подбалканския път. Тук шосето се изоставя и по черен път се продължава с плавно спускане на северозапад. Покрай главния път от едната страна и работещ овчарник от другата след 5 мин. се слиза до полянка, намираща се в подножието на планината и в началото на горския пояс. Като край всяко населено място, покрай което минава главен път, така и покрай Антон, се срещат множество местности със запазени тракийски, латински, гръцки, древнобългарски и други подобни старинни наименования. Затова не е чудно, че полянката над шосето носи типичното за местност, разположена край път, латинско име Тифула /вид гъсеница, голям вредител по земеделските посеви/. В Тифула черният път завива на север, насочва се покрай маловоден поток и оградите на частни имоти към подножието на планината и след още 5 мин. го достига при втори работещ овчарник /10 мин. след началото/. Тук пътят свършва, като от неговия край към планината се поема по немаркирана пътека. По нея изглежда, че прекарват добитъка за паша към по-високите голи части на планината, защото тя е много широка и добре утъпкана. От овчарника пътеката се насочва на северозапад и с плавно изкачване навлиза в засадени от хората борови гори. Те пък покриват цялата долна част на Буюк сър на голямо разстояние оттук на север, като заради тях, местността над овчарника носи името Корията.  

    Пътеката пресича боровата гора по диагонал на северозапад, извива покрай самотна пейка и след 10 мин. достига до долината на р. Житница /20 мин. общо/. Тук пред погледът се откриват първите смайващи гледки по маршрута. Преди да напусне планината, реката протича през изключително широк, горист и много дълбок казан, чиито западни склонове са покрити с интересни ивици от скални венци. Точно в средата на долината се забелязва и една, сякаш нарочно побита там, по-особена триъгълна скала, покрай която реката описва къс и рязък S-образен завой. Някъде зад острия камък Житница скача от нисък водопад, оставащ засега скрит от погледа. Над околността обаче наднича виждащият се от всички точки по маршрута Джемински камък, чийто профил, гледан оттук, наподобява на върха на корона. При достигане до отвесните склонове на Житница пътеката се успокоява и разширява, става за кратко водоравна и по ръба над пропастта се насочва на север срещу течението на реката. В тази посока, още при първия завой, става ясно накъде точно ще се върви. Понеже не може да влезе и да излезе от казана, пътеката го заобикаля по левия бряг на Житница, като продължително време върви плътно покрай нея. След завоя се навлиза напред в гъсти смесени гори. Пътеката се изкачва плавно през тях и извивайки отново на северозапад, достига след още 10 мин. до скална порта /30 мин/. Естествената природна врата се е образувала в склона на планината при разчупването на огромна скала на две, като до самата пътека под по-голямото й парче стърчи къса козирка. Под нея някой е подпрял скалите с две по-дебели дървета, изградил е пейка с облегалка от клони, стъкмил е каменно огнище и така е оформил прекрасен кът за отдих и почивка. Веднага след него следва късо, но стръмно изкачване, като пътеката излиза за кратко от гората и пресича оголен каменист скат, от който се открива поредната прекрасна панорама. И този път тя е към казана, само че сега той остава зад гърба. Оттук към него на югоизток се виждат покритите му с гори отвесни склонове с характерната триъгълна скала в средата им, а в дъното зад тях и по-голямата част от къщите на с. Антон. На североизток пък за първи път може да се хвърли поглед към средната част на Буюк сърт, която е изключително стръмна и заета от продълговата поляна, оградена на запад с гора от огромни светли буки.

    10 мин. след скалната порта пътеката достига до нисък превал, завива при него на север и за кратко става отново водоравна /40 мин./. Точно на това място Житница описва големия си завой, като някъде тук под пътеката се намира и споменатия водопад. От това място се пресича напред късо, равно и тясно седло, преминава се през малка полянка с каменно огнище в средата и скоро след нея се излиза на втора, доста по-обширна поляна. Тук пътеката се раздвоява, като левия й край се спуска към р. Житница на северозапад. Всъщност в тази посока, от поляната към реката продължават не една, а множество широки човешки и животински пътеки /вероятно по тях водят животните на водопой/. Над поляната се извисява вездесъщия вр. Джемински камък, чиито подстъпи почти се докосват от левия край на пътеката. От разклона към средната част на Буюк сърт и билото на планината трябва да се продължи по десния край на пътеката, с плавно изкачване през трънливи чуки на североизток. Натам пътеката навлиза надълбоко в долината на Житница, достига до гората от вековни буки и покрай нея извива нагоре към продълговатата поляна, покриваща средната част от билото на рида. За да се достигне до нея обаче, може да се ползва и друг, по-бърз начин. Местността над разклона е покрита с ниски шуплести скали, подредили се в равни редици на стотици пластове една над друга. Така се е оформило нещо като каменна стълба, по която може бързо, лесно и удобно /и най-вече без пътека/ да се достигне до продълговатата поляна. Ако изкачването ще става по тази естествена стълба, тогава при разклона пътеката се изоставя. Оттук нагоре се продължава без пътека, като се върви по границата с оставащата вдясно гора и през шуплестите пластове скали се държи североизточна посока. Така, само за няколко минути, по удобния за изкачване терен се набира значителна височина и съвсем скоро се достига до билото на Буюк сърт и до основата на споменатата вече продълговата поляна, където отново се стъпва на широката пътека. Заради своята издължена форма, голото пасище в средата на рида носи името Длъгата поляна. Разстоянието от ниския панорамен превал до билото на Буюк сърт се изминава за около 30 мин., като денивелацията от с. Антон дотук е 400 м. /70 мин./.

   До главното било на Буюк сърт и широката пътека се излиза на чудно красиво място - при ниска скалиста площадка, от която отново се откриват широки панорамни гледки. Височината тук е вече значителна - почти такава, каквато и на разположения на запад вр. Джемински камък - затова от скалите се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина. На юг и изток от площадката остава почти непроходима гора, наричана от местните заради гъстотата й Кара даа /Черната гора/. Над нея погледът привлича разположената над с. Антон част от Стара планина с гъсто насечените й на многобройни тесни ридове южни склонове. На север от площадката се извисява неособено висок, заоблен и покрит само с ниски треви връх, който пътеката заобикаля водоравно от запад. Понеже продължението на маршрута е през гората, простираща се над Длъгата поляна, то тук пътеката може отново да се изостави и част от пътя по нея да се съкрати, като през голите треви се продължи право на север към темето на върха. Ако се избере заобикалянето по пътеката, тогава по нея се навлиза водоравно и по права линия на северозапад в гората от прекрасни вековни буки. Там пък в началото й се пресича изключително красиво място - заграден от огромни дървета пълноводен поток, спускащ се покрай големи скали през дол с равни, изгладени като че ли от човешка ръка, склонове. Достигайки гората, пътеката става по-стръмна и по две по-дълги серпентини извежда скоро до плитката гола седловина, разположена от северната страна на тревистия връх. От панорамната площадка под върха до седловината над него се върви около 25 мин. /95 мин./. Тук може да се направи кратка отбивка от пътеката и да се изкачи оставащото зад гърба теме на върха, защото то е съвсем близо, а и защото гледките от него наистина си заслужават. Най-интересни са те на югозапад, към разкошната гориста долина на р. Житница с Джеминските камъни над нея. Двуглавият връх остава вече ниско долу под пътеката, а зад него се вижда за първи път и гр. Пирдоп. Впечатляваща е панорамата и на югоизток, към края на Златишкото поле с издигащата се над него седловина Козница, която го свързва с Карловско.  

    Голата седловина над върха е кръстопътно място, при което Длъгата поляна свършва. Тук в миналото се събирали и разделяли всички овчарски пътеки от околността, като най-широката и добре запазена от тях продължава на северозапад, навлизайки отново надълбоко сред буките. Последната ивица гора над седловината е съвсем тясна, като от нейния горен край до главното било на планината се простират само голи алпийски пасища. При добро време, оттук може да се продължи през гората на север, с изкачване без пътека към ширналите се над нея поляни. При по-лошо време, а и за по-голяма сигурност, от седловината трябва да се продължи по пътеката. По нея, след 15 мин. плавно изкачване през гората на северозапад, се достига отново до р. Житница /110 мин./. Малко преди реката пътеката постепенно се стеснява, докато накрая съвсем изчезва. Това става почти до самата река, като оттук се продължава покрай ниски скали със стръмно изкачване на север. В тази посока трябва да се върви нарочно в близост до реката, защото тя е съвсем сигурен ориентир, като след 10 мин. се достига до последните дървета /120 мин./. При тях окончателно се излиза над горския пояс, откъдето, разбира се, веднага се открива и поредната впечатляваща панорама. Тя е предимно на северозапад, към сякаш безкрайното пасище Джемина, чиито голи склонове са дълбоко разсечени от началните притоци на р. Житница. От първото достигане до билото на рида при панорамната площадка до края на гората са изкачени още около 350 м. височина. Като всеки голям рид обаче, Буюк сърт е и безкрайно дълъг, затова оттук до неговия край при вр. Чемериката остава все още много за изкачване.

   От края на буковата гора до билото на планината се простират само поляни, които могат да бъдат изкачени отвсякъде и то без пътека. Гледани отдалеч, голите пасища уж не се различават едно от друго, но всъщност са два съвсем различни типа. Докато долната им част е по-равна и е застлана с мека почва и високи треви, то горната е много по-стръмна, покрита е с твърда, камениста или пък песъчлива почва и е изпълнена с трудно проходими хвойни и камънаци. Освен това, долното пасище е по-монолитно и през него не преминават никакви потоци, докато горното е гъсто насечено от дълбоки ровини. Местните изглежда също са забелязали разликата между двата вида поляни, защото са ги нарекли с различни имена - долната е Солището, а горната - Подмола. От гората се излиза до група ниски скали в подножието на Солището, където изневиделица се появява отнякъде и пътеката. Оттук тя пак се устремява по права диагонална линия с плавен наклон нагоре, стремейки се да достигне за трети път до билото на Буюк сърт. Понеже денивелацията оттук до върха на планината е все още много голяма, от края на гората е най-добре да се продължи по пътеката на североизток. Целта е оставащата до края на маршрута височина да се преодолее не право нагоре по стръмния склон, а по плавно, като се използва и ширината на Бюк сърт и по него се опишат няколко по-дълги диагонални серпентини.

    При последните дървета се стъпва отново на пътеката и по нея се продължава с плавно изкачване на североизток, към открояваща се сред тревите ниска скална порта. Тя е естествено творение на природата и е оставена от нея в редица от разположени една над друга овални скали. До втората скална порта по маршрута се достига след няколко минути, като след нейното пресичане пътеката става водоравна и навлиза в същинската част на Солището. Това е обширна, сравнително равна и почти напълно гола местност, покрита само с меки треви. В начало й, веднага след пресичане на скалната порта, се минава на няколко метра от отдавна изоставен овчарник с тенекиени стени. Той е построен при последната, най-високо разположена по Буюк сърт група от по-високи скали, като силно хлътналия му навътре скелет може все още да се ползва за подслон. От овчарника се продължава по диагонал на североизток, пресича се билото на рида и 10 мин. след излизането над гората се достига до панорамна площадка в най-източния му край /130 мин./. Тук веднага става ясно, защо р. Длъбок е наречена така. Долината й е на десетки, а на места дори и до стотици метри по-дълбока от тази на Житница, като Бюук сърт свършва при нея с безброй отделящи се от снагата му скалисти и почти отвесни спусъци. В горната си част р. Дълбок се образува от два основни потока, разделени от късото голо ридче Лиска /лиска, защото е покрито само с лисина - ниски треви/. На изток от Длъбок се виждат тесния рид Градишка /в средата на който се намират следи от малка крепост/ и рида Мандра ери с извиващата по билото му маркирана туристическа пътека, водеща от с. Антон към хижите Планински извори и Момина поляна. При площадката над долина на р. Длъбок пътеката вече е пресякла Солището не само от запад на изток, но и по диагонал от юг на север. От това място нагоре, пейзажът към билото на планината е немилостив и изключително суров. Местността към върха на Балкана е напълно открита и заета само с каменисти пасища, гъсто насечени от дълбоки долини. По тях следва последната и най-монотонна част от дългото изкачване, като при това, по терена липсват каквито и да било по-важни ориентири.

    Източните склонове на рида над местността Солището са много стръмни, затова пътеката ги преодолява отново по диагонал, като се изкачва плавно по долината на потока, протичащ между Буюк сърт и стоящия на североизток от него Лиска. Заради многото камъни и пръснатата между тях хвойна, теренът тук е много труден за пресичане, затова към билото на планината е най-добре да се следва плътно пътеката. Тя пък съвсем естествено се стреми да избегне стръмното изкачване към вр. Чемериката, като се насочва плавно на североизток към разположената в тази посока плитка билна седловина Горна Джемина. Над Солището пътеката е достатъчно широка и се следва лесно до достигане на потока. При него тя се разделя на две, като десният й край се качва на съседното ридче Лиска и по него продължава към Горна Джемина на североизток, докато левия извива на серпентини по източните склонове ва самия Буюк сърт. Понеже разстоянието до върха на планината и по двете пътеки е еднакво, а и защото те се събират при Горна Джемина, затова оттук е все едно по кой техен край ще се продължи. По някоя от пътеките, чрез извиване къде чрез по-къси, къде чрез по-дълги серпентини, през пасището Подмола се пресичат изворите на р. Длъбок и след около час се достига до главното било на планината при възловата седловина Горна Джемина /190 мин./. Денивелацията от края на Солището дотук е около 400 м. Горна Джемина е равно и голо кръстопътно плато, в средата на което маркираната пътека, водеща от с. Антон към х. Момина поляна, се кръстосва с основната старопланинска пътека Ком-Емине /КЕ/. Оттук към х. Планински извори се продължава покрай коловата маркировка на пътеката КЕ на изток, голите поляни на Горна Джемина се пресичат само за няколко минути и при източния им ръб се достига пак до поразяващо с красивите си гледки панорамно място. Оттук се вижда друго, също така напълно голо, по-ниско разположено, но пък и по-обширно планинско плато, известно сред живеещите на север от планината като Боатинско плато, а сред тези на юг като Гьолджука. Местността е заобиколена от разположения на юг едноименен остър връх Гьолджука /Колеляка//1957 м./ и от огромния масив на стоящия от изток двуглав връх Тетевенска Баба /Лъженска Баба//2070 м./. Сред голите треви в средата на Гьолджука се мержелее и крайната цел на маршрута - х. Планински извори. Оттук следва леко и приятно спускане през хвойните на пасището Широката каба /каба - блатиста почва/ на югоизток, като след 20 мин. се достига до сградата на хижата /210 мин./.

 

DSC 0001

От Гарчев хан към рида Буюк сърт 

 

DSC 0009

Вторият овчарник в местността Тифула. Тук черният път свършва.

 DSC 0011

 От края на черния път към планината се продължава по широка пътека

 

 DSC 0012

 При достигане до долината на р. Житница пътеката става равна и още по-широка

 

 DSC 0016

 Долната широка част от долината на р. Житница

 

 DSC 0030

 Първата скална порта по маршрута

 

 DSC 0032

 Кътчето за отдих под скалната ниша

 

 DSC 0040

 Тук широката част от долината на р. Житница остава вече зад гърба

 

 DSC 0042

 От пътеката нагоре към средната част на Буюк сърт с Длъгата поляна 

 

 DSC 0047

 Разклонът в подножието на вр. Джемински камък

 

 DSC 0054

 От разклона се продължава на североизток със стръмно изкачване към Длъгата поляна

 

 DSC 0064

 От скалите на юг към гората Кара даа и с. Антон

 

 DSC 0084

От пътеката към облия тревист връх в средата на Длъгата поляна

 

 DSC 0085

 Потокът в буковата гора

 

 DSC 0101

 Пътеката заобикаля тревистия връх през гората от запад

 

DSC 0102

 След гората се достига до седловина, разположена на север от облия връх

 

DSC 0104

 Плитката гола седловина на север от върха

 

 DSC 0099

 Облия тревист връх, сниман от седловината

 

 DSC 0100

 Гледките от върха на юг

 

 DSC 0103

 След седловината се навлиза по пътеката отново в буковата гора

 

 DSC 0115

 В буковата гора пътеката е много широка до достигане на р. Житница

 

 DSC 0117

 В близост до реката пътеката изчезва, като от това място се продължава на север покрай ниски скали 

 

 DSC 0118

Покрай р. Житница скоро се излиза над гората, където пътеката отново се появява  

 

 DSC 0130

 От пътеката на юг

 

DSC 0132

 Пътеката пресича за падния край на пасището Солището и се насочва към втора скална порта

 

DSC 0129

 Втората скална порта

 

 DSC 0133

 След скалната порта се минава под изоставената сграда на овчарник с тенекиени стени 

 

 DSC 0151

 Средната част на Солището

 

DSC 0152

 В източния край на Солището се достига до стръмните склонове на р. Длъбок

 

DSC 0164

 Долината на р. Длъбок със стръмните и скалисти източни склонове на Буюк сърт

 

DSC 0162

Панорамата от местността Солището на изток

 

DSC 0144

 От Солището нагоре към Подмола и рида Лиска

 

DSC 0156

 От Подмола назад към Солището

 DSC 0159

 Разклонът при потока, разделящ Буюк сърт от Лиска

 DSC 0233

 Горната част на рида Буюк сърт, снимана от изток 

 DSC 0240

 С увеличение към района между Длъгата поляна и Подмола

 

DSC 0235

С голямо увеличение към Солището

 

DSC 0237

 Към Подмола и вр. Чемериката 

 

46

 Подмола и вр. Чемериката, снимани от запад

 

41

 От седловина Горна Джемина назад към вр. Чемериката

 

38

 Разклонът в средата на седловина Горна Джемина

 

DSC 0227

 Вр. Чемериката и седловина Горна Джемина, снимани от вр. Гьолджука

 

DSC 0226

 От вр. Гьолджука към Широката каба и х. Планински извори

 

DSC 0191

 От източния край на Горна Джемина към платото Гьолджука

 

 DSC 0192

 С увеличение към х. Планински извори

 

 15

 Хижа Планински извори

 2016 07 27 132014Профил на маршрута 

 

Прочетена 251 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм