06.2. с. Челопеч-р. Воздол-х. Мургана-седловина Пряслупа

Оценете
(0 гласа)

06.2. с. Челопеч-р. Воздол-х. Мургана-седловина Пряслупа - качване

Денивелация - 900 м., време на движение - 3.00 - 3.30 часа, разстояние - 9.7 км.

Маркировка: от с. Челопеч до х. Мургана - бяло-зелено-бяла, от х. Мургана до седловина Пряслупа - бяло-червено-бяло и ЗКМ

  

2015-02-06 104359

 Изтегли: GPS-трак  

        

  Основният маршрут от село Челопеч към Стара планина е този, който води по долината на река Воздол към местната хижа Мургана. Изкачването от селото до хижата става само по черен път, като маршрутът може да бъде разделен на две части. През първата част се върви почти водоравно по широката долина на р. Воздол, а през втората се изкачва стръмен рид, заключен между реките Гушов дол от запад и Беленска от изток. Пътят до хижата е маркиран, но не особено добре, като на по-важните места маркировката липсва, а на по-маловажните е изненадващо гъста.

 От ж.п. гара Челопеч към х. Мургана се тръгва по линията на влака в източна посока, достига се до р. Воздол и покрай коритото й се завива на север. Наименованието Воздол идва от предлога воз /отгоре, по-нагоре/ и е дадено на реката, защото долината й е над селото. Между другото, това име се употребява само в Челопеч, тъй като в съседните села викат на Воздол Челопешка река. Широката долина се вижда още от самата гара и няма как да се обърка, защото в дъното й се извисява връх Мургана /1639 м./, който е най-високият връх над Челопеч. При последните къщи на селото се подминава нова каменна чешма и след нея се достига до подножието на планината /10 мин. от ж.п. гарата/. Оттук се продължава по черен път водоравно на северозапад, като се върви срещу течението на р. Воздол, оградена от високите и стръмносклонести ридове Чуговица и Диба. Няколко минути след навлизане в долината се достига до място, при което от запад се виждат надвесени над пътя нтересни скали, приличащи на група хора. Скалите са разположени по източния склон на връх Червения камък /1071 м./, на темето на който се намират останки и от римска крепост. Според историците, в миналото по долината на р. Воздол минавал римски път, който водел към древните рудници в местността Селищар. В същата местност има и останки от средновековно селище от периода на Първата българска държава. В края на турското робство по същия път през долината на р. Воздол преминал пътешественик Ами Буе. Старият рударски път по долината бил охраняван от крепостта на вр. Червения камък, както и от още една крепост, разположена точно срещу него, на отсрещния източен бряг на реката. Там се извисява друг личен местен връх - Петровден /1070 м./, залесен отдолу догоре с борова гора. Върхът е кръстен на стария оброк Св. Петър, поставен в древни времена на темето му. В близост до оброка се намират руините на втората крепост, която не е римска, а от по-късен период /вероятно от Средновековието/. От вр. Петровден към долината на р. Воздол се спускат няколко стръмни опороени дерета, носещи сборното име Злите ярове. Между тях има и един по-дълъг и опасен улей, който заради белият цвят на почвата в него, се нарича Сребърната долчина.

  20 мин. след края на селото се достига до долинно разширение, заемащо източния край на местността Селищар /30 мин. след началото/. Тази местност представлява малка вътрешнопланинска котловина, в западния край на която се събират три реки - Илиндерска /Илинденска/, Белешка /Беленска, Белишка/ и Равненска /Равнишка/. След сливането си трите реки текат на юг към с. Челопеч като една река, носеща името Воздол. Наименованието Селищар произлиза от българската дума селище и влашката добавка ор, преминала по-късно в ар. Това, че топонимът е от смесен българо-влашки произход показва, че е много стар и че в началото си вероятно е бил във формата Селищор. Освен от селище, в местността са открити останки и от крепост, която била обитавана само по време на война. Днес долинното разширение се ползва отново, но не за да живеят в него хора, а за да се изсипят тук ненужните земни маси и сгурия от близките рудници. В началото на местността Селищар се достига до немаркиран разклон, при който пътят се разделя на два еднакво използвани края. От това място може да се продължи и по двата края на пътя, защото по-нагоре те отново се събират. Напред двата пътя постепенно завиват на запад, като заобикалят разположената вляво от тях стръмна местност Бялата глина. При завоя от дясната страна към пътя се спускат няколко потока, най-пълноводният от които се нарича Лилчов дол. След разширението на долината склоновете над нея отново се събират, като в средата на местността Селищар реката се пресича по брод и се стъпва на десния й бряг. По него пътят се изкачва леко нагоре, като от източната му страна остава висок каменен бент, преграждащ водите на реката /40 мин./.

  5 мин. след бента се навлиза във второ долинно разширение, наричано от едни Трите реки, а от други Раздолето /45 мин./. Местността Трите реки /Раздолето/ е всъщност най-западният край на по-голямата местност Селищар. В това второ долинно разширение някога била разположена мандра, край стените на която се събирали гореспоменатите три реки - Илинденска, Беленска и Равненска. Всъщност водосливите в тази местност са два. Първо една в друга се вливат реките Беленска и Равненска, след което водите им се сливат с тези на Илиндерска река. Преди двата водослива пътят подминава бетонно водохващане, оградено с телена мрежа. Веднага след него се достига до мястото, при което р. Илиндерска се слива с обединилата се малко по-нагоре Белишко-Равненска река. При този първи по маршрута водослив черният път отново се раздвоява, като разклонът тук също не е маркиран. Единственият ориентир е купчина камъни, която е струпана между двата пътя и сякаш указва да се завие надясно. Покрай десния път се вижда дълъг гумен маркуч, повдигнат с метални колове на около метър над земята. На юг от разклона гуменият маркуч влиза в бетонното водохващане.

  От разклона в местността Трите реки към х. Мургана трябва да се продължи по десния път на северозапад, като се следва гумения маркуч. Пътят навлиза в долината на обединените Беленска и Равненска реки и след няколко минути достига и до техния водослив. Двете реки носят имената на местностите, от които извират. Беленска река води началото си от осеяната с причудливи скали местност Белия камик, която се пресича малко преди да се достигне до х. Мургана. Равненска река пък извира от дългата седловина Равна, разположена на главното било на планината от източната страна на вр. Мургана. Двете реки са разделени от рида Росица, чиято най-долна част е заета от скалистата местност Мечита /мечит - малък мюсюлмански храм/. Според запаленият турист и писател Павел Делирадев, в планините думата мечит се дава на местности, през които преминава проход. Възможно е в миналото пътят, който водел от полето до местността Селищар, да е продължавал по рида Росица на север към главното било на планината. Според проф. Стоян Заимов обаче, името Мечита е дадено на местността заради нейната форма, наподобяваща минаре на храм /над пътя наистина се забелязват няколко вертикално изправени скали/.

  При втория водослив Равненска река се пресича по брод, като едва тук се появява първата туристическа табелка по маршрута. След водослива се продължава по долината на р. Беленска на северозападкато вляво от пътя остава ниското и съвсем тънко ридче Върленицата - странична издънка на широкият и мощен рид Редежа /редеж -гора, разредена от сеч/, разделящ реките Илиндерска и Беленска. 15 мин. след водослива в местността Трите реки се достига до третият важен разклон по маршрута /60 мин./. Тук пътят отново се раздвоява на два еднакво използвани края, като в дъното на десния край се виждат син фургон и второ бетонно водохващане. Маркучът, покрай който се върви от местността Трите реки дотук, завива точно към това второ водохващане. Този път разклонът е добре маркиран, като оттук към хижата се продължава по левия път. Денивелацията от с. Челопеч до третия разклон е едва около 200 метра. От това място започва втората част от маршрута, която се състои в стръмно и продължително изкачване.

  След разклона пътят стъпва на ридчето Върленицата, пресича билото му и от западната му страна започва да се катери стръмно на северозапад. Още в самото начало на изкачването се навлиза в обширни сечища, заемащи долната част на местността Козарника. Тук природата е унищожавана на няколко пъти, като първият път бил през Средновековието /от онези времена до днес останал топонимът Редежа/. Според историците, някога и в горите на Редежа съществувало селище, жителите на което изсекли околните гори. През 1917 г. възстановилата се от сечта гора била повторно унищожена от пожар, заради който част от рида носи името Пожара. Последното, трето поред, безогледно унищожаване на природата по Редежа е извършено в наши дни, като прекрасните букови гори са изсечени до голо, а склоновете под тях са набраздени от безброй трупчийски пътища. От Козарника нагоре основният път пресича множество такива пътища, като всички разклони са вече прилежно маркирани с нови туристически табелки. При изкачването вляво от пътя остава дълбокия Гушов дол, наречен така заради водата в него, която според местните причинявала при пиене болестта гуша. До прокарването на новия черен път през Козарника, от местността Трите реки към билото на планината се вървяло по пътека, трасирана по долината на Гушов дол. Горите на запад от дола са запазени, като местността под тях се нарича Присоето /присой - местност, изложена на слънцето/.

  Чрез няколко серпентини сегашният широк черен път постепенно набира височина, извива стръмно нагоре покрай билото на рида и 50 мин. след фургона достига до скалния феномен Белия камик /110 мин./. Това са група заоблени бели скали, които се виждат отдалеч, защото гората край тях е изсечена. Склоновете на Белия камик са напълно оголени, като са пощадени само няколко тънки буки, кацнали върху най-труднодостъпните за секирата бели скали. Заради изсечените гори, оттук се откриват и първите по-обширни гледки по маршрута, които са предимно на изток, към долините на реките Беленска и Равненска. Над Белия камик пътят пресича изворите на Беленска река и се качва на съседния от изток рид Росица. Следват няколко последни по-къси и стръмни серпентини, като 15 мин. след белите скали се достига до широката и равна Вельова ливада /125 мин./. Местността е възлова, като разклонът в средата й отново не е маркиран. Тук пътят се разтроява, като първият му край се спуска към долината на р. Илиндерска на югозапад, а вторият се изкачва към главното било на северозапад. От ливадата към х. Мургана трябва да се продължи по третия край на пътя, който завива на изток. В тази посока пътят носи странното име Мангов пряод /от манго - циганин и пряод - пътека между стръмнини/. От ливадата към хижата пътят следва границата между сечищата от юг и запазената гора от север, като след 5 мин. излиза при нов разклон, разположен в горния край на папратлива поляна /125 мин./. Оттук към хижата се продължава отново на изток и след още 5 мин. се достига до пресъхналата чешма Топалов кладенец, зад която е поставен фургон /130 мин./. В местността на юг под пътя и чешмата се вижда малко езеро, носещо името Гьола. Пътят минава между чешмата и езерото и след няколко минути достига до сградата на х. Мургана. Разликата във височината между местността Трите реки и хижата е около 400 м.  

 От х. Мургана към главното било на планината и седловина Пряслупа /Беш бунар, Беш пунар, Петте кладенци/ се тръгва наобратно в западна посока, като след 10 мин. се достигаотново доважния разклон в местността Вельова ливада /140 мин./. В западния край на поляната от основния черен път се отделят един по-слабо използван път и две по-широки пътеки. Оттук към билото на планината се продължава по най-горната /северната/ пътека, която веднага влиза в букова гора. Пътеката е част от маршрута Ком-Емине /КЕ/ и е маркирана с неговите цветове - бяло-червено-бяло и зимна колова маркировка /ЗКМ/. В гората се върви известно време водоравно, след което се завивана северозапад и с кратко, но стръмно изкачване, се излиза над горския пояс в местността Ливадете. Тук пътеката се покатерва по широкия и основен за тази част на планината рид Мургана, който се отделя от главното й било при едноименния вр. Мургана. Над гората се продължава през планински пасища на северозапад, като първоначално се върви по широка пътека, дублирана със ЗКМ. В тази местност коловете на пътеката КЕ са поставени през големи интервали и при гъста мъгла не се виждат един от друг. При лошо време на тях не трябва да се разчита и при пресичането на местността тук трябва да се следва общата посока на движение, която е на северозапад. Натам се изкачват по диагонал обрасли с ниски треви и редки хвойни поляни, като по тях пътеката ту се губи, ту пък се виждат по няколко пътеки едновременно. Покрай коловете вр. Мургана се заобикаля от юг и запад през изпълнената с извори местност Кладенците и 30 мин. след Вельова ливада се достига до главното било на планината при седловина Пряслупа /Бешбунар, Беш пунар, Петте кладенци//170 мин./. 

 

PB240230

Ж.п. гара Челопеч

 

 02

От ж.п. гара Челопеч се тръгва по релсите на влака към селото на изток

 

03

Краят на бул. Мургана

 

05

От последните къщи към хижа Мургана се продължава по черен път срещу течението на река Воздол

 

PB240235

От запад остава поляна с кръст 

 

PB240237

От пътя по река Воздол към вр. Червения камък на запад и нагоре

 

08

Първият немаркиран разклон в местността Селищар. Тук може да се продължи и по двата пътя.

 

PB240240

Бентът на река Воздол преди местността Трите реки

 

10

Местността Трите реки и разклона към х. Мургана

 

11

Разклонът в местността Трите реки. Към х. Мургана се продължава надясно покрай маркуча.

 

PB240243

Маркучът

 

13

Разклонът при синия фургон. Към х. Мургана се продължава наляво, с изкачване към рида Редежа.

 

55

Ридът Редежа с Белия камик, хижа Мургана и вр. Мургана

 

PB240250

Хижа Мургана

 

47

Главното било на Стара планина от вр. Мургана на запад

 

424

От вр. Челопешка Баба към вр. Мургана и седловината Пряслупа

 

2014-01-30 092626

Профил на маршрута

Прочетена 1347 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм