02.4. с. Стъргел-рид Кръста-местност Козек-вр. Звездец

Оценете
(0 гласа)

02.4. Село Стъргел-рид Кръста-местност Козек-вр. Звездец - слизане

Денивелация - 850 м., време на движение - 2.00 - 2.30 часа, разстояние 8.1 км.

Немаркиран 

 

2016 02 18 105022

Изтегли: GPS-трак

 

  Звездец /1655 м./ е най-високият връх над Камарската котловина, като слизането от него към село Стъргел може да стане по няколко начина. Един от тях е описан в маршрут 02.2. По този маршрут от вр. Звездец се тръгва първоначално по черен път на югозапад, слиза се до Стъргелската мандра и оттам се продължава по широка пътека към полето на юг. Понеже през цялото време се върви по черен път и широка пътека, при слизането не се усеща никакво напрежение, но затова пък много се заобикаля. От така описания маршрут има и по-пряк път за слизане, като при него от вр. Звездец към с. Стъргел се тръгва право на юг. Тъй като селото се вижда от върха, а и местността на юг от Звездец е гола, то слизането в първата му част става бързо и лесно. От върха се тръгва през голите поляни на юг, като първоначално се върви без пътека.

  При мъгла и лошо време обаче, при вторият вариант за слизане има опасност от изгубване, затова в началото му трябва да се ползва трасето на маршрут 02.2. По него от вр. Звездец се тръгва по черен път на югозапад, като се следва главното било на планината. За 10 мин. пътят се спуска до плитката седловина с нисък скалист връх, там напуска главното било и след 2-3 мин. достига на юг до голото и силно наклонено към Стъргел пасище Козек /15 мин. след началото/. По него се завива отново на югозапад и се заобикаля от южната му страна масив от стара борова гора. При заобикалянето от широкия черен път се отделя слабо използвано разклонение, по което се продължава със стръмно слизане на юг. Няколко минути след разклона пътят пресича широк окоп, опасващ водоравно цялата южна страна на вр. Звездец /20 мин. общо/. Заради дългата траншея, местността тук се нарича Окопа /в Стъргел й викат Укопа/. Траншеята е част от стари турски отбранителни линии, изкопани около вр. Звездец по време на Освободителната война. Черният път пресича окопа през специално издълбана заради него порта и от южната му страна се изгубва постепенно в тревите.

  Под Окопа голото пасище продължава стръмно на юг, като натам се виждат тясна ивица от млада елхова гора и кръгла водоравна поляна, носеща името Кръста. Елховата гора е засадена съвсем наскоро от хората и отделя разположеното на север пасище Козек от равната и кръгла поляна под нея. От края на пътя се продължава със слизане без пътека на юг, като ориентир в тази посока е поляната Кръста. Под Окопа се подминава ниска каменна пирамида и след 5 мин. се достига до елховата гора /25 мин./. При слизането на юг е важно да се използва цялата дължина на пасището и да се влезе в гората колкото е възможно по-късно. При влизането в нея пък е добре да се намери тясна трънлива пътека, по която гъстият пояс бодливи елхи се пресича само за 10 мин. /35 мин./. Под гората пътеката излиза в горния край на Кръста и през високите й треви достига след няколко минути до черен път, трасиран през средната равна част на поляната /40 мин./. Пътят е строен по време на Първата световна война от сръбски военнопленници и свързва градовете София и Етрополе, като дублира трасето на стария Етрополски проход. Денивелацията от вр. Звездец до пътя е 400 м., като оттук до полето остава приблизително още толкова височина.

  Пътеката достига пътя при няколко млади елхи, под които е изграден романтичен кът за отдих с маса, пейки и малка къщичка за птици. По широкия път е поставена маркировката на пътеката Ком-Емине /КЕ/, която в този участък не следва главното било на планината, а върви южно от него. След излизане на черния път се продължава по него водоравно на запад. Натам се заобикаля за няколко минути плитко и гъсто обрасло с борове дере, водещо началото си от намиращата се от северната страна на пътя местност Издънения извор /45 мин./. След пресичането на дерето се достига до разклон, при който широкия черен път с маркировката на пътека КЕ се напуска. От това място се продължава по разклонението със стръмно слизане в южна посока.

  При вр. Звездец от главното било на планината се отделя на юг широк рид, отбелязан на някои карти като Касов рът /Късия рид/. Това наименование на рида е неудачно и невярно, поради няколко причини. Първо, ридът не само че не е къс, а точно обратното - това е най-дългият рид над Стъргел, защото се отделя от главното било при най-високият връх над селото и оттам се спуска до полето без никакво прекъсване. Второ, когото и да попитате в Стъргел ще ви каже, че ридът се нарича не Касов рът, а рид Кръста. Трето, като някаква условна податка относно името на рида би трябвало да се приеме и поляната Кръста, разположена в средата му. Наименованието Кръста е свързано с оброкът Св. Петка, намиращ се в долната югозападна част на рида. Оброк е свещено място, посветено на определен християнски светец, най-често покровител на отделен род или на цяло селище. Свещеността на мястото се отбелязва обикновено с каменен кръст, откъдето в случая идва и името на рида Кръста. Култът към Св. Параскева /Св. Петка Българска/ е широко разпространен в много населени места, разположени в южното подножие на Стара планина. Светицата е родена в Източна Тракия от родители-българи и е живяла в държавата Византия през втората половина на Х в., откъдето мощите й са пренесени в България по времето на цар Иван Асен II. Култовите места, свързани със Св. Петка, се посещават обикновено в първия петък след Великден. Специално за Стъргел оброкът Св. Петка има и още една, по-специална сантиментална стойност, защото до средата на 19-и в. селото било разположено точно до него.

  След изоставянето на широкия път се слиза стръмно в южна посока, като се следва приблизително билото на рида Кръста. След разклона се навлиза в пояс от обширни гъсти гори, като гледките оттук до полето напълно липсват. Първоначално пътят се движи по права линия на юг, пресичайки млада елхова гора. В нея се подминава поляна, при която от основния път се отделят две разклонения, спускащи се към разположената на югоизток река Дудов дол /50 мин./. От поляната се продължава по билото на юг към ниската и безименна гориста чука Кота 1125. Пътят я заобикаля от север и спускайки се в югозападна посока достига почти до темето на друг горист връх. Някои го наричат връх Павлова чукла /1092 м./, а други му викат направо връх Кръста, свързвайки го директно с името на рида и с голямата кръгла поляна над него. Около този връх младите елхи се заменят със стара букова гора, през която пътят описва два по-дълги S-образни завоя. Разстоянието от началото на първия завой до края на втория се изминава за 25 мин., като там се достига до втори разклон /75 мин./. Той се намира на малка полянка, разположена в горния край на плитко дере. То пък разделя долната част на Кръста на два по-къси странични рида - рид Св. Петка на запад и рид Касов рът /Късия рид/ на изток.

  При достигане до дерето движещият се в югозападна посока път рязко завива на югоизток и продължава да се спуска стръмно, пресичайки Касов рът по диагонал. При слизането през дърветата постепенно започва да се вижда полето, като 10 мин. след разклона се достига до завой /85 мин./. На юг от него се намира изворът Забърника /тук навремето забърквали кал за измазване на къщите/, от който води началото си късият поток Станков дол. Днес гората над извора е изсечена, а в образувалата се поляна са построени няколко бетонни водохващания. Понеже дърветата липсват, от това място се открива първата по-обширна панорама след поляната Кръста. Село Стъргел е вече съвсем близо, разположено на юг точно под завоя. Вдясно от него се вижда почти цялото Камарско поле, а вляво остава чудно красивата долина на Стъргленска река. В горния край на поляната пътят завива отново на югозапад и по последна стръмна серпентина се спуска за по-малко от 5 мин. до края на гората /90 мин./.

  Голата местност под дърветата се нарича Селище, защото в нея до средата на 19-и в. било разположено старото с. Стъргел. Някога оттук започвало планинското трасе на древния Етрополски проход, по което освен обикновени пътници, в края на турското робство започнали да преминават и кърджалии, разбунтували се турски войници и всякакви други разбойници, които постоянно тормозели селото. Заради тях, през 1850 г. Стъргел се преместило в гъстите гори на около километър на югоизток, където се намира и днес. Под гората сегашният път продължава не към селото на юг, а към селскостопански сгради на югозапад. За да не се заобикаля, тук е най-добре пътят да се напусне и към Стъргел да се продължи без пътека през поляните на юг. В миналото поляните били обработвани и разделени на отделни имоти, заградени с дървени огради. Днес имотите са отдавна изоставени, а дървените им огради са изгнили и на много места са вече паднали на земята. Лавирайки без пътека между тях от края на гората се слиза за 10 мин. до Стъргленска река /100 мин./. Покрай коритото се продължава срещу течението й на изток и след няколко минути се достига до дървен мост. По него се минава на южния бряг на реката и веднага се навлиза във Войнишката махала на Стъргел. Денивелацията от поляната Кръста до реката е около 450 м. От Войнишката махала до центъра на селото се върви още 10 мин. /110 мин./.  

 

22

На вр. Звездец

 

32

От вр. Звездец се тръгва на югозапад към началото на черен път

 

14

Черният път се спуска по главното било от вр. Звездец на югозапад

 

17

Вляво от пътя и билото остава голата местност Козек

 

15

По билото се върви към седловината с могилест връх

 

DSC 0168

При седловината се завива на юг и се слиза към местността Окопа 

 

DSC 0172

В местността Окопа се пресича широк окоп, останал от времето на Освободителната война

 

DSC 0174

Местността под окопа е гола, като по нея се върви без пътека в южна посока

 

DSC 0181

Под Окопа се пресича тясна ивица гора и се слиза до голата местност Кръста

 

DSC 0183

 Пътека извежда до пейка в средната част на местността Кръста

 

DSC 0193

При пейката се достига до черен път и по него се продължава на запад

 

DSC 0195

От местността Кръста към Окопа над нея

 

DSC 0197

С увеличение от Кръста към Окопа и елховата гора между тях

 

DSC 0209

В горната част на рида Кръста се достига до разклон

 

DSC 0212

От разклона се продължава по черен път, спускащ се по рида Кръста на юг

 

DSC 0210

Пътят заобикаля вр. Кръста от запад

 

DSC 0211

В долната си част ридът Кръста се разделя от поток на два по-къси рида - Касов рът и Св. Петка

 

DSC 0224

Пътят продължава по Касов рът и скоро излиза от гората в местността Селище

 

DSC 0215

От водохващане при завоя към с. Стъргел

 

DSC 0223

Под гората пътят се изостява и през ливадите се слиза без пътека към селото

 

DSC 0227

В северния край на селото Стъргленска река се пресича по мост

 

DSC 0230

На южния бряг на река се влиза в с. Стъргел

 

2016 02 18 105109

Профил на маршрута

 

Прочетена 422 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм