02.3. с. Стъргел-вр. Ушите-Етрополска седловина-вр. Звездец

Оценете
(0 гласа)

02.3. Село Стъргел-вр. Ушите-Етрополска седловина-вр. Звездец - качване

Денивелация - 850 м., време на движение - 4.00 - 4.30 часа, разстояние – 9.1 км.

От с. Стъргел до местността Радина - немаркиран, от местността Радина до Етрополска седловина - бяло-червено бяло и ЗКМ, от Етрополска седловина до местността Шиндарника - бяло-синьо-бяло, от местността Шиндарника до вр. Звездец - немаркиран 

 

2016 02 18 104642

Изтегли: GPS-трак

  

  Най-интересният туристически обект за посещение в Стара планина над село Стъргел е извисяващият се над него връх Звездец /Йелдъз табия, Ялдъз табла, Шиндарника//1655 г./. От Стъргел към върха водят няколко маршрута, най-интригуващият от които е описвания тук маршрут през връх Ушите /1283 м./, защото през по-голямата част от него се върви по запазеното римско трасе на Етрополския проход.

  При навлизане на идващото откъм София шосе в с. Стъргел се достига до малък площад с паметник в средата. При паметника шосето се разтроява, като десният му край завива на изток към центъра на селото, а левият продължава на запад към прохода Арабаконак. Средният край на пътя се насочва на север към планината, като натам пресича застроената край Стъргленска река и оставаща в ниския край на селото Войнишка махала /махала Войниците/. От разклона при площада към вр. Звездец се тръгва по средния край на шосето на север, към спускащият се откъм планината широк рид Кръста. В миналото Стъргел било дервентджийско селище /от дервент - проход/, жителите на което били натоварени със задължението да охраняват минаващия през него Етрополски проход. С опазването на прохода е свързано и името на Стъргел, което произлиза от старославянската дума стръга /стоя на стража/. През турското робство селищата, изпълняващи дервентджийски функции, се ползвали с особени привилегии, като например да не плащат никакви извънредни данъци, а дервентджийската длъжност се предавала по наследство от баща на син. В началото на робството с привилегирован дервенджийски статут били натоварени цели селища, което бързо довело до увеличаване на тяхното население. За да ограничат разрастването на тези селищата, в края на робството дервенджийски статут бил даван само на отделни родове. В с. Стъргел с такъв дервенджийски статут се ползвал родът Войниковци, който по отдавнашна традиция охранявал Етрополския проход и населявал махала Войниците. Махалата е сравнително къса, като от площада с паметника до нейния северен край се върви по-малко от 10 мин. При последните къщи на селото се достига до Стъргленска река и покрай нея се поема срещу течението й на североизток.

  В миналото Стъргленска река, както и десният й приток река Дудов дол, били много буйни и по-ниската част на Стъргел често страдала от наводнения. За да се забавят водите на двете реки, в началото на 20-и в. по долините им били издигнати девет преградни бента. Те били иззидани с огромни речни камъни, а краят на строежа им бил инспектиран лично от княз Фердинанд. След края на селото се минава покрай първия бент по реката и се навлиза в малкото долинно разширение Гереня, заето на север от изоставени ливади и овощни градини, а на юг от няколко ниски скалисти могили. Над Гереня доминира извисяващият се на североизток връх Св. Петър /1133 м./, на темето на който е изградена крепост, охранявала в миналото изкачващия се по отсрещния рид Кръста Етрополски проход. В началото на долината Стъргленска река се пресича по брод, като след няколко минути водоравен ход се достига до водослива й с р. Дудов дол /15 мин. след началото/. Тук обединената река отново се пресича по брод, след който черния път завива по долината на Дудов дол на североизток. В тази посока се подминават още няколко каменни бента, след които широката долина на Дудов дол постепенно започва да се стеснява. В края на широката й част черният път се раздвоява, като единият му край се покатерва по долната част на рида Кръста и започва да се изкачва на север, а другият му край продължава почти водоравно покрай р. Дудов дол на североизток. При разклона долината на реката трябва да се изостави и да се продължи по левия път, макар че той започва да се изкачва. Ако за продължение напред се избере десния край на пътя, тогава няколко минути след разклона се достига до края на широката част от долината /35 мин. общо/. Тук черният път достига до последния каменен бент по реката и пред него внезапно свършва. От това място напред долината на р. Дудов дол е много тясна, затлачена е с ниски дървета и бодливи храсти и през лятото е почти непроходима.

  Районът от последния бент на север е зает от местността Оведена /Оведина/, която се състои от две части. Долната й част, в близост до реката, е залесена със смесени гори от бук и бор и е силно пресеча от няколко дълбоки суходола. Горната част на местността представлява полегнала на юг поляна, по която в миналото прокопали вада, за да отведат вода за рударство в Стъргел. От отвеждането на водата останало и сегашното име на местността - Оведена. От края на пътя е най-добре да се продължи по тънка пътека през местността Оведена на север. От реката започва плавно изкачване през гъсти гори, които все пак са достатъчно широки, за да се премине свободно през тях. Макар, че гората е гъста, през нея са трасирани множество пътеки, по които за няколко минути се достига в северна посока до първият дълбок суходол. Пътеката заобикаля стръмната му част от запад и 25 мин. след напускане на Дудов дол излиза от гората при масивна изоставена вила /60 мин./. Преди вилата се пресича втори дълбок суходол, след който се продължава към вилата на север. От края на гората пътеката навлиза в горната гола част на местността Оведена, минава покрай дълга бетонна пресъхнала чешма и 15 мин. след вилата достига с по-плавен наклон до възлов разклон на Стъргелската седловина /75 мин./. Денивелацията от с. Стъргел дотук е около 350 м. При седловината се стъпва на идващия откъм с. Стъргел черен път, който се разделя на три. Единият му край продължава по билото на рида Гълъбец на юг, а втория се насочва към главното било на планината на североизток.

  От разклона при Стъргелската седловина към вр. Ушите се продължава по третия край на пътя, който води към Стъргелската мандра на северозапад. По този край на пътя се навлиза почти веднага в масив от млади елхови гори и с малко по-стръмен наклон се достига след 10 мин. до разклон /85 мин./. Тук основният черен път се изоставя и по по-слабо използваното и по-тясно разклонение се поема в обратната североизточна посока. От този разклон до главното било на планината се върви почти непрекъснато в североизточна посока. По разклонението първоначално се върви с по-слаб наклон нагоре, подминава се телена ограда с отворен портал и след по-малко от 5 мин. се достига до водоравна площадка /вероятно обръщало на камиони//90 мин./. Тук с подръчни материали е издигнат импровизиран заслон, обърнат към Стъргелската седловина на юг. Заслонът е в много добро състояние, със здрава врата и прозорци, което го прави годен за подслон и нощувка. При равната площадка пътят описва рязък завой на север и по много стръмен склон се изкачва за 5 мин. до втора водоравна площадка /95 мин./. Тя е разположена под гъста и млада елхова гора, като тук под дърветата е построен широк дървен заслон, до който е поставен и голям фургон. Освен тях, на площадката е изграден и кът за отдих с навес, маси и пейки. След заслона се върви още около минута на север и се достига до края на черния път при разклон с широка немаркирана пътека. Тази пътека идва от запад, пресича края на пътя и оттам продължава водоравно на север. При достигане до пътеката се тръгва по нея през боровата гора в северна посока и след още около минути се излиза пред бетонна чешма, построена до река Спасов дол - един от началните притоци на Буновска река /100 мин./. Над чешмата пътеката се изкачва с плавен наклон още няколко минути нагоре и пресича реката по брод.

   След брода се стъпва на късия рид Крагов рът, неправилно изписван на някои карти като Кръгов рът и дори като Кръговрата. Ридът разделя двата начални притока на Буновска река - Спасов дол на запад и Сухата река /Сухото дере/ на изток, а името му идва не от някакъв кръговрат, а от приликата с краг /дъска за месене на хляб/. По Крагов рът пътеката завива на югоизток и навлиза в местността Ушите, покрита с малки поляни, гъсто обрасли с млади елхички. В края на турското робство тук, както и в разположената на североизток местност Сеймен бунар /сеймен - турски стражар и бунар - кладенец/, били издигнати две беклемета /стражарници/, в които била разположена стражата, охраняваща Етрополския проход. Според местните, развалините на двете стражарници доскоро личали в двете гореспоменати местности. По поляните на местността Ушите пътеката едва личи, затова като ориентир при движението напред трябва да се ползва ниската могила на вр. Ушите, който е пред погледа на изток. Разстоянието от брода до вр. Ушите се изминава по постоянно лъкатушещата между елхите пътека за 10 мин. /110 мин./. Темето на върха е заето от поредната малка поляна, от която се открива панорама към разположения на север скалист връх Каменна могила /1390 м./. При вр. Ушите пътеката завива на север и навлиза в пояс от по-стари букови гори. Местността, която се пресича тук, се нарича Радина, като покрай малките полянки вляво и старата букова гора вдясно за около 10 мин. от вр. Ушите се достига до изоставеното трасе на стария Етрополски проход /120 мин./. В тази местност древният римски път е напълно запазен и е все още много широк, като след достигането му маршрутът продължава по него. От разклона пътят постепенно завива на североизток и 5 мин. по-нагоре достига до маркираната туристически пътека Ком-Емине /КЕ//125 мин./. Оттук до разположената на главното било на планината Етрополската седловина маркировката на пътеката КЕ следва трасето на стария римски път.

   След разклона с пътеката КЕ се продължава напред по вече маркирания с гъста маркировка римски път, който пресича изворите на Сухата река. След тях се стъпва на рид, който някои наричат Окопана. Това име обаче се отнася не до целия рид, а само до разположеното в най-горната му част пасище. Името Окопана идва от многобройните линии с окопи, изкопани от турците преди и по време на Освободителната война. Окопите около Звездец са толкова много, че за известно време след турското робство с името Окопана бил наричан целият масив на върха. По Окопана се върви водоравно няколко минути до достигане на малка, но много красива поляна. В горният й край се навлиза между два горски масива, като този вляво се състои от разреден буков лес, а десният - от засадена от хората гъста борова гора. Точно това е гореспоменатата местност Сеймен бунар, в която по време на турското робство било разположено второто беклеме, охранящо Етрополския проход. Сеймен бунар е вече съвсем близо до главното било, като разликата във височината е само петдесетина метра. Склонът нагоре обаче е стръмен, затова строителите на пътя са предпочели да го продължат на североизток. Натам пътят почти водоравно се насочва към най-ниското място по главното било - Етрополската седловина и 30 мин. след разклона с пътеката КЕ я достига /155 мин./. Денивелацията от Стъргелската седловина дотук е 250 м.

   Относно истинското име на Етрополската седловина отдавна се водят спорове. Според едни автори, тя се нарича Логора /Логура, Лобура/, а според други е безименна и понеже се пресича от Етрополския проход, би трябвало да носи неговото име - Етрополска седловина. Известният турист и писател Павел Делирадев също я нарича Логора и уточнява, че името й произлиза от думата полугар /място за пладнуване на животните/. Езиковедът проф. Стоян Заимов пък смята, че Логора е частта от главното билото, заключена между седловината и стоящият на изток от нея връх Баба /Етрополска Баба//1787 м./. Според този автор, коренът на топонима Логора идва от думата легло и се отнася до ниска, полегнала, втрапена местност, което отгонаря на външния вид на Етрополската седловина. В миналото, при достигане до седловината, старият римски път не пресичал главното било на планината, а продължавал по него към вр. Звездец на запад. Сега до седловината, освен древния римски път, достига откъм с. Стъргел и нов черен път. Тук това ново трасе на Етрополския проход пресича главното било на планината и се прехвърля от северната му страна, което означава, че днес Етрополската седловина е съвременният превал на прохода.

  От Етрополската седловина следва последната част от изкачването към Звездец, като оттук към върха се продължава по стария римски път, следващ главното било на запад. Натам пътят е маркиран със синьо-бяла маркировка, водеща към ботевградската хижа Рудината. Билото на планината в частта от Етрополската седловината до вр. Звездец е съвсем тънко и покрито с няколко малки поляни, заградени от стара букова гора. По тях пътят бързо напредва с плавен наклон нагоре и след 30 мин. достига края на гората /185 мин./. Местността тук в подножието на Звездец се нарича Шиндарника /Шиндарска поляна/, като към края на турското робство с това име бил известен и самият връх. В края на гората римският път и положената по него синя маркировка напускат главното било на планината и продължават в северна посока. При последните дървета пътят трябва да се изостави иот тях към вр. Звездец да се продължи със стръмно изкачване на запад. Върхът е вече съвсем близо, но източният му склон е много стръмен, затова е добре изкачването до темето му да стане на серпентини. От края на гората към върха водят няколко изоставени черни пътя, които се насочват към Звездец под различен наклон. За изкачване се избира най-удобният от тях и по него се продължава по стръмен склон на запад. За няколко минути пътят извежда високо над гората, като оттук за първи път от началото на маршрута се открива по-широка панорама. Склоновете на вр. Звездец са напълно голи и все още са покрити с изкопани от турците окопи и дълбоки артилерийски гнезда. Покрай тях пътят лъкатуши в запад-северозападна посока, става в края на изкачването малко по-равен и 30 мин. след напускане на Етрополския проход извежда до вр. Звездец /215 мин./. Върхът е със стръмни склонове от всичките си страни, поради което от темето му се открива необятна панорама, многократно възнаграждаваща усилията по изкачването му. Разликата във височината между Етрополската седловина и вр. Звездец е 250 м.  



DSC 0001

Площадът с паметника в началото на с. Стъргел

 

DSC 0008

От площада с паметника се тръгва през Войнишката махала на североизток

 

DSC 0009

По централната улица на Войнишката махала

 

DSC 0013

От последните къщи на селото се продължава по долината на Стъргленска река на североизток

 

DSC 0018

Местността при водослива на Стъргленска река с р. Дудов дол

 

DSC 0028

Бентовете по Стъргленска река и Дудов дол се заобикалят по черен път от дясно

 

DSC 0036

Краят на широката част от долината на р. Дудов дол

 

DSC 0037

Краят на черния път при последният бент на реката

 

DSC 0041

От последния бент следва изкачване по долната гориста част на местността Оведена 

 

DSC 0044

Пресичането на втория суходол преди самотната вила в местността Оведена

 

DSC 0051

Самотната вила в края на гората

 

DSC 0056

През горната гола част на местността Оведена

 

DSC 0067

Пресъхналата бетонна чешма под разклона на Стъргелската седловина 

 

DSC 0074

От Стъргелската седловина към местността Оведена и Дудов дол назад

 

DSC 0075

От Стъргелската седловина се продължава по пътя, водещ към Стъргелската мандра

 

DSC 0077

При първия разклон главния път се напуска и към вр. Ушите се продължава по тясно разклонение  

 

DSC 0080

Първият заслон по пътя

 

DSC 0085

От първия заслон назад и надолу към Стъргелската седловина

 

DSC 0087

Резкият завой при първата равна площадка

 

DSC 0095

Втората равна площада с втория заслон по пътя

 

DSC 0097

Бетонната чешма в близост до р. Спасов дол

 

DSC 0102

Пресичането по брод на р. Спасов дол

 

DSC 0110

През младите елхови гори на местността Ушите

 

DSC 0113

От вр. Ушите към вр. Каменна могила 

 

DSC 0117

Излизането на римския път в местността Радина

 

DSC 0123

Пресичането на Сухата река

 

DSC 0120

След Сухата река се върви водоравно по гъсто маркирания римски път

 

DSC 0124

Римският път в местността Сеймен бунар

 

DSC 0172

Източният край на Етрополската седловина

 

021908135 big

Западният край на Етрополската седловина

 

017963143 big

Завоят на римския път в западния край на Етрополската седловина

 

021908146 big

От източния склон на вр. Звездец към Етрополската седловина назад

 

126

С увеличение към Етрополската седловина

 

PC300092

По голия източен склон на вр. Звездец

 

22

На вр. Звездец

 

2016 02 18 104726

Профил на маршрута

 

 

Прочетена 432 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм