Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

33.2. с. Селце-река Кладниделски дол-местност Вътро поле-местност Драголца-крепост Маркови прегради-вр. Саръяр

Оценете
(0 гласа)

33.2. с. Селце-река Кладниделски дол-местност Вътро поле-местност Драголца-крепост Маркови прегради-вр. Саръяр - слизане

Денивелация - 800 м., време на движение - 3.30-4.00 часа, разстояние 16.7 км. 

От вр. Саръяр до разклона за с. Енина - бяло-зелено-бяло, от разклона за с. Енина до местността Кръстатата локва - бяло-зелено-бяло и бяло-синьо-бяло, от местността Кръстатата локва до водослива на река Кладниделски дол със Селчанска река - немаркиран, от водослива на река Кладниделски дол със Селчанска река до с. Селце - бяло-синьо-бяло

 

2015 10 19 132214

Изтегли: GPS-трак

 

      В предишния маршрут 33.1. стана въпрос за безкрайните гори, които са най-голямото  богатство на закътаното в пазвите на Стара планина миниатюрно село Селце и които покриват цялото му землище от единия до другия му край. През част от тези гори се преминава при изкачването от селището до най-високия връх в околността - Саръяр /Жълти бряг//1485 м./. Друга част от тях пък може да бъде обходена при слизането наобратно към Селце, ако се използват многобройните черни пътища, трасирани на север от върха. Когато се погледне от най-високата точка над селото в същата тази северна посока, ще се съзре една нескончаема редица от покрити с гъста зеленина ниски хълмове, достигаща до самия хоризонт. В необятния океан от растителност се открояват само две по-големи поляни, запазили и до днес своите прекрасни старинни наименования. Първата от тях е Драголца /Драгулица/, разположена на билото на спускащия се от Саръяр на север главен вододелен рид на най-пълноводните местни реки - Енинската и Селчанската /Селченска, Мъглижка/. Втората е Вътро поле, чиито имена показват съвсем ясно както големината на местността /за да се подчертаят размерите й, вместо поляна тук е използвана умишлено думата поле/, така и точното й местоположение - вътре в самата среда на гигантската гора, покриваща целия район край Селце. Заради липсата на други забележителности сред горите на север от Саръяр, както и заради значителната едрина на Драголца и Вътро поле, като ориентири при слизането от върха към селото трябва да се използват именно тези две по-големи поляни. Други по-очебийни белези сред еднотипните хълмове в околността са извитият гръбнак на главния вододел, свързващ Саръяр с гребена на Балкана, спускащият се от него на изток къс страничен рид Кладни дял /Кладни дел/ и коритото на Селчанската река, бележещо края на спускането по маршрута. Освен от тях, слизането от върха до селото се улеснява донякъде и от рядката туристическа маркировка, която може да се използва само от началото на прехода до местността Кръстатата локва, както и от значително по-гъстата мрежа от черни пътища, осеяла цялата зона между вододелния рид и Селце. Това пък, което затруднява най-много прехода, са гъстите лесове, в които ориентацията е почти невъзможна, както и голямото разстояние от Саръяр до селото, което е над 15 км.  

    За да се обходи по-голяма част от местните гори, при слизането от Саръяр към с. Селце е необходимо да се поеме първоначално в северна посока, като се следват билото на споменатия вододел между Енинската и Селчанската реки и поставената по него бяло-зелена туристическа маркировка. За разлика от повечето главни ридове в Балкана, които се наричат просто вододели, в тази му част спускащото се от върха на север дълго планинско ребро носи свое собствено наименование - Япъ сърт /Сграда на хребет/. Това име пък идва от руините на крепостта Маркови прегради, издигната в миналото на гребена на рида на около 15 мин. път от Саръяр. Спускането от върха до твърдината става по широка, но белязана само тук-там с рядка туристическа маркировка пътека /описана подробно в маршрут 31.2./, като малко преди да се достигне по нея до Марковите прегради се стъпва на трасето на запазения античен друм Енински проход. От стените на крепостта към с. Селце се продължава отново на север по билото на вододела и по трасето на стария път, като причините да не се завие още оттук на североизток към по-голямата поляна Вътро поле са две. Първо, между гребена на рида и местността стои дълбокият дол Чешме дере, който е с много стръмни брегове и второ, напред по гребена на рида се намира по-малката поляна Драголца, която е другият най-сигурен ориентир сред гъстите лесове, покриващи всичко наоколо. Разстоянието от Марковите прегради до Драголца се изминава за около 20 мин., като веднага след излизането на поляната се достига и до маркиран разклон с пряка пътека, водеща на югозапад към близкото село Енина /35 мин. след началото/. Тук е и едно от малкото места по маршрута, от които се открива по-обширна панорама, като възжностите за слизане от него към Вътро поле са също две. Първата е директно спускане на изток, като в тази посока се пресичат без път и без пътека гъстите гори, заемащи местността между двете поляни. Втората възможност, да се достигне до Вътро поле, е по някой от многобройните черни пътища, които доста заобикалят, но и които изключват всякаква възможност за по-голямо объркване.

    Ако за слизане към Вътро поле се избере вторият вариант, тогава от Драголца се продължава пак по билото на вододела в север-североизточна посока. Натам по трасето на античния друм и покрай знаците на туристическата маркировка се заобикаля горният край на рида Кладни дел, напуска се поляната Драголца и под короните на огромни букаци се достига до местността Кръстатата локва /50 мин. общо/. От това място на изток и малко под билото на вододела се съзира между дърветата т.нар. Иванов път - едно от основните разклонения на Енинския проход, идващо откъм селата Горно Изворово и Селце. Тук гребенът на главния рид и поставената по него туристическа маркировка се изоставят, като без пътека се слиза стръмно на изток към античния Иванов път. От билото на хребета до лентата на друма се достига за около минута-две, след което се продължава отново на север по водоравното му трасе. В тази посока първоначално се подминава разклон с изоставен и отдавна затлачен с растителност страничен черен път, а след още няколко минути се достига и до втора отбивка, при която от античното вървище се отделя по-ново и още по-широко почвено шосе /60 мин./. При този разклон, обаче, трябва да се внимава особено силно, тъй като местността се намира в сърцето на най-гъстите и обширни селчански гори. Заради тях, ориентацията при разклона е силно затруднена, затова тук може само да се гадае къде точно се намира в момента голямата Вътрополска поляна. Като ориентир за нея пък от това място напред би трябвало да се използва оставащата на изток дълбока долина на Малката река, приемаща под самия разклона на двата пътя най-пълноводните си начални притоци - Индриджука, Осенска река и Осенски дол. На разклона под местността Кръстатата локва Ивановият път се напуска, като от него към поляната Вътро поле и с. Селце се продължава по по-тясното странично разклонение на друма, водещо на югоизток. От това място напред вървището навлиза отново в гъсти и стари смесени гори, спуска се стремглаво на зиг-заг през тях и, като пресича по брод няколко по-маловодни потока, достига след още около 30 мин. до западния край на Вътро поле /90 мин./. Тук завършва и първата част от маршрута, като денивелацията от вр. Саръяр до поляната е около 350 м.

    Плоската и гола местност, която се нарича от месните още и Вътрополи, Етрополе и Равно поле, е разположена в центъра на най-големия и гъст масив от все още диви, слабо познати и малко експлоатирани от хората девствени гори. Заради средищното й положение в тази част на планината пък, освен като важен кръстопът, поляната служи и като границата между землищата на селата Горно Изворово и Селце. Невероятно красивото Вътро поле представлява доста обширна и абсолютно равна поляна в средата на Балкана, заобиколена от всичките си страни с полегати склонове и с плътна стена от висока растителност. В миналото местността била разделена на многобройни и слабоплодородни ниви от една страна и на пасище от друга, а понастоящем част от нея се използва и като разсадник от местното горско стопанство. Освен небе и покрити с гъсти гори стръмносклонести хълмове, оттук се виждат и теметата на няколко по-високи могили. На югоизток стърчат най-красивите върхове в околността - Селчанските Купени, сборното име на които показва, че се намират в землището на с. Селце/, а на североизток се извисяват гуглите на гористия Кара тепе /Черен хълм//1145 м./ и на голия Покръша /1161 м.//хибридно име от българското по /в случая е използвано в смисъл на върху/ и турското кърша - отсрещното, т.е. връх Върху Отсрещното/, чиито турски наименования сочат, че са част от землището на съседното с. Горно Изворово. Що се отнася до етимологията на самото Вътро поле, в литературата няма единна теория за него. Някои автори, като Павел Делирадев например, смятат, че името би трябвало да се тълкува буквално като вътрешно поле, тъй като местността е голяма и гола точно като поле, като, освен това, е разположена и вътре в самата среда на планината. М.Н. Ковачев и Ст. Младенов също приемат, че наименованието би следвало да се тълкува като вътрешно поле, но, според тях, то е от по-стар произход и идва от корена ятро /в миналото означаващ все същото вътре/, осмислен по-късно от новите думи внътре, унътре. А. Разбойников извежда топонима от старобългарската дума вътор /отвор/, преминала след това във врътоп, врътъп, от което пък следва, че името на местността би трябвало да означава поле с въртопи. Други автори изказват и мнението, че вътро идва от думата втори, т.е. наименованието е със значението на Второ поле, а има и едно последно мнение на Б. Симеонов, който твърди, че името е от тракийски произход, идва от думата етро /буен/ и е еднакво с това на днешния габровски квартал Етъра. Друго, което също би могло да се спомене за името Вътро поле е, че то е доста често срещано на територията на България. Има го, например, над с. Медвен Сливенско, както и над с. Гинци Софийско, а през 1942 г. с него била прекръстена и голямата поляна Узана, разположена на билото на Централна Стара планина над гр. Габрово.

     При достигането си до Вътро поле черният път се раздвоява, като левият му край завива на североизток към върховете Кара тепе и Покръша, а десният се насочва на югоизток към Купените. Понеже на картите левият край на друма свършва внезапно в средата на горите, оттук към с. Селце се налага да се продължи по десния му край. Това разклонение на пътя пресича южната част на поляната и покрай границата с верига от ниски хълмове извежда след около 10 мин. до началото на нов масив от гъсти лесове /100 мин./. Тук се достига и до рядко срещани в централните части на Стара планина гори от източнобалкански тип, състоящи се от силно разредени помежду си, високи до няколко десетки метра и прави като мачти букови дървета, потънали в море от достигащи до човешки ръст нежнозелени треви. През тях пътят се насочва почти водоравно към двата Купена, като след 15 мин. достига в подножието им до важен разклон /115 мин./. От това място напред основният път описва широк завой, за да заобиколи през по-подходящо място дълбокия дол на р. Чешме дере, докато по-тясното му странично разклонение се спуска право на изток към долината на реката. Правилният избор тук е да се продължи по основения черен път, тъй като разклонението му постепенно се губи в гъстите гори още преди да достигне до Чешме дере. Ако все пак се продължи по страничния друм, тогава по него се преминава през няколко по-малки полянки и покрай хранилка за диви животни се достига след още около 15 мин. до края на вървището в средата на тъмна гора /130 мин./. Заради гъстият лес, от това място не може да се върви напред в правилната източна посока, затова е най-добре да се слезе на юг към коритото на реката и от другата й страна да се потърси продължението на широкия път. От края на страничния друм до коритото на Чешме дере, и до склоновете на стоящият от другата й страна рид Гюля, се слиза за 10 мин., като веднага след пресичането на реката се стъпва повторно на основното почвено шосе и по равното му трасе се продължава на североизток през вековните гори на местността Купенска усойна, покриващата северния склон на двата Купена /140 мин./.

     След достигането до по-широкото почвено шосе се пресича още един огромен масив от девствени гори, през дърветата на който прозира оставащата на север широка и дълбока долина на р. Чешме дере и извитата гърбица на съседния рид Кладни дел. Оттук се вижда и защо хребетът е наречен така - горите по него са все още толкова диви и гъсти, че, като ги е полюшвал вятърът, короните им са се сплели на купчини, наподобяващи точно на жертвени клади. За съжаление, в наши дни и в тези гори е започнала сеч, която се е спуснала от темето на вр. Покриша на юг и е достигнала до коритото на р. Чешме дере. Заедно със смайващите гледки, които се откриват през клоните на дърветата, тук пътят постепенно завива на север, снижава се леко надолу покрай долината на реката и след около 20 мин. свършва изведнъж в средата на кръгла поляна /160 мин./. Малко преди неговият край от трасето му се отделят две разклонения, които завиват назад към Купените и по които също може да се слезе към с. Селце. От това място, обаче, е най-добре да се продължи отново на север, но вече по много по-тесен, обрасъл и отдавна изоставен черен път, като по него се пресичат в почти пълен сумрак няколко тесни потока. Напред този друм извива водоравно покрай долината на Чешме дере, заобикаля връх Гъбрака /998 м./ от западната му страна и 15 мин. след поляната достига до по-широк черен път при водослива на реката с притока й Кладнидялски дол /Кладнидялски река//175 мин./. В с. Селце основният друм, следващ долината на Кладнидялски дол, носи наименованието Хаджибайрактарски път, като с достигането му приключва и трудната част от маршрута. След стъпването на широкия и удобен друм се продължава със стръмно спускане по трасето му на югоизток, като натам вървището се придържа плътно до водите на р. Чешме дере. Покрай коритото й пътят заобикаля вр. Гъбрака и от север, извива покрай група причудливи скали и се провира през къс пролом, разположен на север от заетата с малки ниви местност Еди кардаш /Седем братя/. Според част от селчанските селяни, наименованието на тази поляна идвало от това, че в миналото нивите по нея били собственост на седем братя. Други пък твърдят, че местността била със седем разклонения, а трети, че в нея навремето се извисявало някакво много чепато дърво, което имало седем ствола. Сред горите на юг от Еди кардаш се крият още две оголени местности - Средни полени и Мандрата, които показват, че с. Селце е вече съвсем наблизо. Покрай всички тези поляни постоянно извиващият като гъсеница Хаджибайрактарски път продължава да се спуска надолу, достигайки след 20 мин. до трасето на най-често използваният друм в тази част на планината - Тревненският проход /195 мин./. Разклонът на двете вървища се намира при водослива на р. Чешме дере /Кладнидялски дол/ със Селчанската река, като денивелацията от Вътро поле до това място е 250 м. Тук слизането по маршрута завършва, като Селчанската река се пресича по дървено мостче, преминава се от източната й страна и по трасето на Тревненския проход се завива водоравно на юг към началото на широкото долинно разширение, в което е застроено с. Селце. Местностите оттук до селището са подробно описани в маршрут 32.1., като разстоянието от водослива до първите му къщи се изминава за около 25 мин. /220 мин./.     

 

465

На вр. Саръяр

 

479

От  вр. Саръяр на изток към долината на р. Кладниделски дол

 

482

На североизток към местността Вътро поле

 

484

И на север към билото на западния вододел на Мъглижка река с Драголца и Кръстатата локва 

 

494

От вр. Саръяр към местността Драголца се поема на север по билото на вододела 

 

495

След 5 мин. стръмно спускане се достига до трасето на Енинския проход /Енинската пътека/

 

496

След още 5 мин. пътят извежда до останките на крепостта Маркови прегради

 

497

Част от дългата стена на крепостта Маркови прегради

 

498

Мястото, при което римският път пресича преградната крепост

 

505

Разклонът към с. Енина в южния край на поляната Драголца

 

508

Част от разположената на билото на вододела поляна Драголца

 

502

В Кръстатата локва билото на вододела се изоставя и без пътека се слиза на изток към Ивановия път

 

511

 Отбивката от Ивановия път към местността Вътро поле

 

512

 Пътят в местността Вътро поле

 

518

В източния край на местността Вътро поле се навлиза в пояс от вековни букови гори

 

521

 Пътят пресича горната част от долината на река Кладниделски дол

 

522

 Заобикалят се западните и северните склонове на вр. Габрака

 

524

 При водослива на р. Кладниделски дол със Селчанска река се достига до трасето на Тревненския проход

 

332

Селчанската река се пресича по мост, след което се продължава на юг по Тревненския проход 

 

324

 От пътя на юг към рида Кашана, зад който се намира с. Селце

 

326

От пътя назад към стръмната местност Зла урва 

 

329

 От рида Кашана назад към рида Буруна

 

333

 Пътят в местността Чумави колиби

 

336

 От пътя към скалните феномени Канарата и Дупник, разположени в северния край на с. Селце

 

339

След скалата Канарата се влиза в с. Селце

 

2015 10 19 132249

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 844 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм