04.3. с. Буново-Буновска река-Радина гора-проход Пътеката-Етрополска седловина

Оценете
(0 гласа)

04.3. с. Буново-Буновска река-Радина гора-проход Пътеката-Етрополска седловина - слизане

Денивелация - 600 м., време на движение - 3.30 - 4.00 часа, разстояние - 10.7 км.

Маркировка: От Етрополска седловина до водослива на реките Буновска и Бучкатска немаркиран, от водослива до село Буново - бяло-синьо-бяло

 

2014-01-29 121923

Изтегли: GPS-трак 

     

  На билото на Етрополска планина над село Буново се извисяват върховете Звездец /1655 м./ на запад и Баба /Етрополска Баба//1787 м./ на изток, разделени от дълбоката Етрополска седловина. Местността от нея към Буново на юг е покрита със смесени гори, които носят събирателното име Радина гора /Радина планина/. За да се слезе от седловината до селото, горите трябва да се пресекат, а те са гъсти, трудно проходими и сложни за ориентация. През тях е прокаран само един път, който се нарича Пътеката /в Буново го изговарят Патеката/ и по който може да се достигне нормално и без объркване от главното било до селото.  

  От Етрополска седловина към Буново се тръгва първоначално в югозападна посока, като се следва новото трасе на Етрополския проход, строено от сръбски военнопленници по време на Първата световна война. При седловината от главното било на юг се отделя късият и стръмен рид Ломливи рът /лом - дол, изровен от порои/. Пътят стъпва на рида още при Етрополската седловина, спуска се с умерен наклон по него и след 20 мин. минава над двата начални северни притока на Буновска река /Буновчица, Стара река/. При пресичането на вторият от тях се подминава голяма каменна чешма с два чучура. Гористата местност тук се нарича Сеймен бунар /Стражарски кладенец/, а потокът, който изтича от чешмата, се спуска на югоизток през много дълбок и изровен от пороите дол, носещ името Ломът. При достигане до чешмата широкото съвременно трасе на Етрополския проход може да се изостави. Малко под местността Сеймен бунар от прохода се отделя Пътеката, която се насочва водоравно на изток. От чешмата не е необходимо да се върви чак до нейното начало на юг, а част от маршрута може да се съкрати, като се предприеме слизане по дола Ломът на югоизток. При чешмата пътят се напуска и по пряка пътека, трасирана по дола Ломът, се продължава стръмно в югоизточна посока, като след 10 мин. се достига до изоставеното трасе на Пътеката /30 мин. след началото/.

  В миналото главният подбалкански път Друма следвал неотклонно подножието на Стара планина, като пресичал рида Гълъбец и преминавал от Камарската към Златишко-Пирдопската котловина не между селата Долно Камарци и Буново, както е сега, а през село Стъргел. Оттам пътят се изкачвал до билото на Гълъбец при Стъргелската седловина и малко над нея се разделял на две, като единият му край /Етрополският проход/ продължавал на североизток към главното било и Етрополската седловина, а другият край /Пътеката/ се спускал към долината на Буновска река. Старото трасе на подбалканския път Друма между селата Стъргел и Буново е древен римски калдъръмен път, също както и отделящият се от него Етрополския проход /известен още и като Калдармата/. Понеже се прехвърля през рид, който свързва Стара планина със Средна гора, пътят между Стъргел и Буново се води проход, макар че трасето му не пресича главното било на нито една планина. Проходът Пътеката отдавна е изгубил своето икономическо значение, а изоставено му трасе наистина се е свило на много места до тясна пътека /откъдето идва и сегашното му име/.

  След достигане до Пътеката се продължава водоравно по нея на изток. Село Буново не е разположено точно натам, а малко по на югоизток, но в тази посока е и Буновчица, чиято долина в горното течение на реката е тясна, стръмносклонеста и много усойна. Поради тези причини, строителите на пътя нарочно не са го спуснали към реката, а са го трасирали така, че за известно време да върви на изток и успоредно над нея. Освен, че не се насочва директно към селото, от пътя липсват и каквито и да било гледки, заради гъстите гори на Радина планина, които той пресича. По Пътеката се върви дълго и монотонно на изток, като се описват само няколко по-къси завоя, чрез които се пресичат билата на страничните ридове, спускащите се от планината към Буновска река. След стъпването на Пътеката по нея се пресичат последователно от запад на изток ридовете Ломливи рът, Шибакливи рът и Габрови рът, като 60 мин. след Ломът се достига до разклон при река Габровото дере /90 мин. общо/. Реката разделя Габрови рът на запад от Манастирски рът на изток, като при разклона продължаващото на изток основно трасе на Пътеката се изоставя. Тук се завива по тесен страничен път на юг и се слиза стръмно към долината на Буновска река. С голям наклон надолу пътят пресича поредните гъсти горски масиви и след 20 мин. се спуска до реката в местността Бараките /110 мин./. Денивелацията от Етрополската седловина до Буновската река е 500 м.

  При достигането на реката слизането по маршрута на практика привършва. Разликата във височината между Бараките и Буново е незначителна, като оттук до селото се върви почти водоравно. В местността Бараките страничният път излиза при малък тухлен заслон, вероятно използван от местните ловци като хижа. Бараката-заслон се намира непосредствено до брега на Буновска река, като при нея се излиза на широк черен път. След стъпване на по-широкия път се продължава по него водоравно на югоизток, като се следват извивките на реката. 10 мин. след ловния заслон пътят достига в местността Манастира до разклон с друг широк черен път, водещ от с. Буново към хижа Чавдар /120 мин./. В миналото на това място, до римския път, пресичащ подножието на Манастирски рът, се издигал манастир, наричан Св. Петър. Около разклона все още могат да се намерят тухлени останки от манастирските сгради, а голата местност в гората над разклона се нарича Манастирски поляни. По тяхбуновчани се събират на манастирския празник Петровден и правят там курбан. Днес мястото, над което се издигал манастира, е отбелязано с малък каменен оброк, носещ отново името Св. Петър. В литературата обикновено се твърди, че манастири се строят в диви и пусти местности, но всъщност е точно обратното - в миналото манастирите винаги били издигани край главни и оживени пътища. Наличието на манастир в тази местност означава, че минаващият оттук проход Пътеката някога бил много оживен и често използван. 

  От разклона в местността Манастира към с. Буново се продължава по обединения черен път в югоизточна посока, като се върви плътно покрай реката. 10 мин. по-надолу пътят излиза на малка поляна в местността Марковец /130 мин./. Тук от лявата страна остават беседка и красива каменна чешма, а от дясно се издига сградата на нов тухлен заслон. 15 мин. след тях пътят навлиза в равно и голо долинно разширение, в което се намира водослива на реките Буновска и Бучкатска /145 мин./. Малко преди него на ляво от черния път се отделя маркирана туристическа пътека, която също води към х. Чавдар. От Етрополската седловина до това място се върви само през гъсти гори, като оттук се откриват първите /и последни/ по-обширни гледки по маршрута. Назад се виждат главното било на планината и вр. Звездец, а на североизток стърчи и темето на вр. Баба. На поляната при сливането на реките се подминава поредният разклон, до който достига черен път, идващ от изток по долината на Бучкатска река. Оттук към с. Буново се продължава отново покрай Буновска река на юг. Приблизително на същото място, при което двата пътя се събират, над Буновчица е изграден голям каменен бараж, от който водите й падат като водопад. След него се навлиза отново в тясна и дълбока част от долина на реката, като пътят оттук до селото е подробно описан в маршрут 04.1. След големият бараж се подминава още един, по-малък каменен бараж над рекатакато 15 мин. по-надолу се достига до местността Люляча, в която е изграден кът за отдих с чешма, заслон и беседка /160 мин./. От кътчето за отдих до с. Буново се върви водоравно и по права линия на юг още около 20 мин., като в края на маршрута се минава под огромната отвесна скала Соколов камък /180 мин./. Преди да влезе в селото черният път се промушва и под красивия каменен ж.п. мост над Буновска река, който е най-високият виадукт в България. Денивелацията от местността Бараките до с. Буново е само 150 м.    

 

142

Етрополска седловина

 

31

 Първият тухлен ловен заслон в местността Бараките

 

35

 Чешмата при втория ловен заслон в местността Марковец

 

143

 Поляната при водослива на реките Буновска и Бучкатска

 

47

 Големият изкуствен бент, по който реката се спуска като водопад

 

48

 Кът за отдих в мeстността Люляча  

 153

 От центъра на село Буново към ж.п. моста на север

 

2014-01-29 121436

Профил на маршрута

 

Прочетена 1015 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм