35.2. с. Сливито-река Тояганов дол-вр. Ливадките-седловина Пряслапа-вр. Камъка

Оценете
(0 гласа)

35.2. с. Сливито-река Тояганов дол-вр. Ливадките-седловина Пряслапа-вр. Камъка - слизане

Денивелация 550 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 6.3. км.

Немаркиран

 

2015 10 09 093132

Изтегли: GPS-трак

 

      За разлика от дългото и трудно изкачване от село Сливито до връх Камъка /1010 м./, което изисква и доста обяснения, то слизането наобратно към селището е съвсем леко и приятно, не отнема много време и не налага дълги описания, а, освен това, може да бъде и допълнително разнообразено чрез използване на трасето на древния Лаханлийски /Ветренски/ проход, отлично запазено на много места в този затънтен и отдалечен край на Балкана. От Камъка към с. Сливито се поема на югоизток, като се следва билото на страничния Жерговски рът /от жерга - воденица/, отделящ се точно при масива на върха от основния вододелен хребет за района - ридът Дебелец. Веднага след началото на маршрута започва стремглаво спускане през заоблената и оголена местност Гърбела, използвана заради формата си като граница между землищата на близките села Сливито, Жълтопоп и Лява река. В миналото тази местност представлявала дълго до 3-4 км. пасище, част от което било изпълнено с малки ниви и овощни градини със сливови дървета. Днес, обаче, по-големият дял от Гърбела е зает от гори и храсталаци, между които едва се вижда тясна полоса, покрита само с ниски скали и с пожълтели от слънцето сухи треви. По кривото и изгърбено бивше пасище се върви първоначално покрай оставени от автомобили с висока проходимост бразди, като се следва тясната полоса и се използват за ориентири разположените встрани от нея равна местност Гиздевото, покритата от край до край с гъсти папратови храсти поляна Папратна /Папратня/, и дълбоката долина на извиращата от тях Папрашка река /Папрашница/. 10 мин. след началото на прехода се преминава покрай стоящата вдясно ниска могила Кота 890, на темето на която в миналото била издигната малка кула за наблюдение и охрана на преминаващото в близост трасе на Лаханлийския проход. Точно при тази могила билото на рида описва лека чупка, под която се слиза за около 5 мин. и до останките от античния римски път /15 мин. след началото/. В древността от това място единият край на друма се спускал по гребена на Жерговския рът на юг към сегашното село Ветрен /бившо Лаханлий/, откъдето идва и наименованието на прохода, а другият се насочвал на север към с. Лява река и над него се изкачвал до превала си при разположената на билото на Стара планина кръстопътна седловина Студения кладенец.

    След достигане до трасето на стария друм /над което в наши дни е прокаран нов черен път/ се продължава по него и по билото на Жерговския рид отново на югоизток, като тук от дясната страна се виждат хълмовете на покритата с гъсти гори местност Манджурка /от турската дума мухаджир - преселник/, наречена така по прякора на собственика си, а пък в лесовете вляво остава равната местност Торищата, в която навремето местните овчари водели добитъка от околността да пладнува. В миналото целият този район на планината бил почти напълно гол, поради което и строителите на древния път го прокарали точно по билото на Жерговския рът. Че околността тук била оголена говорят и имената на няколко от местностите в нея, като, например, това на разположената на билото на хребета Прогорня /името й идва от думата прогарям, защото реколтата там била изложена на слънцето и редовно изгаряла/, или пък това на Ливадките, която също се е разпростряла по гребена на Жерговец. 5 мин. след първия разклон в местността Гърбела вървището се спуска до петорен звездовиден разклон в дъното на най-ключовата седловина в тази част на Балкана, наричана от българското население на околността Пряслапа /пряслап - седловина, през която преминава път или пътека/, а от турците Семера /на турски семер означава самар, като думата се използва често в говоримия език за означаването на седловинни местности, наподобяващи по формата си на поставен върху впрегатно животно самар//20 мин. общо/. В миналото под името Пряслапа местните селяни разбирали не само конкретната падина, но и цялата обширна местност с ниви, ливади, пасища, поляни и гори край нея. В наши дни, обаче, мястото представлява малка полянка, при която се събират и разделят 5 широки черни пътя. Заради ключовото й значение пък, за този край на планината, местните я използват, също както и Гърбела, като граница между землищата на околните селища. Освен всичко друго, от седловина Пряслапа води началото си и река Тояганов дол, която оттук се насочва в югозападна посока точно към с. Сливито.

     Понеже запозващата от Пряслапа р. Тояганов дол води право към Сливито, слизането от това място към селото може да продължи директно покрай нейната долина. Тя, обаче, преминава през особено мъчен и труден за пресичане терен, изпълнен с гъсти дъбрави и с буйни храсталаци. Поради тези причини, от Пряслапа към селището е най-добре да се повърви още малко по трасето на Лаханлийския проход, само колкото да се заобиколи най-горния край на р. Тояганов дол. Това пък става пак в същата югоизточна посока, като за ориентир натам се ползва заобленият и слабоизпъкнал над околността връх Ливадките /Ливадката//851 м./. След като се отмине темето и на този връх се завива постепенно на югозапад и се навлиза в споменатата по-горе билна местност Прогорня, в която все още могат да се видят следи от стари гробища, наричани от тукашните селяни Къпинковски. Според запазена в с. Сливито легенда, навремето в Прогорня било разположено старо селище, чието население загинало при голяма чумна епидемия. Сливитовци разказват, че в тази местност живеели хора с необикновено висок ръст, които били наричани къпинковци, тъй като, ако се спънели в къпините и нямало кой да им помогне да станат, загивали. Хората от Сливито пазят спомен още и за това, че, преди да бъде построен сегашният християнски храм в селото, ходели да се черкуват на близкия връх Кръста, като там идвали и жителите на селището в Прогорня. За тези прогорци местните казват, че ходели с бели хлябове и кирливи бохчи, защото земята им раждала жито за хубав хляб, но водата им не стигала и кърпите им били все непрани. В наши дни, целият район край Прогорня е покрит с изкуствено засадени от хората смесени гори, като в тях от главния път се отделя спускащо се на изток разклонение, а след това между дърветата вляво и на около петдесетина метра по-ниско се появява още един черен път, водещ на запад към с. Сливито /30 мин./.

     При забелязването на по-ниско разположения втори черен друм трасето на Лаханлийския проход трябва да се изостави. От това място първо следва спускане за около 5 мин. до по-ниско трасираното второ черно вървище, а след това и продължаване по трасето му със стръмно слизане на запад /35 мин./. В тази посока пътят следва билото на тесен и горист безименен рид, заключен между потоците Тояганов дол на север и Глутнишки дол /навремето в него дебнели вълчи глутници/ на юг. По гребена на този по-къс страничен хребет друмът описва няколко остри завоя и след около 25 мин. свръшва внезапно в средата на най-гъстите му лесове /60 мин./. От това място към селото, обаче, се продължава по широка пътека, която отново следва билото на рида чак до самия му край при водослива на двата потока. Въпреки че местността тук е изцяло покрита с много буйни гори, от нея все пак се открива впечатлавяща панорама на север към тънкия Цигански рът, разделящ Тоягановия дол от притока му Сръбски дол, както и на юг към по-широката и дълга Конска рътлина. В този участък от маршрута наклонът по пътеката става все по-голям, като, малко преди да се достигне до водослива на Тояганов дол с Глутнишки дол, трасето й свършва в горния край на опасен каменен сипей. Тук за кратко се променя посоката на движение, като сипеят се заобикаля от север. Под него пък се слиза до р. Тояганов дол, като, 20 мин. след началото на пътеката, се пресича коритото й, а от другата му страна се достига до нов и широк черен друм /80 мин./. По трасето на този път се продължава пак на югозапад, преминава се покрай местноста Горната стока, в която двата потока се сливат, като 10 мин. след това се навлиза в Тояганската махала на с. Сливито /90 мин./. Денивалацията от вр. Камъка до тук е 550 м.        

 

DSC 0698

Панорамата от вр. Камъка на юг

 

DSC 0703

От вр. Камъка на югоизток към долната част на рида Дебелец с върховете Богданов гроб и Кацан

 

DSC 0713

От вр. Камъка първо се слиза през местността Гърбела на юг към седловина Пряслапа 

 

DSC 0712

От билото на рида назад към вр. Камъка

 

DSC 0716

Вляво от Гърбела остава дълбоката долината на река Папраленица

 

DSC 0720

Под Гърбела се достига до Лаханлийския проход и по трасето му се продължава на юг

 

DSC 0721

Разклонът в дъното на възловата седловина Пряслапа

 

DSC 0723

Разклонът от източната страна на вр. Ливадките

 

DSC 0725

Пътят заобикаля водоравно вр. Ливадките малко под темето му

 

DSC 0726

Разклонът от южната страна на вр. Ливадките

 

DSC 0729

От разклона се слиза към долината на река Тояганов дол

 

DSC 0731

По широката пътека, следваща рида между потоците Тояганов дол и Глутнишки дол

 

DSC 0737

От местността Горната стока назад

 

DSC 0739

От Горната стока се продължава по черен път на югозапад към с. Сливито  

 

DSC 0740

Тояганската махала в северния край на с. Сливито

 

2015 10 09 093201

Профил на маршрута

 

Прочетена 999 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм