40.3. гр. Шивачево-рид Дивинджийски кауклук-вр. Амаз гиди-вр. Дивинджа-Шангова чешма-вр. Кичеста

Оценете
(0 гласа)

40.3. гр. Шивачево-рид Дивинджийски кауклук-вр. Амаз гиди-вр. Дивинджа-Шангова чешма-вр. Кичеста - слизане

Денивелация - 1150 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 11.4 км.

Немаркиран

 

2015 10 07 133531

Изтегли: GPS-трак

 

           В предишния маршрут 40.2. бе описано изкачване от град Шивачево до най-високото място в планината над него - връх Кичеста /1424 м./. Най-прекият начин да се слезе наобратно от горните части на едноименния рид-масив Кичеста до селището е като се ползват отделящите се от върха на юг оголени била на главния рид Картал бурун /Орлов нос/ и на страничното му разклонение рид Дивинджийски кауклук. От първенецът на масива до населеното място води и добре очертано вървище, известно сред местните като Мийковската пътека, тъй като свързва Шивачевската котловина с разположеното от северната страна на Балкана еленско село Мийковци. Под вр. Кичеста пътеката заобикаля обширните, дълбоки и труднопроходими долини на реките Домуз дере и Сап дере, спускайки се първоначално по билото на рида Картал бурун на юг, а след това и по гребена на неговата странична издънка Дивинджийски кауклук на югоизток. В тези посоки старият друм преодолява доста голяма височина, пресичайки по протежението си множество оголени и удобни за вървене местности, впечатляващи с изключителната си красота и с изумителните гледки, които се откриват от тях.

       От вр. Кичеста към гр. Шивачево се поема първоначално без пътека на югозапад към ширналото се натам огромно пасище Курданлъка /от курт канлък - вълчи ханища/. Понеже върхът се намира в средата на планината и е заграден от всичките си страни с гъсти гори, затова и от него нарочно се върви първо в тази посока към единственото по-голо място в околността. А то пък е невероятно красиво - сякаш съзнателно изчистено от природата от всякакви дървета, храсти и скали, загладено от стихиите, силно наклонено на юг и заобиколено отвсякъде с вековни букови гори. Главното, обаче, което би могло да се каже за пасището Курданлъка е, че е необичайно обзорно. От горният му край се виждат далеч напред цялото протежение на тясното и оголено било на спускащия се на юг от Кичеста рид Картал бурун, долината на р. Домуз дере и средните части на Дивинджийския кауклук. От върхът до долния край на пасището Курданлъка се слиза само за 10 мин., като в неговото подножие се достига до тясна и крива, но много важна с местоположението си възлова седловина. Странната на пръв поглед местност е от особено значение, тъй като точно при нея от тялото на вр. Кичеста се отделя на юг въпросния рид Картал бурун. Тук обширната поляна Курданлъка се свива до няколко десетки метра, притисната на запад и изток от две дълбоки дупки. В дясната от тях бликат водите на изворът Жълтото кладенче, от който извира и потича на юг река Долап дере, насочваща се към съседното на Шивачево село Сборище, а в лявата се е скрил Кадъ бунар /Съдийското кладенче/, даващ началото на река Дами /или Даму/ дере /от дам - кошара/ - начален приток на насочващата се в посока на града р. Домуз дере. Наред с всичко друго, заради важността на седловината, местните са приели именно при нея границите на землищата на двете селища да се събират с тези на намиращото се на североизток оттук село Боров дол. До края на османското присъствие по нашите земи цялата по-близка част на планината попадала в землището именно на това населено място, а понеже тогава селото било населено само с турци, затова и топонимите край него са почти изцяло на съответния език. След Освобожданието обаче шивачевските българи решили да завладеят целия мемлекет /землище/ на Боров дол и да изгонят всичките му обитатели. Така възникнал правен спор относно границите на съседните землища, който бил отнесен за решаване до местния кадия /съдия/. При установяване на синорите пък той бил принуден да обходи целия по-близък район на Балкана, като при обиколката си седнал да си почине точно до близкото изворче. Заради този случай, то било кръстено на неговата професия - Кадъ бунар /Съдийското кладенче/.

      От възловата седловина в подножието на Курданлъка се продължава с плавно изкачване по билото на хребета Картал бурун на юг, като в тази посока масивите с гори от двете страни на поляната постепенно се доближават все повече един до друг. Така по гребена на рида остава само една съвсем тясна оголена ивица, достатъчна обаче да се напредва много бързо по нея към разклона с Мийковската пътека. Няколко минути след седловината по оголената ивица се заобикаля от изток нисичкото безименно върхче Кота 1350, достига се до споменатото вървище и по трасето му се излиза в друга кръстопътна местност - Крачола /20 мин. след началото/. Наименованието на това място съвсем не е случайно, защото именно тук ридът Картал бурун се разделя подобно на крачолите на панталон на два дълги и тънки края от коритото на река Юрен дере /Срутеният дол//начален приток на споменатата р. Сап дере/. От тук основната част на рътлината продължава да се спуска плавно на юг в посока на стърчащия точно пред погледа връх Юрпека /Треперещият връх//1317 м./, докато на югоизток се насочва нейното странично разклонение Дивинджийски кауклук. Различни специалисти по говора са се опитвали на няколко пъти досега да разгадаят странното наименование на страничния израстък на Картал бурун, но все без особен успех. От словосъчетанието е по-ясна неговата втора част - кауклук, която идва от думата кавук /висока шапка/ и навярно е дадена заради особената форма на рида, извита като върха на висока шапка. Първата част от топонима обаче си остава загадка и до днес. Според боровдолските турци, в миналото тази дума била произнасяна като дюинджа, а не като дивинджа, но и този факт не внася никакво допълнително разяснение, тъй като на турски език подобно наименование не означава нищо. Най-адекватен в случая е, като че ли, известният професор Михаил Йонов от Шивачево, който в своя книга, посветена на историята на родния му град, изказва предположението, че ридът вероятно е кръстен на близката крепост Девина /Дивина, Диавена/, разположена от северната страна на вр. Кичеста. При настаняването си по нашите земи тукашните турци или не разбрали, или пък не чули добре истинско наименованието на рида, затова вместо Дивински кауклук започнали да го изговарят в сегашната му неправилна форма.     

        В местността Крачола разширилата се до широк друм Мийковска пътека напуска рида Картал бурун, навлиза в землището на гр. Шивачево и набързо описва в него няколко по-къси и остри завоя. Чрез тях вървището заобикаля от изток гористата местност Равна и, като спуска вляво и вдясно няколко странични разклонения, слиза за около 10 мин. до обширни ливади в местността Шангова чешма /30 мин. след началото/. Самата чешма е скрита някъде навътре в близките гори и не се вижда от пътя, а от нейния чучур бликат водите на р. Юрен дере. В тази местност достигащото до тук от север почвено шосе се разклонява на всички дстрани, като основният му край се насочва на изток, слизайки малко под билото на Дивинджийския кауклук. В тази посока пътят заобикаля от юг разположеното на гребена на рида обширно пасище Илчовите ниви и след 30 мин. излиза за кратко от горите в подножието на поляната Дянкова здравец /60 мин./. Голото място се подсича през южното му подножие, преминава се през къса горичка и след още около 10 мин. се достига до северния край на огромната, заобиколена отвсякъде с гъсти гори и отличаващата се с невероятната си панорамност поляна Дивинджата /Сватбата//70 мин./. Понеже е много обширна, понастоящем местността се дели на две основни части - Малка Дивинджа /Малката сватбарница/ на север и запад и Голяма Дивинджа /Дивинджата, Девинджа, Дюинджа, Сватбата/ на изток и юг. В миналото и това пасище, както и разположените малко по-горе край Кадъ бунар поляни Курданлъка, било част от землището на с. Боров дол. При споменатото дело за определяне на селските граници обаче съдията изглежда били подкупен от шивачевци, тъй като присъдил и двете спорни местности на по-големия български град. Пасището Дивинджа е свързано и с легендата, че по време на турското робство в него лагерували местните хайдути. В съседното Дами дере те криели конете си /там имало някакъв естествен скален навес, преградена отпред с плет от клони/, а при останките от крепостта Калята се срещали със своите ятаци и съгледвачи. Всички по-важни решения пък тукашните хайдути вземали под едно огромно дърво в разположената на югозапад от Дивинджа местност Коюва бук.    

       Освен с хайдушки легенди, в гр. Шивачево местността Дивинджата се свързва и с едно широко разпространено сред местното население предание, обясняващо второто наименование на местността - Сватбата. Към края на турското робство, наред с Мийковската пътека, от полето към планината водел и равният Харман гидик /Равният проход/, чието трасе извивало малко по на изток оттук. Между двата пътя било трасирано пряко вървище, в горите край което се криела бандата на известния разбойник Амаз войвода. Заради постоянните нападения на четата, свързващата двата основни друма пътека била кръстена на името на нейния предводител - Амаз гиди /Проходът на Амаз/. Веднъж някой си Митко Кадааланчето от Шивачево си взел невяста от еленските села и оттам повел група от сватбари наобратно към града по Мийковската пътека, ала на Малка Дивинджа процесията била пресрещната от бандата на Амаз. Тогава булката решила да дари разбойниците със сватбени кърпи, а кумът ги почерпил с бъклица вино. И двамата, обаче, започнали да даряват и да черпят първо най-личните момци, като така до Амаз, който бил дребен на ръст и почти незабележим, не достигнали нито кърпите, нито напитката. Щом върволицата от хора отминала другарите на войводата започнали да го подиграват заради ниския му ръст, а той пък се ядосал, хукнал след сватбарите, настигнал ги на седловината между върховете Дивинджата /1080 м./ и Амаз гиди /988 м./ и там ги избил. Другарите му също побягнали след него, настигнали го след деянието му и го убили пак на това място със саби и с куршуми. След това тленните останки на сватбарите били заровени на седловината, която се сдобила с наименованието Гробовете, а тялото на Амаз било затрупано с камъни в края на същата поляна, като тази й част била кръстена Амазовия гроб. Заради близостта с вървището, след този случай, който преминел оттам, все виждал гробът на Амаз, хвърлял по още един камък върху натрупалата се вече до този момент купчина и изричал проклятието на хайдутите: „Проклет да е Амаз войвода“. Така каменната грамада постепенно нараствала и ставала все по-голяма, докато най-накрая достигнала на височина до човешки ръст. Според шивачевци, на седловината уж все още личали гробовете на въпросните сватбари, затова при прокарването на път от горското стопанство преди няколко години работниците решили да претърсят целия район. В местността Амазовия гроб те открили кости на един човек и проядена ръждива сабя, а на седловина Гробовете - кости от още двама души.

       След достигане до гигантската поляна Дивинджа пътят завива през нея на югоизток и продължава бавно да се снишава в същата посока, придържайки се приблизително до билото на рида Дивинджийски кауклук. Тук вдясно остава по-голямата част от спускащата се към долината на р. Сап дере поляна Малка Дивинджа, в чиято среда е изградена голяма чешма, а в долния й край е т.нар. Мандралък /в него навремето била разположена една от най-големите шивачевски мандри/. Понеже поляната Дивинджа е доста посукана, тук вървището постоянно извива по кривия терен на зиг-заг, заобикаля от запад слабоизразените върхове Кота 1085 и Кота 1080 и след 10 мин. се изкачва до връх Малка Дивинджа /1070 м.//80 мин./. Въпреки че и той едва изпъква над останалата част от терена, от него също се открива уникална панорама, която е най-вече на североизток към долината на р. Домуз дере и отсрещния рид Тузлуджански кауклук /Тузлуджа/. От това място пътят слиза до плитката седловина с вр. Голям Дивинджа, напуска билото на хребета и продължава да извива на юг, пресичайки горите вдясно от гребена на рида. При вр. Малка Дивинджа обаче е добре друмът за кратко да бъде изоставен, както заради безкрайните поляни, продължаващи на югоизток към вр. Голяма Дивинджа и седловина Гробовете, така и заради откриващите се от тях всеобхватни гледки. Поради тези причини, от Малката Дивинджа към Шивачево се продължава без пътека по затревен и осеян с ниски скали терен на югоизток по билото на рида, като след 15 мин. се достига до плоската триангулачна точка на темето на вр. Голяма Дивинджа /95 мин./. Тук се завива право на юг, пресича се най-ниския край на поляните и, като се навлиза в пояс от изкуствено засадени в миналото гори, се слиза след още около 15 мин. до възловата седловина Гробовете /110 мин./. Това е тясно, дълбоко и напълно покрито в наши дни с гъсти лесове място по билото на рида, което с нищо не напомня за разигралата се нанего в миналото жестока трагедия. Понастощем седловината е важна не с убийството на сватбарите, а с пътищата, които се събират в дъното й - Мийковската пътека, която идва от северозапад, прякото вървище Амаз гиди, изкачващо се до тук от югоизток и още един по-нов черен друм, който завива на югозапад към коритото на близката р. Сап дере. Денивелацията от вр. Кичеста до тук е около 500 метра.    

       От кръстопътната седловина Гробовете до гр. Шивачево остава да се измине и последната част от маршрута, характеризираща се със стръмно спускане по сух, опороен, каменист и труден за пресичане терен. С достигането до това място най-логичното продължение на прехода би било да се слезе към града по някое от трасетата на събиращите се в местността широки черни пътища. В миналото обаче Мийковската пътека се спускала към Шивачево по билото на рида, а това, да се върви по нейното старинно автентично трасе, е далеч по-приятно, отколкото да се използват новите дърварски друмища. Ако за слизане от седловина Гробовете към града се избере гребенът на рида Дивинджийски кауклук, тогава по него се продължава с кратко, но стръмно изкачване по гола и добре затревена ивица на юг, към близкия вр. Амаз гиди. До темето му се достига за 5 мин., като в наши дни пространството около котата е заобиколено с рядка дървена ограда /вероятно за да послужи като кошара за запирането на някакво малко стадо с животни//115 мин./. В миналото обаче тук била разположена крепост с неправилна елипсовидна форма и с приблизителни размери 110/130 м., която най-вероятно охранявала важния пътен разклон от северната страна на върха. В древността тази малка твърдина била на една линия, а навярно и в пряка визуална връзка, с още една крепост, която се намирала от другата страна на р. Сап дере, на темето на извисяващия се над долината й висок връх Буюк тепе //1144 м./. След заобикаляне на кошарата на вр. Амаз гиди се продължава отново по билото на рида на юг първоначално с по-плавно, а след това и с по-стръмно слизане през едноименната местност Амаз гиди, като в нея се пресича гъст пояс от смесени широколистни гори. В тях Мийковската пътека е или отдавна заличена от времето, или просто е била прокарана през друго място, тъй като трасето й днес изобщо не личи. Тук, понеже липсва пътека, а се върви и през гъсти гори, като единствен ориентир остава да се ползва билото на рида, покрай което се слиза за около 15 мин. на юг до два разклона с черни пътища, разположени в близост един до друг /130 мин./. От това място се завива за кратко по десния черен път на северозапад, като след няколко минути се достига до широка и доста добре запазена част от Мийковската пътека /135 мин./. С повторното стъпване на древното вървище се продължава по трасето му с поредното стръмно спускане на юг, като в този участък гората силно се разрежда, колкото да се открие от нея забележителна панорама на юг и запад към шивачевското поле, дълбокото корито на р. Сап дере и отсрещния вр. Буюк тепе. Под разклона се преодолява и много скалист и особено труден за пресичане терен, като 15 мин. по-надолу пътеката достига до по-мека почва, вкопава се в нея и се разширява /150 мин./. Слизането от този район на планината до гр. Шивачево е вече особено приятно и панорамно, още повече, че в посока на селището наклонът по Дивинджийския кауклук постепенно намалява.

         След разширяването на пътеката се преминава покрай бликащ извор и се слиза за около 30 мин. до голата и изпълнена само с кафяви скали и ниска растителност местност Дидини ниви, от която се открива първата по-обширна панорама към гр. Шивачево /180 мин./. Тук старинният път завива на югозапад, спуска се по диагонал към коритото на р. Сап дере и след още около 15 мин. достига до него и до подножието на планината в плодородната и добре обработена от хората местност Кирезлика /от кирез - череша//195 мин./. В миналото в нея били разположени част от градските лозя, а по-късно, както показва и наименованието на мястото, поляните му били засадени с плодни дръвчета. Местността обаче е свързана и с едно жестоко убийство за отмъщение, извършено от родоначалникът на прочутия в града Келешев род. Към края на турското робство в Шивачево често идвал да граби, краде и да изнудва хората за пари прочутият в този край зъл и алчен разбойник Мехмедаа. За да спрат издавателствата му, трима овчари от града - Кою Келешев, Митю Илиев и Желко Шишков, решили да го убият, като го подмамили да се изкачи до Кирезлика с предварително приготвена там богата трапеза. На гощавката турчинът се напил и заспал, а тримата овчари му натиснали главата в жарта. Мехмедаа обаче се оказал доста силен, като при съпротивата си успял да отхапе един от пръстите на Желко Шишков. След убийството трупът на разбойника бил хвърлен в едно блато и затрупан с камъни, а всички опити на тогавашните власти да го намерят се оказали напразни. За случката се разбрало чак след Освобождението, когато на местните българите вече не се налагало да премълчават за нея.

          При достигане до р. Сап дере се продължава покрай долината й на юг към вече съвсем близката и разположена на най-високото място в града шивачевска Църковна махала. Пак към края на турското робство тук покрай коритото на реката били изградени множество долапи /тепавици/, заради които местните започнали да наричат реката Долап дере вместо Сап дере. В този участък покрай коритото й била издигната и популярната в целия регион Сопотлиева воденица, както и още една по-голяма мандра. Над тях в долината на реката имало и едни заоблени и изгладени от водите скали, които жените от Шивачево използвали, за да простират на тях избелените и изпрани в Сап дере дрехи и черги. Заради предназначението на тези камъни, мястото било наречено от шивачевци Белянката. По-нагоре от него пък край коритото на Сап дере бил разположен още един по-голям камък, край който момите от селището се спирали да починат, връщайки се от гората с натоварени на гърбовете си наръчи с дърва. Оттук дошло и наименованието на тази скала - Моминския камък, като при него жените си разказвали случки, смеели се и пеели, а по празниците играели там хора и предизвиквали със смеха си местните ергени. Равната местност Кирезлика се пресича покрай коритото на р. Сап дере за около 5 мин., като се преминава първо покрай два съвременни бетонни каптажа, а след това се влиза и в гр. Шивачево /200 мин./. От горния край на селището до неговия център се върви още около 15 мин., като по средата на растоянието се преминава покрай голяма чешма, изградена до коритото на река Балабан дере /Големият дол//215 мин./. Денивелацията от седловина Гробовете до гр. Шивачево е около 600 м.    

 

DSC 0425

 На вр. Кичеста

 

DSC 0427

От котата на вр. Кичеста към западния край на върха

 

DSC 0418

От вр. Кичеста към основния рид Картал бурун

 

DSC 0419

От вр. Кичеста към страничния рид Дивинджийски кауклук 

 

DSC 0434

От вр. Кичеста се слиза през Курданлъка към билото на рида Картал бурун 

 

DSC 0449

Възловата седловина в подножието на Курданлъка

 

DSC 0453

От разклона се поема по черния път, спускащ се на югоизток към Дивинджийския кауклук

 

DSC 0456

С увеличение към средната част на рида Дивинджийски кауклук

 

DSC 0463

При Крачола основният път се напуска и по страничното му разклонение се слиза към Шангова чешма

 

DSC 0468

От Шангова чешма се продължава на изток към поляната Дянкова здравец

 

DSC 0473

Местността Дивинджа

 

DSC 0489

От местността Дивинджа назад към вр. Кичеста

 

DSC 0490

Към Юрпека, Крачола и Картал бурун

 

DSC 0502

С увеличение назад към Картал бурун

 

DSC 0506

От вр. Малка Дивинджа към вр. Дивинджа

 

DSC 0508

От вр. Малка Дивинджа към вр. Амаз гиди и седловина Гробовете

 

DSC 0520

От вр. Дивинджа назад към вр. Кичеста и рида Картал бурун  

 

DSC 0521

Към вр. Малка Дивинджа и местността Крачола

 

DSC 0531

На юг към котата на плоският на темето си вр. Дивинджа

 

DSC 0537

От котата на вр. Дивинджа към вр. Кичеста

 

DSC 0538

При вр. Дивинджа голата част от билото на рида свършва и слизането продължава през разредена гора

 

DSC 0540

Седловина Гробовете, вр. Амаз гиди и старинният път Амаз гиди

 

DSC 0545

От вр. Амаз гиди назад

 

DSC 0547

От вр. Амаз гиди към Шангова чешма

 

DSC 0554

Разклонът южно от вр. Амаз гиди

 

DSC 0557

От разклона към гр. Шивачево се продължава по пряка пътека, като се следва билото на рида

 

DSC 0558

В горната си част пряката пътека се следи трудно, защото постоянно криволичи между скали и дървета

 

DSC 0559

В средната част от слизането пътеката постепенно се разширява

 

DSC 0564

В долната част от слизането Мийковската пътека вече е много широка 

 

DSC 0573

По Мийковската пътека на юг към гр. Шивачево 

 

DSC 0581

От пътеката на юг към гр. Шивачево

 

DSC 0590

В последната част от слизането се заобикалят няколко ниски групи скали

 

DSC 0592

От пътеката към подножието на планината и гр. Шивачево

 

DSC 0596

От гр. Шивачево назад към най-долната част на рида Дивинджийски кауклук

 

DSC 0602

Центърът на гр. Шивачево

 

2015 10 07 133607

Профил на маршрута

 

Прочетена 991 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм