04.2. с. Буново-Чучулски дол-седловина Калугера-х. Чавдар-Етрополска седловина

Оценете
(0 гласа)

04.2. с. Буново-Чучулски дол-седловина Калугера-х. Чавдар-Етрополска седловина - качване 

Денивелация - 600 м., време на движение - 3.30 - 4.00 часа, разстояние - 10.9 км

Маркировка: от ж.п. гара Буново - до х. Чавдар - немаркиран, от х. Чавдар до Етрополска седловина - бяло-червено-бяло

 

2014-01-29 114955

Изтегли: GPS-трак   

      

  В маршрут 04.1. е описан прекият маркиран път от село Буново до хижа Чавдар по долината на Буновска река и пътеката по билото на рида Каменни поляни. Този път е кратък, но е без впечатляващи панорами, а и по него от селото до хижата се достига прекалено бързо. От Буново към х. Чавдар и към планината над нея води и по-интересен път, който първоначално се изкачва по долината на река Чучулски дол. От ж.п. гара Буново към началото на Чучулски дол се тръгва по линията на влака на запад. В тази посока още от перона на гарата се вижда долината на реката, заградена от ридовете Стойков рът на запад и Калугера на изток. Над устието на Чучулски дол се извисява гористият връх Св. Петка /1060 м./, на темето на който се намират руини на римска крепост и средновековен манастир. Долът се познава и по стърчащия в дъното му връх Койловица /Коиловица//1257 м./, чието теме е голо и причудливо изкривено от природата. От ж.п. гарата до Чучулски дол се върви 5 мин., като при достигането до долината линията на влака се напуска и покрай последните къщи на селото се поема срещу течението на реката на север.

  Изкачването от селото към планината става по сравнително равна и добре оформена пътека, която следва десния бряг на Чучулски дол. Според местните, в долът са запазени останки от римски път, който в миналото водел към крепостта на вр. Св. Петка. Оттам пътят продължавал към главното било на планината и го прехвърлял през седловината между двата най-високи върха в Етрополска планина - Баба /Етрополска Баба//1787 м./ и Говедарника /1790 м./. В литературата този път се нарича проход Мара гидик 1 /или Марин проход 1/, като индексът 1 е поставен, защото на изток оттук през билото на планината се прехвърля още един път, който носи същото име. В началото на изкачването от дясната страна на пътеката остава местността Драганова ливада, а от лявата е гората Близнакова кория. При черкезките набези в края на турското робство буновчани бягали към планината на север и се укривали точно в тези две местности. Лъкатушейки по пътеката и няколко минути след нейното начало се подминава оставащото вляво Барутно кладенче. Струята от този извор достига повърхността, минавайки през пласт от някакви особени скали, от които водите й придобиват вкус и мирис на барут. Над кладенчето се продължава по десния бряг на реката още около 30 мин. до достигане на малка поляна в местността Ефтимови ливадиТук пътеката извежда до останки на масивен двуетажен овчарник със сеновал /35 мин. след началото/. Местността между овчарника и издигащия се на северозапад от него вр. Койловица се нарича Кошовете и в миналото била свързана с укриването на данъка десятък. За да не плащат на държавата, до края на 19-и в. местните криели хранителните си продукти в тази местност. Щом наближавало времето за плащане на данъци, селяните извозвали продуктите по Чучулски дол към затънтената и потайна местност Кошовете. Там изкопавали дупка, слагали вътре плетен кош и в него нареждали продуктите. Това се вършело не само в Буново, но и в съседното село Стъргел, над което има местност със същото име Кошовете. При останките от овчарника пътеката се раздвоява, като единият й край се изкачва към Кошовете на северозапад, а другият слиза към коритото на реката на североизток.

  От разклона при овчарника се продължава по пътеката, слизаща на североизток към реката. Спускането е само няколко метра, като пътеката достига Чучулски дол до мястото, при което се събират двата начални притока на реката. Оттук се продължава на север, като се следва левия западен поток. Източният приток на реката протича през много тесенстръмносклонест и трудно проходим дол, влизането в който трябва да се избягва. Това, че източният дол е трудно проходим, личи и от името му - Вълчов трап. По западното дере с почти водоравен ход се достига след 15 мин. до подножието на седловина Калугера /50 мин. общо/. Тук бреговете на реката се стесняват, пътеката започва да се губи, а гората над дола просветлява, което значи, че над нея има поляна. Всичко това налага дерето да се изостави и от него да се излезе със стръмно изкачване на север. Наклонът натам е много стръмен и се преодолява на серпентини, като за целта се ползва някоя от многобройните животински пътеки. Над гората пътеката се изкачва до голата местност Подслона, от която води началото си западният приток на Чучулски дол. Разстоянието от дъното на дерето до поляните над него се изминава за 30 мин., като общата денивелация от с. Буново до местността Подслона е 400 м. /80 мин. общо/.

   За разлика от тесният и тъмен дол, по който се върви от селото дотук, в местността Подслона се излиза над гората на обширни слънчеви поляни, простиращи се във всички посоки чак до главното било на планината. Подслона е изключително красива и много панорамна местност, от която се продължава по широка пътека на север и след няколко минути се достига до възловата седловина Калугера /85 мин./. Тя е разположена между върховете Койловица, Голеш /1317 м./ и Ушите /1263 м./ и е важна с това, че при нея спускащият се откъм вр. Баба основен рид Калугера се разделя на три по-къси странични рида. Тук се събират и разделят множество пътища и пътеки, които идват от различни посоки и превръщат седловината в средищно място на цялата околност. Освен пътеката по Чучулски дол, от Буново до Калугера се изкачват и още две пътеки. Първата от тях следва билото на Стойков рът, заобикаля голия вр. Койловица водоравно от изток и слиза до югозападния край на седловината. Втората пътека се изкачва от селото към римската крепост на вр. Св. Петка, над нея заобикаля водоравно от запад вр. Голеш и през местността Синия камък също излиза на Калугера. Тази втора пътека е всъщност гореспоменатият римски път, по който от селото може да се достигне до билото на планината. До средата на турското робство върху руините на старата римска крепост под вр. Св. Петка се издигал православен манастир, който носел същото име като върха - манастир Св. ПеткаСпоред запазена в Буново легенда, при разрушаване на манастира от турците, калугерите му тръгнали да бягат по стария римски път на север. В близост до седловината те били настигнати и убити, откъдето дошли имената както на самата местност, така и на целия рид. 

   Калугера e гола седловина, от която се открива чудна панорама на всички страни. Точно заради тази панорама си струва изкачването от Буново към х. Чавдар да става не по прекия път, следващ Буновска река, а по Чучулски дол. От седловината на север се виждат главното било на планината и продължението на рида Калугера към него. Натам се изкачва и стария римски път, извивайки по билото на хребета. На изток е тясната и дълбока долина на река Усте /Мирковчица/, а на запад - плитката, но за сметка на това пък изключително просторна долина на Бучкатска река. Оттук към х. Чавдар се продължава по черен път на северозапад, със слизане към долината на Бучкатска река. Името Бучкатска идва от разположените край реката овчарски колиби, които в миналото били покривани с буци пръст. Заради тези буци пръст, колибите били наричани бучовици, реката край тях Бучкатска, а ридът, който я загражда от запад - рид Бучкат. За ориентир при спускането от Калугера към реката служат няколко огромни вековни буки, разположени в западния край на седловината. Покрай тях се слиза стръмно към Бучкатска река, губят се около 150 м. височина и след 25 мин. се достига до чешма Тончова чучурка /110 мин./Малко под нея Бучкатска река се пресича и от другата й страна се достига до разклон, от западната страна на който остават руини на тухлена сграда. От разклона се продължава по десния път на запад, като при пресичането на реката пътят напуска рида Калугера и се качва на рида Бучкат.

  Някога в горната гола част на рида Бучкат били разположени повечето от летните колиби на буновчани. Местността тук представлява шахматно подредени карета от гори и поляни, през които протичат многобройни потоци. В миналото по Бучкат и близките до него местности били построени над двеста колиби и кошари, в които местните селяни прекарвали цялото лято. В Буново, както и в близкото до него село Мирково, летните колиби се наричат тор. Навремето по Бучкат отглеждали предимно овце. Издоеното от животните мляко слагали да се кваси в кожени мехове, които провесвали на някое дърво. Получавало се вкусно овче кисело мляко, което в Буново наричали ургутник /от прабългарската дума йогурт - кисело мляко/. 10 мин. след разклона при Бучкатска река пътят пресича потока Цветанов дол /ляв приток на Бучкатска река/ и от рида Бучкат преминава на рида Заногата /Чилова занога//120 мин./. Почти веднага след пресичането на потока се излиза на просторна поляна, в средата на която се подминава обитаема тухлена къща, използвана от местните ловци за хижа. На някои карти местността тук е отбелязана като Личови кошари. На север от къщата се виждат руините на няколко големи и отдавна изоставени каменни овчарници.

  По рида Заногата пътят продължава с леко изкачване в северозападна посока, като след 10 мин. пресича още една поляна с руини на овчарници и достига до Малката река /Малата река//130 мин./. Въпреки името си, Малката река е най-големият ляв приток на Бучкатска река. По поляните край нея природата е струпала грамади от натрошени правоъгълни камъни, използвани в миналото при строежа на кошари. Заради камъните, откритите местности от двете страни на реката се наричат Каменни поляни. След руините пътят пресича Малката река, качва се на рида Каменни поляни и 15 мин. по-нагоре извежда до нов разклон в местността Езерото /145 мин./. Оттук към хижата се продължава отново по десния черен път на запад и след още 10 мин. се достига до маркираната туристическа пътека, идваща откъм с. Буново по долината на Буновска река /155 мни./. От това място нагоре може да се продължи както по пътеката, която се изкачва по права линия на север, така и по черния път, който преодолява стръмния склон чрез две по-дълги серпентини. Ако за продължение се избере туристическата пътека, тогава при разклона пътят се напуска. По широката и гъсто маркирана пътека се пресича на север обраслата с редки гори местност Рогачови поляни и след 15 мин. се достига до Вихрушките поляни, в които е построена х. Чавдар /170 мин./ Денивелацията от Бучкатска река до хижата е около 270 м. 

  От х. Чавдар към Етрополска седловина се продължава по черен път в северозападна посока, като маркировката натам е вече тази на пътеката Ком-Емине /КЕ/ - бяло-червено-бяло. След Вихрушките поляни се навлиза в пояс от по-гъсти лесове, носещи събирателното име Радина гора. През тях пътят се изкачва плавно нагоре, приближавайки се постепенно към главното било на планината. В гъстата Радина гора гледките от пътя липсват, като от него се отделят само две странични разклония, спускащи се към Буновска река на юг. Освен тях, от главното било към реката слизат и няколко къси странични рида. След х. Чавдар пътят се качва на първият от тях, който носи името Манастирски рът. Този рид е най-дългият и най-широк от всички и е зает от няколко интересни местности. Наименованието на рида е свързано с манастира Св. Петър, който се намирал някога в самото му подножие. Днес манастирът не съществува, но върху руините му е поставен каменен оброк, носещ същото име - оброк Св. Петър. Пак заради манастира, голата средна част на рида се нарича Манастирски поляни. На тях буновчани все още се събират на манастирския празник Петровден и правят там курбан. Между Манастирските поляни и черния път, водещ към Етрополския проход, е разположена гористата местност Сухите дърва. Тук хората от Буново идвали да събират сухи дърва, откъдето идва и името на местността. В горната част на Манастирски рът черният път пресича местността Вряшковите щетини /щетина - гора, изсечена за дървени въглища/. В тази местност Вряшковият род от с. Буново имал някога летен егрек, в който, освен отглеждането на животни, се произвеждали и дървени въглища. Над Вряшковите щетини пък се намира местността Дикин гроб. Веднъж някакъв буновчанин сякал в нея дърва, едно от тях паднало по погрешка накриво и убило жена му Дика. Най-горната част на Манастирски рът, непосредствено под главното било на планината, се нарича Желепски щетини. Някога в гъстите гори на местността се криели турски разбойници, наричани от местните желепи, т.е. свирепи.

   Следващият рид, който пътят пресича на запад, е покрит с габърови гори, затова и името му е Габрови рът. Ридът е разделен от съседния Манастирски рът от долината на река Габровото дере. След пресичането на Габрови рът пътят се изкачва до трети поред страничен рид, наречен Шибакливи рът. Той пък е покрит с ниски букови гори, които местните наричат по турски шибак. Най-горната част на Шибакливи рът, под и над черния път, е заета от гористата местност Кърджалийските щетини. Към края на турското робство българските хайдушки чети били прогонени от Радина гора, но на тяхно място се появили турски разбойници. Те често нападали пресичащите гората жители на Буново, откъдето дошло и името на местността. След Шибакливи рът пътят се изкачва до последния преди Етрополската седловина рид, наречен Ломливи рът /лом - дол, издълбан от порои/. В долната част на Ломливи рът се намира местността Дълбоките щетини, в която се събират началните притоци на Буновска река. В горната част на рида пътят достига главното било на планината при Етрополската седловина, като разстоянието от хижата до нея е 4.5 км и се изминава за 50-60 мин. /230 мин./.  

 

104

От ж.п. гара Буново към Чучулски дол на северозапад

 

08

Руините на овчарника в местността Ефтимови ливади

 

101

От поляната Подслона към Чучулски дол и село Буново назад

 

161

От Калугера към вр. Коиловица на югозапад

 

117

От Калугера към долината на река Бучкатска на северозапад

 

21

Ловната хижа в местността Личова кошара

 

22

 По рида Заногата към х. Чавдар

 

23

От черния път назад към седловина Калугера и върховете Коиловица и Голеш

 

20

 Панорамата от пътя към Буновска река на югозапад

 

25

Хижа Чавдар

 

DSC 0190

От х. Чавдар се продължава по черен път на северозапад

 

DSC 0185

 През Радина гора към Етрополската седловина

 

28

Етропо ЕЕЕЕтрополска седловина

 

142

Разклонът на Етрополска седловина

 

2014-01-29 114909

Профил на маршрута

 

Прочетена 1049 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм