40.2. гр. Шивачево-р. Домуз дере-вр. Тузлуджа-проход Ода гиди-вр. Кичеста

Оценете
(0 гласа)

40.2. гр. Шивачево-р. Домуз дере-вр. Тузлуджа-проход Ода гиди-вр. Кичеста - качване

Денивелация - 1150 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 14.4 км.

Немаркиран

 

2019 09 17 183237

Изтегли: GPS-трак

 

        Между град Шивачево и главното било на Стара планина е разположен огромният рид-масив Кичеста /Кичеста планина/, чийто първенец е едноименния връх Кичеста /1424 м./. Заради своята височина и обзорност, както и заради интересното място, което заема в средата на планината, местният исполин е безспорно най-атрактивния обект за туристически посещения над въпросното селище. От темето на Кичеста към застроеното в подножието му населено място се спускат два дълги странични рида - Дивинджийски кауклук и Тузлуджански кауклук, затова са два и основните начини за достигане от Шивачево до най-горните части на планината. Първият от тях е като се поеме от града директно на север по-стръмните, но преки пътеки, следващи билото на Дивинджийския кауклук, а вторият е със заобикаляне на североизток, а след това и на северозапад, по широките, удобни и плавно издигащи се към върха на Балкана пътища, трасирани по склоновете на съседния хребет Тузлуджански кауклук. Като се има предвид разликата във височината между полето и вр. Кичеста обаче, която е над 1150 м., както и стръмнината по Дивинджийкия кауклук, несъмнено по-лесен и удобен за изкачване е вторият вариант, още повече, че един от друмищата над Шивачево се издига толкова плавно към върховете, че местните са сметнали за уместно да го нарекат Харман гедик, /Харманският път или Равният път/. Друг основен проблем за разрешаване, който е свързан също с началото на прехода към Кичеста, е откъде точно да се поеме към върха, а това е много сериозен въпрос, тъй като теренът под града е силно наклонен на юг и разликата във височината между отделните му части е повече от сто метра. Предвид фактът, обаче, че ще се използват черни пътища, най-удачното място за началото на подобен тип преход е разположената в източния край на Шивачево историческа местност Манастира, от която започват повечето от местните планински друмища. В древността селището е възникнало именно край сградата на манастира в тази местност, а в наши дни край руините в нея бликат водите на изобилната Йорданска чешма.

       Ако за изкачване от Шивачево към вр. Кичеста се изберат трасираните над населеното място черни пътища, тогава към планината се поема от най-източния квартал на града, известен като Сухата махала /понастоящем районът се нарича квартал Хемус, заради близостта му със Стара планина/. От широк паркинг под Йорданската чешма се поема първоначално на север, като със слаб наклон нагоре се върви по улицата, изградена край коритото на маловодната река Ерен дере /наименованието й вероятно идва от турската дума дерин - дълбок/. Тук вдясно от долината й остават новите гробища на селището, а на североизток от тях стърчат теметата на ниските, но остри като пирамиди, върхове Малкия Яран /479 м./ и връх Големия Яран /684 м./, служещи като сигурен ориентир относно точната посока на движение. Десетина минути след началото на прехода се достига при последните къщи на Шивачево до засадената днес с млади борчета суха, стръмна и силно опороена от стихиите поляна Кереч алан /Варниците, Ринговите пещи/, в която се виждат пробит тухлен комин и скелети на отдавна неработещи бетонни съоръжения. От това място започва т.нар. Пенкова /или Пенова/ пътека - пряко вървище, което в миналото свързвало Шивачево с изградената на едноименния връх крепост Големия Яран и с разположената на североизток от нея по-голяма и важна твърдина Калята. След достигане до пътеката се продължава по нея със завой на североизток, като се стъпва в основата на рида Дивинджийски кауклук /името му идва от намиращата се на север от вр. Кичеста крепост Девина и думата кавуклук - висока шапка/ и по него се подминават оставащите вляво дълбока каменна кариера и свързаните с тракийския окултизъм местности Каш кая /Извитата скала/ и Божата майка. Още в началото си Пенковото вървище се покатерва стръмно и на зиг-заг по склоновете на Малкия Яран, заобикаля върха от юг и от изток и, като навлиза в долината на потока Кереч дере /Енчова дол/, достига след около 30 мин. до широкия и равен път Харман гедик /40 мин. след началото/. Разклонът, при който тясното вървище се събира с проходния друм, е в близост до седловината между върховете Малкия и Големия Яран, като от нея се продължава по трасето на почвеното шосе водоравно и на североизток. Натам оставащият вляво и наподобяващ с формата си на изгаснал вулкан конус на вр. Големия Яран също се подсича водоравно и от юг през местността Джевизликя /Орехите/, а след това и от изток през местността Армутлука /Крушите/. През тях Харман гидик постепенно навлиза в широката долина на река Армутлука, пресича дъбовата гора Жекова орман и след още около 30 мин. достига до кръстопът от североизточната страна на върха /70 мин. след началото/. Приблизително на това място пътят завива на северозапад, като оттук до края на маршрута се върви почти непрекъснато все в тази посока.

         При движението си на североизток шосето заобикаля главните препятствия в тази част на планината - върховете Малкия и Големия Яран и долината на р. Ерен дере, като след тях трасето му става още по-равно и бързо навлиза в най-дълбоките дебри на Балкана. В средата на Жекова орман пътят се качва на късия рид Кара бурун /Черен нос/, затворен от двете си страни с долините на реките Ерен дере и Балабан дере /от турското балабан - едър, огромен, заради големината на коритото си/, подсича слабоизразения на темето му връх Кота 763 и след още около 20 мин. извежда от северната му страна до дъното на Куш кая /Кушкаяс, Птича скала/ - първата възловата седловина по дългото протежение на маршрута /90 мин./. Това е изключително красиво, дълбоко, голо и много обзорно място, при което пътят се разклонява във всички посоки. Оттук единият му край се спуска на североизток към река Домуз дере /Свински дол/, другият завива на югоизток към голямата поляна Чиликлий /от чиляк - ягода/, а третият се насочва на юг покрай коритото на р. Балабан дере. Приблизително при тази седловина се достига и до главната част на основния хребет Дивинджийски кауклук, която в посока на гр. Шивачево се разчленява на множество по-къси рътлини от долините на реките Балабан дере, Ерен дере, Кереч дере, Армутлука и т.н. От Куш каяс шосето се издига отново плавно на северозапад през пасището Зафирската нива /Зафирското място//планинска местност, използвана в миналото за ниви/, като тук в древността от трасето му се отделяло още едно старо вървище - Амаз гиди /Проходът на Амаз/, насочващ се по билото на Дивинджийския кауклук директно към вр. Кичеста /100 мин./. В наши дни това разклонение от главния друм все още съществува, но заради голямата му стръмнина, от Зафирското място е най-добре да се продължи отново по равния Хармански път. След разклона проходът пресича през местността Андъка /андък - трап, ров/ дълбок дол, в който протича един от началните притоци на Домуз дере, заобикаля от изток през основата им върховете Амаз гиди /988 м./ и Дивинджа /1080 м./ и навлиза много бързо и по права линия напред в обширната долина на реката. В нейната посока след още около 30 мин. се достига и до дълбокото й корито, от другата страна на което се вижда вторият основен страничен рид за района - Тузлуджански кауклук /наименованието му произлиза от думата тузла - солище//130 мин./. При достигането си до Домуз дере пътят завива на запад срещу течението на реката и 10 мин. по-късно я пресича по бетонен мост /140 мин./. На това място се преминава от Дивинджийския кауклук на Тузлуджанския, като тук вървището завива за кратко в обратната североизточна посока за да излезе от дерето, а след още около 15 мин. пресича и по-плитък безименен дол, в който тече още един от началните притоци на реката /155 мин./. От другата страна на тясното му корито се излиза за кратко от гъстите гори в началото на равна и добре обработена от хората местност, носеща наименованието Недьова чифлик /в миналото някой си Недьо от Шивачево заградил това място, за да гледа в него говеда/. Макар пътят дотук да е изглеждал почти равен, от града до това място по трасето му са изкачени цели 650 м. височина.

        В Недьова чифлик завършва първата част от маршрута, свързана с използването на широки и сравнително равни черни пътища. Въпреки че те продължават и по-нагоре в планината, и въпреки че крайната цел вр. Кичеста е все още доста далеч оттук, на това място трасетата им трябва да бъдат изоставени. Макар, че са по-полегати от пътеките, друмищата доста заобикалят, затова от Недьова чифлик е най-добре да се започне с директното изкачване към върха, още повече, че в неговата посока голяма част от Тузлуджанския кауклук е гола и много удобна за вървене. При обработените ниви на Недьовия чифлик черните пътища се напускат и оттук към вр. Кичеста се продължава със стръмно изкачване по пряка пътека. От местността първоначално се поема много стръмно нагоре по отдавна изоставено трупчийско вървище, заобиколено от всичките си страни с ниски и бодливи храсти. По трасето му се набират набързо няколко десетки метра височина, след което се подсича в западна посока и покрай подножието му обширното пасище Сирля. Неговото наименование вероятно е свързано с думата сир /сирене/, като над съседното на Шивачево село Сборище е разположена местност с почти същото название - Сирия поляна, а над близкия град Твърдица има и две рътлини, известни като Сировете. Под това пасище пътеката постепенно се разширява, навлиза в заобиколено с вековни букови гори сечище и отново преминава през споменатия по-горе безименен поток. След долината му се достига в центъра на сечището и до разклон между няколко дърварски пътя, избира се най-широкият и равен измежду тях и по него се продължава с по-плавен наклон нагоре в североизточна посока. Над кръстовището друмът постепенно се издига високо над напълно покритата с гъсти широколистни гори долина на р. Домуз дере, заобикаля оставащото вдясно пасище Тузлуджа /Солището/ и 30 мин. след разклона преминава над още един поток /185 мин./. От другата страна на коритото му вървището извежда до разположен вече на самото било на Тузлуджанския кауклук и заобиколен с дървена ограда романтичен кът за отдих с маса и пейка, от който се открива невероятна панорама на югоизток към ширналото се в центъра на хребета огромно едноименно пасище. Оттук си виждат и разположената от северната му страна долина на река Ладжи дере /от лъджа - топъл минерален извор/, както и срещуположния на Тузлуджанския кауклук рид Бакъм таш /бакъм - вид цвете и таш - камък/.  

          От кътчето за отдих в най-горната част на пасището Тузлуджа остава да се измине и последната най-трудна /с разлика във височината от около 300 м./, но и най-красива част от маршрута, обхващаща разстоянието до вече близкия гигант Кичеста. Заради гъстите гори и стръмнината по склоновете му, в по-далечното минало върхът бил почти недостъпен, като това донякъде е така и сега, тъй като поне от изток до темето му все още не достига никакъв път. Наскоро обаче навсякъде в района била проведена интензивна сеч, която почти напълно унищожила разкошните тукашни гори и оставила навсякъде в тях широки просеки и по-тесни пътеки. Заради изсичането на лесовете, оттук до темето на Кичеста също може да се достигне в два варианта - по широкият път, който обаче продължава да извива по всевъзможен начин по склоновете на планината /и в крайна сметка пак не достига до целта/, или пък по някоя от безбройните трупчийски пътеки, които се отделят от пасището във всички посоки. Ако за изкачване към върха се избере по-прекият вариант, тогава от кътчето за отдих се продължава отново по пътя на северозапад. В тази посока друмът описва много остър завой, подминава кръстовище със спускащо се към пасището Тузлуджа отклонение и след 20 мин. извежда до началото на много широка дърварска просека /205 мин./. При разклона черният път се изоставя, стъпва се на следващата главното било на Тузлуджанския кауклук ивица с отрязана гора и по нея се продължава с доста стръмно изкачване на запад. Натам пътеката преминава покрай масив от гъст буков лес и след по-малко от 10 мин. извежда до гладък като тепсия тесен друм /215 мин./. Понеже е равно, вървището не може да се използва за изкачване, но пък трасето му е особено подходящо за успокояване на дишането, затова за няколко минути се върви по него в обратната югозападна посока. След достигане до поредната ивица с унищожена гора се продължава по нея с нов завой на северозапад, като 15 мин. по-нагоре се подминават няколко пожалени от сечта вековни буки и над тях се излиза на равна поляна /230 мин./.

         След адската стръмнина и преодоляването на особено труден и сложен за изкачване терен, тук се достига до място, което е, като че ли, същинско парче от рая. Чудно красивата местност край изпъстрената с различни цветя поляна се нарича Ода гиди /Воден проход/ по името на близкия римски път, водещ началото си от разположеното на север високопланинско село Боров дол. В древността друмът, който е част от Твърдишкия проход, се изкачвал на запад от селището по съседния рид Бакъм таш, преминавал през две специално изсечени заради него в скалите места - Малък гидик и Големия гидик, заобикалял огромното тяло на Кичеста и покрай построената от северната страна на върха крепост Девина /Диавена/ се спускал до кръстопътната седловина Шишкинград. В наши дни останките от това вървище все още личат в западния край на поляната, а между тях и равната местност се издига с изумителните си скали близкият връх Каялъ кая /Скалистата скала//1260 м.//с повторението на думата скала тук се е целяла градация, т.е. името би трябвало да се тълкува в смисъл на Баш скалата, или Невероятната скала/. Освен с цветята, стария исторически път и причудливите скали, чарът и великолепието на местността се допълват и с огромните вековни буки, които я заобиколят от всичките й страни, както и с изумителните гледки, откриващи се между дърветата към скалните венци по склоновете на отсрещния рид Бакъм таш и темето на близкия вече вр. Кичеста. За придвижване от поляната към крайната цел на маршрута първоначално може да се използва старият път Ода гиди, което обаче е съвсем за кратко, тъй като трасето на прохода е почти напълно превзето от ниска и гъста растителност. След като се повърви за известно време по друма, и след като се установи, че трасето му не може да се използва, той се изоставя. Над него се пресича без пътека поредното сечище, като 20 мин. след първата поляна се достига и до втора такава, намираща се в непосредствена близост с най-горните части на планината /250 мин./. Оттук към темето на вр. Кичеста по билото на Тузлуджанския кауклук се е проточила една много дълга, тънка и вече съвсем естествено образувана от природата просека в гората, която с увеличаване на височината става и все по-широка. Освен, че е много красива и че при достигането й трудностите по изкачването привършват, но от просеката се открива и превъзходна панорама назад към долните части на двата кауклука и разстилащите се като вълни зад тях височини на Кара баир, Чочовенския балкан и Средна гора.

        От началото на втората поляна се продължава през средата й без пътека на северозапад, като по-нагоре лесовете от двете страни постепенно се отдръпват, за да се достигне за 15 мин. покрай тях и до самото подножие на темето на Кичеста /265 мин./. Според местните, местността тук се нарича Кичеста, също както и върхът над нея, като, преди да се изминат последните й метри, гората за кратко препречва поляната на две места, затворени допълнително и с ниски и лесни за преодоляване скални жандарми. Между техните светли на цвят канари се виждат и явните очертания на отдавна изоставен черен път, за който не е ясно откъде идва и накъде отива. Над останките му се достига най-накрая и до самия връх, който представлява малко, равно и покрито с натрошени скали двуглаво плато с поставена през 1940 г. на източната му кота триангулачна точка /280 мин./. За разлика от всички гледки до тук, които са също много красиви, но са сравнително ограничени, то панорамата от Кичеста е всеобхватна и е докъдето погледът достига. На север се издига връх Чумерна /1536 м./ с отделящите се от него рид Чира ак баши, река Боров дол и местност Предела, през която Твърдишкият проход се прехвърля от другата страна на планината. В тази северна посока се вижда и възловата седловина Шишкинград, чрез която Кичестата планина се захваща за останалата част на Балкана. Като всеки друг рид-масив, и Кичеста се отделя от дългата лента на Стара планина през едно съвсем тясно и ниско място, от което на юг туловището на хребета непрекъснато се издига, достигайки при вр. Кичеста до най-голямата си височина. Под темето му масивът се разчленява, спускайки в обратното на вр. Чумерна направление дългите си и стръмни ридове Бакъм таш на изток към с. Боров дол, Тузлуджански и Дивинджийски кауклуци на югоизток към гр. Шивачево, Картал бурун /Орлов нос/ на юг към с. Сборище и Кутра на югозапад към град Твърдица. На юг под самия вр. Кичеста се виждат и покритата с гъсти вековни гори едноименна местност, началният приток на Домуз дере - река Дами дере /от дам - кошара/, и дълбоко вдлъбнатата в склоновете на рида нейна изворна област Живели алу /вероятно от джеви - празен и алта - отдолу, т.е. Празното място под вр. Кичеста/. На югозапад панорамата от билото на масива се затваря от другият най-висок връх в околността - Здравец /1337 м./, под който се разпростира пасището Курданлъка /от курт канлък - вълчи ханища/. Денивелацията от местността Недьова чифлик до върха на Кичеста планина е около 500 м.               

 

DSC 0311

От източният край на гр. Шивачево към върховете Малкия и Големия Яран

 

DSC 0316

От града се поема към планината на север през местността Кереч алан

 

DSC 0318

От пътеката назад към Шивачево

 

DSC 0321

Вр. Малкия Яран се заобикаля от южната му страна 

 

DSC 0323

След това пътеката заобикаля върха водоравно и от изток и излиза на седловината с вр. Големия Яран

 

DSC 0324

От южната страна на вр. Големия Яран се стъпва на широк черен път и се продължава по трасето му

 

DSC 0327

Пътят пресича възловата седловина Арапова трап и достига до разклон в местността Андъка

 

DSC 0326

Разклонът в подножието на вр. Амаз гиди

 

DSC 0329

От разклона се продължава на север към долината на р. Домуз дере

 

DSC 0335

Пътят навлиза на северозапад в долината на р. Домуз дере и достига до рида Тузлуджански кауклук 

 

DSC 0336

Река Домуз дере се пресича по бетонен мост

 

DSC 0344

Широкият път свършва при поляни в местността Недьова чифлик

 

DSC 0513

От местността Недьова чифлик следва изкачване по рида Тузлуджа към пасището Сирля

 

DSC 0351

Северно от пасището Сирля се излиза на второ пасище, което носи същото име като рида Тузлуджа

 

DSC 0497

При пасището Тузлуджа се достига до голата част на рида и по билото му се продължава на северозапад

 

DSC 0368

Над пасището Тузлуджа се навлиза в пояс от вековни букови гори

 

DSC 0362

Част от горите са наскоро изсечени, като за изкачване могат да се ползват останалите пътища

 

DSC 0496

Към пасището Тузлуджа вдясно и вр. Кичеста в средата на снимката

 

DSC 0365

Над сечищата се достига до местността Ода гиди, през която преминава едноименен римски път

 

DSC 0499

С увеличение към равната местност Ода гиди на билото на рида Тузлуджа 

 

DSC 0375

От поляната Ода гиди се продължава на запад, като се ползва трасето на буренясалия римски път

 

DSC 0378

В подножието на вр. Кичеста се достига до поляни и по тях се продължава без пътека към върха

 

DSC 0380

От поляните под вр. Кичеста назад към долината на р. Домуз дере 

 

DSC 0383

С увеличение към седловина Арапова трап и долината на р. Домуз дере

 

DSC 0386

Източният склон под вр. Кичеста е зает от удобна за изкачване дълга и широка поляна

 

DSC 0389

От вр. Кичеста назад към дългата поляна

 

DSC 0402

Под котата на върха се достига отново до останки от стар път

 

DSC 0425

На вр. Кичеста

 

DSC 0408

От вр. Кичеста на север към вр. Чумерна

 

DSC 0427

От източната кота на Кичеста към западния край на върха

 

2015 10 07 133238

Профил на маршрута

 

Прочетена 1244 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм