11.2. Въртопски теснини-местност Михалкови колиби-седловина Хайдушки Камъни

Оценете
(0 гласа)

11.2. Въртопски теснини-местност Михалкови колиби-Кончето /или седловина Хайдушки камъни/ - качване

Денивелация - 650 м., време на движение - 2.00-2.30 часа, разстояние - 3.5 км. 

Немаркиран

 

2013-02-15 142703

Изтегли: GPS-трак 

 

   В маршрут 11.1. е описан подробно маркираният път, свързващ ж.п. гара Копривщица с разположената навътре и нависоко в Стара планина Въртопска котловина. Дъното на Въртопската котловина е заето от четири големи поляни, като три от тях са разположени в източната му част. Понеже първите две от тях нямат свои собствени имена, затова условно биха могли да бъдат наречени Първа и Втора въртопски поляни /третата поляна носи името Кюмюра/. Четвъртата поляна е най-голяма, разположена е в западния край на Въртопската котловина и носи същото име като нея - Врътопа /Въртопа/. От Въртопските поляни към главното било на Балкана, освен по маркираната туристическа пътека, може да се достигне по още два начина, като при тях се тръгва от най-западната поляна - Въртопа.

  По частично маркирания черен път, идващ откъм ж.п. гара Копривщица, се достига до разклон, разположен в средата на Първа въртопска полянаПри този разклон черният път се разтроява, като единият му край се връща наобратно към Въртопнска река и покрай нея се насочва на югозапад, към древната мистична крепост Калето /Въртопско кале/. Оттук вторият край на пътя продължава на североизток, изкачва се на определена височина и там внезапно свършва. От разклона в средата на Първа въртопска поляна към местността Въртопа се тръгва по третия край на пътя на запад, като в края на поляната се навлиза в обширна и стара букова гора. През нея се завива постепенно на северозапад и с умерен наклон нагоре, след около 40 мин., се излиза на обширната поляна Въртопа. В западния край на гората от черния път се отделя широка и пряка пътека, по която част от последните завои на пътя могат да се съкратят. Непосредствено преди да се излезе на поляната, също в западния край на гората, се пресича по брод река Бялата вода /Бялата река/. Този пълноводен поток е ляв приток на река Въртопско дере, която извира от местността над Въртопа и която носи почти същото име като Въртопска река, протичаща под него.

  Местността Въртопа представлява гигантски казан, затворен от три страни от стръмните склонове на рида Алакчия на запад, рида Калето на изток и главния старопланински масив на север. На върха на планината над Въртопа се откроява най-тясната част от нейното било - местността Старопланинското конче /Кончето, Портата/. В най-долната южна част на Въртопа, сред гъстите и стари букови гори се е вклинила малка полянка, наричана от местните Михалкови колиби /Михалева мандра/. В западния й край все още стои стара и отдавна изоставена дървена колиба, годна за подслон дори и днес. От източната и от западната си страна Михалкови колиби са заградени от две реки. Тази на запад е р. Въртопско дере, извираща от района, заключен между голия тревист рид Алакчия /от турската дума айляк - свободен, незает/ и разположения на главното било на планината връх Безименния /Въртопа//1970 м./. В близкия град Клисура, р. Въртопско дере е известна още и като Боклуджа /боклуджа - дребни харсти и дървета/. Реката на изток от поляната е гореспомената Бялата вода /Бялата река/, която пък води началото си от намиращите се в североизточния край на Въртопа две групи от огромни скали. Северната и по-високо разположена скалиста група се нарича Сините камане /Сините камъни/, а тази под нея е Гьоп кая /Дебелата скала/. Скалите заемат най-горната част на рида Калето, заграждащ пасището Въртопа от изток. Двете реки Въртопско дере и Бялата вода, се сливат от южната страна на Михалкови колиби.

   1. От Михалковите колиби към главното било на Стара планина може да се продължи на север, към разположената натам местност Кончето. Изкачването от поляната до Кончето може да стане по два начина. Първият е право нагоре в северна посока, като голите поляни на Въртопа се пресичат без пътека. Този вариант обаче е възможен само през лятото, защото през зимата почти отвесните южни склонове на Кончето са изключително лавиноопасни. Вторият начин е като се следва трасето на стария Кознишки път /Кознишки проход/. Трасето на този древен път от Михалкови колиби до Кончето е все още добре запазено и личи най-добре в началото или в края на зимата, когато се покрие с тънък слой сняг. Проходът е слабо известен дори и на специалистите, защото последната част от трасето му над Въртопа е толкова стръмна, че гледана откъм поляните, изглежда така, сякаш се изкачва към небесата. Началото на пътя трябва да се търси на изток от изоставената колиба на Михалковата поляна, в близост до р. Бялата вода и надвесените над нея огромни скали Сините камане и Гьоп кая. Над поляната пътят заобикаля двете групи скали от запад и се качва върху тях от северната им страна. Оттам пътят продължава в североизточна посока и достига главното било при седловината, разположена между Кончето от запад и безименният връх Кота 1955 м. от изток. В миналото там вероятно имало порта, която преграждала пътя, откъдето идва и другото, по-малко познато и по-непопулярно име на Старопланинското конче - Портата /Портите/. Разстоянието от Михалкови колиби до главното било на планината е 3.5 км. и се изминава за около 60-80 мин. при денивелацията 500 м. /120 мин./.

  2. От Михалкови колиби към главното било може да се продължи и на северозапад, към плитката седловина Хайдушките камъни, разположена между върховете Булуваня /2043 м./ от запад и Безименния /1970 м./ от изток. От Михалкови колиби към седловината се тръгва по широка и добре утъпкана пътека, като денивелацията и разстоянието до нея са почти същите като в т. 1. Началото на пътеката е при дървената колиба, от която започва стръмно изкачване в северозападна посока. Пътеката пресича р. Въртопско дере и с лек завой на юг се изкачва към билото на рида Алакчия. Горната част на рида е заета от огромното едноименно пасище Алакчия, при билото на което пътеката достига до друг старинен път - Тетевенско-Копривщенският проход /стеснил се днес до тънка овчарска пътека/. Тук наклонът нагоре съвсем намалява, като по почти равния терен се продължава през пасищата към виждащата се вече на запад седловина Хайдушките камъниПреди да достигне седловината, пътеката минава над дълбоката, силно втрапена в южните склонове на планината местност Чукура /Дупката/ и над нея, с последен завой на северозапад, се изкачва до главното било.

  През зимата и двата маршрута, описани в т. 1 и 2, са силно лавиноопасни. При сняг изкачването от Михалкови колиби към главното било на планината трябва да става приблизително по средата на местността, заключена между върховете Безименния и Братаница /1992 м./, защото при нея южните склонове на планината са най-полегати. През тази гола местност се върви без пътека, като целта е по източния край на широката долина на р. Въртопско дере да се достигне до нейните извори, намиращи се непосредствено под върха на планината. Над тях се излиза на главното й било при плитката седловина, разположена между споменатите вече върхове Безименния и Братаница. 

   

36

От главното било на Стара планина към Въртопските теснини

 

70

Въртопски теснини

 

46

От Старопланинското Конче към Михалкови колиби

 

69

Местността Михалкови колиби и трите Въртопски поляни в източния край на Въртопската котловина

 51

От Михалкови колиби към Кончето

 

54

Една от Михалковите колиби

 

43

Седловината Хайдушки камъни между върховете Булуваня и Безименния

 

2013-02-15 142749

 Профил на маршрута от Въртопски теснини до Кончето 

 

2013-02-15 142827

 Профил на маршрута от Михалкови колиби до седловината Хайдушките камъни

Прочетена 767 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм