36.2. гр. Гурково-местност Лазово-местност Сондите-вр. Буторски чукар-заслон Бутора

Оценете
(0 гласа)

36.2. гр. Гурково-местност Лазово-местност Сондите-вр. Буторски чукар-заслон Бутора - слизане

Денивелация - 800 м., време на движение - 6.00-6.30 часа, разстояние - 24.3 км.

Маркировка: от заслон Бутора до разклона за гр. Гурково - бяло-червено-бяло, от разклона за гр. Гурково до гр. Гурково - немаркиран

 

2015 10 02 083851

Изтегли: GPS-трак  

 

      Най-важното място в Балкана над град Гурково е кръстопътната местност Бутора, тъй като при нея следващото гребена на планината съвременно туристическо вървище Ком-Емине /КЕ/ се пресича от два прастари антични пътя. Първото от тези древни друмища е особено популярната в по-близкото минало Конарска пътека /наричана така, защото започва на юг от село Конаре/, а второто е разклонението й Лазовски проход /Лазовски боаз, Злите долища/, идващо откъм Казанлъшкото поле и продължаващо на север от планината в две други разклонения към село Дрента, Еленско и към град Велико Търново. От ключовата местност Бутора към гр. Гурково и Розовата долина може да се слезе по няколко лесни начина, единият от които е по долината на пресичащата селището Лазова река, а другият - по вододелния рид, който я отделя от съседната Радова река. Пътят по билото на вододела е описан подробно в маршрут 36.1., а пред този по долината на Лазова река има едно голямо първоначално препятствие. Между Бутора и коритото на реката е разположена телената ограда на Ловно стопанство „Сондите“, заемащо цялата площ между двата обекта. С други думи, ако за слизане от местността Бутора към гр. Гурково се избере долината на Лазова река, тогава още при самата изходна точка на маршрута трябва да се направи компромис с правилната посока на движение, с цел да се заобиколи оградата на ловното стопанство. А това пък става от север по билото на Стара планина и по трасираната по него пътека Ком-Емине, като се направи добре познатият на всеки един по-опитен турист преход от Бутора до другата по-важна местност в този район на Балкана - седловина Караиванско /Караиваново/ хорище.    

     От местността Бутора към долината на Лазова река и гр. Гурково се поема първоначално в североизточна посока, като се следват билото на планината и поставената по него гъста маркировка на пътеката КЕ. Зад руините на несъществуващия вече заслон Бутора се излиза на малка горска полянка, в горния край на която се вижда голям каменен паметник. Пътеката го заобикаля, навлиза в характерния за най-горните части на Елено-Твърдишката планина пояс от по-стари букови гори и покрай дърветата започва стръмно да се изкачва нагоре. Така от поляната с паметника се върви в североизточна посока около 5 мин., докато се достигне до заобикалящата заслон Бутора пътека КЕ, знаците на която са поставени в този участък върху античното трасе на старото Конарско вървище. След достигане до туристическата маркировка се продължава покрай нея с по-малък наклон нагоре в правилната югоизточна посока, като се преминава приблизително по средата между оставащия на запад и под пътеката разрушен заслон Бутора и извисяващия се някъде високо в горите на изток връх Буторски чукар /1115 м./. В тази част на Балкана се подминава първо т.нар. Бременно дърво /разположено е точно до пътеката, а в средата на ствола му се вижда объл израстък като корем на бременна жена/, като след 10 мин. се достига в местността Сечената скала и до много добре запазена част от трасето на древния път /15 мин. след началото/. Тук пътеката КЕ се изкачва до нисък и дълъг скален венец, който, както показва и наименованието на местността, бил някога специално изсечен, за да премине през него античния друм. Отделените от венеца камъни пък били подпъхнати под по-ниската страна на вървището, така че то да се изравни и да стане идеално гладко. На това място съвременната пътека КЕ описва завой покрай покритите със зелен мъх и дъхав здравец скали на венеца, подминава няколко участъка, в които по-ниската страна на древния път е подзидана с въпросните камъни, и след още около 5 мин. се изкачва до спокойната, равна и покрита с разредени дървета седловина Седлото /20 мин. общо/. Някъде тук старият път се губи под листата и се разделя на две, като единият му край се спуска вероятно точно на югоизток към долината на интересуващата ни Лазова река, докато другият продължава на юг, насочвайки се по билото на дългия вододелен рид със съседната Радова реки към най-високия връх в околността - Ож дрян /Хождрян//1204 м./. Туристическа пътека КЕ пък рязко завива на североизток и плавно започва да се изкачва в тази посока, като не престава да следва пак главното било на планината.                

      От Седлото към Лазова река и гр. Гурково се продължава по маркировката на пътеката КЕ и по главното било на планината на североизток, като скоро се излиза на нов черен път. По него се изкачва почти целия Буторски чукар, малко под темето му върха се заобикаля от юг и 10 мин. след Седлото се излиза от източната му страна до следващото ниско място в околността - седловина Корубата /30 мин./. От тази местност се продължава напред пак по кривия гребен на Балкана, но вече по съвсем тясна и почти равна пътека, излиза се с няколко къси завоя на обширната папратлива поляна Разсадника, а след нейния край се навлиза отново с остър завой наляво в изключително гъста и тъмна гора, наричана заради вида си Малкия тунел /40 мин./. По време на турското робство целият този покрит с гъсти и стари лесове, отдалечен, труднодостъпен, сложен за ориентация и възпят в множество песни и легенди район на Бутора, Седлото и Малкия тунел бил прочуто хайдушко сборище, като в него често отсядали четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Желю войвода и още много други известни български харамии. Един от тези народни закрилници - Филип Тотю, дори зимувал веднъж с четата си някъде именно тук, в местност, наричана от него Кръстатата локва /днес това място се намира вероятно зад телената ограда на ловно стопанство Сондите/, като районът наоколо бил много подробно описан в издадена от войводата книга. В наши дни местността тук е все още дива и непокътната от хората, а в нея, досущ като през истински студен, тъмен и тесен тунел, се изкачва ниско връхче, покрай което пътеката подминава оставащата вдясно малка, но непресъхващата дори и в най-горещите летни дни Червена локва. На това място се достига и до споменатата ограда на ловно стопанство Сондите, покрай която се върви на голямо разстояние напред чак до разклона за гр. Гурково.

      След Червената локва пътеката КЕ се спуска леко надолу през вековна, висока и силно разредена букова гора, която този път се нарича, съвсем разбираемо, Големия тунел, като през нея се подминава друга плитка и заблатена седловина, носеща заради цвета на водите си името Жълтата локва. Именно тези неизброими червени, жълти, кръстати и всякакви други по-големи и по-малки гьолове по билото на близкия район от планината дават началото на множество потоци, които текат на юг, вливат се един в друг и образуват пълноводната Лазова река. Нейното корито пък, заедно с крайната цел на маршрута - гр. Гурково, се намират точно на юг от тази местност. Разстоянието от влизането в гората при Малкия тунел до Жълтата локва се изминава за около 20 мин., като денивелацията от заслон Бутора дотук е 300 м. /60 мин./. От седловина Жълтата локва на изток по пътеката КЕ се подминават последователно три разклона, като при първите два от тях от гребена на Балкана се отделят странични вървища, спускащи се на север към разположеното натам с. Дрента. Третият разклон пък е добре маркиран с нарочна туристическа табелка, разположен е в горния край на местността Пожариките и отстои на около 25 мин. път от Жълтата локва /85 мин./. Освен това, той също е разположен в средата на ясно изразена тревиста седловина, като при него от пътеката КЕ се отделя вдясно и на югозапад отдавна изоставен черен път, водещ покрай оградата на ловното стопанство към Лазовата река и гр. Гурково. Оттук на около 15 мин. път на изток е следващата възлова седловина по билото на планината - Караиванското /Караивановото/ хорище, с все още обитаемия едноименен заслон на нея. Оградата на ловното стопанство, обаче, е вече окончателно заобиколена, така че слизането към гр. Гурково може да започне още оттук. При този разклон билото на планината и трасето на пътеката КЕ се изоставят, като към крайната цел на маршрута се продължава със стръмно спускане на югозапад по силно тревясалия тесен страничен път.

       От главното било на югозапад изоставеният друм преминава първо през въпросната местност Пожариките, в която навремето местните каракачани опожарявали горите, за да освободят пасища за стадата си, след това пресича  пълноводен поток и 15 мин. след гребена на Балкана достига до Гръмътливия рът /изписван неправилно във всички карти и пътеводители като Грамадливия, а някъде дори и като Граматиков//100 мин./. Наистина, вярно е от една страна, че в землището на гр. Гурково има местност, река и хижа, които се наричат Грамадлива. От друга страна, обаче, името им произлиза от грамадата скали, струпана от природата на билото на планината в близост до тях. Тук наименованието на рида, както и това на образуващата се по склоновете му Гръмътлива река, идва от думата гръм, а тя пък е свързана с предизвиканите в по-далечното миналото от местните овчари опожарявания и оголвания на големи части от планината, по които, поради тези причини, често падали гърмежи и мълнии. След запалването и унищожаването на горите в Пожариките местността постепенно се възстановила, което дало възможност към края на турското робство тя да бъде отново многократно използвана от българските комити като хайдушко сборище. През Втората световна война пък тук се укрили и партизаните от отряд „Петко Енев“, поради което през 1975 г. горите в околността били обявени със специална заповед за исторически. Друго интересно за Пожариките е това, че местността служи и за граница между землищата на гр. Гурково и съседното с. Конаре. След достигането до началния приток на Гръмътливата река пътят завива в противоположната югоизточна посока и продължава да се снижава стръмно покрай коритото й, като след няколко второстепенни разклона и след още около 10 мин. достига до друга, също ключова за района, плитка седловина /110 мин./. Тук при равна и гола поляна се събират спускащият се от запад Гръмътливия рът, снижаващият се от изток Дебелия рът и достигащият до това място откъм главното било на планината хребет Пожариките. В същото време, при техния край се сливат един с друг и всички начални притоци на Гръмътливата река, изтичащи от т.нар. Локви. От поляната пътят продължава покрай коритото на обединената река на юг, отправя се по права линия към средищната местност Сондите и след около 20 мин. почти равен ход достига до нея /130 мин./.

      Сондите е равна котловинна поляна, много наподобяваща по вид на описаната малко по-горе възлова седловина. В тукашната местност също се събират няколко от по-късите странични разклонения на споменатите вече Гръмътливия и Дебелия рът, както и един по-тесен страничен хребет, носещ едновременно две наименования - Свирчев рът и Чернокоза. Заедно с тях, при Сондите се достига и до водослива на два от началните притоци на Лазовата река - идващата от север Гръмътлива река и спускащата се от запад Широка /Равна/ река. В миналото в земята тук бил открит перспективен въгленосерен пласт, затова през 1930 г. френска компания направила геоложки проучвания /сондаж/, откъдето дошло и наименованието на местността. Тогава експлоатацията на откритите тук въглищни залежи не започнала, но на около километър-два от това място били открити три други, много по-богати и печеливши минни участъка - рудник Паисий на изток и рудниците Надежда и Надежда юг на запад, които били разработени. Въпреки че добивът на въглища тук така и не бил наченат, до красивата местност в средата на планината бил прокаран път, който гурковчани използвали, за да извозват по него от Сондите към града добитият по Пожариките и околните му ридове дървен материал. По-късно на поляната били разположени сградите на местния горски участък, на няколко почивни станции и на ловна хижа, а през Втората световна война на нея било разквартирувано на гарнизон и едно отделение на Трудови войски. Заради него пък, през месец юни 1944 г. местността била превзета от партизанския отряд „Хаджи Димитър“, в състав от около 150 души. В наши дни, местната ловна хижа все още работи, като във връзка с нея по долината на Гръмътливата река са поставени няколко ловни вишки, а пък по тази на Широката река е изграден в края на Сондите и голям рибарник. На поляната се намира и сградата на новото гурковско горско стопанство, което се грижи за около 23 000 дка предимно букови гори. Прекрасните природни дадености, чистият въздух и асфалтовият път са превърнали Сондите в особено подходящо за почивка и отмора място, като към положителните фактори за това трябва да бъде добавена и откритата наскоро пак в тази местност минерална вода.

      От ключовата за цялата тази част на планината поляна Сондите към гр. Гурково и Казанлъшкото поле се продължава вече по широк асфалтов път, който се спуска покрай коритото на Широката река на югоизток. В тази посока се подминават разположени покрай реката изоставени ниви в местността Шаварака /от шавар - папур/, като след 15 мин. се достига до водослива със спускащия се от изток Енчов дол /145 мин./. След разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. един от неговите водачи - Петко Енев от Нова Загора, се укрил в землянка край коритото на потока, затова по-късно дерето било кръстено на неговото име. От това място шосето постепенно завива на юг, навлиза в тясна и заобиколена от всички си страни с високи склонове клисура и, като се движи точно срещу разположения пред погледа невероятно красив скален венец Катурска /Катурова/ стена /от катур - наклонен/, достига след още около 10 мин. до трето поред ключово място - чешма, вдигната бариера и мост над водослива на Широката река с идващата от изток Каменска река /води началото си от потоците Манастирска, Варовита и Екенова реки//155 мин./. В повечето източници е посочено, че Лазовата река е образувана от началните си притоци Широка, Равна и Каменска реки, но никъде не е уточнено, кой точно от тях дава истинското начало на основната водна артерия. Всъщност, Широката и Равната река са един и същ поток и, въпреки, че в гр. Гурково наричат понякога Лазовата река още и Широка, първоизточникът е Екенова река, която е най-дълга в сравнение с всички останали начални притоци и извира от разположения на билото на планината извор Сейменски кладенец. Освен всички друго, при водослива във възловата местност се раздвоява и шосето, като левият му край завива покрай Каменската /Манастирската/ река на изток, докато десният продължава покрай обединената Лазова река на запад. Заради цялостният изглед на местността, както и заради продължението на Лазовата река на запад, по-всичко изглежда, че оттук към гр. Гурково трябва да се продължи покрай нейното корито на дясно. Това, обаче, е оптична илюзия, тъй като левият край на пътя следва Каменската река съвсем за кратко, след което я пресича, преминава от другата й страна и покрай долината й продължава на юг точно към Гурково и полето. Десният край пък, който уж по всичко личи, че е избрал правилната посока, започва още от разклона да се издига постепенно нагоре, като се отдалечява все повече от коритото на Лазовата река и бавно се насочва към билото на западния й вододел. Освен от посоката, в която поемат двата края на пътя, ориентацията на това място е затруднена допълнително и от тяхната равностойна ширина и честота на използване, както и от липсата на каквато и да било  указателна табела.

      От разклона при водослива към гр. Гурково трябва да се продължи по левия край на пътя на изток. Десният край на шосето, обаче, е изключително интересен, като, освен това, по него може също да се върви към селището. В миналото, когато сегашният път покрай коритото на Лазова река все още не бил построен, от Гурково към планината се вървяло само по Лазовския проход, следващ билото на западния вододел на Лазовската река. Когато пък били направени геоложките проучвания за въглища в Сондите и околните местности, от трасето на Лазовския проход било спуснато разклонение на североизток към водослива на Широката и Каменската реки. В гр. Гурково това разклонение от Лазовския проход се нарича и до ден днешен Старият път за Сондите. На свой ред пък, по-късно от това странично вървище било спуснато още едно разклонение в противоположната югоизточна посока, което водело към разкритата натам мина Надежда юг. Поради всички тези причини, от водослива на Широката и Каменската реки към полето и крайната цел на маршрута се продължава на запад, като в тази посока пътят постепенно започва да се издига над коритото на Лазова река. След водослива десният край на шосето заобикаля долната част на рида Чернокоза, пресича река Свирчов дол и се качва на следващия къс страничен рид - Пращелица. Тук от шосето се отделя черен друм, водещ на запад към трасето на Лазовския проход, а след още около 20 мин. издигане се достига и до нов, особено важен за целия маршрут, възлов разклон /175 мин./. При него асфалтовият път се раздвоява отново, като левият му край се спуска към Лазова река и мина Надежда юг, докато десният продължава на югозапад към древното трасе на Лазовския проход и извисяващият се в тази посока над него масив на връх Мали Буковец /Мале Буковец//1228 м./. И оттук към гр. Гурково също трябва да се продължи по левия край на друма със спускане към коритото на Лазова река, но и на това място има още една условност. Съвсем близо оттук десният край на пътя излиза от горите, а от трасето му се открива прекрасна панорама към огромната долина на Лазова река и към двата й дълги вододелни рида. Освен това, няколко минути след панорамното място шосето извежда и до подножието на една от най-красивите местни природни забележителности - скалният венец Бялата стена, от който към долината на Лазова река също може да се слезе много лесно.

     От разклона на рида Пращелица към мина Надежда юг и гр. Гурково се продължава по десния край на пътя с плавно изкачване на югозапад, като след 30 мин. се достига до края на асфалта в подножието на скалния венец Бялата стена /205 мин./. През цялото време на изкачването до интересният обект под горния асфалтов път се вижда и долния, водещ към мина Надежда юг. Скалният феномен Бялата стена представлява невероятно красива, огромна като размери и светла на цвят варовикова канара, която се вижда отдалеч и която е причудливо надвесена с цялата си гигантска мощ над края на шосето и извиващия под него плитък и горист Койчев дол. От другата страна на това дере има още един по-малък скален венец, а на срещуположния източен скат на Лазовата река се вижда и споменатата вече Катурска стена, с която всички канари в тази част на планината образуват един общ ансамбъл. Малко преди да се достигне до Бялата стена пътят излиза над гората, така че, наред с всички друго, от трасето му се открива и необятна панорама на юг към великанската долина на Лазовата река. Доскоро достигащият до това невероятно място асфалтов път бил използван при експлоатацията на близката мина Надежда, намираща се в горния край на коритото на Койчев дол точно зад гърба на Бялата стена. При откриването си в началото на 20-и в. тогавашната каменовъглена мина „Княгиня Надежда“ била собственост на някой си германец Йохан Пилсиг-Хамбург и била експлоатирана от Михаил А. Сланчев и дружество „Лев“ АД-Велико Търново, а в нея намирали препитанието си над 200 работника от гр. Гурково и околните селища. По-късно в долната част на Койчев дол били открити още няколко рудника, обединени под общото наименование мина Надежда юг. Експлоатацията на всички тези богати и доходоносни в миналото около 40 местни рудника, обаче, е вече окончателно прекратена, а шахтите им са напълно изоставени.  

      От венеца Бялата стена към гр. Гурково може да се продължи по няколко начина, първият от които е с изкачване по широк черен път в югозападна посока към масива на вр. Мали Буковец, а вторият е връщане назад до разклона на асфалтовия път. Оттук към града, обаче, има и трети начин на слизане, който е покрай коритото на Койчев дол право на изток към долината на Лазовата река. От всички споменати варианти най-бърз и лесен е именно този трети начин на придвижване, като при него от подножието на Бялата стена се слиза за около 5 мин. до долния асфалтов път /210 мин./. За съжаление, в наши дни широкият някога и плавно спускащ се към долината на главната река асфалтов път е вече отдавна изоставен, като на много места е или силно обрасъл, или пък е почни напълно разрушен. След достигането му се продължава по неговото трасе първоначално на югозапад, а после и на юг, като се следва пресъхващата през лятото и изпълнената с огромни канари долина на р. Койчев дол. В края на бившия асфалтов път следва стръмно спускане покрай коритото й на юг, като след 15 мин. се достигат изоставените сгради на мина Надежда юг и водите на Лазовата река /225 мин./. Тук долината на главната река се пресича по бетонен мост, преминава се на източния й бряг и там се стъпва на най-долното асфалтово шосе, водещо директно към гр. Гурково и полето. От това място до селището се върви само по трасето на това асфалтово шосе, което пък следва неотклонно тясната долина на Лазовата река.

     От изоставените сгради на мина Надежда към гр. Гурково се продължава по основното шосе със съвсем слаб наклон на юг, като първоначално се подминава спускащият се от ляво Драганин дол, а 5 мин. по-късно се достига и до метален мост над Лазовата река /230 мин./. Оттук на голямо разстояние на юг се пресича още една много тясна, гориста и изпълнена с причудливи скали клисура, в която реката и построеното покрай нея шосе описват множество къси завои. В този участък за около 30 мин. се подминават водосливите със спускащите се от изток потоци Студеният дол, Марков трап и Кози трап, подсича се покрай подножието му оставащият на юг от тях скален венец Козя стена и, като се преминава покрай чешма и нов мост над реката, се достига до края на тясната клисура при къс завой под група от остри, пирамидално разположени над шосето сиви канари /260 мин./. Малко след тях се подминава оставаща вляво от асфалта и построена от бригадири чешма в местността Крачола, след която пътят навлиза по права линия на югоизток в поредната още по-тясна, но за сметка на това пък по-къса планинска клисура /265 мин./. От нея се излиза след не повече от 15 мин., като в края й се достига в местността Пръцкова мандра до водосливите със спускащия се от изток Тинчев дол и идващия от запад Кръшлаков дол /280 мин./. В миналото тук била разположена т.нар. Игнатовска тепавица, собственост на най-богатия и влиятелен местен турски бей. От това място на югоизток склоновете на планината постепенно се отдръпват от коритото на Лазовата река, а долината й се разширява все повече, покривайки се с тучни заоблени ливади. По-надолу шосето пресича изпълнената със свлечени от планината пясъци и канари местност Заневски кайраци /от кая - скала, т.е. каменисто място/ и след нови 10 мин. извежда до достигащия до тук от ляво Чеев /Чеюв/ дол /днес водите му се използват от гурковчани за питейни нужди//290 мин./. При водослива с него долината се отваря сякаш безкрайно, а ширналите се пред погледа пасища са наречени от гурковчани също като реката, която ги пресича - местност Лазово.

      По време на турското робство живеещото насред полето мирно българско население било принудено да напуска на два пъти местообитанията си и да се настанява за по-дълги периоди от време в тази закъната насред планината равна местност, с цел да се спаси от набезите на поробителите. Оттогава до наши дни тук все още си личат контурите на старите гробища на бившето временно българско селище, кладенците му, очертанията на отделните сгради и дворни места, както и т.нар. Свети камък, който наподобява на олтар. Понастоящем пък, с помощта на финансиращата развитието на малките община швейцарска фирма „Шарс“ в тази особено подходяща за отдих и развлечения местност са построени мост над реката, както и кът за отдих с голяма кръгла беседка, чешма, маси, барбекю, детска площадка, люлки, пясъчник и т.н. Наред с тях, вляво от пътя се забелязва и малка вилна зона, състояща се от няколко масивни къщи и по-леки бунгала. От кътчето за отдих към гр. Гурково се продължава отново по шосето и покрай коритото на Лазова река, като в южния край на обширната и равна едноименна местност се подминава голям разсадник. След него в края на Лазово се преминава и покрай водослива с потоците Балабански дол /идва от ляво/ и Върбичков дол /влива се от дясно/, а в края на обширното долинно разширение се навлиза и в местността Влакашница /310 мин./. Оставащото оттук до града разстояние е около 4 км., като през по-голямата част от него долината на реката отново се стеснява и се изпълва със скали и гъсти гори. След Влакашница пътят пак навлиза в тясна клисура, през която след около 10 мин. достига до местността Друсля /320 мин./. В миналото тук над реката бил построен дървен мост, който, обаче, при преминаване по него много друсал, а от това пък дошло и наименованието на местността. В нея пътят отново завива на югоизток, подминава чешма и пресича изпълнената с изоставени ниви местност Косеви ливади. На това място се преминава и покрай миниатюрна ВЕЦ над реката, описват се няколко по-къси завоя и 30 мин. след моста на Друсля се достига в просторната и равна местност Беглишкия харман до устието на Лазовата река и до края на планината /350 мин./.

     В последната част на дългото спускане от Бутора до Гурково по-специално внимание заслужава да се отдели на стичащият се от изток към първите къщи на града Биличин /Беличин/ дол, в долната част на който се намирал в миналото местния манастир Св. София. В началото на турското робство българското население от околността напуснало полето и потърсило убежище първо именно в този манастир, усядайки край сградите му в близост до коритото на Биличин дол. В наши дни, тази малка рекичка е пълноводна само през пролетта, но в миналото водите й били по-буйни, като често излизали от коритото си и причинявали големи беди на гурковчани. Освен манастира, в древността край долината на Биличин дол било изградено в група скали и древно оброщице, което било разположено край свещения, според местните християни, извор Аязмото. Макар това антично оброчище край Аязмото и старият манастир вече да не съществуват, гурковчани все още продължават да тачат местността, като всяка година в първата седмица след Великден, и винаги в понеделник, празнуват тук денят на Св. София, за да не вали градушка. Съвременният празник се спазва особено строго от около 40 семейства от града, които приготвят тук курбан от жертвен овен или от ялова овца. Водата от Аязмото пък се счита за лековита, затова жителите на града връзват по дърветата край извора и конци за здраве. Освен с култовото си значение, районът на Биличин дол е свързан и с две особено интересни исторически събития. Първото от тях се случило към средата на турското робство, когато в намиращата се покрай дола местност Торищата зимувала в един козарник четата на прочутия Вълчан войвода. Хайдутите, обаче, били предадени от козарката Калинка, а при завързалото се с турците сражение край коритото на потока паднал убит байрактарят на четата Билчин /на неговото име тогава бил кръстен и дола/. Втората история с Биличин дол е от края на турското робство, когато някой си Петко - роб на местния бей, намерил тук казан с пари и казал за това на господаря си. Турчинът пък, страхувайки се от нападение на хайдути при пренасянето на парите, не отишъл да ги вземе лично, а изпратил за тях кадъните си. Като награда за намереното имане беят освободил от робство Петко, дал му земя и му построил къща, а последният пък станал родоначалник на една от най-големите и многобройни местни фамилии - Игнатовският род. При достигането до устието на Лазовата река хоризонтът изведнъж се разтваря, долината се разширява и пред погледа се появяват, като на длан, целият гр. Гурково и голяма част от Казанлъшкото поле. От това място към селището се продължава водоравно и на юг, като разстоянието от Биличин дол до центъра му се изминава за около 20 мин. /370 мин./. Денивелацията от водослива на Широката и Каменската реки до края на маршрута е 500 м.

 

DSC 0064

От заслон Бутора към гр. Гурково се поема на север, като се преминава зад руините  на сградата

 

DSC 0065

Пътеката заобикаля паметника, влиза в гората и достига до маркировката на вървището Ком-Емине

 

DSC 0069

Пътеката Ком-Емине извива на около стотина метра на изток от заслон Бутора

 

DSC 0068

По нея първоначално се преминава покрай т. нар. Бременно дърво

 

DSC 0073

После за кратко се върви и по изсеченото в скалите трасе на античния път Конарската пътека

 

DSC 0078

Пътеката КЕ се изкачва до местността Седлото, където се разделя с римския път

 

DSC 0080

От седлото се продължава се на изток с изкачване към темето на вр. Буторски чукар

 

DSC 0081

На изток от върха се излиза за кратко от гората на покритата с гъста папрат поляна Разсадника

 

DSC 0083

При това дърво се влиза отново в гората

 

DSC 0086

В нея първо се пресича местността Малкия тунел

 

DSC 0088

Табелка в местността Малкия тунел

 

DSC 0089

Подминава се Червената локва

 

DSC 0094

А след това се пресича и местността Големия тунел

 

DSC 0096

Преди разклона за гр. Гурково се преминава и покрай Жълтата локва

 

DSC 0103

Разклонът пътека КЕ-гр. Гурково

 

DSC 0105

От главното било се слиза на юг по долината на Гръмътливата /Грамадливата/ река 

 

DSC 0107

Покрай коритота на реката се достига до местността Сондите

 

DSC 0111

В началото на Сондите пътят подминава старата местна ловна хижа

 

DSC 0116

В Сондите се достига до Широката река и оттук към Гурково се продължава покрай нейното корито

 

DSC 0118

Разклонът в местността Сондите

 

DSC 0119

 Местността Шаварака на юг от Сондите 

 

DSC 0123

Разклонът при водослива на Широката река с Каменска /Манастирска/ река

 

DSC 0124

Към гр. Гурково може да се продължи и в двете посоки, като по-интересен е пътят на югозапад 

 

DSC 0125

Пътят на югозапад се изкачва към вр. Мали Буковец

 

DSC 0128

Панорама от пътя на юг към долината на Лазова река

 

DSC 0136

По отбивка на пътя се слиза до изоставения рудник Надежда юг и долината на Лазова река 

 

DSC 0142

От рудник Надежда юг назад към Бялата стена

 

DSC 0147

При рудник Надежда се достига отгново до главния път и по него се продължава на юг към Гурково

 

DSC 0146

Бригадирската чешма в местността Крачола

 

2019 01 11 163655

 Поляните в местността Лазово

 

2019 01 11 163957

 Кътчето за отдих в същата местност

 

2019 01 11 163536

И голямата беседка

 

DSC 0148

Излазът на Лазовската река от планината на север от гр. Гурково при водослива с Биличин дол

 

2015 10 02 083923

Профил на маршрута

 

Прочетена 1211 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм