03.1. с. Долно Камарци-с. Стъргел-Стъргелска седловина-Етрополска седловина-местност Хаджийца

Оценете
(0 гласа)

03.1. с. Долно Камарци-с. Стъргел-Стъргелска седловина-Етрополска седловина-местност Хаджийца - слизане

Денивелация - 700 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 19.1 км.

Маркировка: от местността Хаджийца до Стъргелска седловина - бяло-червено-бяло,  от Стъргелска седловина до с. Долно Камарци - немаркиран

 2014-01-29 100748

Изтегли: GPS-трак       

 

  Описаният тук маршрут води от билото на Балкана към намиращото се в неговото подножие село СтъргелСъседното село Долно Камарци е разположено далеч от планината, на около 4 км. на юг от Стъргел. Въпреки своята отдалеченост, Долно Камарци е удобен изходен пункт за туризъм към Стара планина, защото през него минават подбалканските шосе и ж.п. линия. Поради тази причина, маршрутът е изкуствено продължен от с. Стъргел на юг и достига до с. Долно Камарци.

Село Долно Камарци

  В малката Камарска котловина има само три села, най-голямото от които е с. Долно Камарци /местните го изговарят Долни Камарци/. Заради него, котловината носи още и името Долнокамарска котловина. Село Долно Камарци е разположено в югоизточния край на котловината, в близост до рида Гълъбец /Горняка/ и е заобиколено от всичките си страни с невисоки хълмове. Селото започва от подножието на Гълъбец и оттам се разширява в западна посока. В миналото Долно Камарци било разположено малко по на север, в местността Долния чардак. Според местните, в древността районът под днешното село бил езеро. След време бреговете на езерото се продънили в Проданчица, местността под езерото пресъхнала и тогава селото се преместило на сегашното си място. Тази версия, за заселване на селото на мястото на пресъхнало езеро, е свързана с широко разпространена легенда, според която, някога Камарската и Софийската котловини били дъна на морета. Незнайно кога, водите на Камарската котловина изведнъж се продънили и изтекли към Софийското поле. Днес Долно Камарци получава вода от Селската река /Долнокамарска река, Големата река/, която протича през средата на селото и го разделя на източна и западна част. За най-старата история на Долно Камарци не се знае почти нищо. В местността Кръста до селото, както и покрай пътя за Стъргелса запазени няколко тракийски могили, които показват, че Долно Камарци вероятно е съществувало и през Античността. На най-високият връх в околността - връх Опор /1089 м./, разположен на юг селото, се намират останките на крепостта Опорско кале /Пчелина/, които са слабо проучени и не е известно от коя епоха са.

  В миналото Долно Камарци било важен транспортен възел, защото от него се отделяли пътища в няколко посоки. През селото минава главният подбалкански път, който пресича рида Гълъбец от запад на изток и прави връзка между Камарската котловина и съседната Златишко-Пирдопска котловина. Освен подбалканския път, от Долни Камарци на северозапад водел път към село Горно Камарци и започващите от него проходи Арабаконак и Витиня. Друг път се насочвал от Долно Камарци на север, към с. Стъргел и свързания с него Етрополски проход /Калдармата/. До построяването от Митхад паша през 1866 г. на новия път през прохода Арабаконак пътят от Стъргел към град Етрополе бил основен за преминаване от Южна в Северна България. Трети път се отделял от Долно Камарци на югозапад и през селата Макоцево, Чеканчево и Лозен, водел към град Самоков. В края на турското робство този път бил особено интензивно използван, защото осъществявал връзка между двата най-големи рударски центъра в България - Етрополе и Самоков. По онова време по пътя превозвали кияци /необработени късове руда/, дървени въглища за рудничарските пещи и други, необходими за рудодобива, материали. И накрая, още един, четвърти по ред път се отделял при Долно Камарци и се насочвал в южна посока към т. нар. Байловски дервенти /Байловски проходи/. По тях, като се следвала долината на Смолешката река, се слизало към река Тополница и покрай нея се отивало към Тракия. Днес Долно Камарци е и важен ж.п. възел, защото през 1951 г. под близкия рид Гълъбец бил прокопан тунелът Васил Коларов /сега Гълъбец/Тунелът е втори по дължина в България и също свързва Камарското със Златишко-Пирдопското поле. Всички тези пътища, които започвали в древността от Долно Камарци и пресичали Камарскотополе, показват голямото икономическо значение в миналото както на самото село, така и на цялата котловина.

  Въпреки многобройните пътища, които навремето се събирали и разделяли при Долно Камарци, в турските регистри почти липсва конкретна информация за селото. Няма и данни Долно Камарци да се е местило някога заради нападения на кърджалии и други разбойници. Селото вероятно се е запазило от нападения, заради изградената на изток от него крепост от типа шарампол. Това е невисока, до 2-2.5 м., дървена или кирпичена стена, с оставени в нея бойници за стрелба. Целта на тези временни крепости била да предпазват от куршуми защитниците им, а височината на стените им била съобразена с това, да не бъдат прескачани от нападател яздещ кон. В началото на кърджалийските безредици около по-богатите селища на територията на днешна България в съвсем кратки срокове били издигнати множество крепости от типа шарампол. В съседното с. Горно Камарци също имало крепост от този тип. В някои случаи шарамполите се оказали безполезни, а в други, като например този в Долно Камарци, наистина помогнали на местното население в борбата му срещу кърджалиите. Освен шарампол, през 1849 г. в селото, нелегално и без разрешение на турските власти, била издигната и църква. Местните умишлено я вкопали дълбоко в земята и я заградили с висока каменна ограда, така че турците да не я виждат. Между другото, населението в Долно Камарци винаги е било само българско, с изключение на едно много богато турско семейство. Кой знае защо, в края на робството някакъв турски чорбаджия избрал да живее сред българи, като помагал на местните с каквото може и дори ги спасил от погроми по време на Освободителната война. Преди Априлското въстание в селото идвал и Васил Левски, който основал тук революционен комитет. Поради ред причини Априлското въстание не избухнало в Пирдопско, но шестима от членовете на комитета в Долно Камарци се записали в опълчението и участвали в боевете на вр. Шипка.

   След Кримската война по южните склонове на рида Гълъбец се заселили черкези, които основали там съвсем ново село. То било наречено Телиш и към него били придадени части от землищата на всички съседни селища. Тогава властите задължили местните българи да построят къщи на черкезите и да им дадат част от своя добитък. Срещу това, черкезите от Телиш поели задължението да пазят проходите Арабаконак, Гълъбец и Байловските дервенти. Вместо да ги охраняват обаче, пришълците веднага се заели да грабят пътниците по тях. Все пак, в края на Освободителната война, съжителството между българи и черкези в района на Долно Камарци се оказало полезно. Тогава черкезите от Телиш били предвождани от Хаджи Якуба - командир на полицейски ескадрон от бригадата на Ферик паша. Този същият Хаджи Якуба, както и каймакаминът на Златица Шакир бей, който също бил черкезин, проявили човечност и възпрели местните турски башибозуци от издевателства срещу българите в Пирдопско. 

03.1. с. Долно Камарци-село Стъргел-Стъргелска седловина-Етрополска седловина-местност Хаджийца - слизане

   На билото на Балкана на запад от най-изявеният връх в Етрополска планина - връх Баба /Етрополска Баба//1787 м./ се намира местността Хаджийца /седловина Аджийца/. Тя представлява огромно, елипсовидно и напълно голо плато. В разположеното под него село Буново смятат върха и платото за нещо цяло и ги наричат с името Бабата планина. В най-ниската част на местността Хаджийца се издига красив бял паметник, в чест на около 900 руски войници и офицери, загинали тук от измръзване при опита им да пресекат планината през зимата на 1877 г. Платото Хаджийца е кръстовище на пътеки, които се събират и разделят най-вече около руския паметник. Покрай паметникът е поставена и зимната колова маркировка /ЗКМ/ на билната пътека Ком-Емине /КЕ/. В близост до паметника пътеката КЕ се разделя на лятна и зимна, като коловете на зимната маркировка се насочват по главното било на планината към невисок връх на запад, а лятната пътека заобикаля височината от южната й страна.

  От паметника към с. Долно Камарци се тръгва в югозападна посока, като се следва маркировката на лятната пътека КЕ. За няколко минути пътеката пресича южните части на поляната и в близост до гората достига до разклон. При него от пътеката се отделя маркирано разклонение, което в същата югозападна посока се насочва към местната хижа Чавдар. От разклона към Долно Камарци се продължава отново по пътеката КЕ, която първо в западна, а след това и в северозападна посока, извива по границата с горския пояс. Местността, която пътеката пресича на запад от разклона, се нарича Сръбските гробища. Тук в края на Първата световна война били убити, неизвестно от кого и незнайно защо, няколко сръбски военнопленници, които ремонтирали пътя Стъргел-Етрополе. Покрай гората лятната пътека КЕ достига до главното било на планината в западния край на поляната Хаджийца. Там лятната пътека се събира със зимната и двете заедно продължават по билото на запад. Местността, в която пътеките се събират, се нарича Сухото корито, като разстоянието от паметника на руските войници до нея се изминава за около 20 мин. От края на поляната Хаджийца пътеката КЕ навлиза на запад във вековни букови гори, които са залесили планината и от двете й страни.

   Гористата южна страна на планината, заключена между вр. Баба на изток и връх Звездец /1655 м./ на запад, носи името Радина гора или просто Радина. В книгата си “От Ком до Емине"известният турист и писател Павел Делирадев неправилно нарича тази част от Балкана Радина планина и оттогава това наименование се използва наред с истинското. В литературата е широко застъпено и погрешното мнение, че Радина гора е кръстена на известната хайдушка предводителка Рада войвода. Всъщност името на местността има съвсем друг произход. В края на турското робство в с. Буново живеели 5 българомохамедански семейства, които по език, носия и характер изобщо не се отличавали от своите съселяни-християни. Помаците от Буново нямали своя джамия, не изпълнявали ислямските обреди и дори носели български имена, а понеже местните не им давали момите си за жени, мюсюлманите си ги крадели от околните селища. В Буново помаците били наричани байрамовци, а кварталът им носел името Турската махала. В края на робството някакъв много богат турчин от Цариград си избрал за жена мюсюлманката Рада от Буново. Като подарък за сватбата, богатият турчин изкупил почти цялата гора над селото и я подарил на родителите на булката. Оттогава покрита с лесове местност, разположена от южната страна на планината между върховете Баба и Звездец, започнала да се нарича Радина гора.

  Навлизайки в Радина гора пътеката КЕ се спуска с лек наклон на запад, като следва някакъв вал, с плитък ров от южната му страна. Според археолозите братя Шкорпил, това е т. нар. Аспарухов вал. След битката при Онгъла границата на българската държава преминала на юг от р. Дунав и достигнала до Стара планина. Тогава върху част от билото на планината бил изграден земен вал, следи от който братя Шкорпил виждат в Сухото корито и в разположената в близост до него местност Пирей. Според археолозите, Аспаруховият вал бил висок 2 м., широк 12 м. и ограден от юг с ров, дълбок до 1 м. Дължината на вала била 10 км. и той се простирал по главното било от връх Мургаш на запад до вр. Баба на изток. Доскоро местните наричали вала Окопана, защото заради него целият масив на вр. Звездец бил окопан, а също и Делник, защото разделял държавите България и Византия. Докато в спорната област Тракия през различни периоди от време били издигнати 12 гранични вала, то в Стара планина Аспаруховият вал си останал единствен. Характерно за тази част на Балкана е, че разделяла държави и по-рано, по време на македонския цар Филип II, когато билото на Стара планина се превърнало в северна граница на Македонската държава. Освен с Аспаруховия вал и с Радина гора, местността Сухото корито е свързана и с една легенда. През 1867 г. обединената чета на Панайот Хитов и Филип Тотю водила сражение с турците до разложената на юг оттук Буновска мандра. Според легендата, преди сражението войводата Панайот Хитов заровил в местността Сухото корито две дисаги с жълтици, а след Освобождението уж идвал в Буново да си ги търси, но така и не ги намерил.

  Следвайки в западна посока главното било на планината, пътеката за 10 мин. след поляната Хаджийца се спуска до плитка седловина /30 мин. след началото/. На някои карти местността тук е отбелязана с името Буновска пътека, което е невъзможно, защото пътеката не може да бъде седловина. Вероятно в миналото през седловината е минавала пътека, която е започвала на юг от с. Буново, тук е пресичала планината и от другата й страна се е спускала към гр. Етрополе. Днес в горите на север от това място има военно поделение, затова пътеката е отдавна изоставена и днес от нея няма и следа. От седловината се продължава с леко изкачване през гората на запад, като тук, вдясно от билото на планината, остава много стръмната местност Пресно млеко. На пръв поглед топонимът е изключително необичаен и странен за гориста и силно наклонена местност, но той е свързан не с нейната форма, а с малък извор, който дава началото на маловоден поток и водата от който е „сладка като пресно млеко“. След първоначалното леко изкачване пътеката постепенно прераства в тесен черен път. Напред той става по-равен, влиза в нещо като улей и пресича през темето му ниският, горист и слабоизразен връх Кота 1429. След върха пътят минава през няколко гъсто обрасли с треви и ниски гори поляни и 40 мин. след Буновската пътека достига до най-ниското място по билото на планината /70 мин. общо/. Денивелацията от местността Хаджийца дотук е едва 100 м.

   Най-ниското място в тази част на планината е Етрополската седловина, която е съвременен превал на Етрополския проход. Заради превала на прохода, някои наричат седловината още и с името Предела, а гората около нея - Предяла. Според Павел Делирадев, истинското име на седловината е Логора /от думата полугар - място за пладнуване на животните/. На някои карти местността е отбелязана и като ЛобураПлитката седловината отчетливо разделя Етрополска планина на две части - Източна Етрополска планина и Западна Етрополска планина. Логора представлява малка поляна, заобиколена от всички страни с гъсти гори, при която се събират и отделят шест черни пътя. Оттук на югоизток се насочва път, слизащ към х. Чавдар. Друг път се спуска от седловината към Стъргелската мандра и прохода Арабаконак на югозапад. Трето разклонение води на север, към изоставената хижа Звездец, река Равна и село Бойковец. На изток е пътят по билото към поляната Хаджийца, а на запад върви старото трасе на римския Етрополски проход, което се изкачва към вр. Звездец.  

   От Етрополска седловина към с. Долно Камарци се продължава по черен път в южна посока. Това е новото трасе на Етрополския проход, строено от сръбски военнопленници по време на Първата световна война. От билото на планината пътят се насочва първоначално с лек наклон на югозапад, като се спуска по източните склонове на вр. Звездец, заети от отделящият се откъм главното било рид Ломливи рът /лом - дол, издълбан от порои/. По Ломливи рът се пресича горният край на изворната област на река Буновска /Буновчица, Старата река/, състояща се от многобройни суходоли и потоци. 15 мин. след Етрополска седловина пътят минава над първият по-пълноводен начален приток на реката и след него достига до голяма каменна чешма с два чучура, на която е мацната маркировка на пътеката КЕ /85 мин./. В боровата гора над чешмата е изграден кът за отдих с маса и пейки. Местността тук се нарича Сеймен бунар /сеймен - турска стражар и бунар - кладенец/, защото в края на турското робство в нея било построено беклеме /стражарница/ за охрана на старото трасе на Етрополския проход. Това трасе остава на север от съвременния черен път, като край него се намират и останките на старото беклеме. Макар маркировката на пътеката КЕ да следва старото трасе на прохода, на някои места по съвременният черен път също е поставена частична маркировка на пътеката. Тук под пътя потокът, който извира изпод чешмата, се събира с най-северния поток и двата заедно дават началото на Буновска река, като се спускат на югоизток през много тясно и дълбоко дере, наречено Лома. При чешмата пътят завива на юг и се качва на рида Окопана, наречен така заради голото пасище в горната му част, в което през Освободителната война били изкопани безброй турски окопи. Ридът Окопана е много тесен, но е важен с това, че разделя северните от южните начални притоци на Буновска река. По този рид трябва да се преодолее и много стръмен склон, затова строителите на пътя са предпочели да го спуснат на серпентини.

   Под чешмата слизането продължава със същия плавен наклон, но пътят вече не е трасиран по права линия, а извива по няколко дълги серпентини, свързани помежду си с преки пътеки. В долния край на серпентините от основния път се отделя слабо използвано разклонение, водещо в източна посока. Това разклонение, също като Етрополския проход, е стар римски път, свързвал в миналото селата Стъргел и Буново. До средата на 19-и в. преминаването от Камарското в Пирдопското поле ставалокато рида Гълъбец се пресичал не между селата Долно Камарци и Буново, както е сега, а по това разклонение. В близкото с. Буново дори наричат разклонението с името проход Патеката. По широкия път /или по преките пътеки между серпентините/ от чешмата се слиза за 20 мин. до каменен мост, изграден над един от двата южни начални притока на Буновска река /105 мин./. Този приток се нарича Сухата река /Сухото дере/ и извира от морените на разположената на северозапад от него местност Каменна грамада. След моста пътят стъпва на рида Крагов рът, чието име се свърза с притоците на Буновска река и затова се изговаря неправилно като Кръгов рът или Кръговрата. Всъщност наименованието на рида произлиза от думата краг /дъска за месене на хляб/ и е свързано с формата на местността, а не с водите на реката. Веднага след пресичане на Сухата река по мост се подминава и втора чешма, като денивелацията между двете чешми е около 150 м. Чрез серпентините по рида Окопана се преодолява рязко по-голяма височина, затова след втората чешма пътят леко се успокоява и продължава да се спуска, но с вече много по-плавен наклон, пресичайки по диагонал Крагов рът. Макар и да е много по-широк от Окопана, по правото трасе на пътя Крагов рът се пресича бързо и след 10 мин. се достига до неговия край при втория южен приток на Буновска река /115 мин./. Това е река Спасов дол, която се събира със Сухата река в разположената под пътя местност Чатарлъка /от чатал - разклон/. Оттам обединената река продължава да тече на югоизток, в местността Стоките /стока - местност, към която се стичат реки/ се събира с двата северни потока, протичащи през дола Лома и така се образува Буновска река.

  Пътят минава над р. Спасов дол по втори каменен мост, след което се качва на рида Гълъбец. От това място надолу стръмнината по склона намалява още повече и след 15 мин. пътят достига до най-ниското място по билото на Гълъбец - Стъргелската седловина /130 мин./. Седловината се намира по-близо до с. Стъргел, затова географите са я нарекли Стъргелска, но тя е част от землището на с. Буново, където, разбира се, я наричат Буновска долчина. Дългият рид Гълъбец се отделя от вр. Звездец на юг и поради няколко причини се различава от всички останали ридове в планината. Първо, за разлика от другите ридове, които завършват в полето, ридът Гълъбец завършва в планината Средна гора. Така ридът пряко свързва, като мост, двете планини и отделя Камарската от Златишко-Пирдопската котловина. Второ, ридовете, които свързват две планини, се наричат прагове. На изток от рида-праг Гълъбец има още няколко прага, свързващи Стара планина със Средна гора. Това саот запад на изток, праговете Козница, Стражата и Межденик, които разделят подбалканските котловини една от друга. Трето, ридът Гълъбец е важен и с това, че по него минава главният вододел между Черно и Бяло море. Това означава, че водите на реките, които текат на запад от ридасе вливат в Черно море, а тези на изток - в Бяло море. Ридът е обрасъл с дребна дъбова гора, примесена с бук и габър /в долните части и с леска/, а името му идва от особен вид гълъби, които в миналото се въдели в хралупите на израслите по билото му вековни дървета.

   На Стъргелската седловина пътят достига до възлов разклон, при който свършва първата част от слизането. Оттук в западна посока се отделя черен път, спускащ се към Стъргелската мандра и прохода Арабаконак, а друг път води на югоизток, към най-високият връх по билото на рида Гълъбец - връх Грамада /1314 м./. От седловината следва втората част от слизането, като от разклона се продължава по новото трасе на Етрополския проход на юг. Пътят оттук до с. Стъргел е подробно описан в маршрут 02.1. Стъргелската седловина е гола, като от нея се открива панорама към Камарското поле на югозапад, в горният край на което е и с. Стъргел. Под разклона на седловина пътят подминават бетонно водохващане и голяма пресъхнала чешма. Изворът под чешмата давал в миналото началото на река Лома - един от началните притоци на течащата към с. Стъргел река Дудов дол. След чешмата пътят започва да се спуска стръмно към селотона югозапад, като пресича западните склонове на рида Гълъбец, и по-точно отделящият се от него къс страничен рид Геров рът, който се вклинява между долините на реките Дудов дол от север и Стъргленска река от юг. 35 мин. след седловината се достига до дълбоката долина на Стъргленска река /165 мин./. За да я преодолее водоравно, пътят навлиза дълбоко на изток в долината й, там я пресича по брод и след него завива на запад. От брода на р. Стъргленска до с. Стъргел се върви почти водоравно още 25 мин., като в края на маршрута се пресича голата местност Манастирището /190 мин./. Денивелацията от Стъргелската седловина до полето е 300 м. От с. Стъргел се продължава по асфалтовото шосе към с. Долно Камарци на юг, като разстоянието е 4 км. и се изминава за около 50 мин. /240 мин. общо/.

  

138

Разклонът на седловина Хаджийца

 

PC080361

Паметникът на седловина Хаджийца. Зад него се вижда вр. Баба.

 

142

Разклонът на Етрополска седловина 

 

PC300092

От вр. Звездец към вр. Баба и поляната Хаджийца

 

25

 Вр. Баба и Хаджийца с увеличение

 

126

От вр. Звездец към Етрополската седловина 

 

PC080365

Чешмата с двата чучура южно от Етрополската седловина

 

106

Пресъхналата бетонна чешма на Стъргелската седловина

 

PC080370

Поляната Манастирището над с. Стъргел 

 

 51

От черния път към с.  Стъргел

 

2014-02-10 193006

Профил на маршрута

  

 

Прочетена 1404 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм