Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

31.4. с. Горно Изворово-Новомахлянска река-река Ташлък дере-вр. Аланът-вр. Гарванът-вр. Малък Саръяр

Оценете
(0 гласа)

31.4. с. Горно Изворово-Новомахлянска река-река Ташлък дере-вр. Аланът-вр. Гарванът-вр. Малък Саръяр - слизане

Денивелация - 650 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние - 10.1 км.

Немаркиран

 

2015 10 19 150935

Изтегли: GPS-трак

 

    Преходът от намиращото се в подножието на Балкана село Горно Изворово до най-високите върхове в района - Саръяр /Жълти бряг, Прахачка//1485 м./ и Малък Саръяр /1350 м./, е кратък, лек и особено приятен, както заради късото разстояние от полето до горния край на планината, така и заради голямата надморска височина, на която се намира селището. Връщането наобратно към населеното място пък може да се разнообрази допълнително и с безброй спиращи дъха гледки, ако за слизане се избере билото на острият и дълъг рид Златевица /Златювица/, доминиращ над цялата околност. Споменатият хребет се отделя от Стара планина при масива на вр. Саръяр, насочвайки се оттам на югозапад към близкото село Енина. По време на римското владичество по оголените склонове на огромната рътлина бил прокаран широк и доста популярен за времето си проходен път, който бил наречен от местните Енинската пътека /Енински проход, Райнежа/ и който свързвал Казанлъшката котловина на юг с гъсто населеният с множество махали и колиби Тревненски край на север. Откритите горни части на Златевица и лесно проследимото трасе на стария римския друм безкрайно улесняват и подпомагат слизането към ширналата се пред погледа Розова долина, което, наред с всеобхватната панорама от върха на Балкана, превръща обратния преход в незабравимо удоволствие.

     От Малък Саръяр към с. Горно Изворово се поема по билото на рида Златевица с плавен наклон на югозапад, като съвсем скоро се излиза от гъстите борови гори, покриващи заобленото теме на продълговатия връх. Напред гръбнакът на рътлината е остър, крив и ясно очертан от стръмните си склонове и от долините на заграждащите го реки - Енинската река на запад и Кара дере /Новомахлянско дере/ с притоците му Мандра дере и Ташлък дере /Каменен дол/ на изток. Гребенът, освен това, е покрит и с една тясна и дълга затревена полоса, заобиколена от двете си страни с ниски широколистни гори, а по нея пък са се подредили в права редица слабо изразените върхове Гавранът, Аланът и Златевица, отделени един от друг от няколко плитки седловини. От това остро и оголено било човек не може нито да се отклони, нито пък има как да избяга от удивителните панорами, които се откриват само 10 мин. след началото на маршрута с достигането до ниското и безименно скалисто връхче Кота 1300. Вдясно оттук се виждат Енинската река, с. Енина и голяма част от Казанлъшката котловина, а зад тях е главното било на планината с историческия връх Бузлуджа в края на хоризонта. Вляво и над долината на близката р. Ташлък дере се появява равното четвъртито плато Гюсово със село Долно Изворово в единия му край, а зад гърба остават да стърчат теметата на покритите с борови гори Саръяр и Малък Саръяр. Под обзорно връхче се слиза и до първото по маршрута по-ниско място по билото на рида Златевица - плитката, но пък много издължена седловина Гарванът. Някъде в нейната средна част, и в близост до отделящият се на запад страничен рид Бойкова нива, се съзират отдалеч два забити един до друг в земята и облепени с лъскаво тиксо дървен кол и метален прът, на които са закрепени няколко туристически табелки. Те бележат началото на нова и пряка туристическа пътека, която покрай коритото на потока Пенков боб се спуска на запад и води към новопостроената Родопова чешма, заслонът зад нея и разположеното под тях с. Енина. Слизането оттук към с. Горно Изворово обаче продължава не по тази пътека, а отново по билото на рида Златевица с изкачване към следващото ниско възвишение по него - връх Гарванът /1274 м./. Освен прекрасната панорама, за отбелязване в тази част на маршрута е още и широкото трасе на римския път Енинската пътека, което е напълно запазено и личи съвсем ясно на дълго разстояние напред, но остава леко вдясно от билото на рида и ако се използва за слизане, тогава част от гледките ще се изгубят.

     15 мин. след първата безименна кота се достига и до бетонната отметка на темето на вр. Гарванът, наречен така заради ятата от този вид птици, които навремето се реели над поляните край него /25 мин. след началото/. Макар и по-нисък от предишния връх, Гарванът е по-обзорен, както заради по-острите си склонове, така и заради отдръпването на горите и появата на обширни пасища. От северната си страна темето на върха е съвсем леко повдигнато и отдалеч прилича на тясно и продълговато плато, покрито с натрошени скали и ориентирано на югозапад към следващите върхове по билото на рида - Аланът и Златевица. Към тях хребетът се спуска вече доста по-стръмно, като извиващият досега по страничните му скатове римски път достига до средата му и продължава на югозапад по самия му гребен. От вр. Гарванът се следва в същата посока отново гръбнака на хребета, като 5 мин. по-надолу се слиза до важен кръстопът в началото на обширната седловина Аланът /30 мин. общо/. Тук от стария античен друм се отделя втора пряка пътека, която покрай коритото на река Урумбейца се спуска също на запад към едноименните чешма Урумбейца и заслон Урумбейца, и към с. Енина. И това място е добре маркирано с аматьорски кол и с аматьорска туристическа маркировка, които сочат на дясно към склоновете на отделящият се оттук къс страничен хребет, носещ обаче претенциозното име Дългият рът. От това място към с. Горно Изворово се продължава пак по билото на Златевица, но вече по трасето на римския път, който се насочва на югозапад към плоската и гола поляна, каквото преставлява северната част от темето на връх Аланът /1219 м./. До него се достига след още няколко минути, като върхът, както показва и името му /алан на турски означава поляна/, е съвсем слабо изразен, изключително красив и спокоен, и покрит от всичките си страни само с гъсти и високи треви /35 мин./. За разлика от другите върхове дотук, от които се откриват гледки само на три страни, от Аланът се появява панорама за първи път и на юг към по-голямата част от Розовата долина, както и далеч напред към цялата средна част на планината.

      Огромната поляна Аланът е най-важното място по маршрута, тъй като тук завиващите на запад рид Златевица и трасираният по него стар римски път трябва да се изоставят. Освен това, от върха към Горно Изворово е най-добре да се продължи не на югоизток към селото, а точно в обратната югозападна посока, с цел максимално да се използва цялото пространство на ширналата се околовръст гола поляна. При вр. Аланът черния път се изоставя и от това място се продължава със стръмно спускане на югозапад, като се следват дирите на преминалите оттук автомобили с висока проходимост. Надолу през пасището път и пътеки няма, затова като ориентири трябва да се ползват споменатите следи, показващият се ниско под тревите, ясно изразен и закръглен на темето си точно като харман връх Харман тепе /1090 м./, както и оставащата вдясно от него гориста местност Кестените. От Аланът до северното подножието на Харман тепе се слиза за около 10 мин., като тук отново се стъпва на черен път /45 мин./. Денивелацията от вр. Малък Саръяр до това място е около 250 м. При вр. Харман тепе завършва първата част от маршрута, която се характеризира с по-малък наклон и с изключителна обгледност. От този връх започва втората част от слизането към полето, до което се върви все по-широк черен път и през гъсти широколистни гори, гледките в които обаче напълно липсват.

     След достигането до широкия друм се продължава по него с по-плавно слизане на изток, като се следва границата между обширните поляни вляво и ниските и гъсти широколистни гори, които изпълват разположената вдясно местност Корията /Гората/. 5 мин. след Харман тепе пътят навлиза на изток и в самата гора, като още в самото й начало достига до Горещият кладенец - голяма каменна чешма с бетонни корита за напояване на добитък /50 мин./. За съжаление, чешмата е отдавна изоставена и въпреки че цялата околност край нея е блатиста, чучурите й са пресъхнали. От влажното място обаче изтичат две по-къси, но пълноводни потока - Домуз дере /Свински дол/ и Кайнак дере /Изворов дол/, които се насочва съответно на юг и на югоизток. Тук покрай джунгла от високи бъзови храсти пътят завива постепенно в правилната югоизточна посока, навлиза в гъсти гори и започва много стръмно да се спуска през тях към дъното на виждащата се пред очите долина на р. Ташлък дере. Местността на изток от Корията е изключително суха и камениста, и е изпълнена с ниски, закелевяли и разположени много нагъсто едно до друго дъбови дървета, затова и името й е Чистрика /от турските думи чит - плет и тирак - дърво, т.е. плет от дървета/. Освен това, тази местност е и изключително стръмна, затова пътят се спуска през нея не по права линия надолу, а на дълги, равни и плавни серпентини, наподобяващи на намотките на пружина. По извитото трасе на широкия друм разстоянието от пресъхналата чешма до коритото на Ташлък дере се изминава за около 30 мин., като реката се пресича по брод и от другата й страна се излиза на малка поляна /80 мин./. Мястото тук също е изключително красиво и е особено подходящо за почивка, като в горния му край са изградени чешма, дървен заслон и бетонно барбекю. От тази местност се продължава по черния път в юг-югоизточна посока, като след още около 5 мин. се достига до разклон с добре маркирана туристическа пътека, спускаща се от север /85 мин./. От разклона към Горно Изворово се следва на изток вече белязаният с бяло-сини цветове черен път, като оставащата част от прехода до селото се изминава за 50 мин. и е подробно описана в маршрут 31.2. /130 мин./. Денивелацията от вр. Харман тепе до центъра на Горно Изворово е около 400 м.

 

579

От вр. Малък Саръяр към с. Долно Изворово се тръгва на юг по рида Златевица 

 

584

От най-горната част на рида Златевица към средната му част с върховете Гарванът и Аланът

 

587

Върховете Гарванът и Аланът с долината на река Ташлък дере и с. Долно Изворово на изток от тях

 

592

Първият маркиран разклон от римския път Енинската пътека към с. Енина

 

596

От вр. Гарванът към върховете Малък Саръяр и Саръяр назад

 

608

От вр. Гарванът към вр. Аланът

 

610

От вр. Гарванът към долната част на рида Златевица с вр. Златевица и с. Енина

 

619

При вр. Гарванът римският път Енинската пътека слиза малко под билото на рида от западната му страна 

 

622

От вр. Гарванът се слиза до римския път и по него се продължава към вр. Аланът на юг

 

623

Плоският и затревен на темето си вр. Аланът

 

625

От вр. Аланът към върховете Гарванът, Малък Саръяр и Саръяр на североизток

 

632

От вр. Аланът към с. Долно Изворово се продължава със слизане без пътека в югозападна посока

 

641

Слиза се към местността Кестените на  югоздапад, за да се заобиколи долината на р. Ташлък дере

 

646

При тази ниска могила се завива право на юг

 

647

Слиза се до плитката седловина в началото на гората и при нея се завива на изток

 

649

Тревистите поляни южно от вр. Аланът се пресичат без пътека

 

650

Източно от плитката седловнина се достига до гората Корията и там се стъпва на черен път

 

654

Минава се край пресъхналата чешма Горещият кладенец

 

656

При чешмата черният път се разширява

 

657

След чешмата следва продължително спускане към река Ташлък дере

 

661

 От края на гората до р. Ташлък дере пътят се слиза стръмно и на серпентини

 

664

 Река р. Ташлък дере се пресича при дървен заслон, до който са изградени чешма и барбекю

 

668

 След заслона се излиза до маркираната пътека, изкачваща се към вр. Саръяр през крепостта Градът

 

673

При оградата на каптажа маркираната пътека се отделя от черния път

 

184

 Минава се от източната страна на р. Новомахлянско дере, където се достига до разклон 

 

185

От разклона към с. Горно Изворово се продължава на югоизток 

 

188

Върви се по границата между нивите и гората   

 

191

В местността Мезарлък дере се минава край стари турски гробища

 

192

От турските гробища към село Горно Изворово 

 

2015 10 19 151000

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 930 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм