Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

31.3. с. Горно Изворово-път Возника-местност Митлите-седловина Ясова поляна-вр. Малък Саръяр

Оценете
(0 гласа)

31.3. с. Горно Изворово-път Возника-местност Митлите-седловина Ясова поляна-вр. Малък Саръяр - качване

Денивелация -650 м., време на движение - 2.30-3.00 часа, разстояние -7.3 км.

Маркировка: от с. Горно Изворово до седловина Ясова поляна - губеща се зелена маркировка, от седловина Ясова поляна до вр. Малък Саръяр - немаркиран

 

2015 10 19 150725

Изтегли: GPS-трак 

 

     Най-популярният туристически маршрут от Горно Изворово към Балкана води от селото на север към първенеца на тази част от планината - Саръяр /Жълти бряг, Прахачка//1485 м./. Населеното място се намира в самото подножие на върха, като, освен това, е разположено и на голяма надморска височина, така че преходът към Саръяр е кратък и не особено натоварващ. Наред с късото разстояние и лекия за преодоляване терен, маршрутът към най-високия връх в околността е приятен още и с това, че през цялото му времетраене се върви все по черен път и то на сянка, под клоните на обширна и гъста иглолистна гора. За да се достигне от Горно Изворово до подстъпите на Саръяр обаче, първоначално трябва да се преодолее ниско и кръгло по форма възвишение, разположено непосредствено над селото. На картите тази заоблена височина е отбелязана като Старата кория, което очевидно е невярно, тъй като корията /т.е. гората/ не може да бъде връх. Истинското наименование на баира всъщност е Тютюн тепе /983 м./ и идва от малките и неплодородни ниви по склоновете на върха, засявани в миналото с тази нехарактерна за района земеделска култура. Към края на турското робство изворовските селяни забелязали, че на темето на разположеното над селото ниско възвишение се е самозасадил див тютюн, пренесен до тук кой знае откъде и как, вероятно от вятъра, или пък от прелитащите наоколо птици. Местните решили да се възползват от сигнала, който им бил даден от самата природата, и масово засадили нивите си с тютюн. Резултатът бил, разбира се, плачевен, затова хората скоро се отказали да садят растението, но неговото име се прилепило трайно към най-близкото възвишение, както и към извисяващият се на североизток от темето му връх, който бил наречен Тютюна /1187 м./.

     От центъра на Горно Изворово към върховете Тютюн тепе и Саръяр се поема на север по широка улица, в края на която се върви за кратко и покрай бетонна вада. Както почти всички по-важни пътеки над селото, така и черният път, водещ към вр. Саръяр, също е белязан с туристическа маркировка. Това обаче е направено по познатият на всички туристи неправителен начин, характерен не само за този район. Там, където това не е необходимо, маркировката е особено гъста, а на кръстовищата, отбивките и по-важните места по маршрута, знаците, като че ли нарочно, липсват. Веднага след площада на селото започва плавно изкачване, в края на което се пресича поток по брод, излиза се в самото подножие на планината и при широк и равен черен път се достига до важен разклон /10 мин./. На това място маркировкита се разделя, като зеленият й край продължава по черния път водоравно и с рязък завой на запад, докато синьото й разклонение се насочва с много стръмно изкачване на север, извивайки покрай тясна пътека към темето на вр. Тютюн тепе. Ако се продължи в посока на сините знаци, тогава скоро ще се излезе отново на черния път /който просто заобикаля по-плавно от запад нисичкия връх/, така че оттук е все едно по кой край на маркировката ще се продължи. В началото на маршрута обаче по-слабото натоварване е все още за предпочитане, затова оттук е най-добре да се продължи по по-широкото и по-приятно за вървене трасе на черния път. То пък завива на запад и по покрит с пясъци и ниски скали терен постепенно започва да набира височина по склоновете на Балкана, бавно навлизайки в долината на река Дермен дере. Тясното място, през което пътят се провира, се нарича от местните Боаза /Теснината/, а самият друм носи наименованието Возника /разделен е на Долен и Горен Возник, в зависимост от разположението си спрямо вр. Тютюн тепе/, защото в миналото по него извозвали дърва от планината към селото. Някъде точно тук покрай друма в миналото били разположени и споменатите по-горе малки и неплодородни селски ниви, сред които Бобчовата /на Бобчев от с. Енина/, Бъбльовата /на преселилите се в Турция помаци Бъбльови /на турски бъбльо означава пелтек//, Дядовата Добрева нива, Дядовата Митьова нива, Стояновата, Дончовата, Пашовата, Маноловата и т.н. Пак в близката околност след края на Руско-турската освободителна война била разположена и митница между тогавашните държави Княжество България и Източна Румелия, която се намирала в местността Гамсъзовите азмачки /азмак - тресавище/. Мястото било кръстено на пазача на митницата - Гамсъз деде /Дядо Гамсъз//от турското гамсъз - безгрижен/, който си връзвал там коня в близост до някакъв извор.

     20 мин. след разделянето на маркировките пътят пресича долната част на Старата кория и достига до втори важен разклон /който обаче не е маркиран с никакъв знак/, разположен до самото корито на р. Дермен дере и от западната страна на вр. Тютюн тепе /30 мин. след началото/. Оттук зелената маркировка продължава по по-рядко използваното и по-тясно разклонение на пътя на ляво и на запад, навлизайки за кратко в гъсти смесени гори. От тях страничния друм излиза последователно на два малки и равни поляни, носещи наименованията Долна и Горна Равна /и наричани от местните просто Равна/. В миналото тук били разположени лятната почивна станция на казанлъшкия завод „Георги Кирков“ и пионерския лагер „Зорки очи“, заради които местността носи още и наименованията Колонията, Летовището и Пионерския лагер. От нея зелената маркировка продължава по тясна туристическа пътека към местната хижа Поглед, над сградата на която се изкачва изключително стръмно в северна посока, достигайки отново до основния черен път. Това, което бе казано по-горе за синята маркировка, важи с пълна сила и за настоящото кръстовище. При него просто трябва да се избере измежду пряка, но пък тясна и стръмна пътека, и широк и плавно изкачващ се по склоновете на планината черен път. Ако за достигане на вр. Саръяр се избере по-широкият, но немаркиран черен път /а това е най-вероятното продължение, защото разклонът не е маркиран/, тогава по трасето му се продължава със съвсем слаб наклон на североизток. В тази посока липсата на зелената маркировка се усеща доста след разклона и то на място, от което е вече твърде късно за връщане назад. Напред и на североизток друмът заобикаля с една по-дълга и права линия оставащите вляво поляни Равна, както и разположената вдясно и невидимата заради гъсти гори местност Равнищата /и тя изпълнена в миналото с отделни малки ниви/, подсича темето на Тютюн тепе и след около 20 мин. достига до много красива местност от северната страна на върха /50 мин./. Тук до поток в началото на продълговата горска полянка черния път се пресича от пътеката със синята маркировка.

   При поляната друмът и тясното туристическо вървище само се кръстосват и веднага пак се разделят, продължавайки с кратко, но стръмно изкачване в северна посока. Натам няма никакво значение по кое от двете трасета ще се продължи, тъй като те се движат почти едно до друго, като достигат след по-малко от 5 мин. до нов важен разклон /55 мин./. До средата на турското робство от това място към върха на планината се продължавало по основния черен път с плавно изкачване на северозапад. Натам пътят описвал голям S-образен завой, достигал до билото на спускащият се откъм вр. Саръяр дълъг вододелен хребет Баба егрек /Бащини кошари/ и го пресичал през най-ниското му място - възловата седловина Изворовски уши /Гидика/. Лагеруващите по онова време със стадата си на юг от с. Горно Изворово юруци обаче, решили да прокарат по-пряк път до Ушите, като за целта построили малко след разклона ново трасе към седловината, което насочили на североизток. Днес този по-пряк друм, наречен заради своята обгледност Гьорукйолу /Панорамен път/, извива покрай тясната долина на р. Дермен дере, която пък в този участък носи наименованието Трапа за Ушите. За съжаление, в наши дни и този важния разклон също не е добре маркиран, като от него синята маркировка продължава най-вероятно покрай юрушкия път на североизток в посока на седловина Ушите. Денивелацията от с. Горно Изворово до това място е само около 200 м. От тук към вр. Саръяр се продължава по основния черен път, който подминава оставаща вдясно ниска чешма, пресича Трапа за Ушите /тясната и тъмна долина на р. Дермен дере/ и продължава плавно да се изкачва в северозападна посока.

     След поредния разклон пътят пресича на северозапад още две местности, които в миналото били голи и изпълнени с малки и неплодородни селски ниви - Текенликя /Трънака/ и Китенликя /Ленището/. Днес бившите поляни са покрити изцяло с изкуствено засадени от хората борови гори, като през тях се достига след още около 10 мин. до нов, но този път много добре маркиран с голяма табела разклон /105 мин./. При него по-новият път Гьорукйолу се отделя на североизток от стария друм, който пък бавно продължава да се издига на северозапад, преминавайки покрай голяма бетонна пресъхнала чешма в местността Текенликя. В другата еднотипна местност Китенликя /която се намира малко след чешмата/ пътят отново се раздвоява, като по-старият му край, наричан от изворовци Прачката /от думата правачка, т.е. прав път/, описва още един дълъг S-образен завой, преминава покрай малките поляни Баба егрек и Прачката и продължава отново на северозапад. По-новото му разклонение пък следва само тази посока, като последователно пресича изворната област и двата начални притока на река Кара дере /Новомахлянско дере/. От този пореден /и отново немаркиран разклон/ може да се продължи по който и да е от двата края на пътя, защото по-нагоре те отново се събират. По-пряко обаче е новото /лявото/ разклонение на друма, което, освен това, се издига и по-плавно нагоре, като по него се достига след 10 мин. до западния начален приток на Новомахлянско дере и до белязаната с бяло-зелени цветове тясна туристическа пътека /115 мин./. Намиращата се тук в горния край на къс и тесен рид местност също е възлова, като на изток от нея остава долината на Кара дере, на запад е тази на десния му приток Мандра дере, на юг и отдолу се мержелее между дърветата подд пътя малка поляна с разположената на нея х. Поглед, а точно отгоре и на север е самият вр. Саръяр. Някъде тук в гората се намира и спускащата се от Саръяр /Жълти бряг/ на юг дълга и стръмна като пропаст ровина, която е дали името на върха и чиито ярове /брегове/ са изпълнени със саръ /жълти/ на цвят песъчливи почви. Мястото наоколо е важно още и с това, че тук е най-добре черният път да бъде изоставен и към крайната цел на маршрута да се продължи по маркираната със зелени цветове тясна туристическа пътека.

     От поредния важен разклон към вр. Саръяр се следва в северозападна посока вече туристическата пътека, която пресича по диагонал тесния и къс рид между Кара дере и Мандра дере, преодолява през гъста борова гора много стръмен и силно опороен склон и достига след по-малко от 10 мин. до старото трасе на основния път /125 мин./. Тук маркировката отново изчезва, но посоката е съвсем ясна - нагоре и на северозапад по черния път, към разположената на билото на вододела между върховете Саръяр и Малък Саръяр /1350 м./ втора възлова седловина в района - Ясова поляна. Към нея пътят постепенно се разширява, подминава темето на вр. Саръяр от юг и пресича изпълнената със сечища и гъсти борови насаждения местност Митлите. По-нагоре покрай появилата се отново чак към края на изкачването зелена маркировка се завива на север, като 15 мин. след разклона се достига до Ясова поляна и до гребена на спускащият се откъм върха на планината главен вододелен рид /в чийто най-южен край се намират върховете Саръяр и Малък Саръяр//140 мин./. Освен до билото на хребета, при Ясова поляна друмът извежда и до двете южни трасета на построеният по време на римското владичество важен презбалкански път, носещ имената Енински проход, Енинска пътека и Райнежа. Местността и тук е кръстопътна, като от нея може да се продължи във всички посоки. На североизток от седловината се извисява голото теме на най-високият връх в тази част на планината - Саръяр, като до него може да се достигне по затревена полоса за около 10 мин. По трасетата на римския друм пък може да се слезе на юг към селата Долно и Горно Изворово, както и на югозапад към съседното на тях с. Енина. При Ясова поляна двете южни разклонения на прохода се събират и продължават заедно на север към главното било на Балкана, подсичайки вр. Саръяр от западната му страна. От това място би трябвало да се продължи именно към Саръяр, който е най-високият връх в околността и от темето на който се открива впечатляваща панорама. Темето му обаче може да се изкачи от още няколко места, затова оттук е по-интересно да се върви с плавно изкачване на запад към могилата на по-ниския му събрат вр. Малък Саръяр, още повече, че и от нея се открива все същата необятна и всеобхватна панорама на всички страни. От Ясова поляна към двуглавия Малък Саръяр се продължава с плавно изкачване по черен път на запад, като малко преди да се достигне до най-високата му точка се подминават първо по-ниската му глава, както и поставената до нея дървена пейка. Разстоянието от седловината до върха се изминава за около 10 мин., като денивелацията от разклона с пътя Гьорукйолу до тук е 350 м. /150 мин./.

 

528

От полето на север към Горно Изворово и Стара планина с вр. Саръяр

 

531

С увеличение към вр. Саръяр

 

533

От последните къщи на с. Горно Изворово на северозапад към подножието на планината

 

535

Разклонът с разделянето на маркировките при излизане от селото

 

540

Разклонът в местността Текенликя

 

542

Пресъхналата чешма в местността Текенликя

 

545

Маркираната пътека над хижа Поглед

 

547

Излизане на маркираната пътека до черен път в местността Митлите

 

548

При достигане до черния път се продължава по него на северозапад

 

554

Под седловина Ясова поляна отново се излиза на маркираната пътека

 

555

Разклонът на седловина Ясова поляна

 

556

Разклонът на седловина Ясова поляна с вр. Малък Саръяр зад нея

 

561

От пътеката към вр. Малък Саръяр назад към вр. Саръяр и седловина Ясова поляна

 

564

Източната кота на вр. Малък Саръяр

 

565

В близост до източната кота на върха пътят преминава покрай скована с клони пейка 

 

567

От западната кота на върха назад към вр. Саръяр

 

577

На вр. Малък Саръяр

 

2015 10 19 150759

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1012 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм