10.08. с. Антон-местност Берьовица-рид Горняка-вр. Булуваня

Оценете
(0 гласа)

10.08. с. Антон-местност Берьовица-рид Горняка-вр. Булуваня - слизане 

Денивелация - 1200 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 9.4 км.  

Немаркиран 

 

2015 05 03 195517

 Изтегли: GPS-трак

        

   Южните склонове на Централна Стара планина над село Антон са гъсто разчленени от многобройни реки и потоци. В снагата й водните артерии са разделили и оформили й множество широки ридове, по билата на които са трасирани удобни за туристически преходи пътеки. От главното било на планината, в частта му между високите и красиви местни върхове Булуваня /2043 м./ и Братаница /1992 м./, се отделят на юг няколко дълги тревисти рътлини, спускащи се в почти права линия към полето. От запад на изток това са ридовете Горняка, Говедарника, Голяма Чобанка, Малка Чобанка и Алакчия, заемащи най-отдалечения, североизточен край на антонското землище. В миналото по голите им склонове пасели многобройни стада добитък, водени от чобани /овчари/. Заради тези овчари, гореизброените ридове носят сборното име Чобанките. Гледани откъм полето, склоновете им изглеждат по един и същ начин - много стръмни, рязко издигащи се към небето и покрити почти изцяло с треви. Разположени нагъсто един до друг и издължени приблизително до еднаква надморска височина ридове образуват нещо като непристъпна на пръв поглед стена, придаваща характерен, типично старопланински облик на тази част от Балкана. В по-голямата си част ридовете са голи, а в долният си край са и силно разделени от по-къси ручеи и потоци, което ги прави много удобни за нетрадиционни преходи към главното било на планината.

  Най-западният от гореизброените ридове е Горнякаотделящ се от вр. Булуваня на юг. Булуваня е огромен по размери и много широк от южната си страна връх, за името на който неслучайно се предполага, че идва от влашката дума балабан /голям/. Вр. Булуваня е изцяло покрит с треви, като само в западния му край стърчат няколко ниски групи скали. На картите една от тези скални групи е отбелязана като връх Кота 1992, като именно при нея от главното било на планината се отделя на юг дългия и основен за района рид Горняка. Според едни, наименованието на рида идва от името на дървото горун /вид дъб/, а според други, от това, че Горняка е много по-висок /стоящ по-горе/ от разположените на запад от него ридове Китка и Заногата. Също като вр. Булуваня, и рида Горняка е гол, тревист и много широк, като е заграден на запад от дълбоките долини на двете Браткьовски дерета /наричат ги Браткьове, защото имат еднакъв външен вид/ и на изток от река Гургура /вероятно по името на птицата гургулица/. Интересното е, че самото дере, през което протича р. Гургура, се нарича с малко по-различно име - Гугура дол, което дава повод за различни тълкувания относно наименованието на реката. Когато се погледне от вр. Кота 1992 г. на юг, натам, докъдето погледът достига, се вижда покрита с ниски треви гола пустош, в която преобладават облите, меки и топли очертания. Сред тях се различават само дългата лента на Горняка и дълбоката долина на Гургура. Сред зелените треви над реката вниманието се привлича от малко тъмно петънце - изворът Конски кладенецдаващ началото на един от началните притоци на Гургура. В миналото местността край извора се наричала Баш егрек, защото в нея бил главния егрек /лятна кошара за добитък/ на каракачаните, пасящи стадата си по околните ридове. Днес околностите на извора са с подгизнала, влажна и мека почва, заради която, местността непосредствено над Конски кладенец е наречена Гьолджука. От Кота 1992, покрай Конски кладенец на юг, се вижда и една добре отъпкана овчарска пътека, която, на дълго разстояние оттук в южна посока, следва сравнително широкото и плавно спускащо се било на рида Горняка.

  Ако оттук за слизане към с. Антон се избере Горняка, тогава при вр. Кота 1992 главното било на планината се напуска и по широката пътека се тръгва по рида на юг. Най-горната широка част от неговото било е заета от обширно пасище, което се нарича Чобан кая /Овчарска скала//макар, че по него не се виждат никакви скали/. Преходът по билото на рида Горняка, от върха на планината до нейното подножие, може да се раздели на две части. Слизането в горния край на рида е плавно, леко и приятно и става по широка и добре отъпкана пътека, която следва мек, затревен терен. Въпреки добрите терен и пътека обаче, първата част от слизането е по-характерна със своята панорамност. Понеже Горняка стои много много по-горе от съседните ридове, от пътеката по билото му се откриват чудни гледки във всички посоки. Най-интересните от тях са към извънредно дълбоките долини на Браткьовете /които се намират много ниско под билото на Горняка и зад които се виждат и къщите на с. Антон/, както и към р. Гургура /която долу при полето се нарича точно Дълбочица/. От гребена на рида се вижда и целия маршрут от върха на планината при вр. Булуваня до с. Антон, а дори и някои от пътеките по съседните ридове, като например маркираната туристическа пътеката по рида Заногата. Тази първа част от маршрута свършва някъде приблизително при ниското връхче Кота 1731, като от главното било до него се слиза за около 30 мин., при денивелацията 260 м.

  При върха ридът Горняка, а заедно с него и пътеката, се раздвояват. Тук от основния рид се отделя неговото югоизточно странично разклонение - рид Растелика, по билото на който се спуска към полето и левия край на пътеката. От върха, другият край на пътеката завива заедно с рида Горняка на югозапад. Оттук към с. Антон се продължава в тази посока, като се следва билото на основния рид Горняка. В началото се слиза към характерна плитка седловина с група скали в южния й край. Вероятно точно тези скали са Чобан кая, защото други скали от седловината до билото на планината няма. Разстоянието от вр. Кота 1731 до скалите се изминава за 15 мин. /45 мин. след началото/. Навремето скалите при седловината изглежда са служили за убежище на местните овчари при лошо време, защото край тях се преплитат множество човешки и животински пътеки. Слизането оттук на юг става без пътека, първо защото терена го позволява и второ, защото в тази посока ориентацията е много лесна дори и при лошо време. Под скалите, колкото по-надолу се слиза, толкова по-силно се чува бученето на колите от близкия вече подбалкански път, което служи като сигурен ориентир. От седловината на юг следва втората, по-стръмна, по-трудна и не толкова панорамна част от слизането, като след няколко минути се достига до горския пояс. Гората е разредена и прошарена от многобройни пътеки, което улеснява пресичането й. След влизането в нея, ридът Горняка се разтроява, като слизането продължава по билото на средния рид. Този рид е сравнително по-тесен от останалите и е заграден от две безименни, сухи и опороени дерета. Те пък дават началото на река Кенардере, която в долното си течение се нарича Дебелска река. Спускането от седловината до полето става за 40 мин.,като денивелацията е 680 м. /85 мин. общо/. В последната част от слизането се достига до широка пътека, по която се излиза на полето при поток с много студена вода. От север на юг, потокът пресича разположената в подножието на планината обширна, равна и плодородна местност Берьовица.

  В нейния южен край, от другата страна на шосето, се вижда високата тракийска могила Казалмъш тепе /Разкопаната могила/. От края на планината до шосето се върви 15 мин, като подбалканския път се пресича и от южната му страна се излиза при тракийската могила /100 мин./. Ако Казалмъш тепе се изкачи, от темето му ще се открие прекрасна панорама. Оттук се вижда цялата източна част на Златишко-Пирдопската котловина, заета от огромното полско землище на с. Антон. В близост до това място, по полето на Берьовица са пръснати още няколко тракийски могили, сред които се различава и една по-голяма - Берьовица тепеси. В древността земите край Антон изглежда били обитавани от многобройно население, защото в тях се намират повече от половината от всички тракийски могили в котловината. При Казалмъш тепе се стъпва на широкия черен Берьовишки път, по който след 20 мин. в западна посока се достига до шосето Скелята, свързващо с. Антон със съседното село Душанци /120 мин./. От разклона се продължава по шосето на запад, пресича се голата местност Гереня и след 10 мин. се влиза в с. Антон /130 мин./. Ж.п. гарата на Антон се намира в неговия западен край /дори и малко извън него/, като оттук към нея се продължава по главната улица на селото. По нея се пресича водоравно центъра на Антон и след 45 мин. се достига до гарата /175 мин./.                

 

43

 Горната част на рида Горняка, снимана от седловина Хайдушките камъни

 

44

 С увеличение към горната част на рида Горняка 

 

48

 От вр. Булуваня към рида Горняка 

 

51

 От главното било към извора Конски кладенец 

 

52

 Към ридовете Горняка и Голяма Чобанка с река Гургура между тях

 

PB170217

 Широката пътека в горната част от билото на рида Горняка 

 

60

 От подбалканския път към долната част на рида Горняка 

 

61

 Тракийската могила Казалмъш тепе под рида Горняка

 

63

В центъра на с. Антон

 

2015 05 03 195558

  Профил на маршрута 

 

 

Прочетена 913 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм