10.04. Хижа Планински извори-вр. Тетевенска баба-седловина Попови гробове-вр. Братаница

Оценете
(0 гласа)

10.04. Хижа Планински извори-вр. Тетевенска баба-седловина Попови гробове-вр. Братаница - качване

Денивелация -билен маршрут със съвсем слаба денивелация, време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 9.2 км.

Маркировка: от х. Планински извори до вр. Братаница - бяло-червено–бяло и ЗКМ

 

2015 05 03 173025

Изтегли: GPS-трак

    

   Разположеното в източния край на Златишко-Пирдопската котловина село Антон притежава огромно землище, обхващащо големи части от южните склонове на Централна Стара планина между нейните високи билни върхове Паскал /2029 м./ на запад и Пъпа /1976 м./ на изток. По цялото си протежение между споменатите върхове билото на Балкана е най-типичното за тази планината и може да послужи като нейна емблема. Южните склонове на планината са много стръмни и се издигат подобно на отвесна стена до около 2000 м. надморска височина, а местностите по цялото им протежение са голи, тревисти и много обзорни. Предлаганият тук маршрут обхваща по-голямата част от билото на планината, попадащо в землището на с. Антон. Преходът по него се характеризира както със своята панорамност, така и с това, че се изкачват всичките най-високи местни върхове. Началото на маршрута е при хижа Планински извори, която е най-високо разположената хижа в Стара планина. Планински извори се намира в средата на обширното и голо билно плато Гьолджука /Боатинско плато/, като сградата й е нарочно построена на възлово място, от което водят началото си няколко важни старопланински пътеки. Оттук една маркирана пътека се насочва към хижа Момина поляна на северозапад, а друга към с. Антон на юг. Трета немаркирана пътека се спуска от хижата по билото на рида Боатин /Климаш/ на североизток, слизайки стръмно към долината на едноименната река. Освен тях, покрай хижата от запад на изток преминава и основната билна пътека Ком-Емине /КЕ/. Според историците, заради важното проходно място, каквото представлява платото Гьолджука, в миналото за охраната му от неговата северна страна била изградена землена крепост с диаметър около 100 м. По-късно към крепостта били прикачени и две преградни стени, обърнати с фронт на юг. От южната страна на тези съоръжения впоследствие била допълнително добавена и още една кръгла землена крепост с диаметър около 180 м. Съоръженията били предназначени да пазят северните склонове на планината от разположените на юг от Гьолджука голи и леснодостъпни пасища.

   От х. Планински извори към вр. Братаница се тръгва по билото на планината на изток, като се следва маркировката на пътеката КЕ. По голите треви на Гьолджука след 15 мин. плавно слизане надолу се достига до прекрасната каменна чешма Планински извори - един от малкото постоянни и сигурни водоизточници, разположени на самото било на Балкана. От петте й чучура блика изобилна и кристалночиста леденостудена планинска вода. След чешмата се продължава по пътеката на изток, с плавно изкачване към най-високия и красив връх в района - Тетевенска Баба /Лъженска Баба//2070 м./. Изкачването до него е леко и приятно, като разстоянието от чешмата до върха се изминава за около 30 мин. по мек затревен терен /45 мин. след началото/. Тетевенска Баба е двуглав и много обзорен връх, който се отличава от близките местности по няколкото ниски групи скали, пръснати по широкото му теме. Югозападната по-ниска кота на върха се нарича от местните още и Долна Баба, докато по-високата североизточна носи и името Горна Баба. Върхът е важен в орографско отношение, защото при него от главното било на планината се отделят няколко основни странични рида. На север от Тетевенска Баба се спуска огромния рид Боатин /Климаш/, вододел между водосборите на реките Черни Вит и Костина. Освен Боатин, от върха на север се отделят още и по-малките по размери ридове Тънката рътлина, Дебели рът и Дурабуджак. В южна посока склоновете на Тетевенска Баба са гъсто разчленени от многобройни реки и потоци, разделящи местността на няколко важни рида. От вр. Долна Баба на юг се отделят два от тях - западния се нарича Бабичка, а източния Орта Бурун /Среден нос/. От Горна Баба се спуска още един широк и основен за тази част на планината рид, носещ името Под Бабата. На около 300 м. на север от върха могат да се видят и останките на малка крепост с размери 80 м. на 80 м. Тя пък охранявала в миналото римския път Климаш /Стълбата/, пресичащ северните склонове на върха и спускащ се от тях към долината на р. Вит на северозапад.

   От вр. Тетевенска Баба следва стръмно слизане по главното било на изток, към дълбоката и също така възлова седловина Попови гробове /Антонски превал/. С лавиране между отделни групи ниски скали, от върха до седловината се достига за около 35 мин. /80 мин. общо/. При Попови гробове планината се пресича от римския път Климаш, свързващ с. Антон на юг с тетевенския край на север. За Климаш напоследък се е наложила невярната представа, че започва на юг от землището на с. Антон, затова и днес пътят често е наричан неправилно Антоновски проход, а седловината, през която преминава - Антонски превал. При седловина Попови гробове римският път се разделя на две, като единият му край продължава към село Дивчовото и град Тетевен на северозападдокато другият се спуска към село Рибарица на североизтокВажният раздел на римския път при седловина Попови гробове бил пазен в миналото от изградена от източната му страна малка трапецовидна крепост с размери 40 м. на 90 м. Днес останките от крепостта са видими само от въздуха. От североизточната страна на седловината се вижда и добре запазена част от стария римския път, дълга около 200 м.

  От Попови гробове маршрутът продължава с изкачване към следващите по билото напълно голи, тревисти и еднакво изглеждащи отстрани върхове - Булуваня /2043 м./, Безименния /2000 м./ и Братаница /Братанички чал//1992 м./. Със своите тревисти, меки и заоблени склонове трите върха придават характерен, типично старопланински облик на тази част от главното било. Според известния наш турист и писател Павел Делирадев, гореизброените върхове не са такива в истинския смисъл на думата, а са само възвишения по разкривеното от природните стихии било на планината. Навремето местните също смятали върховете за възвишения, затова и не им дали имена. В миналото голите пасища над Антон били разделени на множество яйлаци /летни планински пасища/, които в края на робството били общо 32 на брой. Пасищата били собственост на различни частни лица и през лятото били отдавани под наем за паша на животни предимно на пастири-каракачани, придошли в землището на Антон от други краища на страната. По онова време всеки яйлак си имал име, като трите върха не носели свои собствени наименования, а били наричани на някой от яйлаците, разположени под тях. Според някои езиковеди, името на вр. Булуваня произлиза от влашката дума балабан /голям/, а според други, от старобългарската дума балван /голям камък/. Днес, колкото и да се търси голям камък край темето на вр. Булуваня, такъв не ще се намери. Оттук и извода, че върха е наречен Булуваня /Балабана/ най-вероятно на името на някое от огромните /балабан/ пасища в подножието му. На картите средния от трите върха и днес не е отбелязан с име, затова туристите го наричат условно Безименния. На старите карти обаче, върхът е отбелязан като Въртопа, сигурно заради пасището Врътопа, разположено от югоизточната му страна. Името на третия от върховете - Братаница /Братанички чал/, показва, че в миналото той се владеел в съсобственост между няколко братя. Добавката чал /голо пасище/ към името му пък само потвърждава теорията, че не става въпрос за връх, а за местност.

  От седловина Попови гробове на изток, пътеката КЕ първоначално подсича от юг две голи и силно лавиноопасни през зимата връхчета. Под тях в южна посока в планината зее дълбока дупка, в която се намират изворите на двете много дълбоки Браткьовски дерета. Над връхчетата, с плавно изкачване нагоре и 10 мин. след седловина Попови гробове, се достига до разклон, при който от пътеката КЕ се отделя първа маркирана пътека, водеща на североизток към хижа Бенковски и разположеното под нея с. Рибарица /90 мин./. Тази пътека следва североизточното разклонение на пътя Климаш и може да се ползва само през лятото, защото през зимата е лавиноопасна. След разклона плавното изкачване към вр. Булуваня продължава, като в началото се минава покрай ниското скалисто връхче Кота 1992. Южно от този връх се вижда кладенеца Конски извор, даващ началото на река, носеща странното име Гургура. От западната страна на Гургура остава голия рид Горняка, по билото на който към с. Антон се спуска добре утъпкана пътека. Широките южни склонове на вр. Булуваня са заети от три пасища, известни с красноречивото събирателно име Чобанките /от турското чобан - овчар/. От запад на изток трите пасища са Чобан кая, Голяма Чобанка и Малка Чобанка, като по билата и на трите също се трасирани добре утъпкани пътеки, водещи на юг. Пасищата Чобан кая и Голяма Чобанка са разделени от р. Гургура, над която се намира местността Баш егрек. В миналото там, в близост до Конски извор, бил разположен главния егрек на местните овчари-каракачани. Местността далеч на запад и на изток оттук е напълно гола и покрита само с ниски треви, като изключение правят единствено пръснатите тук-там скали край стоящата на изток от Булуваня седловина Айдушките камане /Хайдушките камъни/. През лятото вр. Булуваня може да се заобиколи малко под котата му по широка пътека от югно през зимата задължително трябва да се премине през самото му теме. Изкачването от разклона с пътеката, водеща към х. Бенковски, до вр. Булуваня става за 30 мин. /120 мин./. Булуваня също е много красив и обзорен връх, при който от главното било на планината се отделя на север широкия рид Дебели дялПо билото му, от пътеката КЕ също на север, се отделя второ маркирано разклонение, водещо отново към х. Бенковски. По страничната пътека е поставена ЗКМ, като при сняг слизането от главното било на планината към х. Бенковски става задължително по нея.

   От вр. Булуваня следва полегато слизане към седловина Хайдушките камъни, до която се достига след около 20 мин. /140 мин./. Седловината е доста дълбока, като при слизането от върха до дъното й се губят около 200 м. височина. Хайдушките камъни са важен кръстопът, при който от билото на планината се отделят множество пътеки. Оттук на север, покрай един от двата начални притока на Равна река, се отделя към х. Бенковски трета пътека. На югоизток към местностите Михалкови колиби и пасището Врътопа също се спуска пътека, по която може да се слезе към подбалканското шосе и ж.п. гара Копривщица. По пътеките, извиващи по билата на ридовете Голяма и Малка Чобанка, може да се върви от седловината на юг към с. Антон. В древността през Хайдушките камъни минавал античният път Тетевенско-Копривщенски проходкойто свързвал землищата на двата големи града. Спускащата се оттук към х. Бенковски на север пътека е остатък именно от този широк в миналото проход. За отбраната му, на седловината някога била издигната крепост от типа дема /преградна стена/, която днес историците наричат Планинска преграда Портала. В по-ново време седловина Хайдушките камъни се свързва с имената на легендарния разбойник Яко войвода и на неговия помощник - помака Качамачко. Според запазена в близките селища легенда, при Хайдушките камъни се намирало главното сборище на четата на Яко войвода, откъдето вероятно идва и името на седловината.

  От седловина Хайдушките камъни пътеката КЕ продължава на изток в два варианта - летен и зимен. Лятната пътека заобикаля водоравно следващия по билото вр. Безименния от юг, а зимната пътека го изкачва. Разстоянието от Хайдушките камъни до темето на вр. Безименния /Въртопа/ се изминава за около 20 мин. /160 мин./. Днес на картата всички местности, седловини, ридове и потоци край този връх са безименни, с изключение на един по-дълъг рид, който се спуска от върха на юг и носи името Алакчия /от айляк - свободен, безгрижен/. Ридът е наречен така, защото до Освобождението пасището в горната му част нарочно не се ползвало. На запад от началото на рида Алакчия остава една дълбоко втрапена в склоновете на планината местност, която е изпълнена с причудливи скали и е наречена заради формата си Чукура /Дупката/. На север от вр. Безименния се отделя къс и стръмен безименен рид, от двете страни на който протичат през дълбоки долини началните безименни притоци на Равна река. Безименния рид завършва с много красиви скали, надвесени над водослива на двата потока. От вр. Безименния се продължава със слизане по билото на изток, като след само 15 мин. се достига до все така безименната седловината с вр. Братаница /175 мин./. При нея от билото на планината се отделя четвърта, много широка и добре утъпкана пътека, която траверсира западния склон на вр. Братаница и води също към х. Бенковски на североизток. Заради голите и стръмни склонове на Безименния и Братаница, тази пътека е силно лавиноопасна през зимата и може да се ползва само при липса на сняг. Оттук следва последно, леко и приятно петнадесетминутно изкачване до темето на Братаница, като върха може и да се заобиколи по водоравна пътека от юг /190 мин./. От вр. Братаница на север се отделя друг дълъг и основен за тази част на планината рид - Братанишки рид /Братанишко било/, по гребена на който към х. Бенковски се спуска пета странична пътека. През зимата слизането оттук към разположената на север х. Бенковски става задължително по тази пътека, затова и по нея е поставена съответната ЗКМ. От източната страна на вр. Братаница към х. Бенковски се отделя още една лятна, шеста поред странична пътека, която през местността Братанишки Касъджик /от касъдък - късо място, в случая - късо пасище/ слиза също към х. Бенковски. 

 

15

Хижа Планински извори


20

 Чешма Планински извори 

 26

 От вр. Тетевенска Баба към местността Гьолджука назад 

 35

 От вр. Тетевенска Баба към върховете Булуваня и Вежен на изток 

 41

 Седловина Попови гробове 

 50

 От вр. Булуваня към вр. Тетевенска Баба назад 

 51

 От пътеката Ком-Емине към вр. Булуваня на изток 

 54

 На вр. Булуваня 

 55

 От вр. Булуваня към върховете Безименния и Братаница 

 58

 На вр. Безименния

 61

 От вр. Безименния към вр. Булуваня назад

 

63

 На вр. Братаница

 2015 05 03 081304

 Профил на маршрута 

 

Прочетена 688 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм