04.4. с. Буново-рид Гълъбец-Стъргелска седловина-Етрополска седловина

Оценете
(0 гласа)

04.4. с. Буново-рид Гълъбец-Стъргелска седловина-Етрополска седловина - качване

Денивелация - 650 м., време на движение - 5.00-5.30 часа, разстояние - 13.1 км.

Маркировка: От с. Буново до Стъргелска седловина-немаркиран, от Стъргелска седловина до Етрополска седловина - бяло-червено-бяло

 

2015-02-26 091736

Изтегли: GPS-трак  

   

  Село Буново е заградено от планини не само на север, но и на запад. Граница на селското землище в западна посока е ридът Гълъбец, който свързва Стара планина със Средна гора и едновременно с това разделя Камарската от Златишко-Пирдопската котловина. Туристите поемат от Буново към Балкана обикновено по долината на Буновска река на север или по Чучулски дол на североизток, защото натам са двата най-интересни обекта за посещение над селото - хижа Чавдар и връх Баба /Етрополска Баба//1787 м./. Така прекрасната западна част на буновското землище остава напълно непозната и незаслужено пренебрегната. А тя е може би най-красивата и удобна за туризъм част от планината над селото, защото се пресича от многобройни пътища и пътеки, покрита е с вековни широколистни гори и предлага незабравими гледки.

  От центъра на Буново към началото на пътя, изкачващ се към билото на рида Гълъбец, се тръгва първоначално на запад. При площад Патула в центъра на селото Буновска река се пресича по мост. От западната й страна се стъпва на широка улица и по нея се продължава покрай реката на югозапад. В тази посока се върви около 10 мин. до достигане на река Брезки дол - десен приток на Буновска река. Брезки дол разделя основния масив на рида Гълъбец от неговото странично разклонение - рид Бряза. Долът, през който протича реката, се нарича също като нея - Брезки дол /в Буново го изговарят Брески дол/. От това име се остава с впечатлението, че долът е покрит с дървото бреза, но произходът на топонима е съвсем друг. Долът е с югоизточно изложение и в ранната пролет снегът се топи първо тук. Местността се покрива с бели петна, които наподобяват кората на бреза и оттам и името Брезки дол. Долината на реката е сравнително къса, като започва на изток от селото и завършва на запад в подножието на връх Остра /1289 м./. Върхът се намира на билото на Гълъбец и е възлово място, при което от основния рид се отделя страничното му разклонение Бряза.

  При достигане до Брезки дол се стъпва на черен път и по него се поема срещу течението на реката на северозапад, като се следва десния долинен склон. Целта оттук напред е да се достигне до най-високата част на рида Гълъбец и по нея да се продължи към главното било на планината. В миналото пътят по Брезки дол се ползвал от буновски търговци, които превозвали по него стоките си за продан към близките селища Стъргел и Орхание /сега Ботевград/. През Освободителната война по същия път в Златишката котловина навлязла и руската армия. Долната част на Брезки дол е напълно покрита с гори, заградена е на север от рида Бряза, а на юг от друго странично разклонение на Гълъбец - късият рид Шипката. Доскоро ридът Шипката бил гол /откъдето дошло и името му/, но днес долната му част е залесена с бор. В горите, покриващи Брезки дол, се навлиза още от самото началото на маршрута, като през тях започва дълго и монотонно изкачване. Тук над последните къщи от дясната страна на пътя остава местността Съсливера, наречена така, заради сливовите дървета в най-долната й част. Склонът вляво пък е зает от друга гориста местност - Новата кория, носеща това име, защото наскоро била залесена с бор. 10 мин. след края на селото еднообразието по пътя изведнъж се нарушава, когато от северната страна на реката изневиделица се появява подбалканската ж.п. линия. При появата й от основния път към нея се отделя късо разклонение /20 мин. след началото/. Оттук трябва да се продължи по основния път нагоре и на запад, като при това изкачване през дърветата под пътя се вижда как ж.п. линията достига до входа на дългия тунел Васил Коларов /сега тунел Гълъбец/ и през него навлиза в рида Гълъбец. Скоро след отбивката към ж.п. линията се достига до нов разклон. При него от основния черен път се отделя равностойно отклонение, изкачващо се стръмно нагоре. От това място отново трябва да се продължи на запад, като натам пътят се спуска леко надолу и след 10 мин. пресича р. Брезки дол по брод /30 мин. общо/.

  От северната страна на реката се стъпва на продълговатата наклонена поляна Куневи кошари, по която следва стръмно изкачване. След нея пътят пресича потока Мечото дере и излиза в подножието на рида Мечата рътлина. Тук се подминават няколко вековни дъбови дървета, заради които местността носи името Дъбака. В дъбовите гори наклонът нагоре постепенно намалява, пътят пресича няколко маловодни потока и 25 мин. след брода на р. Брезки дол достига до малката каменна чешма Марковска чучурка /Бабинатагенина чешма//55 мин./. От чешмата блика леденостудена вода, което означава, че за да се пие от нея, първо трябва добре да се почине. Студената вода се стича откъм разположената над чешмата Анчовска кория, в която се забелязват няколко огромни бука. Веднага след чешмата се излиза над гората, откъдето се открива първата по обширна панорама по маршрута. Тя е към голата средна част на долината и към продължението на пътя, изкачващо се към билото на Гълъбец на северозапад. Широката гола част на Брезки дол е разделена от късо и плоско ридче на две групи поляни, източната от които се нарича Ливадите, а западната - Каменарските ливадчета. Между двете голи местности стърчат руините на масивен тухлен овчарник, носещ името Лулчов тор. Макар и малки по площ, доскоро ливадите тук били важни за селото, затова по тях били построени общо 13 летни кошари /наричани от местните тор/. В миналото повечето от ливадите в местността били собственост на големия Марковски род от Буново. Негов представител е и баба Гена, на която е кръстена близката чешма.

   При руините на овчарника основният черен път трябва да се напусне. Пътят продължава покрай р. Брезки дол на северозапад, достига билото на Гълъбец при седловина, разположена на юг от вр. Остра и оттам се спуска към с. Стъргел. От черния път се тръгва към руините на овчарника. Над тях се стъпва на широка пътека, влиза се в тясна ивица гора и през нея се продължава с кратко, но стръмно изкачване на север. 30 мин. след Марковската чучурка пътеката излиза над тясната ивица гора и достига до друг черен път /85 мин./. Той е трасиран по най-долния край на обширна, гола и равна като тепсия местност, наречена заради формата си, Равнището /Равнака/. В миналото местността се ползвала за пасище, но днес е изоставена и е гъсто обрасла с шипки и други бодливи храсти. От голите поляни на Равнището също се открива впечатляваща панорама. На изток се вижда ниското скалисто връхче Каменна могила /1130 м./, покрито с жълти морени /вероятно от вулканичен произход/. На север е голото било на рида Бряза, а на запад - гористата местност Площака, в която са изворите на р. Брезки дол. При достигане до черния път се продължава по него на северозапад. След стръмното изкачване от Ливадите дотук сега пресичането на равната и гола местност Равнището е истинско удоволствие. Напред от пътя постепенно се откриват и други гледки, най-вече към билото на Гълъбец и към извисяващият се по него вр. Остра. В края на Равнището пътят преодолява чрез няколко серпентини още стотина метра височина, пресича ниска гора и навлиза в голата местност Бряза, разположена от южната страна на връх Айдука /1292 м./. Това е най-високият връх по билото на рида Бряза, а името му е свързано с турски разбойниците, върлували тук в края на робството. По онова време буновските овчари обичали да пладнуват със стадата си в горите от северната страна на върха. В края на османското иго българските хайдушки чети били прогонени от тази част на планината и в нея се настанили турски разбойници. Те започнали да дебнат и нападат овчарите край вр. Айдука, като най-известното разбойническо нападение било това над дядо Петър Тодорчов от Буново, който бил убит, а стадото му от 60 овце откраднато.

   В подножието на вр. Айдука пътят отново става полегат и по границата с горския пояс се насочва към вр. Остра на северозапад. Понеже е в края на гората, местността тук се нарича Банско краище. В миналото тя била собственост на буновския чорбаджия Банко, откъдето идва и другата част на името й. През голата местност следва плавно изкачване, като ориентир нагоре е дълбоката едноименна седловина Банско краище, разделяща върховете Остра и Айдука. При нея пътят достига до подножието на вр. Остра, заобикаля го по източните му склонове и се спуска към гората на север. Тъй като тук се достига почти до самия връх, на това място е най-добре пътят да се изостави и Остра да се изкачи без пътека. Склоновете на върха са голи, затова изкачването от пътя до темето му може да стане отвсякъде и отнема само няколко минути. При вр. Остра най-после се достига до билото на Гълъбец, като разстоянието от долния край на Равнището до върха се изминава за 40 мин.а денивелацията от с. Буново дотук е 550 м. /125 мин./.

  Както показва и името му, Остра е стръмен и обзорен връх, от който се откриват най-прекрасните гледки по маршрута. На северозапад се издигат първенците на Етрополска планина - връх Баба и връх Говедарника /1790 м./, а между тях и Гълъбец е огромната долина на Буновска река. Прекрасна е панорамата и на юг, към долната част на рида Гълъбец, зад която се мержелеят в далечината очертанията на Рила. Западните склонове на Гълъбец също са голи, което позволява да се види както цялото Камарско поле, така и издигащата се зад него Витоша. На югозапад погледа привлича ниско голо връхче, с висок кръст на темето му. Това е връх Тодорчов гроб /1240 м./, на който е погребан гореспоменатият овчар Петър Тодорчов, убит край Айдука от турски разбойници. Гледките от вр. Остра на север и северозапад са не по-малко импозантни. На билото на Гълъбец се издига най-високият връх по него - връх Грамада /1314 м./, зад който е могъщият масив на връх Звездец /1655 м./. Хоризонтът на север се затваря от обширната Радина гора, покриваща цялата южна страна на планината. В тази посока се откроява и крайната цел на маршрута - ниско място на главното било на планината, наречено Етрополска седловина.

   От вр. Остра към Етрополската седловина се продължава по билото на рида Гълъбец на северозапад. През обрасли с шипки поляни се слиза без пътека към голата седловина Трите могили, разположена между върховете Остра и Грамада. Връх Грамада е типичен триглав връх, който би трябвало да носи точно това име - Трите могили. Кой знае защо обаче, местните наричат с този топоним седловината от южната му страна. С леко спускане надолу за 20 мин. от вр. Остра се достига до широка пътека, пресичаща северния край на седловината /145 мин./. По пътеката се продължава водоравно на север, напуска се за кратко билото на рида Гълъбец и вр. Грамада се заобикаля от изток. Гористата местност от източната страна на върха се нарича Язовите дупки, като в нея се пресичат няколко плитки дерета и с леко слизане надолу, 20 мин. след седловина Трите могили, се достига до черен път /165 мин./. По него се продължава на северозапад, вр. Грамада окончателно се заобикаля и след 25 мин. се излиза от гората на обширната и гола Стъргелска седловина /190 мин./. Тя е най-ниското място по билото на рида Гълъбец, като голият й южен край се нарича Бивака. За 10 мин. пътят пресича водоравно Бивака и в северния край на Стъргелската седловина достига до новото трасе на Етрополския проход /200 мин./. Мястото е кръстопътно, като дотук, освен пътят откъм вр. Грамада, достигат и още няколко черни пътя. От седловината единият край на новото трасе на Етрополския проход се спуска към с. Стъргел на югозапад, а старото му римско трасе се изкачва към връх Ушите /1283 м./ на север. На запад се отделя още един път, който води към Стъргелската мандра, а пътят на юг слиза към вр. Грамада. 

   От Стъргелската седловина се продължава по новото трасе на Етрополския проход, което плавно се насочва към главното било на планината. Частта от пътя между Стъргелската седловина и Етрополската седловина е подробно описана в маршрут 03.1. Пътят между двете седловини е сравнително нов и е все още много широк, като по него е поставена и рядка маркировка на билната пътека Ком-Емине /КЕ/. Над разклона при Стъргелската седловина се пресичат по каменни мостове два потока, даващи началото на Суата /Сухата/ река - един от двата начални притока на Буновска река. Сухата река извира от Крагов рът - странично разклонение на рида Гълъбец. Пътят пресича първия поток почти веднага след големия разклон на седловината и от рида Гълъбец се качва на Крагов рът. Вторият поток се пресича 20 мин. по-нагоре, като при него се напуска Крагов рът и се стъпва на рида Окопана /220 мин./. Преди моста над втория поток вляво от пътя остава масивна каменна чешма. Ридът Окопана също е странична издънка на основния рид Гълъбец и разделя двата северни начални притока на Буновска река от двата южни. Окопана носи това име, заради турските окопи, издълбани по него преди и по време на Освободителната война. Навремето окопите около Звездец били толкова много, че за известно време след Освобождението целият масив на върха бил наричан Окопана.

   5 мин. след пресичане на втория поток се достига до разклон /225 мин./. Тук от основния път се отделя слабо използвано разклонение, спускащо се към с. Буново на изток. Това разклонение се нарича Пътеката и то е част от старото трасе на основния подбалкански път Друма. В миналото пътят Друма пресичал рида Гълъбец не между селата Буново и Долно Камарци, както е сега, а оттук. След отбивката към с. Буново пътят достига до стръмна част от рида Окопана, която преодолява, извивайки поняколко къси и гъсти серпентини. Тук за кратко време се изкачват около 150 м. височина, като между серпентините има и преки пътеки. 50 мин. след разклона с отбивката, водеща към Буново, се достига до втора чешма в местността Сеймен бунар /270 мин./. Чешмата е изградена на по-долния от двата северни притока на Буновска река, като под няколко борчета зад нея са поставени маса и пейки. Приблизително на това място посоката на движение се променя на североизток, като наклонът към билото напред все повече намалява. След чешмата пътят пресича и втория северен приток на Буновска река и от рида Окопана се качва на рида Ломливи рът. Този рид се отделя вече не от Гълъбец, а направо от главното било на планината. По него изкачването става съвсем плавно, като 30 мин. след чешмата се достига до главното било на планината при Етрополската седловина /300 мин./. Това е малка продълговата поляна, при която Етрополският проход пресича Стара планина. Мястото е кръстопътно, защото оттук се отделят пътища и пътеки във всички посоки. Денивелацията от Стъргелската седловина до Етрополската седловина е около 250 м. 

 

DSC 0001

Площад Патула в центъра на с. Буново и разклона Гълъбец-хижа Чавдар 

 

DSC 0002

От площад Патула към Брезки дол и рида Гълъбец на запад

 

DSC 0010

При последните къщи р. Брезки дол се пресича и се стъпва на черния път, водещ към рида Гълъбец 

 

DSC 0013

От черният път към билото на рида Гълъбец 

 

DSC 0019

Тук р. Брезки дол се пресича по брод

 

DSC 0020

Чешма Марковска чучурка /Бабинатагенина чешма/ 

 

DSC 0027

Веднага след чешмата пътят излиза над гората

 

DSC 0028

Разклонът над гората в местността Ливадките

 

DSC 0029

Основният път се напуска и се продължава на северозапад към руините на овчарника Лулчов тор 

 

DSC 0039

От руините към Каменарските ливадчета и долината на р. Брезки дол 

 

DSC 0044

Над Ливадките се стъпва отново на черен път и по него местността Равнището се заобикаля от юг

 

DSC 0049

От черния път към Анчовската кория и Златишката котловина назад

 

DSC 0054

Над Равнището се изкачват по серпентини около сто метра височина

 

DSC 0074

Пътят се изкачва до билото на рида Бряза при седловина Банско краище

 

DSC 0077

На вр. Остра. На югозапад се вижда връхчето Тодорчов гроб с кръст на него.

 

DSC 0078

С увеличение към кръста на вр. Тодорчов гроб

 

DSC 0079

От вр. Остра към върховете Грамада и Звездец 

 

DSC 0097

От вр. Остра се продължава по билото на рида Гълъбец със слизане към седловина Трите могили

 

DSC 0100

От седловина Трите могили се продължава по пряка пътека, заобикаляща вр. Грамада от изток

 

DSC 0101

Пряката пътека извежда от северната страна на вр. Грамада до обширната Стъргелска седловина 

 

DSC 0106

От Стъргелската седловина към с. Стъргел на югозапад

 

DSC 0112

След вр. Грамада пътят пресича южната част на Стъргелската седловина, наречена Бивака

 

DSC 0130

От Бивака към вр. Грамада назад

 

DSC 0133

От разклона на Стъргелската седловина към с. Стъргел на югозапад

 

DSC 0134

Разклонът на Стъргелската седловина

 

DSC 0141

От разклона се продължава по новия път към Етрополската седловина на север

 

DSC 0147

Разклонът на Етрополския проход със старото трасе на пътя Друма, водещо към с. Буново

 

DSC 0151

Първата чешма по пътя от Бивака към Етрополската седловина

 

DSC 0152

Каменният мост над Суата река след чешмата

 

DSC 0158

Втората чешма в местността Сеймен бунар

 

DSC 0159

Пътят излиза на Етрополска седловина

 

DSC 0166

Разклонът на Етрополска седловина

 

DSC 0169

Пътищата и пътеките, които се отделят от западния край на седловината 

 

DSC 0172

Пътищата и пътеките, които се отделят от източния край на седловината 

 

2015-02-26 092148

Профил на маршрута

Прочетена 585 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм