11.1. Гара Копривщица-Въртопски теснини-вр. Пъпа

Оценете
(3 гласа)

 

11.1. Гара Копривщица-Въртопски теснини-вр. Пъпа - качване

Денивелация - 1150 м., време на движение - 3.00-3.30 часа, разстояние - 9.3 км.

Маркировка: само ЗКМ

 

2016 07 18 162702

 Изтегли:  GPS-трак

                

   С прекрасните си природни и исторически дадености - високия и красив връх Вежен /2198 м./, разположените в близост до него хижи Вежен и Бенковски, очарователната вътрешнопланинска котловина Въртопа, природния феномен Въртопски теснини и останките от многобройни тракийски могили, римски пътища и крепости, частта от Централна Стара планина, намираща се между селищата Антон и Клисура, е една от най-атрактивните за туризъм в Балкана. За съжаление, най-близките до нея населени места - Антон и Клисура, се намират на около 20 км. разстояние едно от друго, а помежду им други селища няма. Така, като основен /и единствен/ изходен пункт към тази част на Стара планина се явява разположената на няколко километра на юг от нея ж.п. гара Копривщица. Въпреки своята отдалеченостгарата е удобен изходен пункт за преходи към планината, защото другите две най-близки ж.п. гари - Антон и Стряма, се намират на десетки километри далеч оттук. От гара Копривщица водят началото си няколко интересни маршрута, насочващи се от ж.п. линията главно към местността Въртопски теснини и намиращите се над нея котловина Въртопа и вр. Вежен. Най-интересният от всички маршрути води от ж.п. гара Копривщица до разположения на главното било на планината средищен връх Пъпа /1976 м./, около който, въпреки ниската му надморска височината, се събират няколко важни за района пътеки. В миналото основния маршрут, водещ от ж.п. гарата към Стара планина, бил добре маркирана с лентова и зимна колова маркировка /ЗКМ/. Днес лентовата маркировка липсва напълно, но ЗКМ и самото трасе на пътеката са добре запазени и все още могат да се ползват.

   От ж.п. гарата към месността Въртопските теснини и главното било на планината се поема по линията на влака на изток, към входа на близко разположения най-дълъг ж.п. тунел в България - Козница. Гара Копривщица е посроена на интересно място, при намиращия се от дясната страна на входа на тунела водослив на най-пълноводната средногорска река - Тополница, със спускащата се откъм Стара планина Кознишка рекаВ миналото местността тук била затънтена, дива и труднодостъпна, затова при избухване на чумна епидемия, хората от близките околности бягали да се крият в нея, като оставали при водослива за по-дълго време. Оттук и името на местността - Чумина. Пред входа на тунела, над ж.п. линията е построен мост, по който шосето Копривщица-Подбалкански път минава над релсите на влака. От сградата на гарата се върви по релсите на влака на изток до моста и под него се търси началото на къса пътека, отделяща се от ж.п. линията наляво. По пътеката се завива на североизток и след няколко минути се излиза на шосето Копривщица-Подбалкански път. От гарата до това шосе може да се достигне и по друг, малко по-заобиколен, но пък по-сигурен начин. Минава се зад сградата на гарата, тръгва се по шосето към град Копривщица и след няколко минути се достига до цитирания водослив на Тополница с Кознишка река, при който се стъпва на шосето, водещо към подбалканския път.

  След достигане до шосето Копривщица-Подбалкански път се продължава по него на север, като се върви срещу течението на Кознишка река. Шосето минава през тунел, пресича за десетина минути тесния и къс пролом Гърлото, образуван от реката преди вливането й в Тополница и след няколко завоя излиза в широко долинно разширение. Това е малката Кознишка котловина, заемаща най-източната част от по-голямата Златишко-Пирдопската котловина. В южния край на котловината Кознишка река приема своя голям ляв приток - река Врътопа /Въртопа/. Изворната област на Кознишка река е заключена между Стара планина от север, Средна гора от юг и ниския рид Козница, който се вижда съвсем ясно на изток и който служи като връзка между двете планини. Ридът Козница е и вододел между изворните области на големите реки Тополница /отводняваща Златишкото поле/ и Стряма /отводняваща Карловското/. Кознишка река, както показва и името й, извира от рида Козница и тече първоначално в западна посока. В източния край на долинното разширение, реката приема идващия откъм Стара планина десен приток Чамлъшко дере и спускащия се откъм Средна гора ляв приток Истенджар /Равниделска река//истенджар - вид дъб/. Реките Чамлъшко дере и Истенджар служат за граница между землищата на с. Антон и гр. Клисура. Това означава, че част от Златишкото поле попада в землището на разположения в Карловско гр. Клисура. В миналото гористата и удобна за засади местност при северния изход на пролома Гърлото била свърталище на разбойници, които често нападали и убивали пътниците, преминаващи оттук. Първоначално в местността върлувала турската конна банда на известния местен разбойник Али Пехливан /Чалъка/, родом от близкото с. Антон. Чалъка бил убит точно тук, при изхода от Гърлото, от своя съселянин Кечеджи билюк баши. Дълги години след унищожаването на бандата на Чалъка, някъде към края на турското робство, в северния край на долинното разширение били настанени черкези. Те продължили традицията на нападения и убийства в тази част на котловината, като при това проявили особена жестокост. За да не бъдат разпознавани жертвите им, черкезите ги насичали на дребни парчета, откъдето дошло и зловещото наименование на местността - Пастърма чаир

   При навлизане в котловината насоченият на север поглед веднага бива привлечен от мощната снага на Балкана, издигаща се към небесата подобно на дълга и непристъпна стена. Най-интересното нещо в планината тук обаче не e както обикновено главното й било, а страховития и много дълбок разлом, през който р. Въртопа изтича от неяПод долния край на скалите му се виждат подбалканското шосе, висок мост над реката /подобен като височина и красота на този над с. Буново/, както и няколко стопански сгради, разположени в местността Клисурския говедарник. От южния край на котловината към сградите на север може да се продължи както по шосето, така и направо през чаира /равните зелени поляни, ширнали се между р. Въртопа и Кознишката река/. По полето между двете реки са издигнати електрически стълбове, по които в миналото беше поставена лентовата туристическа маркировка. Днес от нея няма и следа. Ако се продължи по шосето, тогава по него трябва да се върви на северозапад почти до самия подбалкански път. Малко преди да излезе на главното шосе, пътят достига до спирка и отбивка от пътяводеща на изток към стопанските сгради. При спирката шосето се изоставя, завива се към сградите и по черен път се продължава към първата от тях. Непосредствено пред вратата на сградата от черния път се отделя пътека, водеща на север към подбалканския път.

  През различни епохи на мястото, където днес е Клисурския говедарник, се появили и изчезнали две села. По-старото от тях било заселено още от времето на траките и се наричало Тетевен. На запад от р. Въртопа се открояват ниските и голи върхове Голямо и Малко Гламе, които отделят Кознишката котловина от останалите части на Златишкото поле. По Гламетата се издигат десетки тракийски могили, създадени вероятно именно от тетевенци. Според Павел Делирадев, жителите на стария Тетевен се занимавали с охрана на близките проходи Козница, Климаш, Кознишки път и Тетевенско-Копривщенски път. Освен от хората от селото, проходите в района били охранявани и от крепостта Калето /Въртопско кале/, намираща се високо в Стара планина над с. Тетевен. В началото на турското робство разположеното на юг от Стара планина кознишко с. Тетевен изведнъж изчезнало от турските тимарски регистри. По същото време на север от планината се появило селище, носещо точно името Тетевен. Според историците, поради някаква неизвестна до днес причина, жителите на кознишкия Тетевен избягали от турците по старопланинските проходи на север и от другата страна на планината основали днешния град Тетевен. В края на турското робство на мястото на изчезналото преди векове с. Тетевен били заселени черкези, чието селище приело името на близкия проход и станало известно като село Козница /Черкеското село/. Черкезите от новото село били натоварени със същите задължения, с каквито били натоварени и жителите на стария Тетевен - да охраняват проходите в източния край на котловината. Село Козница просъществувало едва няколко години, защото в края на Освободителната война, заедно с местните турци, от Златишката котловина се изселил и всички черкези. Изчезването на селата Тетевен и Козница от това място обяснява защо на такова голямо разстояние между Антон и Клисура липсва друго селище.

   Освен като място на изчезнали древни села, местността Клисурския говедарник е важна и с това, че в древността при нея от стария подбалкански път Друма се отделяли на север към Стара планина два антични пътя - Кознишки проход /Кознишки път/ и Тетевенско-Копривщенски проход. Кознишкият проход трябва да се различава от прохода Козница, който се намира на изток оттук и свързва Златишко-Пирдопската с Карловската котловина. За разлика от него, Кознишкия проход свързвал в миналото Копривщенския край на юг с Тетевенския край на север от планината. Проходът обаче бил слабо използван, защото бил много стръмен. Навремето Кознишкият проход се отделял от пътя Друма в близост до Клисурския говедарник, в разположената малко по на запад от него местност Шареното дърво. Днес на същото място от подбалканския път се отделя шосето, водещо към гр. Копривщица. От Шареното дърво, Кознишкият проход се изкачвал покрай р. Въртопа на север към крепостта Калетонад нея минавал през равната местност Михалкови колиби и пресичал главното било на планината през някоя от седловините, разположени между Старопланинското конче и вр. Пъпа. Дори и днес, седловините, през които някога пътят пресичал билото на планината, все още се наричат Портите. Оттук идва и второто, по-странно, неизвестно и малко познато на туристите наименование на местността Кончето - Портата. Другият проход - Тетевенско-Копривщенския, се отделял от подбалканския път Друма също в местността Шареното дърво, като от нея се насочвал в северозападна посока. Натам пътят се изкачвал до седловина Хайдушките камъни, разположена между върховете Булуваня /2043 м./ от запад и Безименния /1970 м./ от изток. Този проход бил охраняван от крепост от типа дема /преградна стена/, изградена на самата седловина Хайдушките камъни и известна на историците като Планинска преграда Портала

   Пред вратата на първата сграда в местността Клисурския говедарник се достига до пътека и по нея се продължава с изкачване на север. Пътеката влиза за кратко в борова гора и след няколко минути излиза от нея на подбалканския път, западно от моста над р. Въртопа. По шосето се тръгва на изток, преминава се по моста и веднага след края му се търси началото на туристическата пътека. То се намира от североизточната страна на моста и в момента е без маркировка. По цялото протежение на маршрута оттук до билото на планинатастарата, поставяна преди десетки години маркировкатавече е безкрайно остаряла и отдавна не се поддържа. Разстоянието от ж.п. гара Копривщица до началото на пътеката се изминава за около 45 мин., като дотук се върви почти водоравно. От подбалканското шосе започва същинското изкачване по маршрута, което продължава по широка пътека, следваща трасето на стария Кознишки път. Като се имат предвид ширината, начина на вкопаването в склона, преодоляването на височината чрез еднакви серпентини, както и това, че води към голяма крепост, би могло да се заключи, че Кознишкия път вероятно е римски и че е специално изграден, за да се пресече по него планината. В многобройните иманярски легенди, отнасящи се до заровено край Калето голямо имане, също се говори за стар римски път, който достига до крепостта. Заради първоначалното стръмно катерене над шосето, на пръв поглед изглежда, че се върви към самото главно било на планината. Всъщностпървоначално по пътеката се изкачва ниския страничен рид Диктепе /Острица/, зад който се намира и споменатата вече котловина Въртопа. Ридът Диктепе е странично разклонение на основния за района рид Козница. След отделянето си от основния рид, Диктепе не продължава, както останалите ридове към полето, а завива на запад и завършва при р. Въртопа. Така се загражда от юг огромната по размери и безкрайно красива Въртопска котловина, разположена между ридовете Диктепе, Калето и Козница от една страна и главния старопланински масив от друга. Освен котловината, ридът Диктепе прегражда и пътя на р. Въртопа, която се спуска от вр. Вежен на юг. Заградена отвсякъде с ридове, реката може да излезе от котловината само през едно съвсем тясно място, разположено в нейния югозападен край и наречено много правилно Въртопски теснини.

  Над подбалканското шосе, първоначално Кознишкия път /свил се днес до пътека/ описва две по-дълги серпентини през гористата местност Мечите дупки. Първата серпентина е по-водоравна и къса. Приблизително по средата й се пресича поток, след който по втората серпентина се достига до края на гората. Веднага след излизане над горския пояс край пътеката се появява и старата зимна колова маркировка /ЗКМ/. Изкачването оттук нагоре продължава покрай коловете й по сух ерозирал склон, по който наскоро бе изсечена поникналата до пътеката ниска борова гора. Втората серпентина завършва при водоравна площадка, надвесена над долината на р. Въртопа точно над най-интересната, скалиста и тясна част от местността Въртопски теснини. Тук трябва да се уточни, че р. Въртопа се образува от два начални притока, сливащи се малко преди да достигнат до полето. Западния начален приток на реката се нарича Въртопско дере и извира от местността Врътопа /Въртопа/, намираща се под вр. Кончето. Заради ниските и келяви дървета в коритото й, в гр. Клисура наричат реката още и Боклуджа /боклуджа - дребни дървета/. Източния начален приток пък носи името Въртопска река, но не извира от едноименната местност, а от най-високия връх в тази част на Балкана - вр. Вежен. Двата притока са разделени от тънкия рид Калето, в средата на който се намират останките от крепостта Калето /Въртопско кале/. Изкачването от шосето до панорамната площадка става за 35 мин., като денивелацията е 350 м. /80 мин. след началото/,

  Въртопските теснини са уникален по красотата си, къс, стръмен и много дълбок скалист пролом, през който Въртопска река изтича от котловина Въртопа към полето на юг. Според запознати, на места дълбочината на пролома достигала до 300 м. Това обаче важи по-скоро за казанът Въртопа, разположен на запад оттук, в долината на съседната р. Въртопско дере. Срещу панорамната площадка, от западната страна на реката, се извисява и скалистия връх Калето /1359 м./, на темето на който са останките от едноименната крепост. Тайнствената и труднодостъпна крепост Калето, както и скалистия джендем на Въртопските теснини под нея, са подхранвали векове наред въображението на местните иманяри. Няма друго място в България, за което да са съчинени толкова много иманярски легенди и на което да е търсено толкова дълго и упорито уж заровено тук голямо имане. Панорамната площадка се намира в най-западния край на рида Диктепе /Острица/, като до нея, освен стария Кознишки път, водещ към крепостта, достига от изток и черния път Кован йолу /Пчелинския път/, започващ на изток от седловина Козница и завършващ в самото подножие на вр. Пъпа.

   От панорамната площадка към билото на планината се продължава със слизане по черния път към Въртопска река на североизток. Натам пътят се спуска стръмно по северния склон на рида Острица и след 10 мин. пресича реката по брод /90 мин. общо/. След него се навлиза в широката част на Въртопската котловина, чието дъно е заето от три поляни, разделени една от друга с тънки ивици гора. След брода черният път се качва на най-западната поляна /наречена условно Първа въртопска поляна/ и в началото й се раздвоява. Тук има объркване със ЗКМ, като три от коловете са поставени неправилно по левия път. Ако се тръгне по него на север, тогава ще се достигне само до третия кол, след който не е ясно накъде трябва да се продължи. За истинската маркировка е добре да се знае, че след пресичане на реката по брод, коловете й продължават покрай Въртопска река по десния път на изток. Ако се тръгне по фалшивата маркировка наляво, тогава Първа въртопска поляна се пресича по диагонал на североизток. В тази посока се върви само до третия кол, след който маркировката изведнъж внезапно свършва. На същото това място черния път се разделя на три, което води до допълнително объркване, а при мъгла и лошо време голото място и без това си е трудно за ориентация. Ако все пак се достигне случайно дотук, от средата на Първа въртопска поляна към главното било на планината може да се продължи по два варианта.

   Първият вариант е от разклона при третия кол да се продължи по черния път на запад, към местността Михалкови колиби. Натам изпод новия черен път излиза стария Косишки, който слиза наобратно до Въртопска река и покрай нея се насочва към крепостта Калето. Новият път, чрез няколко завоя, извежда след около 30 мин. в северозападна посока до подножието на Старопланинското конче. Оттам може да се продължи по широка пътека още на северозапад и билото да се достигне при Хайдушки камъни или пък да се тръгне право на север към Кончето. Към него от поляните нагоре се изкачва Кознишкия път, който, навестявайки на запад крепостта Калето, се отправя през Михалкови колиби на север към разположените до Кончето седловини Портите. Вторият вариант за продължение от средата на Първа въртопска поляна към главното било е да се тръгне по разклонението на черния път на изток. Пътят слиза в плитък горист дол и 10 мин. след брода достига в дъното му до руините на тухлена сграда /100 мин./. Долът е образуван от водите на т.нар. от местните Суа река, която малко над тухлените останки приема спускащия се откъм вр. Пъпа свой ляв приток - Треперяшко дере. Покрай останките от тухлената сграда се продължава на изток и почти веднага се излиза на Втора въртопска поляна /средната поляна/. Тя също се пресича за няколко минути по диагонал на североизток и в горния й край отново се влиза за кратко в гора. От дървета се излиза съвсем скоро на Третата въртопска поляна /най-източната/която днес носи името Кюмюра. Заради овчарите-власи, които някога ползвали за паша въртопските поляни и летували на тях, в миналото Кюмюра се наричал Влашките колиби. По поляната вляво от пътя доскоро стърчаха дървените останки на последния влашки овчарник. В началото на поляната се стъпва на черен път, който минава покрай останките от овчарника и в източния край на поляната достига отново до ЗКМ. От руините на тухлената сграда дотук се върви около 10 мин. /110 мин./

   След повторното достигане до маркировката черния път се изоставя и покрай ЗКМ се продължава по широка пътека на север, като отново се влиза в гора. От главното било на планината при вр. Пъпа към поляната Кюмюра на юг се отделя къс, гол и стръмен страничен рид. Изкачването продължава нагоре по билото му, като се следва ЗКМ. Ридът е без име, но разделя две рекиносещи красноречиви имена. От западната страна та рида "тече" споменатата вече Суа река, наречена така в противовес на реката от източната страна на рида, която се казва Мократа река. И двете реки са десни притоци на протичащата покрай подножието на рида Въртопска река. Суата река извира от заемащите горната част на рида Калето две огромни и изключително красиви групи скали - Сините камане отгоре и Гьоп кая /Дебелата скала/ отдолу. Мократа река пък води началото си от голите и тревисти западни склонове на вр. Вежен. На някои карти местността при изворите на Мократа река е изписана като Курника. Над поляната Кюмюра пътеката за кратко влиза в букова гора, като мястото е маркирано със самотен кол от ЗКМ. От гората се излиза само след няколко минути и покрай ЗКМ се продължава по билото на рида на север. По голите поляни над гората коловете на маркировката са поставени сравнително нарядко и при мъгла се виждат трудно един от друг. При лошо време тук над гората трябва да се спазва общата посока на движение, която е на север. В долната си част ридът е покрит с гъста и висока хвойна, в която пътека или не се вижда, или пък там, където се вижда, се следва трудно. Тревите и хвойната затрудняват движението и при сняг, защото той се натрупва на дълбоки преспи между тях. Над гората, колкото по-нагоре се отива, толкова по-обширни и красиви стават гледките от голия рид. На север се вижда продължението на коловата маркировка, поставена в права линия към слабо изразения, тревист и объл точно като човешки пъп вр. Пъпа. От разположената на изток седловина Козница към Пъпа води широка пътека, която заобикаля стоящия между тях вр. Вежен водоравно от юг. Според археолога проф. Иван Христов, тази пътека е остатък от един от най-добре запазените и често използвани в миналото римски пътища в Централна Стара планина. Голите местности отстрани на безименния рид са заети от две огромни пасища. От изток е споменатия вече Курник, докато на запад се простира пасището, дало името си както на реката, така и на цялата котловина - пасище Врътопа /Въртопа/. Изкачването от поляната Кюмюра до главното било на планината става за 60-70 мин., като пътеката излиза на тревистата седловинаразположена между върховете Пъпа от запад и Малък Вежен /2090 м./ от изток /180 мин./. Денивелацията от Въртопските поляни до главното било е 550 м.

 

01

Гара Копривщица

 

02

От гара Копривщица към тунела Козница

 

03

От Кознишката котловина към Въртопските теснини

 

05

Разклонът между шосето и черния път, водещ към Клисурския говедарник

 

08

От моста над река Въртопа на юг към Клисурския говедарник и Кознишката котловина

 

65

От рида Диктепе към Кознишката котловина

 

09

Началото на пътеката от североизточната страна на моста над река Въртопа

 

59

Въртопските теснини

 

36

Панорамната площадка и Въртопските теснини, снимани от главното било

 

70

С увеличение към вр. Калето

 

69

Трите Въртопски поляни и местността Михалкови колиби, снимани от главното било

 

14

Руините на тухлената сграда в долината на Суа река между Първа и Втора Въртопски поляни

 

16

 Пътеката се изкачва към седловината, разположена между върховете Пъпа и Малък Вежен

 

 109

Към рида с пътеката и вр. Пъпа над него

 

113

Горната часта на безименния рид с вр. Пъпа над него

 

20

На главното било се излиза при седловината, разположена на изток от вр. Пъпа

 

27

От вр. Пъпа към седловината с вр. Малък Вежен

 

2014-01-31 090711

 Профил на маршрута

Прочетена 1419 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм