09.3. гр. Пирдоп-река Славци-хижа Паскал-седловина Косишки превал-вр. Миале-седловина Гроба

Оценете
(0 гласа)

09.3.  гр. Пирдоп-река Славци-хижа Паскал-седловина Косишки превал-вр. Миале-седловина Гроба - слизане

Денивелация - 1100 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 14.0 км.

Маркировка: От седловина Гроба до седловина Косишки превал-бяло-червено-бяло и ЗКМ, от седловина Косишки превал до х. Паскал-бяло-зелено-бяло, от хижа Паскал до гр. Пирдоп-бяло-синьо-бяло и ЗКМ

 

2015-01-23 102407

Изтегли: GPS-трак

 

    Гледано откъм град Пирдоп, главното било на Стара планина изглежда гладко, голо и почти равно. По скалистия му гребен се забелязват само две по-дълбоки седловини - Гроба на запад и Табиите /Косишки превал/ на изток. През тях открай време се провират две основни за тази част на планината пътеки, които започват на юг от Пирдоп и водят съответно на северозапад и на североизток от града към Етрополското и Тетевенското краища. Според известния наш езиковед проф. Йордан Заимов, частта от главното било на планината, заключено между двете гореспоменати седловини, се нарича Разбой, защото служи като преграда пред бурните северни ветрове, разбива ги и не ги допуска да преминат на юг от него. Освен, че е почти равно, билото Разбой е и много тясно, затова при хубаво време от него се откриват шеметни гледки едновременно и от двете му страни. Ако от Пирдоп се направи преход към горните части на планината и се достигне до седловина Гроба, то тогава слизането от нея наобратно към града може да се разнообрази, като маршрутът се удължи по главното било на планината на изток, към другата по-ниска седловина в района - Табиите.          

  От седловина Гроба към седловина Табиите се тръгва по главното било на планината на изток, като се следва маркировката на главната билна пътека Ком-Емине /КЕ/.  По иначе равния на пръв поглед Разбой са се подредили няколко плоски връхчета, като изкачването и слизането по тях е съвсем слабо, защото те са или много ниски или пък се заобикалят водоравно от юг. В началото на маршрута се върви по затревен терен, по който пътеката КЕ личи съвсем слабо. В близост до нея, тук-там над тревите стърчат и няколко по-ниски скали, по които са закрепени жалоните на зимната колова маркировка /ЗКМ/. Понеже е тясно и голо, билото е и много панорамно, като гледките от него са във всички посоки. Тук южните склонове на планината са полегати и се спускат плавно към огромното пасище Равна, ширнало се между главното било и ниско разположения горски пояс. Северните склонове пък са много стръмни, на места почти отвесни, като от тях към Предбалкана се отделят няколко дълги странични рътлини. От седловина Гроба първоначално се изкачва с плавен наклон нагоре ниското скалисто връхче Кота 1790. Почти веднага след него се излиза и пред връх Кота 1803, отбелязан на много от картите като връх Миале /Михал/. Къде точно е връх Миале и дали изобщо има такъв връх е доста спорно. Според цитирания вече проф. Йордан Заимов, връх с името Миале изобщо не съществува. Професорът смята, че това е само рид, който се отделя от билото Разбой на север под името Миалска рътлина. Според други автори, Миале е връх, но това не е Кота 1803, а разположената малко по на изток от него и малко по-висока Кота 1828. Аргументите на тези автори са, че вр. Кота 1828 е по-висок и следователно именно той би трябвало да си има име, както и че от него се отделя на север дълъг и основен за тази част на планината рид /който вероятно е точно Миалска рътлина/. Друго доказателство е името на реката, която води началото си от вр. Кота 1828 и която се нарича Миалска река. Разстоянието от седловина Гроба до вр. Кота 1803 /вр. Миале/ се изминава за около 25 мин. Връхчето Кота 1803 е съвсем слабо изразено и се отличава от тревите край него само по това, че на темето му са пръснати няколко ниски скали.

   От вр. Кота 1803 следва кратко слизане към безименна, много красива със скалите си и сравнително дълбока за тази част на билото седловина. До дъното й се достига за няколко минути, като оттам започва и съответното кратко, но стръмно изкачване към следващия по Разбой връх Кота 1828. Тук сравнително разлатото до този момент главно било на планината се стеснява рязко и се покрива с наниз от ниски и тъмни на цвят скали. Заради тях, на някои карти местността тук е отбелязана като Черната скала. Самият вр. Кота 1828, макар и сравнително нисък, може и да не се изкачва, а да се подсече по пряка лятна пътека малко под темето му от юг. От вр. Кота 1803 до Кота 1828 се върви около 20 мин.като денивелацията от седловина Гроба дотук е само 120 м. /45 мин. след началото/. След вр. Кота 1828 се слиза към втора безименна седловина, която е по-плитка от предишната, но е много по-важна от нея. При тази плитка седловина главното било на Стара планина се пресича от древната Първа чернивитска пътека, свързвала в миналото гр. Пирдоп на юг с тетевенското село Черни Вит на север. Пътеката отдавна е изгубила икономическото си значение и вече почти не се ползва, но широкото й трасе си личи все още на много места. Оттук на изток, билото на планината може и изобщо да не се следва. Макар, че зимната маркировка на пътеката КЕ е поставена по него, от южната му страна туристите са трасирали широка и добре вкопана в склона подсичаща пътека, по която за около 40 мин. след вр. Кота 1828 се слиза с плавен наклон до седловина Табиите /Косишки превал//85 мин. общо/. Тази седловина също е изключително важна, защото през нея планината се пресича от Втора чернивитска пътека. В миналото тази пътека също свързвала гр. Пирдоп със с. Черни Вит. В близост до седловината и е границата на Национален парк Централен Балкан, който заема високите части на планината на голямо разстояние на изток оттук.

   Според историците, от южната страна на седловина Табиите личат основите на антична сграда, а на главното било на планината от източната й страна се намират следи и от малка крепост, охранявала в миналото Чернивитската пътека. Тези останки, ширината на пътеката, спускането й по абсолютно права линия от билото на югоизток, както и начина по който е подзидана с камъни под ниската си страна, говорят за наличието на път, който е специално изграден като такъв /вероятно римски/. При Табиите главното било на планината и пътеката КЕ се напускат и към гр. Пирдоп се продължава с плавно слизане по маркираната със зелена маркировка Втора чернивитска пътека. От разположения в близост до Табиите билен връх Косица /2001 м./ се отделя на юг широк рид, носещ името Стръмната занога /занога - път, удобен за нозете/. Както показва и името на Стръмната занога, от Табиите Чернивитската пътека се спуска към полето точно по него. През голите поляни на разположеното под билото голо пасище Равна, пътеката слиза плавно първоначално на югоизток, след което завива на юг и след 50 мин. достига до местността Мали извор, в която е построена хижа Паскал /135 мин./. Малко преди да достигне до хижата, Чернивитската пътека пресича т.нар. Ешек пътека /Магарешката пътека/, свързваща местните хижи Паскал и Свищи плаз, като подминава и висока каменна чешма с два чучура. Хижа Паскал е построена до границата с горския пояс, като от западната й страна е самия Мали извор, даващ началото на пълноводната местна река Скока. Денивелацията от седловина Табиите до х. Паскал е около 400 м., като оттук до полето остава приблизително още толкова височина.

    От х. Паскал към гр. Пирдоп се продължава с плавно слизане на юг през стара букова гора, като се следва къса туристическа пътека, маркирана със синя маркировка. Само след няколко минути пътеката излиза от гората на обширната поляна Голямото торище, в чийто горен край се подминава красивата каменна Туристическа чешма /145 мин./. Наскоро до чешмата бе изграден масивен дървен заслон, от двете страни на който се виждат и сградите на няколко малки ведомствени хижи. В горния край на Голямото торище се стъпва на черен път, като оттук до гр. Пирдоп се върви само по него. Покрай ЗКМ, пътят пресича по права линия на юг Голямото торище, завива в долния му край на запад и след 10 мин. се спуска до р. Скока /155 мин./. Тук до пътя и реката са изградени каменна чешма и красива беседка. На това място р. Скока се пресича по брод, при който пътят напуска рида Стръмната занога и се качва на съседния от запад рид Солаков рът. Това е къс и тесен рид, заключен между река Славци /славци - славеи/ на запад и левия й приток - р. Скока на изток. От чешмата с беседката пътят се спуска стръмно през букова гора на юг и 10 мин. по-надолу достига до разклон в местността Данчов агъл /165 мин./. Между дърветата под разклона се вижда голямата чешма Данчов агъл, до която е изграден голям бетонен навес. При разклона пътят се раздвоява, като към Пирдоп може да се продължи и по двата му края. От това място към града туристите продължават най-често по левия път, защото той е по-пряк, а и защото маркировката е поставена по него. Така обаче те пропускат да преминат през долината на р. Славци, която е изключително красива. Понеже левия край на пътя е описан подробно в маршрут 09.1, затова тук ще бъде описан другия десен край на пътя.

    Ако за слизане от местността Данчов агъл към гр. Пирдоп се избере десния край на пътя, тогава от разклона се продължава водоравно по него на запад. Въпреки, че маркировката се отделя по левия край на пътя на юг, десния му край също е частично маркиран. Тъй като и по него може да се слезе до полето, някой се е сетил да го маркирана с туристически табелки, като е мацнал тук-там по дърветата и рядка синя маркировка. Няколко минути след разклона десния край на пътя постепенно завива на северозапад, навлиза надълбоко в долината на р. Славци и след 15 мин. плавно спускане достига до водите й /180 мин./. След като пресече реката по брод, пътят завива на юг и покрай нея продължава плавно да се спуска към полето. По-надолу реката се пресича на още едно място по брод, при който от пътя се отделят разклонения на изток и запад. Малко след второто пресичане на Славци, вдясно от пътя се появява телената ограда на пирдопското водохващане. Пътят продължава да се спуска покрай нея, като след 20 мин. слиза до подножието на планината при поляната Манастирището /200 мин./. В нейния източен край, на около 100 м. вляво от пътя, се вижда и сградата на манастирчето Св. Никола летни, дало името на местността. Вдясно пък остава голяма сграда, свързана с водохващането на гр. Пирдоп. В долният край на поляната Манастирището р. Славци се пресича за трети път по брод, вдясно от който е изграден дълъг навес с маси и пейки. На това място пътят излиза от планината и навлиза в полето. Денивелацията от х. Паскал до местността Манастирището е 450 м. Оттук до гр. Пирдоп се върви още около 45 мин. /245 мин./, като пътят е подробно описан в маршрут 09.2.  

   

DSC 0448

Седловина Гроба и пътеките, които се отделят от нея 

 

DSC 0450

От седловина Гроба се тръгва по главното било и пътеката Ком-Емине на изток

 

DSC 0463

Зад гърба остават върховете Свищи плаз, Малък Свищи плаз и Голяма Занога 

 

DSC 0465

Пътеката Ком-Емине следва главното било, като на места слиза и малко на юг под него 

 

DSC 0469

Първата дълбока безименна седловина от Гроба на изток

 

DSC 0472

На югоизток от дълбоката седловина остава голата местност Равна

 

DSC 0477

Дълбоката седловина снимана от изток 

 

DSC 0484

Под вр. Миале, пътеката КЕ слиза южно от главното било

 

DSC 0490

От билото към местността Равна 

 

DSC 0492

От билото към вр. Косица на изток

 

DSC 0493

Втората дълбока седловина от Гроба на изток. Седловината се пресича от Първа чернивитска пътека.

 

DSC 0505

От вр. Миале към Свищи плаз и Голяма Занога назад

 

DSC 0519

Седловина Косишки превал и Втора чернивитска пътека, която я пресича 

 

DSC 0521

При седловина Косишки превал се завива на юг и се слиза по Втора чернивитска пътека 

 

DSC 0536

От Втора чернивитска пътека към седловина Косишки превал назад

 

DSC 0535

На запад от Втора чернивитска пътека се вижда голата местност Равна

 

DSC 0547

По Втора чернивитска пътека се слиза към хижа Паскал на югоизток

 

DSC 0549

Чешмата с двата чучура над хижа Паскал

 

DSC 0555

От чешмата към хижа Паскал на юг

 

DSC 0556

Хижа Паскал

 

DSC 0562

Туристическата чешма и новия дървен заслон до нея

 

DSC 0567

Поляната Голямото торище 

 

DSC 0572

От южният край на поляната Голямото торище към вр. Косица на север

 

DSC 0580

Чешмата под местността Голямото торище

 

DSC 0581

Новата алея от гр. Пирдоп към хижа Паскал

 

DSC 0586

Разклонът над чешмата Данчов агъл

 

DSC 0592

По десния край на пътя се слиза към р. Славци

 

DSC 0290

Манастирчето Св. Никола летни в местността Манастирището

 

DSC 0289

Сградата на водохващането в местността Манастирището

 

DSC 0288

Разклонът в местността Манастирището

 

DSC 0282

Разклонът на полето, при който се разделят пътищата, водещи към хижа Паскал и Манастирището

 

DSC 0275

Хаджиличова чешма

 

DSC 0270

Брезовите гори между планината и гр. Пирдоп

 

DSC 0269

От ж.п. линията към планината на север

 

DSC 0237

Ж.п. гара Пирдоп

 

2015-01-23 102444

Профил на маршрута

 

Прочетена 751 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм