09.2. гр. Пирдоп-рид Ръжана-местност Равна-извор Ат бунар-седловина Гроба

Оценете
(0 гласа)

09.2. гр. Пирдоп-рид Ръжана-местност Равна-извор Ат бунар-седловина Гроба - качване

Денивелация - 1000 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 11.1 км.

Маркировка: От ж.п. гара Пирдоп до м. Манастирището-бяло-синьо-бяло и ЗКМ, от м. Манастирището до седловина Гроба - немаркиран

 

2015-01-23 102155

Изтегли: GPS-трак

 

    Hай-горните части на Стара планина над град Пирдоп са голи и удобни за пресичане, затова по склоновете им са трасирани няколко много широки пътеки. Те открай време свързват Южна със Северна България, като две от главните сред тях започват от самия град. От Пирдоп пътеките се изкачват стръмно към главното било на планината, като от другата му страна се спускат също така стръмно към днешното тетевенско село Черни Вит. Това е причината, двете широки вървища, слизащи към това село, да бъдат наречени с имената Първа чернивитска пътека и Втора чернивитска пътека /Косишки проход/. Освен тях, от Пирдоп към Балкана се отделя още една по-широка пътека, която се насочва на северозапад, към разхвърляното на огромна територия етрополско село Лопян. Това вървище пък носи името Втора лопянска пътека, защото на запад от него планината се пресича от още една важна в миналото пътека. От главното й било тя се спуска също към с. Лопян, затова е известна под името Първа лопянска пътека. По тези основни старопланински пътеки още от времето на траките се осъществявала връзката между Златишко-Пирдопската котловина и Тетевенския край, като трафикът по тях бил особено интензивен в периода на Възраждането. Тогава гр. Пирдоп се замогнал икономически и жителите му така забогатели, че започнали да изкупуват земи и гори и по северните склонове на планината. По онова време, заради извънредно развитите търговски и занаятчийски отношения на Пирдоп с останалите части на Османската империя, пътеките над него се използвали изключително често и имали огромно икономическо значение както за самия град, така и за цялата област.

    От гр. Пирдоп Втора лопянска пътека се насочва първоначално на северозапад, към голямата местна крепост Калето /Златишко кале, Тракийско кале/, разположена в землището на съседния град Златица. Пътеката извива покрай източното подножие на крепостта, изкачва се по рида Говедарника към горните части на планината и пресича главното й било през дълбоката седловина Гроба. Така пътеката траверсира район, разположен точно по границата между землищата на двата близки града. Друга от по-широките „пирдопски“ пътеки - Втора чернивитска пътека /Косишки проход/, тръгва от града на североизток. Вървището минава покрай днешната хижа Паскал и над нея се прехвърля от северната страна на планината през друг дълбок билен преслап - седловина Табиите /Косишка седловина, Косишки превал/. Последната от основните пътеки, насочващи се от Пирдоп към Стара планина, пресичала в миналото полето на север от града. Днес в тази посока в близост до Пирдоп е изграден огромен по размерите си медодобивен комбинат, заемащ цялото пространство между града и подножието на планината. От нейното било към простиращия се в полите й завод се спуска широкият рид Ръжана, разделящ река Санър дере /Граничен дол/ на запад от река Славци /славци - славеи/ на изток. След достигането си до планината, Първа чернивитска пътека се изкачва към горните й части именно по рида Ръжана, като в древността стъпвала на него в местността, разположена днес от задната северна страна на огромния завод. Сега тази част от планината се избягва от местните туристи, главно заради индустриалния пейзаж и пушеците от заводските комини. Поради тези причини и пътеката е отдавна изоставена и е почти напълно забравена. Трасето й обаче е все още добре запазено и по него може да се осъществи леко и приятно изкачване към известната с панорамните си гледки местност Равна, намираща се между края на горския пояс и главното било на планината.

    От гр. Пирдоп до подножието на рида Ръжана и началото на Първа чернивитска пътека се достига по начин, подробно описан в маршрут 09.1. От града към подножието на планината се тръгва от перона на ж.п. гара Пирдоп, като се следва синята маркировка, водеща към х. Паскал. Първоначално се върви покрай релсите на влака на изток, като целта е да се заобиколи огромния завод. 10 мин. след началото при гарата се достига до ж.п. прелез. Тук линията на влака се изоставя, завива се на север и по черен път се продължава към дългата лента на Централна Стара планина. До най-долните части на Балкана се достига след 20 мин. водоравен ход, като непосредствено под тях пътят се раздвоява /30 мин. след началото/. Вляво от разклона се простира последната преди планината равна и гола местност Братоев кладенец /Драгошин/, а вдясно е местността Задниците, в която се вижда водослива на реките Славци и Скока. От това място десният край на пътя се насочва към х. Паскал на североизток, докато левият извива покрай р. Славци на северозапад. Оттук към рида Ръжана се продължава по левия край на пътя, като след 5 мин. се подминава каменен бараж над реката, вляво от който остава обширната поляна Моравата /35 мин./. 10 мин. по-нагоре пътят извежда до намиращата се в самото подножие на планината местност Манастирището /45 мин./. 

    В местността Манастирището се достига отново до разклон, при който десният край на пътя завива на североизток. В тази посока пътят пресича р. Славци по брод и се качва на малка полянка, в задния край на която в миналото стърчал малък каменен оброк. Днесна мястото настаринния оброк е построено манастирчето Св. Никола летни, дало името на цялата местност. Сградата е наречена така, защото според местните, светецът Никола летни е покровител на Горното поле /цялата равна местностмежду Пирдоп и подножието на планината/. В града още от най-стари времета смятат целия район под планината за свещен, като при строежа на манастира в основите му дори били открити и четири гроба. В наши дни в местността продължават да се извършват различни религиозни обреди, като на 9-и май на поляната пред манастира се прави и курбан. Във връзка с този празник до брода на реката е изграден дълъг навес с маси и пейки, зад които се вижда оградената с телена мрежа сграда на водохващането на гр. Пирдоп. Ако от поляната се продължи по десния край на пътя, тогава над неяще се достигне до местността Данчов агъл. Там пътят откъм Манастирището се събира с маркирания черен път, водещ от местността Задниците към х. Паскал. Това означава, че от Св. Никола летни също може да се върви към х. Паскал, затова и някой се е досетил да постави по този край на пътя няколко аматьорски туристически табелки, както и рядка синя маркировка.

    В местността Манастирището се достига до подножието на планината и рида Ръжана, като оттук към билото на хребета се продължава по левия край на пътя. Той веднага се покатерва по гористата долна част на рида и там изведнъж внезапно свършва. От това място се продължава на северозапад по широка немаркирана пътека, която извива през засадени от хората смесени широколистни гори. След края на пътя пътеката набира бързо височина и с умерен наклон достига след 15 мин. до дълбок суходол, разделящ долната половина на рида Ръжана на две приблизително равни части /60 мин./. Пътеката продължава покрай суходола на север, като тук е най-добре тя да бъде изоставена. Суходолът е плитък и се пресича бързо и лесно, а от другата му страна, след само 5 мин. на северозапад, се достига до Първа чернивитска пътека /65 мин./. След стъпване на древното широко вървище се продължава по него на север. Пътеката следва приблизително билото на рида Ръжана, което в долната си част е разлато и слабо изразено. Макар, че е отдавна изоставена, пътеката е все още много широка и по нея няма опасност от изгубване. В тази най-долна част от планината, склоновете на Ръжана са разделени на къси тераси, по които по-стръмните участъци се редуват с по-равни. Заради подредените една над друга и често сменящи се равнини и стръмнини, местността в тази част на рида е наречена Полицата. Това е дало основание на някои автори /сред които и проф. Йордан Заимов/ да твърдят, че целия рид се нарича Полицата, а Ръжана е само местност в неговото подножие. В горната част на рида обаче се намира Ръжанския извор, а в близост до него извира и река Ръжанско дере /Ръжанска река/, имената на които показват, че целия рид от долу до горе е Ръжана, а местността Полицата е само една от неговите съставни части. Тук трябва да се спомене и за една местна особеност, свързана с гореспоменатите топоними. От Ръжанския извор извира не р. Ръжанско дере /както би могло да се предположи/, а р. Славци. Началото на р. Ръжанско дере дават други изобилни извори, които също се намират в горната част на рида Ръжана и се наричат Аджи беевите изворе.

    Редуването по пътеката на по-стръмни с по-равни участъци е много удобно, защото дава възможност за бързо възстановяване на силите и за по-плавно преодоляване на иначе голямата стръмната по склона. До най-големия наклон по маршрута се достига в средната част на Ръжана, като тук пътеката описва лека дъга на северозапад и преодолява наклона съвсем плавно, пресичайки го по диагонал. По-нагоре добрият за вървене дотук твърд терен се сменя с каменист и опороен. Някога местните са се опитали да го залесят с различни видове широколистна гора, но са имали само частичен успех. 20 мин. след достигане до Чернивитската пътека се подминава бетонно водохващане, през което водата изтича, издавайки силен шум /80 мин./. Освен, че е първия по-важен маркер по пътеката, водохващане е забележително и с това, че се намира на най-стръмното място по нея. За сметка на големия наклон обаче, оттук се открива най-добрата панорама по маршрута до този момент. Тя е назад в южна посока, точно към комина на големия завод, зад който се вижда и част от гр. Пирдоп. От водохващането нагоре наклонът по пътеката постепенно намалява, като монотонния пейзаж на широколистните гори се разнообразява с няколко малки островчета от зелени елхи. 15 мин. след първото водохващане се излиза на малка поляна, при която вляво от пътеката е подстроено второ бетонно водохващане /95 мин./. В началото на поляната, малко преди да се достигне до второто водохващане, пътеката се раздвоява. От Чернивитската пътека се отделя широко разклонение, което продължава по билото на рида на север, към ниския връх Кота 1331. От разклона Първа чернивитска пътека завива на северозапад, спускайки се плавно към долината на р. Ръжанско дере - източен начален приток на р. Санър дере.

     Изкачването от разклона към главното било на планината може да продължи и по двете пътеки, но е по-добре да стане по Първа чернивитска пътека /левия край на пътеката/. Десният край следва билото на рида Ръжана на север и по принцип е по-пряк, но в края си достига до местността Аджи беевите изворе. Тя представлява дълбок казан, който е с много стръмни склонове и от който се излиза бавно и трудно. По Чернивитската пътека, 10 мин. след разклона при поляната, се достига с плавно спускане на северозапад до Ръжанското дере /105 мин./. Реката се пресича по брод, след който, със също така плавно изкачване, се навлиза в гъстите букови гори на местността Лещака и през тях се завива постепенно на север /105 мин./. При пресичане на Ръжанското дере, Чернивитската пътека напуска рида Ръжана и се качва на съседния от запад по-тънък и по-къс рид Беньовото, гъсто разчленен от началните притоци на реката. В горите под брода на Ръжанското дере остава местността Чатарлъка /Разклона/, в която 3-4 дерета се събират в едно и така образуват Санър дере - гранична река, разделяща землищата на Пирдоп и Златица. В края на Лещака пътеката става отново по-стръмна и 30 мин. след пресичане на реката достига до края на горския пояс /135 мин./. Над него се излиза в местността Беньовото - обширна кръгла поляна, разположена на юг от огромното пасище Равна. Днес мястото на излизане и на влизане в гората не е маркирано по никакъв начин, което означава, че при спускане оттук към гр. Пирдоп началото на пътеката трябва да се търси. Денивелацията от подножието на планината до края на гората е около 550 м. От поляните на Беньовото се открива широка панорама на север към главното било на планината, като натам се вижда и мястото, през което Първа чернивитска пътека го пресича. Това е плитка безименна седловина, разположена между билните върхове Кота 1828 и Кота 1837В западна посока над Беньовото се подава и темето на връх Свищи плаз /1888 м./, а на изток, над Аджи беевите изворе и пасището Равна, се извисява и първия двухилядник в Стара планина от вр. Ком на изток - връх Косица /2001 м./. Над поляната се вижда и известната Ешек пътека /Магарешката пътека/, която пресича водоравно местността Равна и свързва местните хижи Свищи плаз и Паскал.

    След излизане над гората, Чернивитската пътека постепенно завива на северозапад, пресича с плавно изкачване местността Беньовото по диагонал и 20 мин. след последните дървета достига до най-възловото място по маршрута - дълга пресъхнала чешма, с корита за напояване на добитък /155 мин./. Потокът, който днес минава покрай чешмата, е западния начален приток на р. Санър дере. Местността тук е равна и гола, затова от нея се открива впечатляваща панорама във всички посоки. Мястото е и възлово, защото при него се събират и разделят всички пътеки, пресичащи близките околности. Една от тези пътеки е маркирана със зелена маркировка и също свързва хижите Свищи плаз и Паскал. Дотук достига и споменатата вече Втора лопянска пътека. От важния разклон при чешмата Първа чернивитска пътека продължава на североизток, като се изкачва много стръмно към главното било. До него обаче може да се достигне и по много по-лесен начин, като за целта от чешмата се продължи по Втора лопянска пътека.

    При пресичането на потока до чешмата рида Беньовото се напуска и се стъпва на рида Говедарника. Горната му част, в близост до чешмата, е равна и заета от напълно голо пасище, по което Лопянската пътека постепенно завива на северозапад. През тревите, 5 мин. след кръстовището при чешмата, се достига до нов разклон /160 мин./. Тук от Лопянската пътека се отделя гореспоменатото раклонение, което е маркирано със зелена маркировка и се спуска към х. Свищи плаз на югозапад. След разклона Лопянската пътека се прехвърля от западната страна на рида Говедарника и по права линия навлиза водоравно и дълбоко на север в долината на река Второ Керездере. Тя пък води началото си от извора Ат бунар /Конски кладенец/, който е до самата пътека и до който се достига след още 10 мин. равен ход /170 мин./. В миналото от този кладенец бил прокаран глинен водопровод, снабдяващ с вода крепостта Калето, разположена в най-долната част на рида Говедарника. Ат бунар се намира вече под самото главно било на планината, като оттук до него остават още около стотина метра височина. Гледано от това място, билото на дълго разстояние на изток и на запад изглежда почти равно. В този участък, най-високият връх по него е слабо изразения Миале /1803 м./, разположен точно над Ат бунар. Между върха и изворапод него се простира още едно силно наклонено пасище, по което винаги пасат големи стада от местните полудиви коне.

     При Ат бунар Лопянската пътека завива рязко на запад и започва плавно да се изкачва, следвайки приблизително средата между билото от север и гората от юг. При това плавно набиране на височина, 25 мин. след извора Ат бунар, се достига до нов разклон. При него от основната пътека се отделя тънко разклонение, спускащо се към намиращата се на юг х. Свищи плаз /195 мин./. Тук под Лопянската пътека, и малко под началото на гората, са разположени две поляни, наречени заради размерите им Голяма поляна и Малка поляна. В гората между двете поляни се намира ведомствената хижа Тихия кът, а на Малката поляна е построена х. Свищи плаз. Разклонът с втората отбивка също е добре маркиран с маркировъчен кол и голяма метална табела. Оттук плавното изкачване продължава по широката и опъната по права линия Лопянската пътека. Напред по нея се пресичат стръмни и оголени от стихиите планински пасища, от които се откриват шеметни гледки към вр. Свищи плаз и разположената под него извънредно дълбока долина на река Куру дере. По голия склон пътеката постепенно завива на север, навлиза в горната част на дълбокия дол Чукура /чукур - дупка/ и 25 мин. след Ат бунар достига главното било на планината при седловина Гроба /220 мин./. Денивелацията от местността Беньовото дотук е 250 м.

   

DSC 0237

 Ж.п. гара Пирдоп

 

DSC 0240

 Маркировката към х. Паскал започва от ж.п. гарата

 

DSC 0241

Панорама от ж.п. гара Пирдоп към Стара планина  

 

DSC 0243

 От гарата на северозапад 

 

DSC 0244

 С увеличение към седловина Косишки превал

 

DSC 0245

 Към вр. Косица 

 

DSC 0258

 От гарата се тръгва по релсите на влака на изток   

 

DSC 0259

 При ж.п. прелеза се завива на север

 

DSC 0269

 От релсите на влака към Стара планина на север

 

DSC 0270

 През брезовите гори на местността Братоев кладеце /Драгошин/

 

DSC 0275

 Хаджиличова чешма

 

DSC 0282

 Разклонът в подножието на планината. Оттук към рида Ръжана се продължава по левия край на пътя.

 

DSC 0286

 От разклона към рида Ръжана на северозапад

 

DSC 0288

 Разклонът в местността Манастирището

 

DSC 0289

 Водохващането до р. Славци в местността Манастирището

 

DSC 0290

 От пътя към манастирчето Св. Никола летни

 

DSC 0295

 От Манастирището се продължава с изкачване по широка пътека

 

DSC 0295

 Тук се пресича дълбокия суходол  

 

DSC 0303

 Над суходола се стъпва на Първа чернивитска пътека и по нея се достига до р. Ръжанско дере 

 

DSC 0307

 След брода Първа чернивитска пътека се качва от западната му страна на рида Беньовото 

 

DSC 0309

 Над гората пътеката излиза в голата местност Беньовото

 

DSC 0311

 От местността Беньовото към главното било на планината на север 

 

DSC 0315

 И на североизток към вр. Косица 

 

DSC 0319

 Мястото на излизане и на влизане на пътеката в гората не е маркирано по никакъв начин

 

DSC 0326

 Първа чернивитска пътека пресича поляната Равна по диагонал 

 

DSC 0332

 От пътеката към седловина Гроба на северозапад 

 

DSC 0354

 От чешмата към вр. Свищи плаз на запад 

 

DSC 0356

 От чешмата се продължава по Втора лопянска пътека към седловина Гроба

 

DSC 0364

 От Втора лопянска пътека към извора Ат бунар и седловина Гроба

 

DSC 0374

 Извор Ат бунар /Конски кладенец/ 

 

DSC 0377

 От Ат бунар на запад

 

DSC 0382

 Назад към Ат бунар, западният край на поляната Равна и рида Говедарника под тях 

 

DSC 0416

 Отбивката от Втора лопянска пътека към хижа Свищи плаз 

 

DSC 0417

 От отбивката за х. Свищи плаз към седловина Гроба на северозапад 

 

DSC 0423

 Назад към поляната Равна и рида Говедарника 

 

DSC 0436

 На преден план долът Чукура. Зад него се виждат вр. Свищи плаз и долината на р. Куру дере 

 

DSC 0437

 Втора лопянска пътека завива към седловина Гроба на север

 

DSC 0448

 Разклонът на седловина Гроба

 

2015-01-23 102231

Профил на маршрута 

 

Прочетена 617 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм