Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 1412

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

40.1. гр. Шивачево-местност Шангова чешма-хижа Ливадките-езеро Калтина

Оценете
(0 гласа)

40.1. гр. Шивачево-местност Шангова чешма-хижа Ливадките-езеро Калтина - слизане

Денивелация - 900 м., време на движение - 5.30-6.00 часа, разстояние - 17 км.

Немаркиран

 

2015-01-22 091837

Изтегли: GPS-трак

 

Град Шивачево /Терзи обасъ/

  Град Шивачево се намира в северната част на Твърдишко-Шивачевското поле, приблизително по средата на разстоянието между градовете Сливeн и Казанлък. Градът е разположен в подножието на Балкана, върху наносните конуси на реките Сап дере и Ерен дере, които се спускат от планината към него. Историята на Шивачево е подобна на историите и на останалите подбалкански села и градове. В древността през района на града минавал пътят Друма, около който постоянно се появявали и изчезвали различни по големина населени места. Около днешния град са открити следи от многобройни селища, които са съществували през различни епохи и от останките на които е невъзможно да се определи точното местонахождение на най-старото Шивачево. В миналото земите край града били обитавани от тракийските племена бени, кабилети и асти, които са кланове на най-мощното тракийско племе - одрисите. Следи от техните селища в близост до Шивачево са открити в местностите Чираджийската кория, Закон къзъл ат /Закона/, Чалъ кору /Сухо бърдо/ и Карабаир. Според Павел Делирадев, най-старото Шивачево се намирало в разположената на запад от днешния град в местността Закона. Там все още могат да се видят останките от гробищата на стария град. По-късно селището се преместило на югозапад от Закона, към местността Чалъ кору, а след това и на югоизток, към рида Карабаир, където също личат следи от стари гробища. Освен руини на древни селища, в землището на Шивачево се открити и множество други ценни артефакти, като огромни амфори и питоси /местните им викат кюпове/, както и основи на антична сграда с хипокауст /отоплителна система/. Сградата се намира в местността Чешмите на 2 км. на изток от града и се състои от 5 стаи, разположени под формата на буквата Г. Според археолозите, останките в местността Чешмите са от римска вила с баня. Пак на изток от града, до ж.п. гара Чумерна /днес квартал на Шивачево/, е разположена скалистата местност Каш кая /Извитата скала/, на върха на която се намира тракийско скално светилище.

  В миналото старият римски път Друма, идвайки от Тракия към Шивачево, достигал планината при днешната ж.п. гара Чумерна и там се раздвоявал. От гарата единият край на пътя продължавал на запад, като следвал подножието на планината. В землището на Шивачево този край на пътя бил охраняван от крепостта Големият Яран, разположена на едноименния връх на север от града. Самият връх Големият Яран /684 м./ също е много интересен, защото, гледан откъм Шивачево, прилича на конуса на изгаснал вулкан. От гара Чумерна другият край на пътя продължавал по долината на река Бели дере /Беленска река/ на север. Над гарата реката протича през тесен и скалист каньонообразен пролом, наречен Боаза. В миналото тази част на пътя била пазена от крепостта Калята, построена на върха на скален венец, разположен точно над най-тясната част от Боаза. Заради своята непристъпност, Калята била наричана още и Орлово гнездо. Според местните иманяри, крепостта разполагала с тайни входове и тунели, излизащи под водите на Беленска река. Калята имала визуална връзка с още няколко крепости и наблюдателни кули, разположени на юг от нея, около днешните села Бинкос и Червенаково. В книгата си „История на град Шивачево“, проф. Михаил Йонов изказва предположението, че Калята е известната от средновековните извори крепост Червезица. Според автора, Калята е двойник на крепостта Градище над град Твърдица, като двете крепости вероятно са строени по едно и също време и от един и същи строител.

  Освен гореспоменатите останки от стари селища, в близост до града се намира и местността Варниците /Ринговите пещи/, която преди се наричала Манастира. В миналото там наистина имало манастир, който, според някои историци, бил втори по големина в България. Предполага се, че старото Шивачево било разположено около този манастир по време нападането на България под турско робство. Манастирът просъществувал до края на 15-и в., когато турците го разрушили, защото служил за убежище на местните хайдути. Тогава, заедно с манастира, изчезнало и старото Шивачево, но съвсем скоро на мястото му се появило ново селище. То носело името Терзи обасъ /Село Шивачево/, като за по-кратко и лесно, местните го наричали Терзобас. Според проф. Михаил Йонов, възможно е топонимът Терзобас да е турска трансформация на името на гореспоменатата крепост Червезица. Първите писмени сведения за новото селище край разрушения манастир датират от 1614 г., когато в турските регистри се появило село с името Дерз. Учените предполагат, че с. Дерз е идентично с известното от други източници с. Терзобас. Според регистрите, тогава в селото живеели 87 християнски семейства, което показва, че Дерз /Терзобас/ било голямо за времето си селище. Причината за многолюдното население на Дерз е, че селището било вакъф на султан Мурад хан /Мурад II/. Вакъфските имоти в османската империя се отличавали с по-особен статут, според който, събраните от тях данъци се разделяли поравно между държавата и управителя на имота. Заради специалния статут на селището, жителите му били освободени от някои данъци, което довело до бързо увеличение на населението.

   В гр. Шивачево са запазени две предания за застрояване на новото селище край останките на манастира. Селището било основано от някой си Терзи баба, който, според една от версиите на преданието, бил турчин, а според другата - българин от гр. Карлово. И в двете предания се разказва, че в началото на робството на изток от днешното Шивачево се появили две съвсем нови турски села - Чираджии и Ходжакьой. За жителите на Чираджии се предполага, че се занимавали с производството на факли за турската армия. Предположението се извежда от корена на думата чира, която означава борина. В миналото районът на север от Чираджии наистина бил покрит с огромни масиви борови гори, сред които протичала река Чам дере /Боров дол/. Днес в тази посока се намира село Боров дол, но от безкрайните в миналото борови масиви досега е останала само малка горичка от дървото тис, опазена в резерват Еленова глава. За жителите на другото турско село - Ходжакьой, няма никакви сведения, но по името му може да се предполага, че в него се намирало текке на дервиш, около което се заселили неговите последователи. Известно е, че в началото на турското робство в близката до Шивачево Беленска котловина се настанили шиити-казълбаши /червеноглави/, чиито религиозни ритуали се извършвали в теккета и били ръководени от дервиши. За легендарният основател на Шивачево Терзи баба се предполага, че бил шивач, който се заселил в гъстите вековни гори в околностите на унищожения манастир и там започнал да шие дрехите на селяните от Чираджии и Ходжакьой. Някои дори отиват и по-далеч, като наричат основателя на Шивачево Дервиш Терзи баба от Чираджии и така директно го свързват и с двете турски селищаЛегендата за Терзи баба се допълва и от факта, че по запазени в Шивачево спомени, селяните от с. Чираджии ходели облечени по много особен начин - носели бели вълнени дрехи, които ги отличавали от жителите на всички околни селища. Според легендата за Терзи баба, около къщата на шивача се заселили няколко български семейства и така възникнало ново селище, кръстено на своя основател - Терзи обасъ /Терзобас, Дерз/.

  В края на 18-и век съседното на Шивачево с. Чираджии било опожарено от кърджалии-тюмбелеци. Тюмбелеците били нередовна част на турската армия, която се състояла от запасняци, участващи в бойни действия срещу процент от плячката. Наричали ги тюмбелеци, защото накичвали конете си с хлопки и като се движели се чувало - тюмбюл, тюмбюл. В началото на 19-и в. в района на Шивачево избухнали и няколко чумни епидемии. През 1812 г. в Сливен пламнала чумната епидемия Голямото чумаво, през руско-турската война от 1828-1829 г. се разразила още една чумна епидемия, а през 1835-1837 г. избухнала и чумната епидемия Малкото чумаво. В шивачевския край чумната епидемия достигнала своя апогей през 1820 г. Тогава, от нападенията на кърджалиите и от чумните епидемииповечето от жителите на Чираджии и Ходжакьой измрели, а тези, които оцелели, постепенно се изселили в съседното сДерз /Терзобас/. В него българите и турците живеели в мир помежду си и дори празнували съвместно празника на селището - 1 септември, като ходели заедно да се веселят в намиращата се до Беленска река местността Шех бунар. В тази местност също било изградено текке, поради което кладенеца и местността около него се наричали шех /от шейх - ръководител на дервишите/. Разбирателството между българи и турци продължило до руско-турската война от 1828 г. По време на бойните действия турците напуснали махалата си, а българите им разтурили къщите. Така турската част от Дерзза кратко изчезнала. След войната на мястото на турската махала се заселил, според едни, някой си Стамо от близкото с. Козарево, а според други, Дрънко от Македония. Този Дрънко дори станал и родоначалник на големия и до днес шивачевски род Дрянкови.

  След средата на 19-и в. българите в Терзобас се замогнали и решили да си построят църква, като за целта изпратили в Цариград делегация, начело с кмета Иван Бахов. Делегацията се срещнала лично със султан Абдул Меджид, който ги попитал, колко голяма искат да им бъде църквата. „Ами, колкото да се отъркаля едно магаре!“ бил отговорът. Султанът се засмял на простодушните селяни и разрешил строежа. Местните бързо събрали по-голямата част от нужните пари, а другата получили като милостиня на панаира в Узунджово и така през 1860 г. в селището била изградена църква. След строежа й Шивачево се превърнало в главен център на областта. В периода 1869-1872 г. свещеник в църквата бил Поп Харитон, станал по-късно известен с участието си в Априлското въстание и в боя при Дряновския манастир. Хората в Шивачево му викали Дели Папаз /Лудият поп/, защото ходел въоръжен и яздел кон. Заради Поп Харитон, през 1871 г. в селото идвал и Васил Левски. Двамата с попа се познавали от гр. Тулча, където Левски за кратко бил учител. Заради шивачевската църква, селото било посетено и от Иларион Макариополски - първият български митрополит след възстановяването на българската Екзархия през 1870 г. В края на Възраждането районът около Шивачево се превърнал в зона на активно хайдушко движение, най-дейно участие в което взела четата на войводата Генчо Къргов. Преди избухването на Априлското въстание в селото идвали на агитация и част от ръководителите на сливенския революционен комитет, начело с Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. След Освобождението селото продължило да носи името Терзобас до 1906 г., когато било преименувано на Източно Шивачево. Това име му било дадено, защото по онова време селището се намирало в Старозагорска област, в която имало още едно село със същото име - Шивачево, Чирпанско /то пък било прекръстено на Западно Шивачево/. Заради по-многобройното си населениепрез 1934 г. Източно Шивачево отново било преименувано, този път на Голямо Шивачево. За последно името на селището било сменено през 1976 г., когато останало само Шивачево, а през 1984 г. бившото село било обявено за град.  

  Заради близостта си до Стара планина, Шивачево е много добър изходен пункт за туризъм към нея. На северозапад от града се издига най-високият връх в района - връх Чумерна /1536 м./, от който към полето на юг се спуска ридът Кичеста планина. Ридът е огромен и заема цялото пространство между полето и върха, затова всички маршрути от Шивачево към Балкана са свързани с пресичането на Кичеста планина.

38.1. гр. Шивачево-местност Шангова чешма-хижа Ливадките-езеро Калтина - слизане

  Езерото Калтина се намира в западната част на рида Кичеста планина, а гр. Шивачево е в неговия югоизточен край, така че описваният тук маршрут пресича средната, най-отдалечена от населени места и най-дива част на рида. Макар, че природата по Кичеста планина се е запазила девствена и непокътната от човека, ридът все пак е осеян с по-нови и по-стари черни пътища, като от езерото до града се върви само по тях. Около Калтина обаче пътят е само един и е строго съобразен с особеностите на релефа. От езерото в посока към гр. Шивачево се намират дълбоката долина на река Блягорница и най-високият връх в околността - връх Кота 1288. За да ги заобиколи, от Калтина пътят първоначално се насочва на североизток, към отделящият се от вр. Кота 1288 широк и горист страничен рид Жеркаф. Наименованието Жеркаф произлиза от думата жерка /воденица/, но в народната етимология топонимът се използва и за означаване на високо право дърво. Жеркаф и цялата му околност са напълно покрити с гъсти смесени гори, които наистина оправдават името му. В горите на Кичеста планина се влиза още в началото на маршрута и от езерото Калтина до гр. Шивачево почти не се излиза от тях, като пътят минава през няколко чудно красиви местности.

  От езерото първоначално се тръгва на североизток, като водоравно се пресичат западните склонове на вр. Кота 1288. Те са заети от местността Белия кладенец, в която бликат няколко извора, захранващи с вода езерото Калтина и близко разположената р. Блягорница. При Белия кладенец широкият рид Жеркаф се разчленява на два по-къси странични рида - южният е Борето, а северния Дебелия рът, като и двата се спускат на запад към дълбоката долина на Студената река. 20 мин. след началото на маршрута се излиза от гората на малка полянка, разположена на билото на рида Жеркаф. Оттук започва спускане с по-голям наклон, като вр. Кота 1288 се заобикаля и от север. Понеже дълго време се върви през гори, гледки почти липсват, затова ориентацията в тази първа част на маршрута е силно затруднена. При пресичането на рида Жеркаф като сигурни ориентири могат да се ползват само високия вр. Кота 1288, издигащ се вдясно от пътя и долината на Циганска река, която остава вляво. Началото на Циганска река дават два потока, долините на които са разделени от рида Цигански кладенец. 20 мин. след поляната на билото на рида Жеркаф пътят пресича южните извори на Циганска река и слиза до голата възлова седловина Циганския извор, разположена между върховете Кота 1288 от югозапад и Кота 1244 от североизток /40 мин. след началото/. 

  Седловина Циганския извор се намира на билото на рида Кичеста планина, като при тази седловина съвременният черен път, идващ откъм езерото Калтина, се влива в римския път Големият гидик /Големият проход/. Този стар път е югоизточно разклонение на основния за района Твърдишки проход и се изкачва от полето към планината едновременно по две трасета, започващи от градовете Шивачево и ТвърдицаИмето му Големият гидик е условно, защото в тази част на Централна Стара планина с думата гидик /проход/ наричат не целия път, а само някоя възлова седловина, която той пресича. В случая възловата седловина Големият гидик се намира на изток от Циганския извор и през нея минава разклонението на римския път, изкачващо се към планината откъм гр. Шивачево. Другото трасе на пътя, идващо откъм гр. Твърдицапървоначално се насочва покрай р. Блягорница на североизток, заобикаляйки високия връх Чакалица /Чокалица//1217 м./ от запад. След него пътят пресича Циганския извор и се спуска на север до седловина Шишкинград, чрез която ридът Кичеста планина се свързва с останалите части на Балкана. При тази седловина римските пътища, идващи откъм Шивачево и Твърдица, се събират  изаедно се насочват към главното било на планината и към основното трасе на Твърдишкия проход. След достигане до римския път се продължава по него на югоизтокВ тази посока от лявата страна на пътя остава гористата местност Здравецнад която на северозапад се открива панорама към един от най-високите върхове по билото на рида Кичеста планина - връх Здравец /1337 м./. Върхът е важен в орографско и хидрографско отношение, защото от него водят началото си множество реки и странични ридове. На север от вр. Здравец се спускат реките Асеново дере и Хайдушки дол, на запад тече Циганската река, на югозапад - Блягорница, а на югоизток - Долап дереБлягорница и Долап дере разделят долната южна част на основния рид Кичеста планина на три по-къси странични рида. Западният от тях се нарича рид Кутра, по името на невисок връх в най-долната му част, а средният е рид Чатма бурун /или Чатмала бурун/, като е кръстен на извор в най-горната му част. Ридовете Кутра и Чатма бурун се отделят от самия вр. Здравец. Третият рид се отделя от най-високият връх в Кичеста планина - връх Кичеста/1424 м./ и се нарича рид Картал бурун /Орлов нос/.

  От седловина Циганския извор римският път слиза в плитката и равна долина на Блягорница и покрай реката постепенно завива на юг. Тук вляво от пътя се появяват бетонни стълбове без телена мрежа - вероятно остатък от оградени в миналото водохващания. 15 мин. след седловината се слиза до първата от няколко поляни, разположени близо една до друга по билото на рида и носещи събирателното име Ливадките /55 мин. общо/. Първата ливадка, както и цялата местност около нея, се наричат Ловен дом, защото тук е построена местната хижа Ловен дом. Сградата й се намира под няколко огромни бора на стотина метра вдясно от пътя. От дървената ограда на Ловния дом се вижда на около километър напред по пътя и новопостроената хижа Ливадките. Пред входа на Ловния дом пътят пресича по брод р. Блягорница и от рида Кутра се качва на рида Чатма бурун. По този рид се продължава с леко изкачване на юг и след 10 мин. се достига до новата х. Ливадките /65 мин./. Хижата е разположена в края на поредната ливадка, в близост до бреговете на р. Блягорница. Пред нея, под няколко дървета до самия път, е построена и нова каменна чешма. Зад хижата се извисява масива на вр. Кота 1288, който дотук е заобиколен и от източната му страна. След х. Ливадките римският път завива на югоизток и вече се насочва директно към гр. Шивачево, като през стари и силно разредени букови гори се спуска към най-обширната и най-ниско разположената по билото на Кичеста планина ливадка. При слизането от лявата страна на пътя остава връх Стръмница /1287 м./, от който на североизток, към голия на темето си вр. Здравец, започват пасища, по които целогодишно пасе известна местна порода полудиви коне. От дясната страна на пътя протича р. Блягорница, която постепенно се отдалечава на югозапад. Покрай няколко вековни буки и 15 мин. след х. Ливадките пътят излиза от гората на най-голямата и най-южната от всички ливадки /80 мин./. Тук за първи път от началото на маршрута се открива по-широка панорама, която е най-вече на юг, към открояващият се над ливадата купол на вр. Чакалица и стоящият на югоизток от него двуглав връх Юрпека /Треперещият връх//1317 м./. В края на гората се достига до разклон, от който римският път продължава по билото на Чатма бурун към вр. Чакалица на юг. Тук от дясната страна на пътя остава ниско и голо могилесто връхче с дървена ловна вишка на него.

   От разклона към гр. Шивачево се продължава по лявия път, който по границата с гората завива на югоизток.  Натам пътят пресича разкривена от природните стихии местност, в която се подминават вековни буки и няколко причудливи скали и след 10 мин. се слиза до разклон с по-широк черен път /90 мин./. Широкият път е трасиран от източната страна на Чатма бурун, като от него се открива панорама към продължението на маршрута в източна посока. Натам пред погледа се разстила свръхшироката долина на р. Долап дере с рида Картал бурун зад нея, а към дъното на долината на север се откроява и огромния масив на вр. Кичеста. На отсрещното било на рида Картал бурун, някъде точно по средата между двата най-високи върха по него - Кичеста и Юрпека, се набива на очи плитката седловина Равна, която пътят за гр. Шивачево пресича. От разклона трябва да се достигне до седловината, като за целта се премине през долината на р. Долап дере. На пръв поглед задачата изглежда лесна, макар че долината е дълбока и много широка. Седловината е разположена на отсрещния бряг на реката точно срещу разклона и оттук изглежда така, сякаш е съвсем близо. Трудността по достигането й обаче се състои в това, че в долината трябва да се пресекат не една, а цели три реки - начални притоци на Долап дере.

  След достигане до широкия черен път се продължава по него на североизток. Пътят се спуска в долината на Долап дере и след 10 мин. слиза до най-западния от трите начални притока на реката, който води началото си от разположения на юг от вр. Здравец извор Чатмала бунар /Кладенец с дървен похлупак//100 мин./. Потокът се пресича по брод, след който от основния път се отделя разклонение, водещо към близкото село Сборище на юг. В тази посока пътят за с. Сборище пресича местността Долапите, в която трите начални притока на реката се вливат един в друг и продължават на юг под общото име Долап дере. При сливането си потоците образуват каскада от бързеи, които са изровили в бреговете на реката множество опасни дупки, улеи, ями и други подобни, наричани от местните долапи. От разклона се продължава по основния черен път със стръмно изкачване на изток, като се излиза на билото на рида, заключен между западния и средния начален приток на Долап дере. По рида пътят продължава водоравно да навлиза навътре и на север в сякаш безкрайно дълбоката долина на реката и след цели 40 мин. достига до следващия начален приток на реката. Този среден начален приток на Долап дере извира от седловина Големият гидик, разположена между върховете Здравец и Кичеста /140 мин./. При него пътят завива на изток, пресича гъсти гори, прошарени от множество дърварски пътища, и след 15 мин. достига до третия най-източен начален приток на Долап дере /155 мин./. Той извира от югозападните склонове на вр. Кичеста, заети от голата местност Курданлъка /Вълчите ханища/. До най-източния приток се достига при малка поляна, на която пътят се разтроява. Единият му край се насочва покрай потока на север, а другият, също покрай потока, на юг. От разклона се отделя слабо използван дърварски път, който по стръмен склон продължава на изток. Оттук следва последната и най-трудна част от излизането от долината на р. Долап дере, като към гр. Шивачево се продължава по тесния дърварския път на изток. Пътят се качва на рида Картал бурун, пресича много гъста гора с лек наклон нагоре и след 20 мин. се изкачва до широк черен път /175 мин./.

  След достигане до широкия път се продължава водоравно по него към вр. Юрпека на юг. Черният път слиза малко под гребена на Картал бурун, извива от западната му страна покрай плоския връх Кота 1211 и след 20 мин. достига до най-ниското място по билото на рида - плитката и гола седловина Равна, стояща северно от вр. Юрпека /195 мин./. Малко преди нея от пътя се открива втората най-обширна панорама по маршрута, която е едновременно към долината на р. Долап дере назад и към вр. Чакалица на юг. При седловина Равна се достига до петорен разклон, от който към гр. Шивачево се продължава по черен път в източна посока. Пътят слиза от билото на рида Картал бурун, спуска се от източната му страна към долината на р. Сап дере и след няколко минути слиза до разклон при гола поляна в местността Шангова чешма. Самата чешма остава скрита сред дърветата и не се вижда от пътя, но тя е много важна, защото от нея води началото си р. Сап дере и по-точно нейният начален приток - Юрен дере /Срутеният дол/. От поляната при Шангова чешма се откриват гледки на изток, към голите ливади по билото на рида Дивинджийски кауклук. Този рид е странично разклонение на Картал бурун и е разположен от източната страна на р. Сап дере. Разклонът в местността Шангова чешма също е много важен, защото оттук към гр. Шивачево може да се продължи и по два пътя. Първият от тях се спуска покрай р. Юрен дере на юг, а вторият заобикаля изворите на реката, качва се от източната й страна в месността Илчови ниви на рида Дивинджийски кауклук и по билото му също слиза към гр. Шивачево на юг. По-прекият път оттук към града е този покрай Юрен дере, затова от местността Шангова чешма се продължава с плавно слизане към долината на реката на югоизток. Известно време пътят върви в тази посока почти водоравно през стари букови гори и 10 мин. след Шангова чешма достига до поредният важен разклон /205 мин./.

  От него се продължава по левия път, който завива рязко на изток и след 2-3 мин. слиза до Юрен дере. След достигане до реката се продължава покрай нея на юг. Наскоро в коритото й е извършвана сеч и от основния черен път се отделят многобройни дърварски разклонения, затова трябва много да се внимава и да се върви плътно покрай реката. Юрен дере се следва около 10 мин. до достигане на брод в северното подножие на огромния масив на връх Буюктепе /1144 м.//220 мин./. В древността по билото на стоящия на изток оттук рид Дивинджийски кауклук минавал старият път Амаз гиди /Проходът на Амаз/, който бил наблюдаван от крепост, изградена на доминиращият над околността вр. Буюктепе. Върхът е важен и с това, че от него на север се спускат няколко потока, които се вливат в Юрен дере и заедно с него образуват р. Сап дере. При брода пътят се раздвоява, като единият му край се насочва с изкачване към вр. Буюктепе на юг, а другият го заобикаля със слизане на югоизток. Оттук се продължава по левия път, обединената р. Сап дере се пресича по брода и след 10 мин. се достига до нов разклон, разположен на около стотина метра над реката /230 мин./. От разклона се вижда на юг още един черен път, който върви плътно покрай Сап дере. Оттук се продължава по десния, по-слабо използван черен път. Слиза се до пътя, трасиран покрай водите на реката, и по него се продължава на югоизток.

   10 мин. след първия разклон р. Сап дере достига до гола седловина, при която пътят отново се раздвоява /240 мин./. Тук реката се пресича за втори път по брод, от който се продължава с плавно изкачване по десният път на юг. Пътят се издига над реката и след набиране на петдесетина метра височина става водоравен. По него вр. Буюктепе бързо се заобикаля от изток и 15 мин. след пресичането на реката се излиза при равна поляна от югоизточната му страна /255 мин./. От нея се открива първата панорама към гр. Шивачево на юг, който се простира точно под пътя, но е все още доста далеч надолу под него. Денивелацията от рида Картал бурун до това място е около 150 м., а оттук до гр. Шивачево остава да се преодолеят още около 500 м. височина. При поляната пътят завива на запад и заобикаля водоравно вр. Буюктепе и от юг. 10 мин. след панорамното място се минава над изворите на р. Ерен дере и се достига до разклон в местността Вериз алан /от родовото име Фериз/. На това място от пътя се отделя разклонение, което по рида, заключен между р. Ерен дере от изток и река Кайняк дере от запад, се спуска към гр. Шивачево /265 мин./. При разклона широкия черен път се напуска и по разклонението се продължава със стръмно слизане на юг. Надолу страничният път постепенно се стеснява до тясна губеща се пътека, която последователно пресича сухите опороени склонове и ниските келяви гори на местностите Високият дизлар, Канъшка кория и Казанлъ баир. 30 мин. след разклона пътеката слиза до полето в горния северен край на местността Канъка /Склона//295 мин./. Оттук се продължава през градини водоравно на югоизток, р. Ерен дере се пресича по брод и след 10 мин. се достигат първите къщи на гр. Шивачево /305 мин./. От тях до центъра на града се върви още 10-15 мин. /320 мин./.  

 

DSC 0123

Езеро Калтина

 

DSC 0139

Поляната на билото на рида Жеркаф от северната страна на езерото Калтина

 

DSC 0144

Възловата седловина Циганския извор. Тук се достига до римски път и по него се продължава на югоизток.

 

DSC 0150

Южно от седловината пътят влиза в долината на р. Блягорница и подминава хижа Ловен дом 

 

DSC 0157

От хижа Ловен дом се вижда новата хижа Ливадките

 

DSC 0161

Сградата на Ловния дом вдясно от пътя

 

DSC 0163

От Ловния дом следва леко изкачване към х. Ливадките на юг

 

DSC 0165

Хижа Ливадките

 

DSC 0167

След хижа Ливадките се слиза до разклон при вековни буки в края на гората

 

DSC 0169

От разклона към вр. Чакалица на юг

 

DSC 0171

От разклона се продължава на югоизток и покрай ловното чакало се слиза към долината на р. Долап дере 

 

DSC 0172

Долината на р. Долап дере с вр. Юрпека и седловина Равна зад нея

 

DSC 0173

Пътят не пресича долината направо на изток, а навлиза дълбоко навътре в нея

 

DSC 0174

Достига се до подножието на вр. Кичеста и чак там р. Долап дере се пресича по брод

 

DSC 0185

При първия приток на Долап дере от основния път се отделя разклонение, водещо към с. Сборище на юг

 

DSC 0188

Отклонението, водещо към местността Долапите и с. Сборище

 

DSC 0193

Разклонът при пресичане и на третия начален приток на р. Долап дере

 

DSC 0194

По широкия черен път, следващ билото на рида Картал бурун между върховете Кичеста и Юрпека

 

DSC 0195

От черния път назад, към долината на р. Долап дере и местността Ливадките 

 

DSC 0204

На югозапад към вр. Чакалица

 

DSC 0207

Пътят достига северното подножие на вр. Юрпека 

 

DSC 0209

Разклонът на седловина Равна между върховете Юрпека и Кичеста

 

DSC 0216

Под седловината се достига местността Шангова чешма и в нея се завива покрай р. Сап дере на юг

 

DSC 0219

Разклонът в долината р. Сап дере. Оттук се продължава на юг със заобикаляне на вр. Буюктепе

 

DSC 0223

От южния склон на вр. Буюктепе към гр. Шивачево

 

2015-01-22 091943

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1562 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм