Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 1412

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

39.1. с. Сборище-вр. Чакалица-река Блягорница-езеро Калтина

Оценете
(1 глас)

39.1. с. Сборище-вр. Чакалица-река Блягорница-езеро Калтина - качване

Денивелация - 900 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 15.1 км.

Немаркиран

 

2015-01-22 091456

Изтегли: GPS-трак

 

Село Сборище /Джумалъ/

    Село Сборище се намира в подножието на Стара планина, приблизително по средата между градовете Твърдица и Шивачево. В землището на днешното Сборище са открити следи от три древни селища. Първото от тях е от Античността и останките му са под къщите на селото. В центъра на Сборище е разкрит могилен некропол, като в едно от погребенията в него е намерен бронзов шлем. Северозападно от сегашното село, в близост до мястото, при което река Долап дере излиза от планината, се намират останките от другите две стари селища. Първото от тях е от периода на Средновековието и e било разположено в местността Кайрака на източния бряг на реката. Според историците, това било огромно за времето си селище, състоящо се от 1400 къщи, сред които имало и голяма църква. Останките от това селище личат все още в близост до брод на реката, по който може да се премине на отсрещния й западен бряг. Според запазени местни предания, в древността край това селище ставал голям пазар /сборище/. При завладяването на България от турците селището било напълно разсипано, но по-късно край руините му се появило ново село. Само че този път, то не било застроено на старото място край реката, а малко по на югоизток, там където днес е новото, съвременно с. Сборище. Второто древно селище край Долап дере се намирало в местността Чакаларе на западния бряг на реката. Предполага се, че селището н тази местност също се казвало Чакаларе. Според някои историци, с. Чакаларе било предшественик на днешния гр. Твърдица. Жителите на най-старото Чакаларе били траки и първоначално живеели насред полето, на билото на ниския рид Лагуна. Оттам ги прогонило келтското нашествие през 3 в. пр.н.е. Тогава траките от Лагуна се преселили в подножието на планината и в гъстите гори между реките Долап дере и Блягорница построили ново селище. След идването на римляните жителите на Чакаларе отново се преместили, като този път се настанили под самите стени на яката крепост Твърдица.

  Първите писмени сведения за Сборище са от времето на турското робство, когато в регистри от 15 в. селото е отбелязано под името Джумалъ. Жителите на съседните села и до днес наричат Сборище Джумали, а жителите му - джумалийци. Първите заселници на мястото на днешното селище били седем турски фамилии, дошли от Мала Азия. След заселването им пазарът, който в миналото се провеждал в селището до р. Долап дере, се изместил на югоизток, към новото турско село. Понеже сборището се провеждало в мюсюлманския неработен ден петък, затова и новото пазарно селище било наречено Джумалъ /от арабската дума джума - петък/. От началото на своето създаване до края на турското робствосело Петък си останало почти напълно турско селище, като българите в него обитавали едва 10-15 къщи. Въпреки своята многобройност, изглежда и тук, както и в съседния гр. Твърдица, турците избягвали да влизат в планината. Имената на местностите по полето край Сборище са само турски, докато тези в Балкана са предимно български. След Освобождението турците постепенно се изселили от Сборище и на тяхно място се настанили българи от съседните села и от колибарските селища, разположени на север от планината /като например от с. Дрента/. Още в годината на Освобождението - 1878 г., новите български заселници построили в селото училище, а през 1888 г. и църква. Заради провеждащия се в селото пазарпрез 1906 г. Джумалъ било преименувано на Сборище. Понеже било с многобройно население, селото на няколко пъти ставало център на самостоятелна община, а в момента е част от община Твърдица.

  Заради своето местоположение в самото подножие на планината, Сборище е удобен изходен пункт за туризъм към нея. От селото могат да се предприемат много на брой и все интересни преходи, предимно към намиращия се на север рид Кичеста планина. Основните маршрути от селото към Балкана са по Илиевата пътека, която от р. Долап дере се насочва към връх Чакалица /Чокалица//1217 м./ на северозапад, по пътя към връх Юрпека /Треперещият връх//1317 м./ на север и по пътя на североизток, към бившата каменовъглена мина Кокс.

37.1. с. Сборище-Илиевата пътека-вр. Чакалица-река Блягорница-езеро Калтина - качване

  От с. Сборище към началото на Илиевата пътека се тръгва от разположена в северозападния край на селото Сазлъ махала /саз - тръстика/. Махалата се нарича така, защото се намира в близост до р. Долап дере, чиято долина навремето била гъсто обрасла с тръстики. От последните къщи на селото се открива панорама към най-долните южни склонове на Стара планина, които са полуголи, сухи, каменисти и гъсто разчленени от реките Долап дере, Четиклийска река, Домуз дере и от още няколко по-незначителни суходола. Сред многобройните долини на реки и потоци се отличава тази на Долап дере, която е най-дълбока от всички и се вижда отдалеч. Впечатление в северозападна посока прави и надвесеният над реката рид Чатма бурун, долната част на който е заета от местността Кариерата. В тази местност се набиват на очи дълбоката бяла дупка, от която навремето вадили камъни, и останките от бетонни съоръжения над нея. След последните къщи на селото се излиза на голо поле, през което криволичещ черен път води към реката на северозапад. Някога на Долап дере имало дарак /машина за влачене на вълна/, собственост на мъж, по прякор Султана. Оттам и поляната между селото и реката се нарича Султанов дарак. От Сазлъ махала черният път тръгва през поляната водоравно към Долап дере и след 5-6 мин. го достига. В миналото реката била много пълноводна и край нея, освен гореспоменатия дарак и няколко воденици, имало и множество тепавици, наричани от местните долапи. След достигане до Долап дере се продължава покрай него срещу течението му на север, като се минава между няколко ниски каменни зида. Руините са от наскоро изоставени съвременни сгради, но точно под тях са останките от древното пазарно селище, пръснато на голямо разстояние край реката. На североизток от Долап дере остава каменистото поле Кайрака /от кая - скала/, а местността покрай самата река се нарича Тарджук дермен /Воденична торба/. Заради останките от старото селище, водениците тук били недостъпни за коли и мливото за тях се доставяло в торби, натоварени на животни. Пътят край реката се следва на север още 5-6 мин. до достигане на брод, разположен край дебела върба с отрязани клони /15 мин. след началото/.

  След пресичане на реката се навлиза в местността Чакаларе, в която са останките на другото древно селище - предполагаем предшественик на гр. Твърдица. Тук пътят се издига леко нагоре и от него се открива панорама към с. Сборище назад. От реката се продължава с леко изкачване на запад и след 10 мин. се достига до плиткия Гарванов дол, вляво от който се виждат останки от каменен овчарник /25 мин. общо/. В началото на дола от черния път се отделя на северозапад широката Илиева пътека, а на запад остава обширно голо поле, което носи името Узунджа алан /Дългата поляна/. От разклона се продължава по Илиевата пътека, която навлиза в долината на Гарванов дол на северозапад и след няколко минути достига до гора. Гарванов дол разделя на две долната част на широк рид, който се спуска от основния за района вр. Чакалица на юг. Ридът заема цялото пространство между реките Долап дере на изток и Блягорница на запад и, понеже на картите е безименен, условно би могъл да бъде наречен рид Чакалица, по името на най-високия връх по него. Ридът Чакалица се отличава от голите хребети над Сборище по това, че долната и средната му части са напълно покрити с гъсти широколистни гори.

  В подножието на планината Илиевата пътека завива рязко на изток, влиза в гора и започва да се изкачва по тънкото и късо ридче, заключено между Гарванов дол от запад и р. Долап дере от изток. Пътеката е без маркировка, но е много широка и, за по-голямо удобство, е направена нарочно на серпентини. Между отделните серпентини има и стръмни преки пътеки, по които част от заобикалянето може да се съкрати. Изкачването е плавно, като пътеката постоянно пресича рида от изток на запад и обратно, излизайки ту над Гарванов дол, ту над р. Долап дере. За ориентир от западната страна на пътеката служи скалата Гарванов камък, по която вероятно често кацат гарги и която е дала името на дола. Както стана дума и по-горе, по-голямата част от рида е покрита с гъсти смесени гори, сред които преобладава дървото габър. Заради него, местността в средната част на рида се нарича Карагюргеня /Черният габър/. Малко след началото на изкачването от дясната страна на пътеката се появява нов ориентир - дълбок дол, в който тече един от началните притоци на р. Долап дере. Над дола от изток е стърчи с почти отвесните си склонове интересната местност Козлар, изпълнена с причудливи скали. 50 мин. след началото на изкачването пътеката достига до панорамна площадка, надвесена над дълбокия дол от изток /75 мин./. Панорамата оттук е не само към дола и местността Козлар, но и към голяма част от Твърдишко-Шивачевското поле, сред което изпъква на преден план с. Сборище. От това място пътеката завива на северозапад, постепенно се разширява и след 10 мин. достига до сравнително нов черен път /85 мин./. Разклонът е маркиран с продълговат камък, поставен на склона от северната страна на пътя.

   След достигане до черния път се продължава по него на север. Изкачването по пътя също става на серпентини, но наклонът по него е вече съвсем лек. От пътя се откриват и по-широки гледкикакто към скалата Орлов камък, стърчаща от западната страна на Гарванов дол, така и към темето на извисяващия се на североизток вр. Юрпека. 25 мин. след достигане до черния път се излиза на обширна, равна и гола седловина, разположена от южната страна на вр. Чакалица /110 мин./. На седловината пътят се раздвоява, като единият му край слиза към скалата Орлов камък и долината на р. Блягорница на югозапад. От разклона се продължава по другият край на пътя, който завива на североизток и през гъсти гори започва да заобикаля вр. Чакалица почти водоравно по източните му склонове. 20 мин. след разклона при седловината се минава край голямата каменна чешма Изгрев и веднага след нея се достига до нов разклон /130 мин./. Тук от основния черен път се отделя разклонение, слизащо към долината на р. Долап дере на североизток. След този разклон пътят излиза от гората на най-южната от няколко ливади, разположени по билото на основния рид Кичеста планина и носещи сборното име Ливадките. Денивелацията от с. Сборище дотук е около 800 м. Местността с ливадите се отличава с уникална красота и панорамност, като от овални скалички край пътя се откриват гледки далеч на север, към продължението на билото на рида и към най-високите върхове по него - връх Здравец /1337 м/ и връх Кичеста /1424 м./. На североизток остават гористата долина на р. Долап дере и голото теме на вр. Юрпека над нея. След излизане от гората се завива през ливадите на запад и се подсичат северните склонове на вр. Чакалица. От северозападната страна на върха пътят достига до разклон при нисък и гол могилест връх, разположен в средата на обширно пасище. Тук пътят, идващ откъм с. Сборище, пресича стар римски път, който започва от гр. Твърдица и се изкачва до това място по източния бряг на р. Блягорница. От вр. Чакалица римският път продължава по билото на рида в северна посока и покрай вр. Здравец слиза до седловина Шишкинград. Оттам римският път се насочва на северозапад и се влива в Твърдишкия проход, което означава, че е едно от неговите югоизточни разклонения.  

  От поляните край разклона също се откриват гледки във всички посоки. Вижда се продължението на маршрута на северозапад, към долината на р. Блягорница и отсрещния рид Кутра, с издигащите се по него върхове Душков рът /1090 м./ и Калтина /1256 м./. От могилестото връхче се продължава с плавно слизане в западна посока, към руините на отдавна изоставен овчарник, заобиколен от правоъгълна каменна ограда. Разстоянието от чешма Изгрев до овчарника се изминава за около 25 мин. /155 мин./. След останките на овчарника се завива за кратко на юг, влиза се в гора и почти веднага се подминава голяма каменна чешма /160 мин./. След нея започва по-стръмно спускане към р. Блягорница, пътят завива на югозапад и след 10 мин. достига до разклон с по-широк черен път, идващ откъм гр. Твърдица /170 мин./. При слизането от местността Ливадките дотук се губят около 200 м. височина. От разклона се продължава по по-широкия път срещу течението на Блягорница на север и след 5 мин. се достига до мост над реката /175 мин./. Долината на Блягорница е изключително красива, а реката носи старинно име, чието значение все още не е напълно разгадано от езиковедите. Според едни, Блягорница е влашко име и произлиза от думата брягорац /славей/. Според други, името на Блягорница идва от славянската дума блага, като реката е наречена така, защото водите й са тихи и спокойниСпоред трети, реката носи името на дървото благун /вид дъб/, което покрива част от бреговете й. Освен Блягорница, в околностите се срещат и други интересни старинни топоними като Кутра, Жеркаф, Калтина и Стежераница. Към тях трябва да се добави и името на близкия вр. Чакалица, който в миналото се наричал Чокалица. Река Блягорница е свързана с една от най-славните военни победи в българската история. През 1278 г. византийската армия държала крепостта Твърдица три месеца под обсада. Като не могли да превземат крепостта, византийците решили да я заобиколят, изкачвайки се към планината по римския път, водещ покрай р. Блягорница към вр. Чакалица. За да спре огромната византийска армия, българският цар Ивайло използвал военна хитрост. В долината на реката царят наводнил една местност, подмамил в нея византийците и там ги разбил.

  След достигане до Блягорница реката се пресича по моста, пътят напуска рида Чакалица и стъпва на съседния рид Кутра. Името Кутра също е много интересно и е свързано с широко разпространена в района легенда. В навечерието на турското робство в близкия гр. Твърдица живеело момиче, което често си играело със своето кутре /малко куче/. Заради играта с кучето, момичето се сдобила с прякора Кутра. След завладяване на България от турците съпротивата на местните българи продължила в Балкана. Тогава начело на една от хайдушките чети застанала храбрата Кутра, на чието име бил кръстен издигащият се на североизток от Твърдица дълъг рид. След пресичането на р. Блягорница започва дълго и трудно изкачване към билото на рида Кутра. Пътят извива по долината на западния начален приток на р. Блягорница, водещ началото си от езерото Калтина. През смесена буково-борова гора се върви много стръмно нагоре, като потока се пресича на две места. Тук гората е гъсто набраздена от черни пътища, затова, за правилния път към билото на рида и езерото Калтина, трябва много да се внимава. 35 мин. след пресичането на Блягорница се достига до разклон на най-стръмното място по пътя /210 мин./. Разклонът се намира в самото подножие на вр. Калтина, като тук от главния път се отделя тясно разклонение, водещо на запад. Понеже склона към върха е много стръмен и пътя не може да продължи по него нагоре, налага се височината да се преодолее чрез две къси серпентини. Над тях наклонът постепенно намалява и в северозападна посока, 25 мин. след разклона, се достига до билото на рида /235 мин./. Денивелацията от р. Блягорница дотук е 250 м. Пътят достига билото при малка поляна, разположена в средата на обширната гориста седловина между вр. Калтина от югозапад и най-високия връх на рида Кутра - връх Кота 1288 от североизток. Поляната се пресича и от друг черен път, който води от вр. Калтина към вр. Кота 1288. От разклона при поляната се продължава водоравно по пътя на запад, началния приток на р. Блягорница се пресича за трети път и 10 мин. след излизане на билото се достига до езерото Калтина. Сегашното езеро е остатък от много по-голямо в миналото високопланинско езеро, което с течение на годините постепенно пресъхвало. Днес около три четвърти от площта на бившото езеро е покрита с кал, откъдето вероятно произлиза и наименованието Калтина.  

  

DSC 0009

От с. Сборище към долината на р. Долап дере на северозапад

 

DSC 0014

Река Долап дере се пресича по брод покрай дебела върбата с отрязани клони

 

DSC 0023

В долината на река Гарванов дол се достига до началото на Илиевата пътека и по нея се тръгва на север

 

DSC 0024

От Илиевата пътека към местността Козлар на североизток

 

DSC 0030

Илиевата пътека постепенно се разширява до черен път

 

DSC 0031

Тук се достига до широк черен път и по него се продължава на североизток

 

DSC 0043

Голата седловина от южната страна на вр. Чакалица

 

DSC 0046

Чешмата Изгрев от източната страна на вр. Чакалица

 

DSC 0047

От черният път към вр. Юрпека на изток

 

DSC 0048

От местността Ливадките към вр. Кичеста на североизток

 

DSC 0049

И към вр. Здравец на север

 

DSC 0051

От местността Ливадките към вр. Калтина

 

DSC 0072

Пътят заобикаля северните склонове на вр. Чакалица, като зад гърба остават вр. Юрпека и р. Долап дере

 

DSC 0073

От северозападната страна на вр. Чакалица се пресича римски път, изкачващ се дотук откъм гр. Твърдица

 

DSC 0076

Новият път пресича римския път и слиза към р. Блягорница на запад

 

DSC 0080

От местността Ливадките към върховете Калтина и Душков рът на запад

 

DSC 0094

При слизането към р. Блягорница се подминава изоставен овчарник, заграден с каменна ограда

 

DSC 0095

При изоставения овчарник се завива за кратко на юг

 

DSC 0103

Под овчарника се достига голяма каменна чешма и пакрой нея се завива на югозапад

 

DSC 0108

Пътят слиза до р. Блягорница

 

DSC 0109

Реката се пресича по дървен мост и от другата й страна се продължава по рида Кутра на северозапад 

 

DSC 0110

От р. Блягорница следва изкачване към вр. Калтина на северозапад

 

DSC 0111

Достига се до гола поляна на билото на рида и при нея се завива на запад

 

DSC 0112

От  поляната се продължава по широк път към езерото Калтина

 

DSC 0123

Езеро Калтина

 

2015-01-22 091550

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1335 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм