Печат на тази страница

41.2. с. Боров дол-река Чам дере-вр. Девина-вр. Малка Чумерна-вр. Чумерна

Оценете
(0 гласа)

41.2. с. Боров дол-река Чам дере-вр. Девина-вр. Малка Чумерна-вр. Чумерна - слизане

Денивелация - 1150 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 14.7 км.

Немаркиран

 

2014-12-16 093854

Изтегли: GPS-трак

 

Коджа дас /Голямата планина/  

          Връх Чумерна /1536 м./ се намира дълбоко навътре в планината, отдалечен е на равно разстояние от всички по-големи населени места край него и е заобиколен с обширни гори, дълги хребети, дълбоки долини и буйни реки. Заради своята изолираност, по време на турското робство върхът се превърнал в свърталище на местните хайдути, а на поляната до темето му била разположена тяхната лечебница. Чумерна се извисява в средата на нещо като подкова, обърната с отвора си на юг, в средата на която протича дълбокият Чумерненски дол, спускащ се стръмно в същата посока към бившето миньорско градче Шишкинград /Шешкинград/. От главното било на планината при вр. Чумерна на юг се отделя и огромен страничен рид, наречен Кичеста планина по името на най-високия връх по него - Кичеста /1424 м./. От гребена на Балкана Кичестата планина се спуска плавно първо към връх Малка Чумерна /1520 м./, а след това и по-стръмно към дълбоката и тясна седловина Шешкинград. От нея, пак така стръмно и рязко, ридът се издига до вр. Кичеста, след което се снижава към Твърдишко-Шивачевското поле. При своето движение на юг хребетът се разширява неимоверно, като долната му част заема цялото пространство между едноименните градовете Твърдица и Шивачево. Гледани от юг, мощните склонове на Кичестата планина създават илюзията, че се вижда главното било на Балкана, докато всъщност то се намира на десетки километри на север. С това ридът наподобява на двата най-големи странични старопланински масива - Равнец и Триглав. И тук, както и при масивът Равнец например, основният вр. Чумерна е отдалечен навътре в планината и не се вижда от полето. Същото се отнася и за тамошният вр. Ботев, който е скрит зад Равнец и не може да се съзре от Карловската котловина. Други характерни прилики с масивите Равнец и Триглав са, че ридът Кичеста се захваща за главното било на Балкана само чрез една съвсем тясна и къса седловина, както и че е отделен от другите части на Балкана с дълбоките долини на Твърдишката и Беленската реки. Предвид всички тези сходства, Кичестата планина трябва да се разглежда като самостоятелен масив, подобен на своите събратя Равнец и Триглав. С тях обаче тукашният рид има и една съществена разлика. Докато Равнец и Триглав са били смятани винаги за нещо отделно от главното било на планината, то на вр. Чумерна постоянно се е гледало като на едно цяло с рида Кическа планина. Заради огромните си размери, в миналото този общ масив бил наричан от живеещите наоколо турци Коджа дас /Голямата планина/, а според преминалият оттук в края на робството пътешественик Феликс Каниц, районът носел още и наименованието Гьорде даг /Георгиевата планина/ или само Гьорде. Мнозина български историци свързан последния топоним с личността на българския цар Георги I Тертер, владял за кратко време през Средновековието околните земи. В по-ново време пък тази част на Елено-Твърдишкия дял на Балкана е по-известна като Чумерненска планина, заради името на най-високия връх в нея.

39.2. с. Боров дол-река Чам дере-вр. Девина-вр. Малка Чумерна-вр. Чумерна - слизане

       В предишните маршрути са описани частични изкачвания по Коджа дас до вр. Чумерна откъм градовете Твърдица и Шивачево, както и едно цялостно такова откъм близкото село Боров дол. Слизането наобратно от Голямата планина до последното селище може да стане най-бързо по изграденото под вр. Чумерна асфалтово шосе, извиващо покрай коритото на едноименната река Боров дол /Чам дере/. За целта, от най-високия връх в тази част на планината се поема първо на югоизток към по-малкия му събрат - вр. Малка Чумерна. Теметата на двата местни исполина са напълно голи и покрити само с рядка хвойна, затова преходът от единия до другия връх не представлява никаква трудност. От Чумерна към Малка Чумерна води и широка и добре утъпкана пътека, по която разстоянието между двете им темета се изминава за 10 мин. Макар от по-ниският връх да няма панорама към Северна България, както е от Чумерна, гладките оттук са не по-малко импозантни, като това се отнася най-вече до оставащата точно под краката р. Боров дол. Нейната долина е изключително дълбока и е заградена от два дълги рида с почти отвесни склонове - Кираз аак баши /Главното черешово дърво/ на север и Бакъм таш /бакъм -вид цвете и таш - камък/ на юг. На югоизток от върха се вижда и цялата прекрасна вътрешнопланинска Беленска котловина, в чийто най-западен край се белеят къщите на с. Боров дол. В южна посока са се подредили най-високите върхове по билото на Кичестата планина - Здравец, Юрпека, Чакалица, Калтина и Кичеста, а под тях в долината на Чам дере се откроява и Девина /1175 м./ - връх с отвесни склонове и със силно набраздено от природата скалисто чело. Неговата кота е достъпна само по тясна пътека от северозапад, а на непристъпните скали на темето му се намират останките от древната крепост Диавена /Дивянското градище/. В миналото твърдината охранявала местните планински пътища Ода гидик /Воден проход/ и Мийковската пътекаизкачващи се от равната Тракия към вр. Кичеста, както и разположената под него кръстопътна седловина Шишкинград. Понеже от вр. Малка Чумерна се вижда с. Боров дол, затова оттук веднага може да се направи преценка за огромната разлика във височината и разстоянието между началната и крайната точка на маршрута - 1100 м. денивелация и 15 км. отстояние - параметри, които са характерни за по-голямата част от планината Коджа дас. Поради тези причини, както и заради пресеченият характер на местността, от върха към селището е най-добре да се слиза не директно, а на отделни етапи, като посоката на движение и плавността на снижаване трябва да се променят постоянно.

        Първият етап на слизането от Малка Чумерна към Боров дол е да се напредне не право на югоизток към селището, а на юг към намиращата се натам дълбока седловина Шишкинград. От южната страна на върха се простира малко, равно и кръгло плато, покрито с много гъста хвойна, в западния край на което се вижда част от споменатата по-горе Мийковска пътека. От Малка Чумерна се слиза първо към равното плато и личащото си в края му трасе на вървището, като поясът от хвойна се пресича много бавно и внимателно, тъй като теренът под растенията е покрит с големи камъни, между които краката може лесно да пропаднат. В този участък се върви за известно време без пътека на югозапад към близката букова гора, като от върха до нея се слиза за около 10 мин. /20 мин. след началото/. На няколко метра навътре сред букаците се достига до Мийковската пътека и по широкото й трасе се продължава с плавен наклон в южна посока. Пътеката пресича по права линия напред западните склонове на Малка Чумерна и бързо достига до по-стръмната южна страна на върха, която започва да преодолява на гъсти серпентини. Това позволява да се хвърли още един поглед към по-близката околност, изпълнена с множество интересни природни, исторически и урбанистични забележителности. Вдясно оттук през пролуки между дърветата се белеят изоставените сгради на бившето миньорско селище Шишкинград, разположени в средата на едноименната седловина, както и лентата на водещото от нея към с. Боров дол асфалтово шосе. Вляво югоизточният склон на вр. Малка Чумерна е почти отвесен, като от него към бездната на р. Боров дол се спуска тесен и дълъг скален венец. Отсреща точно пред очите е огромният силует на масива на вр. Кичеста, а под него като с магнит погледът се привлича от силно назъбеното със светли канари заоблено теме на вр. Девина. Освен чрез серпентини, Мийковската пътека преодолява стръмнината и по диагонал, като следва приблизително билото на рида Кичеста планина. В края на склона, и 15 мин. след навлизането в гората, вървището достига през разредената букова гора до голяма скала, край която се стъпва на затлачени с растителност останки от стар черен път /35 мин. общо/. Тук трябва да се отвори малка скоба и да се каже, че р. Боров дол е с огромен водосборен басейн и се образува от три начални притока, два от които изтичат от най-високите върхове в околността - Малка Чумерна и Кичеста. Третият поток обаче, който преминава малко по-надолу и покрай вр. Девина, води началото си точно от голямата скала. От нея се продължава по трасето на черния път, който заобикаля гигантската канара, влиза в долината на маловодния поток, и, изоставяйки Мийковската пътека и главното било на Кичестата планина, се спуска все така стръмно на югоизток по една от страничните издънки на хребета. Тук през по-гъсти лесове, и покрай няколко групи от откъснали се от склона четвъртити скали, се достига след още около 25 мин. до водещото към с. Боров дол асфалтово шосе. Денивелацията от вр. Чумерна до това място е около 400 м.

         Черният друм слиза до шосето при малка полянка, над която се вижда началото на седловина Шишкинград. След достигане до асфалтовият път се продължава по него отново на югоизток, накъдето следва вторият етап от спускането към с. Боров дол, характерен с това, че до мястото, при което началните притоци на Чам дере се вливат един в друг, теренът е все още доста стръмен. Самата река е и с почти отвесни склонове и с много тясна долина, затова прокараното покрай коритото й шосе е широко едва няколко метра и следва всичките извивки на местността. Многобройните завои и виражи, спадовете и качванията, както и теснотията на местността, правят пътя особено атрактивен за мотоспорта, затова по трасето му се провеждат често всякакви рали-състезания. 10 мин. след достигането до него шосето извежда до равна тревиста седловина, над която се извисяват прелюбопитните скали на вр. Девина /70 мин./. Във всички споменавания за тукашната крепост се казва, че тя се намира именно на темето на този връх. Истината обаче е, че той е двуглав, а твърдината е разположена на по-ниската му кота - връх Малка Девина или само Девина. По-високата кота на върха - Голяма Девина, стърчаща на 1238 м. над морето, се издига недалеч на запад оттук, заобиколена с интересните заради формата си местности Свинска глава и Еленска глава. Езиковедите все още спорят за смисълът и значението на името Девина, като, според едни, то идва от индоевропейската дума диавена, означаваща река или селище. Според други обаче, Диавена е просто гръцка транскрипция на характерното славянско наименование Девина, с което са наречени, например, град Девин в Родопите, град Девня край Варна и т.н. Крепост със същото наименование - Диавена, се намира и над гр. Котел, а в различни източници топонимът, освен като Девина и Диавена, се изписва и като Дивиня или Девиня. Академик Константин Иречек също предполага, че името е славянско, добавяйки, че означава гора или планина. Други автори пък твърдят, че то е тракийско и идва от думата дии - особен вид войници, които охранявали в древността планинските проходи. В своята книга „История на град Шивачево“, проф. Михаил Йонов извежда наименованието от старославянската дума дик, която значи див. Според този автор, старото име на р. Луда Камчия било Дичина, заради гъстите и диви гори край нея. Професорът доказва своето твърдение и с фактът, че в околностите на вр. Девина има още няколко топонима със същият корен див, като например Малка и Голяма Дивинджа, Диканарника и Дивчата. Понастоящем Девина наистина се намира в особено дива, отдалечена и напълно изолирана местност, която в миналото обаче била доста по-оживена. На външен вид самият връх е доста нисък и невзрачен, но е опасан с венец от отвесни светлеещи скали, заради които темето му е абсолютно недостъпно. На това малко и равно теме се намират останките на средновековната крепост Дивина или Дивянско градище /на латински наименованието й е Dia Baina/, която е с неправилна правоъгълна форма и с размери 73/35 м., а стените й следват конфигурацията на терена. Твърдината обхваща площ от около 1.4 дка, като в миналото вътрешността й била застроена. До наши дни от тези градежи са останали само малки затревени валове и ями, както и няколко купчина с пръст. В древността крепостта е охранявала близката кръстопътна седловина Шишкинград, както и преминаващите през нея важни проходни пътища. 

          След успешното въстание през 1279 г. на боляринът Ивайло и последвалата смърт на цар Константин Тих, с помощта на Византия на българския престол се възкачил цар Иван Асен III - зет на византийския император. В това време Ивайло водел война с татарите в североизточните български предели и бил обсаден в крепостта Пристрия /Силистра/. След края на обсадата обаче, т.нар. Селски цар се насочил към столицата Търново, за да свали от власт византийското протеже Иван Асен III и лично да се възкачи на трона. Тогава на Византия се наложило да помага на нашия цар, като за целта армията й трябвало да се придвижи възможно най-бързо към българската столица Търново, а най-прекият път от Константинопол към старопрестолния град се оказало, че преминава точно по рида Кичеста планина. По този хребет още по времето на траките били трасирани два по-тесни странични проходни друма, водещи от Южна към Северна България. Първият от тях започвал от Твърдица, изкачвал се на северозапад от града по рида Кутра и водел към седловина Шишкинград, като бил охраняван от малка крепост на връх Стежераница /името му идва от думата стража/Вторият път носел имената проход Ода гидик /Водният проход/ и Затвореният проход, започвал от разположения на изток от гр. Шивачево тесен пролом на Беленската река и също водел към Шишкинград. Двата друма се събирали в подножието на вр. Кичеста и от него се спускали като един път към въпросната седловина. За тяхната отбрана пък на Шишкинград и край него били изградени цели четири крепости едноименната Шишкинград, Зимника, Гребена и Диавена, които показват колко важен и интензивно използван в онези години бил тукашният проход. Та според повечето ни историци, през 1279 г. изпратената в помощ на цар Иван Асен III византийска армия, ръководена от военачалникът протовестиарий Мурин и наброяваща около 10 000 души, била причакана от армията на Ивайло някъде край крепостта Диавена и напълно разбита. Други автори обаче, сред които известният ни краевед и учител Данаил Константинов, твърдят, че битката била проведена не край тукашната крепост, а край тази при Котленския проход.

        От поляната под вр. Девина към с. Боров дол се продължава отново по шосето, което рязко завива на североизток и влиза стръмно надолу в долината на потока, идващ откъм Малка Чумерна. При това спускане се подминава разклонение, водещо към бетонно водохващане вдясно, като от същото място се открива и панорама назад и високо нагоре към върха, изглеждащ вече безкрайно далеч и някъде много нависоко. Приблизително тук в гората от дясната страна на шосето се крият и отдавна изоставените шахти на една от бившите многобройни тукашни мини - рудник Кокс. 10 мин. след полянката под вр. Девина пътят пресича най-северния начален приток на р. Боров дол и продължава покрай него на югоизток, като преминава през две специално изсечени заради него в склоновете на планината каменни порти /80 мин./. Първата от тях се нарича Малката врата и се намира на изток от коритото на реката, а другата носи наименованието Голямата врата и е разположена в долината на маловоден страничен поток, вливащ се в основния при останките на друга от местните мини - рудник Девина. Голямата врата е свързана и с иманярска легенда, според която, в разположената над местността Ламбур маара /Липова пещера/ било скрито златото на митичния Вълчан войвода. В близкото минало едно овчарче уж открило това злато и казало за това на боровдолския род рода Арнаудовци. Те обаче убили детето и присвоили златото. 20 мин. след пресичането на основния поток шосето описва няколко остри завоя и с голям наклон надолу слиза до обширна асфалтирана поляна, край която са част от изоставените галерии на рудник Девина /100 мин./. Местността е средищна за тази част на планината и е важна по много причини, затова до нея в миналото достигал всеки ден междуселищен автобус, който тръгвал от близкия гр. Шивачево. Тук била последната спирка на превозното средство, откъдето, до построяването на шосето, се поемало по пряка пътека нагоре през гората към рудниците Кокс и Шишкинград, както и към вр. Чумерна. На това място в основния начален приток на р. Боров дол, чието корито е заобиколено на няколкостотин метра от поляната с бетонна ограда и така е промушено под пътя, се влива страничното му разклонение, извиващо покрай местността Голямата врата. Вляво и вдясно над водослива стърчат редица безименни върхове, покрити все с различни по своята чудноватост скали, а на югоизток от тях се вижда също така скалистият на темето си връх Кечи кая /Козя скала//1064 м./, под който се извисява още едно изкуствено възвишение, създадено от издълбана от рудника и изхвърлена там в долината на потока земна маса. На всички страни от асфалтираната поляна се отделят и черни пътища, които вече не водят за никъде, а тук-там край тях личат и всякакви по вид и форма изоставени бетонни съоръжения. Сред тези пътища се откроява и една асфалтова отбивка, насочваща се вероятно към шахтата на някой главен рудник.

       След асфалтираната поляна се продължава със стръмното спускане на югоизток, като реката вече остава от лявата страна на движението. Отдясно пък пътят подминава зазидан вход на минна галерия, преминава под опасно надвесена над него отвесна канара и след 15 мин. слиза до панорамно място, разположено точно над водослива на двата начални притока на р. Боров дол, водещи началото си от върховете Малка Чумерна и Кичеста /115 мин./. Реките се сливат точно отдолу под краката, като натам се вижда продължението на асфалтовия път и се чува невероятен грохот от тонове падаща вода. Въпреки че северният поток извира от по-високо място, на картите като р. Боров дол е отбелязан южният й приток, вероятно защото над него се извисяват отвесни склонове, целите накичени с разкривени от стихиите борови дървета и с всяващи страх огромни канари. Освен тези лесове, в долината на реката се намират и други остатъци от праисторически гори с дървото бял бор, което е дало името на реката и на разположеното в долния й край китно селце. Водосливът на началните притоци на реката е много близо, но слизането през гората оттук към него е доста рисковано, затова от панорамното място към с. Боров дол се продължава по пътя с остър завой на югозапад. Шосето първо достига до южния приток на Чам дере в особено подходящата за пикници местност Чевермето, като тук реката се пресича по мост /120 мин./. До него се подминава и разклон, при който от шосето се отделя черен път, водещ срещу течението на южния приток на запад, към разположената натам природна забележителност Еленска глава /Тиса/, в която се опазва находище на рядкото дърво тис. Денивелацията от началото на шосето до тук е около 250 м. При достигане до южния приток на р. Боров дол стръмното слизане по маршрута привършва, въпреки че от цялото му разстояние е измината една съвсем малка част. Оттук следва последният, трети поред, най-плавен и спокоен етап от прехода, при който шосето непрекъснато извива в изток-югоизточна посока, следвайки чак до с. Боров дол коритото на едноименната река.

          5 мин. след първия мост в местността Чевермето пътят подминава бетонно водохващане вдясно, пресича отново южния поток по мост и достига до споменатия по-горе водослив на двата начални притока, образуващи р. Боров дол /125 мин./. Според боровдолци, местността край него носи различни наименования, като едни й викат Белята, защото при пълноводие сливащите се тук реки излизат от коритата си и заливат пътя, а други я наричат Бялата чешма, заради каменната и светла на цвят чешма, издигната до южния поток. Около Бялата чешма е изграден и голям кът за отдих с маси, пейки и барбекю, оградени с дървена ограда и покрити с висок навес, а точно над тях се извисяват самият вр. Кичеста и спускащият се от него към реката страничен двоен хребет, известен заради формата си като рид Семерли бурун /Нос самара/. 5 мин. по-надолу се подминава и пресъхнала чешма вдясно, покрай която от шосето се отделя изоставен черен път, спускащ се до изкуствено заравнена поляна край реката /130 мин./. Местността тук се нарича Спасителната, а по нейните поляни се виждат останки от сградите на още една от изоставените местни мини - рудник Кичеста, шахтите на която се намират от другата страна на реката на отсрещния рид Кираз аак баши. След Спасителната шосето завива право на изток, като оттук на дълго разстояние напред буйната река е хваната във високо бетонно корито, пречещо на водите й да разрушат пътя. 15 мин. по-късно се достига и до нов разклон, при който от шосето се отделя широк черен друм, водещ този път в обратната лява посока на североизток към многобройните въпросни шахти на мината Кичеста /145 мин./. Малко след това се подминава и зазидан отвор на минна галерия, от който изтича зловонна вода, вероятно с минерален произход. 10 мин. след разклона се подминава нов кът за отдих с маси и пейки, разположен на малки живописна полянка вдясно до реката /155 мин./.

         Оттук на югоизток следва последната по-еднообразна, но също така красива част от маршрута, при която долината постепенно се разширява, завива по права линия на изток и през нея, 20 мин. след кътчето за отдих, р. Боров дол се пресича отново по мост /175 мин./. Вляво от него на другия бряг на реката са останките от последната голяма боровдолска мина - рудник Чумерна. Веднага след тях пък се подминава т.нар. Каракачански кът за отдих /в с. Боров дол живеят няколко каракачански семейства/, в който от дълги стволове на дървета е изградена в битов стил характерната за този планински етнос висока овчарска калива /колиба/. В следващите 20 мин. реката се пресича още два пъти по мостове, последният от които е разположен в местността Осморката. Тук от хребета Бакъм таш към реката се спуска страничният рид Чам бурун /Боров нос/, част от който е зает от дългия скален венец Чатал кая /Раздвоената скала//195 мин./. Сред неговите канари се намират скалните феномени Джевизли кая /Ореховата скала/ и Гьозлю кая /Скала с очи/, а точно под тях е изграден още един кът за отдих, носещ наименованието на страничния рид. След Чатал кая шосето навлиза в огромно долинно разширение, в чийто долен край се виждат най-после и първите къщи на с. Боров дол. От това място напред реката и шосето се отдалечават все повече, като между тях, и вляво от пътя, се появяват отделни оградени ниви и обширни зелени поляни, носещи общото наименование Алчак чаир /Ливада в падина/. От дясната страна на шосето остава гориста местност, в която прозира поляната Долен чам алан /Долна борова поляна/. От кътчето за отдих под Чатал кая до първите къщи на Боров дол се върви още около 20 мин., като непосредствено преди да се навлезе в селото се подминават няколко сгради и водохащане, разположени вдясно от пътя /215 мин./. Денивелацията от първото пресичане по мост на р. Боров дол до тук е 400 м. Разстоянието от първите къщи на селото до неговия център се изминава за 10 мин. /225 мин./.

 

210

Връх Чумерна

 

235

От вр. Чумерна към вр. Малка Чумерна

 

257

От вр. Малка Чумерна назад към вр. Чумерна

 

260

От вр. Малка Чумерна на изток към рида Кираз аак баши

 

265

И към долината на река Боров дол с рида Бакъм таш зад нея

 

275

От вр. Малка Чумерна на юг към върховете по рида Кичеста планина

 

276

Под вр. Малка Чумерна се вижда и ниският вр. Девина с останки от древната крепост Диавена

 

279

На югозапад от Малка Чумерна е седловина Шишкинград, със сградите на миньорското градче

 

282

От вр. Малка Чумерна се слиза на юг до шосето Шишкинград-Боров дол 

 

285

На шосето се излиза при малка поляна

 

289

След достигане до шосето се продължава по него на югоизток към с. Боров дол

 

295

Скалистият вр. Девина, на който са останките от крепостта Диавена

 

298

От шосето назад и нагоре към вр. Малка Чумерна 

 

306

Пътят пресича две изсечени заради него в скалите порти и след тяхя слиза до рудник Девина

 

307

На много места буйната р. Боров дол е вкарана в бетонно корито

 

308

От площадът при изоставената мина Девина на североизток към вр. Кечи кая

 

315

Разклонът от шосето към мина Девина 

 

319

Една от зазиданите минни галерии край пътя

 

329

Кътчето за отдих при Бялата чешма

 

332

Табелата при Бялата чешма

 

2014-12-16 093928

Профил на маршрута

 

Прочетена 2078 пъти