41.2. с. Боров дол-река Чам дере-вр. Девина-вр. Малка Чумерна-вр. Чумерна

Оценете
(0 гласа)

41.2. с. Боров дол-река Чам дере-вр. Девина-вр. Малка Чумерна-вр. Чумерна - слизане

Денивелация - 1150 м., време на движение - 4.00-4.30 часа, разстояние - 14.7 км.

Немаркиран

 

2014-12-16 093854

Изтегли:

 

Коджа дас /Голямата планина/  

     Връх Чумерна /1536 м./ се намира дълбоко навътре в планината, поравно отдалечен от всички населени места и заобиколен от обширни гори, дълги хребети, дълбоки долини и буйни реки. Заради своята отдалеченост, по време на турското робство, върхът бил свърталище на хайдути, а на поляната до него била разположена хайдушката лечебница. Върхът се извисява в средата на нещо като подкова, обърната с отвора си на юг. В средата на подковата е дълбокият Чумерненски дол, който се спуска стръмно на югозапад, към миньорското градче Шишкинград /Шешкинград/. От главното било на планината при вр. Чумерна, се отделя в южна посока огромен страничен рид. Той е наречен Кичеста планина, по името на най-високият връх по него - връх Кичеста /1424 м./. От вр. Чумерна, ридът Кичеста планина слиза плавно към връх Малка Чумерна /1520 м./ и през почти отвесните му южни склонове се спуска рязко и стръмно надолу, към дълбоката и тясна седловина Шешкинград. От нея, също така стръмно и рязко, ридът се издига към вр. Кичеста на юг, след което плавно слиза към Твърдишко-Шивачевското поле. При своето движение на юг, ридът неимоверно се разширява, като долната му част заема цялото пространство между градовете Твърдица и Шивачево. Гледани от юг, мощните склонове на рида създават илюзията, че се вижда главното било на планината, докато то всъщност е на десетки километри на север. С това ридът Кичеста планина наподобява двата най-големи странични старопланински масива - Равнец и Триглав. И тук, както е например и при масива Равнец, основният вр. Чумерна се намира на десетки километри навътре в планината и не се вижда от полето. Същото се отнася и за вр. Ботев, който е скрит зад масива Равнец и не се вижда от полето. Ридът Кичеста планина има и други прилики с двата масива. Кичеста планина се захваща за главното било на планината само чрез една къса и тънка седловина и е заграден от двете си страни от много дълбоките долини на Студената река на запад и река Боров дол /Чам дере/ на изток. Поради това, ридът Кичеста планина може да се разглежда като самостоятелен масив, подобно на масивите Равнец и Триглав. С тях обаче Кичеста планина има и една съществена разлика. Докато Равнец и Триглав винаги са се разглеждали като нещо отделно от главното било на планината, то вр. Чумерна винаги се е смятал за едно цяло с ридът Кическа планина. Заради огромните си размери, в миналото масивът на Кичеста планина, заедно със самия вр. Чумерна, били наричани Коджа дас /Голямата планина/.Според пътешественикът Феликс Каниц, масивът носел още едно име и то е Гьорде даг или само Гьорде /Георгиевата планина/. Предполага се, че в миналото тази част на планината била наричана Георгиева, защото през Средновековието земите около нея били владение на българският цар Георги I Тертер. В по-ново време тази част от Елено-Твърдишка планина се нарича Чумерненска планина, заради най-високият връх в нея - вр. Чумерна.

39.2. с. Боров дол-река Чам дере-вр. Девина-вр. Малка Чумерна-вр. Чумерна - слизане

    Слизането от вр. Чумерна към село Боров дол може да стане по няколко варианта. Първият от тях е от върха да се слезе покрай Чумерненски дол на югозапад. В долът е извършвана сеч, от която са останали множество дърварски пътища. По някой от тях може бързо да се слезе до седловина Шишкинград, там да се достигне до шосето за Боров дол и по него да се продължи към селото на югоизток. Вторият вариант да се слезе от върха към селото е по билото на страничният рид Чира ак баши, който се отделя от вр. Малка Чумерна в югоизточна посока. Този вариант е подробно обяснен в маршрут 39.1. Третият вариант да се слезе от върха към с. Боров дол, е като се тръгне от вр. Чумерна на юг, към по-малкият му брат - вр. Малка Чумерна /1520 м./. Теметата на двата върха са напълно голи и покрити само с рядка хвойна. От вр. Чумерна към вр. Малка Чумерна води широка и добре утъпкана пътека, по която за 10 мин. се достига от единия до другия връх. Малка Чумерна е не по-малко обзорен връх, отколкото вр. Чумерна. Оттук няма панорама към Северна България, както е при Чумерна, затова пък се вижда много по-добре долината на р. Боров дол, която е точно под върха. Долината е много дълбока и е заградена от почти отвесните склонове на ридовете Чира ак баши от север и Бакъм таш от юг. На югоизток от върха се вижда цялата вътрешно планинска Беленска котловина, в чийто най-западен край се белеят къщите на с. Боров дол. В южна посока са се подредили най-високите върхове по билото на Кичеста планина - върховете Кичеста, Здравец, Юрпека и Калтина. Южно от вр. Малка Чумерна, ниско долу в долината на р. Боров дол, се откроява връх, със скалисто и силно набраздено от природата чело. Това е връх Девина /1175 м./, който е с отвесни склонове от трите си страни и котата му е достъпна само по тясна пътека от северозапад. На темето на върха над непристъпните скали се намират останките на древната крепост Диавена /Дивянското градище/. В миналото крепостта охранявала прохода Ода гидик /Воден проход/, който от Тракия се изкачва към вр. Кичеста и от него слиза към седловина Шишкинград. Понеже от вр. Малка Чумерна се вижда с. Боров дол, веднага може да се направи преценка за огромната разлика във височината между началната и крайната точка на маршрута. Денивелацията от върха до Боров дол е около 1000 м., затова е най-добре слизането към селото да стане на етапи.

     Първият етап е от върха да се слезе не право към селото на югоизток, а към намиращата се на юг от върха седловина Шишкинград. От южната страна на вр. Малка Чумерна се простира малко, равно и кръгло плато, покрито с гъста хвойна. От върха се слиза към платото, като пояса от хвойна се пресича много бавно. Теренът под растенията е покрит с големи камъни, между които крака може да пропадне. Върви се без пътека към близката букова гора на югозапад, като от върха до нея се слиза за 10 мин. /20 мин. след началото/. На няколко метра навътре в гората се достига до широка пътека и по нея се продължава в южна посока. Пътеката бързо заобикаля западните склонове на вр. Малка Чумерна и излиза от южната му страна. Южните склонове на Малка Чумерна са много стръмни, а югоизточните са дори и отвесни, като от тях към реката надолу се спуска тесен скален венец. Пътеката преодолява стръмнината чрез множество серпентини, като спускането по склона става не директно надолу, а по диагонал. Върви се по билото на Кичеста планина, през разредена букова гора, от която се виждат на юг както седловината, така и шосето, което я пресича. 15 мин. след влизането в гората, пътеката слиза до голяма скала, при която се стъпва на черен път /35 мин./. При достигане до пътя се продължава по него със стръмно слизане на югоизток. Началото на р. Боров дол дават два потока, първият от които се спуска по югоизточните склонове на вр. Малка Чумерна, а вторият покрай вр. Девина. Потокът, който минава покрай вр. Девина, започва точно от южната страна на голямата скала. Пътят заобикаля скалата от изток и се спуска по рида, заключен между двата начални притока на р. Боров дол. В средата на този рид е крепостта Девина. От голямата скала, пътят навлиза в долината на маловоден поток. През гъста гора и покрай няколко групи скали, след 25 мин. се достига до шосето Шишкинград-Боров дол /60 мин./. Денивелацията от вр. Чумерна до шосето е около 400 м.

     Черният път излиза на шосето на малка поляна, над която се вижда началото на седловина Шишкинград. След достигане до шосето се продължава по него на югоизток. Следва вторият етап от слизането, което до водослива на двата начални притока на р. Боров дол е все още много стръмно. Шосето е прокарано по дъното на тясната долина на р. Боров дол и следва всичките й извивки, а освен това е и много тясно. Многобройните завои и теснината му го правят много атрактивно за мото-спорта и по трасето му се провеждат различни рали-състезания. 10 мин. след слизането до него, пътят извежда до равна тревиста седловина, над която се извисява вр. Девина /70 мин./. Върхът е нисък, но темето му е опасано от отвесен скален венец и е недостъпно. Езиковедите все още спорят относно смисъла на името Девина. Според едни, името идва от индоевропейското диавена, което значи река или селище. Според други, Диавена е просто гръцка транскрипция на славянското Девина. Константин Иречек предполага, че името е славянско и означава гора или планина. Според други, името е тракийско и идва от думата дии - лица, които охраняват проходи. Подобен смисъл се съдържа и в името на гр. Девин в Родопите. Крепост със същото име - Диавена, се намира и над гр. Котел. В различни източници името, освен като Девина и Диавена, се изписва и като Дивиня или Девиня. В своята книга „История на град Шивачево“, проф. Михаил Йонов извежда името от старославянската дума дик, която значи див. Старото име на р. Луда Камчия е Дичина. В околностите на вр. Девина има още няколко топонима с корен думата див, като например Малка и Голяма Дивинджа, Дикарника и Дивчата. Днес крепостта се намира наистина в много дива местност, но в миналото мястото било по-оживено.

    През 1279 г., след успешното въстание на Ивайло и смъртта на цар Константин Тих, с помощта на Византия на българския престол се качил цар Иван Асен III - зет на византийския император. В това време, Ивайло водел война с татарите и бил обсаден в крепостта Пристрия /Силистра/. След края на обсадата, Ивайло се насочил към столицата Търново, за да свали византийското протеже Иван Асен III. Наложило се Византия да помага на българския цар, като за целта нейната армия трябвало да се придвижи възможно най-бързо към столицата Търново. Оказало се, че най-прекият път от Константинопол към Търново минавал по рида Кичеста планина. По този рид още по времето на траките били трасирани два пътя. Първият от тях започвал от гр. Твърдица и по рида Кутра се изкачвал към вр. Кичеста на северозапад. Този път бил охраняван от крепост на връх Стежераница /от стража//881 м./. Вторият път носел имената проход Ода гидик /Водният проход/ и Затвореният проход. Той започвал от разположеният източно от гр. Шивачево тесен пролом на Беленска река, наречен Бинкоския боаз и от него се насочвал на северозапад, също към към вр. Кичесна. Този път бил охраняван от крепостта Калята, разположена на връх Калето /631 м./ над пролома на Беленска река. Според проф. Михаил Йонов, крепостта Калята е известната от някои средновековни извори крепост Червезица. Двата пътя се събирали при вр. Кичеста и от него се спускали като един път към седловина Шишкинград. Около седловината били изградени цели четири крепости - Шишкинград, Девина, Зимника и Гребена, което показва колко важен и интензивно използван в миналото бил прохода. От Шишкинград пътят продължавал към Твърдишкия проход на северозапад, затова трябва да се разглежда като негово южно разклонение. Византийската армия в помощ на Иван Асен III била ръководена от военачалника протовестиарий Мурин и наброявала 10 000 души. Византийците били причакани от армията на Ивайло някъде около крепостта Девина и там били напълно разбити. Същото се повторило 200 години по-късно, когато турска армия минала през същия проход и била разбита при съседната крепост Шишкинград. Турците били посрещнати от войводата Шишкин, военачалник в армията на българския цар Иван Шишман. В битката при крепостта Шишкинград турците също изгубили около 10 000 войници. В боя загинал и Шишкин, в чест на когото, близката крепост била кръстена Шишкинград.

     От седловината под вр. Девина, шосето рязко завива на североизток, към потока, спускащ се откъм вр. Малка Чумерна. При слизането се подминава разклонение, водещо към бетонно водохващане вдясно. От поляната под вр. Девина следва стръмно слизане към потока, като се навлиза дълбоко в долината му. При това слизане се открива панорама назад и нагоре към вр. Малка Чумерна, който изглежда вече безкрайно далеч и някъде много нагоре. 10 мин. след вр. Девина, пътят пресича потока и продължава покрай него на югоизток, като минава през две, специално изсечени в скалите порти /80 мин./. Първата от тях се нарича Малката врата и се намира източно от основния приток на р. Боров дол. Другата носи името Голямата врата и е разположена в долината на страничен поток, който се влива в основния при изоставеният рудник Девина. 20 мин. след пресичането на основния поток, шосето слиза на широка асфалтирана поляна - част от закрития вече рудник Девина /100 мин./. Под поляната основния поток и страничния му приток се сливат. Вляво и вдясно над водослива стърчат безименни върхове, покрити с причудливи скали. На югоизток се вижда също скалистият на темето си връх Кечи кая /Козя скала//1064 м./, под който се извисява изкуствен връх, създаден от издълбана от рудника и изхвърлена в долината на потока земна маса. Навсякъде около асфалтираната поляна се виждат пътища, които вече не водят за никъде, както и изоставени бетонни съоръжения. Основният поток също е хванат в бетонно корито и така е прокаран под пътя. След асфалтираната поляна, стръмното слизане по пътя продължава, като реката остава от лявата страна. Отдясно пътят подминава зазидан вход на минна галерия, минава под надвесени над него отвесни скали и след 15 мин. излиза над водослива на двата начални притока на р. Боров дол /115 мин./. Водосливът се намира точно отдолу под краката, като натам се вижда и продължението на пътя. Слизането направо към водослива обаче е доста рисковано, затова се продължава по пътя на югозапад, към долината на южния поток, идващ откъм вр. Девина. Въпреки, че северния поток извира от по-високо място, на картите като р. Боров дол е отбелязан южният поток. Това вероятно е така, защото над южния поток се извисяват отвесни склонове, накичени с борови дървета. В долината се намират остатъци от праисторическа гора от бял бор, която е дала името на реката и на близкото с. Боров дол. Шосето навлиза на югозапад в долината на южния поток и го пресича по мост /120 мин./. До моста се подминава разклон, при който от шосето се отделя черен път, водещ срещу течението на южния поток на запад. Местността в тази посока е заета от резерват Еленска глава, който опазва находище на рядкото дърво тис.

   При достигане до южния поток стръмното слизане свършва. Денивелацията от началото на шосето дотук е 250 м. Изминато е едва около една трета от цялото разстояние по маршрута, но слизането оттук до с. Боров дол е плавно и спокойно. Следва последният трети етап от маршрута. Шосето продължава покрай реката в изток-югоизточна посока и я следва до самото село. 5 мин. след моста, пътят подминава бетонно водохващане вдясно и достига до водослива на двата потока, образуващи р. Боров дол /125 мин./. Местността носи различни имена. Някои я наричат Белята, защото при пълноводие реките излизат от коритата си и заливат пътя. Други я наричат Бялата чешма, заради голямата бяла чешма, построена до южния поток. Около Бялата чешма е изграден голям кът за отдих с маси, пейки и барбекю, оградени с дървена ограда. Масите и пейките са покрити с висок дървен навес. 5 мин. след водослива се подминава пресъхнала чешма вдясно /130 мин./. Покрай нея от шосето се отделя изоставен път, който слиза към изкуствена поляна до реката. Местността тук се нарича Спасителната, а по поляната вдясно се виждат останки от изоставената мина Кичеста. След Спасителната, шосето продължава в почти източна посока, като оттук на дълго разстояние напред, буйната река протича през бетонно корито. 15 мин. по-надолу се достига до нов разклон, при който от шосето се отделя широк черен път, водещ към многобройните рудници по южните склонове на рида Чира ак баши на североизток /145 мин./. След него се подминава зазидан отвор на минна галерия, от който изтича зловонна вода - вероятно минерална.

    10 мин. след разклона се подминава нов кът за отдих с маси и пейки вдясно до реката /155 мин./. Следва последната по-еднообразна, но също така красива част от маршрута. Пътят и реката постепенно завиват на югоизток. 20 мин. след кътчето за отдих, р. Боров дол се пресича по мост /175 мин./. Вляво от моста, на другия бряг на реката, са останките на също изоставената мина Чумерна. В следващите 20 мин. реката се пресича още два пъти по мостове, като при последното й пресичане над шосето остава интересният скален рид Джевизли кая /Орехова скала//195 мин./. До шосето под Джевизли кая се вижда още една група скали - Чатал кая /Разклонената скала/, при която също е изграден кът за отдих. След Чатал кая шосето навлиза в широко долинно разширение, в чийто долен край се виждат първите къщи на с. Боров дол. Реката и шосето все повече се отдалечават, като между тях, вляво от пътя, се появяват оградени ниви и поляни. Тази обширна местност между пътя и реката се нарича Алчак чаир /Ливада в падина/. От дясната страна на шосето остава гориста местност, в която прозира поляната Долен чам алан /Долна борова поляна/. От местността Чатал кая до първите къщи на Боров дол се върви още 20 мин., като непосредствено преди да се влезе в селото се подминава няколко сгради и водохащане вдясно от пътя /215 мин./. Денивелацията от първото пресичане по мост на р. Боров дол дотук е 400 м. От първите къщи на селото до центъра се върви още 10 мин. /225 мин./.

 

210

Връх Чумерна

 

235

От вр. Чумерна към вр. Малка Чумерна

 

257

От вр. Малка Чумерна към вр. Чумерна назад

 

260

От вр. Малка Чумерна към рида Чира ак баши на изток

 

265

Към долината на река Боров дол и рида Бакъм таш зад нея

 

275

От вр. Малка Чумерна към върховете на рида Кичеста планина на юг

 

276

Под вр. Малка Чумерна е ниският вр. Девина с останки от древната крепост Диавена

 

279

На югозапад от Малка Чумерна е седловина Шишкинград, със сградите на миньорското градче

 

282

От вр. Малка Чумерна се слиза до шосето Шишкинград-Боров дол на юг

 

285

На шосето се излиза при тази малка поляна

 

289

След достигане до шосето, се продължава по него към с. Боров дол на югоизток

 

295

Скалистият вр. Девина, на който са останките от крепостта Диавена

 

298

От шосето към вр. Малка Чумерна назад и нагоре

 

306

Пътят пресича изсечена в скалите порта и след нея слиза до р. Боров дол

 

307

Буйната р. Боров дол на много места е вкарана в бетонно корито

 

308

Площадът при изоставената мина Девина

 

315

Разклонът от шосето към мина Девина надясно

 

319

Една от зазиданите минни галерии край пътя

 

329

Кътчето за отдих при Бялата чешма

 

332

Табелата при Бялата чешма

 

2014-12-16 093928

Профил на маршрута

 

Прочетена 1228 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм