Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 1412

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

41.1. с. Боров дол-рид Чира ак баши-вр. Чумерна

Оценете
(1 глас)

41.1. с. Боров дол-рид Чира ак баши-вр. Чумерна - качване

Денивелация - 1150 м., време на движение - 5.50-6.00 часа, разстояние - 15.3 км.

Немаркиран

 

2014-12-16 093417

Изтегли:

 

Белялик

    Югоизточната част на Елено-Твърдишка планина е заета от огромна вътрешно планинска котловина, която в миналото носела името Белялик, а днес се нарича Беленска котловина. На запад котловината е заградена от огромен рид, спускащ се от връх Чумерна /1536 м./ към полето. Ридът носи името Кичеста планина и е кръстен на най-високия връх по него - връх Кичеста. На изток котловината достига до прохода Вратник, който е официална граница на Централна с Източна Стара планина. От котловината на юг се издигат стръмните склонове на ридът Карабаир, наречен още Чочовенска планина, заради селата Голямо и Малко Чочовени, разположено в южното му подножие. До 17 в., в котловината Белялик живеели само българи, обитаващи няколко селища, в чието име се съдържала думата бяла. Това са днешното село Бяла и селата Бяла-и-сагър /Малка Бяла/ и Белу чешлидже /Бяла паланка/. Основната река, която отводнява котловината, също се нарича Беленска река /Бели дере/, а над нея, на главното било на планината, се извисява връх Бялата крава. В началото на турското робство, българското население избягало от полето и се укрило в планината. Тогава много от планинските селища станали по-големи от тези в полето. В планината се оформили големи села от градски тип, които се превърнали в средищни центрове на околните по-малки колибарски селища. Такъв център за селата от Беленската котловина станало най-старото и голямо селище в района - с. Бяла. Заради българското му население, с. Бяла било вписано в турските регистри като Беле-и-гюберан /Неверническа Бяла/. След 17 в., българското население от района на Белялик постепенно била изтласкано от турски преселници, дошли предимно от областта Тузлука на север. Село Бяла останало единственото християнско селище в населената с мюсюлмани котловина, затова местните турци му викали Гяур Беле /Българска Бяла/.

      Белялик заема особено географско положение, известно с това, че в котловината може да се влезе от юг само по тесните проломи на три реки. Заради теснотията им, проломите можело лесно да се охраняват и отбраняват, което при война правело достъпът до котловината извънредно труден. По време на кърджалийските размирици, заради трудната си достъпност, котловината Белялик се превърнала в една от главните бази на разбойниците. Кърджалийските банди се събирали на тумби по турските села в Белялик, избирали си табун-агаси /предводител/ и от котловината предприемали грабителски си походи към по-богатите села в равнината. Главен сборен пункт на разбойниците било село Боров дол, от което бил родом един от най-известните кърджалийски главатари - Токакчията /Токаджиклията/. В онези времена в Белялик се събирали до 7000 /седем хиляди/ кърджалии, които, за да не бъдат забелязани, напускали котловината не през известните три прохода на юг, а по т.нар. Кърджалийска пътека. От с. Боров дол, кърджалиите тръгвали към село Градско на изток. Оттам завивали по Кърджалийската пътека на север и по източните склонове на връх Соуджак достигали главното било на планината при седловина Хоро ери. От нея продължавали по билото на изток и през историческата Агликина поляна и прохода Вратник излизали от котловината. От Вратник, кърджалиите нападали първо по-богатите български села в планината, като Жеравна, Котел, Градец, Раково и Нейково, а след това слизали и към Тракия.  

Село Боров дол /Чам дере/

    Село Боров дол се намира в най-западният край на на котловината Белялик. Разположено е на няколко широки тераси около средното течение на река Боров дол, която му е дала името си. В миналото и селото и реката се наричали Чам дере, заради запазилите се и до днес в планината над тях, естествени находища на черен бор. В по-далечното минало, реката се наричала още и Бере дере. Най-горната част от долината на р. Боров дол е много широка и заема огромно пространство между главното било на планината при връх Чумерна /1536 м./ и намиращият се на юг от него рид Кичеста планина. От вр. Чумерна на югоизток, реката протича през тясна, много дълбока и невероятно красива долина. В някои издания неправилно е посочено, че с. Боров дол се намирало встрани от главни пътища и затова около него липсвали археологически останки. Всъщност в миналото през землището на селото минавали цели два, основни за времето си, римски пътя. От Тракия, през Бинкоският боаз и долината на Беленска река, в Белялик навлизал римски път, който южно от с. Боров дол се раздвоявал. Единият край на пътя завивал на северозапад, качвал се на рида Кичеста планина и през местностите Падащите камъни, Малък Гечит и Голям Гечит /гечит - проход/ заобикалял вр. Кичеста и слизал на седловина Шишкинград. Оттам пътят продължавал на северозапад и в местността Преслопа /Сечената скала/ се събирал с Твърдишкия проход. Този стар римски път носи имената Затвореният проход и проход Ода гидик /Водният проход/. Понеже се събира с Твърдишкия проход, пътят трябва да се разглежда като едно от двете му южни разклонения. Другият край на римския път завивал на североизток и са качвал на най-долната част на рида Чира ак баши, разделящ реките Боров дол от запад и Голямата река /Бялопаланска река/ от изток.

    Освен двата римски пътя, в землището на селото се срещат и други старини. На юг от с. Боров дол е разположен пирамидалният връх Сиврия /Острец//488 м./, който със своя гол и остър конус е като емблема на селото. По източния му склон римският път пресича група побити в земята камъни, които местните наричат Русалско гробище. На североизток от тях, в местността Юртлука /юрт - изоставено място/ се намират останки от старо селище - вероятно пътна станция по римския път. Освен тях, над с. Боров дол има и останки от малка крепост. На билото на рида Чира ак баши се извисява връх Куля сърта /Кула сърт, Кула на хребет, Острата кула//842 м./. На темето му са останките на крепост от типа наблюдателна кула, от която следели стария римски път. Както ние българите викаме на всички стари пътища римски, така и турците наричат всички старини дженевез /генуезки/. Това е причината крепостта на вр. Куля сърт да се нарича крепост Дженевиз кале /Генуезката крепост/.

   Първите писмени сведения за с. Боров дол са от периода на османското владичество, когато в селото се заселили мюсюлмани. Поради оскъдните възможности за земеделие, местните селяни намирали препитанието си в скотовъдството и дърводобива, а през кърджалийските години - и в разбойничеството. Селото се прочуло с роденият в него кърджалийски главатар Токакчията, а също и с най-известният турски разбойник в Сливенско - Кушчи оглу /Синът на птицата/, който също превърнал Боров дол в своя главна база. По време на Кримската война /1853-1856 г./ от южните степи на Русия били прогонени хиляди татари и черкези. Те били настанени в пределите на днешна България и веднага започнали да грабят местното население. За да се справи с разбойническите банди, през 1853 г. турското правителство създало специална жандармерийска част - Казашки турски кавалерийски полк, по-известен като Казак алай. За командир на полка бил назначен полският емигрант Михаил Станиславович Чайковски /Садък паша/. Въпреки, че полкът преследвал и българските чети, в него се записали доброволно и много българи. През 1856 г. казашкият полк бил разположен в Сливен и веднага се заел със задачата да унищожи бандата на Кушчи оглу /Кушчията/. За самият Кушчи оглу се предполага, че е роден в с. Бяла под името Мехмед. Като роден и отраснал в Беленската котловина, той я познавал много добре. След като полкът Казак алай започнал да го преследва, Кушчи оглу се укрил първо в гъстите гори на тайнственият връх Козуйна в Чочовенския балкан, а след това и в една изкопана в пясък пещера, южно от с. Градско. През това време полкът Казак алай го търсел около главната му база в с. Боров дол. Там разбойникът не бил намерен, но до нас достигнало реалистичното описание, направено от самия Чайковски, на обстановката в разбойническото с. Боров дол. При пристигането си в селото Чайковски станал свидетел на оргия, в която старци с чалми стоели „на купчини на земята“ и пиели ракия. Аллах забранил пиенето на вино, но за ракията не казал нищо, затова местните се наливали с нея. Кръшни полуголи циганки изпълнявали огнени акробатични танци, от гледката на които Чайковски се изчервил. Местните момци похотливо коментирали танцът на циганките и гърмели с пушките си във въздуха. Кушчи оглу оставал все така неуловим и единственият начин да го ликвидират било да принудят някой от неговите приятели в местната администрация да го предаде. Това сторил сливенският мюфтия, който повикал Кушчията уж да му опрости греховете, а всъщност го накарал да обере турската поща над Сливен и да избяга с парите в Цариград. Бягството трябвало да стане по точно определен маршрут, като по него била устроена засада и Кушчи оглу бил убит. След неговата смърт разбойничеството в с. Боров дол не спряло, защото веднага се появила нова боровдолска банда - тази на Юмер ага.

    Заради разбойничеството си, след Освобождението всички турци избягали от Боров дол. В селото започнали да се заселват българи-християни, но в него и до днес не е построена църква. Училище е отворено през 1919 г., а читалище едва през 1937 г. През 1934 г., турските имена на селото и реката Чам дере били заменени с българското Боров дол. През годините на социализма над селото се открили няколко каменовъглени мини и тогава основен поминък на населението станало миньорството. От Боров дол към мините било прокарано шосе, а за транспортиране на въглищата построили теснолинейна и въжена линии. В онези години населението на селото бързо се увеличило и от няколкостотин, нараснало през 1969 г. на 2275 души. За миньорите били построени малки блокове и миньорски културен дом. След изчерпване на рудните залежи, всички придобивки били изгубени, а населението започнало бързо да намалява, като този процес продължава и до днес.

    Боров дол е разположен в котловина, заобиколена отвсякъде с планини. От селото могат да се предприемат много на брой и разнообразни маршрути във всички посоки. Най-интересните маршрути от Боров дол са по билата на двата основни рида - Бакъм таш и Чира ак баши, заграждащи р. Боров дол от двете й страни. Маршрутът по Бакъм таш води към красивият горист вр. Кичеста, а този по Чира ак баши - към най-високият връх в Елено-Твърдишка планина - вр. Чумерна. Интересен е маршрутът и по шосето, прокарано по долината на р. Боров дол и водещо от селото към миньорският Шишкинград. По шосето могат да се посетят крепостите Шишкинград, Диавена, Зимника и Гребена, разположени между вр. Чумерна и ридът Кичеста планина. Със своята малка ширина /максимум 3 м./, многобройни завои, обратни завои, падове, скокове, привидно равни участъци и денивелация от около 1000 м., шосето е изключително атрактивно и динамично за рали-спорта и в миналото било ползвано като етап от Рали Златни пясъци, а сега и като етап от Рали Твърдица.  

39.1. с. Боров дол-рид Чира ак баши-вр. Чумерна - качване   

   От центъра на Боров дол към вр. Чумерна се тръгва по главната улица на северозапад и след 10 мин. се достига до края на селото. На малък площад при последните къщи пътят се раздвоява, като левият му край продължава към мини Шишкинград /Шешкинград/ в северозападна посока. Десният край на пътя завива на север и пресича р. Боров дол по мост. От площада в северозападна посока се вижда билото на високия рид Чира ак баши, на което се откроява гористия връх Куля сърт. Малко под върха изпъква бетонно съоръжение, подобно на останки от мост. Пътят към вр. Чумерна минава край бетонното съоръжение, така че по някакъв начин трябва от селото да се достигне до него. От площада се продължава по дясното разклонение на север и реката се пресича по моста. От другата й страна се завива по улицата на северозапад, заобикалят се последните къщи на селото и покрай портала на заключен стопански двор се достига до подножието на рида Чира ак баши. Още от площада при моста, се вижда над последните къщи на селото, широка и равна затревена ивица, вероятно остатък от теснолинеен път, обслужвал в миналото близките каменовъглени мини. Над стопанския двор се стъпва на тази затревена ивица и по нея се продължава водоравно на северозапад. Ивицата прилича на изоставен черен път, като от дясната й страна остава стърчащата антена на висока телевизионна кула, подстроена на Голям айкънски връх /Кулата//515 м./. От лявата страна остава р. Боров дол, като между пътя и реката се простират тесните ливади Айналъ тарла. В началото на ивицата-път се подминава отбивка, изкачваща се на север, към рида Иванчова рътлина - странично разклонение на основния рид Чира ак баши. След нея се влиза в гора и няколко минути по-нагоре се достига до нов разклон /20 мин. след началото/. Тук от пътя се отделя широка пътека, която по няколко стълби, обезопасени с дървен парапет, слиза към близката падина наляво. Там, на равна поляна до реката, е изграден кът за отдих с маси и пейки. От другата страна на реката се вижда широката поляна Алчак чаир /Ливада в падина/, зад която се виждат няколко сгради и бетонното водохващане на селото. От разклона се продължава по пътя на северозапад и след две минути се излиза при нов разклон. Той е до поток, слизащ отдясно, откъм рида Иванчова рътлина. При разклона от пътя се отделя широка пътека, която слиза надясно и надолу към потока. Оттук маршрутът може да продължи по два варианта.

   Първият вариант е да се продължи по пътеката. Тя слиза до потока, пресича го по брод и със слабо изкачване продължава от другата му страна в северна посока. Натам след няколко минути пътеката се качва на кръгла поляна, където се събира с черен път. След достигане до пътя се продължава по него водоравно на северозапад. Вторият вариант е да се продължи по черния път. Потокът се пресича по мост, построен върху голяма метална тръба и веднага след него се излиза от гората на обширна поляна. От нея се открива очарователна панорама към долината на р. Боров дол на северозапад. Долината е дълга и много тясна, заградена от двете страни от високите и стръмни ридове Бакъм таш от юг и Чира ак баши от север. В дъното на панорама, там където ридовете се събират, се вижда скалистото чело на връх Малка Чумерна /1520 м./, зад който е крайната цел на маршрута - връх Чумерна. При този вариант поляната се пресича по пътека, влиза се в гората и се достига до черния път. От разклона е все едно кой от двата варианта ще бъде избран, защото черният път и пътеката през поляната се събират малко над нея. След достигане до черния път се продължава по него на северозапад, като се върви срещу скалният феномен Джевизли кая /Ореховата скала/. Тя представлява къс скален рид, който се отделя от билото на рида Бакъм таш и се спуска стръмно към р. Боров дол надолу. Под Джевизли кая, долу при шосето за Шишкинград, се вижда още една група скали - Чатал кая /Раздвоената скала/, при която също е изграден кът за отдих. Няколко минути след достигането до черния път, той се раздвоява /30 мин. общо/. От разклона се открива и първата панорама към с. Боров дол назад.

   Оттук се продължава по дясния край на пътя със стръмно изкачване в северна посока и почти веднага се излиза на малка поляна. В средата на поляната стои самотно дърво с бетонна пейка под него, а в западния й край е голямата каменна чешма Чортленя. Чрез остър S-образен завой, пътят заобикаля поляната с чешмата и продължава нагоре, като по опороен терен пресича рядка дъбова гора. От дясната страна на пътя остава маловоден поток, а от лявата е изкуствено засадената  Бригадирска гора. 20 мин. след началото на изкачването, пътят достига до първата по-голяма поляна по маршрута - поляна Кавака /50 мин./. Това е обширна поляна с панорама към с. Боров дол. Кавака се пресича от поток, като под дърветата до водата са сковани няколко пейки. Поляната е разположена малко под билото на Чира ак баши, като от нея се открива панорама и нагоре, към единствената му гола  част. От Кавака се продължава почти водоравно на север и след 10 мин. се излиза на малка поляна, разположена вече на самото било на рида /60 мин./. При полянката пътят отново се раздвоява, като единият му край продължава на север, слиза от източната страна на рида и вероятно води към съседното село Бяла паланка. От разклона се продължава по лявото разклонение на северозапад, като се следва билото на рида. Пътят отново започва стръмно да се изкачва, подминава бетонен бункер вдясно и след 15 мин. достига до нов разклон /75 мин./. Разклонът е до поток, като тук пътят се разделя на три. Единият му край слиза към поляната Кавака, която се вижда ниско долу между дърветата. Вторият край на пътя продължава със стръмно изкачване на северозапад, като следва билото на рида. Ако се продължи по този край на пътя, тогава изкачването ще стане по-бързо, но ще се достигне до връх Ортала /вероятно от Орта алан - Средна поляна//1084 м./, при който билото на рида е покрито със скали и придвижването по него става трудно и бавно. Най-добре е от разклона при потока да се продължи по средния път на югозапад, към виждащия се оттук вр. Куля сърт.

   От разклона се продължава по средния път от южната страна на билото на рида и след 15 мин. се достига до бетонното съоръжение, което се вижда от селото /90 мин./. Съоръжението е разположено на малка поляна, непосредствено под вр. Куля сърт. Бетонната структура е остатък от експлоатацията на изоставените рудници, намиращи се между върха и р. Боров дол на юг. От малката поляна под вр. Куля сърт се открива необятна панорама към долината на Боровдолска река и цялата Беленска котловина. Връх Куля сърт е точно над бетонното съоръжение, като неслучайно на този връх в миналото била изградена и наблюдателната крепост Дженевез кале. Пътят заобикаля бетонните останки от три страни и отново се завърта в северозападна посока. Натам пътят заобикаля обсипаните с тайнствени скали западни склонове на вр. Куля сърт, подминава разклонение на чудно красивата седловина между върха и билото на рида и продължава с леко слизане в почти западна посока. Върви се през разредени смесени гори от дъб и бук. Малко преди да излезе от тях, пътят пресича широка каменна река, подобна на реките от морени по Витоша. Около каменната река, от пътя се отделят няколко разклонения, които слизат към изоставените рудници на юг. В тази средна част на рида Чира ак баши, южните склонове под билото му са заети от три големи поляни, силно наклонени към р. Боров дол на юг. В миналото поляните били разделени от тесни ивици вековна букова гора, която е изсечена съвсем наскоро. 10 мин. след вр. Куля сърта, пътят излиза на първата от трите поляни, носеща името Чаир алан /Ливада сред поляна//100 мин./. Оттук се откриват едни от най-интересните гледки по пътя. Вдясно над поляна се извисява покритият с бели скали вр. Ортала, както и още няколко безименни върхове - също покрити с бели скали. Напред се вижда продължението на маршрута. При един от върховете по билото се отделя къс страничен рид, който се спуска стръмно към безименният връх Кота 1013. Вижда се как черния път се насочва към този връх и малко преди да го достигне, се качва на малка равна седловина северно от него. Отляво, под поляната Чаир алан, остава дълбоката долина на р. Боров дол, чието дъно не се вижда оттук. От другата страна на реката са страховитите отвесни склонове на рида Бакъм таш, а в дъното между него и Чаир ак баши са огрените от слънцето седловина Шишкинград и вр. Малка Чумерна.

    След излизане на първата поляна, пътят продължава водоравно през нея. Заради извършената наскоро сеч, трите поляни са започнали да се покриват с гъст буков подраст. Пътят също е силно затлачен с растителност и напредването по него става  много бавно. Освен с тесни ивици букови гори, поляните са разделени и от два плитки потока. За няколко минути пътят пресича първата поляна Чаир алан, като по средата й подминава няколко дупки в земята. Дупките са много дълбоки и са оградени с дървена ограда. Дъната им не се виждат, което означава, че вероятно дупките са запълнени с рухналият покрив на някой рудник. След дупките, пътят пресича първият от потоците и се качва на втората поляна - Гюне алан /Слънчева поляна/. В миналото трите поляни служели са паша на овцете от Боров дол, но днес това е невъзможно. Поляните са почти напълно превзети от гъст и млад буков подраст, като това важи особено силно за поляната Гюне алан. От сечта са пощадени само няколко от най-големите и стари букови дървета, около които се напредва бавно на запад. Пътят пресича и втория поток и се качва на третата поред поляна - Стръмната поляна. Нарича се така, защото освен на юг, е силно наклонена и на изток, като по нея следва стръмно изкачване към вр. Кота 1013. Тук част от пътя е напълно погълната от растителност, затова за около 5 мин. се върви отстрани през гората. След превзетия от гората участък се достига до подножието на вр. Кота 1013. Със стръмно изкачване, пътят заобикаля върха от изток и достига до седловината северно от него. Разстоянието от излизането на първата поляна Чаир алан до седловината се изминава за около 40 мин. /140 мин./.

    Седловината между вр. Кота 1013 и главното било на рида Чира ак баши е разположена в стари букови гори. Оттук, през изсечена полоса от гората, се открива панорама към трите поляни и стоящият зад тях вр. Куля сърт назад. Вижда се и с. Боров дол, което изглежда вече безкрайно далеч и много ниско долу, в широката част от долината на р. Боров дол. От седловината черният път завива на север и продължава със стръмно изкачване към билото на рида. Пресичат се няколко по-малки сечища, заобикаля се още една затлачена с растителност отсечка и след 10 мин. се достига до края на черния път /150 мин./. Той внезапно свършва непосредствено под главното било, само на стотина метра под него. От края на пътя се продължава без пътека на север и след по-малко от 10 мин. се излиза на билото на Чира ак баши, западно от поредния скалист връх - Кота 1127 /160 мин./. Денивелацията от с. Боров дол дотук е 700 м. Изминато е приблизително половината от разстоянието между селото и Чумерна, като до върха остават да се изкачат още около 400 м. височина. След достигане до билото се продължава без пътека по него на северозапад. В тази част, западно от вр. Ортала, билото на рида е ясно очертано. То е съвсем тясно, със стръмни склонове от двете страни и е покрито с редуващи се групи от ниски и високи скали. За съжаление, заради скалите, по билото на рида пътека няма. Напредва се без пътека, като се лавира между отделните групи скали. Южният склон на билото е много стръмен затова, ако се налага, се слиза за кратко от северната му страна. 30 мин. след излизането на билото се заобикаля покритият с високи скали връх Кота 1215 /190 мин./. Тук е най-трудната част по маршрута, като се налага бавно и внимателно да се пресече пояс от опасни хлъзгави скали, покриващи върха и склоновете от двете му страни. След вр. Кота 1215 се слиза до изоставен трупчийски път, който доближава билото от северната му страна. От пътя се откриват гледки, този път на североизток, към долината на Голямата река и стоящият зад нея рид Ортабурун /Среден нос/. В горната част на рида Ортабурун се вижда обширната поляна Махмуд бунар, през която минава римският път Бялата крава. Това е последната панорама оттук до вр. Чумерна.

    След достигане до пътя се продължава по него на северозапад, като билото на рида остава от лявата страна. За съжаление пътят може да се ползва само 5 мин. Той заобикаля ниско скалисто връхче и завива рязко на север, към плоският връх Плабурун /1230 м.//195 мин./. При завоя пътят трябва да се изостави и да се продължи по губеща се пътека на северозапад. На дълго разстояние напред билото на Чира ак баши е с много стръмни склонове и е покрито със скали. Трябва да се върви от северната му страна, а то да служи само за ориентир, като остава вляво от пътеката. Напред се заобикаля водоравно от север скалистият връх Кота 1251 и се навлиза във водосборния басейн на Правата река. Тук природата е все още недокосната от човека. Върви се през напълно девствени и много гъсти смесени гори. Теренът е покрит с камъни, обрасли с мъх и здравец, а наоколо се чува само ромоленето на многобройните потоци. Постепенно вляво от пътеката скалите по билото свършват и то се снишава надолу. С лек наклон към него, пътека се изкачва до плитка седловина и от нея продължава по билото на северозапад. Разстоянието от изоставянето на черния път до седловината се изминава за около 25 мин. /220 мин./. Малко след седловината, пътеката отново слиза северно от билото, за да заобиколи високия връх Кота 1284. При заобикалянето на върха пътеката завива на север и по билото на рида Индже бурун /Тънкият нос, Красивият нос/ слиза към Правата река надолу. При завоя пътеката също трябва да се изостави и да се продължи без пътека на северозапад. Известно време се следва билото на рида, като се върви от северната му страна. При достигане до масив от гъсти гори се завива на юг и със стръмно изкачване се излиза отново на билото. В тази част от маршрута по билото се появява добре личаща си широка пътека, която с малки изключения се следва плътно до подножието на вр. Чумерна. От седловината до това място се върви около 40 мин. /260 мин./.

    Оттук следва последната част от маршрута - самото изкачване на вр. Чумерна. Върви се с лек наклон нагоре по билото на рида, което с многобройни завои постепенно завива на запад. В тази част на Чира ак баши, билото на рида постоянно извива като змия. Напред пътеката заобикаля няколко ниски връхчета, както и билата на ридовете, които се спускат от тях на север и юг. При заобикалянето на връх Кота 1388, билото описва последен по-голям завой, от който, през клоните на дърветата, най-накрая се вижда и вр. Чумерна с високата кула на темето му.  След вр. Кота 1388, пътеката завива леко на югозапад и пресича сравнително водоравна част от билото, като на места дори слиза леко надолу. Тази водоравна част е отбелязана на картите като Крачола, но с този топоним обикновено се наричат местата, при които ридовете се отделят един от друг. Преди да достигне до подножието на вр. Чумерна, пътеката слиза от северната билото на билото и с лек наклон надолу излиза от гората в подножието на върха. От качването на билото до подножието на върха се върви 50 мин. /310 мин./. Източните склонове на вр. Чумерна са голи, като по границата между тях и гората минава черен път. Пътеката достига до черния път точно под самия връх. От това място се открива панорама далеч на север, към долината на Правата река, главното било на планината и Предбалкана. Виждат се някои от селата на север от планината, като Мийковци и Костел, както и римският път Бялата крава, който слиза по голия рид Кокоша брада на северозапад, към костелската махала Трашлии /Зеленика/. След достигане до черния път се продължава с изкачване по него на юг, към седловината между върховете Малка Чумерна и Чумерна. Пътят заобикаля седловина и върха от изток и 30 мин. след излизането от гората се качва на темето на Чумерна /340 мин./. През много дни от годината, голият връх е обвит в мъгли и изглежда намръщен и начумерен, откъдето идва името му. Лошото време на върха, както и гръмотевиците, които често бият по него, са породили легендата за стоящ на Чумерна огромен човек, който, като се ядосал, вдигал огромни камъни и дървета и ги захвърлял в околните дерета.  

    Освен съвременният черен път, идващ откъм Крачола, до вр. Чумерна достига и още един път, идващ по долината на Правата река от изток. Този път е римски и е разклонение на прохода Бялата крава. Движейки се от с. Бяла паланка по долината на Голямата река на северозапад, римският път достига до подножието на поляната Махмуд бунар и там се раздвоява. Основният проход Бялата крава завива на североизток и се изкачва на поляната Махмуд бунар, разположена на билото на рида Ортабурун. Другият край на римският път продължава по долината на Голямата река на северозапад, подминава водослива с река Кешкек дере /Булгурената река/ и достига до водослива на двата начални притока на Голямата река - Правата и Кривата река. От водослива, пътят следва долината на Правата река, като постепенно завива покрай нея към вр. Чумерна на запад. На около стотина метра след водослива на Правата и Кривата река е сградата на Ловният дом, около която има идеално запазен участък от римският път, с дължина около 300 м. Колкото и да е странно, римският път не пресича главното било на планината някъде източно от вр. Чумерна, въпреки че там то е с по-ниска надморска височина, а се изкачва до самия връх. Пътят е построен така, вероятно защото Темната гора, покриваща главното било на изток от вр. Чумерна, е съществувала и по римско време. Строителите на пътя са предпочели да го качат на голия вр. Чумерна и от него да го спуснат към Предбалкана на север. По кой от ридовете се е спускал римския път на север от Чумерна е загадка, защото склонове на върха в тази посока са покрити с гъсти гори, но пътят вероятно е слизал в долината на Златаришката река и по нея е вървял към с. Мийковци. 

 

010

Разклонът в северозападния край на с. Боров дол

 

011

От разклона се продължава на северозапад, като р. Боров дол се пресича по мост

 

019

След края на селото се продължава по водоравен път към вр. Куля сърт на северозапад

 

020

В началото се подминава отклонение наляво, водещо към кът за отдих до реката

 

026

Кътчето за отдих на поляната до реката

 

027

Пътят извежда на поляната Алчак чаир, от която започва изкачване към вр. Куля сърт

 

043

Над поляната, пътят достига до разклон под местността Дживизли кая /Ореховата скала/

 

048

Чешма Чортленя, която се подминава преди да се излезе на поляната Кавака

 

053

Поляна Кавака

 

055

От поляната Кавака към билото на рида Чира ак баши нагоре

 

062

Черният път над поляната Кавака

 

067

Разклонът на билото на рида Чира ак баши

 

071

От билото на рида към котловина Белялик на изток

 

109

Бетонната кула на вр. Куля сърт

 

116

След бетонната кула се пресича каменна река

 

121

Пътят достига до дълбоки дупки в местността Чаир алан 

 

130

От поляната Чаир алан към главното било на рида Чира ак баши

 

133

На запад към Стръмната поляна, по която се вижда продължението на черния път

 

139

От Стръмната поляна към вр. Куля сърт назад

 

142

С голямо увеличение от рида Чира ак баши назад и надолу към с. Боров дол

 

152

Краят на черния път при сечище над Стръмната поляна

 

156

На билото на рида Чира ак баши

 

182

Заради скалите по билото е по-добре да се върви малко под него от северната му страна

 

183

От края на рида Чира ак баши към вр. Чумерна

 

242

Назад към рида Чира ак баши 

 

241

С увеличение към билото на рида

 

210

На вр. Чумерна

 

2014-12-16 093457

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1424 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм