05.3. с. Мирково-река Воден-рид Пръшивец-вр. Братювица-седловина Пряслупа

Оценете
(0 гласа)

05.3. с. Мирково-река Воден-рид Пръшивец-вр. Братювица-седловина Пряслупа - слизане

Денивелация - 850 м., време на движение - 3.00 - 3.30 часа, разстояние - 10.4 км.

Немаркиран 

 

2014-01-29 164806

 Изтегли: GPS-трак    

     

    През Античността в подножието на Стара планина на североизток от днешното село Мирково било разположено малко тракийско селище. То било застроено в близост до мястото, при което река Калугерица напуска Балкана, като в наши дни останките от сградите му се намират под чашата на местния язовир Радин извор /Радин кладенец/. По времето, когато тракийското селище съществувало, от него започвал важен и интензивно използван тогава проходен път, който се изкачвал на североизток към най-ниското място по главното било на планината - седловина Беш бунар /Беш пунар, Петте кладенци/. Времето и стихиите са заличили отдавна античния друм, но наскоро от седловината Петте кладенци към с. Мирково бе прокаран нов, широк и удобен за туристически преходи път, който приблизително следва древното трасе на по-стария проход. От Петте кладенци новият път слиза първоначално под главното било на планината, след което извива водоравно на запад чак до най-високия връх в етрополската част на Стара планина - връх Мара гидик /Говедарника, Напоя//1790 м./. Под върха пътят се раздвоява, като единият му край се спуска към с. Мирково на юг, докато другият продължава по главното било на Балкана на запад. И тъй като тук южната страна на планината е напълно гола, то от склоновете й, по цялото им протежение между Беш бунар и Мара гидиксе откриват фантастични гледки във всички посоки. Ако от Мара гидик ще се слиза към с. Мирково, то под върха новия път трябва да се изостави. Разклонението, спускащо се към селото, доста заобикаля, затова от върха е най-добре да се предприеме стръмно слизанена юг по билото на основния за тази част на планината рид Прешивец /Пръшивец - от пършив - оголен и покрит само с пършеи, т.е. лишеи/Така към Мирково няма да се слиза по широк и добре очертан сред поляните път, а по тясна и криволичеща пътека, но това пък си има както своето собствено туристическо очарование, така и някои по-важни предимства. Първо, Пръшивец, както показва и името му, е гол, панорамен и много удобен за слизане рид, а местностите край него са неповторими и безкрайно красиви. Второ, с. Мирково се намира точно в подножието на рида, което означава, че пътеката по билото на Пръшивец е най-пряката за слизане от планината към полето. Когато новия път под гребена на Балкана и тясната пътека по рида Пръшивец се съчетаят добре, се получи интересен и много обзорен маршрут, обхващаш предимно голите най-източни и централни части от землището на с. Мирково.

   Преди да започне подробното описание на маршрута обаче, се налага тук да бъдат направени няколко важни уточнения, свързани както с имената на част от местностите край пътя, така и с тяхното местоположение. Първо, на всички карти ридът, който се отделя от седловина Беш бунар на север, е посочен като Пряслупа, а на всички е известно, че думата преслап означава седловина. И понеже ридът не може да бъде седловина, то би трябвало да приемем, че името му е друго, още повече, че на същите карти долната му част е обозначена като рид Кацамар. Второ, ако приемем, че ридът се нарича Кацамар, тогава би следвало да намерим друго място на топонима Пряслупа, а той пасва най-добре на плитката, но затова пък много широка седловина Беш бунар. Трето, след като вече сме изяснили местоположението и на Пряслупа остава да преместим някъде и името Беш бунар /Петте кладенци/, а това пък е особено трудно, тъй като и от северната и от южната страна на седловината има много кладенци. Истинското местоположение на Беш бунар обаче се изяснявакогато се разгледат подробно най-старите карти. На тях в района на седловината са отбелязани две местности, в чието име се съдържа думата кладенец. Първата се намира на юг от седловината и се нарича само Кладенците, а втората е на около километър-два на запад от нея и носи името Петте кладенци. Известни разяснения, относно топонимите с имена Беш бунар и Петте кладенци, могат бъдат намерени и в книгата на проф. Стоян Заимов „Топонимията на Пирдопско“. В нея е посочено, че местност с името Беш пунар се намира в землището на село Челопеч на север от рида Мургана, а точно там е и местността, отбелязана на картите като Кладенците. В същата книга за Петте кладенци е уточнено, че това е пасище, разположено малко под главното било на планината в землището на с. Мирково, Това пък съвпада напълно с посоченото на картите местоположение на местността Петте кладенци на запад от седловина Пряслупа. Мястото на Петте кладенци се доуточнява и от записаната от проф. Заимов мирковска легенда, която е в два варианта и се отнася точно до тази местност. Според първият вариант на легендата, пасището било собственост на петима братя от Мирково, а според вторият петте братя били самите кладенци. Всичко това показва, че макар и с еднакви имена, Беш бунар /Беш пунар/ и Петте кладенци са различни местности, разположени в землищата на две съседни селища.

05.3.с. Мирково-река Воден-рид Пръшивец-вр. Братювица-седловина Пряслупа - слизане

    Маршрутът от Пряслупа до с. Мирково може да бъде разделен на две основни части, като първата от тях между седловината и вр. Мара гидик преминава по новия черен път, а втората по пряка пътека от върха до с. Мирково. Характерно за първата част от маршрута е, че тя е почти равна - денивелацията от селовина Пряслупа до подножието на вр. Мара гидик е само 150 м. Втората част пък се характеризира с пресичането на няколко изключително красиви местности и с голяма разлика в надморската височината - денивелацията от подножието на вр. Мара гидик до полето е 850 м. Това, което отличава обаче целият маршрут от всички останали, е неговата обзорност. От начало му при седловина Пряслупадо неговия край при с. Мирково, по маршрута се пресичат все напълно голи и поради това много панорамни местности, от които се откриват гледки на всички страни. 

   Маршрутът започва от възловата седловина Пряслупа /Беш бунар, Беш пунар, Петте кладенци/, намираща се на главното било на Балкана между върховете Челопешка Баба /1722 м./ и Мургана /1639 м./. Оттук до разположения на запад от нея вр. Мара гидик може да се достигне по два начина. Първият е по новия черен път, прокаран преди няколко години от южната страна на планината. В началото си пътят слиза малко под главното било, след което става равен и подсича на запад през подножието им т.нар. Етрополски зъбери по-старите пътеводители ги наричат Зъби/. Макар, че вече има изграден нов, широк и водоравен черен път, някои от по-опитните туристи предпочитат да изминат разстоянието от седловина Пряслупа до вр. Мара гидик по втория, по-стар начин. Той е като се върви по главното било на планината и се следва приятно лъкатушещата между Зъберите билна пътека Ком-Емине /КЕ/. Самите Зъбери представляват красив наниз от няколко по-ниски скалисти връхчета, които са безименни с изключение на най-източният /и най-ниският/ от тях - вр. Челопешка Баба. Първата част от маршрута си има и още една особеност и тя е силната асиметричност на планинските склонове, които се пресичат в тази част на Балкана. Южните склонове на планината между седловина Пряслупа и вр. Мара гидик са заети от няколко покрити само с високи треви плоски и широки рътлини, които приличат по-скоро на пасища, отколкото на вододелни ридове и се спускат плавно към разположеното на юг мирковско поле. За разлика от тях, северните склонове на планината са покрити със скали и са почти отвесни, като от горната им част се отделят към полето няколко по-къси, но за сметка на това пък изключително стръмни хребета, носещи сборното наименование Елаците.

    Ако за придвижване от седловина Пряслупа към вр. Мара гидик се избере новият черен път, тогава по него се слиза плавно на югозапад, като първоначално се пресича силно наклоненото към Златишката котловина пасище Мекова ливада. То заема горната част на рида Станишова рът, отделящ се от вр. Челопешка Баба на юг. Тънкият Станишова рът е разделен от съседния на изток рид Мургана чрез дълбокия Зли дол, през който текат началните притоци на най-голямата „челопешка река - Воздол. Притоците извират точно от гореописаната местност Кладенците, намираща се непосредствено под главното било на планината. В с. Челопеч тези извори биват наричани савати /от турската дума соват - държавно пасище, в което има и извори/, като имената на някои от тях са Савата, Длъгия сават, Крапия сават и т.н. След като пресече пасището Мекова ливада пътят завива на северозапад и се качва на широкия рид Слога /слог - синор, граница между имоти/, който в миналото служил като граница между землищата на селата Челопеч и Мирково. Горната част на рида е покрита с още една коментирана вече местност - пасището Петте кладенци, под което се простира също така голата и влажна като него местност Кавлаковите каби /от кааба или каба размекната, влажна и рохкава почва/. Думата кавлак пък означава глупак и вероятно е прозвище на собственика на пасището. Тук точно под завоя остава и местността Падалата /падало - място за нощувка и смяна на конете/, чието име е свързано със стария тракийски проход и показва, че в околността са били разположени поне няколко хана. Под Падалата са изворите на р. Калугерица, която отделя тесния Станишова рът от стоящия на запад и много по-широк от него рид Слога.

   40 мин. след началото на маршрута пътят достига до единствената сграда в близост до главното било на планината. Тя е изградена насред голото пасище Говедарника току до самия път и служи като сигурен ориентир в безкрайните поляни край него. Достигането до сградата показва и че вр. Мара гидик е вече съвсем наблизо, тъй като стените й са изградени в неговото югоизточно подножие. Над сградата стърчи покритият с големи камънаци връх Мирковски скали /1780 м./, на темето на който са закрепени няколко по-високи метални антени. Предназначението на сградата и на антените над нея е неясно, като те вероятно обслужват близкият открит рудник Елаците, намиращ се от северната страна на главното било на планината. От сградата се продължава по черния път на запад, като след още 10 мин. се достига до разклон, разположен вече в южното подножие на вр. Мара гидик /50 мин. общо/Тук завършва и първата част от маршрута. От вр. Мара гидик към с. Мирково на юг се отделя дългият рид Пръшивец, разделящ двете най-пълноводни местни реки - Усте на запад и Воден на изток. Според някои езиковеди, ридът носи името Пръшивец /на руските карти Прешивец/, уж заради пепелявият цвят на почвата по него, а не защото е покрит в някои свои части само с най-обикновени лишеи. По цялото си протежение от върха на планината до полето ридът е почти гол, което означава, че е панорамен и че е много удобен за слизане.

   При разклона под върха новия черен път се изоставя и оттук към с. Мирково се продължава без пътека, като първоначално се слиза плавно на югозапад и се следва широкото и слабоизразено било на Пръшивец. В най-горната част на рида се пресича характерна плитка и гола седловина с малко езеро в средата, от което води началото си река БратювицаПо-надолу под едноименния връх тя се слива с река Орел дере и оттам двете реки продължават да текат заедно на юг под общото наименование р. Воден. От езерото следва леко изкачване нагоре, като 15 мин. след изоставянето на черния път се достига до горния край на обзорния връх Братювица /Бракьовица, Брятовица//1609 м.//65 мин./.При слизането от черния път до върха се губят около 150 м. височина. Характерни за голият Братювица са триангулачната точка на темето му и изключителната му обзорност. Върхът е разположен на уникално по красотата си място, заобиколено от две стръмни и извънредно дълбоки падини. От източната страна на върха се намира едноименната местност Бракьовица, набраздена с няколко по-дълбоки дерета. Те изглеждат еднакви като братя, откъдето вероятно идват и имената на местността и на върха над тях. Пак на изток от Братювица са разположени и две местности с още кладенци в тях. Първа е Трите кладенци, от която изтичат споменатите еднакви дерета, а втората се нарича Орела и от нея води началото си р. Орел дере. От западната страна на върха остава другата дълбока падина - Коритището, в която се намират Бабските кладенци, даващи началото на най-голямата местна река - Усте.

    При вр. Братювица широкото и разлато до този момент било на Пръшивец започва да се стеснява, да се покрива със скали и да завива постепенно на югоизток. Слизането оттук към с. Мирково продължава отново по билото на рида, като ориентир надолу е ясно открояващият се между тревите връх Голям Пръшивец /Големи Пръшивец, Голям Пършовец, Голям Пръшовец//1350 м./, чийто северен склон е покрит почти изцяло с много стръмен скалист венец. Приблизително по средата на слизането между двата върха, билото на рида се пресича от водоравна овчарска пътека, маркирана точно тук с висока каменна пирамида. От вр. Братювица до нея се върви около 20 мин. /85 мин./. В близост до пирамидата ридът Пръшивец се разтроява, като от него на югозапад се отделят два по-къси странични рида - Заногата и Темниците, разделени от потока Белосиовото дере. От пирамидата на юг по билото на Пръшивец се появява тънка пътечка, по която се слиза за около 10 мин. до дъното на обраслата с папрат седловина, разделяща двата най-високи върха по рида /95 мин./. Извисяващият се на юг вр. Голям Пръшивец е скалист и почти отвесен от север и изток, но може лесно да бъде заобиколен по широка и равна пътека от запад. По нея върхът се траверсира по границата с гъстата и тъмна гора Темниците, като след няколко минути се излиза от южната му страна. Оттук може да се продължи със стръмно слизане на юг и на Голям Пръшивец изобщо да не се обърне повече никакво внимание. Заради панорамата обаче, която се открива от темето му, е добре тук  да се направи леко отклонение от най-прекия път по маршрута и за няколко минути върха да бъде изкачен в обратната северна посока. Разстоянието от дълбоката седловина до темето на вр. Голям Пръшивец се преодолява за около 10 мин. /105 мин./.

   Околностите на Голям Пръшивец са поредното изключително красиво, просторно и панорамно място по маршрута, затова всяка минута, отделена за изкачването на върха, е стократно възнаградена при достигане до темето му. Тук едноименният рид се раздвоява отново от дълбокото дере Бибер алчак /Пиперкова падина/, като от основния масив на Пръшивец се отделя в югоизточна посока третото му по-важно странично разклонениерид Алетата /от турската дума хале - кошара/.  На юг по билото на основния рид се открояват острата пирамида на връх Малък Пръшивец /Малки Прашивец, Малки Пършовец//1289 м./ и простиращите се в подножието й пасища Долна Невижда и Лачова тор, а по рида Алетата на югоизток се редят няколко интересни като цвят и форма скали, под които се набива на очи облият и гол масив на връх Кръста /1102 м./. По двата склона на Бибер алчак пък се спускат към с. Мирково на юг два черни пътя, като началото им е при изворите на потока, разположени точно под Голям Пръшивец. От върха към селото може да продължи, разбира се, и по двата пътя, като много по-удобен и безкрайно по-интересен е този по рида Алетата.

  Ако за слизане към с. Мирково се избере вторият път, тогава от Голям Пръшивец се продължава към него на югоизток, като се следва вече билото на рида Алетата. В най-горната му част първоначално се преминава покрай чудновата група от големи правоъгълни камъни, разположени в две криви редици на равно разстояние една от друга. Гледани отдалеч, скалистите редове приличат на огромни коловози, оставени в гръдта на планината от някаква фантастична великанска кола. Слизането от върха става без пътека, като след около 20 мин. се достига в дъното на плитката и гола седловина Горна Невижда до избрания за продължение към с. Мирково черен път /125 мин./. След стъпването на пътя се продължава по него на юг, като се пресича местност, в която скалите са оцветени с ярко червен цвят. Заради това оцветяване, околността край пътя носи наименованието Червените камичетакато тук трябва да се уточни, че местност със същото име - Червените камичета /два каменни сипея, оцветени в ярко червен цвят/, се намира малко по-нагоре по рида Пръшивец, от неговата западна страна. На изток оттук по източния бряг на р. Воден са разположени и два върха с подобно име - Червени камик /1277 м./ и Малки Червени камик /1117 м./. Червените скали в горната част на Алетата остават от лявата източна страна на пътя, като сред тях се откроява нисък конусовиден връх с идеално равни страни, силно приличащ на издигната от хората тракийска могила. Заради опасните си и почти отвесни източни склонове, върхът носи и по-особено име от останалите - Кеди кая /Котешката скала/, т.е. скала, по която само котка може да се изкачи.

   Под Червените камичета пътят се спуска по-стръмно надолу към виждащият се отдалеч висок кръст, закрепен на темето на едноименния гол вр. Кръста. От стъпването на черния път до вр. Кръста се слиза за около 15 мин. /140 мин./. Кръстът на темето на върха е дървен и на него е изписано със златни букви: „Бог да пази Мирково”, а мястото на поставянето му никак не е случайно, тъй като, макар и ниско, е много обзорно. От Кръста се виждат добре разположеното на юг с. Мирково, както и построената на югоизток от него ж.п. гара Мирково. Вдясно от върха остава плиткото и широко дере на потока Бебер алчак, а вляво се появява долната част от долината на р. Воден, която е с точно обратната форма - тясна и изключително дълбока. Под вр. Кръста ридът Алетата също се раздвоява от потока Куков дол, като от основната му част се отделя на югозапад страничният рид Джаферица /кръстен на най-високия връх по него - връх Джаферица /956 м.//. След вр. Кръста черният път се следва още около 5 мин. до достигане на по-равен участък от билото на рида /145 мин./. Оттук към с. Мирково може да продължи както по черния пъткойто обаче много извива, така и да се слезе без пътека към долината на р. Воден. По дъното на долината се забелязва още един широк и равен черен път, който може да се достигне съвсем лесно. По-бързият и по-лесен начин за слизане към селото е като при равния участък черния път се изостави и без пътека се слезе към долината на р. Воден. Точно под равния участък от билото на Алетата долината на реката се разширява изведнъж рязко и за кратко, като насред планината се образува нещо като огромна кръгла дупка. Заради външният си вид, местността при долинното разширение е наречена съвсем закономерно Котела.

  Спускането от пътя до дъното на Котела става за около 30 мин., като се върви без пътека по стръмен и опороен терен, покрит с остри скали, ниски храсти и редки бодливи дървета /175 мин./. Местността тук неслучайно се нарича Делибалта /Лудата секира/, защото гората в нея била изсечена някога лудо и безогледно. В дъното на Котела се стъпва върху остатъците на стар римски път, известен в Мирково като Прекия път. Макар, че трасето му е силно размито от времето и се следва трудно, при достигането му се продължава по него на юг. Пътят извива покрай р. Воден, която уж е маловодна, но пък не пресъхва дори и през най-горещото лято /оттук и името й Воден/. По-надолу пътят постепенно се разширява и пресича голата Дойнова ливада, след което заобикаля от запад отвесната и скалиста местност Араманица /Арманица, от турската дума харам - лошо място/. 10 мин. след достигане до реката се излиза при първите къщи на селото, разположени в самото подножие на планината на няколко метра на север от подбалканската ж.п. линия /185 мин/. Тук до стената на една от тях е изградена чешмата Свети Врач. От нея на юг пътят се провира през тунел под ж.п. линията, продължавайки от другата му страна през равни ливади към центъра на с. Мирково. Ако ще се върви към ж.п. гарата обаче, тогава при чешмата пътят трябва да бъде изоставен. От Св. Врач към гарата се продължава на югоизток, като се върви за кратко по пътека, стъпва се след нея на релсите на влака и по тях се достига след около 10 мин. до ж.п. гарата /195 мин./. Денивелацията от вр. Братювица до гара Мирково е около 830 м. 

 

424

 Седловина Пряслупа 

 

42

По черния път на запад

 

41

От черния път към полето на юг 

 

 62

 Ридът Прешивец /Пръшивец/ с трите ясно изразени върха по него

 

67

 Рид Прешивец от друга гледна точка 

 

 337

Сградата под билото на планината

 

38

 От сградата на изток към Етрополските зъбери 

 

35

 От сградата на запад към върховете Мара гидик и Баба

 

34

 От главното било към горната част на рида Пръшивец и вр. Братювица

 

PB240263

От вр. Братювица на юг

 

PB240267

Каменната пирамида под вр. Братювица 

 

PB240272

Северният скалист и почти отвесен склон на вр. Голям Пръшивец 

 

PB240273

От вр. Голям Пръшивец към раположената на север дълбока и покрита с папрат седловина

 

38

От вр. Голям Прешивец /Голям Пръшивец/ на югоизток

 

PB240286

 Подредените в два реда скали югоизточно от вр. Голям Пръшивец

 

PB240294

Кръстът на вр. Кръста

 

50

От вр. Кръста към село Мирково и ж.п. гарата

 

PC080309

От ж.п. линията на север към долината на река Воден

 

2014-01-29 164838

Профил на маршрута

 

Прочетена 823 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм