Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/models/item.php on line 877

43.1. с. Градско-рид Соуджака-седловина Хоро ери-седловина Пейбунар

Оценете
(0 гласа)

43.1. с. Градско-рид Соуджака-седловина Хоро ери-седловина Пейбунар - качване

Денивелация - 600 м., време на движение - 4.30-5.00 часа, разстояние - 20 км.

Маркировка: от с. Градско до седловина Хоро ери - немаркиран, от седловина Хоро ери до седловина Пайбунар - бяло-червено-бяло

 

2014-11-19 090037

Изтегли:

 

Село Градско /Юренджик/

    Село Градско е най-високо разположеното село в котловината Белялик и в цялата Сливенска област. Днешното село възникнало някъде към края на турското робство, но названията на местностите Юрте и Юртлука /юрт - изоставено място/ показват, че тук и преди имало голямо селище. Според запазено предание, в миналото селото било на по-ниско място, на около 1.5 км. на югоизток, край сегашното Юренджик дере /Дол на развалините/. В края на турското робство в старото селище избухнала чумна епидемия. За да се спасят от нея, селяните оградили цялото село с плет. Когато и това не помогнало, селото и плета било изгорени, а жителите му се преселили на сегашното по-високо място и нарекли новото селище Юренджик /Развалини/. През 1934 г., при преименуването на турските села в района,  от комисията решили, че думата юренджик е указание за развалини на стар град и нарекли селото Градско.

    Селището се намира на билото на основен за района рид, разделящ котловината Белялик на две приблизително равни части. На запад от рида остават долините на реките Малката и Бялопаланска река, а на изток от него е долината на Новачевата река. През селото минава важен път, свързващ двете части на областта, който е известен сред местните като Джадъ гиди /Главен проход/. Освен него, от селото започват още два важни пътя. Първият от тях води по долината на река Саса дере /Вонящият дол/ на север и пресича главното било на планината при седловина Хоро ери /Място за хоро/. В някои пътеводители тази седловина е наречена Говежда поляна, като от нея пътят се спуска на север към село Божевци и по-точно към неговата изчезнала днес махала Кечи дере. В миналото този път носел името Памукчийската пътека, защото по него търговци пренасяли памук от Тракия към Шумен. Известният пътешественик Феликс Каниц нарича този път и с името Проход Сованджи мезари /Луковото гробище/. По времето, когато Феликс Каниц пресякъл планината по него, проходът Сованджи мезари бил много използван. По този проход пресекли планината и руските войски по време на руско-турската освободителна война. Проходът Сованджи мезари вероятно е един от обиколните пътища, която в миналото били нарочно строени, като алтернатива на някой от основните проходи през планината. Само на няколко километра от Сованджи мезари минава основният за тази част на планината проход Вратник. Другият важен път, който излиза от Градско, се нарича Гедика /Прохода/ и води от селото на северозапад, към долината на Малката река. По долината на тази река също има път, който следва долината й до нейните извори под седловина Хоро ери.

   По време на кърджалийските размирици, областта Белялик в която е с. Градско, се превърнала в главен пункт на разбойническите банди. От главната им база в село Боров дол, кърджалиите тръгвали на изток към с. Градско и от него се насочвали към главното било на планината. Пътеката, по която минавали разбойниците, и досега носи името Кърджалийската пътека. След Берлинският конгрес, границата между Княжество България и Източна Румелия минала по билото на планината. В с. Градско била построена казарма с конюшни за конете на румелийските граничари. Граничната застава над селото била в близост до историческата Агликина поляна, на около 300 м. западно от нея. Останките от заставата са обърнати с лице на юг, което показва, че е възможно сградата да е и от по-стар период. Войниците се придвижвали от селото към билото на планината с коне и давали караул при вековен бук, който се извисявал на около 200 м. от заставата. Местните наричали мястото на поста Караул каин енна /Караулът при бука/. Туристическите маршрути, които могат да се предприемат от Градско към билото на планината са по двата пътя - Гедика и Памукчийската пътека, както и по Кърджалийската пътека, право на север по билото на големия рид, към двата най-високи върха по него - Коджамара и Соуджака. Големият вододелен рид няма име, затова условно може да бъде наречен рид Соуджака /Студенец/, по името на най-високия връх по него. Най-интересен от трите маршрута е този по билото на рида, защото през повечето време се върви през гъстите и диви букови гори на последната девствена част от Балкана - Темната гора.

41.1. с. Градско-рид Соуджака-седловина Хоро ери-седловина Пейбунар - качване

    От центъра на с. Градско към долната част на рида Соуджака се тръгва по улицата на север, като се минава край магазин и чешма. Пътят по тази улица е по-пряк, но за сметка на това е и по-стръмен. Стръмнината в северния край на Градско може да се избегне, като от центъра на селото се тръгне водоравно по улицата на североизток. В тази посока след няколко минути се достига до табелата за край на селото, завива се покрай нея на север и 10 мин. след началото се излиза при последните къщи. От тях със завой на северозапад се продължава по черен път към наклонената гола поляна Ашир тарла, намираща се непосредствено над последните къщи на Градско. По поляната, пътят се насочва към покрит с борова гора нисък връх, който се нарича Кюйлук кърши /Селското възвишение//802 м./. Преди върха, пътят пресича по диагонал равната местност Айдъ юрду /Светъл край/ и 15 мин. след последните къщи  достига до разклон в подножието на гората /25 мин. след началото/. Между разклона и селото на юг остава нивата Даул тарла /Нивата-тъпан/, наречена така, заради кръглата си като тъпан форма. Освен пътят откъм Айдъ юрду, да разклона достига и още един черен път, който е продължение на улицата, която тръгва от центъра на север. От разклона двата пътя продължават заедно на северозапад, като заобикалят Селското възвишение от север. При заобикалянето от дясната страна под пътя остава дълбок и стръмен дол, носещ интересното име Акче ювез /Белезникава скоруша/. Скорушата е вид плод, нещо средно между ябълка и круша, за който хората казват: “Скоруша - ни ябълка, ни круша“. Пътят заобикаля Селското възвишение и от северозападната му страна излиза на малката равна седловина Гьола. Нарича се така, защото в единият й край наистина има голяма заблатена локва. При седловината от основния черен път се отделя разклонение, което слиза  към долината на река Кюйджик дере /Селски дол/ на югозапад. От седловина Гьола, пътят започва стръмно изкачване във все същата северозападна посока, като пресича местността Имам саанъ /Стръмнината на имама/. В нея, южните сухи планински склонове са покрити с ниски скали и засадена от хората борова гора, която в момента се изсича. От дясната страна над пътя е ниското и плоско на темето си връхче Долай тарла /Местност с ниви//910 м./ 25 мин. след събирането на двата пътя, се достига до изкуствено заравнена площадка, при която черният път свършва /50 мин. общо/. Оттук нагоре се продължава по широка пътека, вдясно от която остава фуниевидния дол Улуклу дере /Долът-улей/.

     От краят на черния път може да се продължи както водоравно по широката пътека, така и без пътека, по затревена ивица, която следва билото на рида и с малък наклон се изкачва към безименния връх Кота 950. След като върха се заобиколи по пътеката или се пресече през темето му без пътека, се слиза от северозападната му страна. Там до тясната пътека достига втора, много по-широка пътека. Двете пътека продължават заедно нагоре, като завиват на север и с плавно изкачване пресичат суха и опороена местност. Заради опороеният терен, тук пътеката носи името Курдан йолу /Износеният път/. Пътеката Курдан йолу е част от по-голяма и много често използвана в миналото пътека, която и досега носи името Кърджалийската пътека. От западната страна на пътеката и малко под билото на рида остава равната местност Дикили таш /Изправеният камък/. Според едни, побитият в земята голям камък е останка от древно тракийско светилище, а според други, е стар граничен знак. До съседното село Бяла паланка е местност Аул кая, която също е оградена от големи камъни, така че вероятно става въпрос за тракийско светилище. По-нагоре пътеката изкачва нисък превал, от който се открива прекрасна панорама към долината на р. Саса дере на изток. Тук към широката пътека се влива още една пътека, идваща откъм долината на р. Саса дере. След превала се продължава почти водоравно напред, като по каменист и песъчлив терен се заобикаля горист дол.

    Билото на рида остава вляво от пътеката и бързо се изкачва нагоре към първият по-висок връх по него - Коджамар /Голямата пещера//1170 м./. Между върха и пътеката остава сухата песъчлива местност Кумлу баладжалък /Пясъчният дъб/. Пътеката не изкачва вр. Коджамар, а го заобикаля водоравно от изток. При това заобикаляне се влиза във вековна букова гора и с малки изключения оттук до главното било се върви непрекъснато през нея. Пътеката заобикаля още един дол, пресича нисък рид и 35 мин. след края на черния път достига до масивна каменна чешма /85 мин./. Под чучура й са поставени две големи корита, изрязани от гуми на камион. Чешмата се намира в гъстите гори на североизток от вр. Коджамара. След като върха е заобиколен от изток, следва заобикалянето му и от север. Местността, която се пресича, носи името Коджамар аркасъ /Срещу Голямата пещера/. Тук вековните дървета са силно разредени от сеч. Пътеката става все по-широка и 5-6 мин. след чешмата прераства в черен път /90 мин./. По него се пресича водоравно блатиста местност с много извори, подминава се огромен вековен бук отдясно и 10 мин. след разширяването на пътека се излиза от гората на голата седловина Араба конак /Коларски подслон//100 мин./. Седловината е разположена на билото на рида, между върхове Коджамар от юг и Соуджака /1213 м./ от север, като и двата върха са по-високи от върховете по главното било. Седловината е единственото голо място сред вековните букови гори наоколо, а името й е свързано с коларите, които идвали да товарят дърва от близките сечища и тук си почивали. По средата на поляната и вдясно от пътя се вижда масивен дървен заслон, като пред входа му шурти вода от голяма каменна чешма.

     От седловината към билото на планината може да се продължи или по черния или по широка пътека. Оттук, пътят завива на изток и слиза в долината на р. Саса дере, при което се губят около 100 м. височина. За да не се изгуби набраната дотук височина, е най-добре от седловина да се продължи по широка пътека на север. Пътеката пресича равно мочурливо място, заобикаля ниският Дядомаринов връх /1058 м./ от изток и след 10 мин. достига до ограда от бетонни колове /110 мин./. При оградата пътеката свършва. По незнайни причини някога тази част от гората била оградена с масивна ограда, като днес телената й мрежа липсва. Оградата се пресича и без пътека се продължава в северозападна посока. Върви се с леко изкачване нагоре през вековна букова гора, която е разредена и придвижването през нея става бързо и удобно. На север е високия вр. Соуджак, който е най-добре да се заобиколи през гората от запад. 15 мин. след пресичането на оградата се достига до пътека, маркирана с бяла и черна водоравни ивици /125 мин./. Пътеката е много широка и води в същата северозападна посока към главното било, като заобикаля вр. Соуджака от запад. По нея се върви само 5 мин., след което тя прераства в черен път /130 мин./. Напред и нагоре по пътя се пресичат няколко малки сечища около връх Кота 1176 и със стръмно спускане надолу след 15 мин. се слиза на главното било на планината при голата седловина Хоро ери /Място за хоро//145 мин./. На същата седловина излиза и пътят, който от с. Градско се изкачва на север по долината на р. Саса дере. Денивелацията от с. Градско дотук е едва 500 м. В момента голата седловина е превърната в огромен склад за изсеченият в близката околност дървен материал. В миналото пресичането на планините било трудно и опасно. Пътниците, които достигали до билото на планината, се радвали, че изкачването нагоре е свършило и от щастие играели хоро. В тази най-източна част от Централна Стара планина, на главното било има няколко местности, в чието име се съдържа думата хоро. Билната седловина Хоро ери е свързана с многобройни легенди. Според една легенда, поляната била хайдушко сборище, на което хайдутите играели хоро. Според други легенда, турски разбойници причаквали тук пътниците по пътеката и преди да ги оберат, ги карали да играят хоро. Има и легенда, че на Хоро ери били причакани и избити сватбарите от голяма сватба. Над гр. Сливен има седловина със същото име, като, според легендата, на тамошната поляна хорото било играно не от пътници, а от самодиви.   

    На седловина Хоро ери се стъпва на маркирана билна пътека Ком-Емине /КЕ/, която в момента представлява широк черен път. По нея се завива на запад и се пресича голямо сечище, южно от което са изворите на Малката река. Водата от тези извори е последната оттук до седловина Пейбунар на запад. Изворите се намират на около 40 метра от пътеката КЕ, като отбивката към тях е добре маркирана. От края на седловината следва кратко, но стръмно слизане на запад, като се пресича безименния връх Кота 1073. След него се подминава отбивка, водеща към Малката река на юг и с леко изкачване нагоре, 30 мин. след Хоро ери, се достига до потайния връх Табиите /965 м.//175 мин./. Цялата местност около върха е терасирана още в древността и в момента е гъсто надупчена от многобройни иманярски изкопи. Името на върха показва, че тук е имало някакво укрепление, но в близката околност няма нито път, нито рудник и не е ясно какво би охранявала крепост на такова диво място. Последните окопи в близката околност били изкопани през руско-турската война. Тогава, турската армия изградила по билото на планината защитна линия с три реда траншеи, която се простирала от вр. Чумерна на запад до гр. Котел на изток. Окопани били всички по-обзорни места по билото на планината, сред които тогава бил и вр. Табиите. При върха се завива на югозапад, пресича се една по-равна местност и се заобикаля от север връх Сърталан /Поляна на рид//1031 м./. След върха наистина се излиза на просторна продълговата поляна, разделена по средата от тясна ивица гора. От поляната се открива панорама на юг, към долината на Малката река с рид Соуджака от източната й страна и рид Сиврията от западната. По средата на втората от двете поляни се минава край останките на съоръжения, обслужвали в миналото близките изоставени рудници и 30 мин. след Табиите се излиза в подножието на връх Мервелик /1127 м.//205 мин./. Следва продължително и стръмно изкачване към върха, като отново се навлиза в стари букови гори. Вр. Мервелик се пресича през темето му, а следващият близко разположен връх - Кота 1095, се заобикаля от север. 40 мин. след поляната Сърталан, пътеката КЕ достига до разклон в местността Пирамидата /245 мин./. От разклона маркировката продължава по билото на северозапад, като се насочва към връх Червената пръст /1115 м./, а друг черен път без маркировка се отделя на югозапад. От разклона към седловина Пейбунар се продължава без маркировка по черния път на югозапад. Оттук до седловината се върви още 10 мин. през много гъсти гори, като към черния път се вливат още няколко разклонения, идващи от север /255 мин./. Седловина Пейбунар /Пеевото кладенче/ представлява равна и гола поляна, при която от черния път се отделя разклонение, слизащо към с. Бяла паланка в южна посока. От седловина Хоро ери дотук, пътеката КЕ се изкачва и се спуска през много върхове, но разликата във височините между началната и крайната точка е почти нулева.

 

04

Центърът на с. Градско

 

05

От центъра се тръгва по улицата на север

 

06

Може да се тръгне и по улицата на североизток

 

07

В края на на селото се завива по стръмна улица на североизток

 

08

При последната къща се прави нов завой, като се следва черен път

 

09

Пътят върви край последната ограда на селото

 

10

Селското възвишение остава вляво от пътя, а вдясно е долът Акче ювез 

 

11

Пътят следва дола до неговия край при седловина Локвата

 

12

При седловина Локвата пътят се качва на билото на рида Соуджака

 

14

Разклонът на седловина Локвата

 

15

Краят на черния път в началото на заравнена площадка

 

16

Заравнената площадка, при която е краят на черния път

 

17

От краят на черния път се продължава по пътеката Курдан йолу /Износения път/ на север

 

18

Долината на река Саса дере източно от пътеката Курдан йолу

 

19

От главното било на югозапад, към върховете Коджамара и Соуджака

 

20

Поляната Хоро ери, при която пътеката достига до главното било

 

21

След достигане до поляната се продължава по главното било и пътеката Ком-Емине на запад

 

22

На 40 м. южно от поляната има извор, който дава началото на Малката река

 

23

От билната поляна Сърталан назад към вр. Соуджака

 

24

Вр. Сърталан и подсичащата пътека от север

 

25

От поляната Сърталан на юг, към рида Сиврията и долината на Малката река

 

26

И на югоизток към вр. Коджамара

 

27

Назад към върховете Коджамара и Соуджака

 

30

Пътят от поляната Сърталан към вр. Мервелик

 

28

Пътеката Ком-Емине вече е широк черен път, който пресича едно от сечищата в Темната гора

 

29

Темната гора преди излизането на седловина Пейбунар

 

31

Седловина Пейбунар

 

2014-11-19 090128

Профил на маршрута

 


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/pelagia/pelitko.com/components/com_k2/templates/default/item.php on line 248
Прочетена 1414 пъти
   

В сайта са ползвани карта и GPS тракове от www.bgmountains.org

   
 
© ПЕЛИТКО - Планински пешеходен туризъм